№ 1360
гр. София, 27.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Г.
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Н. Б. Г.
като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно гражданско дело №
20231000502034 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 1420 от 21.03.2023 г., постановено по гр. дело №
6078/2021 г., Софийският Градски съд е признал и допуснал изпълнението на
чуждестранно съдебно решение (присъда) от 23.07.2020 г. по дело № 1-
21/2020 г. на Градски съд – гр. Салехард, Ямало-Ненецки автономен окръг на
Руската Федерация, в частта, в която е уважен предявеният от „Фонд за
жилищно строителство на Ямало-Ненецки автономен окръг“ срещу В. Ю. К.
граждански иск в наказателното производство, за заплащане на сумата от
60 812 185.31 рубли, представляващи обезщетение за претърпените вреди от
извършеното престъпление.
Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът В. Ю.
К., който в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК чрез процесуалния си представител
адв. Ч. го обжалва с оплаквания за недопустимост, тъй като съдът се е
произнесъл по молбата за екзекватура без да събере доказателства за
процесуалната правосубектност и регистрацията на ищцовата организация, а
по същество – и за неправилност, поради допуснати нарушения на
материалния закон, изразяващи се в неправилно приложение на чл. 119, ал. 2
от КМЧП и чл. 117, т.2 и 5 от КМЧП. В тази връзка поддържа, на първо
място, че по делото не е представен надлежен съдебен акт на чуждестранен
1
съд, чието изпълнение да може да се допуска, придружен от удостоверение,
че е влязъл в сила. На следващо място, първоинстанционният съд неправилно
не е съобразил, че признаването и допускането до изпълнението на процесния
съдебен акт на наказателен съд противоречи на основни принципи на
българското право, както и на обществения ред у нас, като противоречието се
изразява в изпълняемостта на присъдата преди окончателно да е влязла в
сила, което е несъвместимо с принципа за невиновност и с основополагащите
правила от българското наказателно процесуално право за влизане в сила на
осъдителните присъди, вкл. и в частта им по предявените граждански искове.
Претендира се отмяна на атакувания съдебен акт и отхвърляне на исковата
молба.
Въззиваемата страна „Фонд за жилищно строителство на Ямало-
Ненецки автономен окръг“ в срока по чл.263, ал.1 от ГПК оспорва жалбата.
Апелативен съд – София, в пределите на правомощиата си по чл. 269 от
ГПК като съобрази доводите на страните и събраните доказателства по
делото, намира от фактическа и правна страна следното:
Предмет на разглеждане е иск за признаване и допускане на
изпълнението на чуждестранно съдебно решение.
Екзекватурата на чуждестранните съдебни решения на територията на
Република България е уредена в наднационални, международни и вътрешни
източници, чието приложно поле се определя зависимост от това, къде е
постановено чуждестранното решение: ако чуждестранното решение е
постановено в държава-членка на Европейския съюз (ЕС), прилага се само
наднационалното право на Европейския съюз, имащо примат над
националното право; ако чуждестранното решение е постановено в държава,
която не е член на ЕС, но с която Република България има сключен и
действащ международен договор за правна помощ – прилага се този
международен договор, който също има примат над вътрешното
законодателство (арг. от чл. 5, ал. 4 от Конституцията и чл. 3 КМЧП), а ако
чуждестранното решение е постановено в държава, която не е член на ЕС и с
която Република България няма сключен и действащ международен договор –
прилагат се нормите на вътрешното законодателство, които понастоящем се
съдържат в българския Кодекс на международното частно право.
Следователно, националните разпоредби в КМЧП се прилагат само за
неуредени въпроси в европейското или международно право – така изрично и
чл. 3 КМЧП.
В настоящия случай се иска екзекватура на съдебно решение по
наказателно дело, постановено от Градски съд – гр. Салехард, Ямало-Ненецки
автономен окръг на Руската Федерация. В отношенията между Република
България и Руската Федерация е налице действащ международен договор за
правна помощ, а именно – Договорът между НРБ и СССР за правна помощ по
граждански, семейни и наказателни дела, ратифициран с Указ № 784 от
15.04.1975 г. Поради това, процедурата, в която се развива производството, е
2
тази по чл. 46-53 от посочения договор.
Решението по предявения граждански иск в наказателното
производство, каквото в случая се иска да бъде признато и допуснато до
изпълнение в РБ, попада в обхвата на посочения договор за правна помощ –
чл. 47, ал. 2 от същия. Съгласно чл. 49 от него, основателността на молбата за
екзекватура се предпоставя от две положителни условия: да е представен
заверен от съда препис от решението и удостоверение, че е влязло в сила и
подлежи на изпълнение (освен ако това не следва пряко от самия текст на
решението), както и писмено доказателство, което да удостоверява
осигуряването на възможност на ответника и на неговия представител за
реално участие в процеса, в който е бил осъден (че е връчена своевременно и
по надлежния ред поне една призовка). Документите следва да бъдат
представени в превод на езика на страната, в която се иска допускане на
признаването и изпълнението на решението.
В настоящия случай посочените предпоставки са налице: към молбата е
приложена в превод на български език заверена от съда присъда на градския
съд в гр. Салехард, Ямало-Ненецки автономен окръг на Руската Федерация, с
която наред с осъждането на подсъдимия В. Ю. К. за престъпленията, за
които е бил привлечен към наказателна отговорност, е уважен и предявеният
срещу него от гражданския ищец „Фонд за жилищно строителство на Ямало-
Ненецки автономен окръг“ граждански иск, до размер на сумата от
60 812 185.31 рубли, представляващи обезщетение за претърпените вреди от
извършените деяния. Самата присъда съдържа отбелязване за влизането в
сила на 10.12.2020 г. (лист 146 от делото). Видно от същата, ответникът в това
производство К. е взел участие в наказателния процес като подсъдим и
граждански ответник, заедно с процесуален представител. Настоящият
въззивен състав споделя извода на първоинстанционния съд, че наред с
наличието на предпоставките за уважаване на молбата, в случая липсват и
пречки за това, изчерпателно посочени в чл. 52 от договора за правна помощ.
Ето защо молбата за признаване и допускане на изпълнението на
приложеното чуждестранно съдебно решение в частта, в която е уважен
предявеният граждански иск в наказателното производство, се явява
основателна и следва да бъде уважена.
По направените възражения в жалбата: доказателствата за
правосубектността на юридическото лице-молител, вкл. неговата
регистрация, са представени още с исковата молба и се намират на л. 14 и
следв. от първоинстанционното дело. Както се посочи, присъдата на съда в
гр. Салехард в частта, в която подсъдимият е осъден да заплати обезщетение
на пострадалия за причинените вреди от престъпната дейност, отговаря на чл.
47 ал. 2 от Договора за правна помощ. Поради примата на установеното с
него право е без значение дали заедно с това се покриват и изискванията на
други разпоредби от българския КМЧП, които са приложими само
субсидиарно. На последно място, не се установява и соченото противоречие
на присъдата с основни принципи на българското право, както и с
3
обществения ред. Такова противоречие е налице, когато са нарушени такива
повелителни норми, които са в основата на правопорядъка в държавата или
които касаят основните принципи на правораздаването и имат универсално
значение. Такива норми в случая не са нарушени. Присъдата в нейната
осъдителна част, с която предявеният граждански иск е бил частично уважен,
не засяга основни ценности на обществото. С нея не е нарушена
презумпцията за невиновност, която действа до влизане в сила на
осъдителната присъда, с която бива оборена. Обстоятелството, че
окончателният съдебен акт може да бъде преразгледан на конкретно
предвидено в съответното национално законодателство извънредно
основание, няма отношение към признаването и допускането му до
изпълнение, тъй като същият формално е влязъл в сила. Поради това следва
да се приеме, че не е налице и тази пречка за исканата екзекватура.
С оглед съвпадане изводите на двете съдебни инстанции обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
Възиваемата страна не претендира разноски за настоящата съдебна
инстанция, поради което такива не следва да бъдат присъждани. По
отношение на частната жалба на ищеца против определението от 16.05.2023 г.
по гр. д. № 6078/2021 г. на СГС, с което е оставена без уважение молбата му
за изменение на постановеното решение в частта за разноските, настоящият
състав споделя изцяло изводите на първостепенния съд за липса на основание
за присъждане и на сумата от 2500 евро. За доказване на извършените
разноски на л. 706 от делото е представен документ на чужд език, без същият
да е придружен с превод на български език. Но дори да се приеме въз основа
на същия, че такава сума е постъпила по сметка на адвокатското дружество,
представлявало страната в процеса, няма данни наредител на тази сума да е
именно ищецът и основанието за плащането да е именно процесуалното му
представителство по това конкретно дело. Ето защо, обжалваното
определение по разноските също следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1420 от 21.03.2023 г., постановено по гр.
дело № 6078/2021 г. На Софийски Градски съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Фонд за жилищно
строителство на Ямало-Ненецки автономен окръг“ против определение №
6021 от 16.05.2023 г. по гр. д. № 6078/2021 г. на СГС.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му
на страните с касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5