№ 1357
гр. Русе, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20234520106061 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 221, ал.2 КТ и
по чл. 221, ал.2 КТ, както и насрещни искове с правно основание чл. 128 т.2,
221, ал.1, чл. 224, ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „Алекс ОК“ ЕООД против И. Г. И., в
която се твърди, че ответникът е бивш служител на ищцовото дружество и до
08.03.2023г. заемал длъжността „Шофьор на товарен автомобил–
международни превози“. Със заповед от 08.03.2023г. той бил уволнен
дисциплинарно на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ - поради неявяване на
работа в продължение на 2 последователни дни. Заповедта му била връчена
лично на 09.03.2023г., като същата не била оспорена в срока по чл. 358, ал.1,
т.2 КТ. В резултат на дисциплинарното уволнение, ответникът дължал на
ищцовото дружество обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ в размер на брутното си
трудово възнаграждение за срока на предизвестието за прекратяване на
трудовият договор, който бил уговорен на 3 месеца. Последното получено от
ответника брутно трудово възнаграждение при ищцовото дружество било това
за месец октомври 2022г. в размер на 718,52 лв., включващо основна заплата и
клас прослужено време, с оглед на което размерът на претендираното от
ответника обезщетение било трикратния размер на тази сума.
1
По ч.гр.д. № ***/2023г. на Районен съд - Русе ищцовото дружество
депозирало заявление за част от дължимото му обезщетение – 650лв., за която
сума била издадена заповед за изпълнение.
Моли се в настоящото производство да бъде постановено съдебно
решение, с което да се признае за установено по отношение на И. Г. И., че
дължи на „Алекс ОК“ ЕООД сумата от 650 лв. представляваща част от
обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ, ведно със законната лихва, считано от
постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д №
***/2023г. до окончателното изплащане, както и да бъде осъден И. Г. И. да
заплати на „Алекс ОК“ ЕООД сумата в размер на 1437лв., представляваща
останалата част на дължимото от него обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ, ведно
с лихвите, считано от подаване на исковата молба в съда до изплащане на
вземането.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът изразява становище за
неоснователност на предявените искове. Оспорва да е налице влязло в сила
дисциплинарно наказание „Уволнение“ и съответно за възникване на правото
на работодателя да получи претендираното обезщетение на това основание.
Твърди се, че ответникът още на 16.11.2022г. на основание чл. 327 КТ е
прекратил правоотношението си с ищцовото дружество и е започнал работа
при друг работодател. Поради това и от този момент ищецът преустановил да
внася осигурителни вноски, което се доказвало с удостоверение за
декларирани данни от ТД на НАП - Русе. Ответникът оспорва да е полагал
подпис под представената Заповед № 24 от 08.03.2023г., както и подпис върху
обратната разписка от „Еконт“.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът предявява насрещна искова молба,
с която се претендира да му бъдат заплатени неизплатени трудови
възнаграждения и обезщетения. Моли да бъде постановено съдебно решение,
с което ответникът по насрещния иск „Алекс ОК“ ЕООД бъде осъден да му
заплати сумата от 5560лв. дължимо трудово възнаграждение за периода
31.05.2021г. до 16.11.2022г., както и законната лихва върху същото считано от
01.06.2021г. до завеждането на иска в размер на 560 лв. и законна лихва до
окончателното изплащане на сумата; обезщетение по чл. 221 ал. 1 КТ в размер
на 2257,80 лв. ведно със законната лихва от 16.11.2022г. до завеждането на
иска в размер на 331,51 лв. и законна лихва до окончателното изплащане на
сумата; обезщетение по чл. 224 ал. 1 КТ за 39 работни дни, от които 17 дни за
2
2021г. и 22 дни за 2022г. в размер общо на 1365,18 лв. ведно със законната
лихва считано от 16.11.2022 г. до завеждането на иска в размер на 200,44 лв. и
законна лихва до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и
направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът по насрещните искове изразява
становище за тяхната неоснователност. Поддържа твърдението си, че
трудовото правоотношение е прекратено въз основа на наложеното
дисциплинарно наказание „Уволнение“ на ищеца по насрещния иск. Твърди
се, че е изплатил всички дължими на работника възнаграждения по банкова
сметка на Д.И.П., с която той живеел на семейни начала и за което е дал
изрично съгласие.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Няма спор по делото, а и се установява от представените писмени
доказателства, че между страните е съществувало трудово правоотношение и
ответникът е заемал длъжността „шофьор товарен автомобил (международни
превози)“ по силата на трудов договор №**** от 31.05.2021г. В последния е
уговорено основно трудово възнаграждение в размер на 650лв. и
допълнително трудово възнаграждение за прослужено време в размер на 0,6%
за всяка прослужена година в предприятието Уговорения в т.VІ от договора
срок за предизвестие за прекратяването му е еднакъв и за двете страни – три
месеца. С допълнително споразумение от 31.05.2022г. основното трудовото
възнаграждение на ответника е променено на 710лв. месечно. Размерът на
полагаемия годишен отпуск е уговорен на 20 работни дни на основание чл.
155 КТ и още 5 работни дни на основание чл. 156 КТ.
На 21.11.2022г. И. Г. И. е депозирал молба до работодателя си да бъде
прекратено трудовото му правоотношение „по взаимно съгласие“. Видно от
представената в трудовото досие на ответника молба на стр. 87 от делото, на
същата е поставена резолюция „не съм съгласен“.
На 28.11.2022г. И. Г. И. е депозирал молба до работодателя за
прекратяване на трудовото му правоотношение „по взаимно съгласие, считано
от 28.11.2022г.“, а в условията на евентуалност е посочил „в случай, че
заявлението ми не бъде прието, същото да се счита за едномесечно
предизвестие по чл. 326, ал.1 КТ“. Поискал е да му бъде оформена трудовата
3
книжка и други необходими документи, които да му бъдат предадени. Липсват
данни по трудовото досие на ответника, работодателят да е предприел каквито
и да е действия по молбата.
На 07.03.2024г.работодателят е отправил покана до ответника да даде
писмени обяснения за неявяването си на работа в периода 08.02.2023г. –
05.03.2023г.
Със заповед ***/08.03.2023г. работодателят е наложил на И. Г. И.
дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратил трудовото
правоотношение с него, като е посочил основание за това – чл. 330, ал.2 т.6 КТ
– неявяване на работа в периода 08.02.2023г. до 05.03.2023г. Според
отбелязването върху заповедта, същата е връчена срещу подпис лично
положен от работника на 09.03.2023г. на същата дата е подписана и обратна
разписка от И. Г. И., в която изрично е посочено съдържанието на пратката
„заповед за дисциплинарно уволнение“.
Според представената по делото справка от НАП за актуалното
състояние на действащите трудови договори на ответника, трудовото му
правоотношение с ищцовото дружество е прекратено на 09.03.2023г. На
18.11.2023г. ответникът е сключил трудов договор с „Бетон транспорт
България“ ЕООД, който също е прекратен на 09.03.2023г., като на същата дата
е сключен нов със същото дружество.
Според заключението на изготвената по делото икономическа
експертиза, всички дължими на И. Г. И. за периода до 22.11.2022г. (до когато е
осигуряван в ищцовото дружество) трудови възнаграждения са изплатени,
чрез банкови преводи. Вещото лице е изчислило, че за периода от 01.06.2021г.
до 22.11.2022г. полагаемия отпуск на ответника е 38 дни, като са представени
доказателства за поискан и разрешен отпуск от 8 дни, а към 22.11.2022г.
неизползвания отпуск е бил 30 дни, а дължимото за него обезщетение в
брутен размер на 1026,60лв., а в нетен на 923,94лв.
Според заключението на изготвената по делото почеркова експертиза,
подписът положен за „работник“ в Заповед *** от 08.03.2023г., с която е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ е изпълнен от И. Г. И.. Също
от него е изпълнен и подписът за „получил“ в обратната разписка на Еконт,
под текста „заповед за дисциплинарно уволнение“.
По депозирано от ищцовото дружество заявление по чл. 410 ГПК, в
негова полза и срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за сумата от
4
650лв. главница, представляваща обезщетение по чл. 221, ал.2 КТ, както и за
25лв. заплатена държавна такса и 400лв. адвокатско възнаграждение.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
При дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на
работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за
срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер
на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение съгласно чл.
221, ал.2 КТ. С оглед на това, при прекратяване на трудовото правоотношение
на ответника поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, той
дължи на работодателя обезщетение равно на три месечни трудови
възнаграждения, съгласно дължимото предизвестие уговорено за
прекратяване на трудовото правоотношение.
В конкретния случай, ответникът е възразил, че трудовото
правоотношение е прекратено преди заповедта на работодателя за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“ – на основание чл. 327 т.2 КТ, т.е.
спорно между страните е дали трудовото правоотношение е прекратено на
посоченото от ищцовото дружество основание, което е предпоставка за
дължимостта на претендираното както по установителния, така и по
осъдителния му иск обезщетение. При този спор в тежест на работодателят е
да докаже, че трудовото правоотношение е прекратено на посоченото от него
основание – дисциплинарно уволнение. Съобразявайки неуспешното
оспорване на подписите положени от ответника и удостоверяващи връчването
му на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, което обосновава
извод, че е изтекъл двумесечния срок по чл. 358, ал.1 т.2 КТ, в настоящото
производство не би могло да се извършва преценка за законосъобразността на
издадената от работодателя заповед ***/08.03.2023г., съответно за спазване на
процедурата и за наличието на предпоставките за налагане на най-тежкото
дисциплинарно наказание, още повече, че не е предмет на делото и предявен
иск по чл. 344, ал.1 т.1 КТ. Това обаче не сочи задължително до извод за
възникване на правото на обезщетение за работодателя по чл. 221, ал.1 КТ,
каквото е становището на ищеца. В случая е налице конкуренция на права и
съдът следва да извърши преценка коя от страните по трудовото
правоотношение първа законосъобразно е направила изявление за
прекратяването му. В представеното от работодателя трудово досие, се
5
съдържа подписана от ответника молба, с която недвусмислено същият е
изявил (за пореден път) желание за прекратяване на трудовото
правоотношение между страните по взаимно съгласие, както и недвусмислено
воля при липса на съгласие за това от насрещната страна, молбата „да се счита
за едномесечно предизвестие по чл. 326, ал.1 КТ“. Молбата е с дата
28.11.2022г. и доколкото липсва друга дата на входящ номер на работодателя
или на придружаващ документ като пощенска разписка, следва да се приеме,
че на същата тази дата до работодателят е достигнало обективираното в
молбата изявление на ответника.
Правото на работника да прекрати трудовото правоотношение с
отправяне на предизвестие е потестативно и поражда действие с достигането
на писменото изявление до адресата - работодателя. Последният не разполага
с възможност да „осуети“ прекратяването на трудовото правоотношение на
основание чл. 326 КТ. Последното настъпва с изтичането на срока на
предизвестието и издадената заповед от работодателя за прекратяване на
трудовото правоотношение следва само да констатира това настъпило
прекратяване, а не е акт, обуславящ прекратяването, както би било в
хипотезата на чл. 325 КТ. Поради това, следва да се приеме, че трудовото
правоотношение между страните е прекратено далеч преди иницииране на
производството за налагане на дисциплинарно наказание на ответника и
издаването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение – още
на 28.12.2022г. Евентуално неспазването от страна на работника на
предизвестието уговорено в трудовия договор би могло да даде основание на
работодателя да претендира за разликата обезщетение, но по чл. 221, ал.1 КТ,
а не и по чл. 221, ал.2 КТ, каквато е и исковата му претенция в настоящото
производство, т.е. на различно от заявеното основание.
За пълнота на изложеното следва да се отбележи, че направения по-
горе извод изцяло кореспондира и на развилите се между страните фактически
отношения. Очевидно е, че ответникът не е полагал труд за ищцовото
дружество, съответно последното не само, че не му е заплащало трудово
възнаграждение, а не му е внасяло осигуровки дължими по ДОО. Ответникът
е започнал нова работа, при друг работодател. Разменената между страните
кореспонденция навежда на извод, че същите са имали спорове, евентуално
неуредени отношения, а работодателят пристъпвайки към процедурата за
налагане на дисциплинарно наказание на ответника при вече прекратено
6
трудово правоотношение (и де факто и де юре) е извършил злоупотреба с
право в нарушение на чл. 8 КТ, воден от единствената цел да навреди на
работника.
По изложените съображения предявените установителен иск с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 221, ал.2 КТ за сумата от 650лв. и осъдителен с
правно основание чл. 221, ал.2 КТ за сумата от 1437лв. следва да бъдат изцяло
отхвърлени като неоснователни.
По предявените насрещни искове:
По иска с правно основание чл. 128 т.2 КТ – за заплащане на трудово
възнаграждение. Видно от заключението на вещото лице, всички дължими на
ищеца трудови възнаграждения за периода на трудовото му правоотношение в
общ нетен размер от 5817,07лв. са му изплатени, чрез превод по банковата
сметка на трето лице, за което той изрично е дал съгласие и които плащания
изцяло е признал процесуалният му представител в проведените съдебни
заседания по делото. Извън предмета на делото са претенции на ищеца за
неплатени командировъчни или други дължими му средства във връзка с
изпълнение на трудовите му задължения, поради което и съдът е отказал
събирането на доказателства за размера на платените такива. Поради това след
като по делото са установени извършени от работодателя плащания
нахвърлящи задължението му за работна заплата, следва да се приеме, че
последната е платена. Ищецът не е навел твърдения, че са му били дължими и
командировъчни, за кой период и в какъв размер, за да бъде необходимо да се
прецени каква част от платените суми са на това основание. По тези
съображения предявеният насрещен осъдителен иск за сумата от 5560лв.
както и обусловеният от него иск за мораторна лихва в размер на 560лв. следва
да бъдат изцяло отхвърлени като неоснователни.
По иска с правно основание чл. 221, ал.1 КТ – за сумата от 2257,80лв.
Липсват каквито и да е доказателства по делото в подкрепа на твърдението на
ищеца, че трудовото правоотношение е прекратено законосъобразно на
посоченото от него основание – чл. 327, ал. т.2 КТ. Няма доказателства той да
е отправил изявление с подобно съдържание до работодателя, което е
предпоставка за прекратяване на трудовото правоотношение на това
основание, съответно и за дължимостта на претендираното обезщетение в
размер на три работни заплати за срока на предизвестието, уговорен в
трудовия договор между страните. По изложените по-горе съображения,
7
съдът приема, че друго е основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение, което не дава основание за основателност на претенцията на
работника за обезщетение (а по-скоро обратното).
По тези съображения предявеният осъдителен иск за сумата от
2257,80лв. и обусловеният от него иск за мораторна лихва в размер на
331,51лв. също следва да бъдат изцяло отхвърлени като неоснователни.
По иска с правно основание чл. 224, ал.1 КТ. Съгласно заключението на
вещото лице, неоспорено от страните, дължимото обезщетение на ищеца за
неизползвания платен годишен отпуск възлиза на 1026,60лв. в брутен размер.
До тази сума предявеният иск следва да бъде уважен, а до пълния предявен
размер от 1365,18лв. отхвърлен като неоснователен. На основание чл. 224,
ал.2 КТ, върху неплатеното обезщетение ответникът работодател дължи
обезщетение за забава за периода 28.12.2022г. до 24.01.2024г. (когато е
предявен насрещния иск). Изчислено с помощта на електронен калкулатор,
същото възлиза на 138,36лв. До пълния предявен размер от 200,44лв. искът по
чл. 86 ЗЗД следва да се отхвърли като неоснователен.
При този изход на спора в полза на ищеца по насрещните искове следва
да бъде присъдено адвокатско възнаграждение пропорционално на уважената
част от иска му по чл. 224, ал.1 КТ. В представения договор с адвокат Д. е
посочено, че и е заплатено адвокатско възнаграждение за този иск (изрично
̀
индивидуализирано) в размер на 450лв. За уважената част следва
пропорционално да се присъдят 338,40лв. Също така за защита срещу
първоначално предявените искове (отхвърлени като неоснователни),
ответникът по тях е направил разноски в размер на 1243,70лв., платени на
процесуалния му представител по договора за правна защита и съдействие,
приложен към отговора. Общо дължимите на И. И. разноски по делото са
1582,10лв.
Ответникът по насрещните искове не е представил доказателства за
направени по тях допълнителни разноски, за да му бъдат присъдени такива
съобразно отхвърлената част от тях.
На основание чл. 78, ал.6 ГПК, ответникът по уважения иск по чл. 224,
ал.1 ГПК и чл. 86 ЗЗД следва да бъде осъден да заплати държавна такса по тях
в размер общо на 100лв. (по 50 лв. на иск), както и разноски за изготвената
икономическа експертиза в размер на 50лв. (от общо заплатени от съда
250лв.).
8
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Алекс ОК“ ЕООД ЕИК104600641 със
седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, бул. „Емилиян Станев“
№6, управлявано от Александър Нанков против И. Г. И. ЕГН********** с
адрес гр. Русе, ******** установителен иск за сумата от 650лв.,
представляваща част от дължимо обезщетение по чл. 221, ал.2 КТ и за която
сума е издадена Заповед №***/09.10.2023г. за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д.№***/2023г. по описа на РС – Русе, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Алекс ОК“ ЕООД ЕИК104600641 със
седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, бул. „Емилиян Станев“
№6, управлявано от Александър Нанков против И. Г. И. ЕГН********** с
адрес гр. Русе, ******** осъдителен иск за заплащане на сумата от 1437лв.,
представляваща останалата част от дължимо обезщетение по чл. 221, ал.2 КТ,
като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. Г. И. ЕГН********** с адрес гр. Русе,
******** срещу „Алекс ОК“ ЕООД ЕИК104600641 със седалище и адрес на
управление гр. Велико Търново, бул. „Емилиян Станев“ №6, управлявано от
Александър Нанков искове за заплащане на сумата от 5560лв. незаплатени
трудови възнаграждения за периода юни 2021г. до ноември 2022г. както и на
сумата от 560лв. обезщетение за забава върху главницата за периода от
01.06.2021г. до 24.01.2024г., като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. Г. И. ЕГН********** с адрес гр. Русе,
******** срещу „Алекс ОК“ ЕООД ЕИК104600641 със седалище и адрес на
управление гр. Велико Търново, бул. „Емилиян Станев“ №6, управлявано от
Александър Нанков искове за заплащане на сумата от 2257,80лв. обезщетение
по чл. 221, ал.1 КТ и за сумата от 331,51лв. обезщетение за забава върху
главницата за периода от 16.11.2022г. до 24.01.2024г., като неоснователни.
ОСЪЖДА „Алекс ОК“ ЕООД ЕИК104600641 със седалище и адрес
на управление гр. Велико Търново, бул. „Емилиян Станев“ №6, управлявано
от Александър Нанков да заплати на И. Г. И. ЕГН********** с адрес гр.
Русе, ******** сумата от 1026,60лв. , представляваща брутен размер на
дължимо обезщетение по чл. 224, ал.1 КТ, ведно със законната лихва
9
считано от 25.01.2024г. до окончателното изплащане на задължението, както
сумата от 138,36лв. представляваща обезщетение за забава върху главницата
считано от 28.12.2022г. до 24.01.2024г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. Г. И. ЕГН********** с адрес гр. Русе,
******** срещу „Алекс ОК“ ЕООД ЕИК104600641 със седалище и адрес на
управление гр. Велико Търново, бул. „Емилиян Станев“ №6, управлявано от
Александър Нанков искове за заплащане на сумата над 1026,60лв. до пълния
предявен размер от 1365,18лв., за обезщетение по чл. 221, ал.1 КТ, както и за
сумата над 138,36лв. до пълния предявен размер от 200,44лв. обезщетение за
забава върху главницата за периода от 16.11.2022г. до 24.01.2024г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА „Алекс ОК“ ЕООД ЕИК104600641 със седалище и адрес
на управление гр. Велико Търново, бул. „Емилиян Станев“ №6, управлявано
от Александър Нанков да заплати на И. Г. И. ЕГН********** с адрес гр.
Русе, ******** сумата от 1582,10лв разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА „Алекс ОК“ ЕООД ЕИК104600641 със седалище и адрес
на управление гр. Велико Търново, бул. „Емилиян Станев“ №6, управлявано
от Александър Нанков да заплати на И. Г. И. ЕГН********** с адрес гр. Русе,
******** да заплати по сметка на Районен съд – Русе сумата от 100лв.
държавна такса за уважените искове и 50 лв. разноски за изготвената по
делото икономическа експертиза.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
10