Допълнително Р Е Ш Е Н И Е
№260225/27.1.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми януари, през две
хиляди двадесет и първа година, проведено в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №11839 по описа на Варненски районен съд за 2020г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 250 ГПК за допълване на решение №261734/18.12.2020г.,
постановено по гр. дело № 11839/2020г. Прави се искане и по реда на чл. 248 ГПК за изменение и допълване на
съдебното решение в частта за разноските.
В срока по чл. 250, ал.2 ГПК и
чл. 248, ал.2 ГПК е депозиран отговор от насрещната страна, в който се излагат
съображения, че молбата за допълване е процесуално недопустима, а в условията
на евентуалност се сочи, че същата е основателна. Намира че ако съдът приеме
молбата за допустима, то следва да допусне и изменение на съдебното решение в
частта за разноските, като релевира възражение за прекомерност.
По допустимостта на искането:
Съдът намира, че искането по реда
на чл. 250 ГПК е процесуално допустимо, доколкото е депозирано в едномесечния
срок от връчване на съдебното решение. Съгласно разпоредбата
на чл.250 ГПК, решението подлежи на допълване
при условие, че съдът не
се е произнесъл с диспозитива по цялото искане
на съответната страна. С искането се определя предмета
на делото, който по съществото
си представлява спорното материално право. Молба за
допълване на решение могат да
предявят както ищеца така и ответника,
доколкото имат направени искания във връзка с предмета
на спора, в който смисъл и
Определение по гр. дело № 233/2014г. на Апелативен съд -Бургас.
По основателността
на искането:
Съдът намира, че искането по
реда на чл.
250 ГПК е основателно.
Съдът
е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове от Б.М.М., ЕГН ********** ***
срещу М.Б. А.Л.„С.А.В.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявана от изпълнителният си директор д-р. К.П., с правно осн. чл. 344, ал.1, т. 1, 2 и
3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ за признаване уволнението
на ищеца за незаконно, неговата
отмяна и възстановяване на предишната работа,
както и за заплащане на парично
обезщетение в размер на 7500 лева, за
целия период през който е останал
без работа, но не повече
от 6 месеца, ведно със законната
лихва върху главницата считано от депозиране на
исковата молба в съда – 21.09.2020г. до окончателно изплащане на задължението. С окончателният си съдебен акт
съдът уважи исковете на ищеца, като призна уволнението за незаконно, възстанови
последния на заеманата преди уволнението длъжност, като частично уважи претенцията за заплащане на обезщетение
за времето, през което страната е останала без работа, при което присъди сумата
от 3497,86 лева. В действителност с исковата си молба, ищецът сезира съда с
искане за присъждане на обезщетение в размер на 7500 лева, като в отговора на
исковата си молба ответника релевира искане за отхвърляне на предявеният иск,
което искане от страната следва да бъде тълкувано като искане във връзка с
предмета на спора, по който съдът не се е произнесъл.
Съдът
кредитирайки заключението на в.л. П. по назначената съдебно – счетоводна
експертиза достигна до извода, че към момента на приключване на съдебното
дирене в първа инстанция дължимото обезщетение за оставане на ищеца без работа
възлиза на 3497,86 лева, поради което за разликата над уважената част на
предявения иск по реда на чл. 344, ал.1, т.3 вр.
чл.225, ал.1 КТ до пълно предявеният размер от 7500 лева, претенцията следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
По изложените съображения следва
да бъде допуснато допълване на решение №261734/18.12.2020г., постановено по гр.
дело № 11839/2020г.
По искането с правно осн. чл. 248, ал.1 ГПК за изменение на съдебно решение №
261734/18.12.2020г. постановено по гр. дело № 11839/2020г. на ВРС, като бъдат
намалени присъдените на ищеца разноски, съответно искане за допълване на
съдебното решение чрез присъждане на разноски на ответника съразмерно
отхвърлената част:
Молбата за изменение на съдебното
решение в частта за разноските, с която се иска намаляване на присъдените в
полза на ищеца разноски е основателна. На страната се дължат съдебно –
деловодни разноски съразмерно уважената част на предявените искове. Ищецът е
представил доказателства за заплатено възнаграждение за процесуално
представителство по настоящото гр. дело в размер на 1000 лева. В договора за
правна защита и съдействие не е посочено по кой иск какво възнаграждение е
уговорено, поради което съдът приема, че по всеки иск е уговорено
възнаграждение в размер на 333,33 лева. Исковете за признаване на уволнението и
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност са уважени изцяло,
поради което по отношение на същите в полза на страната се дължи присъждане на
пълното заплатено от нея възнаграждение
от 666,66 лева. Осъдителният иск по реда на чл. 344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ е уважен частично, поради което в полза
на страната се дължи възнаграждение съразмерно уважената част на предявеният
иск или сумата от 155,45 лева. Така общо в полза на ищеца се следват разноски в
размер на 822,11 лева, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
В полза на ответника се дължат разноски
съразмерно отхвърлената част на предявения иск. Ответникът е представил
доказателства за сторени разноски в размер на 1300 лева за осъществяване на
процесуално представителство в производството по делото. В договора за правна
защита и съдействие не е посочено, по кой иск какво е уговореното
възнаграждение, поради което съдът приема, че поравно е определено
възнаграждението за защита по всеки иск или от по 433,33 лева.
Съобразно разпоредбата на чл. 7,
ал. 1, предл. последно вр.
ал.2, т.3 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, минималния
размер на възнаграждението за процесуално представителство по този оценяем
осъдителен иск възлиза на 705 лева. При тези съображения съдът намира, че
уговорения и заплатен размер от 433,33 лева не се явява прекомерно високо
възнаграждение, което да подлежи на редукция. Осъдителният иск е отхвърлен за
разликата над 3497,86 лева до пълно предявеният размер от 7500 лева, поради което в полза на ответника
се следва присъждане на разноски съразмерно отхвърлената част от този иск или
сумата от 231,23 лева, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
По
изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
Допълва съдебно решение №
261734/18.12.2020г., постановено по гр. дело № 11839/2020г. на ВРС, като отхвърля предявеният иск от Б.М.М., ЕГН ********** ***
срещу М.Б. А.Л.„С.А.В.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявана от изпълнителният си директор д-р. К.П. за разликата над уважената част
от 3497,86 (три
хиляди четиристотин деветдесет и седем лева и 86 ст.) лева, обезщетение за оставане без работа вследствие на
незаконосъобразното уволнение, до
пълно предявеният размер от 7500 лева, на осн. чл.
250, ал.1 ГПК.
Изменя съдебно решение №
261734/18.12.2020г., постановено по гр. дело № 11839/2020г. на ВРС, в частта за
разноските, като Осъжда М.Б. А.Л.„С.А.В.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявана от изпълнителният си директор д-р. К.П. да заплати на Б.М.М., ЕГН ********** *** сумата от 822,11 (осемстотин двадесет и два лева и 11 ст.) лева заплатено от
ищеца възнаграждение за процесуално представителство съразмерно уважената част
на предявеният иск, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК, вр. чл. 248, ал.1 ГПК.
Допълва съдебно решение №
261734/18.12.2020г., постановено по гр. дело № 11839/2020г. на ВРС, в частта за
разноските, като Осъжда Б.М.М., ЕГН ********** *** да заплати на М.Б.
А.Л.„С.А.В.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
***, представлявана от изпълнителният си директор д-р. К.П. сумата от 231,23 (двеста тридесет
и един лева и 23 ст.) лева, съдебно – деловодни разноски съразмерно отхвърлената част на предявеният
иск, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК вр. чл. 248, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Варненски окръжен съд. В частта, с
която е допълнено и изменено решението в
частта за разноските, същото има характер на определение, като същото подлежи
на обжалване с частна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: