№ 209
гр. Габрово, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от Веселина Топалова Въззивно гражданско дело
№ 20224200500271 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД против решение №
243/18.05.2022 г., постановено по гр.д. № 804/2021 г. по описа на PC Габрово.
Твърди се, че решението е неправилно, постановено в противоречие с материалния
закон. Отхвърлителният мотив на първоспетенният съд е изложен въз основа на
констатацията, че Общите условия не са подписани от ответника и не го обвързват, поради
което, за ищеца не е възникнало право на едностранно прекратяване, право на обявяване на
месечните лизингови вноски за предсрочно изискуеми и претенциите се явяват
неоснователни и недоказани.Жалбоподателят намира, че изводите на първоинстанционния
съд са неправилни, и не са съобразени с представените по делото писмени доказателства.
Процесиите договори са подписани от потребителя, с подписа си той удостоверя, че е
запознат със съдържанието му и приложимите ОУ към него. От представеният по делото
Договор за мобилни услуги от дата 27.09.2018 г., Договор за лизинг от същата дата-
27.09.2018 г., Договор за мобилни услуги от дата 21.12.2018 г., и Договор за лизинг от
същата дата- 21.12.2018 г., ведно с приложенията към тях, сключени между страните по
делото, се установява, че е налице облигационно правоотношение между страните, по силата
па което дружеството мобилен оператор е поело задължението да предоставя мобилни
услуги, като същите се фактурират под клиентски № *********. Параметрите за използване
на въпросните услуги са уговорени в самите договори, като видно от положения подпис от
ответника в него, че е съгласен с посочените в тях месечни абонаменти и предоставяните
1
услуги. С Декларация-съгласие, подписана от ответника при сключване на процесиите
договори за мобилни услуги, същият е удостоверил, че е запознат, приема и се задължава да
спазва Общите условия на дружеството-ищец. Ответникът е запознат и се е съгласил с така
изготвените Общи условия на ищеца при хипотезата на чл. 298, ал. 1, т. 1 от ТЗ, с оглед
наличието на изрично волеизявление в този смисъл.
В жалбата се сочи още, че дори да се приеме, че процесиите общи условия не обвързват
потребителя, ответникът П. В. В. е подписал договор за услуги с мобилния оператор,
ползвал е процесиите мобилни номера и не е изпълнил задължението си по договорите да
заплаща стойността на предоставените услуги, като с това си поведение е изпаднал в забава.
Само на договорно основание месечно се дължи цена за избраните абонаментни програми за
всеки от ползваните номера и месечните лизингови вноски за всяко устройство, взето към
абонаментите. Жалбоподателят твърди също, че е безспорно от събраните по делото пред
първоинстанционния съд писмени доказателства, че към момента на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК пред съда по заповедното производство, за вземането за
незаплатените лизингови вноски, срокът на договорите за лизинг е бил вече изтекъл-
процесиите договори са сключени на 27.09.2018 г., и на дата 21.12.2018 г., за период от 23
месеца срещу заплащане на месечна лизингова вноска, съгласно уговорения погасителен
план, както и с правото на абоната след изтичане на 23-месечния срок на договора срещу
заплащане на допълнителна сума да придобие собствеността върху лизинговата вещ -за срок
до месец 08/2020 г., и до месец 11/2020 г.
Поради изтичането на сроковете за плащане на месечните погасителни лизингови
вноски, лизингополучателят е бил длъжен да заплати вноските с настъпил падеж, след като
е задържал в свое ползване лизинговата вещ. Към датата на приключване на устните
състезания пред районния съд, още повече, дори към датата на подаване на заявлението по
чл. 410 от ГПК, срокът на действие на сключените между страните договори за лизинг е бил
изтекъл, поради което всички дължими вноски от лизингополучателят са били изискуеми и
дължими, макар и не на основание чл. 12, ал. 2 от ОУ на ищеца, поради предсрочна
изискуемост, а поради това че не са били платени от длъжника до момента на изтичането на
срока на договора, след като всички са с настъпил падеж.
Иска се да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановено друго, с което
предявените искове да бъдат уважени, като бъдат присъдени направените разноски по
делото. В условията на евентуалност, в случай че предявената въззивна жалба бъде
отхвърлена изцяло или частично и въззиваемата страна направи искане за присъждане на
разноски по настоящото въззивно производство, същите да бъдат съобразени и намалени до
предвидените в разпоредбите на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, с оглед правната и фактическа сложност на воденото от страните
производство и с оглед на извършените процесуални действия от страните.
В срок е постъпил писмен отговор от П. В. В. чрез особен представител адвокат Н. Р.
Д., с който се изразява становище, че въззивната жалба за допустима, но неоснователна.
Иска се да бъде отхвърлена изцяло.
С отговора се излагат подробни аргументи относно неоснователността на жалбата.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема
2
следното от фактическа и правна страна следното:
Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 260342 от
18.12.2020 г. по приложеното ч. гр. д. № 1976/2020 г. на РС Габрово, е разпоредено
ответникът да заплати на ищецовото дружество сумата 715.83 лв., от която 310 лв. месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за които са издадени фактури №****
г., № *** Г., № **********/15.03.2019 Г. и № *** Г., за периода от 15.12.2018 Г. до
14.04.2019 Г. по договори за мобилни услуги от 27.09.2018 Г. и от 21.12.2018 г. и сумата
405.83 лв., неизплатени лизингови вноски, от които 214.03 лв. по договор за лизинг от
27.09.2018 г. и 191.80 лв. по договор за лизинг от 21.12.2018 г., заедно със законната лихва,
считано от 17.12.2020 г., до окончателното изплащане, 25 лв.платена държавна такса и 180
лв. адвокатско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което е
указано на заявителя, че може в едномесечен срок да предяви иск за установяване на
вземането, като довнесе и дължимата държавна такса. В едномесечния срок ищцовото
дружество е предявило иска си пред РС Габрово.
Пред първоинстанционния съд е представен договор за мобилни услуги от 27.09.2018
г., по силата на който "Теленор България" ЕАД се задължава да предоставя на ответника
мобилни услуги под номер 358893921993, срещу задължение на абоната да заплаща месечна
такса по избрана абонаментна програма Тотал в размер на 24.99 лв. Срокът на действие на
договора е 24 месеца, до 27.09.2020 г.
Между страните е сключен и втори договор зa мобилни услуги от 21.12.2018 г.,
съгласно който ищецът се задължава да предоставя на ответника услуги за мобилен номер
+359*********, по абонаментна програма Тотал с уговорена месечна абонаментна такса 12.
99 лв.
По двата договора на ответника са предоставени два мобилни апарата, по
отношението на които са сключени два отделни договори за лизинг – съответно на
27.09.2018 г. и на 21.12.2018 г.В договора от 27.09.2018 г. е посочено, че на ответника се
предоставя на лизинг мобилно устройство XIAOMI с лизингова цена от 289.57 лв. с вкл.
ДДС, която сума ще бъде заплатена на 23 месечни лизингови вноски в размер на 12.59 лв. с
вкл. ДДС, като всяка се фактурира заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните
периоди мобилни услуги. Лизингополучателят има право да придобие собствеността върху
устройството, след като заплати допълнителна сума в размер на 12. 99 лв. Вторият договор
за лизинг, сключен на 21.12.2018 г., предвижда предоставеното мобилно устройство MEIZI
с цена 220.57 лв.с вкл. ДДС, ответникът да заплати също чрез 23 месечни лизингови вноски,
всяка от които по 9.59 лв. с вкл. ДДС. Всяка вноска се фактурира заедно с месечните сметки
за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги, като лизингополучателят има право
да придобие собствеността върху устройството, след като заплати допълнителна сума в
размер на 9.59 лв.
Пред първоинстанционния съд са приложени Общи условия на "Теленор България"
ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги, в които е
3
отбелязано, че са с последна редакция 20.09.2018 г.
За дължимите по посочените по-горе договори суми са издадени фактури,
приложени по делото - фактури №**** г., № *** Г., № **********/15.03.2019 Г. и № *** г.
Всички задължения по представените фактури, към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, са с настъпил падеж.
Имайки предвид установеното от фактическа страна, съдът приема, че от
представените договори за мобилни услуги е установено, че между страните са възникнали
договорни правоотношения, по силата на които "Теленор България" ЕАД има задължение да
предоставя на ответника мобилни услуги срещу задължение на ответника да заплаща
месечни такси в определените с договора размери, както и дължимата цена на всички
използвани от клиента услуги. На всяко петнадесето число от месеца дружеството издава
месечни фактури за ползваните услуги.
От представените договори за лизинг се установява и наличието на възникнали
договорни правоотношения между страните по повод предоставеното от ищцовото
дружество на ответника на два мобилни апарата, подробно описани в договорите.
С оглед доказателствата по делото, съдът приема, че Общи условия на "Теленор
България" ЕАД, не обвързват ответника, на основание чл. 147а ЗЗП. Не са представени
доказателства Общите условия да са му били предоставени и той да се е изразил съгласието
си с тях. Клаузата в процесните договори, с които ответникът се съгласява с общите условия
и декларира получаването им, не доказва приемане на ОУ и за получаването им от
потребителя. На представените ОУ липсва подпис на ответника, с който той да
удостоверява, че е запознат с тях и ги е получил.
Безспорно е между страните, че ответникът е потребител по смисъла на параграф 13,
т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което при установяване основателността на ищцовите претенции
следва да се извърши преценка относно наличие или липса на неравноправни клаузи в
потребителските договори.
Съдът намира, че направените в отговора на исковата молба възражения за
нищожност на отделни договорни клаузи поради неравноправност не са относими към
предмета на спора, тъй като ищецовото дружество не основава претенциите си на тях.
Възражението на неравноправност на уговорената неустойка, също не следва да се
разглежда, тъй като неустойка не е претендирана и не е предмет на спора.Това са клаузите в
двата договора за мобилни услуги, съгласно които след изтичане на първоначалния срок на
договора същият се превръща в безсрочен при стандартните условия на избрания
абонаментен план и може да се прекрати от потребителя с едномесечно предизвестие. Чл. 1,
ал. 3 от договора за лизинг, задължаваща лизингополучателя да върне устройството на
лизингодателя, придружено с оригиналната фактура и неустоечните клаузи.
Уговореното в чл. 1, ал. 2 от договорите за лизинг лизингополучателят да заплати
допълнителна сума, за да придобие собствеността върху предоставеното за ползване
устройство не представлява неравноправна клауза, тъй като не противоречи на никоя
4
разпоредба на ЗЗП.
Начислените с представените фактури задължения са за дължими месечни такси и
лизингови вноски, задълженията за заплащане на които за възникнали за ответника по
силата на сключените с ищеца договори, поради което те се дължат на основание
индивидуално сключените договори.
Безспорно е установено, че задълженията по представените фактури, към момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение са били с настъпил падеж,
което прави сумите изискуеми.
По делото не са представени доказателства за заплащане на задълженията по
фактурите в посочените в тях срокове.
Имайки предвид изложеното, съдът приема, че исковете са доказани по основание и
размер, поради което следва да бъдат уважени. Сумите се дължат, заедно със законната
лихва, считано от 18.12.2020 г. до окончателното изплащане.
С оглед изхода на спора, ответникът следва да понесе направените от ищцовото дружество
разноски, направени в заповедното и исковото производство. В заповедното производство са
направени разноски в размер на 25 лв. заплатена държавна такса и 180 лв. адв.
възнаграждение. В исковото производство пред районния съд – 125 лв. държавна такса, адв.
възнаграждение 180 лв. и пред въззивната инстанция -25 лв. държавна такса и 180 лв.адв.
възнаграждение. Ответникът следва да заплати на ищцовото дружество и направените
разноски за възнаграждение на особения представител в размер на 1200 лв. за двете
инстанции. Общо дължимите разноски са в размер на 1950 лв.
Тъй като първоинстанционният съд е достигнал до други изводи, обжалваното
решение следва да бъде отменено.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 243/18.05.2022 г., постановено по гр.д. № 804/2021 г. по описа
на Районен съд Габрово, вместо което
ПОСТАНОВИ:
ПРИЗНАВА за установено, че П. В. В. ЕГН ********** с последен адрес гр. Габрово,
ул. *** № **, дължи на“ „Йетел България“ЕАД/ предишно наименование "ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ" ЕАД/, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к.
"Младост 4", Бизнес парк София, сграда 6, сумата 715.83 лв., от която 310 лв. месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за които са издадени фактури №****
г., № *** Г., № **********/15.03.2019 Г. и № *** Г., за периода от 15.12.2018 Г. до
14.04.2019 г. по договори за мобилни услуги от 27.09.2018 Г. и от 21.12.2018 г. и сумата
405.83 лв., неизплатени лизингови вноски, от които 214.03 лв. по договор за лизинг от
27.09.2018 г. и 191.80 лв. по договор за лизинг от 21.12.2018 г., заедно със законната лихва,
5
считано от 17.12.2020 г., до окончателното изплащане, за които е издадена № 260342 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 18.12.2020 г. по ч. гр. д. № 1976/2020
г. на РС Габрово.
ОСЪЖДА П. В. В. ЕГН ********** с последен адрес гр. Габрово, ул. *** № **, да
заплати на „Йетел България“ЕАД/ предишно наименование "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД/,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. "Младост 4", Бизнес
парк София, сграда 6 сумата 1950 лв., направени разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6