Р
Е Ш Е Н И Е № …
гр.Козлодуй, 07 юни 2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Козлодуйският районен съд, пъти
състав в публично заседание на 09.02.2021г. /девети февруари две хиляди двадесет
и първа година/ в състав:
Районен съдия: Жаклин Димитрова - Алексиева
при секретаря Капка Качева, като разгледа докладваното от съдията Жаклин Димитрова - Алексиева гражданско дело № 913 по описа за 2020г.
на Козлодуйския районен съд и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са три активно
субективно и обективно кумулативно съединени иска с правно основание чл.30,
ал.3 от ЗС с цена на иска в размер на по 458,54 лв. и три акцесорни иска по чл.
86 от ЗЗД.
Делото е образувано по искова
молба с вх. № 260764 от 26.10.2020г., подадена от С.М.С., ЕГН ********** ***,
В.М.С., ЕГН ********** *** и В.Б.С.,
ЕГН ********** с адрес *** всички чрез пълномощника си адв.А.В.С. *** срещу
В. Константинов С., ЕГН ********** ***.
В исковата молба се твърди, че страните
са наследници, а ищците при равни части, на Минко Георгиев С.. От своя страна Минко
С. е един от шестте наследници, при равни части, на Георги С. ***. С Решение №
20/29.08.1997г. на Поземлена комисия
град Козлодуй, по преписка № 61614/06.02.1992г. са възстановени на
наследниците на Георги С. Гелев следните ниви в землището на град Козлодуй със
обща площ от 34,391 кв.м., както следва:
-
нива в землището на град Козлодуй с № 37798.11.13 с площ 8,011 дка,
категория: пета, местност Мерите;
-
нива в землището на град Козлодуй с № 37798.44.3, размер 26,373 дка,
категория: седма, местност Мерите.
Имотите били отдадени под аренда
като сумите за рента били получавани само от ответника. Ищците считат, че имат
правен интерес на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС, във вр. с чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ
да искат от ответника да им даде такава част от получената рента, която
съответства на притежаваните от тях идеални части от дадените под аренда имоти
за пет стопански години – 2015/2016 г., 2016/2017 г., 2017/2018 г. и 2018/2019
г. и 2019/2020г. Полагаемата им се рента за тези стопански години считат, че
възлиза на 458,54 лв. за всеки от тях. Сумата се претендира, ведно законната
лихва от датата на подаване на исковата молба,26.10.2020г., до окончателното
плащане на сумите. Претендират се и деловодните разноски.
В съдебно заседание представителят
на ищците поддържа исковата молба. Признава, че главницата е платена преди
съдебно заседание, но заявява, че не са платени лихвите за забава. Твърди, че
такива се дължат от момента на подаване на исковата молба, 26.10.2020г., до
окончателното плащане на сумите, както и направените в процеса разноски.
В предоставения на ответника
едномесечен срок е постъпил отговор. С отговора е направено признание на иска
по основание и размер относно главницата. Твърди, че не само признава иска, но
дори представя доказателства, че е платил сумата по сметка на ищеца С.М. и с
пощенски записи на другите двама ищци. Твърди, че ищците не поддържат връзка с
него, поради което и не му е било известно къде биха могли да получат дължимите
им се суми. Заявява, че след получаването на исковата молба е превел по
указания от ищците начин и на посочените адреси дължимите им се суми, така
както са изчислили по исковата си молба от по 458,54 лв. за периода 2015-2020г.,
за което е приложил към отговора съответните документи. Заявява, че въпреки, че
се касае до периодично плащане по смисъла на чл.111 б."в" ЗЗД не
прави възражение за изтекла давност за периода 2015-2017г. и е заплатил
претендиралата сума за претендирания период от 5 години. В отговора си на исковата молба ответникът С.
счита че, тъй като ищците - кредитори са се поставили в забава по смисъла на
чл.95 и сл ЗЗД, като са били в неизвестност за него, за да е възможно да им
изплати дължимите им се суми, които признава и които им е заплатил вече по
посочения от тях начин, няма основание да им дължи разноски в процеса по аргумент
на чл.78 ал.2 ГПК. При тези си съображения ответникът С. моли съда да отхвърли
исковата претенция, ведно и с искането за присъждане на разноските в процеса.
Към исковата молба са приложени и
следните писмени доказателства: Пълномощни; Договори за правна защита и
съдействие; Незаверен препис от удостоверение за наследници; Незаверени преписи
от Аренден договор № 65 от 23.12.2010 г., вписан на 03.01.2011 г. с Акт № 5,
том I на СВ Козлодуй; Анекс към договора за аренда, вписан на 04.03.2014 г. с
Акт № 99, том 11 на СВ - Козлодуй; Анекс към договора за аренда, вписан на
07.01.2016 г. с Акт № 63, том 1 на СВ - Козлодуй; Анекс към договора за аренда,
вписан на 16.05.2018 с Акт № 41, том V на СВ - Козлодуй; Молба по чл. 192 от ГПК; Удостоверение за наличие на банкова сметка; ***.
Към отговора на исковата молба са
приложени квитанции за 2 пощенски записа преведени дължимите суми на ищците В.С.
и В.С. и 1 брой вносна бележка за преведена сума на ищеца С.С..
Съдът допълнително е изискал и
приложил като доказателства по делото заверени копия от Служба по вписванията
при РС – Козлодуй на договора за аренда на процесните имоти и анексите към
него, Решение № 20/29.08.1997г. на Поземлена комисия град Козлодуй, по преписка № 61614/06.02.1992г.,
писмо от „Сортови семена – Вардим“ АД за извършено арендно плащане през
стопанските години от 2010г. до 2020г., както и копия на разходни ордери, с
които са извършвани плащанията.
Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото
доказателства, установи следното от фактическа страна:
От
доказателствата по делото се установява, че страните са наследници, а ищците
при равни части, на Минко Георгиев С.. От своя страна Минко С. е един от шестте
наследници, при равни части, на Георги С. ***. С Решение № 20/29.08.1997г. на
Поземлена комисия град Козлодуй, по
преписка № 61614 са възстановени на наследниците на Георги С. Гелев следните
ниви в землището на град Козлодуй със обща площ от 34,391 кв.м., както следва:
- нива в
землището на град Козлодуй с № 37798.11.13 с площ 8,011 дка, категория: пета,
местност Мерите;
- нива в
землището на град Козлодуй с № 37798.44.3, размер 26,373 дка, категория: седма,
местност Мерите.
Видно от представеното по делото
удостоверение за наследници след смъртта си общия наследодател Георги С. Гелев
е оставил за наследници синът си Стоян Георгиев С., синът си Минко Георгиев С.,
синът си Константин Георгиев С., синът си Петър Георгиев С., дъщеря си Петрана
Георгиева Станкова и синът си Цветан Георгиев С., които наследяват по 1/6
ид.част от оставените им в наследство имоти цитирани в исковата молба.
Всички деца на общия наследодател
Гелев са починали и оставили наследници, както следва:
-
синът Стоян Георгиев С. е оставил наследници децата си – Евдокия
Стоянова Велкова, Саша Стоянова Банова и Мариана Стоянова
Хаджидимитрова, които наследяват по 1/18 ид.част.
синът Минко С. е оставил наследници съпругата си, ищцата В.Б.С.,
синът си - ищецът В.М.С. и синът си – ищецът С.М.С., които наследяват по 1/18
ид.част.
-
синът Константин Георгиев С. е
оставил наследници съпругата си Софка
Динова С. и децата си - ответникът В. Константинов С. и
Дочка Константинова Маринова. Тъй като съпругата му е починала, децата
наследяват по 1/12 ид.част.
-
синът Петър Георгиев С. е оставил наследници съпругата си Цветана
Аврамова С. и децата си Олег Петров Георгиев и Росита
Петрова Георгиева. Тъй
като съпругата му е починала, децата наследяват по 1/12 ид.част.
-
дъщерята Петрана Георгиева Станкова е оставила наследници съпругът си
Никола
Миланков Станков, който е починал и децата си Иванка
Николова Василева, Павел Николов Миланов, Севда Николова Калинякова и Мария
Еленчева Калинякова, които наследяват по 1/18 ид.част от имотите. Тъй като
Севда Николова Калинякова е починала и оставила наследници Димитър Йошков
Калиняков, Елка Димитрова Маркова и Ангел Димитров Йошков, нейната 1/18 част се
разпределя помежду им по 1/54 ид.част.
От представените по делото
писмени доказателства се установява, че двата земеделски недвижими имоти, които
са съсобствени между страните и останалите наследници са отдадени под аренда с
договор за аренда, вписан под Акт № 65/23.12.2010г., вписан на 03.01.2011г. с
Акт № 5, том. I, на Служба
по вписванията при РС – Козлодуй, с който ответникът В. Константинов С. отдава
под аренда на „Сортови семена – Вардим“ ЕАД процесните имоти, считано от стопанската
2010/2011г. до стопанската 2014/2015г.
С Анекс към договора за аренда,
вписан на 04.03.2014 г. с Акт № 99, том II на СВ - Козлодуй, страните
уговорили, че срокът му е продължен до 01.10.2018г.
С Анекс към договора за аренда,
вписан на 07.01.2016 г. с Акт № 63, том I на СВ - Козлодуй, страните уговорили, че срокът му
е продължен до 30.10.2021г.
С Анекс към договора за аренда,
вписан на 16.05.2018 с Акт № 41, том V на СВ – Козлодуй, страните уговорили, че срокът му
е продължен до стопанската 2027/2028г., а считано от стопанската 2016/2017г.
арендното плащане, което за 2015/2016г. е било в размер на 40,00 лева за един
декар, е договорено за размер на 50,00 лева за един декар.
През целия този период, видно от
представените по делото разходни касови ордери от трета страна неучастваща по
делото „Сортови семена – Вардим“ ЕАД е, че арендното плащане за имотите по
договора и анексите към него се получавало единствено и само от ответника В.С..
Видно представените по делото
писмени доказателства и от исковата молба, която не е оспорена от ответника,
размерът на рентата, пропорционално на притежаваните от ищците идеални части от
недвижимите имоти с посочена площ 34,391 дка. за стопанската 2015/2016г. х
40,00 лева е 1375,64 лева : 6 дяла = 229,27 лева за един дял. Тъй като ищците
наследяват 1 дял, сумата от 229,27 лева се дели на тримата ищци и се получава
по 76,42 лева за всеки ищец.
За стопанската 2016/2017г. х 50,00
лева е 1719,55 лева : 6 дяла = 286,59 лева за един дял. Тъй като ищците
наследяват 1 дял, сумата от 286,59 лева се дели на тримата ищци и се получава
по 95,53 лева за всеки ищец.
За стопанската 2017/2018г. х
50,00 лева е 1719,55 лева : 6 дяла = 286,59 лева за един дял. Тъй като ищците
наследяват 1 дял, сумата от 286,59 лева се дели на тримата ищци и се получава
по 95,53 лева за всеки ищец.
За стопанската 2018/2019г. х
50,00 лева е 1719,55 лева : 6 дяла = 286,59 лева за един дял. Тъй като ищците
наследяват 1 дял, сумата от 286,59 лева се дели на тримата ищци и се получава
по 95,53 лева за всеки ищец.
За стопанската 2019/2020г. х
50,00 лева е 1719,55 лева : 6 дяла = 286,59 лева за един дял. Тъй като ищците
наследяват 1 дял, сумата от 286,59 лева се дели на тримата ищци и се получава
по 95,53 лева за всеки ищец.
Видно от вносната бележка от 16.11.2020
г. сумата от 458,54 лв. е била платена на ищеца С.М.С. от ответника по
посочената банкова сметка, *** В.С. и В.С. същата сума на всеки била платена на
същата дата с пощенски запис на посочените в исковата молба адреси.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира
следното от правна страна:
С исковата молба са предявени три
активно субективно и обективно кумулативно съединени иска с правно основание
чл.30, ал.3 от ЗС с цена на иска в размер на по 458,54 лв. и три акцесорни иска
по чл. 86 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 30,
ал. 3 от ЗС, всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ
съразмерно с частта си. Това означава включително, че всеки от съсобствениците
има право на част от гражданските плодове от вещта, пропорционално на своя дял
от съсобствеността.
По делото безспорно се установи,
че страните по делото са съсобственици на посочените недвижими имоти. Безспорно
се установи още, че до завеждане на исковата молба ответникът е този, който е
получавал целия размер на арендното плащане за всички имоти от отдаването им
под аренда до завеждане на исковата молба. Предвид това безспорно той дължи на
ищците такава част от рентата, която е пропорционална на притежаваните от тях
идеални части от имотите. По делото се установи още, че тази сума е платена от
ответника на ищците, след получаване на книжата по делото в хода по чл.131 от ГПК.
Относно тези факти между страните
няма спор. Тъй като искът досежно главницата не е оттеглен, въпреки че процесуалният
представител на ищците признава извършеното преди съдебно заседание плащане,
съдът дължи произнасяне по иска като с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът следва да съобрази всички факти настъпили до приключване на съдебното
дирене, включително и извършеното в срока за отговор плащане. Предвид това
искът относно главницата следва да бъде отхвърлен, тъй като към момента на
приключване на съдебното дирене, тя вече не се дължи.
Спорът между страните е относно
дължимоста на лихвата за забава.
Съгласно разпоредбата на чл. 86
от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата. Разпоредбата на чл. 84 от ЗЗД
урежда кога длъжникът изпада в забава. Съгласно тази разпоредба: Когато денят
за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му. Но ако този ден е изтекъл след смъртта на длъжника, неговите
наследници изпадат в забава след изтичане на 7 дни от поканата. Когато няма
определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен
от кредитора. При задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в
забава и без покана.
По вземания за неоснователно
обогатяване не е определен падежа на задължението, поради което следва да се
приеме, че длъжникът изпада в забава от получаване на поканата. По съществото
си искът с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС е вид иск за неоснователно
обогатяване между съсобственици. В този смисъл е и Решение № 155 от 15.01.2015
г. на ВКС по гр. д. № 3518/2014 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Е. Б..
Както и в цитираната практика е изложено, за да възникне задължението по чл.
30, ал. 3 от ЗС не се дължи покана, но за да изпадне длъжникът в забава, той
трябва да е поканен да плати това свое задължение.
Предвид това съдът намира, че
искът за заплащане на лихва е неоснователен с изключение на период от
получаване на съдебните книжа от длъжника (на 09.11.2020 г.) до плащането на
сумата по главницата на 16.11.2020 г., а т.е. ответникът дължи лихва в размер
на 0,89 лв.
Относно разноските:
Предвид изрично направените
искания на страните за произнасяне по разноските.
Предвид обстоятелството, че
ответникът признава иска относно главницата изцяло, съдът намира, че доколкото
е налице признание на иска, основната претенция трябва да бъде отхвърлена.
Същевременно обаче ответника е станал причина за водене на делото доколкото
кумулативните предпоставки за отхвърляне на претенцията на разноски е той да е
признал иска и да не е станал причина за водене на делото. Процесното вземане представлява
такова за неоснователно обогатяване и момента на изискуемост настъпва с
получаване на сумите от страна на ответника. Тъй като не оспорва, че е получил
сумите, но по никакъв начин не е потърсил съгласно чл. 68а от Закона за задълженията
и договорите неговите кредитори, а именно за извършване на плащането в този
случай на паричната сума, следва да бъде извършено в местожителството на
кредиторите. Същия е могъл да се снабди с техните данни, тъй като представеното
удостоверение за наследници, с което всеки един от наследниците може да се
снабди, то носи дата 20.04.2018 г., т.е. повече от година и половина преди
завеждане на процесната искова молба ответникът е могъл да узнае адресите на
ищците. Видно от настоящата претенция техните адреси не са сменени от този
момент до настоящия момент и след като е подадена исковата молба ответникът е
извършил плащането чрез изпращане на пощенски запис до двама от ответниците на
техните постоянни адреси. Според процесуалният им представител сумите са
получени. А обстоятелството, че ответника е станал причина за водене на
настоящето производство е и факта, че същия е изпаднал и в забава от момента на
постъпване на исковата молба в съда, такава е трайната съдебна практика, така
че той към настоящия момент също е причина за водене на делото, тъй като не е
изплатил претендираната сума със законната лихва съгласно чл. 86, т.е.
обезщетението в размера на законната лихва.
При този изход на делото и на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ищците
направените в настоящото производство деловодни разноски. Ищците са представили
списък с разноски които следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Тълкувайки понятието "разноски" съобразно правната уредба съдържаща
се в чл.78 и сл. от ГПК, налага се
извод, че под "разноски" в процеса следва да се разбират тези парични
средства, които са изразходени от страната във връзка с извършването на
определени процесуални действия - депозит за призоваване на свидетел,
възнаграждение за вещо лице, разходи за извършване на оглед и други подобни.
Т.е. разноските следва да се разбират
като суми, които страната е заплатила във връзка с извършването на правните
действия в процеса, докато разходите за извършване на фактическите действия на
страните и техните процесуални представители по събиране на доказателствата -
изготвяне на копия от документи, банкови такси, телефонни разговори, транспорт,
разходи по повод пътуване до седалището на компетентния съд, за нощувки на
процесуалния представител на страните и др. подобни не представляват разноски
по смисъла на чл.78 ГПК, подлежащи на присъждане и стоят извън обхвата на
отговорността за разноски. Аналогично е и разбирането на Върховния
административен съд, видно от постановяваните от него съдебни актове - Решение
№ 7087/18.05.2012г. по адм.д. № 48/2011г., Решение № 3568/13.03.2014г. по
адм.д. № 2459/2013г., Решение № 15209/19.11.2013г. по адм.д. № 7308/2012г. В
този смисъл и Определение №697/29.10.2015 по дело №3880/2015 на ВКС, ГК, IV
г.о. Предвид изложеното следва
ответницата да бъде осъдена да заплати общо 750,00 лева, т.е. на всеки един от
ищците по 250,00 лева. /3 х 50 лв. за държавната такса, и 3 х 200 лв. адвокатско
възнаграждение/.
Водим от всичко
гореизложено и на основание чл. 235 от ГПК, Козлодуйският районен съд, пети
състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.М.С., ЕГН ********** ***, В.М.С., ЕГН ********** *** и В.Б.С., ЕГН ********** с адрес *** три активно субективно и обективно
кумулативно съединени иска с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС с цена на иска
в размер на по 458,54 лв. за всеки ищец, срещу В.
Константинов С., ЕГН ********** *** като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА В. Константинов С., ЕГН ********** *** да заплати на С.М.С., ЕГН ********** ***, на В.М.С.,
ЕГН ********** *** и на В.Б.С., ЕГН **********
с адрес *** сумата в размер на по 0,89 лв. (нула лева и 89 стотинки),
представляващи обезщетение за забава по чл.86 от ЗЗД в размер на законната
лихва върху главницата от 458,54 лв.
(част от рентно плащане по договор за аренда, вписан под Акт № 65/23.12.2010г.,
вписан на 03.01.2011г. с Акт № 5, том. I, на Служба по вписванията при РС –
Козлодуй и Анекс към договора за аренда, вписан на 04.03.2014 г. с Акт № 99,
том II на СВ - Козлодуй, с който страните уговорили, че срокът му е продължен
до 01.10.2018г.; Анекс към договора за аренда, вписан на 07.01.2016 г. с Акт №
63, том I на СВ - Козлодуй, страните уговорили, че срокът му е продължен до
30.10.2021г. и Анекс към договора за аренда, вписан на 16.05.2018 с Акт № 41,
том V на СВ – Козлодуй, страните уговорили, че срокът му е продължен до
стопанската 2027/2028г., пропорционално на притежаваните от ищеца 1/18 идеални
части от имотите, за които договорът за аренда е сключен, дължима за периода от
09.11.2020 г. – датата на получаване на исковата молба от ответника В.С. до 16.11.2020
г. – датата на рентното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК В. Константинов С., ЕГН ********** ***
да заплати на С.М.С., ЕГН ********** ***, на В.М.С., ЕГН ********** *** и на В.Б.С., ЕГН ********** с адрес *** сумата в размер на общо 750,00 лева, т.е. на всеки един от ищците по 250,00 лева. /двеста и петдесет лева и 00ст./, /3 х 50 лв. за
държавна такса за образуване на делото, и 3 х 200 лв. адвокатско
възнаграждение/.
Решението може да се обжалва пред Врачански окръжен съд от страните в двуседмичен
срок от датата на връчването му.
Да
се публикува съгласно чл.4, ал.2, т.2 ВПОПСА в КРС.
Районен
съдия:
/Жаклин Димитрова - Алексиева/