РЕШЕНИЕ
№ 801
гр. София, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20211110212466 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. СЛ. Л., ЕГН:********** срещу
наказателно постановление (НП) №21-4332-015439 от 23.07.2021г., издадено
от „началник сектор“ към СДВР, Отдел „Пътна полиция“, с което на
основание чл. 179, ал. 2 вр чл. 179, ал. 1, т. от ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 / двеста/ лева
за извършено нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат твърдения, че реализираното ПТП било
вследствие на опита на жалбоподателя да избегне друго ПТП. Жалбоподателя
излага съображения, че няма никаква вина относно настъпилото ПТП.
В съдебно заседание жалбоподателя редовно призован, не се явява и не
взема отношение по жалбата.
Въззиваемата страна ОПП- СДВР редовно призована, не изпраща
представител.
Съдът, като провери изцяло атакуваното наказателно постановление,
обсъди доводите на страните и взе предвид разпоредбите на закона, намира
следното:
1
По фактическите обстоятелства и доказателствата:
На 14.07.2021г. около 10:30 часа жалбоподателят В В. управлявал
собствения си лек автомобил марка „Ф“, модел „П“ с рег. №с посока на
движение от ул. „Димитър Моллов“ към ул. „Акад. Георги Бончев“. На
образуващото се кръстовище с бул. „Цариградско шосе“ същият при маневра
надясно не пропуснал движещия се в съседната лента лек автомобил марка
„Опел“, модел „Астра“ с рег. №СА 5694 СА. Не пропускайки автомобила
същият реализирал с движещия се автомобил ПТП.
На място пристигнали служители на ОПП СДВР- свидетеля В. Р. В. на
длъжност „младши автоконтрольор“ при СДВР и свидетеля Зоран Христов
очевидец при извършване на нарушението. Водачите на двата автомобила
написали собственоръчно декларации относно обстоятелствата около
възникналото ПТП. От свид. Христов била изготвена скица на възникналото
ПТП и протокол за ПТП №1797927.
Във връзка с настъпилото ПТП бил съставен АУАН №451518 от
14.07.2021г. Същият бил съставен от свидетеля В.В. в присъствието на свид.З
Х и в присъствието на жалбоподателя, който получил екземпляр от същия
срещу подпис.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН постъпило възражение срещу така
съставения АУАН, в който жалбоподателя изложил твърдения сходни с тези
в жалбата.
АНО счел възраженията на жалбоподателя за неоснователни и на база
на съставения АУАН издал процесното наказателно постановление (НП)
№21-4332-015439 от 23.07.2021г., издадено от „началник сектор“ към СДВР,
Отдел „Пътна полиция“, с което на основание чл. 179, ал. 2 вр чл. 179, ал. 1, т.
от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 200 / двеста/ лева за извършено нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.
Фактическата обстановка по делото се установява по безспорен начин
от събраните по делото доказателствен материал: гласните доказателства,
съдържащи се в показанията на свидетеля В.В. (актосъставител), както и в
писмените доказателства – 2 бр. декларации от участниците в ПТП-то,
скица на възникналото ПТП, протокол за ПТП №1797927, справка картон на
водача, заповед №8121К-13318/23.10.2019г.; заповед №8121з-
2
515/14.05.2018г.; писмо от СДВР с рег. №433200-97843.
Съдебният състав в изпълнение на задължението си по чл.305, ал.3,
изр.2 от НПК обсъди гласните доказателства по делото и намери, че
свидетелските показания на свид. В. са пълни и последователни, като същият
добросъвестно излага своя спомен от възприетите събития. Свидетелят заяви
категорично пред съда, че той е извършила той е пристигнал на мястото на
възникналото ПТП, като е отразил констатациите си в нарочен протокол.
Същият е съставил и процесния АУАН и го е подписал. Цялостният анализ на
свидетелските показания води до еднозначни за съда фактически изводи, като
съдът приема, че за разкриване на обективната истина по делото способстват
и писмените доказателства по делото, които са надлежно приобщени към
доказателствените материали по делото.
Писмените доказателства съдебният състав кредитира като надлежно
събрани и в синхрон с част от гласните доказателства по делото. Целият
доказателствен материал позволи на съда да приеме посочената фактическа
обстановка, изложена по-горе, тъй като при преценката на гласните
доказателства съдът прецени и писмените доказателства, които еднопосочно
допълват и изясняват обстоятелствата по твърдяното нарушение.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
свои правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от легитимирано
лице, която я прави процесуално допустима.
АУАН и НП са издадени от компетентни административни
органи, видно от представената заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., издадена
от Министъра на вътрешните работи. От същата се установява
компетентността на актосъставителя В.В., заемащ длъжност "младши
автоконтрольор" в СДВР - ОПП, да съставя актове за установени нарушения
на ЗДвП, както и на наказващия орган - началник сектор към ОПП, СДВР да
издава наказателни постановления. От представената заповед № 8121к-
13318/23.10.2019 г. на Министъра на вътрешните работи, се установява, че
издалата наказателното постановление Даниела Дескова заема длъжност
началник на 03 група "Административно обслужване" към ОПП, СДВР и
разполагала с материалната и териториална компетентност да издаде
обжалваното наказателно постановление.
3
При съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени и сроковете по
чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
При съставяне на АУАН са спазени и изискванията на чл. 40 ЗАНН и
чл. 43 ЗАНН- актът е съставен в присъствието на един свидетел, който е
присъствал при установяване на нарушението, и на санкционираното лице.
Подписан е от съставителя, свидетеля и жалбоподателя, на когото е връчен и
препис.
АУАН и НП са издадени в предвидената от закона форма и със
съдържанието, предвидено в чл. 42 ЗАНН, съответно - в чл. 57, ал. 1 ЗАНН.
При пълна идентичност в АУАН и НП се съдържа описание, както на
нарушението, така и на обстоятелствата, при които е допуснато с посочване
на нарушената разпоредба. Както в АУАН, така и в НП обстоятелствата по
извършване на нарушението са описани ясно, конкретно и в съответствие с
изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, като е посочена и
нарушената законова разпоредба. Описана е и предприетата от
жалбоподателя маневра, която според административното обвинение
въззивникът е предприел, без да се съобразява с останалите участници в
движението и създавайки опасност за тях - отклонение вдясно.
За да е съставомерно нарушението по чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5 ЗДвП
следва в резултат на нарушение на правилата по чл. 179, ал. 1, т. 5 ЗДвП да е
настъпило ПТП. В случая такива твърдения са изложени и в АУАН и в НП,
което е напълно достатъчно, за да се приеме, че са описани всички
обстоятелства от състава на нарушението. Посочването на конкретно
настъпилите имуществени щети в АУАН и НП не е необходимо, за да се
приеме, че са посочени всички съставомерни признаци на нарушението.
Обстоятелството настъпили ли са материални щети и какви касае доказаност
и обоснованост на административното обвинение.
Съдът намира и че от доказателствата по делото се установява, че
жалбоподателят е осъществил нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната му отговорност. Разпоредбата на чл. 25, ал. 1
ЗДвП предвижда задължение за водач на ППС, който ще предприеме каквато
и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да
излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да
се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да
4
премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по
друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се
убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се
движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение.
От субективна страна нарушението жалбоподателят е извършил по
непредпазливост като форма на вината - не е предвиждал настъпването на
общественоопасния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди.
Неоснователно се явява възражението на жалбоподателя, че се е
опитал да премине покрай спрял автомобил вследствие на друго ПТП. На
първо място е ирелевантна причината поради която водачът на лек автомобил
навлиза в съседна на него лента след като не спазва правилата определени в
закона. На второ място, видно от изисканото и приложено по делото писмо от
СДВР на тази дава в процесния участък не е имало друго регистрирано ПТП и
в тази връзка твърденията на жалбоподателя остават недоказани.
Нарушението не попада в хипотезата на чл. 28 ЗАНН, тъй като
разкрива именно типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност на
нарушенията от този вид. Не се твърдят и не се установиха никакви
смекчаващи отговорността обстоятелства. Съдът намира, че не е допуснато
съществено процесуално нарушение, като в НП наказващият орган не е
изложил изрично съображения налице ли са основания за приложението на
чл. 28 ЗАНН. На първо място като е издал наказателно постановление, с
което е наложил административно наказание на жалбоподателя, наказващият
орган очевидно е приел, че не са налице основанията да приложи чл. 28
ЗАНН. На следващо място, съдът е всякога длъжен да извърши преценка
налице ли са основания за приложение на чл. 28 ЗАНН и в случай, че
установи, че нарушението в маловажно - да отмени наказателното
постановление като издадено в нарушение на материалния закон.
Правилно е посочена и приложена и санкционната разпоредба на
чл.179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5 ЗДвП. В случая жалбоподателя не е спазил
правилата за предимство, каквото е имал водача на другия лек автомобил.
Жалбоподателят именно е предприел извършването на маневра и е бил
длъжен да се съобрази с посоката на движение и разположението на другите
5
участници в движението. Предвиден е абсолютно определен размер на
глобата, който не може да бъде намаляван /чл. 27, ал. 5 ЗАНН/, поради което
излагането на съображения досежно нейната индивидуализация не е нужно.
Предвид изложеното жалбата не е основателна и наказателното
постановление следва да бъде потвърдено.
Водим от изложеното и на основание чл.63, ал.1, предл.3 от ЗАНН
Софийският районен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ((НП) №21-4332-015439 от 23.07.2021г., издадено от
„началник сектор“ към СДВР, Отдел „Пътна полиция“, с което на основание
чл. 179, ал. 2 вр чл. 179, ал. 1, т. от ЗДвП на жалбоподателя В. СЛ. Л.,
ЕГН:********** е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
200 / двеста/ лева за извършено нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на Глава
ХІІ от АПК пред Административния съд-гр.София в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6