Р Е Ш Е Н И Е
№ 784/29.10.2021г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, X състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети
септември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана
Шотева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Николай Ингилизов
2. Красимир Лесенски
при секретаря Янка Вукева и с участието на прокурора Станка Димитрова,
като разгледа докладваното от съдия Лесенски касационно административнонаказателно
дело № 879 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК и
е образувано по касационна жалба на „КС-Груп-1981“ ЕООД против Решение №
260061/28.05.2021 г. постановено по АНД № 21/2021 г. по описа на Районен съд
Велинград.
С
обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление № 13-002361
от 15.12.2020 година на Директора
на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда” София, с което на „КС-Груп-1981“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и управление гр. Велинград, ул. „***“ № **,
е наложена имуществена санкция в размер
на 1500 (хиляда и петстотин) лева, на основание чл. 414, ал.3 от КТ,
за нарушение на чл. 62, ал.1, във вр. с чл. 1, ал.2 от
Кодекса на труда.
В
касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно и
незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на закона и при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, обосноваващи, че
съдебното решение не отговаря на изискванията за законосъобразност, правилност
и обоснованост. Представят се аргументи. Иска се отмяна на решението, както и
да се отмени изцяло издаденото наказателно постановление. Претендират се
разноски.
Ответникът
по касационната жалба, чрез процесуалния си представител в писмено становище
счита жалбата за неоснователна. Претендират се разноски.
Представителят
на Окръжна прокуратура Пазарджик изразява становище за неоснователност на
касационната жалба. Счита, че решението на Районен съд Велинград е правилно и
законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Административен
съд Пазарджик, като взе предвид доводите на страните и посочените касационни
основания, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
При
проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото е
валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Събрани са
достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при преценката,
на които са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят
от настоящата инстанция. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, РС правилно е възприел следната фактическата обстановка по
делото:
На
28.08.2020 г. е съставен акт за установяване на
административно нарушение № 13-002361 на „КС-Груп-1981“ ЕООД
за това, че дружеството в качеството си на работодател по
смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ, на 06.08.2020 г. ,около 15:00
часа на обект „Монтиране на стенни термо-панели на хале“, намиращ се
в с. Драгиново, общ. Велинград, е допуснал до работа като „служител“ Д.И.Ф., без
да е уредил със същия отношенията при предоставяне на работна
сила, а именно сключване на писмен трудов договор между двете страни. В
АУАН е посочено, че при извършена проверка на 06.08.2020
г. е установен Ф. да престира труд в обекта на контрол, облечен с работни
дрехи, нефирмени, като извършвал монтиране на стенни термо-панели на хале.
Лицето попълнило декларация по чл.402 КТ, в която декларирало елементи на
трудово правоотношение. В приложената декларация са попълнени данните на Ф.,
работещ в „КС-груп“, находящ се на „***“ № **, от 23.07.,
като служител,с работно време от 9 .00 до 18.00 часа, почивни дни –
неделя, почивки в работни дни – обедна 1 час, възнаграждение – надник 20 лв., отговор
„да“ за връчени копия от трудов договор и уведомление, с подпис на
работник/служител и дата 06.08.2020 г.,15:00 ч. Нарушението е констатирано на
17.08.2020 г. в Д „ИТ” Пазарджик при
преглед на фирмената документация, както и от справка в
ИС на ИАГИТ, по време на която е не е представен
трудов договор със същото лице, както и че
е нарушен чл.62, ал.1 от КТ, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ. АУАН е съставен в присъствие на представител на дружеството,
който не е вписал възражение.
В обжалваното наказателно
постановление деянието е описано по идентичен начин с описанието в АУАН, посочени
са като нарушени същите текстове от КТ и е наложено на дружеството имуществена
санкция в размер на 1500 лева на основание чл.416, ал.5 от КТ,във
връзка с чл.414, ал.3 от КТ. Освен това е отбелязано, че нарушението не
представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
При
така установеното от фактическа страна, районният съд правилно е приел за
безспорно установено и доказано извършеното от касатора административно
нарушение. При постановяване на решението си първоинстанционния съд подробно е
изследвал спорните въпроси, като е приел, че при реализиране на административнонаказателната
отговорност не са налице нарушения на процесуалните правила, които да водят до
опорочаване на производството по налагане на административно наказание. В
мотивите на оспореното решение е даден отговор на всеки един от доводите на касатора,
които са приети за неоснователни. Тези правни изводи се споделят от настоящата
инстанция.
АУАН
и НП са издадени от компетентни органи. При съставянето на АУАН и издаването на
атакуваното НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В
конкретния случай и в акта, и в наказателното постановление са посочени в пълен
обем фактическите обстоятелства, при които е извършено нарушението. Правилно е
заключението на съда, че съдържанието на АУАН и НП отговаря на изискванията на
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението е описано в достатъчен обем и яснота и е
дадена съответна на изложените обстоятелства правна квалификация по чл. 62,
ал.1, във вр. с чл. 1, ал.2 от Кодекса на труда, доколкото се касае за
неизпълнение на вменено с тази норма задължение на работодателя. Връчването на
НП на лице без сочената представителна власт в случая е ирелевантно, тъй като
жалбата срещу НП е подадена в срок и е разгледана по същество, поради което по
никакъв начин не са нарушени нито правото на защита, нито на участие в
производството на наказаното лице.
Изводи
на районния съд са правилни, че в случаите на несключване на трудов договор при
съществуващо трудово правоотношение и полагане на труд по него, е налице
неизпълнение на задължението по чл. 62, ал.1 от КТ и приложимата
административнонаказателна норма е тази на чл. 414, ал.3 от КТ и въз основа на тях той е постановил един
правилен и законосъобразен съдебен акт. Правилна са и доводите, че в случая се касае трудови правоотношения, а не за граждански такива.
В
чл. 415в, ал. 1 от КТ е уредена отговорността за маловажни нарушения. Съгласно
него за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда,
предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за
работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба
в размер от 100 до 300 лв., а съгласно ал. 2 на същия член не са маловажни
нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63,
ал. 1 и 2. Правилно първоинстанционният съд е приел, че не е приложима
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, който също урежда маловажни случаи на
административни нарушения.
При
разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал нарушения на
процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението на
Районен съд Велинград ще следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба
като неоснователна - без уважение.
По
изложените съображения и с оглед извършената служебна проверка по чл. 63, ал.1
от ЗАНН във вр. с чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът не констатира пороци на
обжалваното решение, отнасящи се до неговата валидност, допустимост и
съответствие с материалния закон, поради което намира, че същото следва да бъде
оставено в сила.
Предвид
установения изход на спора пред касационната инстанция и на основание чл. 63,
ал. 3 от ЗАНН, в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски
за касационната инстанция, които представляват юрисконсултско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство. На основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН,
вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на
правна помощ, съдът намира, че следва да се присъди минимално възнаграждение в
размер на 80 лева с оглед провеждането на едно съдебно заседание, без явяване в
открито съдебно заседание по делото на процесуалния представител и изготвянето
само на писмен отговор.
По
изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК,
Административен съд Пазарджик, X състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260061/28.05.2021 г. постановено по АНД № 21/2021 г. по описа
на Районен съд Велинград.
ОСЪЖДА
„КС-Груп-1981“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и управление гр. Велинград,
ул. „***“ № **, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Пазарджик,
сумата от 80 (осемдесет) лева разноски пред касационната инстанция за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:
1./п/
2./п/