Определение по дело №36592/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 6767
Дата: 19 октомври 2021 г. (в сила от 19 октомври 2021 г.)
Съдия: Мария Георгиева Коюва
Дело: 20211110136592
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 юни 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 6767
гр. София, 19.10.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ в закрито заседание на
деветнадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20211110136592 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ от
ищец „СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ НА
ХЕМАТОЛОГИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район Студентски, ул. Пловдивско поле № 6, чрез процесуален
представител юр.консулт Мартин П.Арсов, срещу ответник „СПЕЦИАЛИЗИРАНА
БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ЙОАН ПАВЕЛ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул. Н.Столетов № 67А, със съдебен адрес гр.
София, ул. „Марко Балабанов“ № 4А, вх.Б, ет.3-5, с предявен иск с правно основание чл.415
във вр. с чл.422 ГПК, вр. с чл.79 и чл.92 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Съдът след като се запозна със съдържанието на ИМ и отговора на ответника
/подаден чрез процесуален представител адвокат/, и направените от страните искания
намира, че следва да премине към разглеждане на делото в о.с.з. с насрочване.
Съдът следва да се произнесе и по направените доказателствени искания от
страните.
Ето защо, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание /ОСЗ/, което ще се
проведе на 26.11.2021г. от 10,00 часа, за която дата и час да се призоват страните, като им се
връчи препис от настоящото определение, ведно с призовката, а на ищеца се изпрати с
призовката за връчване препис от отговора на ответника.
1

НАМИРА исковата молба, с която е сезиран за редовна, а предявеният с нея иск за
допустим.

ИЗГОТВЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД по делото, съгласно който:
ИЩЕЦЪТ предявява кумулативно обективно съединени искове, като моли съда да
произнесе решение, с което ДА БЪДЕ ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО, че ответникът ДЪЛЖИ
НА ищеца, следните СУМИ – обща сума от 4916,40 лева представляваща сбор от дължими
суми за неустойка за забавено плащане по чл.16 от Договори за предоставяне на медицински
услуги № 7/8.1.2018г., № 15/5.2.2019г. и № 10/6.1.2020г., ведно със законната лихва върху
сумата от подаване на заявление по чл.410 ГПК в съда 5.1.2021г. до окончателното плащане
на дължимото, като сумата е формирана по следния начин:
1/ по фактура № 23952/12.11.2018г./по Договор №7/-неустойка в размер на 3924,00
лева за период 31.12.2018г.-21.11.2019г.;
2/ по фактура № 24936/15.4.2019г./по Договор №15/-неустойка в размер на 263,25
лева за период 31.5.2019г.-25.6.2019г.;
3/ по фактура № 25106/14.5.2019г./по Договор №15/-неустойка в размер на 221,25
лева за период 1.7.2019г.-24.7.2019г.;
4/ по фактура № 25324/20.6.2019г./по Договор №15/-неустойка в размер на 282,00
лева за период 31.7.2019г.-22.8.2019г.;
5/ по фактура № 26804/19.2.2020г./по Договор №10/-неустойка в размер на 224,50
лева за период 31.3.2020г.-23.4.2020г.;
6/ по фактура № 27029/21.4.2020г./по Договор №10/-неустойка в размер на 1,40
лева за период 31.5.2020г.-2.6.2020г.;
за които суми е издадена ЗИ по ЧГД№ 489/2021г. на СРС, 163 състав.
В исковата си молба ищецът сочи, че е сключил с ответника посочените три
договора, като ответника е бил Възложител, от една страна по Договорите, а ищеца е бил
Изпълнител. Страните са уговорили в чл.16 от трите Договора неустойка за забава при
плащане в размер на 1% за всеки просрочен ден.
Неустойките са изчислени както следва:
1/ по фактура № 23952/12.11.2018г./по Договор №7/, с падеж 30.12.2018г., сума
2
1200,00 лева, платени на 22.11.2019г., 327 дни забава, сума на неустойката 3924,00 лева;
2/ по фактура № 24936/15.4.2019г./по Договор №15/, с падеж 30.5.2019г., сума
975,00 лева, платени на 26.6.2019г., 27 дни забава, сума на неустойката 263,25 лева;
3/ по фактура № 25106/14.5.2019г./по Договор №15/, с падеж 30.6.2019г., сума
885,00 лева, платени на 25.7.2019г., 25 дни забава, сума на неустойката 221,25 лева;
4/ по фактура № 25324/20.6.2019г./по Договор №15/, с падеж 30.7.2019г., сума
1175,00 лева, платени на 23.8.2019г., 24 дни забава, сума на неустойката 282,00 лева;
5/ по фактура № 26804/19.2.2020г./по Договор №10/, с падеж 30.3.2020г., сума
898,00 лева, платени на 24.4.2020г., 25 дни забава, сума на неустойката 224,50 лева;
6/ по фактура № 27029/21.4.2020г./по Договор №10/, с падеж 30.5.2020г., сума 35,00
лева, платени на 3.6.2020г., 4 дни забава, сума на неустойката 1,40 лева.
Ищецът в ИМ твърди, че ответникът не е платил в срок, претендираните вземания
по издадените фактури, респективно е било допуснато забавено изпълнение, съответно и
изпадане в забава, поради което ищеца има право да получи от ответника обезщетение за
забава - неустойка, която е уговорена изрично във всеки договор, върху размера на
главницата, считано от датата на падежа на всяка една от фактурите до датата на
окончателното плащане.
След като ответника не е платил неустойките, ищецът подал в съда заявление по
чл.410 ГПК, като е било образувано срещу ответника-длъжник ЧГД№ 489/ 2021г. по описа
на СРС. След издаването на заповедта, ответника-длъжник е възразил в законовия срок от
получаване на заповедта/ЗИ/, поради което за кредитора-ищец е възникнал интерес за
завеждане на иска по чл.415 ГПК, поради което моли исковете да бъдат уважени като се
постанови решение на съда с което да се приеме за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумите по издадената заповед по реда на чл.410 ГПК.

ОТВЕТНИКЪТ, в предоставената възможност, в рамките на предоставения срок по
чл.131 ГПК е подал отговор на ИМ, в който твърди, че ИМ е нередовна, защото не са
посочени конкретно извършените от ищеца услуги по трите договора, както и конкретните
им цени. Доколкото договорите са рамкови по характера си, видно от обстоятелството, че е
следвало да бъдат подавани конкретни заявки /чл.5 от договорите/, представяни конкретни
документи /чл.2, ал.2 от договорите/, съответно предаван отчет за извършеното /чл.11/, то в
ИМ би следвало да е посочено кога и при какви параметри е постигано съгласие за
сключване на конкретни договори въз основа на рамковите такива, както кога и как са
предавани, съответно получавани извършените изследвания въз основа на тях.
3
Оспорва се нищожност на самите Договори, защото към тях липсват приложения, в
това число и приложение № 1, определящо цените на услугите предмет на договорите. Това
обуславя липса на съгласие по част от съществените елементи на договорите - уговорено
възнаграждение за всяка една от услугите, съответно невъзможност на договорите да
породят правни последици - чл.26, ал.2, предл.2-ро ЗЗД, в това число и клаузата на чл.16 от
Договорите.
Оспорва се, че чл.16 от Договорите е нищожна клауза и нарушава добрите нрави.
Съобразно ТР № 1/2009г. на ОСТК на ВКС, клаузата за неустойка е нищожна, когато
отсъстват присъщите и три функции и тя се явява единствено средство за неоснователно
обогатяване на кредитора. Единият от критериите за нищожност според цитираното
решение е съотношението между размера на неустойката и размера на очакваните вреди от
неизпълнението към момента на сключване на договора. Уговорената неустойка е 1 %
дневно, което означава, че на годишна база е 365 %. Лихвеният процент по депозити, които
ищецът би получил, ако ответникът би изпълнил своевременно задълженията си, влагайки
полученото в банка, би бил под 1 % годишно. С други думи очакваната вреда за ищеца към
момента на сключване на всеки от договорите би била не 1 % дневно, а под 1 % годишно
върху съответната дължима сума. От друга страна размерът на законната лихва е основният
лихвен процент /който е 0/, увеличен с 10 пункта годишно, т.е. 10 % годишно. В настоящия
случай уговорената неустойка е 365 % годишно, т.е. тя надхвърля с 36 пъти размера на
законната лихва. Вън от това не е предвиден и краен срок за начисляването и. Уговореният
твърде висок размер на неустойката за забава и липсата на краен предел за нейното
начисляване, я лишава от обезпечителната, обезщетителната и санкционната и функции и я
превръща в средство за неоснователно обогатяване на ищеца.
Оспорва се, че ответника не е изпадал в забава за плащане, предвид
обстоятелството, че резултатите от извършената работа, не са му предавани от ищеца,
съответно той не ги е получил и приел /възнаграждение се дължи за приетата работа/. Не са
му изпращани своевременно и фактурите за дължимото възнаграждение, а изпратените не са
били придружени с опис на извършените изследвания, данни за лицата, за които се отнасят,
съответно с направлението по чл.2 от Договорите /чл.11 от Договорите/. Така ответника не е
имал възможност да провери, дали издадените фактури отговарят на подадените заявки за
изследвания на конкретни пациенти, съответно да приеме извършената работа. В този
смисъл, ищецът не е оказал дължимото съдействие по чл.63 ЗЗД на ответника да изпълни
задълженията си, изпадайки в забава на кредитора.
Поради изложеното се иска отхвърляне на предявените искове.

СЪДЪТ ПРИЕМА, че предявеният иск намира правното си основание в чл.422 във
вр. с чл.415 ГПК, във вр. чл.79, чл.92 и чл.86 ЗЗД.
БЕЗСПОРНО Е между страните и те признават следните права и обстоятелства –
ответникът не оспорва, че са подписани трите договора, но твърди, че не се дължи
неустойка за забавено плащане.
4
СПОРНИТЕ ФАКТИ между страните са – всичко, което е изложено в ИМ и е
оспорено от ответника.
ПО ОТНОШЕНИЕ на подлежащите на доказване факти доказателствената тежест
се разпределя по следния начин - всяка една страна е длъжна да установи и докаже фактите,
на които основава своите твърдения или възражения, респективно - от които черпи
положителни за себе си права.
ИЩЕЦЪТ следва да докаже – оспореното от ответника, т.е. факти изложени в ИМ,
като докаже вземането си по основание, размер и изискуемост, като не следва да доказва
неоспорените факти.
ОТВЕТНИКЪТ следва да докаже - своите твърдения и възражения, наведени с
отговора.
На основание чл.146, ал.2 ГПК намира, че са налице факти по отношение, на които
страните не са ангажирали доказателства, както следва:
ИЩЕЦА – дали ответника е изпаднал в забава..

ДОПУСКА до приемане и прилагане към делото на представените доказателства с
исковата молба и отговора в първото по делото открито съдебно заседание.
ПРИЛАГА като доказателство ЧГД№ 489/2021г. на СРС.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачите,
формулирани от ищеца в исковата молба/л.4 от делото/ и от ответника поставени в ОИМ.
НАЗНАЧАВА за вещо лице РОСИЦА ИВАНОВА МЛАДЕНОВА, София – 1618,
ул. Камен дел №3, 872 38 04, 0887 262 820.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за вещото лице в размер на 400,00 лева, вносими от
двете страни, за всяка по 200,00 лева, в 5-дневен срок от получаване на призовката, ведно с
настоящото определение, и в същия срок представяне на писмени доказателства по делото
за плащането. ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ след изтичане на определения срок съдът ще наложи
глоба на управителя на забавилата се страна в размер на 300 лева съгласно чл.89, т.2 ГПК и
чл.91 ГПК и ще отмени експертизата по поставените от тази страна задачи.

УКАЗВА на страните, че най-късно в първото съдебно заседание следва да уточнят
доказателствените си искания и да ангажират доказателствата си, след което губят тази
възможност.
5
УКАЗВА на ответника, че след подаден отговор по реда на чл.131 ГПК губи
възможността поради преклузия да прави възражения в 1-то по делото о.с.з., които е могъл
да наведе в отговора си.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който е
съобщен по делото или на който веднъж са им връчени съобщения, са длъжни да уведомят
съда за новите си адреси. Същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната на основание чл.40 и чл.41 ГПК. Когато разпоредбата на чл.40
и чл.41 ГПК не се спази от страните, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат
за редовно връчени.
УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел
становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово
отсъствие, при поискване от страна на ответника съдът може да постанови неприсъствено
решение срещу него, на основание чл.238, ал.2 ГПК или да прекрати производството.
ПРИКАНВА страните към спогодба, като им указва, че това е най-ефективният и
бърз начин за разрешаване на възникналия спор помежду им и има преимущество пред
спорното производство, при спогодба заплатената такса се връща наполовина на ищцовата
страна.
УКАЗВА на страните, че към СРС е създаден и действа ЦЕНТЪР ПО
МЕДИАЦИЯ, който е разположен на ет.2, стая 204 в сградата с адрес гр.София, бул. „Цар
Борис III“ №54. Медиацията е лесен и достъпен /безплатен/ алтернативен метод за решаване
на правни спорове и за постигане на взаимно изгодно споразумение, в рамките на съдебното
производство, като процедурата е неформална и поверителна. В случай, че страните желаят
постигане на резултат, който зависи изцяло от интересите им и пести време и средства,
може да се обърнат към служителя по медиация към СРС на тел. 02/8955423, който ще им
помогне при избора на медиатор от списъка на медиаторите, както и ще им осигури
ползването на Центъра по медиация в удобно за страните и за медиатора време.
ОПЕРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните с призовка за ОСЗ!
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице за ОСЗ по телефон и с призовка!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6