№ 11857
гр. София, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20251110106769 по описа за 2025 година
Предявен е от ищеца В. В. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, *****,
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, срещу
ответника „Еос Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4-6, представлявано от
управителя *****, за установяване в отношенията между страните, че ищецът В. В. С.
не дължи на ответника „Еос Матрикс“ ЕООД сумата от 4724,22 лв., представляваща
дължима сума по Договор за банков кредит № ****г., сключен с „Уникредит Булбанк“
АД и сумата от 9934,97 лв., представляваща дължима сума по Договор за банков
кредит № ****г., сключен с „Уникредит Булбанк“ АД, вземанията по които са
прехвърлени на ответника с Договор за цесия от 03.09.2008 г.
Ищцата В. В. С. извежда съдебно предявените субективни права при твърдения,
че след позвъняване от служители при ответното дружество относно нейни
задължения, изискала информация относно това какви задължения има към ответника,
във връзка с което получила писмо, в което ответното дружество претендира от ищеца
сумата от 4724,22 лв., представляваща дължима сума по Договор за банков кредит №
****г., сключен с „Уникредит Булбанк“ АД и сумата от 9934,97 лв., представляваща
дължима сума по Договор за банков кредит № ****г., сключен с „Уникредит Булбанк“
АД. Сочи, че не била уведомена за сключения договор за цесия нито от стария
кредитор, нито от новия такъв. Поддържа, че вземанията по двата договора били
прехвърлени на ответника с Договор за цесия от 03.09.2008 г. Твърди, че вземанията са
погасено поради изчитането на петгодишна погасителна давност, тъй като кредитора
не е предприемал никакви действия по принудително изпълнение.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК ответникът оспорва
иска, като релевира възражение за недопустимост на иска поради липсата на правен
интерес за ищцата от воденето на отрицателен установителен иск, доколкото същият
никога не образувал дело да осъждането на ищеца, нито пък е предприемал действия
по принудително изпълнение. Оспорва иска и по неговата основателност. Твърди, че
видно от изявленията на ищеца същата е уведомена за цесията, а при условията на
евентуалност сочи, че същата е уведомена с получаването на уведомлението с
1
връчването на отговора на исковата молба. Претендира разноски и прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение, уговорено и заплатено от ищеца.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложения по делото Договор за банков кредит № *** г. на същата
дата, между „Булбанк“ АД, като кредитор и В. В. С., като кредитополучател, е
сключен договор за кредит, по силата на който на ищеца е предоставена сумата от 6000
лв. Страните са уговорили в чл. 4, ал. 1 от договора краен срок за погасяване на
кредита до 25.06.2008 г., което се установява и от погасителния план към договора за
кредит.
Видно от приложения по делото Договор за банков кредит № **** г. на същата
дата, между „Булбанк“ АД, като кредитор и трето на спора лице Мариета Петкова
Стоянова, като кредитополучател, и от друга страна ищецът В. В. С., като поръчител, е
сключен договор за кредит, по силата на който на кредитополучателя е предоставена
сумата от 7000 лв. Страните са уговорили в чл. 4, ал. 1 от договора краен срок за
погасяване на кредита до 25.06.2008 г., което се установява и от погасителния план
към договора за кредит.
Представени са с отговора на исковата молба (л.40-43) 2 броя уведомления за
извършено прехвърляне, адресирани до ищеца В. В. С., в които се съдържа
информация за сключен Договор за цесия от дата 03.09.2008 г. между „УниКредит
Булбанк“ АД и ответното дружество, по силата на който са прехвърлени вземанията
срещу ищеца по Договор за кредит от 15.07.2003 г. и Договор за кредит от 24.07.2003 г.
Видно от приложената на л.11-13 ищцата е оспорила наличието на задължения
към ответното дружество, като се акцентира върху друго задължение, което не е
предмет на настоящото дело.
В отговор на тази молба ответното дружество е уведомило ищеца за неговите
задължения, произтичащи от Договор за банков кредит № *** г., сключен с „Булбанк“
АД (сегашно наименование „УниКредит Булбанк“ АД) и Договор за банков кредит №
**** г., сключен с „Булбанк“ АД (сегашно наименование „УниКредит Булбанк“ АД),
както за сключен Договор за цесия от 03.09.2008 г., въз основа на която вземанията по
двата договора срещу ищеца, са прехвърлени на ответника. В отговора ответното
дружество е счело възражението за давност, направено от ищеца за неоснователно и
кани същия за погасяване на задълженията, чрез споразумение за разсрочване.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Заведеният иск е процесуално допустим, доколкото съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК
всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено или за
да установи съществуването, или несъществуването на едно правно отношение, или на
едно право, когато има интерес от това. От приложените към делото писмени
доказателства, в това число писмена кореспонденция, се установява, че ответното
дружеството претендира заплащане на процесните суми от ищеца, поради което е
налице правен интерес от предявяване на иска в посочения размер.
На първо място съдът намира, че предвид разпределената в първото по делото
заседание доказателствена тежест, ответното дружество не доказа по делото сключен
между „УниКредит Булбанк“ АД и ответното дружество Договор за цесия, въз основа
на който последният да се легитимира като кредитор на ищеца с процесните вземания,
произтичащи от Договор за банков кредит № *** г., сключен с „Булбанк“ АД (сегашно
наименование „УниКредит Булбанк“ АД) и Договор за банков кредит № **** г.,
сключен с „Булбанк“ АД (сегашно наименование „УниКредит Булбанк“ АД). В този
2
смисъл е без правно значение изготвянето на уведомления за цесията, тъй като същите
не доказват действително съществуването на договора за цесия. Същевременно не е
представено и пълномощно от предишния кредитор, за да се приеме, че ответното
дружество е оправомощено да извърши уводемяването.
Дори действително да е сключен договор за цесия, въз основа на който
ответното дружество да се легитимира като кредитор на ищеца за вземанията от двата
договора, то вземанията и по двата договора се явяват посени по давност. За да
достигне до този извод съдът съобрази, че крейният срок за погасяването на двата
кредита изтича на 25.06.2008 г. Същевременно ответното дружество не твърди, за това
и не представя доказателства да е предприел съдебни действия за снабдяване с
изпълнително основание, нито пък да е предприел действия по принудително
събиране на вземанията, които да са прекъснали давността. Ето защо петгодишната
погасителна давност за вземанията по двата договора е изтекла на 25.06.2013 г.
Предвид всичко изложено предявеният иск се явява основателен и следва да
бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът, който е направил
своевременно искане за присъждането им, съгласно списък по чл. 80 ГПК, а именно
586,38 лева платена държавна такса и 2000 лв. действително заплатено адвокатско
възнаграждение. Ответното дружество е релевирало своевременно възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. При разглеждане на възражение по чл.
78, ал.5 ГПК съдът е длъжен да съобрази Решението на СЕС от 25 януари 2024г. по
дело C-438/22, в което е прието, че Наредба № 1/09.07.2004г. на Висшия адвокатски
съвет противоречи на чл.101, § 1 ДФЕС във вр. с чл.4, § 3 ДЕС и определените с нея
минимални размери на адвокатските възнаграждения не обвързват съда. След
приемане на решението на СЕС практиката на ВКС е безпротиворечива в становището
си, че при разглеждане на възражението по чл.78, ал.5 ГПК съдът е длъжен да не
прилага ограничението по чл.78, ал.5 in fine ГПК. Съдът трябва да отчете
действителната фактическа и правна сложност на делото, вида и характера на делото,
защитаваният материален интерес, съответната инстанция, легитимно очакваните,
респ. извършените процесуални действия по делото с участие на представляваната от
адвокат страна. Ако в резултат на извършената преценка се установи несъответствие
между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняването на
процесуални права (установи се, че трудът на адвоката е бил съществено надценен),
съдът намалява размера на договорения адвокатски хонорар. В този смисъл са
Определение № 2995/13.06.2024г. по ч. гр. дело № 991/2024г. на ІV ГО, Определение
№ 4497/09.10.2024г. по ч. гр. д. № 2886/2024г. на IV ГО, Определение №
5965/19.12.2024 г. по гч.гр.д. № 4348/2024 г. на ВКС IV ГО и др.). С оглед на горното и
като съобрази, че се касае за отрицателен установителен иск за съществуване на
вземане, което не представлява правна и фактическа сложност, приключило е в едно
открито съдебно заседание и ищецът не е събирал никакви доказателства, то съответно
на тази дейност е адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв., до който размер
следва да се намали същото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от В. В. С., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, *****, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,
3
ал. 1 ГПК, срещу ответника „Еос Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4-6, представлявано
от управителя *****, че ищецът В. В. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, *****
НЕ ДЪЛЖИ на ответника „Еос Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 4724,22
лв., представляваща дължима сума по Договор за банков кредит № ****г., сключен с
„Уникредит Булбанк“ АД и сумата от 9934,97 лв., представляваща дължима сума по
Договор за банков кредит № ****г., сключен с „Уникредит Булбанк“ АД, които са
претендирани от ответника по силата на Договор за цесия от 03.09.2008 г.
ОСЪЖДА „Еос Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4-6, представлявано от
управителя *****, ДА ЗАПЛАТИ НА В. В. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
*****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 1286,38 лева, представляваща разноски
за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4