№ 114
гр. С.З., 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на трети ноември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анна Т. Трифонова
при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева
като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Търговско дело №
20215500901199 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени искове от "В." ЕООД град С.
против "С.М." АД с. К., община К. за заплащане на сумата от 44 502.80 лева -
главница и сумата от 7256.30 лева - лихва за забава.
Съдът е разпоредил на ответника да се връчи препис от исковата молба
и приложенията за отговор в двуседмичен срок от съобщението. Видно от
приложеното по делото съобщение ответникът е получил препис от ИМ и
приложенията на 28.07.2021г., но в срока по чл. 367 ал. 1 от ГПК не е
представил по делото отговор на исковата молба.
Съдът намира, че е извършена редовна размяна на съдебните книжа.
В исковата молба е посочено, че през 2019г. са създадени търговски
взаимоотношения между страните, породени от възлагане от страна на „С.М.“
АД /възложител/ на „В.“ ЕООД изпълнението на строително-монтажни
работи - Укрепване на подпорна стена на обект „ Монтаж по безизкопна
технология на тръбите на хвостопровода в участъците под ЦПТ 2 и ЦПТ 3 в
рудник Асарел.
Твърди се, че е налице сключен договор за изработка между „В.” ЕООД
и „С.М.” АД, ЕИК ***, за изпълнението на строително-монтажни работи.
Сочи се, че договорът за изработка е неформален договор и не е необходима
писмена форма за действителност. Ищецът твърди, че е изпълнил СМР по вид
1
и количество така, както са описани в Акт обр.19 от 14.11.2019г. Заявява, че
Акт обр.19 е подписан без забележки от страна на Възложителя и има
характер на предавателно-приемателен протокол. Посочено е, че въз основа
на приетите СМР и подписания акт обр.19 е издадена фактура №**********
от 14.11.2019г. за сумата от 47 002, 80 лв. с ДДС. Посочено е, че ответникът е
извършил авансово плащане по проформа фактура № 22/2019г. в размер на
2500 лв. на 08.11.2019г. Изложено е, че от дължимото възнаграждение в
размер на 47 002, 80 с ДДС се приспада преведения аванс в размер на 2500 лв.
и задължението на ответното дружество възлиза на 44 502, 80 лв. с ДДС.
Ищецът сочи, че за размера на съществуващото задължение е представил и
Счетоводна справка - извадка от Оборотна ведомост см.411 от
счетоводството на „В.“ ЕООД. Отбелязва, че с оглед на горното, както и
видно от представената счетоводна справка и оборотна ведомост 411 и 412
задължението е дължимо.
Наведени са твърдения, че необходимите отчетни документи за
изпълнените СМР - акт обр.19 са разписани от Възложителя, който е приел
изцяло изработеното и изпълнено СМР по вид и количество, така както е
описано в документите без възражения. Изложени са аргументи, че съгласно
чл. 264, ал.З ЗЗД, ако възложителят не направи възражения в срок, то
работата се счита за приета. Сочи се, че възложителят дължи плащане на
изработеното съгласно чл. 266 ЗЗД.
Заявено е от ищеца, че е изпратил покана за доброволно изпълнение и
плащане, получена на 17.07.2020г. от ответната страна, но в дадения срок не
са предприети действия по доброволно изпълнение и плащане на
задължението.
Посочва, че съгласно чл. 264, ал.3 ЗЗД, ако възложителят не направи
възражения в срок, то работата се счита за приета. Отбелязано е, че
възложителят дължи плащане на изработеното съгласно чл. 266 ЗЗД. Според
ищеца, двустранно подписания предавателно приемателен протокол е
достатъчно основание да се приеме, че е налице договор за изработка и че
възложителят е изпълнил СМР така, както са описани в него, тъй като към
момента на подписването му не са направени никакви възражения.
Сочи се, че задължението е изискуемо, тъй като длъжникът изпада в
забава към момента на приемането на работата без възражения. Заявено е, че
2
в настоящия случай страните не са уговорили допълнителни условия, при
изпълнението на които да настъпи изискуемостта на задължението. Според
ищеца, в случая, вземането на молителя е станало изискуемо на 14.11.2019г.,
когато с подписването на Акт обр. 19 е приета извършената работа, тъй като
тогава възниква за възложителя - ответник задължението за заплащане на
възнаграждение за приетата работа. /Решение от 11.03.2019г. на Районен съд -
С.З. по гр. дело № 424/2018 г./. Посочено е, че съгласно съдебната практика
изискуемостта настъпва към датата, на която са приети извършените СМР с
Акт обр. 19. /Решение № 106 от 26.06.2006г. на ВтАС по гр.т.д. № 110/2006г.,
Решение от 05.06.2005г. по ВАД № 155/2004г./.
Изложено е, че съгласно чл.69, ал.1 от ЗЗД изпълнение на задължение,
което е без срок, може да се изпълни веднага, а съгласно чл.266, ал.1 ЗЗД
възложителят е длъжен да плати приетата работа. Ищецът счита, че след като
няма друга уговорка между страните и съгласно цитираните разпоредби,
изискуемостта на вземането е настъпила с приемането на работата от
възложителя или на 14.11.2019г. и ответникът е изпаднал в забава за плащане
от деня следващ датата, на която вземането и станало изискуемо
/15.11.2019г./.
На основание чл. 86 от ЗЗД, ищецът претендира и законната лихва
върху неплатената главница от деня на забавата - 15.11.2019г. до датата на
завеждане на исковата молба в размер на 7256, 30 лв.
Твърди, че за „В.” ЕООД е налице правен интерес и предявява
настоящите искове срещу „С.М.” АД за следните суми: 44 502. 80 лв. -
главница на основание чл. 79 от ЗЗД във връзка с чл. 266 от ЗЗД, 7256.30 лв. -
законна лихва за забава от датата, на която ответникът е изпаднал в забава за
плащане /15.11.2019г./ до завеждане на исковата молба/, както и законната
лихва за забава от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
плащане.
Моли, да се осъди „С.М.” АД да заплати на „В.“ ЕООД дължимото
възнаграждение за изпълнени СМР в размер на 44 502, 80 лв. /четиридесет и
четири хиляди петстотин и два лева и осемдесет стотинки / - главница,
законна лихва за забава от деня на изпадането в забава до датата на завеждане
на исковата молба в размер на 7256,30 лв., законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и
3
направените по делото разноски и адвокатско възнаграждение, както и
разноските по обезпечителното производство, за което ще представи справка.
Съдът, в изпълнение на разпоредбата на чл.367, ал.1 ГПК, е изпратил
препис от исковата молба, с приложенията към нея на ответника и е дал
указания на същия във връзка с упражняване на правата му по ГПК. В
дадения от съда срок, ответникът не е представил писмен отговор и не е взел
становище по предявените искове. В първото съдебно заседание ответникът е
редовно и своевременно призован, но не се явява и не изпраща представител,
както е не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът, като обсъди представените по делото доказателства, установи:
Предявени са искове по чл. 266 ал.1 вр. чл. 258 и сл. от ЗЗД и чл. 86 от
ЗЗД за заплащане на възнаграждение по договор за изработка и обезщетение
за забавено плащане на същото.
В открито съдебно заседание, проведено на 08.11.2021г., процесуалният
представител на ищеца е направил искане по чл. 238, ал. 1 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 ГПК за
постановяване на неприсъствено решение, тъй като ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се явява в първото по
делото заседание, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие. Съгласно чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК, съдът постановява неприсъствено
решение, когато на страните са указани последиците от неспазване на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание.
Видно от материалите по делото, тези изисквания са изпълнени по
отношение на ответника, същият е редовно призован и са му указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа.
Второто изискване, съгласно чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение е искът да е вероятно основателен с
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства. Съдът счита, че и това изискване в случая е налице, видно от
представените по делото доказателства.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът
следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на
4170.36 лева.
4
Съгласно т. 5 от ТР № 6/6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012г.,
ОСГТК направените от страните в обезпечителното производство разноски се
присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед
крайният му изход. В случая ищецът е представил доказателства за направени
разноски по обезпечение на бъдещия иск, предмет на настоящото
производство както следва: 41,20 лв. – платена държавна такса, 16,20 лв. –
държавна такса за частна жалба до САС, 1200 лв. – адвокатски хонорар по
ч.гр.д. № 1255/2021г. по описа на САС и ч.гр.д. № 3929/2021г. на СГС, 49.20
лв. – такси по изпълнително дело, 150 лв. – такси за запори и 200 лв. –
адвокатски хонорар по изпълнителното дело или общо разноски в размер на
1656.60 лева, които следва да му бъдат присъдени.
С оглед на тези съображения, съдът приема, че са налице
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, поради което и
на основание чл.238, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 239, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от
ГПК
РЕШИ:
ОСЪЖДА "С.М." АД - с. К., община К., обл.С.З., местност ** с ЕИК ***
ДА ЗАПЛАТИ на "В." ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. С., ***
с ЕИК *** сумата 44 502, 80 лв. (четиридесет и четири хиляди петстотин и
два лева и осемдесет стотинки) - главница, представляваща дължимо
възнаграждение за изпълнени СМР по Акт обр.19 от 14.11.2019г. и фактура
№********** от 14.11.2019г., ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба – 23.06.2021г. до окончателното изплащане на
сумата, както и сумата 7256,30 лв. (седем хиляди двеста петдесет и шест
лева и тридесет стотинки), представляваща законна лихва за забава от деня
на изпадането в забава - 15.11.2019г. до датата на завеждане на исковата
молба – 23.06.2021г.
ОСЪЖДА "С.М." АД - с. К., община К., обл.С.З., местност ** с ЕИК
*** ДА ЗАПЛАТИ на "В." ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. С.,
*** с ЕИК *** сумата 4170.36 лева (четири хиляди сто и седемдесет лева и
тридесет и шест стотинки) представляваща направените по настоящото дело
разноски, както и сумата от 1656,60 лв. (хиляда шестстотин петдесет и
шест лева и шестдесет стотинки), представляваща направените в
5
обезпечителното производство разноски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИСИ от решението да се връчат на страните.
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
6