Решение по дело №2650/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от В. Р. Х., с [ЕГН], с постоянен адрес в гр. Варна, подадена чрез адв. А. Д., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 24-0819-001445 от 29.10.2024 г. на Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна, с която на оспорващия е наложена принудителна административна мярка (ПАМ), на основание чл. 171, т. 1, б. “б“ ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС (СУМПС) на водача до разрешаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

С жалбата се настоява, че оспорената заповед е издадена в противоречие с материалноправните норми. Сочи се, че в несъответствие с чл. 107, ал. 1 ЗАП процесната заповед съдържа единствено заповядване и приложение, но не и мотиви. Твърди се, че обвиненията, оправени с акта за установяване на административното нарушение (АУАН) сер. GA с № 1433600/29.10.2024 г. са абсолютно неверни и оспорващият е подал писмени възражения. Пояснява се, че оспорващият е изпил една кутийка от енергийна напитка „POWWER“ и явно тази тонизираща напитка реагира на опиати при полевия тест, като се сочи и че съдържанието в марки дози – от 8 до 20мг, в различни лекарствени продукти или напитки е достатъчно за отчитане на положителен резултат. Настоява се, че оспорващият не е употребявал наркотици или други упойващи вещества, както и че е дал кръв за химичен анализ за определяне съдържанието на упойващи вещества в кръвта в МБАЛ-Варна към ВМА, а и на 29.10.2024 г. оспорващият е направил тест за наркотици в МДЛ „Кандиларов“ – Варна, резултатът от които изследвания е отрицателен, независимо че е наясно, че тези резултати са без доказателствена стойност. На следващо място се сочи, че оспореният акт не съдържа императивно изброените от законодателя реквизити, установени с чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК, поради което заповедта е негоден акт, а и е издадена в нарушение на изискването за форма, като не е недопустимо да се приемат мотивите на административноказващия орган за мотиви за издаване на ПАМ. Искането е да се отмени оспорената заповед. В хода на делото с писмена молба, чрез адв. А. Д. оспорващият сочи, че заповедта е издадена от компетентен орган, в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити, обаче е постановена при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Изтъква се, че основанието за налагане на ПАМ не е доказано в случая, доколкото липсва резултатът от назначената съдебно-химическа експертиза на кръвта, респ. не е установена по надлежния ред – Наредба № 1 от 19.07.2017 г., употребата на наркотични вещества или техните аналози, т.к. законът предвижда именно резултатът от това изследване да е определящ. Оспорващият се позовава и на чл. 6, ал. 1 и ал. 5 АПК. Претендира присъждане на направените разноски.

Ответникът – Началникът на група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна – С. С., чрез гл. юриск. Г. Г. и Б. Й. в съдебно заседание настоява, че жалбата е неоснователна и излага доводи за правилност и законосъобразност на оспорения акт. Изтъква се, че са налице материалноправните предпоставки за издаване на заповедта – отчетена положителна проба на Дръг тест, като е образувано и досъдебно производство. Искането до съда е да се отхвърли жалбата. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и алтернативно – да се присъди адвокатски хонорар на оспорващия в минималния размер.

Съобразявайки посочените от оспорващия основания, изразените становища на страните и фактите, които се извеждат от събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима. Същата е подадена от лице, с правен интерес от оспорването - адресат на акта, а и е насочена срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт. Подадената на 06.11.2024 г. жалбата (установено от клеймото на пощенския плик – л. 14 от делото) е в законоустановения 14-дневен срок, съгласно чл. 149, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 ЗДвП, считано от съобщаването на акта на 29.10.2024 г., предвид отбелязаното от оспорващия на самата заповед.

При проверка, извършена на 29.10.2024 г., около 02:30 часа от служители на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, оспорващият Х. е установен да управлява лек автомобил Пежо 206 с рег. № [рег. номер], собственост на трето лице, в гр. Варна, ул. „Тодор Влайков“ в посока бул. „Васил Левски“, до № 11, след употреба на наркотични вещества или техните аналози.

Употреба на наркотични вещества е установена с техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000“ с фабричен № ARSD-0025, проба № 166, отчело положителен резултат за Бензодиазепини. Техническото средство е годно, с валидност до 04.04.2025 г. след периодична сервизна проверка (Протокол № *********-1110000, приложен на л. 19 от адм. преписка).

За извършеното нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 ЗДвП е съставен АУАН Серия GA с № 1433600/29.10.2024 г., в който е посочено, че на водача е издаден Талон за медицинско изследване № 276702, като оспорващият подписва АУАН без да впише възражения.

Предвид съставения АУАН и на основание чл. 22 ЗАНН, с оспорената заповед – ЗППАМ № 24-0819-001445 от 29.10.2024 г., издадена от Началника на група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Варна, административният орган налага на В. Р. Х. ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б” ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (МПС) до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Като мотиви в заповедта е посочено констатираното с АУАН нарушение.

Оспорващия е бил отведен във ВМА за медицинско изследване, като резултат от медицинското изследване във ВМА-МБАЛ – Варна на дадени от оспорващия биологични проби за химико-токсикологичен анализ към настоящия момент не е налице.

С Мотивирана резолюция № 24-0819-М000377/29.10.2024 г. на Началника на група към ОД на МВР – Варна, на основание чл. 54, ал. 1, т. 9 ЗАНН и предвид образуваното Досъдебно производство № 428/2024 г. по описа на „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, във вр. с чл. 343б, ал. 3 от Наказателния кодекс НК), административнонаказателното производство срещу по посочения по-горе АУАН срещу Х. е прекратено.

Оспорващият не представя като доказателства резултатите от направено изследване за наркотици в „СМДЛ Кандиларов“ ООД – представен е фискален бон, потребителско име и парола, но не и самите резултати.

ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б” ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица, по аргумент от чл. 172, ал. 1 ЗДвП. Съгласно т. 1.3 от приетата по делото като доказателство Заповед № 365з-8226 от 30.12.2021 г. на Директора на ОД на МВР – Варна (л. 13 от адм. преписка), издадена връзка с т. 1.3 от Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, началниците на групи в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна са оправомощени да прилагат ПАМ по чл. 171, т. 1 ЗДвП. Оспорената заповед е издадена в пределите на материалната (предметната) си компетентност на ответника.

В заповедта е посочено правното основание за издаване на акта - чл. 22 ЗАНН и чл. 171, т. 1, б. „б” ЗДвП. Като фактически основания, мотивирали органа да постанови заповедта, са посочени съставеният АУАН, фактическата обстановка във връзка с констатираното нарушение, както и нарушената правна норма. Словесното описание на нарушението ясно и в достатъчна степен индивидуализира деянието – управление от оспорващия на пътно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Предвид наличието на посочените фактически и правни основания за издаването на заповедта, става ясно въз основа на кои юридически факти органът упражнява публично си субективно право за издаване на оспорената заповед. Писмената форма на акта съдържа необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК. Спазена е законоустановената форма за издаване на административния акт.

Не е налице допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, което да обосновава отмяната на оспорения акт.

Спецификата на мерките по чл. 171 ЗДвП изключва задължението по чл. 26, ал. 1 АПК на органа за предварително уведомяване на заинтересованите лица за започване на административното производство. Разпоредбата на чл. 172, ал. 5 ЗДвП препраща към АПК единствено по отношение обжалване на заповедта за прилагане на ПАМ. В случая оспорената заповед е издадена, след като със съставения АУАН е установено извършеното административно нарушение. Следва да се приеме, че административният орган, преди издаване на заповедта за прилагане на ПАМ, е изпълнил задължението си за изясняване фактите и обстоятелствата от значение за случая – както е регламентирано в чл. 35 АПК, в принципа за законност – чл. 4, ал. 2 АПК и в принципа за служебното начало в административния процес – чл. 9, ал. 2 АПК. Неоснователно е възражението на оспорващия за нарушение на процесуалните правила в този аспект, основано на липсата на резултати от медицинското изследване, т.к. този въпрос е относим към приложението на материалния закон.

Оспореният акт е постановен и в съответствие с материалноправните норми.

За осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо водач, който управлява моторно превозно средство, след като е употребил наркотични вещества или техни аналози, се прилагат ПАМ „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство”, по арг. от чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП. Мярката, наложена в тази хипотеза е превантивна и временна – да не се допусне до управление на МПС водач, за когото е установено по надлежния ред при проверка на случаен принцип с техническо средство, че е управлявал МПС след употреба наркотични вещества или техни аналози, и така да създава опасност за безопасността на движението по пътищата. Тази административната принуда е предвидена в специален закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, и се прилага при изрично предвидени условия – елементи от фактическия състав.

Правилно в случая административният орган е приложил ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП спрямо оспорващия за констатираното нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пред. второ ЗДвП – управление на МПС след употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Доводите на оспорващия за неустановеност на нарушението – употреба на наркотични вещества, предвид липсата на резултат от проведеното химико-токсикологично изследване и наличието на противоположен резултат от доброволно направено изследване в избрана от оспорващия лаборатория, са неоснователни.

Необходимата материалноправна предпоставка за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП, е установяването по надлежния ред управление на МПС от водач след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Писмените доказателства, приложени към административната преписка (Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества от 29.10.2024 г. – л. 17; Докладна записка от 29.10.2024 г. – л. 21; Резултатът от Тест № 166 от 29.10.2024 г. – л. 18, както и АУАН) по категоричен начин установяват наличието на материалноправната предпоставки за налагане на процесната ПАМ. Чрез тест, извършен с техническо средство, преминало периодична проверка, е установена употребата от оспорващия на бензодиазепини. В конкретния случай административният орган не само е разполагал с правото, но и е бил задължен да наложи процесната ПАМ - нормата на чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП е императивна. Тоест органът е действал в условията на обвързана компетентност, тъй като в случая няма право на преценка дали да наложи предвидената от закона ПАМ, или не.

Оспорващата страна не е ангажирала допустими доказателствени средства за оборване на горепосочените фактически установявания. Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 4 ЗДвП редът, по който се установява употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определя с Наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието. Според Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози установяваното на употребата на наркотични вещества или техните аналози става както чрез използване съответно на технически средства, тестове, така и с медицински, химически или химико-токсикологични изследвания. Действително законодателят сочи като определящи установените стойности от медицинското и химико-токсикологичното изследване по отношение на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП. Конкретно разписаното от законодателя в посочената норма обаче не обуславя извод, че следва да се игнорира и пренебрегва напълно положителният резултат от проведения полеви тест, установяващ употребата на наркотични вещества, независимо от липсата на наличен резултат от медицинското изследване. Определящи ще са стойностите от медицинското изследване, но едва когато те бъдат налице.

Съгласно разпоредбата на чл. 3а от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато лицето не приема показанията на техническото средство или теста. От приобщения по делото АУАН се установява, че жалбоподателят не е обективирал възражение срещу резултатите от полевия тест. Ето защо, само фактът на даване на проба за медицинско и химико-токсикологичен анализ, не влече извод, че не са налице предпоставките за налагане на процесната ПАМ.

Действително нормата на чл. 6, ал. 10 от посочената наредба предвижда случаите, в които употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, а именно само в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. Така разписаното обаче в Наредбата не обуславя извод, че при липса на резултати от медицинското изследване, е недопустимо да се прилага ПАМ по чл. 171, т. 1, б. б ЗДвП. До излизане резултатите от медицинското изследване релевантно е установеното с процесния по делото тест, а резултатът от медицинското изследване безспорно ще е определящ след като вече е наличен.

Както и оспорващият сочи, макар и без да представя конкретните резултати от доброволно проведено изследване за употреба на наркотици в избрана от оспорващия лаборатория, същите по принцип на са годно доказателство, тъй като не са събрани по разписания в Наредба № 1/19.07.2017 г. надлежен ред. Наредбата регламентира изрично в кои лечебни заведения и по какъв метод следва да се извърши изследването и само такива резултати съдът следва да съобразява като релевантни.

Недоказани са твърденията на оспорващия, че ден преди да бъде извършена проверката е изпил посочената в жалбата енергийна напитка, а и е недоказано как съдържанието на изпитата предния ден напитка би се отразило на резултата от изследването с техническото средство в случая. От друга страна не са налице обективирани твърдения за употребата от оспорващия на конкретни лекарствени продукти при съставяне на АУАН или в друг документ.

Оспорената заповед е в съответствие и с целта на ЗДвП, както и с изрично заложената с нормата на чл. 171 ЗДвП от законодателя цел на ПАМ – да се осигури безопасността на движението по пътищата, като временно се отнеме свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, за когото е установено, че управлява МПС след употреба на наркотици. По този начин се елиминират потенциалните възможности за възникване на пътнотранспортни произшествия. Засягането правата на оспорващия с постановената заповед и в частност отнемането на свидетелството за управление на моторно превозно средство, самият законодател е преценил, че е съразмерно, предвид високата обществена опасност на конкретното деяние. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване на положителни действия на субекта на правоотношението, в случаите по чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП се прилага ПАМ.

Предвид така обоснованото отсъствие на всички основания за оспорване по чл. 146 АПК, жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на спора и с оглед своевременно направеното искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение от процесуалния представител на ответника, следва на основание чл. 143, ал. 4 АПК оспорващият да бъде осъден да заплати на ОД на МВР - Варна, направените по делото разноски в размер на 100 лв., съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37, ал. 7 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и в съответствие с фактическата и правна сложност на делото.

На основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, административният съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата от В. Р. Х., с [ЕГН], срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0819-001445 от 29.10.2024 г. на Началника на група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна, с която на оспорващия е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водача до разрешаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

ОСЪЖДА В. Р. Х., с [ЕГН], с постоянен адрес в гр. Варна, ул. „Първи май“ № 34, ет. 7, ап. 147, да заплати на ОД на МВР – Варна сумата в размер на 100 (сто) лева, представляваща направени съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.