Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София,22.12. 2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав в публично съдебно заседание на двадесет и пети ноември
през две хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря МАРИАНА РУЖИНА
и прокурора
сложи за разглеждане
В.гр.д.№ 16576 по описа за 2019 г. ДОКЛАДВАНО от съдия АНЕЛИЯ МАРКОВА, и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производсвото е по реда на чл.258 и следв. ГПК.
С решение № 216210 от 13.09.2019 г., постановено от СРС, Второ ГО, 77
състав по гр.д.№ 80702 по описа за 2018 г. се: ОСЪЖДА ЕТ „“М.-Г.Д.“ да заплати на Н. фонд „К.“, сумата от 19
097.38 лв. главница, включваща сумата от 8 970 лв. недопустими разходи и
сумата от 10 127.38 лв. от неодобрено компенсиране на бюджета и представляваща
подлежаща на възстановяване сума, платена по Договор № 115-50/04.12.2017г. за
предоставяне на целево финансово подпомагане по Програма „Културна програма за
Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018г.“ за реализация
на проект „Жив килим от български рози под звуците на Балканите“, ведно със
законната лихва, считано от предявяване на иска – 21.12.2018г. до окончателното
плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 2
516 лв. – лихва, равна на основния лихвен процент на Българската народна
банка, увеличен с 10 пункта, за периода 19.12.2017г. до датата на подаване на
исковата молба – 21.12.2018г.
Постъпила е въззивна
жалба от ЕТ „“М.-Г.Д.“, ответник пред СРС. Решението се обжалва в частта, в
която претенциите срещу ответника, въззивник са били уважени.
В обстоятелствената част на въззивната жалба се излагат доводи за
неправилност на така постановеното от СРС, решение.
Правилно СРС бил
приел, че:
-Между страните
съществува облигационно отношение по силата на договор № 115-50/04.12.2018 г.,
съгласно който ищецът следва да финансира проект „Жив килим от български роци
под звуците на Балканите“;
- че на въззивника били
преведени първите две от трите плащания по чл.3, ал.2 от същия договор, т.е.
преведени били 27 090 лв. при общ размер на субсидията 38 700 лв.;
-че срокът за
осъществаване на проекта е 30.06.2018 г., а за отчитане на разходите-
30.09.2018 г.;
-че въззивникът е
предоставил на ищеца данните за реализация на проекта.
Неправилни
били обаче, изводите на СРС, че са недопустими разходите и в резултат на
това, че е налице основание за връщането на изплатените средства по проекта по
отношение на фактура № 6/02.07.2018 г. на „Е.Е.“ ЕООД; фактура № 238/11.07.2018
г. на „З.А.“ ООД и фактура № 2292/04.10.2018 г. на „И.“ АД, тъй като били
издадени и съответно платени едва след 30.06.2016 г. Счита, че датата на
издаване на първичния счетоводен документ не можело да бъде отправна точка на
пораждане на задължението. Фактурата като счетоводен и данъчен документ не била
основание за плащане; такова била доставката на стоката или услугата. В случая
доставката на стоките била осъществена преди 30.06.2018 г. Нелогично било да се
приеме, че възникването на разхода е обусловено от издаване на данъчна фактура
от трето лице доставчик. Дори по данъчни дела трайната съдебна практика
приемала, че фактурата не предпоставя възникването на данъчното събитие. Сочи,
че ищецът признавал, че проектът бил реализиран. Мотивите на СРС били противоречиви, тъй като
на с.14, абзац втори самият съд приемал, че основание за плащането е
извършването на самата доставка, а не фактурирането й. В този абзац СРС бил
приел, че доставките следва да бъдат приети за изпълнени към 30.06.2018 г. След
това съдът приемал, че ответника не е изпълнил задължението си по договора,
защото не бил фактурирал доставките до 30.06.2018 г. Ответникът не фактурирал
тези доставки, а самите доставчици на стоки и услуги. Логиката на договора била
средствата от финансовото подпомагане да се заплатят за реално извършени
доставки, а тяхното изпълнение било реално доказано по делото. Неправилно СРС
бил приел за недопустими разходите изплатени на Г.Д., тъй като не можело да се
договарят и осъществяват външни услуги от представляващия организация към себе
си. Тези суми не представлявали външни услуги, а хонорар на Г.Д. като
ръководител и Арт директор на проекта.
Неправилно била приета да недопустима и компенсиращата промяна по перата
на бюджета в размер на 10 127,38 лв. Дори да се приемело, че бюджетът е
неразделна част от договора, то нямало уговорка между страните, че отделните
части от него не могат да бъдат променяни за сметка на други пера. Счита, че договорът не съдържал правила за
разходване на средствата по определени пера. Съгласно чл.4,ал.1 ищецът нямал
право да се меси в оперативната дейност на изпълнителя /ответник/. В т.5.4 от
Условията на програмата изрично било посочено, че бюджетът представлява
предварителна оценка на очакваните разходи като изпълнителят следвало да се
съобразява единствено с максималния допустим размер на разходите, но не и на
отделните пера. Затова счита, че изпълнителят е свободен да управлява
предоставените му финансови средства като дължи единствено постигането на
крайния резултат –точното реализиране на проекта в съответствие с параметрите и
с отпуснатите средства. Решението на СРС в частта, в която било отхвърлено
направеното от въззивника при условията на евентуалност прихващане за сумата в
размер на 11 610 лв., също било неправилно. Неправилен бил идводът на съда
за неизпълнение на задължението за представяне на договорите с доставчиците.
Възражението било основателно, защото ищецът дължал на ответника 30 % от
уговорените средства; вземането било изискуемо и не било погасено.
Постъпил е отговор от Н. ф.„К.“, ищец пред СРС, в който се излага становище за
неоснователност на въззивната жалба и правилност на първоинстанционното решение
в частта, в която претенциите му са били уважени.
Сочи, че в т.5.4.1 от Поканата за подаване на проектни предложения
„Културна програма за Българското редседателство на Съвета на Европийския съюз
2018 г.“ изрично било посочено, че за да бъдат допустими разходите трябва …3.
Разходите се считат за възникнали при фактуриране, изплащане и реално
изпълнение по доставка/доставките и/или услуга/услугите. Въззивникът бил поел
задължения да спазва условията за финансово подпомагане – чл.1,чл.6, чл.8 и 10
от договора, както и условията, посочени в документите, неразделна част от
договора-условията за финансово подпомагане, посочени в поканата за подаване на
проектни предложения, в която били инкорпорирани процедурата по кандидатстване
и одобрение на проектите, правилата за финансиране, както и правилата за
определяне на критериите за недопустимост на разходи, формулярът за
кандидатстване и бюджетът, представен с него. Затова не можел да се приеме за
основателен довода на въззивника, че договорът не съдържа ограничителна разпоредба,
тъй като условията за допустимостта на разходите били дадени в поканата, която
представлявала неразделна част от договора. Противно на твърдяното от
въззивника договорите с доставчиците не били представени на ищеца до 30.09.2018
г. В случая се изисквали писмени документи, които не можели да бъдат заместени
със свидетелски показания. По отношение на разходите, които СРС приел за
недопустими не били изпълнени двете кумулативни условия- фактурирането и
изплащането им да се осъществи до 30.06.2018 г. Наред с това клаузата на чл.10,
ал.7 от договора от 04.12.2017 г. касаела отчети, а не окомплектоване с
документи. Правилно СРС бил приел, че сумите платени на Г.Д. са недопустими
разходи, тъй като представлявали разходи за външни услуги- ЕТ бил прехвърлил
част от задълженията си по договора за изпълнение на едно трето лице – Г.Д.,
последният съвместявал качеството на изпълнител на услугата и на представляващ
организацията, получила финансирането. В т.5.4.2 от поканата изрично е било посочено,
че са неподустими и разходите, договорени и/или осъществени като външна услуга
от представляващия организацията със себе си, съпругата си и с роднини по права
линия, както и с ЮЛ, в чиито органи на управление или собственици са такива
лица. Относно сумата в размер на 10 127,38 лв. счита, че решението е
правилно като се аргументира с чл.16 от договора, където било посочено, че
неразделна част от него са: формуляр за кандидатстване, всички документи,
представени във връзка с предоставяне на финансовото подпомагане. В т.9 като
такъв документ било посочено бюджет по образец, информация за кандидатстващата
организация, както и подробно описание на проекта и пълномощно, ако е
необходимо. Следователно, бюджетът представлявал неразделна част от договора
като параметрите на бюджета включлави заложените в заявлението. От
съдържателния и финансов отчет се установявало, че проектът притежавал
определени основни параметри във връзка с отделните пера. Въззивникът намалил
част от разходите, други не осъществил, а трети –увеличил без тези промени да
са одобрени от ищеца. Съгласно чл.18 от договора изменения и изпълнения в
договора се извършвали само с подписано и подпечатено от страните допълнително
споразумение. Процедурата за това била уредена в чл.31 от Правилата за
организация на работата на УС на НФ „Култура“ и устройството и дейността на НФ
„Култура“. След като не била осъществена тази процедура, компенсиращата промяна
по перата на бюджета в размер на 10 127,38 лв. била недопустима и затова
тази сума се явявала изразходвана не по предназначение, която съгласно чл.14 от
договора подлежала на връщане. Сумите се възстановявали ведно с лихва, равна на
основния лихвен процент на БНБ, увеличен с 10 пункта.
Иска се от настоящата
инстанция да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което
претенциите да бъдат отхвърлени.
По допустимостта на въззивната
жалба:
За обжалваното решение въззивникът е бил уведомен на 07.10.2019 г.
Въззивната жалба е подадена на 21.10.2019
г.
Следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване- предявените искове по чл.33,ал.4 от
Закона за закрила и развитие на културата и по и чл.86, ал.1 ЗЗД са били уважени
частично.
В частта, в която претенциите
на ищеца са отхвърлени като неоснователени, решението като необжалвано е влязло
в сила.
По основателността на въззивната
жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в
жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че обжалваното решени е постановено във
валиден процес:
По доводите във въззивната
жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че в случая се касае
до целево финансово подпомагане по програма „Културна програма за Българско
председателство на Съвета на ЕС 2018 г.“. Ищецът се съгласил да подпомогне
финансово ответника, а последния да реализира проект „Жив килим от български
рози под звуците на Балканите“ до 30.06.2018 г. В чл.2 от договора бил уговорен
размера на сумата – 38 700 лв., а в чл.3-сроковета за плащане. Съгласно
чл.6 ответникът се задължил да спазва основните параметри на проекта по чл.1, а
съгласно чл.8 и 9 – да реализира проекта точно съобразно проектната
документация и да спазва стрикно предвидените в проектното предложение
стратегия и мерки за информация и публичност, вкл. и дейности, комуникационни
инструменти и времеви график за изпълнението им. Съгласно чл.10, ал.1 от
договора, ответникът се задължил да предостави на ищеца пълни данни за
реализацията на проекта в срок до 30.09.2018 г. В раздел „Времеви обхват“ на
поканата за подаване на проектни предложения било посочено, че изпълнението на
дейностите по проектите можело да започне след датата на подписване на
договора; да бъдат приключени до 30.06.2018 г. и отчетени до 30.09.2018 г. като
допустимите инициативи и събития,включени в проектите следвало да бъдат
реализирани в рамките на Българското председателство – в периода от 01.01.2018
г.- 30.06.2018 г. Посочено било, че всички разходи по проектите, възникнали
след 30.06.2018 г. ще се считат за недопустими и няма да бъдат финансирани от
НФ „Култура“. В т.5.4 била определена допустимостта на разходите. Допустимите
разходи следвало да се базират на реални единични цени, а не на да бъдат
посочвани като обща сума. Съгласно т.5.4.1, за да бъдат допустими, разходите
трябвало:…3. Разходите се считат за възникнали при фактуриране, изплащане и
реално изпълнение на доставка/доставките и/или услуга/услугите. Съгласно т.
5.4.2 – недопустими разходи по проект били всички разходи по проекти,
възникнали след 30.06.2018г. и същите щели да се считат за недопустими и нямало
да бъдат финансирани от НФК. От забележка „Важно“ към т.5.4.1 било видно, че
размерът на предоставените средства ще бъде изчисляван въз основа на подробния
бюджет, който се представял заедно с Формуляра за кандидатстване. От т.5.4.2 се
установявало и, че като недопустими се определят и разходите, договорени и/или
осъществявани като външни услуги от представляващият организацията със себе си,
със съпругата си и с роднини по права линия, както и с юридически лица, в чиито
органи на управление или собственици са такива лица. Видно от т. 9 – процедура
по кандидатстване, документите за кандидатстване включвали: Формуляр за
кандидатстване, Автобиография на твореца/ръководителя на проекта и основните
участници в него, Бюджет по образец, Информация за кандидатстващата
организация, Подробно описание на проекта и пълномощно, ако е необходимо. В
т.14 било посочено, че в случай, че разходите за реализация на проекта по
разходно-оправдателни документи са по-малки от отпуснатото целево финансово
подпомагане, бенефициентът е длъжен да върне разликата по банкова сметка ***яне
на финансовия отчет. Съгласно чл.16 от договора, неразделна част от него били:
1. Формуляр за кандидатстване за целево финансово подпомагане и всички приложени към него документи и 2.
Всички документи, представени във връзка с предоставяне на финансовото
подпомагане. С оглед на така постигнатите договорки, съдът е приел, че
неразделна част от сключения между страните договор са и поканата за подаване
на проектни предложения, в която са инкорпорирани процедурата по кандидатстване
и одобрение на проектите, правилата за финансиране, както и правилата за
определяне на критериите за недопустимост на разходи. Неразделна част от
договора, съобразно цитираните по-горе клаузи, бил и формулярът за
кандидатстване и бюджетът, представен с него. Ищецът не бил представил така
описаните документи, неразделна част от договора между страните, но от
представения от ответника Съдържателен и финансов отчет, за който между
страните не се спорело, че е представен от ответника на ищеца до 30.09.2018г. и
съдържащ таблица за финансов отчет, било видно какви са отпуснатите средства от
НФК съобразно подадения проект по пера и какви са отчетените разходи по всяко
от тях. Установило се от така посочените документи, че условията на поканата,
респ. – на Програма „Културна програма за Българското председателство на Съвета
на Европейския съюз 2018г.“ определят всички разходи по проекти, възникнали след 30.06.2018г. като
недопустими. Програмата определяла също, че разходите се считат за възникнали при фактуриране, изплащане и реално изпълнение
на доставките/услугите. Ищецът бил въвел възражения относно пълното и
точно, в съответствие с параметрите на одобрения проект, изпълнение на
последния от страна на ответника; твърдения, че е налице неизпълнение с
представянето на документи, от които се установява фактуриране и плащане на
разходи след 30.06.2018г.; договаряне на услуги от ответника сам със себе си;
непредставянето на договори и други документи, доказващи относимостта на така
извършените разходи към осъществения проект „Жив килим от български рози под
звуците на Балканите“; несъгласувано с ищеца вътрешно компенсиране по перата на
одобрения бюджет. Ищецът сочел, че разходите, направени от ответника за
заплащане на задълженията по Фактура № 6 от 02.07.2018 г., Фактура № 238 от
11.07.2018 г. и фактура № 2292 от 04.10.2018 г. са недопустими като възникнали
след 30.06.2018г. и в този смисъл не следвало да бъдат финансирани от НФК, тъй
като било налице неизпълнение на две от условията – и фактурирането и
изплащането на разхода са осъществени след 30.06.2018 г. От представените от
ответника договори и приемо-предавателни протоколи, неоспорени от ищеца, се
установило, че уговорените в тях услуги и доставки са осъществени преди
30.06.2018г. Защо са фактурирани от доставчиците и съответно – платени от
ответника след тази дата по делото не били наведени твърдения и не се установили
обективни причини за това. Съобразно правилата на закона за счетоводството
доставките следвало да бъдат осчетоводени в месеца, в който са извършени. От
друга страна основание за плащане ибол извършването на самата доставка, а не
фактурирането й. Съобразно събраните по делото доказателства, доставките по
посочените фактури следвало да се приемат за изпълнени към 30.06.2018г.
Въпреки това следвало да се приеме, че ответникът е в неизпълнение на
задълженията си, поети със сключения договор, доколкото те ибил свързани не
само с осъществяване на посоченото събитие, но обхващали и други дейности,
правилата за изпълнението на които ибил определени в поканата за подаване на
проектни предложения и проектната документация. Ответникът поел задължения да
спазва условията за финансово подпомагане – чл. 1, чл. 6, чл. 8 и чл. 10 от
договора, както и условията, посочени в документите, неразделна част от договора
- условията за финансово подпомагане, посочени в поканата за подаване на
проектни предложения, в която са инкорпорирани процедурата по кандидатстване и
одобрение на проектите, правилата за финансиране, както и правилата за
определяне на критериите за недопустимост на разходи, формулярът за
кандидатстване и бюджетът, представен с него. Така ответникът следвало да
фактурира и плати доставените стоки/услуги до 30.06.2018г., за което като
търговец и при спазване правилата за добросъвестно изпълнение на задълженията
следвало да положи дължимата грижа – да договаря с контрагентите си така, че да
е в състояние да изпълни поетите към ищеца - НФК задължения доставките да са
извършени, фактурирани и платени до 30.06.2018г. В случая се касаело до предоставянето на обществени
средства, поради което и правилата за разходването и отчитането им били уговорени
подробно между страните и те били длъжни да ги спазват. Ответникът не установил
изпълнение и на задължението си по чл.
10, ал.3 от договора - до 30.09.2018г. да е представил на ищеца
договорите за извършените доставки/услуги. Такива договори ибил представени по
делото, но нямало доказателства да са били представени на ищеца до
30.09.2018г., като не съдът е констатирал, че тези договори не са описани и в
съдържателния и финансов отчет. Поради това следвало да се приеме, че тези
разходи са недопустими и като такива не подлежат на финансиране по Програмата.
Недопустими се явявали и разходите, отчетени от ответника като платени на
едноличния му собственик – сумите от 1970 лв. и 2 000 лв., отчетени като
платени възнаграждения на ответника /едноличен търговец/ в качествата му на
ръководител проект и арт директор. Поканата за подаване на проектни предложения
посочвала, че не се финансират разходи, договорени или осъществени като външни
услуги от представляващия организацията със себе си. Очевидно било, че представляващия
ответника-едноличен търговец е заплатил сам на себе си хонорар за дейности,
извършени от него по проекта в качеството му на ръководител проект и арт
директор. Тази дейност била осъществена под формата на външна услуга – част от
задълженията, поети от ответника по договора /в качеството му на ЕТ/ били прехвърлени
за изпълнение на трето лице /физическото лице Г.Д./, което съвместявало
качествата изпълнител на услугата и едновременно с това – представляващ
организацията, получила финансирането. Освен това от ответника не били представени,
в изпълнение задълженията му по чл. 10, ал.3 договори, доказващи, че тези
разходи за възнаграждение са пряко свързани с изпълнението на проекта. Ето защо
тези разходи също следвало да се приемат за недопустими.
Така общият размер на недопустимите разходи възлизал в размер на 10 970
лв., от които ищецът претендирал 8 970 лв. Недопустимите разходи следвало да се
приемат като такива, направени не по предназначение и на основание чл. 14 от
договора подлежали на връщане.
По отношение на твърдяната неодобрена
вътрешна компенсирана промяна по перата на предвидения бюджет:
Договорът между страните уреждал правилата за изпълнение на проект, като
изпълнението по него включвало не просто осъществяване на събитие с
наименование проект „Жив килим от български рози под звуците на Балканите“.
Пълното и точно изпълнение по договора обхващало основните параметри /чл.6 и
чл. 8 от договора/, заложени в поканата за участие в конкурса по Програма
„Културна програма за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз
2018г.“, формулярът за кандидатстване и бюджета /по образец/, които съставлявали
неразделна част от договора между страните. Тези параметри на бюджета включвали
заложените в заявлението, и видно от съдържателния и финансов отчет /изхождащ
от ответника и съставляващ извънсъдебно признание на неизгодни за страната
факти/ проектът притежавал следните основни параметри във връзка с отделните
пера. Ответникът обаче намалил или не осъществил определени разходи и увеличил
други, която промяна нямало данни да е била одобрена от ищеца. Поради това
следвало да се приеме, че сумата от 10 127.38 лв. е изразходвана от ответника
не по предназначение, с оглед на което на основание чл. 14 от договора подлежала
на връщане.
По възражението за прихващане с вземане на ответника против ищеца за
окончателното плащане по договора в размер на 30% от уговорените средства,
което възлиза на сумата от 11 610 лв.:
СРС е приел, че съгласно чл. 3 от договора между страните окончателното
плащане в размер на 30% от договорираните средства се превеждали на ответника
до 3 дни след приключване на проекта/събитието. Съгласно чл. 12, договорът
влизал в сила от датата на сключването му и имал действие до 30.09.2018г. или
до пълното изпълнение на задълженията на страните, като непредставянето на
документите по чл. 10 в този срок се считало за неизпълнение и се пристъпвало
към отговорностите, предвидени в чл. 14 от договора. Съгласно чл. 10, ал.3 от
договора, за доказване на реално извършените разходи, пряко свързани с
изпълнението на проекта, се представяли оригинали или заверени копия от
разходно-оправдателните документи, платежните документи и договорите, подписани
и подпечатани и заверени с „вярно с оригинала“, изготвени по съответния ред.
Финансовите отчети следвало да бъдат окомплектовани съгласно извършените
дейности, подкрепени от финансово-счетоводните документи и необходимите
технически доказателства за извършената дейност. Тези данни за реализацията на
проекта следвало да бъдат представени от ответника до 30.09.2018 г. Въпреки
указаната му доказателствена тежест, ответникът не доказал в условията на пълно
и главно доказване изпълнението на тези си задължения. По делото били представени
договори за извършени и приети доставки и услуги, но нямало данни те да са
представени със съдържателния и финансов отчет и изобщо – до 30.09.2018г. на
ищеца. Поради това възражението за прихващане било неоснователно.
Софийски градски съд, действащ като въззивната инстанция приема следното:
Н. фонд "К." е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра
на културата. Създаден е със Закона за закрила и развитие на културата /ЗЗРК/,
където е определен и статутът му. Фондът подпомага развитието на културата,
като набира, управлява и разходва средства, предназначени за провеждане на
националната политика в областта на културата. Средствата по фонда се
предоставят след провеждане на конкурс при условия и по ред, определени от
министъра на културата. Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № Н-5 от 27 юни 2007
г. за условията и реда за провеждане на конкурси за предоставяне на средства от
н. фонд „К.” / наричана по-долу за краткост „Наредбата“/, издадена от
Министерство на културата, въз основа на протокола с решение на експертна
комисия по оценка на проектите управителният съвет с решение определя
спечелилите конкурса проекти и размера на средства от фонда по всеки от тях.
Средствата от фонда се предоставят въз основа на сключени договори при
условията на чл. 31, ал. 3 от ЗЗРК.
В конкретния случай след проведен конкурс на Н. фонд "К.", на
основание чл. 33, ал. 3 от ЗЗРК, във връзка с чл. 29 от Правилата за
устройството и дейността на Н. фонд "К." и дейността на Управителния
съвет, Заповед № НФК - 42/04.12.2017 г. на Изпълнителния директор на Н. фонд
"К." и Решение от заседанието на Управителния съвет на НФ “Култура”
от 04.12.2017 г. е сключен Договор № 115-50/04.12.2017г. с ЕТ „М.-Г.Д.“ за
предоставяне на целева субсидия по Програма „Културна програма на българското
председателство на Европейския съюз“ в размер на 38 700 лв. Средствата се
предоставени за реализация на проект „Жив килим от български рози под звуците на
Балканите“.
По делото не се спори че от страна на ищеца на въззивника са били преведени
първите две от трите плащания по чл.3, ал.2 от същия договор- 27 090 лв.
при общ размер на субсидията 38 700 лв., както и че срокът за
осъществаване на проекта е 30.06.2018 г., а за отчитане на разходите-
30.09.2018 г.;
Спорно по делото е дали са недопустими разходите и в резултат на това дали е налице основание за връщането на изплатените
средства по проекта по отношение на фактура № 6/02.07.2018 г. на „Е.Е.“ ЕООД;
фактура № 238/11.07.2018 г. на „З.А.“ ООД и фактура № 2292/04.10.2018 г. на „И.“
АД, тъй като били издадени и съответно платени едва след 30.06.2016 г.
Фактурата по своя характер е първичен счетоводен документ и като такъв е
носител на информация за регистрирана за първи път стопанска операция. Фактурите биват данъчни и опростени.
Данъчната фактура е частен писмен
документ, издаван от регистрирано лице по ЗДДС лице, за удостоверяване от него
на възникнало облагаемо данъчно събитие и начислен данък.
Фактурите
пораждат валидно облигационно правоотношение между страните- издател и получател, т.е. от правна страна фактурата представлява
договор.
В качеството си
на счетоводен документ фактурата установява факта на предявеното от нейния
издател искане за плащане към лицето, посочено в нея като получател.
Не се спори по делото относно срока за съставянето им, а именно, че същите
са с дати след 30.06.2018 г. Програмата, представляваща неразделна част от
документите по провеждане на процедурата по субсидиране, сочи, че разходите се считат за възникнали при фактуриране, изплащане
и реално изпълнение на доставките/услугите. Касае се до специфична уговорка
между страните поради което позоваването от страна на въззивника на други
процедури, определящи възникването на вземанията, са неотносими по случая.
Съгласно чл. 6, ЕТ „М.-Г.Д.“ се
задължава да спазва основните параметри на проекта по чл.1, а съгласно чл. 8 и
чл. 9 – да реализира проекта точно съобразно проектната документация и да
спазва стриктно предвидените в проектното си предложение стратегия и мерки за
информация и публичност, включително и дейности, комуникационни инструменти и
времеви график за изпълнението им. Съгласно чл.10, ал.1 от договора, ответникът
се е задължил да предостави на ищеца пълни данни за реализацията на проекта в
срок до 30.09.2018г. Съгласно ал.2, за отчитане разходването на предоставените
средства се изготвят и представят
финансови отчети в съответствие с изискванията на счетоводното
законодателство и съдържателен отчет относно изпълнението на проекта. Съгласно
ал. 3, за доказване на реално извършени разходи, пряко свързани с изпълнението
на проекта, се представят оригинали или заверени копия на
разходно-оправдателните документи, платежните документи и договорите,
подписани, подпечатани и заверени с „вярно с оригинала“, изготвени по
съответния ред, съгласно ЗСч. Финансовите отчети следва да бъдат окомплектовани
съгласно извършените дейности, подкрепени от финансово-счетоводните документи и
необходимите технически доказателства за извършената дейност. Данните за
реализация на проекта следва да бъдат предоставени от изпълнителя /ответник /
до 30.09.2018 г. Съгласно чл. 11, в случай, че разходите за реализацията на
проекта по разходно оправдателни документи са по-малки от отпуснатото целево
финансово подпомагане, изпълнителят /ответника / е длъжен да върне разликата по
банковата сметка на ищеца в срок от 7 дни след представяне на финансовия отчет.
Съгласно чл. 12, договорът влиза в сила от датата на сключването му и има
действие до 30.09.2018г. или до пълното изпълнение на задълженията на страните,
като непредставянето на документите по чл. 10 в този срок се счита за
неизпълнение и се пристъпва към отговорностите, предвидени в чл. 14 от
договора. По силата на чл. 14 при
непредставяне на документи, че получените по този договор средства са
разходвани по предназначение, те се възстановяват в пълен размер, заедно с
лихва, равна на основния лихвен процент
на БНБ, увеличен с 10 пункта. В чл. 16 от договора е посочено, че неразделна
част от него са: 1. Формуляр за кандидатстване за целево финансово
подпомагане и всички приложени към него
документи и 2. Всички документи, представени във връзка с предоставяне на
финансовото подпомагане.
При това положение с оглед клаузите на договора правилно СРС е достигнал до
извода, че неразделна част от сключения между страните договор са и поканата за
подаване на проектни предложения, в която са инкорпорирани процедурата по
кандидатстване и одобрение на проектите, правилата за финансиране, както и
правилата за определяне на критериите за недопустимост на разходи. Неразделна
част от договора, съобразно цитираните по-горе клаузи, са и формулярът за
кандидатстване и бюджетът, представен с него.
С оглед на това неоснователни са доводите на въззивника, ответник пред СРС
и изпълнител по договора, че договорът не съдържал правила за разходване на
средствата по определени пера. В случая не се касае до оперативна
самостоятелност по смисъла на чл.4, ал.1 от договора, както се твърди от
въззивника, а за строга отчетност относно усвояването на предоставените на
изпълнителя обществени средства за реализиране на одобрения от ищеца, проект. Затова
и неоснователен се явява доводът на въззивника, че изпълнителят е свободен да
управлява предоставените му финансови средства като дължи единствено
постигането на крайния резултат.
Не се спори по делото, а и от самият въззивник се признава, че е намалил
част от разходите, други не е осъществил, а трети –увеличил.
Затова и правилно е била приета за недопустима и компенсиращата промяна по
перата на бюджета в размер на 10 127,38 лв.
Съгласно чл. 18 от договора, изменения и допълнения в договора се извършват
само с подписано и подпечатано от страните допълнително споразумение. Не се
спори по делото, че липсва такова сключено между страните споразумение.
Действително, договорите на ответника с третите лица са представени по
делото пред СРС /л.109 и следв./, но изискването в случая, за да бъдат приети
за допустими спорните разходи е договорите да са представени пред възложителя
/ищец/. Последното не се доказа от ответника.
Следва да отбележим, че договора за медийно разпространение с „И.“ АД е с
дата на сключване 25.04.2019 г., виж л.115 по делото пред СРС, а
приемо-предавателния протокол за извършване на услугата – 31.05.2018 г.
При това положение представените в процеса от страна на ответника
/въззивник/ договори и приемо-предавателни протоколи /и то след депозирането на
отговора по исковата молба, сочат и на неспазване на принципа за документална
обоснованост на разходите.
С отговора по исковата молба е направено доказателствено искане за
допускане на свидетелски показания на двама свидетели и такива с доклада по
чл.140 ГПК, обективиран в определение № 91872 от 10.04.2019 г. са били
допуснати. В първото /и единствено пред СРС/ о.с.з. пълномощникът на ответника
е заявил, че се отказ от единия свидетел, а другия е бил разпитан. При това
положение доказателственото искане по въззивната жалба е неоснователно. Освен
това същото не е било поддържано от пълномощника на въззивника в о.с.з. пред
настоящата инстанция.
Горното е и без значение по спора с оглед уговореното между страните по
договора за наличие на писмени документи, за да бъдат признати спорните разходи
за допустими.
Правилно СРС е приел за недопустими разходите изплатени на Г.Д. /сумите в
размер на 1970 лв. и 2000 лв./; в случая се касае до договаряне сам със себе
си. В Поканата за подаване на проектни
предложения изрично е посочено, че не се
финансират разходи, договорени или осъществени като външни услуги от
представляващия организацията със себе си.
При положение, че се установи неизпълнение на задълженията на изпълнителя
във връзка с отчетността на разходите по осъществяване на така одобрения от
ищеца проект, за реализирането на който ищеца е предоставил обществени средства
на ответника, до неоснователно се явява и направеното възражение за заплащането
на останалите 30 % от договорените средства.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанция в
обжалваната му част, първоинстанционното решение ще следва да бъде потвърдено.
По
разноските:
Пред
първата съдебна инстанция:
При този изход на спора решеинето е
правилно и в частта за разноските.
Пред
въззивната инстанция:
На въззивника не следва да му бъдат присъдени разноски.
На
въззиваемия разноски се следват, но такива не се претендриат поради
което не му се присъждат.
Водим от горното, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 216210 от 13.09.2019 г., постановено от СРС,
Второ ГО, 77 състав по гр.д.№ 80702 по описа за 2018 г. в частта, в която се: ОСЪЖДА ЕТ „“М.-Г.Д.“ да заплати на Н. фонд „К.“,
сумата от 19 097.38 лв. главница, включваща сумата от 8 970 лв. недопустими
разходи и сумата от 10 127.38 лв. от неодобрено компенсиране на бюджета и
представляваща подлежаща на възстановяване сума, платена по Договор №
115-50/04.12.2017г. за предоставяне на целево финансово подпомагане по Програма
„Културна програма за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз
2018г.“ за реализация на проект „Жив килим от български рози под звуците на
Балканите“, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска –
21.12.2018г. до окончателното плащане, както и в частта за разноските.
Решението може да се обжалва в
1-месечен срок от връчването му на страните, при условията чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.