Р Е Ш Е Н И Е
№ 12.03.2019 г. гр. Харманли
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Харманлийският районен
съд
граждански
състав
на пети
февруари две хиляди
и двадесета година
в публично заседание в
следния състав:
СЪДИЯ: ИВА
ГОГОВА
Секретар: Антония
Тенева
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията Гогова гражданско дело № 1097/2019г. по описа на
РС-Харманли
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
кумулативно обективно съединени искове с правно основание по чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.240 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД.
Производството
по делото е образувано по искова молба на „Кредитреформ
България” ЕООД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Шандор Петьофи” № ., представлявано от управителя Радослав Велчев, чрез пълномощника юрк.Е., против Т.И.Д.,
ЕГН:**********, с адрес: ***,
в която се твърди, че на 23.09.2016 г. между „4финанс” ЕООД, опериращо на
пазара на финансови услуги под търговската си марка „Виувс”, и Т.И.Д. бил
сключен Договор за кредит № **********, по реда на чл. 6 от ЗПФУР. Сключеният
договор бил оформен съгласно разпоредбите на чл. 3, във вр. с чл. 2 от ЗЕДЕУУ.
Процедурата по сключването на договора за кредит била подробно описана в Общите
условия на „4финанс” ЕООД. Кредитополучателят подавал заявка за отпускане на
кредит след регистрация в системата на „Вивус” на интернет страницата на
кредитодателя - www.vivus.biz. На посочената страница „Вивус” предоставяли Общите си
условия, които кредитополучателят трябвало да приеме, както и Стандартен
европейски формуляр с цялата преддоговорна информация. След подаване на
заявката, проект за договора за кредит се предоставял на кредитополучателя на
интернет страницата на „Вивус”. Кредитополучателят трябвало да подпише
договора, ако го приеме, като това се извършвало чрез натискане на бутона
„Подпиши”. С натискането на бутона „Подпиши” от кредитополучателя се считало,
че се подписва всяка страница от договора и приложимите Общи условия, доколкото
те били предоставени на кредитополучателя на подсигурен PDF формат. С подписването на договора за кредит,
кредитополучателят потвърждавал, че е прочел и приема условията на Договора за
кредит и бланката на Стандартния европейски формуляр, че желае да сключи
договора за кредит с кредитодателя и се съгласява последният да отпусне сумата
по кредита по описаната във формуляра за заявка банкова сметка*** (превод чрез
Изипей).
В процесния случай, на
23.09.2016 г. страните сключили договор за кредит, фигуриращ в системата на
„Вивус” под № **********. Кредитът бил отпуснат за период от 30 (тридесет) дни,
с падежна дата -23.10.2016г. В заявката си Т.Д. заявила желание да й бъде
отпусната сума в размер BGN 1
000,00 лв., като заявила и използването на допълнителната услуга за експресно
разглеждане на заявката, за която, съгласно общите условия към договора, била
начислена пропорционална такса. Съгласно т.2.2 от Общите условия кредитодателят
давал право на кредитополучателя да поиска допълнителна, незадължителна услуга
за експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредит, като същата
гарантирала получаването на отговор до 15 (петнадесет) минути от изпращането й.
За използването на услугата за експресно разглеждане на заявката се начислявала
такса за експресно разглеждане, която се определяла спрямо сумата и периода на
договора за кредит.
Съгласно искането на ответника, заявката за
експресно разглеждане и условията по договора, сумата от BGN 1000,00 (хиляда
лева) била отпусната по посочения от кредитополучателя предпочитан начин още в
деня на нейната заявка — 23.09.2016 г. посредством паричен превод чрез
системата на Изипей на името на Д.. В основание на превода били посочени трите
имена, ЕГН на ответницата и номер на процесния договор. Така към падежната дата
- 23.10.2016г., кредитополучателят се задължил да върне сума в общ размер: BGN
1 188,42 (хиляда сто осемдесет и осем лева и четиридесет и две стотинки), от
които: BGN 1 000,00 - размер на отпуснатия кредит (главница), BGN 154,73 -
начислена такса за експресно разглеждане и BGN 33,69 - договорна лихва за
периода на ползване на кредита. С настъпване на падежа по договора обаче -
23.10.2016г, Т.Д. не погасила дължимите суми и изпаднала в забава. Съгласно
клаузите на договора, касаещи неизпълнението, от деня, следващ падежната дата -
24.10.2016г., „4финанс” ЕООД (Вивус) започнал да начислява
наказателна лихва върху непогасената главница, като съгласно условията на
т.13.2. (а), същата се формирала от сбора на договорния лихвен процент,
определен в специалните условия по кредита, с добавяне към него на наказателен
лихвен процент за просрочие (40,99 % към датата на сключване на договора). След
като изпада в забава, от Вивус били изпратени напомнителни писма до длъжницата
на адреса й, посочен в договора. Писмата, съгласно т. 13.4. от Общите условия към Договор за кредит № **********, се
таксували съгласно Тарифата на Кредитора, обявена на страницата на
„4финанс" ЕООД и били за сметка на изпадналия в просрочие
кредитополучател. Въпреки отправените покани обаче, ответникът не погасил
гореописаните вземания.
На 23.11.2018г. „4финанс” ЕООД, в
качеството му на цедент, сключило с „Кредитреформ България” ЕООД, в качеството
му на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-033/23.11.2018г., по силата на който цедентът
прехвърлил на цесионера вземанията си по Договор № ********** срещу длъжницата
- Т.И.Д., в общ размер на BGN 2303,82 (две хиляди триста и три лева и осемдесет и
две стотинки), от които: главница - BGN 1 000,00 ; наказателна лихва за периода 24.10.2016г.
(денят, следващ падежната дата) до 22.11.2018г. (датата, предхождаща състоялата
се цесия) -BGN 1
065,40; такса експресно разглеждане - BGN 154,73 ; договорна лихва за срока на договора - BGN 33,69 и отписани такси за събиране - BGN 50,00 (изпратени писма). Посочените вземания били
подробно описани в Приложение № 1, неразделна част от Договора за прехвърляне
на вземания. В изпълнение на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД и Договора за прехвърляне на
вземания, „4финанс” ЕООД предоставили на „Кредитреформ България” ЕООД
Потвърждение за прехвърляне на вземания, представляващо Приложение № 5 към
договора.
По силата на сключения договор за цесия и
по-специално в чл.26 и Приложенията към него, цесионерът бил изрично
упълномощен да уведомява длъжника от името на цедента за прехвърлянето на
задълженията му. Съгласно предоставеното пълномощно и в изпълнение на условията
на чл. 99, ал.3 от ЗЗД, „Кредитреформ България” ЕООД изпращал уведомление за
цесията чрез препоръчана пратка посредством „Български пощи” ЕАД до адреса,
посочен от ответницата в договора за кредит, която била получена лично от Т.Д.
на 17.12.2018г.
Предвид
гореизложеното моли да се постанови съдебно решение, с което да се осъди Т.И.Д.,
с адрес: ***, п.к. 6492 да заплати на „Кредитреформ България” ЕООД следните
претендирани суми: 1154,73 лв. (хиляда сто
петдесет и четири лева и седемдесет и три стотинки), представляващи непогасена
главница по Договор за кредит № ********** и такса експресно разглеждане; 1065,40 лв. (хиляда и шейсет
и пет лева и четиридесет стотинки) -
наказателна лихва, начислена върху непогасената главница за периода от
24.10.2016г. (денят, следващ падежната дата) до 22.11.2018г. (датата,
предхождаща състоялата се цесия), ведно със законна лихва върху
главницата от подаване на настоящата
искова молба до окончателно изплащане на вземането. Претендират се и разноските
по делото.
В законоустановения срок по
чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника Т.Д..
След
преценка, поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен материал,
доводите и становищата на страните, съдът намира за установено следното от
фактическа страна:
Между отв.Т.Д., като
кредитополучател, и „4финанс” ЕООД, като кредитодател, е сключен договор за
кредит №********** от 23.09.2016г., с договорена сума по кредита в размер на
1000 лв., срок на кредита – 30 дни (23.10.2016г.). Договорена е и такса за
експресно разглеждане в размер на 154.73 лв. и обща дължима сума 1188.42 лв. В
договора за кредит е посочено, че същият е подписан електронно, както и че
кредитополучателят е получил Общите условия на договора за кредит.
По делото е представена разписка за
извършено плащане от 23.09.2016г. в полза на отв.Д. от страна на „4финанс” ЕООД
чрез превод към EasyPay на сумата от 1000 лв.
С договор за прехвърляне на
вземания №BGF-2018-033
от 23.11.2018г. „4финанс” ЕООД е прехвърлил вземанията си по процесния
договор за кредит в полза на ищеца „Кредитреформ България” ЕООД съгл.
Приложение №1.
Цесията е потвърдена, видно от
приетото като доказателство потвърждение за прехвърляне на вземания –Приложение
№5 към договора за цесия.
Ищецът-цесионер „Кредитреформ
България” ЕООД е упълномощен от цедента „4финанс” ЕООД да уведоми длъжниците за
извършената цесия от името на цедента-прехвърлител съгласно наличното по делото
пълномощно.
Ответникът Т.И. е надлежно уведомена
за станалата цесия от страна на цедента „4финанс” ЕООД, видно от приложеното
известие за доставяне на „Български пощи” ЕАД.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Ищецът се явява
активно легитимиран кредитор на ответника, закупил вземането спрямо него с
договор за прехвърляне на вземания №BGF-2018-033 от 23.11.2018г., за която
цесия длъжникът Т.Д. е редовно уведомена от предишния кредитор „4финанс“ ЕООД
съгл. изискването на чл.99 от ЗЗД и видно от представеното известие за
доставяне на „Български пощи” ЕАД. Съгл.
чл. 99 ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето на вземането спрямо длъжника има действие от
деня, когато то му е съобщено от предишния кредитор, т.е. считано от
получаването на уведомлението на 17.12.2018г. отв.Д. се счита задължена спрямо
новия кредитор – цесионерът и ищец по делото „Кредитреформ България” ЕООД.
Следователно цесията е валидно противопоставима на ответника и
тя легитимира ищеца като надлежен кредитор на дълга по кредита, който има
правото да претендира търсените суми в качество на цесионер.
В случая между
ответника и „4 финанс“ ЕООД е
сключен договор за паричен заем от разстояние по реда на ЗПФУР, където е
предвидена възможността за предоставяне на парични кредити от разстояние.
Според чл. 18 ал. 2 от ЗПФУР за доказване на електронни изявления,
отправени съгласно този закон, се прилага Законът за електронния
документ и електронния подпис (ЗЕДЕП).
По делото са
представени доказателства, че е постигнато съгласие между страните, чрез
договаряне, осъществено посредством средства за комуникация от
разстояние. Комуникацията между страните е осъществена посредством електронната
страница на кредитора, на която кредитополучателя е подал искане за получаване
на кредит, предоставена е необходимата информация и лицето се е съгласило да
получи заем.За този тип кредити се прилагат общите изисквания на ЗПК, според
чл. 10 от който договорът трябва да е сключен в писмена форма на хартиен
или друг носител. По делото са налице електронни записи, от които се установява
по безспорен начин, че волеизявленията на страните са насочени към сключване на
договора, като е спазено изискването за съхраняването му на траен носител.
Електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен
или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано, като писмената
форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ.
Според
съдебната практика (решение № 70/ 19.02.2014 г. на ВКС по гр. дело № 868/ 2012
г., IV г. о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК), електронното изявление се
счита за подписано при условията на чл. 13 ал. 1 ЗЕДЕП- за електронен подпис се счита всяка
електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление
за установяване на неговото авторство. Когато е създаден подписан електронен
документ, неговата доказателствена сила е такава,
каквато законът признава на подписаният писмен документ, а ако се касае за
частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението
(чл. 180 ГПК). Ответницата се е съгласила да получи
изявлението в електронна форма и тя е направила такова като страна по
представения договор. В достатъчна
степен представените по делото електронни документи съдържат индивидуализиращи
белези и данни, установяващи по категоричен начин кой е
техният автор, какво е тяхното съдържание и каква е била целта да
бъдат отправени. За да е налице валиден договор сключен от
разстояние, е необходимо електронните документи да съдържат електронни
изявления на двете страни, отправени една до друга, изразяващи
волята си за сключване на договора, който да е представен на хартиен носител.
Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя
характеристиките му, нито пък сочи до липсата на такъв. Съгласно чл. 184 ал. 1, изречение първо от ГПК, той се представя по
делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната.
Горните
съображения са достатъчни, за да се приеме, че договорът за кредит е сключен
във валидна електронна форма, съгласно изискванията на специалния закон.
Доколкото се касае за вид заем, който по своята характеристика е реален
договор, за да е действително съглашението, трябва реално да е предадена
съответната сума на заемателя. С
представената към исковата молба разписка за извършено плащане се установява,
че в полза на ответницата на 23.09.2016 г. чрез системата „Изипей“ е преведена сумата от 1000 лева. В
документа заемателят е
индивидуализиран с три имена и ЕГН, а като основание за превода е посочен
номерът на договора за кредит. Именно в условията на същия е записано, че
сумата ще бъде получена от лицето чрез системата „Изипей“, като точно
преводното нареждане удостоверява изпълнението на задълженията на кредитодателя. В тази връзка не е необходимо
документът да носи подпис на ответника, а е достатъчно само наличието на
разписката, от която се установява превеждането на сумата според уговореното.
Редовно
възникналото заемно правоотношение валидно обвързва страните и поражда своите
правни последици, като с подписване на договора ответникът се е съгласил с
всички негови клаузи. Съглашението е било предмет на индивидуално договаряне,
т.е. то е израз на общата воля на страните, които именно по този начин те са
уредили отношенията си. Заемателят се е съгласил
с тези условия, включително и с общите условия към кредита, приел ги е
подписвайки договора, а и предварително още към момента на сключването е бил
наясно с крайната сума, която ще дължи по отпуснатия му заем. Освен това, по
делото не се търси нещо различно извън договореното. Доколкото е безспорно от
събраните доказателства, че ответникът не е погасил главницата по договора,
която обаче се е задължил да върне в пълен размер, то претенцията се явява
основателна, защото е налице валидно и изискуемо парично вземане, което е
останало дължимо и неплатено. В полза на ищеца следва да се
присъди и законната лихва върху главницата от 1000 лв., считано от предявяване
на иска, доколкото вземането е лихвоносно и такава лихва съгл. чл.86 от ЗЗД е
дължима предвид искането, отправено с исковата молба.
Що се
касае до претендираната такса за експресно разглеждане в размер на 154.73 лв.
съдът счита, че не следва да се присъжда същата, тъй като последната е
такава свързана с усвояване на кредита и е начислена в противоречие с
разпоредбата на чл. 10 а, ал. 2 ЗПК, която правна норма установява забрана за
начисляване на такси и разноски, свързани с усвояване и управление на кредита. Това прави
тази клауза от договора нищожна на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК, според който
всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Освен
това по делото липсват доказателства и данни, че са изпълнени условията за
нейното присъждане, регламентирани в чл.2.2 от Общите условия на договора за
кредит, а именно че получаването на отговор на искането за отпускане на кредит
е станало до 15 минути от изпращането му.
Ищецът също така претендира и
присъждане на наказателна лихва в размер на 1065.40 лв. за периода от
24.10.2016г. до 22.11.2018г. С разпоредбата на т. 13. 2, б. „а“ от ОУ е
установено, че при изпадане в забава длъжникът дължи заплащането на надбавка за
наказателна лихва, изчислима като сбор от наказателния лихвен процент, в размер
на 10, 00 % и уговорения в специалните условия на договора лихвен процент – в
случая 40, 99 %. Тъй като
съдът е длъжен служебно да следи за нищожност, то следва да се отбележи, че
клаузата, с която е договорен размерът на наказателната лихва е нищожна на
основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави.
Добрите нрави са морални норми, на които законодателят е придал правно
значение, доколкото с тях се ограничава приетата от чл.9 от ЗЗД свобода на
договарянето и накърняването им има за последица прогласяването на такива
клаузи за нищожни. Целта е да се защити икономически по-слабия субект в
облигационната връзка, за което са въведени и съответните защитни механизми от
ЗЗП и ЗПК. Трайната съдебна практика приема, че при обезпечени кредити може с
цел печалба да се уговаря възнаградителна лихва в двукратния размер на законната лихва, а
при необезпечени кредити, какъвто е и настоящият, до трикратния размер на
законната лихва. Лихви, уговорени над този размер, накърняват добрите нрави,
като това важи както за договорната лихва, така и за наказателната лихва. В
този случай се дължи само размерът на законната лихва. /в този смисъл
Определение № 901/10.07.2015г. по д. № 6295/2014г. на ВКС, ГК, IV г.о./.
Видно от процесния договор за кредит е, че размерът на годишната
лихва е 40.99 %, което надхвърля трикратния размер от 30.03 % при размер на
законната лихва за 2015г. 10 пункта над ОЛП на БНБ, или 10.01 %. Или, клаузата,
с която е договорен ГЛП от 40.99 %, е
нищожна, като противоречаща на добрите нрави, макар в случая да липсва
претенция за присъждане на договорна лихва. Нищожна е и клаузата, с която е
установен механизмът на изчисляване на наказателната лихва, която е 50.99 % и
надвишава повече от три пъти размерът на законната лихва. Следователно размерът
на търсената наказателна лихва следва да се редуцира до дължимост на наказателна лихва за исковия период в размер на законната лихва – 10.01
%. Така, искът за присъждане на наказателна лихва за периода от 24.10.2016г.
до 22.11.2018г. е
основателен и доказан до размер на сумата от 211.12 лева, като за разликата до
пълния предявен размер от 1065.40 лева следва да се отхвърли като неоснователен.
Аргумент в подкрепа на тези изводи е и предвиденото в разпоредбата на чл.33
ал.2 от ЗПК, според която когато потребителят забави дължимите от него плащания по
кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва, поради което
недопустимо е да се претендира обезщетение за забавено плащане над размера на
законната лихва. Безспорно в случая процесният договор за потребителски
кредит е сключен с потребител, с оглед на предмета, страните, правата и
задълженията по него и съгл. чл.9 от ЗПК, поради което приложими са правилата на ЗПК. Следователно в противоречие с тази норма в случая се
търси лихва за забава над този допустим от закона размер, което прави клаузата
за наказателна лихва нищожна и като противоречаща на закона съгл. чл.26 ал.1,
пр.1 от ЗЗД.
Освен всичко изложено следва да се отбележи и че съгласно
разпоредбата на чл. 18, ал. 5 от ЗПФУР за договора за предоставяне на финансови
услуги от разстояние се прилагат и чл. 143 - 148 от Закона за защита на
потребителите. В чл. 143, т. 5 ЗЗП е установено, че неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка. Неравноправността на клауза в
посочената хипотеза всъщност представлява частен случай на противоречие с
добрите нрави, а в случая клаузата, предвиждаща наказателна лихва в такъв
размер – пет пъти надвишаващ законната лихва за забава, представлява именно
такава неравноправна клауза, накърняваща добросъвестността и водеща до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.
По така изложените съображения
предявеният иск по чл.79 ал.1, вр. чл.240 ал.1 от ЗЗД
за сумата от 1000 лв., представляваща главница по договор за кредит
№********** от 23.09.2016г. следва да се уважи, ведно със законната
лихва от предявяване на иска, а искът по чл.86 ал.1 от ЗЗД следва да се уважи
за сумата от 211.12 лева, представляваща наказателна лихва за
периода от 24.10.2016г. до
22.11.2018г., като за разликата до пълния предявен размер от 1065.40 лева следва да се отхвърли като неоснователен. Като неоснователна следва да се отхвърли и претенцията
за присъждане на такса за експерсно разглеждане в размер на 154.73 лв.
За процесуално
представителство в настоящото производство на ищеца се дължи и юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определи в размер на 150 лв. съгл. чл.37 от ЗПП и
чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
С оглед изхода на делото в полза на ищеца съгл.
чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗПП и чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ следва да се присъдят и направените в настоящото
исково производство разноски също съответно на уважените искове в размер на общо 298 лв. за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран от изложеното и
на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ответника Т.И.Д.,
ЕГН:**********, с адрес: ***,
на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД,
вр. чл.240 ал.1 от ЗЗД, да заплати на ищеца „Кредитреформ
България” ЕООД, ЕИК: ..,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи” № .., представлявано от управителя Р. В.,
чрез пълномощника юрк.Е., сумата от 1000 лева, представляваща главница по договор за кредит №********** от 23.09.2016г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска на
23.10.2019г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ответника Т.И.Д.,
ЕГН:**********, с адрес: ***,
на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД, да заплати на ищеца „Кредитреформ
България” ЕООД, ЕИК: .,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи” № ., представлявано от управителя Р. В.,
чрез пълномощника юрк.Е., сумата от 211.12 лева, представляваща наказателна лихва
за периода от 24.10.2016г. до
22.11.2018г. по договор за кредит №********** от 23.09.2016г., като иска за разликата над 211.12 лв. до пълния предявен размер от 1065.40 лв.,
както и иска за присъждане на сумата от 154.73 лв., представляваща такса за
експресно разглеждане, отхвърля като неоснователни.
ОСЪЖДА ответника Т.И.Д.,
ЕГН:**********, с адрес: ***,
на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК, да заплати на ищеца „Кредитреформ България”
ЕООД, ЕИК: ...,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи” № ., представлявано от управителя Р. В.,
чрез пълномощника юрк.Е.,
направените по делото разноски в размер на общо 298.00
лв. за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно
обжалване
пред ОС-Хасково в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: