Определение по дело №2019/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 213а, ал. 7 от АПК, във връзка с чл. 111, ал. 8 от Закона за изпълнение на наказанията (ЗИНЗС).

Образувано е по частна касационна жалба на А.Х.А., ЕГН **********, понастоящем в Затвора Бургас, против определение № 2503/04.10.2023г., постановено по АНД № 1559/2023г. по описа на Административен съд – Бургас (БАС).

С определението на БАС е постановено следното: А.Х.А. е освободен от внасянето на държавни такси в производството до неговото приключване; отхвърлено е заявлението му за предоставяне на правна помощ, изразяваща се в процесуално представителство в производството от страна на адвокат Пламен Николаев Генов, на основание чл. 24, т. 1 и т. 2 от Закона за правната помощ; оставена е без разглеждане жалбата на А.Х.А. против заповед № Л-3050/10.08.2023 г. и заповед № Л-3038/09.08.2023 г., и двете на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) и е прекратено производството по адм.д. № 1559/2023 г. на БАС.

В частната жалба се твърди, че неправилно първоинстанционният съд не е разгледал жалбата му. Отделно от това сочи, че му е отнето правото по предоставяне на правна помощ. Излага доводи, че изискванията на правовата държава са спазени, когато решаването на правен спор може да стигне до съд. Позовава се на чл. 119 и чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България.

По частната жалба е постъпил писмен отговор от процесуалния представител на ГДИН, в който са изложени доводи за оставяне в сила на оспореното определение. Претендират се разноски.

Административен съд - Бургас, като взе предвид направените с частната жалба възражения, постъпилия писмен отговор и след като се запозна с доказателствата събрани пред първоинстанционния съд намира следното:

Касационната частна жалба на А.Х.А. е подадена в преклузивния 7-дневен срок по чл. 230 от АПК, от надлежна страна по отношение определението, в частта с която се отхвърля заявлението му за предоставяне на правна помощ и в частта в която жалбата му е оставена без разглеждане и производството е прекратено, тъй като определението в тези части е неблагоприятно за частния касатор.

В частта обаче, с която А.Х.А. е освободен от внасянето на държавни такси, частната жалба е процесуално недопустима, тъй като е подадена от ненадлежна страна. Съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, субсидиарно приложим в производството по частните жалби на основание чл. 236 АПК право на касационно оспорване по чл. 210, ал. 1 от АПК имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. В настоящият случай А.Х.А. няма качеството на засегната страна от оспореното определение на БАС, в частта на освобождаването му от внасянето на държавни такси, поради което няма право да го обжалва с частна жалба в тази част. По изложените съображения, частната жалба на А.Х.А. се явява процесуално недопустима, в тази част и следва да бъде оставена без разглеждане.

Разгледана по същество в останалата част частната жалба е неоснователна.

Със заповед № Л-3050/10.08.2023 г. и заповед № Л-3038/09.08.2023 г. и двете издадени от главен директор на ГДИН е отхвърлена жалба с вх. № Ж-521/28.06.2023 г. на лишения от свобода А.Х.Х. срещу заповед № ЗН-712/13.07.2023 г. на началника на Затвора Бургас, с която на основание чл. 101, т. 1 от ЗИНЗС му е наложено дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“ за извършено нарушение на чл. 96, т. 3 от ЗИНЗС, което представлява дисциплинарно нарушение по смисъла начл. 100, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗИНЗС и е потвърдена заповед № ЗН-712/13.07.2023 г. на началника на Затвора Бургас.

При тези данни, с обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане жалбата на А.Х.А. против заповед № Л-3050/10.08.2023 г. и заповед № Л-3038/09.08.2023 г. и двете на главен директор на ГДИН и е прекратил производството по делото като е приел, че е недопустимо съдебно производство спрямо издадените заповеди от главния директор на ГДИН, с които е потвърдена заповед ЗН-712/13.07.2023 г. на началника на Затвора Бургас.

С оглед на това и разпоредбата на чл. 24, т.2 от Закона за правната помощ (ЗПП) е отхвърлено заявлението за предоставяне на правна помощ на лишения от свобода А.Х.А., изразяваща се в процесуално представителство от стара на адвокат Пламен Николаев Генов, на основание чл. 24, т. 1 и т. 2 от ЗПП.

Определението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 110, ал. 1 от ЗИНЗС, заповедите за дисциплинарно наказание, издадени от началниците на затворнически общежития и на поправителни домове, се обжалват пред началника на затвора, а заповедите, издадени от началника на затвора, подлежат на обжалване пред Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, а в случаите по чл. 104, ал. 3 – пред министъра на правосъдието. Заповедите се обжалват в 7-дневен срок от запознаване на лишения от свобода със заповедта. Съгласно чл. 110, ал. 2 от ЗИНЗС жалбата по ал. 1 се подава чрез органа, наложил дисциплинарното наказание. Подадената след срока жалба се връща на подателя срещу разписка и се оставя без разглеждане.

Съгласно чл. 111, ал. 1 от ЗИНЗС заповедта за дисциплинарно наказание изолиране в наказателна килия подлежи на оспорване пред административния съд по местоизпълнение на наказанието в тридневен срок от обявяването й. От систематическото тълкуване на посочените разпоредби се достига до извод, че законодателят изрично е изключил съдебния контрол върху заповедите за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 101 от т.1 до т.6 от ЗИНЗС, от който вид е и процесното.

Правилно от първоинстанционният съд е прието, че при съобразяване с предвидената в разпоредбата на чл. 111 от ЗИНЗС възможност за оспорване пред съд само на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание изолиране в наказателна килия, следва да се направи изводът, че по отношение на останалите дисциплинарни наказания е предвидено само административно обжалване на заповедите, но не и съдебно такова. Т.е. законът не предвижда възможност за съдебен контрол на дисциплинарните наказания по чл. 101, от т. 1 до т. 6 от ЗИНЗС, а такава възможност е предвидена единствено за наложено наказание изолиране в наказателна килия, предвидено в чл. 101, т. 7и т. 8 от ЗИНЗС.

В настоящият случай компетентен да разгледа жалбата на А.Х.А. срещу заповед № ЗН-712/13.07.2023 г. на началника на Затвора Бургас е директора на ГДИН към Министерство на правосъдието и такъв контрол е бил осъществен със заповед № Л-3050/10.08.2023 г. и заповед № Л-3038/09.08.2023 г. и двете на главен директор на ГДИН, с които е отхвърлена жалбата на А.Х.А. и заповедта е потвърдена. Правилно първоинстанционният съд е приел, че съдебното производство спрямо заповед № Л-3050/10.08.2023 г. и заповед № Л-3038/09.08.2023 г. и двете на главен директор на ГДИН, с които е потвърдена заповед № ЗН-712/13.07.2023 г. на началника на Затвора Бургас е недопустимо.

В частната си жалба А. се позовава на нормата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България, съгласно която гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат освен изрично посочените със закон. За прилагането на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България е необходимо и достатъчно актът да е административен; да засяга граждани и/или юридически лица; да не е изключен изрично със закон от кръга на съдебно обжалваемите актове (Решение № 21 от 26.X.1995 г. на КС на РБ по конст. д. № 18/95 г.). В настоящият случай, както бе посочено по-горе съдебното оспорване на заповедите на главния директор на ГДИН по чл. 110 от ЗИНЗС са изключени от съдебно обжалваемите актове, поради което разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България е неприложима.

Предвид изложеното и разпоредба на чл. 24, т. 2 от ЗПП, съгласно която правна помощ по чл. 21, т. 1, 2 и 3 не се предоставя когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима, то настоящият състав счита, че правилно първоинстационният съд е отхвърлил заявлението за предоставяне на правна помощ на лишения от свобода А.Х.А., изразяваща се в процесуално представителство от страна на адвокат Пламен Николаев Генов.

От процесуалният представител на ГДИН с отговора на частната касационна жалба е направено искане за присъждане на разноски. Предвид изхода на спора разноски следва да се присъдят на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ в размер на 50 лева, с оглед разпоредбата на чл. 25а, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Мотивиран от изложеното, Административен съд – Бургас,

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 2503 от 04.10.2023 г., постановено по адм.д. № 1559/2023 г. по описа на Административен съд – Бургас, в частта с която е отхвърлено заявлението за предоставяне на правна помощ на лишения от свобода А.Х.А., изразяваща се в процесуално представителство в производството по адм.д. № 1559/2023 г., както и в частта с която е оставена без разглеждане жалбата на А.Х.А. против заповед № Л-3050/10.08.2023 г. и заповед № Л-3038/09.08.2023 г., и двете на главния директор на ГДИН и е прекратено производството по адм. д. № 1559/2023г. на Административен съд – Бургас.

Определението е окончателно в тази част.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на А.Х.А.,***, в останалата част против определение № 2503 от 04.10.2023 г., постановено по адм.д. № 1559/2023 г. по описа на Административен съд – Бургас, с която А.Х.А. е освободен от внасянето на държавни такси в производството до неговото приключване.

ПРЕКРАТЯВА производството по частно к.а.д. № 2019/2023 г. по описа на Административен съд Бургас, в тази част.

ОСЪЖДА А.Х.А.,*** да заплати на Главна дирекция „Изпълнение наказанията“ разноски в размер на 50 лева.

В частта, с която е прекратено производството по частно к.а.д. № 2019/2023 г. по описа на Административен съд Бургас, настоящото определение подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд, в 7 - дневен срок от съобщаването на страната.

Председател:
Членове: