№ 141
гр. С., 17.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Пламен Д. Стефанов
ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
в присъствието на прокурора И. К. И.
като разгледа докладваното от Пламен Д. Стефанов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20242200600361 по описа за 2024 година
Производството е по реда на гл. XXI от НПК.
С Присъда № 52 от 25.03.2023 г. постановена по НОХД № 1493/2023 г.
на Районен съд гр. С., подсъдимият Н. М. П., ЕГН ********** е признат за
виновен за това, че за периода от месец декември 2022г. до месец юни 2023г в
гр. С., в условията на повторност, след като е бил осъден с Решение
№584/27.05.2019г. по гр. дело № 1485/2019г. на Районен съд С., в сила от
13.06.2019г. да издържа своя низходяща – М. Н. П., родена на 20.01.2017г.,
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни , а
именно 7 месечни вноски по 170 лева всяка, в размер на общо дължима сума
1190лева– престъпление по чл. 183, ал.4, вр ал.1 от НК, поради което и на
основание чл. 183, ал.4, вр ал.1 от НК, във вр. чл.54 ал.1 от НК, съдът му е
наложил наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ЕДНА ГОДИНА,
което на основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА за изпитателен срок от ЧЕТИРИ
години, както и наказание „Обществено порицание“, което да се изпълни чрез
поставяне на препис от присъдата на информационното табло на кметството в
с. Самуилово, общ. С. за срок от ЕДИН месец.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК, подсъдимия Н. М. П. е осъден да
заплати на М. Н. Ж. сумата от 1800 лева представляваща направените от нея
разноски за процесуално представителство.
Срещу първоинстанционния съдебен акт е подадена въззивна жалба от
адвокат М. К., в качеството на защитник на подсъдимия Н. М. П.. В жалбата се
изразява становище за материално правна незаконосъобразност на
обжалваната присъда, като се твърди че не е осъществен състава на чл. 183,
ал.4, вр ал.1 от НК. Направено е искане за отмяна на присъдата и оправдаване
1
на подсъдимия.
В жалбата не се правят искания за събиране на нови доказателства от
въззивната инстанция.
В законоустановения срок не е постъпило възражение срещу
подадената въззивна жалба.
В разпоредително заседание от 15.09.2022 г., въззивният съд, по реда
на чл. 327 НПК, е преценил, че за правилното изясняване на обстоятелствата
по делото не се налага разпит на подсъдимото лице и свидетели. За
обезпечаване на правомощията на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314
НПК и правилното решаване на делото въззивният състав обаче е намерил за
необходимо да допусне съдебно – счетоводна експертиза. По отношение на
допуснатата експертиза, въззивния съд указа на вещото лице да се запознае с
материалите по делото, след което да отговори на поставените му въпроси,
както следва: Какъв е размерът на дължимата от Н. М. П. издръжка за М. Н. П.
за периода от 01.12.2022 г. до 30.06.2023 г.; Налице ли са данни за постъпили
плащания на издръжката, дължима за периода от 01.12.2022 г. до 30.06.2023 г.,
от Н. М. П., и ако са налице – в какъв размер, какво е погасено с тях по вид,
размер и периоди.
В проведеното на 15.07.2024 г. открито съдебно заседание пред
въззивната инстанция, подсъдимият Н. М. П., редовно призован, не се явява.
Представлява се от упълномощения си защитник – адвокат М. К. от АК - С.,
който отправя искане към настоящия състав за отмяна на осъдителното
присъда на Районен съд – С. и оправдаване на подсъдимия. На етап съдебни
прения защитата заявява същите съображения с изложените в жалбата.
Заявява, че подсъдимия е бил в обективна невъзможност до заплаща
дължимата издръжка поради закрИ.е на сметката по която е следвало да
привижда сумите на майката на детето им. Твърди се също така, че следва да
се извърши прихващане със дължимите от майката суми, което би намалило
размера на дължимата от подсъдимия сума и съответно липса на обективен
състав на престъплението неплащане на повече от две месечни вноски.
Представя като доказателство изпълнителен лист № 134 от 09.04.2024г.
издаден в полза на подсъдимия П., с който майката на детето св. М. Н. Ж. е
осъдена да му заплати ежемесечна издръжка за малолетното им дете М. Н. П.
в размер на 200 лева за времето от 25.07.2-23г. до 03.11.2023г.
В проведеното на 15.07.2024 г. открито съдебно заседание пред
въззивната инстанция, представителят на Окръжна прокуратура С. оспорва
подадената жалба като неоснователна. Излага съображения за правилност и
обоснованост на обжалвания съдебен акт, поради което отправя искане за
неговото потвърждаване.
Частният обвинител, редовно призована, не се явява. В съдебно
заседание се явява нейния процесуален представител адв. К. от АК – С., който
изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и желае
присъдата да бъде потвърдена.
Въззивния състав на Окръжен съд - С., като прецени събраните по
делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във въззивната
жалба, както и доводите и възраженията, направени в открито съдебно
заседание, и след като въз основа на императивно вмененото му задължение
извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционната присъда, по
отношение на нейната законосъобразност, обоснованост и справедливост,
съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 НПК и от
2
легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 НПК, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
За да постанови обжалваната присъда, съставът на Районен съд - С. е
провел съдебно следствие по общия ред. Приобщил е по реда на чл. 283 от
НПК събраните на досъдебно производство писмени доказателства и
доказателствени средства. Съобразил е събраните пред него и на досъдебно
производство относими гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства, а именно: гласни доказателствени средства – обясненията на подс.
Н. М. П. дадени в открито съдебно заседание на 10.05.2024г. /л.19 от
съдебното производство/, показанията на свидетелката М. Н. Ж., снети в
открито съдебно заседание на 10.05.2024г. /л. 19 – гръб и л.20 от съдебното
производство/, показанията на свид. М. Т.а Л. /л. 20 гърба от съд.
производство/; писмени доказателствени средства и писмени доказателства –
копие от удостоверение за раждане/л.7 от ДП/, копие от Решение №
584/27.05.2019 г. по гр. д. № 1485/2019 г. по описа на Районен съд С. /л. 8-11 от
досъдебното производство/; копие от протоколно определение от 06.12.2021г.
по НОХД № 839/2021г. с което е одобрено споразумение между Районна
прокуратура С. и подс. П./л.12-13 от ДП/; копие от Присъда №125 от
06.10.2022г. по НОХД №587/2022г. по описа на Районен съд-С./л.11 от ДП/;
разписки относно извършени парични преводи /л.20-25 и л.30-35 от ДП/,
копие от протоколно определение №992 от 25.07.2023г. го гр. дело
№402/2023г. по описа на Районен съд С./л.38-42от ДП/, разписки /л.43-45 от
ДП/, заверено копие от Присъда № 125 от 06.10 .2022г. по НОХД № 587/2022г.
на Районен съд- С./л. 48 от ДП/, заверено копие от Протоколно Определение
№992 от 25.07.2023г. по гр. дело № 2402/2023г по описа на Районен съд
С./л.28-32 от ДП/, заверено копие от Решение № 584 от 27.05.2019г. по гр.
д.1485/2019г. на Районен съд С./л.58-61 от ДП/, заверен препис от протоколно
определение от 06.12.2021г. по НОХД № 839/2021г. с което е одобрено
споразумение между Районна прокуратура С. и подс. П./л.63-64 от ДП/,
справка за съдимост за подсъдимия Н. М. П. /л. 65 и л. 66 от досъдебното
производство/, характеристична справка/л.66а от ДП/, декларация за семейно
и материално положение /л.67 от ДП/.
Пред настоящата инстанция бе проведено въззивно съдебно
следствие, в хода на което бе приет като доказателство изпълнителен лист №
134 от 09.04.2024г. издаден в полза на подсъдимия П., с който майката на
детето св. М. Н. Ж. е осъдена да му заплати ежемесечна издръжка за
малолетното им дете М. Н. П. в размер на 200 лева за времето от 25.07.2-23г.
до 03.11.2023г. и изслушана и съдебно – счетоводна експертиза, изготвена от
вещо лице Б. Б..
Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи на база
на доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред
първата инстанция, както и на приобщените доказателствени източници пред
настоящата съдебна инстанция. Възприетите от районния съд фактически
отношения относно съставомерните факти са правилно установени, като при
съвкупната оценка на доказателствената съвкупност не се констатират
допуснати логически грешки. Събраните доказателства са обсъдени
поотделно и в съвкупност, като са ценени съобразно действителния им смисъл
и съдържание, при спазване правилата на формалната логика, след като преди
това са били съпоставени и с останалата доказателствена маса. След извършен
собствен анализ на доказателствата по делото, въззивният съдебен състав
установи следната фактическа обстановка, която не се различава от приетата
3
от първата инстанция:
Подсъдимият Н. М. П. е роден на 06.08.1988 г. в гр. С., български
гражданин, разведен, със средно образование, осъждан, трудово ангажиран, с
постоянен адрес: с. Самуилово, общ. С., ул.“Здравец“ №1, ЕГН **********.
Подсъдимият Н. М. П. и св. М. Н. Ж. сключили граждански брак на
01.06.2015г.. От брака си подсъдимият и свидетелката имат едно общо дете –
М. Н. П., родено на 20.01.2017г.
С Решение №584/27.05.2019г. по гражданско дело №1485/2019г. по
описа на PC- С., в сила от 13.06.2019г., бракът между двамата бил прекратен.
С посоченото решение упражняването на родителските права върху детето
било предоставено на майката М. Н. Ж., като било определено местоживеене
на детето при майката на адрес: С., бул. „Панайот Хитов“, бл.26, вх. Е, ап.2.
Със същото решение подсъдимият бил осъден да плаща ежемесечна издръжка
на своя низходящ - малолетното си дете М. Н. П. в размер на 170 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.68 от ЗЗД, ако местоизпълнението не е
определено от закона, договора или естеството на задължението,
изпълнението трябва да се извърши - при паричните задължения- в
местожителството на кредитора по време на изпълнение на задължението, а
такова в случая е гр. С., където е местожителството на детето М. Н. П.,
съвпадащо с това на майката. Именно в това населено място е дължимо
изплащането на издръжката.
След постановяване на Решение №584/27.05.2019г. по гражданско дело
№1485/2019г. по описа на PC- С., подсъдимият Н. М. П. в периода 01.12.2020г.
- 31.05.2021г. не заплащал дължимата от него издръжка и съответно бил
осъден за престъпление по чл.183 от НК с определение, с което е било
одобрено споразумение между РП- С. и защитника на подсъдимия по НОХД
№839/2021г. на PC- С., в сила от 06.12.2021г. Наложено му е било наказание
„Глоба“ в размер на 1000 лева.
Във връзка с неизпълнение на задължението за плащане на издръжка на
М. Н. Ж. от месец юни 2021г. до месец март 2022г. подсъдимия бил осъден за
престъпление по чл.183 ал.4, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК с присъда по НОХД
№587/2022г. на PC- С., в сила от 24.10.2022г. С тази присъда му е било
наложено наказание „Пробация“, изразяваща се в следните пробационни
мерки: 1. „Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ДЕВЕТ
месеца като се явява и подписва пред пробационен служител или определено
от него длъжностно лице ДВА пъти седмично и 2. „Задължителни периодични
срещи с пробационен служител“ за срок от ДЕВЕТ месеца. Наложено му е
било и наказание „Обществено порицание“, което да се изпълни чрез
поставяне на присъдата на информационното табло на Община С. за срок от
14 дни.
Въпреки осъжданията не заплатил дължимата ежемесечна издръжка на
свой низходящ- дъщеря си М. Н. П. в периода от месец декември 2022г. до
месец юни 2023г. за което е било образувано и настоящото наказателно
производство. Подсъдимият Н. М. П. не е внесъл дължимите суми за периода
от месец декември 2022г. до месец юни 2023г. за издръжка на детето си до
приключване на досъдебното производство.
С определение от 25.07.2023г. по гражданско дело
№20232230102402/2023г. по описа на PC- С. съдът е постановил привременни
мерки, с които е предоставил упражняването на родителски права спрямо
детето М. Н. П. на бащата- подс. П.. От 25.07.2-23г. до 03.11.2023г майката М.
Н. Ж. дължала издръжка за детето в размер на 200 лева месечно.
4
В хода на въззивното производство е изготвена съдебно – оценителна
експертиза, видно от заключението на която, размерът на дължимата
издръжка за М. Н. П. за периода 01.12.2022 г. – 30.06.2023 г. възлиза на 7
месечни вноски, всяка от по 170 лева – общо сумата от 1190лева. Изслушано в
открито съдебно заседание пред Окръжен съд С. по въззивното производство
от 15.06.2024 г., вещото лице пояснява, че се е опитала да направи анализ на
плащанията и разпредели за кой месец реално се отнасят, но поради
наличието на разписка от 02.02.2023г., в която изрично е записано че се
заплащат 100 лева за м. декември и януари 2023г. а на ръка е записано за м.
октомври и месец ноември 2022г. е изготвила заключението си в два варианта.
Съгласно заключението ако се приспадне сумата от 100 лева приемайки, че е
за м. януари 2023г. дължимата от подсъдимия сума е 1090лева, а ако се
приеме че това плащане от 100 лева е за месеците октомври и ноември 2022г.
както е записано ръкописно на разписката сумата остава 1190 лева.
Настоящия състав приема заключението във втория му вариант за
дължими 7 месечни вноски за сумата от 1190 лева доколкото от
доказателствата по делото не се оспорва от подсъдимия, че тази сума за
издръжка е заплатена за месеците октомври и ноември 2022г. както е записано
ръкописно на разписката.
От наличната по делото справка за съдимост на подсъдимото лице е
видно, че подсъдимия П. е осъждан към началната дата на започване на
извършване на престъплението за същото деяние. Същия няма други
осъждания освен за неплащане на дължимата издръжка. От
характеристичната справка е видно,че подсъдимия работи на постоянен
трудов договор, от доказателствата по делото се установява, че живее на
семейни начала с друга жена и се грижи за две деца.
Подсъдимият Н. М. П. е имал възможност да изплаща издръжката на
малолетната си дъщеря, тъй като през инкриминирания период е бил трудово
зает и, съответно, е получавал трудово възнаграждение. Освен това, по делото
не се установяват факти, сочещи за наличието на обективни пречки,
обосноваващи неизплащането на дължимата издръжка. Въззивния, както
първоинстанционния съд не приема доводите на защитата на подсъдимия за
наличие на обективна невъзможност той да привежда суми за дължимата
издръжка поради закрИ.ето от частната обвинителка на сметката, където
следвало да бъдат привеждани. ЗакрИ.ето на сметка не може да бъде
обективно препятствие, което да препятства подсъдимия да изпълни
горепосоченото задължение.
Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по делото
по съществото си кореспондира изцяло с тази, установена от първата
инстанция. Фактическите констатации на първоинстанционния съд са
обосновани и почват на правилен анализ на събрания по делото
доказателствен материал, поради което не се наложи настоящата съдебна
инстанция да ги ревизира. Възприетата от Районен съд - С. фактическа
обстановка и направените въз основа на нея фактически изводи не се
променят и след събиране на нови писмени доказателства и средства за
тяхното доказване от настоящата инстанция. В конкретният случай,
въззивният съд, на основание чл. 327, ал. 4 НПК, проведе въззивно съдебно
следствие, в хода на което бе назначена и изслушана съдебно – счетоводна
експертиза. От изготвеното експертно заключение се установи, че размерът на
дължимата издръжка към М. Ж. за периода за периода 01.12.2022 г. –
30.06.2023 г. възлиза на 7 месечни вноски, всяка от по 170 лева, или общо
5
сумата от 1190лева. Ето защо, с оглед на допълнително събраните
доказателства от въззивната съдебна инстанция, фактическата обстановка по
делото, така както е възприета от районния съд и описана в обстоятелствената
част на обвинителния акт, остава непроменена. Внимателният прочит на
мотивите към атакувания акт сочи на задълбочен анализ доказателствата и
доказателствените средства. Оценката на доказателствата, по отношение на
фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване, съобразно
очертаните от обвинителния акт рамки, е направена в съответствие с
правилата на формалната логика и към тази дейност на съда не могат да бъдат
отправени упреци. Първоинстанционният съд е ценил доказателствата в
съответствие с действителното им съдържание, като не е допуснал
изопаченото им и/или превратно тълкуване. Обсъждайки доказателствата и
средствата за тяхното установяване, Районния съд е достигнал до обосновани
и законосъобразни фактически и правни изводи, които напълно се споделят от
настоящия въззивен съдебен състав. Солидаризирайки се с доказателствения
анализ на първата инстанция, въззивната такава не е длъжна да обсъжда
отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези от
тях, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на релевираните доводи в
жалбата или протеста (в този смисъл Решение № 181/2012 г. на ВКС, І н. о.,
Решение № 372/2012 г. на ВКС, III н. о., Решение № 513/2013 г. на ВКС, І н. о.,
Решение № 371/2016 г. на ВКС, ІІІ н. о.). В конкретния случай доказателствата
по делото не се оспорват от защитата на подсъдимия.
Без да бъдат преповтаряни изводите на състава на Районен съд - С.,
настоящият състав намира за необходимо в съответствие със законово
вмененото му задължение за служебна проверка на правилността на присъдата
в цялост, да посочи следното:
Правилно в основата на своя доказателствен анализ първостепенният
съд е поставил Решение № 584/27.05.2019 г. по гр. д. № 1485/2019 г. по описа
на Районен съд С., въз основа на което се установяват както моментът на
прекратяване на брака между подсъдимия Н. М. П. и свидетелката М. Н. П.,
така и основанието и размерът на дължимата от подсъдимия издръжка за
малолетната му към онзи момент, а и понастоящем дъщеря – М. Н. П.. Видно
от посоченото решение, по въпроса за дължимата издръжка в полза на
роденото от брака дете подсъдимия е осъден да заплаща месечна издръжка от
170 лева, като моментът, от който същата става дължима, е от 18.03.2019г.г.
При проверка на доказателствената съвкупност въззивният съд намира, че
правилно районният съд е дал вяра на показанията на свидетелката М. Н. П..
Макар последната да е лице, принципно заинтересувано от изхода на делото с
оглед качеството на родител и законен представител на малолетната М. Н. П.,
в конкретно разглеждания случай нейните показания не се преценяват като
заинтересувани и от въззивната инстанция, тъй като анализирани в
съвкупност с приобщените в хода на делото писмени доказателства и
доказателствени средства, те се открояват със своята обективност и логичност
при изнасяне на фактите и обстоятелствата, относими към предмета на
делото. Показанията на свидетелката М. Н. П. в пълна степен кореспондират с
доказания момент на прекратяване на брака между нея и подсъдимия,
размерът на издръжката, началният момент и срокът за нейното плащане,
неплащанията от страна на подсъдимия, осъжданията му за това. Нейните
показания, се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства –
разписки за извършени парични преводи от подсъдимия към нея и липсата на
такива в инкриминирания период. В тази насока следва да се посочи, че по
6
делото не са представени от страна на подсъдимия никакви писмени
доказателства, от които да се установи, че същият е извършил плащане на
дължите парични месечни вноски на своето дете посредством неговата майка.
И в хода на въззивното съдебно следствие беше изслушана и приета
съдебно – счетоводна експертиза, настоящият въззивен съдебен състав
намира същата за пълна, обективна и обоснована, изготвена е от вещо в
съответната област на науката лице, съдържа отговор на всички поставени
задачи и е защитена в съдебно заседание, поради което следва да бъде
кредитирана изцяло. От заключението на експерта се установява размерът на
дължимата издръжка от подсъдимия Н. М. П. за периода 01.12.2022 г. –
30.06.2023 г. – 1190 лева за седем месечни вноски и конкретно липсата на
извършени от подсъдимия плащания в този период, в който те са били
дължими.
Отношение към предмета на доказване по делото имат и приобщените
от Районен съд - С. към доказателствената съвкупност писмени доказателства.
Въззивният съд не намери основание да изключи същите от доказателствената
съвкупност по делото, тъй като при извършената им служебна проверка не се
установиха допуснати съществени процесуални нарушения при тяхното
събиране, които да обосновават изключването им от доказателствения
материал по делото.
Изводите си за съдебното минало на подсъдимия Н. М. П., настоящият
въззивен състав направи въз основа на приложената по делото справка за
съдимост.
Събраните на двете фази на процеса писмени и гласни
доказателствени средства и заключението на приетата експертиза очертават
една константна логична верига от обективни и субективни факти, от които
безспорно и по несъмнен начин се установява както самото деяние и начина
на неговото извършване, така и съпричастността към същото на подсъдимия
Н. М. П..
Въззивният съд намира, че при правилно установена фактическа
обстановка и верен анализ доказателствената съвкупност,
първоинстанционният съд е направил и правилни правни изводи досежно
съставомерността на поведението на подсъдимия както от обективна, така и от
субективна страна, а именно, че същият е осъществил престъпния състав по
чл. 183, ал.4, вр.ал. 1 НК.
За да бъде съставомерно едно деяние по чл. 183, ал.4, вр ал. 1 НК, е
необходимо, от обективна страна, издръжката на лицата от кръга на
посочените в нормата, да е дължима по силата на влязло в сила решение на
гражданския съд, да не е платена за период не по-малък от два месеца и да е
извършил престъплението след като е бил осъден с влязла в сила присъда за
друго такова престъпление, а от субективна страна – това задължение да не е
изпълненото съзнателно от дължащото го лице. Престъплението по чл. 183
НК е типично продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние,
във форма само на бездействие и то трайно и непрекъснато в определен
период от време. Началото на престъплението по чл. 183 НК е след изтичане
на срока, от който нататък осъденият да издържа свой съпруг, възходящ,
низходящ, брат или сестра, става неизправен длъжник, най-малко за две
месечни вноски. Това деяние е извършено от подсъдимия при условията на
специален рецидив /повторност/ доколкото от доказателствата по делото е
видно, че той е извършил престъплението, след като е бил осъден за същото
деяние преди това два пъти.
7
Подсъдимият Н. М. П., в инкриминирания период, обективно не е
заплащал дължимата на малолетната му дъщеря издръжка, в размер на по 170
лева месечно. Същият е бил осъден да изплаща издръжка на дъщеря си М. Н.
П. в посочения размер, считано от 18.03.2019 г., чрез нейната майка и законен
представител, като към инкриминирания период това негово качество е
останало непроменено. Също безспорно е установено по делото, че
подсъдимият не изпълнил задължението си в размер на повече от две вноски, а
именно – 7 месечни вноски за периода от 01.12.2022 г. до 30.06.2023 г., в
размер на 1190 лева.
Именно с бездействието си чрез неплащане на издръжката в
посочения период, без да са били налице основания за прекратяването, след
като е бил осъждан вече за неплащане на издръжка подсъдимият е осъществил
от обективна страна състава на престъплението по чл. 183, ал.4, вр. ал. 1 НК.
От субективна страна, първостепенният съд правилно е приел, че
деянието е извършено при пряк умисъл, тъй като в съзнанието на подсъдимия
са били формирани представи, че е осъден с влязло в сила решение да заплаща
издръжка на свой низходящ, съзнавал е, че не е изпълнил това свое
задължение за повече от две месечни вноски и е целял настъпването на
общественоопасните последици от деянието си. Тези правни изводи,
въззивният съд извежда от обстоятелството, че подсъдимият е бил запознат и
със задължението си за издръжка, инкорпорирано в него.
Липсват каквито и да е доказателства подсъдимият да е бил в
обективна невъзможност да плаща издръжката на детето си. Същият е в
трудоспособна възраст и през целия инкриминиран период, той е
осъществявал трудова дейност.
Възраженията на защитата на подсъдимия за наличие на основание за
прихващане на сумите дължими от майката на детето – св. М. Н. Ж. на
подсъдимия съгласно представения изпълнителен лист № 134 от 09.04.2024г.
издаден в полза на подсъдимия П., с който майката на детето св. М. Н. Ж. е
осъдена да му заплати ежемесечна издръжка за малолетното им дете М. Н. П.
в размер на 200 лева за времето от 25.07.2-23г. до 03.11.2023г. са
неоснователни. Константната съдебна практика приема, че не се допуска
прихващане на вземане със задължение за издръжка.
Мотивиран от горното, настоящият съдебен състав намира, че
районният съд е направил правилни, обосновани и доказателствено
обезпечени правни изводи за съставомерността, от обективна и субективна
страна, на вмененото на подсъдимия Н. М. П. инкриминирано деяние.
По отношение на наложеното наказание:
За извършеното от подсъдимия Н. М. П. престъпление в разпоредбата
на чл. 183, ал.4, вр. ал. 1 НК се предвиждат алтернативни санкции –
"Лишаване от свобода" до 2 години или "Пробация", както и „Обществено
порицание“.
Една от целите на наказанието, визирани в нормата на чл. 36 НК, е
подсъдимият да се поправи и превъзпита към спазване на законите и добрите
нрави, както и да се въздейства предупредително върху него и да се отнеме
възможността да извършва други престъпления. С оглед на нормативно
закрепените цели на наказанието и след като съобрази, че условното лишаване
от свобода на подсъдимото лице не би му отнело възможността му да полага
труд, а оттук – да осигурява редовното изплащане на издръжка за малолетната
си дъщеря, което по същество би накърнило интересите на самото дете,
въззивният състав намира за целесъобразно определеното от районната
8
инстанция наказание – "Лишаване от свобода" отложено при условията на
чл.66 от НК.
При правилна правна оценка на събрания доказателствен материал и
на установената по делото фактическа обстановка, съставът на Районен съд е
индивидуализирал наказанието на подсъдимия, като е приел, че то следва да
се бъде определено при условията на чл. 54 НК, поради отсъствието на
многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства, които да обусловят приложение на чл. 55 НК. Не са отчетени
смекчаващи вината обстоятелства, а като отегчаващо обстоятелство е
посочено лоши характеристични данни.
Въззивният съд не споделя извода на първоинстанционния съд, че по
делото са налице лоши характеристични данни за подсъдимия, различни от
обремененото му съдебно минало, както и че не са налице смекчаващи
отговорността му обстоятелства. Той е осъждан единствено за неплащане на
издръжка, от характеристичната справка е посочено, че работи постоянно, че
не се движи в криминални среди, което следва да се отчете, като добри
характеристични данни и приеме за смекчаващо вината обстоятелство и
съответно липса на отегчаващи вината обстоятелства.
Съобразно това настоящият съдебен състав счита, че несъответстваща
на обществената опасност на деянието и дееца, е продължителността на
наложеното наказание „Лишаване от свобода“ в размер на една година, както
и продължителността на изпитателния срок по чл.66 от НК – четири години.
Въззивната инстанция намира, че така определено наказанието "Лишаване от
свобода" отговаря в пълна степен на изискванията на наказателната репресия
и на принципите на българското наказателно законодателство, както и в пълна
степен би изпълнило визираните в чл. 36 НК цели на генералната и на
специална превенция, като същевременно определянето му в рамките,
посочени в закона се явява несъразмерно тежко.
При горните мотиви, настоящият състав на Окръжен съд - С. намери,
че атакуваният съдебен акт – Присъда № 52 от 25.03.2023 г. постановена по
НОХД № 1493/2023 г. на Районен съд гр. С., следва да бъде изменен в частта
на наказанието – относно размера на наказанието „Лишаване от свобода“ и
изпитателния срок на неговото отлагане, като в тази част наказанието бъде
редуцирано на осем месеца „Лишаване от свобода“, което бъде отложено на
осн. чл.66 от НК за изпитателен срок от три години.
По отношение на присъдата в частта, в която подсъдимият е бил
осъден да заплати направените по делото разноски, същата е правилна и
законосъобразна и следва да бъде потвърдена.
В останалата част първоинстанционният съдебен акт, като правилен и
законосъобразен, следва да бъде потвърден.
Във връзка с направените разноски пред въззивната инстанция за
изготвяне на съдебно счетоводна експертиза в размер на 139 лева и 95
стотинки, както и направените разноски за защита пред настоящата инстанция
от свид. М. Ж. в размер на 1000, подсъдимия следва да бъде осъден да ги
заплати.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 3 НПК, вр. чл. 337, ал. 1, т. 1
НПК, Окръжен съд - С.
РЕШИ:
9
ИЗМЕНЯ Присъда № 52 от 25.03.2023 г. постановена по НОХД №
1493/2023 г. на Районен съд гр. С., В ЧАСТТА относно наказанието, като
НАМАЛЯВА наказанието „Лишаване от свобода“ от 1/една/година, чието
изтърпяване на основание чл. 66 от НК отлага за изпитателен срок от четири
години на 8/осем/месеца, чието изтърпяване на основание чл. 66 от НК отлага
за изпитателен срок от три години.
ОСЪЖДА подс. Н. М. П., ЕГН ********** да заплати по сметка на
Окръжен съд – С. сумата от на 139/сто тридесет и девет/ лева и 95/деветдесет
и пет/ стотинки представляващи направени разноски за съдебно-счетоводна
експертиза.
ОСЪЖДА подс. Н. М. П., ЕГН ********** да заплати на М. Н. Ж.
сумата от 1000/хиляда/ лева представляващи направени разноски за
направените разноски от нея във настоящото производство.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10