Определение по дело №1906/2020 на Окръжен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 вр. чл. 274 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК  *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, Район Илинден, ул. Кукуш, № 1, чрез упълномощения представител адв. Ася  Петрова, срещу Разпореждане № 7525/14.05.2020г. по ч.гр.д. № 2065/2020г. на РС Бургас, с което съдът е отхвърлил заявлението на „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК  *********, за издаване на заповед за изпълнение срещу Д.Н.Р., ЕГН  **********, за сумата от 828,13 лева, представляваща неустойка, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението /28.04.2020 г./ до окончателното й изплащане, както и за разликата над присъдената сума за разноски от 174, 97 лева до пълния претендиран размер от 391,07 лева.

В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на оспореното разпореждане и се изразява несъгласие с извода на първоинстанционния съд за неравноправен характер на договорната клауза, предвиждаща неустойка за предсрочно прекратяване на договора. Възразява се, че съдът неправилно е приел, че претендираната неустойка била в размер, равен на дължимите месечни абонаментни такси до изтичане срока на договора. С подписаните допълнителни приложения към рамковия договор, сключен с потребителя Д.Н.Р. с №********* било уговорено, че размерът на неустойката е ограничен до три месечни такси за всяко от правоотношенията, с предмет съответно предоставяне на електронни съобщителни услуги или предоставяне на продукти на изплащане. По – конкретно прави позоваване на клаузите, съдържащи се в чл. 6.3.1. от Приложение № 1 от 17.11.2016 г.; чл. 4.3.1. от Допълнение към Приложение № 1 от 17.11.2016 г.; чл. 5.3.1. от Приложение № 1 от 10.07.2017 г.; чл. 6.3.1. от Второ приложение №  1 от 10.07.2017 г.; чл. 6.3.1 от Приложение № 1 от 14.08.2017 г. ; чл. 6.3.1. от Приложение № 1 от 18.08.2017г.; чл. 6.3.1. от Приложение № 1 от 24.08.2017 г., всички сключени към рамков договор № *********. Именно в тези клаузи било предвидено, че размерът на неустойката при прекратяване на договор, сключен с абонат физическо лице, не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка.  Намира, че така договорена клаузата за неустойка не е неравноправна, а представлява справедливо обезщетение на доставчика за претърпените от него вреди, вследствие неизпълнението на абоната. Същата обезпечавала предвидимост за потребителя, който във всеки случай на виновно неизпълнение ще знае колко дължи , като задължението можело да бъде в максимален размер на три месечни такси и никога повече от това. По сходни съображения оспорва и отхвърлянето на претендираната неустойка за възстановяване на отстъпките от пазарните цени на предоставените крайни устройства (закупени или предоставени на изплащане). Според клаузите, съдържащи се в чл. 5.3.1. от Приложение № 1 от 10.07.2017 г. и чл. 6.3.1. от Второ Приложение № 1 от 10.07.2017 г. при предсрочно прекратяване на договора, абонатът дължи възстановяване на част от стойността на отстъпките за тези устройства, като конкретните суми били посочени съответно в чл. 5.3.2. от Приложение №1 от 10.07.2017 г. – 93,03 лева и в чл. 6.3.2. от Второ приложение № 1 от 10.07.2017 г. – 149, 99 лева. Сочи, че при предсрочно прекратяване на договора, за срока на който мобилният оператор е предоставил на абоната съответно оборудване, то същото подлежи на връщане в пълна комплектност и изправност, което в настоящия случай не било сторено от ответника. Счита, че клаузите, представляващи правното основание, на което претендира неустойката в размер на 828,13 лева не са неравноправни , и по съображение, че същите били съобразени с изискванията на Комисията за защита на потребителите, в резултат на постигнатата съдебна спогодба по гр.д. № 12268/2014 г по описа на СГС от 21.04.2016 г.   Моли за отмяна на обжалваното разпореждане и прави искане за издаване на заповед за изпълнение и за сумите, за които заявлението по чл. 410 от ГПК било отхвърлено.

            Частната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок, от надлежно упълномощен представител на легитимирано лице и съдържа необходимите реквизити, поради което е процесуално допустима. По аргумент от чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не е връчен на ответника по заповедното производство.

            Въз основа на закона и събраните доказателства по делото, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Пред Районен съд – Бургас е постъпило заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от  „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, за издаване на заповед за изпълнение срещу Д.Н.Р., ЕГН **********, за следните суми: 542,35 лева, дължима по Рамков договор за електронни съобщителни услуги и продукти на изплащане с номер *********; 128,14 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 542,35 лева за периода 12.10.2017 г. – 27.04.2020 г.; 828,13 лева, представляваща неустойка; законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението 28.04.2020 г. до окончателното й изплащане и 391,07 лева разноски.

Със заповед за изпълнение от 14.05.2020 г. съдът е уважил частично заявлението само за първите две суми, като за неустойката и за част от разноските е отхвърлил същото като неоснователно.

            В заявлението са изложени твърдения относно обстоятелствата, от които произтичат претендираните вземания, представляващи задължения по сключен между „А1 България“ ЕАД (с предишно наименование „Мобилтел“ ЕАД) с Д.Н.Р., рамков договор с № *********.  Поради неплащане на дължимите суми по фактури /посочени изрично/, договорът се считал за едностранно прекратен от страна на мобилния оператор по отношение на услугата, за която било забавено плащането. С оглед виновното неизпълнение на задълженията на абоната, били начислени неустойки за предсрочно прекратяване в общ размер на 828.13 лева. Едната неустойка в размер на  287.04 лева, дължима за предсрочно прекратяване на договора била претендирана в максималния трикратен размер на месечните абонаментни такси по техния стандартен размер, без отстъпка. А втората неустойка в размер на 541.09 лева била дължима поради неизпълнение на абоната да възстанови при предсрочното прекратяване на договора стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства, както и стойността на невърнатото техническо оборудване, предоставено за временно ползване.

На основание чл. 410, ал. 3 ГПК към заявлението е представен рамковия договор с № *********, ведно с всички Приложения към него, както и Общите условия за взаимоотношенията между „Мобилтел“ ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на „Мобилтел“ ЕАД.

            За да отхвърли частично подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, в частта относно претендираната неустойка по рамковия договор за електронни съобщителни услуги и продукти на изплащане с номер ********* , в общ размер на 828,13 лева,  съдът е приел, че така уговорените неустоични клаузи се съдържат в бланкови договори, изготвени предварително и върху чието съдържание потребителят не е могъл да влияе. Неусточната клауза била нищожна, защото създавала значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Нямало предвидена клауза, уговаряща равнопоставена възможност на потребителя да прекрати договора и да получи неустойка в негова полза. Относно втория вид неустойка, свързана с предоставянето на крайни устройства от страна на оператора, съдът е приел, че посредством същата се променяла цената на услугата, след прекратяването на договора, като това зависело изцяло от оператора. Не ставал ясен размера на отстъпката на тези устройства, защото пазарната цена на устройствата не била посочена.

            Съдът, след като съобрази изложените в частната жалба възражения и прецени представените по делото доказателства, както и сам като прецени правилността на обжалваното разпореждане, намира същата за неоснователна поради следното.

            Относно неустойката за предсрочно прекратяване на договора, претендирана в общ размер на 287.04 лева, съдът намира, че независимо от уговорения максимален размер на същата, а именно трикратния размер на месечните абонаментни такси по техния стандартен размер без отстъпка, начина по който се формира същата остава неясен за потребителя. В представените приложения към рамковия договор не се съдържа ясна информация относно дължимия размер на общата стандартна месечна абонаментна такса по рамковия договор, без начислени отстъпки,  които потребителят дължи към момента на прекратяване на договора, от която всъщност такса се формира размера на неустойката. Със заявлението по чл. 410 от ГПК претендираната неустойка по тази клауза е в общ размер на 287.04 лева,  като е уточнено, че сумата представлява сбора на три стандартни месечни такси по договора без отстъпки. От това следва извод, че една стандартна месечна такса без начислени отстъпки, общо за всички ползвани услуги по рамковия договор, възлиза в размер на 95,68 лева /287,04: 3=95.68 лева/. Липсва обаче каквато и да било информация относно това за кои услуги е тази такса, как е формирана същата, съответно в какъв размер е била предвидената отстъпка за всяка една такса за ползваните услуги. Информация за месечна абонаментна такса в подобен размер от 95.68 лева не се съдържа и в представените към заявлението приложения, представляващи допълнителни споразумения към рамковия договор. Установява се, че след сключване на рамковия договор, в течение на времето към същия могат да бъдат включвани допълнителни услуги /телевизия, интернет/, както и да бъдат променени условията на вече предоставени такива , което на свой ред е свързано с промяна и на съответната месечна такса за конкретната услуга, както и промяна на ползваната отстъпка. При това положение, с всяко следващо приложение общата стандартна месечна такса се променя, като към същата се добавя таксата, дължима за включената нова услуга или за променената услуга.  Същевременно нито в клаузата за неустойка, нито в някаква друга клауза се съдържа информация за последния актуален размер на общата стандартна такса по рамковия договор, която обхваща месечните абонаментни такси за отделните услуги. При това положение, за да бъде наясно потребителя какъв ще бъде конкретния размер на дължимата неустойка в случай на предсрочно прекратяване на договора, то същия ще следва да направи редица изчисления на отделните месечни такси за всяка една от ползваните от него услуги, съобразно ценоразписа на Мобилтел, намалена с конкретно договорената отстъпка за всяка отделна услуга. В допълнение следва да се спомене и предвидената възможност за мобилния оператор едностранно да променя месечната абонаментна такса , като индексира същата с размера на обявения от НСИ средногодишен индекс на потребителските цени, както и съобразно условията, предвидени в чл. 23 от Общите условия. В случай на подобно изменение, макар и в настоящия случай, тази възможност да се обсъжда само хипотетично, не е предвидено потребителят да бъде информиран относно размера на неустойката, преизчислен въз основа на едностранното увеличение на абонаментните такси.

            По изложените съображения, съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че претендираната неустойка не противоречи на ЗЗП. В разпоредбата на чл. 47 от Закона за защита на потребителя е предвидено задължение на търговеца за предоставяне по ясен и разбираем начин информацията, свързана с определянето на крайната цена на стоките или услугите, с включени всички данъци и такси, съответно начина на нейното изчисление. В практика на СЕС това изискване е също широко обсъждано и се застъпва становището, че същото следва да се прилага разширително /Известие на Комисията — Насоки за тълкуването и прилагането на Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз бр. C 323/4 от 27.09.2019 г./ Така например в решенията по дела C-26/13, Kásler и Káslerné Rábai и C-96/14, Van Hove, се приема, че „при това положение изискването договорните клаузи да са изразени на ясен и разбираем език следва да се схваща като налагащо и задължение в договора да е прозрачно изложен точният механизъм, за който се отнася съответната клауза, както и евентуално отношението между този механизъм и механизма, предвиден в други клаузи, така че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици“.

По идентични съображения, съдът намира, че следва да бъде потвърдено обжалваното разпореждане и в частта, в която е отхвърлено заявлението по чл. 410 от ГПК за сумата от 541.09 лева, представляваща част от общо претендираната неустойка в размер на 823.13 лева, начислена на основание предвидено задължение за абоната да възстанови стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства (закупени или предоставени на изплащане), както и стойността на невърнатото техническо оборудване, предоставено за временно ползване. В обстоятелствата, от които произтича това конкретно вземане, заявителят не е изложил конкретна информация относно вида и броя на предоставените устройства, и тяхната пазарна стойност.  

Съдът намира за правилни изложените от първоинстанционния съд изводи, според които с неустойката по същество се променя цената на услугата след прекратяването на договора, като същата се завишава и това е в зависимост изцяло от едностранната преценка на оператора. При липса на посочена пазарна цена на устройството в подписаните от потребителя приложения, то размерът на отстъпката остава неясна величина и по сходни аргументи, на изложените вече по – горе, пред потребителя се създават съществени затруднения за изчисляване на дължимата в тази хипотеза неустойка, за определянето на която изначално липсват ясни и предвидими параметри за определянето й.

При така установените по делото данни, възраженията на частния жалбоподателя относно действителност на неустоичните клаузи и съответствието им с изискванията на Закона за защита на потребителя, останаха недоказани.

Съдът намира за правилни и законосъобразни изводите на първоинстанционния съд, с които е отхвърлил подаденото заявление по чл. 410 от ГПК в частта относно претендираната неустойка е размер на 828,13 лева. Като последица от този това, правилно съдът е отхвърлил и искането за законна лихва върху претендираната неустойка за периода от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, както и за част от разноските.

           С оглед на изложеното, обжалваното разпореждане се явява правилно и следва да бъде потвърдено. Ето защо и на основание чл. 413, ал. 2 ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

              ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 7525/14.05.2020г. по ч.гр.д. № 2065/2020г. на РС Бургас, с което съдът е отхвърлил заявлението на „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК  *********, за издаване на заповед за изпълнение срещу Д.Н.Р., ЕГН  ********** за сумата от 828,13 лева, представляваща неустойка, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението /28.04.2020 г./ до окончателното й изплащане, както и за разликата над присъдената сума за разноски от 174, 97 лева до пълния претендиран размер от 391,07 лева.

            Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

           

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

 

 

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ:1/

 

 

                                                                                                     2/мл.с.