Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
…….2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и двадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №4871/2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Е. ООД,
с която е предявен иск с правно основание чл.86 ЗЗД срещу И.А.Б.
АД за сумата от 5313,08 лв., представляваща лихва за забава за периода
11.11.2016 г. – 12.07.2017 г. върху главница от 78233,20 лв., представляваща
обезщетение за вреди от деликт, извършен от служители на ответника. Претендира
разноските по делото.
Ищецът твърди, че по издаден в
негова полза изпълнителен лист срещу длъжника Б.**АД е образувано по
изпълнително дело, в рамките на което е наложен запор върху банковата сметка на
длъжника, разкрита при ответника И.А.Б. АД.
Ответникът, чрез служителите си, в нарушение на наложения запор е изпълнил
нареждане на длъжника за превод на сумата от 78233,20 лв. (размерът на
главницата по изпълнителния лист) по сметка на ВКС, благодарение на което
изпълнителното производство е спряно по реда на чл.282 ГПК. Това е препятствало
ищеца да получи своевременно изпълнение. След произнасяне на ВКС с определение,
с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, въз основа
на което е издаден изпълнителния лист, по искане на съдебния изпълнител сумата
по внесената при ВКС гаранция в размер на 78233,20 лв. е преведена на съдебния
изпълнител и изплатена на ищеца. Твърди, че с изпълнение на нареждане на
длъжника въпреки наложения запор ответникът е извършил деликт и претендира
лихвата за забава върху главницата от датата на изпълнението на нареждането на
длъжника до плащане на сумата на кредитора – в периода 11.11.2016 г. –
12.07.2017 г. Твърди, че ако ответникът не бе изпълнил неправомерно нареждането
на длъжника, последният поради липса на други активи и не би могъл да внесе
гаранцията по чл.282 ГПК и би се стигнало до спиране на изпълнението.
Ответникът оспорва
предявения иск по основание и размер. Твърди, че негови служители не са
извършили неправомерно действие, оспорва да са настъпили вреди за ищеца в
размер на законната лихва, оспорва длъжникът да няма други активи, както твърди
ищецът.
Съдът, след като се запозна със становищата на
страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Между страните са обявени за безспорни а и се
установяват от представените писмени доказателства следните обстоятелства:
Образувано е изп.д. №20167900401874 с взискател Е. ООД
и длъжник Б.**АД, по издаден
изпълнителен лист от 02.11.2016 г. на АС – Пловдив по т.д. №507/2016 г., за
сумите от 78233,20 лв. главница (представляваща левовата равностойност на 40000
евро), законна лихва от 17.11.2014 г. до окончателното плащане, която към
04.05.2017 г. е в размер на 19555,39 лв.
Длъжникът Б.**АД
е титуляр на банкова сметка *** И.А.Б. АД, по
която със запорно съобщение от 07.11.2016 г. е наложен запор до сумата от
106830,42 лв. По силата на запорното съобщение на ответника е забранено да
предава запорираните суми на длъжника, в това число да се разпорежда с тях.
На 22.11.2016 г. ответникът е
изпълнил нареждане на длъжника, като е превел по сметка на ВКС сумата от 78233,20 лв.
като гаранция по искане за спиране на изпълнителното производство по реда на
чл.282, ал.2 ГПК.
С Определение от 23.11.2016 г. по ч.т.д.№2366/2016 г.
ВКС е спрял изпълнението на въззивното решение по т.д. №507/2016 г. на АС –
Пловдив.
С определение от 03.05.2017 г. ВКС не е допуснал
касационно обжалване на решението по т.д. №507/2016 г. на АС – Пловдив.
С определение от 06.07.2017 г. по ч.т.д.№2366/2016 г.
ВКС е постановил да се преведе по сметка на съдебния изпълнител сумата от
78233,20 лв., постъпила като гаранция по набирателна сметка на ВКС.
На 25.08.2017 г. изпълнителното производство е приключило
поради изплащане на задължението към кредитора.
Ищецът твърди, че е претърпял вреди от забавено
изпълнение и претендира законната лихва от 11.11.2016 г. –
12.07.2017 г. върху главница от 78233,20 лв.
Съдът намира, че претендираното вземане не е
възникнало по следните съображения:
На първо място – липсва причинна връзка между
действието на ответника по изпълнение на преводно нареждане на длъжника и
забавеното изпълнение в периода 11.11.2016 г. –
12.07.2017 г. Пряката причина в този период да е препятствано изпълнението чрез
забрана да се извършват изпълнителни действия, е Определение
от 23.11.2016 г. по ч.т.д.№2366/2016 г. ВКС, с което е постановено спиране на
изпълнението на въззивното решение по т.д. №507/2016 г. на АС – Пловдив.
Твърдението, че ако ответникът не бе изпълнил нареждането и не бе превел сумата
от 78233,20 лв. по сметка на ВКС, не би било постановено спиране на
изпълнението, представлява само едно допускане (предположение). По делото не са
представени доказателства, че процесната сума от 78233,20 лв. представлява
единствени актив на длъжника. Поради това следва да се приеме, че не е
проведено пълно и главно доказване за пряка причинно следствена връзка между
действието на ответника и настъпване на вредите, тъй като дори и ответникът да
бе отказал да извърши превода, не е доказано по делото, че длъжникът не
разполага с други активи – недвижими или движими вещи или пари, които би могъл
да представи пред ВКС като гаранция по чл.282 ГПК. Ето защо съдът приема, че
постановеното от ВКС спиране на изпълнението е довело до забавяне на изплащане
на дължимата сума на ищеца, а не действията на служители на ответника.
На следващо място по делото не се установяват
претърпени от ищеца вреди от забавено изпълнение, които да са останали
необезщетени. Както бе посочено по-горе, главницата, представляваща левовата
равностойност на 40000 евро, е присъдена заедно със законната лихва от
17.11.2014 г. до окончателното плащане. От тук следва, че всяко забавяне в изпълнението
е обезщетено по силата на съдебното решение и към момента на погасяване на
вземането за главница, кредиторът ще получи и обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД, изчислено към датата на плащането. Видно от представените документи от
изпълнителното дело и преводни нареждания, от банковата сметка на длъжника към
съдебния изпълнител са преведени и останалите дължими суми по изпълнителното
производство, в това число законната лихва към окончателното погасяване на
главницата. От тук следва, че ищецът е обезщетен за забавеното изпълнение в
периода 11.11.2016 г. – 12.07.2017 г. и
настъпилата имуществена вреда е обезщетена. Повторно обезщетение за същите
вреди не се дължи, тъй като би довело до неоснователно обогатяване.
По изложените съображения съдът
приема, че не се установява пряка причинна връзка между действията на служители
на ответника и забавеното изпълнение, а освен това на ищеца е изплатена
законната лихва върху главницата за процесния период, т.е. вредата от забавата вече
е обезщетена. Поради това съдът приема, че претендираното вземане срещу
ответника за обезщетение за забавено изпълнение не е възникнало и предявеният
иск следва да се отхвърли.
По разноските:
Предвид изхода на спора, на ищеца не се дължат
разноски.
На ответника
следва да се присъдят направените разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300 лв.
По изложените мотиви Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. ООД, ЕИК:*******, срещу И.А.Б. АД, ЕИК:*******, иск с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата от 5313,08 лв., представляваща лихва
за забава за периода 11.11.2016 г. – 12.07.2017 г. върху главница от 78233,20
лв., представляваща обезщетение за вреди от деликт, извършен от служители на
ответника.
ОСЪЖДА Е. ООД, ЕИК:*******, да заплати на И.А.Б. АД, ЕИК:*******, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 300 лв., представляваща съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: