Решение по дело №198/2021 на Районен съд - Момчилград

Номер на акта: 67
Дата: 11 октомври 2021 г. (в сила от 15 октомври 2021 г.)
Съдия: Йордан Иванов Геров
Дело: 20215150200198
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 8 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 67
гр. Момчилград, 07.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, I СЪСТАВ в публично заседание
на седми октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Йордан Ив. Геров
при участието на секретаря Хюсние Юс. Алиш
като разгледа докладваното от Йордан Ив. Геров Частно наказателно дело №
20215150200198 по описа за 2021 година
Постъпило е искане от РП-Момчилград за настаняване на задължително
лечение в специализирано здравно заведение, на основание чл.156, ал.1, пр.1
и чл.157, пр.1 във вр.с чл.155 от Закона за здравето /ЗЗ/ на Д. АТ. КР., с
ЕГН:********** от с.Чакаларово, общ.Кирково, с оглед евентуалното й
психическо заболяване.
В съдебно заседание представителят на РП-Кърджали, ТО Момчилград
поддържа така направеното предложение и счита, че следва
освидетелстваното лице Д. АТ. КР. да бъде настанено на задължително
лечение за срок посочен от вещото лице.
Освидетелстваното лице Д. АТ. КР. участва в производството лично и
със служебно назначен процесуален представител на осн.чл.158, ал.4 от ЗЗ.
Заявява, че се чувства добре.
В първото открито съдебно заседание е изслушано и присъстващия във
вр.с чл.158, ал.4 от ЗЗ психиатър – д-р Н. УЗ., която заявява, че
освидетелстваната се води на диспансерен учет в ДПБ Кърджали. Лекувана е
няколкократно в болницата, но явно, когато си е в къщи не си взима
предписаните й лекарства и здравословното й състояние се влошавало още
1
повече и затова буйствала.
Поради състоянието й към момента на разглеждане на делото и с оглед
изразеното становище от вещото лице, съдът назначи съдебнопсихиатрична
експертиза.
За последното съдебно заседание освидетелстваната Д. АТ. КР. се явява
лично и с адв.АС. С., който изразява становище, че в интерес на
подзащитната му е да се лекува, предвид заключението на вещото лице.
Освидетелстваната Д. АТ. КР. заявява, че се чувства добре, че не е полна.
В открито съдебно заседание първоинстанционния съд е приел съдебно-
психиатричната експертиза.
Представителят на РП-Кърджали, ТО Момчилград поддържа
заключението на СПЕ за настаняване на осв.Д. АТ. КР. на задължително
лечение.
Защитникът на освидетелстваната Д. АТ. КР. – адв.АС. С. поддържа
заключението на изготвената съдебнопсихиатрична експертиза, като счита, че
освидетелстваната следва да бъде настанена на задължително лечение, тъй
като ще е в неин интерес, в срок посочен от вещото лице.
Въз основа на събраните в производството гласни и писмени
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
В РП Кърджали, ТО- Момчилград е постъпила справка от РУ Кирково
за извършена проверка по жалба от Ц.Т. от с.Яковица, общ.Кирково с оглед
изготвяне на искане за задължително настаняване и лечение по реда на
чл.156, ал.1, пр.1 и чл.157, пр.1 от ЗЗ на Д. АТ. КР.. От материалите, събрани
в хода на проверката е установено, че Д. АТ. КР. се е водила на учет в ДПБ
Кърджали с диагноза „умерена умствена изостаналост, Епилепсия“ и е
настанявана на лечение там. Д.А. Крам е живеела сама в жилищен блок в
с.Чакаларово, общ.Кирково, нямала е кой да полага необходимите грижи за
нея. Същата не е взимала лекарствата си, с което влошавала още повече
здравословното си състояние. От седмици започнала да нарушава реда в
блока, като предизвиквала безпричинно шумове, викала, тропала по вратите
на съседите. Съседите се бояли да пускат самостоятелно децата си извън
жилищата им. Д.К. не е била в способна да се грижи за себе си, не е взимала
2
предписаните лекарства. Близките й не се интересували от нея.
Д. АТ. КР. отказвала да се лекува доброволно. Чрез действията и
поведението си застрашавала сериозно живота и здравето на околните, и
собствения си.
Материалите са били изпратени в РП-Кърджали, ТО Момчилград.
В хода на съдебното следствие са разпитани св.ЦВ. Ф. Т., КР. Н. Н. и М.
ОРФ. СЛ., от показанията на които се установява, че Д. АТ. КР. има психично
заболяване и на няколко пъти е била настаняване на лечение в психиатрична
болника гр.Кърджали. От около една седмица здравословното й състояние е
било влошено, като цяла вечер тропала по решетките на вратата си и
прозореца, викала на висок глас, псувала, крещяла. Тропала и по вратите на
другите живеещи в блока. Същите от десет дни живеели в страх, както и че
децата им също били под голям стрес, не можели да спят нощно време от
нейните действия.
Видно от заключението на назначената СПЕ е, че Д. АТ. КР. страда от
психично заболяване „Параноидна шизофрения“. Понастоящем същата
представлява опасност за близките, околните и обществото и застрашава
сериозна здравето им. Същата е с влошено психично състояние,
импулсивност на действията, понижен самоконтрол и самокритичност,
значително понижен фрустрационен праг с изразена тенденция към гневни,
агресивни и деструктивни отреагирвания, подчинени на параноидни
интерпретации. Същата няма съзнание за заболяване, остава недооценъчна
към повода за провеждане на съдебно-психиатрична експертиза, поддържащо
лечение и хоспитализация в стационара, поради което предлагам да бъде
приложена мярката за задължително лечение за срок от два месеца в ДПБ. Д.
АТ. КР. не е в състояние да дава информирано съгласие за лечението си.
При така установената фактическа обстановка, безспорна между
страните, съдът прие от правна страна, че искането на РП-Кърджали, ТО
Момчилград е основателно и следва да бъде уважено.
По несъмнен начин е установено кумулативното наличие както на
медицинския критерий по смисъла на чл.146 от ЗЗ, така и социалния такъв,
тъй като с поведението си осв.Д. АТ. КР. на първо място сериозно застрашава
3
своето здраве, а категорично представлява опасност и за околните предвид
констатираното психично заболяване заболяване.
От друга страна тя не възприема изцяло съществуващото си заболяване,
не желае да провежда нужното й лечение, и е некритична към състоянието си.
Първата хоспитализация в ДПБ Кърджали дадирало за периода 28.03.2015 г.-
27.07.2015 год. Проведено е било лечение с конвенционални невролептици и
изписана с диагноса параноидна шизофрения. Следвало стационарно лечение
за периода 01.04.2016 г.- 31.05.2016 год. В дома си не приемала поддържащо
лечение, станала конфликтна и агресивна с роднините си. Изписана е била с
медикаментозно потисната параноидна симптоматика и поддържаща терапия
с два невролептика. Следва трета хоспитализация за периода 18.10.2017-
13.04.2018 год. В дома си отново преустановила приема на поддържащо
лечение. Била конфликтна и агресивна, тропала по вратите на съседите си. На
14.04.2018 год. е била намерена на моста на река Арда в гр.Кърджали от
представители на полицията – объркана, саморазговаряла. На същата дата е
била хоспитализирана в Първо женско отделение при ДПБ Кърджали. С
решение на РС Кърджали е била настанена на задължително лечение за срок
от три месеца. Следвало хоспитализация за периода 24.12.2019 г.-01.05.2020
г. Последен прием в ДПБ Кърджали е бил за периода 24.10.2020 г.-03.02.2021
год. На 05.09.2021 год. е била хоспитализирана в стационара на Първо женско
отделение при ДПБ Кърджали за провеждане на СПЕ.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че по
отношение на осв.Д. АТ. КР. са налице условията на чл.155 от ЗЗ: налице е
първата предпоставка, а именно заболяване, посочено в чл.146, ал.1 от ЗЗ
–"Параноидна шизофрения“; налице е и втората предпоставка – лицето,
поради заболяването си да представлява опасност както за себе си, така и за
околните.
Поради изложеното до тук, съдът намира че са налице медицинския и
социалния критерий за настаняване на осв. Д. АТ. КР. на задължително
лечение по смисъла на чл.162, ал.1 от ЗЗ.
Съобразно с предложението на вещото лице, заявено в хода на
съдебното следствие, съдът намира, че същото следва да бъде в стационарна
форма, за срок от два месеца, считано от датата на постановяване на
4
съдебното решение и да бъде проведено в ДПБ -Кърджали.
С оглед събраните по делото доказателства съдът прие също, че осв.Д.
АТ. КР. не е в състояние да изразява информирано съгласие за лечението си,
което пък обуславя необходимостта от назначаване на лице по реда на чл.162,
ал.3 от ЗЗ, което да изразява такова съгласие по отношение на лечението. При
преценката на този въпрос съдът съобрази, че цитираният текст предвижда
такова лице да бъде назначава на първо място от кръга на роднините и
близките на лицето и едва при липса на такива или при конфликт на интереси,
следва да бъде назначено служебно определено лице по седалището на
лечебното заведение, което да изразява информирано съгласие за лечението
на лицето.
В конкретния случай съдът намира, че следва да бъде назначено за
лице, определено от кмета на Община Кърджали, което да изразява
информирано съгласие по отношение на лечението на осв.Д. АТ. КР., тъй като
се установи, че освидетелстваната няма близки, които да полагат грижи за
нея.
На основание чл.156 и чл.157 във връзка с чл.62 от Закона за здравето,
съдът
РЕШИ:

НАСТАНЯВА на задължително лечение Д.А. КРАМ, с
ЕГН:********** от с.Чакаларово, общ.Кирково, обл.Кърджали, което да се
проведе в "Държавна психиатрична болница" - гр.Кърджали, на
основание чл.155 вр. чл.146, ал.1, т.1 от ЗЗ, поради заболяването й от
"Параноидна шизофрения“.
ОПРЕДЕЛЯ форма на лечението СТАЦИОНАРНА на основание
чл.162, ал.2 от ЗЗ.
ОПРЕДЕЛЯ срок за настаняването и лечението ДВА МЕСЕЦА,
считано от датата на постановяване на съдебното решение на основание
чл.162, ал.2 от ЗЗ.
ПРИЕМА липсата на способност на осв.Д.А. КРАМ, с
ЕГН:********** да изразява информирано съгласие за лечението си.
НАЗНАЧАВА определеното от кмета на Община
5
Кърджали лице по чл.162, ал.3, изр.2 от ЗЗ, което да
изразява информирано съгласие за лечението на Д. АТ. КР..
Препис от влязлото в сила Решение да се изпрати на ДПБ - Кърджали
за сведение и изпълнение.
Решението подлежи на обжалване или протестиране пред
Кърджалийски Окръжен съд в седмодневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
6