Р Е Ш Е Н И Е
№ 75
гр. Хасково, 06.02.2023
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ХАСКОВО, в публично
заседание на осемнадесети януари, през две хиляди и двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
БИЛЯНА ИКОНОМОВА
при секретаря Ангелина Латунова и в
присъствието на прокурор Атанас Палхутев от ОП- Хасково, като разгледа
докладваното от съдия Костова АНД (К) № 992
по описа на съда за 2022 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
касационно по реда на чл.63в от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл.от АПК.
Образувано е по
касационна жалба от Т.М.Х. ***, подадена чрез пълномощник - адв. Е.А.Р., с
посочен съдебен адрес:***, против Решение №228 от 25.07.2022 г., постановено по
АНД №132 по описа на Районен съд – Хасково за 2022 г.
В касационната жалба
се твърди, че решението на районния съд било неправилно и незаконосъобразно,
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Неправилно
районният съд приел, че описанието на нарушението в НП отговаря на неговата
правна квалификация и приложената санкционна разпоредба. Навеждат се доводи, че
разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДвП регламентира алтернативно две групи
основания за реализиране на административнонаказателна отговорност на водачите на МПС, а именно отказ от извършване
на проверка с техническо средство за установяване на употребата на алкохол или
наркотици или неизпълнение на предписание за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни
аналози. В процесния случай в НП било посочено, че Т.Х. в условията на
кумулативност нарушил всички хипотези на чл.174 ал.3 от ЗДвП, с което било
нарушено правото му на защита. Още повече, че в диспозитива на НП, където АНО
определял вида и размера на административното наказание, било посочено, че Т.Х.
нарушил разпоредбата на чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП, докато словесното описание,
което било посочено след налагането на вида и размера на наказанието се
отнасяло към чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП. На следващо място се навеждат доводи, че
както в административнонаказателното, така и в съдебното производство не се
установявало някой да е поканил жалбоподателя да бъде изпробван по съответния
ред. Твърди се, че в тази насока били и показанията на свидетелите. В случая не
бил доказан по несъмнен и безспорен начин отказът на жалбоподателя да му бъде извършена
проверка с техническо средство за наличие на наркотици, тъй като този отказ не
било ясно пред кого точно е направен, съответно дали този орган е компетентен
да отправи поканата и след възприемането на съответния отказ да констатира със
съставяне на АУАН извършеното нарушение. На следващо място се навеждат доводи,
че наказателното постановление било незаконосъобразно и по отношение на
нарушението по чл.157 ал.6 от ЗДвП. Описанието му било неточно и неясно, а
изложените факти не изпълвали състав на административно нарушение. Изложените
факти, че жалбоподателят управлявал МПС с АУАН с изтекъл срок неправилно били
подведени под нормата на чл.157 ал.6 от ЗДвП и незаконосъобразно било наложено
наказание на основание чл.185 от ЗДвП. Навеждат се доводи, че непредставянето
на контролен талон представлявало друго нарушение – на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП,
и прецизното квалифициране на нарушението изисквало посочване именно на тази
норма, обвързана със съответната разпоредба на чл.157 ал.6 или 8 на същия
закон. Освен това, от АУАН не ставало ясно кой точно АУАН е с изтекъл срок,
нито пък кога точно е издаден този акт, съответно кога е изтекъл срокът му,
което също представлявало съществено процесуално нарушение, водещо до
ограничаване правото на защита на наказаното лице. По подробно изложените в
касационната жалба съображения се моли за отмяна на оспореното решение и на
наказателното постановление. Претендира се присъждане на направените пред двете
инстанции разноски. Допълнителни съображения се излагат и в представените по
делото писмени бележки.
Ответникът, редовно
призован, не изпраща представител. Не ангажира становище по делото.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Хасково намира касационната жалба за неоснователна.
Предлага да бъде оставено в сила решението на Районен съд – Хасково.
Административен съд
– Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в
жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за
установено следното:
Касационната жалба е
подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по
същество, е неоснователна.
С проверяваното
решение състав на Районен съд - Хасково е потвърдил Наказателно постановление №21-1253-002760
от 15.12.2021г., издадено от Началник сектор към ОДМВР - Хасково, Сектор „Пътна
полиция“ Хасково, с което на Т.М.Х., за нарушение на чл.174 ал.3 от Закон за
движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП, е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за 24 месеца, а за нарушение на чл.157 ал.6 от ЗДвП и
на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 20 лева.
За да постанови този
резултат, съдът е приел за безспорно установени описаните в АУАН и НП
административни нарушения, като е мотивирал изводите си. Посочил е също, че
наложените наказания за всяко от административните нарушения са правилно
определени.
Настоящата инстанция
намира, че решението на районния съд е постановено при напълно изяснена
фактическа обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз основа на
допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред.
Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните
по делото доказателства. Съставеният в случая АУАН отговаря на изискванията на
чл.42 от ЗАНН, а издаденото НП - на
изискванията на чл.57 от ЗАНН. В същите е направено достатъчно подробно и ясно
описание на нарушенията и фактическите обстоятелства, при които те са извършени,
поради което не се е стигнало до неразбиране от страна на лицето за какво го
санкционират, съответно не е нарушено по никакъв начин правото на лицето да
организира и осъществи защитата си в пълен обем. Налице е и пълно съответствие
между описанието на нарушенията от фактическа страна и законовите разпоредби,
които са били нарушени, а приложените от административно наказващия орган
санкционни норми съответстват на установените нарушения.
Настоящата инстанция
споделя извода на районния съд, че описаното в АУАН и в НП административно
нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДвП е безспорно доказано. От анализа на
доказателствата по делото се установява, че касаторът е управлявал МПС и е отказал
да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техните аналози с Друг
Тест 5000 с фабр. номер ARMF 0095. Издаден е и
талон за медицинско изследване, като Т.М.Х. е отказал и да даде кръвна проба.
Фактическата обстановка е правилно установена от районния съд в съответствие с
приобщените писмени и събраните гласни доказателства и настоящата инстанция я
възприема изцяло.
Неоснователни са
възраженията в касационната жалба, че районният съд неправилно приел, че
описанието на нарушението в НП отговаря на неговата правна квалификация и
приложената санкционна разпоредба, както и оплакванията, че не бил доказан по
несъмнен и безспорен начин отказът на жалбоподателя да му бъде извършена
проверка с техническо средство за наличие на наркотици. Твърдения в тази
насока, а именно, че в НП не било описано точно нарушението, че описанието се
разминавало с правната квалификация, както и доводи, че не се доказало кой
поканил лицето да бъде тестван, са били навеждани и пред районния съд, който е
обсъдил същите и обосновано е приел, че са неоснователни. Изложените в тази
насока мотиви от районния съд се споделят изцяло от касационната инстанция,
поради което на основание чл.221 ал.2 изр. второ от АПК настоящият състав
препраща към тези мотиви, без да е необходимо тяхното преповтаряне. Само за
прецизност следва да бъде споменато, че правилно от районния съд е прието, че
описанието на нарушението в НП отговаря на неговата правна квалификация и
приложената санкционна разпоредба. Правилно е прието също, че жалбоподателят е бил наясно
с извършващата му се проверка и опита да бъде тестван с Дръг Тест 5000 с
фабричен № ARMF 0095 и съвсем
съзнателно е отказал този тест. Всичко това е обосновало извода на съда, че
жалбоподателят е осъществил нарушението по чл.174 ал.3 от ЗДвП.
На следващо място, по
отношение на нарушението по чл.157 ал.6 от ЗДвП, настоящата инстанция намира за
законосъобразен и съответстващ на установените по делото факти изводът на съда,
че и това нарушение е извършено от жалбоподателя. От доказателствата по делото
е видно, че с АУАН със серия АА №542486 от 05.11.2021г. е отнет контролен талон
№4913456 и съответно към дата на извършване на процесното нарушение - 07.12.2021г.,
за посочения АУАН е бил изтекъл срока, предвиден в разпоредбата на чл.157 ал.6
изр. второ от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл.157 ал.6 от ЗДвП, при съставяне
на акт за нарушение по този закон контролният талон се отнема и се връща на
водача след изпълнение на задължението по чл. 190, ал. 3. Актът за нарушението
заменя контролния талон за срок до един месец от издаването му.
С оглед изложеното,
законосъобразен и съответстващ на установените по делото факти е изводът на
съда, че Т.М.Х. е извършил описаните в АУАН и в НП нарушения, поради което
правилно е ангажирана административно- наказателната отговорност на лицето на
посочените в НП основания.
Предвид
гореизложеното, като е потвърдил наказателното постановление, районният съд
правилно е приложил закона. Касационните оплаквания не намират опора в
доказателствата по делото и са неоснователни, поради което обжалваното решение
като валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон следва да бъде
оставено в сила.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №228 от 25.07.2022г.,
постановено по АНД №132 по описа на Районен съд – Хасково за 2022 година.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.