Решение по дело №992/2022 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: 75
Дата: 6 февруари 2023 г. (в сила от 6 февруари 2023 г.)
Съдия: Пенка Колева Костова
Дело: 20227260700992
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 75

гр. Хасково, 06.02.2023 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ХАСКОВО, в публично заседание на осемнадесети януари, през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА КОСТОВА

                            ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

                            БИЛЯНА ИКОНОМОВА

 

при секретаря Ангелина Латунова и в присъствието на прокурор Атанас Палхутев от ОП- Хасково, като разгледа докладваното от съдия Костова АНД (К) № 992 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е касационно по реда на чл.63в от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл.от АПК.

Образувано е по касационна жалба от Т.М.Х. ***, подадена чрез пълномощник - адв. Е.А.Р., с посочен съдебен адрес:***, против Решение №228 от 25.07.2022 г., постановено по АНД №132 по описа на Районен съд – Хасково за 2022 г.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд било неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Неправилно районният съд приел, че описанието на нарушението в НП отговаря на неговата правна квалификация и приложената санкционна разпоредба. Навеждат се доводи, че разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДвП регламентира алтернативно две групи основания за реализиране на административнонаказателна отговорност на  водачите на МПС, а именно отказ от извършване на проверка с техническо средство за установяване на употребата на алкохол или наркотици или неизпълнение на предписание за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. В процесния случай в НП било посочено, че Т.Х. в условията на кумулативност нарушил всички хипотези на чл.174 ал.3 от ЗДвП, с което било нарушено правото му на защита. Още повече, че в диспозитива на НП, където АНО определял вида и размера на административното наказание, било посочено, че Т.Х. нарушил разпоредбата на чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП, докато словесното описание, което било посочено след налагането на вида и размера на наказанието се отнасяло към чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП. На следващо място се навеждат доводи, че както в административнонаказателното, така и в съдебното производство не се установявало някой да е поканил жалбоподателя да бъде изпробван по съответния ред. Твърди се, че в тази насока били и показанията на свидетелите. В случая не бил доказан по несъмнен и безспорен начин отказът на жалбоподателя да му бъде извършена проверка с техническо средство за наличие на наркотици, тъй като този отказ не било ясно пред кого точно е направен, съответно дали този орган е компетентен да отправи поканата и след възприемането на съответния отказ да констатира със съставяне на АУАН извършеното нарушение. На следващо място се навеждат доводи, че наказателното постановление било незаконосъобразно и по отношение на нарушението по чл.157 ал.6 от ЗДвП. Описанието му било неточно и неясно, а изложените факти не изпълвали състав на административно нарушение. Изложените факти, че жалбоподателят управлявал МПС с АУАН с изтекъл срок неправилно били подведени под нормата на чл.157 ал.6 от ЗДвП и незаконосъобразно било наложено наказание на основание чл.185 от ЗДвП. Навеждат се доводи, че непредставянето на контролен талон представлявало друго нарушение – на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, и прецизното квалифициране на нарушението изисквало посочване именно на тази норма, обвързана със съответната разпоредба на чл.157 ал.6 или 8 на същия закон. Освен това, от АУАН не ставало ясно кой точно АУАН е с изтекъл срок, нито пък кога точно е издаден този акт, съответно кога е изтекъл срокът му, което също представлявало съществено процесуално нарушение, водещо до ограничаване правото на защита на наказаното лице. По подробно изложените в касационната жалба съображения се моли за отмяна на оспореното решение и на наказателното постановление. Претендира се присъждане на направените пред двете инстанции разноски. Допълнителни съображения се излагат и в представените по делото писмени бележки.

Ответникът, редовно призован, не изпраща представител. Не ангажира становище по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира касационната жалба за неоснователна. Предлага да бъде оставено в сила решението на Районен съд – Хасково.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

С проверяваното решение състав на Районен съд - Хасково е потвърдил Наказателно постановление №21-1253-002760 от 15.12.2021г., издадено от Началник сектор към ОДМВР - Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково, с което на Т.М.Х., за нарушение на чл.174 ал.3 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за 24 месеца, а за нарушение на чл.157 ал.6 от ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева.

За да постанови този резултат, съдът е приел за безспорно установени описаните в АУАН и НП административни нарушения, като е мотивирал изводите си. Посочил е също, че наложените наказания за всяко от административните нарушения са правилно определени.

Настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства. Съставеният в случая АУАН отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН, а издаденото  НП - на изискванията на чл.57 от ЗАНН. В същите е направено достатъчно подробно и ясно описание на нарушенията и фактическите обстоятелства, при които те са извършени, поради което не се е стигнало до неразбиране от страна на лицето за какво го санкционират, съответно не е нарушено по никакъв начин правото на лицето да организира и осъществи защитата си в пълен обем. Налице е и пълно съответствие между описанието на нарушенията от фактическа страна и законовите разпоредби, които са били нарушени, а приложените от административно наказващия орган санкционни норми съответстват на установените нарушения.

Настоящата инстанция споделя извода на районния съд, че описаното в АУАН и в НП административно нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДвП е безспорно доказано. От анализа на доказателствата по делото се установява, че касаторът е управлявал МПС и е отказал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техните аналози с Друг Тест 5000 с фабр. номер ARMF 0095. Издаден е и талон за медицинско изследване, като Т.М.Х. е отказал и да даде кръвна проба. Фактическата обстановка е правилно установена от районния съд в съответствие с приобщените писмени и събраните гласни доказателства и настоящата инстанция я възприема изцяло.

Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че районният съд неправилно приел, че описанието на нарушението в НП отговаря на неговата правна квалификация и приложената санкционна разпоредба, както и оплакванията, че не бил доказан по несъмнен и безспорен начин отказът на жалбоподателя да му бъде извършена проверка с техническо средство за наличие на наркотици. Твърдения в тази насока, а именно, че в НП не било описано точно нарушението, че описанието се разминавало с правната квалификация, както и доводи, че не се доказало кой поканил лицето да бъде тестван, са били навеждани и пред районния съд, който е обсъдил същите и обосновано е приел, че са неоснователни. Изложените в тази насока мотиви от районния съд се споделят изцяло от касационната инстанция, поради което на основание чл.221 ал.2 изр. второ от АПК настоящият състав препраща към тези мотиви, без да е необходимо тяхното преповтаряне. Само за прецизност следва да бъде споменато, че правилно от районния съд е прието, че описанието на нарушението в НП отговаря на неговата правна квалификация и приложената санкционна разпоредба. Правилно  е прието също, че жалбоподателят е бил наясно с извършващата му се проверка и опита да бъде тестван с Дръг Тест 5000 с фабричен № ARMF 0095 и съвсем съзнателно е отказал този тест. Всичко това е обосновало извода на съда, че жалбоподателят е осъществил нарушението по чл.174 ал.3 от ЗДвП.

На следващо място, по отношение на нарушението по чл.157 ал.6 от ЗДвП, настоящата инстанция намира за законосъобразен и съответстващ на установените по делото факти изводът на съда, че и това нарушение е извършено от жалбоподателя. От доказателствата по делото е видно, че с АУАН със серия АА №542486 от 05.11.2021г. е отнет контролен талон №4913456 и съответно към дата на извършване на процесното нарушение - 07.12.2021г., за посочения АУАН е бил изтекъл срока, предвиден в разпоредбата на чл.157 ал.6 изр. второ от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл.157 ал.6 от ЗДвП, при съставяне на акт за нарушение по този закон контролният талон се отнема и се връща на водача след изпълнение на задължението по чл. 190, ал. 3. Актът за нарушението заменя контролния талон за срок до един месец от издаването му.

С оглед изложеното, законосъобразен и съответстващ на установените по делото факти е изводът на съда, че Т.М.Х. е извършил описаните в АУАН и в НП нарушения, поради което правилно е ангажирана административно- наказателната отговорност на лицето на посочените в НП основания.

Предвид гореизложеното, като е потвърдил наказателното постановление, районният съд правилно е приложил закона. Касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон следва да бъде оставено в сила.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №228 от 25.07.2022г., постановено по АНД №132 по описа на Районен съд – Хасково за 2022 година.

Решението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                                 2.