Определение по дело №133/2016 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Срещу Решение № 8237/01.12.2014г., постановено по гр.д. №1607/2014г. по описа на РС Благоевград, е депозирана пред ОС Благоевград, въззивна жалба от [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], бул. „В” № 15, чрез пълномощника по делото- адв. Й. Й..

С въззивната жалба са релевирани оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение, поради необоснованост от събраните доказателства. Оспорват се от представителят на дружеството жалбоподател като неправилни, правните изводи на първоинстанцинния съд, при оценката му на приетия по делото документ- „Декларация- съгласие”, вземайки предвид само това, че копие от такъв документ е представен по ч.гр. дело № 264/1997г. по описа на ОС Благоевград, към дата 28.03.1997г. Така съдът не е съобразил, че паричната равностойност на отделните активи, съдържащи се в Приложение № 1 към Декларация- съгласие, няма как да е била известна на съставителя на същия документ към датата 26.03.1997г., тъй като паричната оценка е изготвена от вещите лица, назначени по ч.гр.д. № 264/1997г. по описа на ОС Благоевград, което е образувано на 28.03.1997г., а самата оценка по делото е изготвена на 15.04.1997г. За тези си изводи първоинстанционния съд се е позовал на идентичност на тази оценка, с предварителната оценка от месец 02.1997г., която е послужила за съставяне на Приложение № 1 към дата- 26.03.1997г. Възразява се в жалбата, че този извод на съда е безкритичен, а освен това основан на доводите за „предварителна оценка от месец 02.1997г.”, за която не се представят доказателства по настоящото дело от кой е била изготвена същата. Навадено е оплакване с въззивната жалба, че ако оценката на активите по реда на чл. 72 от ТЗ е изготвена от вещите лица, които са се основали на предварително изготвена оценка на тези активи, то безспорно е налице заобикаляне на закона, като оценката по чл. 72 от ТЗ ще е недействителна, тъй като вещите лица вместо да дадат независима своя оценка, въз основа на непосредствените си възприятия на оценяваните активи, са се позовали на предварително оценка на същите, с неизвестен автор. Твърди се във въззивната жалба, че в този случай са налице основания за нищожност и поради накърняване на добрите нрави. Това е така, защото не би могло да се приеме за обективна и за валидна оценката, при която не са спазени принципите за оценяване и нарушен принципа на независимост на оценителите при изготвянето и. Изведени са на това основание доводи от представителят на дружеството жалбоподател, че след като е нарушена процедурата по оценяване на активите по реда на чл. 72 от ТЗ, то липсва и валидно съгласие по реда на чл. 73 от ТЗ, тъй като същото е обусловено от изготвянето и приемането на вярна и точна оценка на активите. Даването на съгласието по чл. 73 от ТЗ не може да предхожда изготвянето и приемането на оценката, тъй като вносителят не би могъл да знае какъв дял от капитала на дружеството ще получи срещу непаричната си вноска. В случай че съгласието е дадено преди изготвянето на оценката на активите, респективно определянето на броя на акциите които ще бъдат записани на вносителя на непаричната вноска, би било налице и нищожност на апортната сделка, поради липса на валидно съгласие.

Навадени са още с въззивната жалба доводи, че когато е налице процедура по оценяване на парична вноска, правнорелевантно значение има само изготвената в това производство оценка. След като в настоящия случай тази оценка е изготвена на 15.04.1997г., няма никакво основание да се приеме, че данните за стойността на активите са били известни на вносителя преди официалното изготвяне на оценката и следователно няма основание да се приеме, че Приложение № 1 е съществувало и е било надлежно прикрепено към Декларация- съгласие, с нотариална заверка от 26.03.1997г. Да се приеме обратното би означавало да се признае, че изготвената оценка на активите по реда на чл. 72 от ТЗ е манипулирана, което я прави очевидно недействителна, поради заобикаляне на закона и добрите нрави.

Във връзка с тези правни изводи, изведени с въззивната жалба, се оспорва и обстоятелството, че свързващите печати между отделните листи на Декларация- съгласие и Приложение № 1, в действителност не удостоверяват съществуването на двата документа в единно цяло към 26.03.1997г. Жалбоподателят се позовава на чл. 20 от Наредба № 32 за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори, където е посочено от законодателя, че за да е налице удостоверяване на документи с повече от един лист, следва всеки два листа да са скрепени с подписа и печата на нотариуса, най- малко на две места. Сочи се във въззивната жалба, че видно от представените по делото оригинали на Декларация- съгласие и Приложение 1, не е налице скрепване на подписи на нотариуса, за удостоверяването на това скрепване, което предполага че кръглия печат е поставен кой знае от кого и на коя дата, за да се създаде привидност на съществуването на двата документа в единно цяло към датата на нотариалното удостоверяване- 26.03.1997г. Изложеното отново води на извода, за липса на валидно дадено съгласие по реда на чл. 73 от ТЗ, което опорочава апортната сделка.

С въззивната жалба се иска от състава на ОС Благоевград, на основание чл. 271 от ГПК, да отмени обжалваното съдебно решение като неправилно и незаконосъобразно, като постанови ново решение, с което да уважи предявения иск като основателен, ведно с всички произтичащи от това правни последици.

С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

В предвидения по чл. 263 ал.1 ГПК двуседмичен срок, по делото е постъпил писмен отговор от адв. Н. П. М., пълномощник и процесуален представител на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. „И” № 58, вх. А, представлявано от Х. Ч. Ш., с който се иска от съда да остави без уважение въззивната жалба. Възразява се срещу доводите изведени с въззивната жалба, че паричната равностойност на активите, няма как да е била известна на съставителя на документа към дата 26.03.1997г., като възражението е основано на това, че преди това е била изготвена предварителна оценка на активите, предмет на апортната вноска, а именно тази оценка е отразена в Приложение 1, приложена към Декларация- съгласие. Възразява се срещу доводите на представителят на дружеството жалбоподател, че експертната оценка е била манипулирана. Поради изложените съображения от фактическа страна с отговора на въззивната жалба се възразява и срещу доводите за липса на съгласие по чл. 73 от ТЗ при извършването на апортната сделка, като се твърди че такъв извод е напълно необоснован. В този случай не е било налице насилие върху страната, за да се счете че е налице липса на валидно съгласие на вносителя на апорта.

С писмения отговор се възразява и срещу твърдението, че не се спазени изискванията на Наредба № 32, във връзка с удостоверяването на документ с повече от една страница. В настоящия случай Декларация- съгласие и Приложение 1 са скрепени с нотариални печати, удостоверяващи едновременната заверка на двата документа. Акцентира се, че правния интерес от заведения иск по настоящото дело е установяване на престъпно обстоятелство, което да е основание за отмяна на постановеното Решение № 4/04.09.2012г., постановено по в.гр.д. № 60/2012г. по описа на ОС Търговище, а съобразно чл. 303 ал.1 т. 2 от ГПК, основание за отмяна може да бъде само установяване на престъпно обстоятелство, но извършено от някоя от страните по делото, а не от трето неучастващо в делото лице, каквото е нотариуса поставил печатите на документа. Отделно от това се възразява, че цитираната в жалбата Наредба № 32, не е била все още действаща към момента на извършеното нотариално удостоверяване, поради което правилата установени с нея не биха могли да бъдат приложими и към настоящия казус.

Сочи се в отговора, че обстоятелството че Приложение 1 е било неразделна част от Декларация- съгласие се доказва по делото от описната книга на изходящия регистър на нотариално заверените документи на С. нотариална служба, в които от същата дата е посочено, че под № 8116 е изведена декларация- имущество за апортна вноска на [фирма]. Доказателство за единството на двата документа е и събраната нотариална такса, която кореспондира на размера посочен в Приложение 1. С писмения отговор на въззивната жалба е застъпено становището, че не се установяват въз основа на събраните по делото доказателства, престъпни обстоятелства обуславящи наказателна отговорност за някоя от страните по делото, за престъпление по чл. 308 ал.2 от НК и чл. 313 ал. 1 от НК.

В заключение с писмения отговор се иска от съда да остави въззивната жалба без уважение, като се акцентира, че дори и да се приемат за установени всички обстоятелства, заявени от представителят на [фирма] във въззивната жалба, то дружеството жалбоподател не би могло да се позовава на тях, тъй като никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267 във вр. с чл. 262 ГПК намира подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес, срещу валиден съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване и последващ инстанционен съдебен контрол. Същата е редовна и отговаря на изискванията на закона за форма и съдържание. С въззивната жалба са направени оплаквания досежно правните изводи на първоинстанционния съд и във връзка с правилното приложение на материалния закон- за обосноваността на първоинстанционното решение от събраните по делото доказателства, относно неговата допустимост и правилност, като същите са по съществото на делото и съдът ще се произнесе по тях с въззивното си решение.

Писменият отговор на въззивната жалба е редовен, доколкото съдържа подробни доводи на насрещната страна срещу оплакванията на жалбоподателя с жалбата, като същият е с изискуемото се от закона съдържание, депозиран е в установения от закона срок и е депозиран от лице легитимимирано да депозира отговор по реда на чл. 263 ал.1 от ГПК.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция, пълномощниците на страните поддържат доводите и правните си съображения, изложени във възивната жалба и отговора към нея.

В рамките на правомощията си и обвързан от оплакванията във въззивната жалба, въззивният състав на ОС Благоевград, съобрази следното:

Производството по делото пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба от [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], бул. „В“ № 15, представлявано от Г. А. против [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], ул. „И“ № 58, вх. А, представлявано от Х. Ш..

Исковата претенция е основана на твърдение, че [фирма] е правоприемник на [фирма], което в началото на 1997г. е било регистрирано като еднолично търговско дружество със 100% държавно участие, с регистриран клон на територията на [населено място], като в капитала му е бил включен недвижим имот, представляващ зърнобаза- терен с площ от 20 000кв.м. и сгради, съгласно Акт за държавна собственост № 2081/03.04.1974г. и № 2538-ХІІІ/31.05.1976г. Сочи се още в исковата молба, че са били предприети действия този недвижим имот да бъде включен като апортна вноска в капитала на [фирма]. За целта е била възложена оценка на имота по реда на чл. 72 от ТЗ, която е била възложена на три вещи лица по образуваното ч.гр. дело № 264/1997г. по описа на ОС Благоевград. Оценката е била изготвена и приета от съда на 17.04.1997г., за което свидетелствува изготвения от тази дата съдебен протокол по делото.

В исковата молба се твърди, че на 26.03.1997г. във връзка с внасянето на апортната вноска, Управителят на [фирма]- И. А. В., е дал съгласие по реда на чл. 73 ал.1 от ТЗ, което е съставлявало Декларация- съгласие с нотариална заверка на подписите на декларатора от 26.03.1997г. на ІІ-ри Нотариус при РС София, с която същият е декларирал, че е съгласен имуществото, описано в Приложение № 1 да влезе в капитала на [фирма].

В исковата молба пред първоинстанционния съд се сочи, че с Решение от 24.04.1997г. по ф.дело № 587/1997г. на ОС Благоевград е вписано в ТР дружеството [фирма], в което [фирма] става акционер с акционерно участие в размер на 203 956 броя акции, съставляващи 33% от капитала на същото, като недвижимия имот- зърнобаза- терен с площ от 20 000кв.м. и сгради е апортиран в капитала на [фирма]. В последствие чрез прехвърляне на дялове, участието на [фирма] в капитала на [фирма] е сведено до 8.9%, а твърди се в исковата молба, че по- късно [фирма], чрез продажбата на апортирания имот на трето дружество/НА за покупко продажба на недвижим имот № 151, том І, рег. № 266, дело № 196/2003г./ е регистрирал приходи от продажбата в размер на 2 000 000лв., на цена 10 пъти по- висока от оценката на апортирания имот към момента на внасянето му в капитала на [фирма].

С исковата молба пред РС Благоевград също така са наведени твърдения, че за да защити правата си, [фирма] е предявило иск с правно основание чл. 108 от ЗС срещу [фирма], за ревандикация на апортирания имот, предмет на извършената апортна вноска в [фирма], но с Решение № 4/04.09.2012г. по в.гр.д. № 60/2012г. по описа на ОС Търговище, иска е бил отхвърлен, независимо от наведените своевременно по делото възражения за нищожност на апортната вноска, поради неспазване на формата на даденото от Управителя И. А. В. съгласие по реда на чл. 73 ал.1 от ТЗ. Цитираното решение е влязло в законна сила, след като е с Определение № 513/10.06.2013г. по ТД № 19/2013г. на ВКС, І –во ТО, не е било допуснато касационното му обжалване.

За да обоснове правния си интерес от завеждането на иск с правно основание чл. 124 ал.5 от ГПК, ищецът пред първоинстанционния съд- [фирма], чрез своя процесуален представител, навежда твърдения, че Приложение № 1 не е представено с декларацията на Управителят И. А. В. пред Нотариуса в РС София, към момента на осъществяването на нотариалната и заверка, тъй като оценката на апортирания имот е била прието от съда по ч.гр. дело № 264/1997г. по описа на ОС Благоевград, на 15.04.1997г., като фактически не е възможно същата да е била известна на управителят и да е представена в Приложение № 1, още на 26.03.1997г., когато е извършена и нотариалната заверка на декларацията съгласие. Твърди се че Приложение № 1 е приложено към декларацията съгласие по- късно, а въпреки данните за поставен печат върху страниците на декларацията и приложението, двата документа не са били представени пред нотариуса едновременно.

Твърди се, че по начина описан по- горе е бил съставен неистински документ и това деяние е съставомерно по чл. 308 ал.2 от НК, с оглед на това, че представлява нотариално удостоверяване на съгласие по смисъла на чл. 73 ал.1 от ТЗ. Твърди се още пред първоинстанционния съд, че ако се приеме, че присъединяването на Приложение № 1 към декларацията- съгласие от 26.03.1997г., е извършено деклариране на неверни данни, то тогава това деяние е съставомерно и по чл. 313 ал.1 от НК. Тъй като от деянието са минали повече от 10 години, то наказателното преследване за тези престъпления се изключва по давност, съгласно чл. 80 ал.1 т. 3 от НК. От друга страна според представителят на [фирма], установяването на обстоятелството че това деяние осъществява състава на цитираните престъпления в исковата молба от ищеца пред първоинстанционния съд, това би било основание за отмяна на влязлото в законна сила съдебно Решение № 4/04.09.2012г. по в.гр.д. № 60/2012г. по описа на ОС Търговище, по чл. 303 ал.1 т. 2 от ГПК.

На изложените основания, дружеството въззивник- [фирма], чрез представителя си, е поискал от съда на основание чл. 124 ал.5 от ГПК, да установи по отношение на въззиваемото дружество [фирма], че присъединяването на Приложение № 1, с наименование- „Имущество, собственост на [фирма], клон Т., предмет на апортна вноска за образуване на смесено дружество [фирма]" към Декларация - съгласие, е извършено след нотариалната заверка на подписа на вносителя върху Декларацията на дата 26.03.1997г. от II - ри нотариус при СРС и същото е престъпно обстоятелство, представляващо съставяне на неистински официален документ по смисъла на чл. 308 ал. 2 от НК, респ. деклариране на неверни обстоятелства по смисъла на чл.313 ал.1 от НК.

С писмен отговор на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК, от въззиваемото дружество- [фирма], чрез адв. М., се възразява че предявения иск с правно основание чл. 124 ал.5 от ГПК е процесуално недопустим поради липса на правен интерес. Твърди се, че наведените доводи за нищожност на извършения апорт могат да имат за последица обявяването на недействителността и прекратяването на въззиваемото дружество, което според закона може да стане само занапред. Възразява се, че такъв иск в интерес на правната сигурност е ограничен от законодателят с еднодогишен срок за обявяване на недействителността на дружество, който е изтекъл и поради тази причина предявения иск е недопустим. Възразява се още, че обстоятелствата които се иска да бъдат установени със сила на пресъдено нещо по отношение на дружеството ответник- дали деецът е съставил декларация с невярно съдържание по смисъла на чл. 308 ал.2 от НК или е декларирал неверни обстоятелства пред Нотариуса, по смисъла на чл. 313 ал.1 от НК, не може да се отрази върху действителността и формата на даденото от Управителят на [фирма] съгласие, към момента на регистрацията на дружеството и неговото вписване в ТР. Това е така тъй като към този момент, както извършената оценка по реда на чл. 72 от ТЗ, така и даденото съгласие по реда на чл. 73 ал. 1 от ТЗ са били налице, като са били в сътветствие и поради тази причина, дори при установяването на обстоятлествата заявени с исковата молба по настоящото дело, това не би могло да послужи за основание за отмяна на влязлото в законна сила Решение № 4/04.09.2012г. по в.гр.д. № 60/2012г. по описа на ОС Търговище, нито до промяна за извода на съда досежно отхвърленото като неоснователно възражение за нищожност на съгласието за извършения апорт.

С писмения отговор от процесуалния пълномощник на [фирма], е направено възражение и за погасяване на иска по давност, тъй като предвидения в закона 5 годишен давностен срок за неговото предявяване е изтекъл на 26.03.2012г. Като допълнително основание се изтъква и това, че имота е придобит на основание придобивна давност.

С писмения отговор и по реда на чл. 131 от ГПК, пред първоинстанционния съд, за изложени съображения и срещу основателността на предявения иск с правно основание чл. 124 ал. 5 от ГПК. Оспорва се, че деянието за което са навадени доводи без същото да е доказано, не съставлява престъпление по смисъла на чл. 308 ал.2 от НК и чл. 313 ал.1 от НК. Възразява се още, че И. А. В. като Управител на [фирма], не е извършил деянието които се иска да бъде установено по исков ред, като се твърди че на 26.03.1997г. същият се е явил за извършване на нотариална заверка в Нотариалната служба към РС София. Пред Нотариуса са представени за заверка писмена Декларация и Приложение № 1 към нея, като неразделна част от декларацията, които са били заверени от нотариуса чрез поставяне на печати върху страниците на документа.

Не на последно място, с писмения отговор на исковата молба пред първоинстанционния съд, са наведени възражения, че никой не може да черпи права от неправомерното си поведение, поради което дружеството ищец- [фирма] не може да поддържа така предявения иск с правно основание чл. 124 ал.5 от ГПК, позовавайки се на неправомерно или престъпно поведение на своя управител от преди години.

С писмения отговор се иска от съда да прекрати производството поради недопустимост на предявения иск или да бъде потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което същият е отхвърлен като неоснователен.

Установява се въз основа на събраните пред първоинстанционния съд доказателства, следното:

Не е спорно между страните по делото, че [фирма] е правоприемник на дружеството [фирма]. Така косвено се установява по делото, че с решение № 2 от 02.05.1997г. постановено по гр.д. № 7569/1996г. на СГС е вписано: Преобразуване на еднолично О. с държавно имущество [фирма] в еднолично АД с държавно имущество с фирма [фирма] със същите седалище, адрес на управление, предмет на дейност, като новото дружество поема всички активи и пасиви на [фирма]. С друго Решение № 26/19.08.2005г. по ф.д. № 7569/1996г. на СГС са вписани досежно [фирма] и следните обстоятелства: прекратяване на производството по ликвидация; дружеството продължава дейността си като акционерно дружество с фирма [фирма]; нов устав на [фирма]; заличаване като ликвидатор на В.В.; съвет на директорите в състав: Председател [фирма] г. С.; Г. А. А. и [фирма] [населено място].

С решение № 6 от заседание на Колегиума на М., състояло се на 11.03.1997г. и утвърдено от Зам. министър В. С., е дадено съгласие за образуване на акционерно дружество "З. С.Т.Х." -Б., с участие на [фирма]-Б. - 67 % и [фирма] - клон Т. - 33 % и е решено участието на [фирма] - клон Т. да бъде с непарични вноски, оценени по чл. 72 от ТЗ със стойност не по-ниска от предварителната 250 000 000 лв. Въз основа на цитираното решение със Заповед № РД-40-540/21.03.1997г. на Министъра на земеделието и хранителната промишленост е наредено: 1. Да се учреди акционерно дружество "З. С.Т.Х." със седалище [населено място] и с участие на [фирма]-Б. и [фирма] [населено място]; 2. [фирма] [населено място] да участва във формирането на капитала на АД с дълготрайните материални активи на клон Т. внесени като непарични вноски, които да представляват ЗЗ % от капитала на новоучреденото търговско дружество, а "Р. С.Т.Х."-Б. с парични вноски, представляващи 67 % от капитала; 3. Непаричните вноски на [фирма]- клон Т. да се оценят по реда на чл. 72 от ТЗ, като тази стойност не може да бъде по-ниска от 250 000 000 /двеста и петдесет милиона/ лева. Съгласно т. 5 от визираната заповед, за представител на държавното участие в Общото събрание на [фирма] Министърът на ЗХП е определил да бъде управителят на [фирма] [населено място] - И. А. В., като го упълномощава да подпише устава, учредителния протокол и всички документи необходими за възникване на дружеството.

Със заповед № РД-09-699/09.04.1997г. на Министъра на земеделието и хранителната промишленост, поради допусната явна фактическа грешка, е наредил в т.3 от заповед № РД-40-540/21.03.1997г. текстът 250 000 000, се заменя с 203 956 000 /двеста и три милиона деветстотин петдесет и шест хиляди лева/.

Въз основа на писмена молба от Т. С. М., като Управител на [фирма] и И. А. В., Управител на [фирма], е била поискана от ОС Благоевград, извършването на оценка по реда на чл. 72 от ТЗ, чрез назначаване на вещи лица, на имущество чрез което [фирма] ще участва в капитала на учреденото [фирма] чрез непарична вноска, като е поискана оценка на следния недвижим имот: Дворно място с площ от 20 000кв.м., съставляващо Парцел І, от кв. 138 по плана на [населено място]. Към молбата са приложени писмена Декларация- съгласие, подписана от И. А. В., с нотариална заверка на подписа и Приложение № 1 към нея, както и опис на имуществото, чието оценяване се иска да бъде извършено.

От приложената към настоящото ч.гр.дело № 264/1997г. по описа на ОС Благоевград се установява безспорно, че през м. 02.1997г., петима оценители от [фирма] [населено място], са изготвили и представили Предварителна оценка на дълготрайни материали активи- собственост на [фирма], клон Т. за създаване на смесено дружество и тази оценка е в размер на 250 300 000лв. Определен е и упълномощен от Министъра на ЗХП- управителя на [фирма] [населено място] - И. А. В., който да подпише устава, учредителния протокол и всички документи необходими за възникване на дружеството, който е подписал и декларация-съгласие с нотариална заверка на подписа му от 26.03.1997г., по силата на която е съгласен имуществото, описано в Приложение № 1, да влезе като апортна вноска, като бъде надлежно оценено по реда на чл. 72 от ТЗ, като част от капитала на учредяващото се дружество [фирма] [населено място]. Он Приложение 1 е видно, че същото е опис на имуществото, собственост на [фирма]- клон Т., предмет на апортна вноска за образуване на смесено дружество [фирма], като в него са посочени инв. №, година на въвеждане, наименование, балансова стойност към 31.12.1996г. и стойност по оценка. В това приложение по сметка 201 е посочено: земя дворно място 20 000 кв.м., а по сметка 203 са посочени всички сгради, изградени в него. На всяка страница от приложението към справката- декларация има печат на нотариуса, заверил подписа на И. А. В..

От материалите по ч.гр.дело № 264/1997г. по описа на ОС Благоевград е видно, че през м. 04.1997г. назначената от съда тройна експертиза е изготвила писмено заключение - Оценка на Д. по чл. 72 от ТЗ- Апортна вноска в [фирма], Б., съгласно която общата пазарна стойност на Д. на [фирма], клон Т., предмет на апортна вноска при образуване на смесеното дружество възлиза на 203 956 000лв. т.е. точно толкова, колкото е по Заповед № РД-09-699/09.04.1997 г. на Министъра на земеделието и хранителната промишленост. Писменото заключение е прието и приложено по ч.гр.д. № 264/1997г. по описа на ОС Благоевград, в съдебно заседание на 17.04.1997г.

С Решение № 1355 от 24.04.1997г., постановено по ф.д. № 587/1997г. по описа на ОС Благоевград, е регистрирано акционерното дружество- [фирма] [населено място], с капитал 618 049 000лв., разпределен между акционерите, както следва: [фирма] [населено място] 414 093 000 лв. и [фирма] [населено място] с 203 956 000лв. При вписването на дружеството и неговата регистрация, пред регистърния съд е била представена наред с другите писмени документи и Декларация- съгласие с нотариална заверка на подписа на И. А. В. и Приложение № 1 към нея, върху които са били поставени печати на Нотариуса извършил заверката.

Установява се от събраните доказателства пред първоинстанционния съд, че въз основа на Решение № 1916 от 05.06.1998г. по ф.д. № 587/1997г. и Решение № 1117 от 14.04.1999г. по същото фирмено дело по описа на фирмено отделение на ОС Благоевград, акционерното участие на [фирма] в капитала на [фирма] е намалял до 8.9%, като през 2000г. [фирма] е притежавало 20 396 броя акции с номинална стойност от 10лв.от капитала на [фирма], при регистриран общ капитал от 2 272 318лв./Решение № 2818 от 07.07.2000г. по ф.д. № 587/1997г. по описа на ОС Благоевград/.

Установява се от приетия като писмено доказателство пред първоинстнационния съд Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 151, том І, рег.№ 2266, дело № 196 от 09.04.2003г. по описа на Нотариус Я.Б., с № 164 в регистъра на НК, че [фирма] [населено място], е продало на [фирма] [населено място], собствения си недвижим имот: имот с площ 20 000кв.м., ведно с построените върху него сгради, за сумата от 2 069 200лв. Пред Нотариуса е представен Протокол на Съвета на директорите на [фирма] [населено място] от 04.03.2003г., в който е отразена волята на продавача [фирма] [населено място], да продаде на купувача [фирма] [населено място] само този недвижим имот, като на проведено заседание на СД на [фирма]-Б., на 04.03.2003г. е протоколирано взето решение за продажба на процесния имот.

Установи се по делото, че за да защити правата които е счело за нарушени, от [фирма] е предявен срещу [фирма] [населено място], иск с правно основание чл. 108 от ЗС, за предаване на владението на недвижим имот с идентификатор № 73626.504.47 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със Заповед № РД-18-18/17.06.2005г. на ИД на АК, с площ от 28 527кв.м, за който е отреден УПИ ХVІІ, в кв. 5, образуван от имот с пл.№ 2130 и от придаваемо място, придобито по силата на застроителния и регулационния план на Промишлената зона на [населено място], ведно с построените в него сгради, както и иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД, за ползването на имота без правно основание. По делото е встъпило като трето лице и [фирма]. С Решение № 42/28.02.2009г., постановено по гр.д. № 2140/2005г. по описа на РС Търговище, предявените искове с правно основание чл. 108 от ЗС и чл. 59 от ЗЗД, са отхвърлени като неоснователни. Срещу първоинстанционното решение са депозирани въззивни жалби от [фирма] и [фирма]- С., като с Решение № 4/04.09.2012г. по в.т.д. № 60/2012г. по описа на ОС Търговище, първоинстанционното решение е било оставено в сила. Видно от представеното пред първоинстанционния съд Определение № 513 от 10.06.2013г. по т.д. № 19/2013г. по описа на ВКС, не е допуснато касационно обжалване на Решение № 4/04.09.2012г. по в.т.д. № 60/2012г. по описа на ОС Търговище, като първоинстанционното Решение № 42/28.02.2009г., постановено по гр.д. № 2140/2005г. по описа на РС Търговище е влязло в законна сила.

Пред РС Благоевград при разглеждането на делото като първа съдебна инстанция, е представено копие от Описната книга на РС София, в която е описано съдържанието на заверения документ с изх. № 8116/26.03.1997г. на Втори Софийски Нотариус- Ч. и заверено копие на писмената Декларация- съгласие приложена към нея.

Представена е по делото и приета като доказателство и Декларация- съгласие и Приложение 1 към нея в оригинал, от която е видно, че между всеки две страници е поставен кръгъл печат на Нотариуса, извършил заверката.

Въз основа на фактическите си изводи, въззивната инстанция излага следните правни съображения:

С въззивната жалба по настоящото дело е обжалван един валиден съдебен акт, който съставлява решение издадено в писмена форма и подписано от съдията докладчик, участвал в съдебното заседание, в което е даден ход на устните състезания по делото. Постановеното Решение № 8237/01.12.2014г., постановено по гр.д. №1607/2014г. по описа на РС Благоевград, е издадено в рамките на правораздавателната компетентност на първоинстанционния съд в [населено място].

Обвързан от оплакванията във въззивната жалба, която е насочена срещу цялото първоинстанционно решение, въззивният съд съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК е длъжен служебно да извърши проверка за допустимостта на обжалваното първоинстанционно решение.

Фактическите основания изведени с обстоятелствената част на исковата молба, анализирана в съвкупност с нейния петитум, въпреки липсата на прецизност при формулировката на обстоятелствата на които искането се основава, водят на извода че правното основание на предявения за разглеждане пред съда иск е чл. 124 ал. 5 от ГПК, тъй като се иска установяване на обстоятелството, че присъединяването на Приложение 1 с наименование- „Имущество, собственост на [фирма], клон Т., предмет на апортната вноска за образуването на смесено дружество- [фирма] към писмената Декларация- съгласие, е извършено след нотариалната заверка на подписите на вносителя върху Декларацията съгласи, на 26.03.1997г. от ІІ- ри Нотариус при РС София, което е престъпно обстоятелство съставляващо престъпление- съставяне на неистински официален документ по смисъла на чл. 308 ал. 2 от НК, респ. деклариране на неверни обстоятелства по смисъла на чл.313 ал.1 от НК. Правният интерес на дружеството ищец от завеждането на предявения иск, въпреки изтичането на наказателните срокове за преследването на деянието по наказателен ред, е нуждата да се докаже, че даденото съгласие по реда на чл. 73 ал.1 от ТЗ от Управителят на [фирма]- И. А. В., не е било налице към момента на регистрацията на дружеството и апортирането на процесния имот, а това от своя страна да обуслови правната възможност от страна на [фирма] да иска отмяна на влязлото в законна сила съдебно Решение № 4/04.09.2012г. по в.гр.д. № 60/2012г. по описа на ОС Търговище, по чл. 303 ал.1 т. 2 от ГПК.

Настоящият състав на ОС Благоевград при проверката на допустимостта на предявения иск с правно основание чл. 124 ал.5 от ГПК и наличието на правен интерес от неговото водене и поддържане пред съда счита, че първоинстанционния съд макар правилно да е квалифицирал иска и определил правото чиято защита се иска, се е произнесъл по една нередовна искова молба, като е постановил едно недопустимо съдебно решение.

Навадени са с исковата молба доводи за установяването на деяние, съставляващо престъпление по смисъла на посочените текстове от НК, като по аргумент на изложеното касае се за човешко поведение, което може да бъде осъществено от обективна и субективна страна само от ФЛ, като престъплението като деяние не може да бъде извършено от ЮЛ. Макар да не е ясно посочено и конкретизирано в обстоятелствената част на исковата молба, очевидно е че с исковата молба се иска установяване на престъпни обстоятелства, осъществени от Управителят на [фирма] към момента на извършването на нотариалната заверка на писмената Декларация- съгласие и това е лицето И. А. В.. Установено е от съдебна практика, съответстваща на правното разрешение дадено още с ТР № 20 от 01.ІІІ.1968г. по гр.д.№ 8/1968г. на ОСГК, което е запазило своята актуалност и към настоящия момент, че при предявяване на иск по чл. 124 ал. 5 от ГПК/предишен чл. 97 ал.4 от ГПК/отм./, следва да се конституират като ответници по делото лицата извършили престъплението, предмет на специалния установителен иск, както и лицата по отношение на които следва да се противопоставят установените с решението престъпни обстоятелства./Решение № 164 от 01.07.2013г. на ВКС по гр.д. № 1238/2012г. на ІІІ г.о. на ГК/. Със специалния иск с правно основание чл. 124 ал.5 от ГПК често се иска установяването на престъпление, извършено от дадено лице, което е невъзможно да бъде преследвано по наказателно правен ред и да бъде постановена присъда, тъй като е изтекла предвидената в закона погасителна давност. Това деяние обаче би се установило с присъдата, ако не са налице изключващите наказателното преследване причини предвидени в закона. Недопустимо е обаче в това производство да не бъде привлечен като ответник и обвързан от постановеното съдебно решение, лицето за което се твърди че е осъществило престъпните обстоятелства, чието установяване се иска, макар и по гражданско правен ред. След като съществува правната възможност по отношение на това лице да бъде установено със сила на пресъдено нещо, макар и по гражданско дело, че е осъществил деяние което съставлява престъпление, за което не може да бъде наказан поради погасяването му по давност, това лице не може да бъде лишено от възможността да участва в процеса и да се защитава, като наведе своите фактически и правни възражения. В настоящия случай като ответник по делото е било конституирано само дружеството- [фирма], на които установените с евентуалното позитивно решение престъпни обстоятелства следва да се противопоставят, но не е привлечено лицето за което се твърди че е извършило престъпно деяние- И. А. В., който е бил Управителят на [фирма] към момента на извършването на нотариалната заверка на подписа върху представената Декларация- съгласие и който е бил лицето дал съгласието за извършването на апорта по смисъла на чл. 73 ал.1 от ТЗ.

Налице е констатирана от въззивната инстанция нередовност на исковата молба във връзка с пасивната легитимация по предявения иск, която е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки на правото на иск, за които съдът е длъжен да следи и служебно. Тъй като нередовността на исковата молба във връзка с пасивната легитимация по предявения иск е установена пред въззивния съд, същата не може да бъде отстранена при продължаване на разглеждането на делото от същата съдебна инстанция, тъй като постановено съдебно решение, не може да обвърже с последиците си лицето, което би имало качеството на надлежна страна, но не е било конституирано по делото от първата съдебна инстанция. От друга страна недопустимо е неучаствалото в процеса лице, да бъде лишено от възможността да участва, да навежда фактическите и правните си възражения и да представя доказателства пред първата съдебна инстанция. Съобразно задължителните указания дадени в т. 5 от ТР № 1 от 09.12.2013г. на ВКС по ТД № 1/2013г. на ОСГТК, след като порока във връзка с активната или пасивната легитимация по предявения иск е установен от въззивния съд, то обжалваното първоинстанционно решение постановено без участието на страна, която е следвало задължително да бъде конституирана в процеса, следва да бъде обезсилено като недопустимо, а делото да бъде върнато на първата съдебна инстанция, с указания за конституиране на надлежния ответник и разглеждането на делото с негово участие. Въззивният съд, макар и инстанция по същество, не може да поеме в този случай функциите на първостепенния съд, в хипотеза при която не е конституирана надлежна страна по делото, тъй като процесуалната легитимация е една от абсолютните положителни процесуални предпоставки за съществуването на правото на иск и при нейната липса, производството и постановеното по него решение е недопустимо.

В указанията до първоинтанционния съд следва да се акцентира, че при предявения иск с правно основание чл. 124 ал.5 от ГПК, съдът е длъжен да се произнесе и по въпроса за наличието или отсъствието на всички елементи на фактическия състав на престъплението, както досежно неговите обективни елементи, така и досежно субективните такива- знанието за отделните факти от лицето, което се твърди че е осъществило деянието. Това налага в обстоятелствената част на исковата молба по-ясно и точно да бъде описано деянието, за което се твърди че осъществява състава на посочените от ищеца престъпления, а в петитума на исковата молба да бъде посочен и техният извършител.

Водим от изложеното, настоящият състав на ОС Благоевград,

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 8237/01.12.2014г., постановено по гр.д. №1607/2014г. по описа на РС Благоевград, като ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМО.

ВРЪЩА делото на РС Благоевград, за разглеждане на предявения иск с правно основание чл. 124 ал.5 от ГПК от друг състав, след конституиране като страна по делото на И. А. В., в качеството му на Управителят на [фирма], към 26.03.1997г. и след отстраняване на нередовностите на исковата молба.

Решението на съда подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от връчването му на страните, през ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :