Решение по дело №4972/2010 на Районен съд - Пазарджик

Р   Е  Ш   Е   Н   И   Е

 

Гр.Пазарджик,21.06.2011г.

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

            Пазарджишкият районен съд,гражданска колегия в публичното си заседание проведено на  двадесет и пети май  през две хиляди и единадесета   година в състав:

                                                           Председател:ИВАНКА ИЛИНОВА

 

При секретаря М.С. като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 4972 по описа на съда за 2010г.,за да се произнесе взе предвид следното:

            Предявен е иск с правно основание чл.45 от ЗЗД  .

            В исковата си молба против Я.Д., роден на *** г. в Д., Сирия, с постоянен адрес: гр. П., бул. „И.” № 53, ет. 4, ап. 11 и  настоящ адрес гр. Пазарджик, бул. ”България”№ 7, ет. 1, ап. 1  , ЕГН- ********** ищците   К.Н.Р., ЕГН: ********** *** и Х.-Г. К. Р., ЕГН: ********** ***,същия адрес, последния като малолетен чрез неговите родители и законни представители  К.Н.Р., ЕГН: ********** и А.Х.Р.,ЕГН-********** *** твърдят,че ответникът е признат за виновен по НОХД №1680/2010г. на РС гр.Пазарджик в това , че в гр. Пазарджик, при условията на продължавано престъпление за периода от 06.07.2009 г. до 16.07.2009 г., в качеството на собственик и управител на заведение за бърза закуска “Али баба” ЕООД-Пазарджик, е нарушил правила, уреждащи производството, преработката, съхранението и търговията на суровини и храни, предназначени за общо ползване и му е било наложено наказание „пробация“.

            В тази връзка се твърди,че в резултат на извършеното от ответника престъпление двамата ищци претърпяли сериозни болки и страдания.Вследствие на това,че консумирали дюнери на 05.07.2009г.в търговския обект на ответника – заведение за бърза закуска,находящо се в гр.Пазарджик,ул.“Пейо Яворов“ №1 двамата развили тежко заболяване  Салмонелозис –Салмонела ентиритидис ,представляващо разстройство на здравето временно опасно за живота.Най напред симптомите на заболяването се появили при малолетния ищец ,който на 09.07.2009г.бил настанен за лечение в болница СБАЛИПБ „Проф.Иван Кирков“ ЕАД.Детето било прието в тежко състояние-дехидратирано,с висока температура 39 градуса по Целзий,постоянна сънливост и слабо дишане.Заедно с детето в болницата била и майката,която била неотлъчно до него.На следващия ден 10.07.2009г.в същата болница постъпил и ищеца К.Р. със същите оплаквания.

            Твърди се в исковата молба,че двамата ищци преживяли най-ужасните и кошмарни дни  в живота си.Детето отслабнало от 15 кг.на 8 кг.Заболяването протичало в тежка форма,без да има сили да се съпротивлява ,тъй като детето е с доказана липса на имуноглобулин и поради това с намалена имунитет.Фебрилитетът между 38 и 39 градуса продължил около 7 дни.Поради обезводняването и високата температура трудно се намирали вени за поставяне на абокат.Лекарите успяли да поставят абоката след половин часов опити.Започнали вливания чрез системи  по 5 на брой в денонощие.Детето треперело от високата температура и нямало сили да се изправи.Изхожданията продължавали по 10.15 пъти на ден като на петия ден от престоя в болницата  в изпражненията се появили кръв и слуз.Включени били по 7 броя системи на ден,при което ръката на детето си подула и била много болезнена.Детето трудно понасяло всичко случващо се – постоянно плачело,всичко го боляло,било много изнервено,уплашено и нещастно.В същото време ищеца К.Р. и майката като родители страдали  като виждали болката изписана на лицето му,сълзите ми и като не можели да му помогнат да се почувства по-добре.

            Ищецът К.Р. твърди,че той имал същите симптоми  и бил подложен на същото лечение като него.

            Ищците твърдят,че болките и страданията им не приключили с изписването от болницата.Заболяването изисквало около шест месечен специален хранителен режим за пълното им възстановяване.Диетата била строго и приспособяването към нея било трудно.Детето трябвало да се захранва като бебе ,за да възстанови изгубените килограми.То молело за храна,а в продължение на шест месеца получавало препечен хляб,варен ориз,задушени картофи и моркови и лечебна хумана.

            Твърди се в исковата молба ,че ищците през време на престоя си в болницата закупили лекарства на стойност 120,11 лв. и заплатили изследвания на стойност 21,00 лв.За престоя в болницата заплатили 138,00 лв.

            С оглед на изложените по-горе твърдения и след доказването им съдът е сезиран с искане от всеки един от ищците за осъждане на ответника да заплати обезщетение за претърпяни неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдания в размер на по 10000,00 лв. ,ведно със законната лихва ,считано от датата на увреждането и с искане да заплати на ищеца К.Р. сумата 279,11 лв.обезщетение за имуществени вреди в резултат от същото деяние на ответника.Претендират присъждане на деловодни  разноски.

            В срока за отговор на исковата молба ответникът чрез пълномощника си адв.С.Д. оспорва иска като неоснователен като на първо място твърди,че ответникът не е пасивно легитимиран по предявените искове,тъй като същият като физическо лице никога не е осъществявал търговска дейност продажба на дюнери.Тази дейност се осъществява от юридическото лице  „АЛИБАБА“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Пазарджик,бул.“България“ №7,ет.1,ап.1 като при това положение исковите претенции следва да бъдат насочени към дружеството.Същевременно се твърди,че ответникът никога не е осъществявал пряко ръководство на дейността в нито един от обектите на дружеството.Счита,че исковете за неимуществени вреди следва да бъдат отхвърлени като неоснователни  или евентуално да бъдат уважени в по-нисък размер ,тъй като са прекомерно завишени.В отговора на исковата молба не е изразено становище по предявения иск за обезщетение за имуществени вреди. Ответната страна не сочи доказателства.

            Като се прецени поотделно и в съвкупност събраните поделото доказателства и като  взе предвид доводите на страните ,за да се произнесе съдът прие за установено следното:

            Със споразумение по НОХД №1680/2010г. на РС гр.Пазарджик ответникът се е признал за виновен в това , че в гр. Пазарджик, при условията на продължавано престъпление за периода от 06.07.2009 г. до 16.07.2009 г., в качеството на собственик и управител на заведение за бърза закуска “Али баба” ЕООД-Пазарджик,е нарушил правила, уреждащи производството, преработката, съхранението и търговията на суровини и храни, предназначени за общо ползване,а именно:не е спазвал хигиенните изисквания и не е прилагал добри практики на всички етапи на производството, преработката и дистрибуцията на храните” – чл. 17, ал. 1, във връзка с § 1, т. 14, т. 49, т. 60 и т. 64 от Закона за храните ,разрешил е пускането на пазара на храна, която не е безопасна за консумация от потребителите; уврежда или може да увреди здравето на хората и е негодна за консумация от хората - Чл. 20, ал. 1 и 2, във връзка с § 1, т. 4, т. 67, т. 68 и т. 34, от Закона за храните,не е въвел, прилагал и поддържал система от процедури и програми за управление на безопасността на храните или система за анализ на опасностите и критични контролни точки (система НАССР), а когато цялостното внедряване на системата е неприложимо - процедури в съответствие с принципите на системата НАССР – Като при приготвянето на сосове, без да има разработена технологична документация, описваща влаганите суровини и технологията на приготвянето на чеснов сос, е използвал животински продукти – сурови яйца,а не готови сосове от регламентирани производители и придружени с необходимите документи за произход и безопасност; както и не е водел чек-лист за измиване и дезинфекция на яйцата, употребявани като съставна част при приготвянето на сандвичи - Чл. 70, ал. 1 и ал. 2 от НАРЕДБА № 5 ОТ 25 МАЙ 2006 Г. ЗА ХИГИЕНАТА НА ХРАНИТЕ ИЗДАДЕНА ОТ МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО И МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ като от внесената с храната салмонелна токсикоинфекция, наложила болнично лечение, е последвала средна телесна повреда на 26 лица, сред които и двамата ищци и се е съгласил да изтърпи наказание „пробация“-задължителна регистрация по настоящ адрес  с периодично явяване при пробационен служител два пъти седмично за срок от една година. Ищцовата страна се позовава на така постигнатото и одобрено от съда споразумение имащо сила на присъда и приложението на чл.300 от ГПК досежно това извършено ли е деянието,неговата противоправност и виновността на дееца.

Основателни са възраженията на ответната страна,че споразумението няма доказателствена сила в настоящия гражданско правен спор,тъй като деянието на ответника,за което същият се  е признал а виновен обхваща периода 06.07.2009г.-26.07.2009г.,а според твърденията в исковата молба деянието,вследствие на което са настъпили увреждания на ищците е извършено на 05.07.2009г.,когато същите са консумирали дюнери закупени от търговски обект собственост на дружеството едноличен собственик на което се явява ответника.

При това положение с оглед на събраните по делото доказателства анализирани поотделно и в тяхната съвкупност съдът следва да извърши преценка дали ответникът е извършил вменените му действия или бездействия описани в исковата молба чрез препращане към текста на споразумението по наказателното дело цитирано по-горе,дали същите са противоправни ,дали ищците са претърпели увреждания вследствие на тези действия .В случай ,че горе изброените елементи на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД са налице съдът следва да презумира вината на ответника в случай,че законовата презумпция не е оборена от ответната страна.

Представено е удостоверение за раждане на малолетния ищец Х.-Г.  К. Р. ,от което е видно,че същият е роден на ***г.,към момента е малолетен и негови родители и законни представители са ищеца К.Н.Р. и А.Х.Р..

Представена като доказателство по делото е медицинска документация касаеща заболяването и лечението на двамата ищци.Представена е епикриза на Х.-Г.  К. Р.,издадена на 21.07.2009г.от БАЛИПБ „Проф.Ив.Киров“ ЕАД,отделение чревни инфекции с паразитен сектор.Посочена е анамнеза:консумация на дюнери от детето и баща му в град Пазарджик.Установява се,че ищецът е приет за лечение в отделението на 09.07.2009г.с диагноза Салмонелозис-Салмонела ентиритидис в увредено общо състояние ,интоксикирано,фебрилно,дехидратирано,плачливо,сухи видими лигавици,език сух ,обложен с белезникав налеп.Назначеното лечение включвало флуидотерапия,калиеви препарати,Суметролин,Амикацин,антидиарични средства:хидрасек,Са карбоници,рехидратиращ разтвор,Антипиретици,лечебна хумана,Фенобарбитал и диета.След започване на терапията било констатирано подобрение по отношение на основния синдром.Детето било изписано на 21.07.2009г.с овладян водно-електролитен баланс,трайна афебрилност,без гадане е повръщане,с нормална дефекация без диарични изхождания,физиологична перисталтика и стабилна хемодинамика.

            Приложени като доказателство по делото са листове с отразен ход на заболяването.Видно от същите е ,че до шестия ден от хоспитацизацията включително детето е имало силно изразен диаричен симптом като до петия ден детето е поддържало висока температура – 38,8 градуса.Има данни за венозни вливания до 17.09.2009г.-деветия ден от лечението.На 21.07.2009г.ищецът е изписан клинично здрав с указания за хранителна диета и 2 контролни прегледа до 20.08.2009г.

            По отношение на ищеца К.Р. е представена епикриза,издадена на 21.07.2009г.от БАЛИПБ „Проф.Ив.Киров“ ЕАД,отделение чревни инфекции с паразитен сектор.Посочена е анамнеза:консумация на дюнери в град Пазарджик.Установява се,че ищецът е приет за лечение в отделението на 10.07.2009г.с диагноза Салмонелозис-Салмонела ентиритидис в увредено общо състояние,интоксикиран,афебрилен,дехидратиран  ,сухи видими лигавици,език-сух,обложен.Назначеното лечение включвало флуидотерапия,калиеви препарати,Ципрофлоксацин,антидиарични средства,Деган и диета.След започване на терапията било констатирано подобрение по отношение на диарийнияя синдром и овладяване на водно електролитния баланс.Ищецът бил  изписан  на 21.07.2009г.с овладян водно-електролитен баланс,трайна афебрилност,без гадане е повръщане,с нормална дефекация без диарични изхождания,физиологична перисталтика и стабилна хемодинамика.

            Приложени като доказателство по делото са листове с отразен ход на заболяването.Видно от същите е ,че още на третия ден от приема в болничното лечебно заведение е настъпило подобрение в общото състояние на ищеца –афебрилност и умерено изразен диариен синдром.Възстановителния период е протичал без усложнения  с постепенно подобрение до   21.07.2009г.когато ищеца е изписан клинично здрав с указания за хранителна диета и 2 контролни прегледа до 20.08.2009г.като последните три дни е бил без терапия поради стабилизиране на състоянието му.

            Липсват данни за продължителността на предписания диетичен хранителен режим и  по отношение на двамата ищци или такива за влошаване на здравословното им състояние във връзка с процесното заболяване .

             Ищцовата страна представя доказателства за заплатени суми във връзка с лечението – фактура  на стойност 21,00 лв.за фекална проба,фактура за 90,00 лв.-такса придружител и фактура на стойност 48,00 лв.-платена потребителска такса.Представени са рецепти издадени на 07.07.2009г.и 08.07.2009г.и касови бонове за закупуване на лекарства на обща стойност  120,10 лв.,от които следва да се приспадне сумата 18,75 лв.за закупуване на 1 опаковка дамски превръзки на стойност 1,15 лв.,1 брой крем Нивеа на стойност 7,90 лв.и и два броя балсам за устни на стойност 9,70 лв.,които очевидно нямат връзка с лечението на ищците или поне такава не е доказана.

 Ищцовата страна ангажира гласни доказателства.Свидетелката М.  била заедно с ищците  в болницата. Тя постъпила на  10.07.2009 г. заедно със сина си, който  също беше ял от същите дюнери. Там се запознали с ищците,които вече били приети за лечение.Когато  приели свидетелката  лекарите вече  знаели  за  салмонелата в Пазарджик. От лекарката разбрала, че има още едно семейство   със   същата   диагноза. В болницата били  цялото семейство - майката , бащата и  малкото детенце. През цялото време на престоя  ни  детето почти  не спирало да плаче. На  10.07.2009 г. постъпила свидетелката с детето си и на  21.07.2009 г.  били  изписани. Ищците   още били  там .През цялото  време на престоя в болницата детето непрекъснато плачело.    Ищците   били изцяло на системи. Майката на детето споделила, че детето си е стопило килограмите,  а съпруга й   отслабнал с близо   20 кг. Майката едва  успявала да   ги обслужва. Тя била здрава,  но   зле психически,защото  не  спяла и от тормоза,който преживявала покрай тях. Споделила,че на детето много трудно са намерили вена  за    абокат,  защото  било много обезводнено.   Двадесет и седем пъти пробвали да му сложат абокат, но не успявали.  Първият екип се отказал и извикали  от детска болница  втори екип, който  се е справил.  Всеки 2-3 дни абоката на детето се сменял. Едната ръка се била деформирана от убожданията, била надута. Манипулационната била срещу  стаята на свидетелката  и всеки път, когато ги виждали  то пищяло. Било безкрайно омаломощено  и  майката го носела на ръце. Детето било над 3 годинки, но изглеждало много дребничко.  Свидетелката повече пъти го виждала в скута на майката. Симптомите били както на нейното дете-безкрайно обезводняване, много висока температура - над  39  градуса . И бащата и детето били непрекъснато на системи. Имали   страхотно разстройство , високата температура   и болки в корема. Свидетелката и сина й били изписани на 21.07.2009 г.и през последните дни детето й   се почувствало сравнително добре, докато  те до последно били на системи.Установява,че ищецът К. като ходел се подпирал на стойката за системите,а ходел непрекъснато до тоалетна.Детето било с майката непрекъснато.  На  сина си свидетелката могла да му обясня  защо не трябва да яде. Последните дни детето плачело , молело за храна,а  майката не му давала и    едва ли не  и майката изглеждала болна от мъка и омаломощаване ,че не могла да помогне на детето и да му обясни  защо не трябва да яде. Синът на свидетелката ял дюнери в гр.Пазарджик на 05.07.2009г., преди обяд  .

            Свидетелката И. установява,че познава  семейството на ищците   като  съседи  на ул. „Н. Фурнаджиев”  в Пазарджик.  На  05.07.2009 г.  се срещнали  при Бинго залата пред заведението „Али Баба”. Не  се били виждали известно време и се заприказвали. В един момент малкото дете Х. Г. поискал да  хапне  дюнер. Родителите закупили на детето  дюнер,   съответно и бащата си купил дюнер за него. Докато продължавал разговора и детето и бащата си изядоха дюнерите.Поприказвали още малко и се разделили. Свидетелката срещнала  ищеца К. след известно време и й се видял доста отслабнал. Попитала го и той   споделил, че от дюнерите,  които    яли тогава   заболели от „салмонела” и изкарали болестта много тежко с детето.  Той й разказал как е преминала болестта  - с висока температура, с разстройство,  особено за малкото дете. То  също било  много отслабнало, трябвало да бъде на диета, на препечена  филийка, на варени картофи, ориз и в същото време колко било мъчително за детето да гледа  другите деца да ядат,а то да не може ,което  продължило около    половин година.  През това време детето  се е хранело с препечена  филийка, с варени картофи и с ориз.  За него  също е   протекла болестта с висока температура . Каза,  че е отслабнал с около  15  кг. и действително като го погледнах, направо се ужасих от нещата, които той сподели с мен.  Най-трудно  му   било от  притесненията за детето.  То много бавно се е възстановило, защото е трябвало да бъде на диета. Свидетелката установява,че когато се видели с ищците и яли дюнери било  около  09.00 часа сутринта.Времето било топло,много горещо  . Свидетелката  видяла майонезата поставена до   реотаните .Направило й впечатление,  че стои на още по-топло,  вместо да е на другия край.

            При така изложената и приета за установена по делото фактическа обстановка от правна страна съдът приема,че предявеният иск е частично основателен.

            Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.45 от ЗЗД.

            Установява се по безспорен и категоричен начин,че двамата ищци са консумирали дюнери закупени  на 05.07.2009г.,около 09,00 ч.сутринта от заведение за хранене „Али баба“ в гр.Пазарджик,ул.“Пейо Яворов“ ,срещу бинго залата в града,както и че търговския обект се експлоатира от „АЛИБАБА“ ЕООД с едноличен собственик на капитала и управител ответника Я. Дакуда,като последните обстоятелства се установяват от представеното като доказателство по делото от пълномощника на ответната страна  извлечение от търговския регистър .

            В тази връзка съдът приема,че ответникът е пасивно процесуално правно и материално правно легитимиран да отговаря по така предявените искове,тъй като ищците ангажират личната му отговорност с посочването на конкретните деяния причинили описаните  в исковата молба увреждания.

            От анамнезата на заболяването  на   ищците – л.16 и л.35 от делото ,се установява ,че още същата вечер – неделя ,05.07.2009г.здравословното им състояние се влошило,което се изразило в повишаване на телесната температура до 39,4 градуса за детето и 39 градуса за К.Р. ,втрисане и воднисти диарични изхождания с неприятна миризма.Не се спори ,че съответно на 09.07.2009г.и на 10.07.2009г.двамата били приети за лечение в увредено общо състояние в  БАЛИПБ „Проф.Ив.Киров“ ЕАД в гр.София,отделение чревни инфекции с паразитен сектор и с диагноза Салмонелозис-Салмонела ентиритидис.Били изписани клинично здрави на 21.07.2009г.като заболяването в болничната фаза протекло от обективна страна по начина описан по-горе и възприет от съда въз основа на приетата като доказателство по делото представена от ищцовата страна медицинска документация.

            Твърди се в исковата молба ,че увреждането на здравето на ищците вследствие на консумацията на дюнери на 05.07.2009г.е в причинна връзка с действия и бездействия на ответника ,който не е спазвал хигиенните изисквания и не е прилагал добри практики на всички етапи на производството, преработката и дистрибуцията на храните  – нарушение на чл. 17, ал. 1, във връзка с § 1, т. 14, т. 49, т. 60 и т. 64 от Закона за храните ,разрешил е пускането на пазара на храна, която не е безопасна за консумация от потребителите; уврежда или може да увреди здравето на хората и е негодна за консумация от хората – нарушение на чл. 20, ал. 1 и 2, във връзка с § 1, т. 4, т. 67, т. 68 и т. 34, от Закона за храните.

Съдът приема за доказани горните твърдения с оглед безспорно установения факт,че именно вследствие на консумацията на дюнери ищците са били заразени с внесената с храната салмонелна токсикоинфекция.Като косвено доказателство в подкрепа на горния извод на съда е и факта,че ответникът се признава за виновен по НОХД №1680/2010г. на РС гр.Пазарджик   в това,че в гр. Пазарджик, при условията на продължавано престъпление за периода от 06.07.2009 г. до 16.07.2009 г.е извършил горните нарушения на правила и норми гарантиращи разпостранението на неопасни за здравето храни и в това,че деянията си е причинил средна телесна повреда – разстройство на здравето временно опасно за живота на 26 лица,сред които и ищците.Съдът счита,че ответника като управител на дружеството стопанисващо търговския обект ,от който са закупени дюнерите е бил длъжен да управлява търговската дейност  по начин гарантиращ спазването на посочените санитарно хигиенни изисквания и разпоредби.Именно в липсата на създадени условия за спазването им и строг контрол и наблюдение на дейността на обекта се състои противоправността в действията на ответника.Следва да се отбележи,че ответната страна не ангажира доказателства в подкрепа на изложеното в отговора на исковата молба твърдение,че ответникът не е упражнявал пряко ръководство на дейността в нито един от търговските обекти стопанисвани от дружеството. Точно тези противоправни деяния на ответника са причинили уреждане на ищците  ,поради което съдът приема,че налице пряка причинно следствена вързка между тях.

Не се събраха доказателства оборващи законовата презумпция за вина за настъпилите увреждания.Единствените доводи на ответника в тази връзка се свеждат до това ,че на 05.07.2009г.температурата в гр.Пазарджик била 40 градуса по Целзий.На първо място съдът приема,че около 09,00 ч.температурата в града не би могла да бъде 40 градуса.Това е стойност,която вероятно е била измерена около и след обяд.Но дори и  да е било така това обстоятелство не би могло да оневини ответника-същият е трябвало да предприеме адекватни мерки за предотвратяване на хранителни инфекции и интоксикации в  т.ч.преустановяване на продажба на потенциално опасни съставки или дори  тотално преустановяване на търговската дейност в случай,че не може да е абсолютно сигурен в безопасността на предлаганите от него храни.

Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД ответникът следва да поправи вредите,които виновно е причинил другиму.В случая двамата ищци претендират да им бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди-претърпени физически  болки и страдания като за ищеца К.Р. са налице и негативни психически изживявания свързани с това ,че е бил пряк свидетел на страданията на малолетното си четири годишно дете и тежкия и продължителен възстановителен период.При това положение съдът  при условията на чл.52 от ЗЗД следва да определи размера на дължимото от ответника обезщетение по справедливост.

Отчитайки тежкото здравословно състояние на детето ищеца Х.-Г. ,неговата ниска възраст ,настъпилите усложнения в хода на лечението-патологични примеси в изпражненията появили се на петия ден от хоспитализацията,дългия период от повече от 10 дни на фебрилност,обезводняването затрудняващо намирането на венозен източник и особената болезненост при опитите да бъде поставен абокат  необходим за  извършване на лечебни вливания както и последващия оток и болезненост на ръката  както и стреса е психическата травма,които детето неминуемо е преживяло и за които говори свидетелката И. ,а именно,че непрекъснато плачело и пищяло,мотивират съда да приеме,че обезщетението следва да бъде в размер на 4000,00 лв.Определяйки този размер съдът взема предвид и факта,че детето е следвало да търпи известно време и лишения свързани с наложената хранителна диета.Над 4000,00лв.до 10000,00 лв.или за сумата от 6000,00 лв.иска се явява неоснователен и ще следва да бъде отхвърлен.

Досежно ищеца К.Р. съдът приема ,че заболяването е имало по-слабо изразени симптоми и  по-бързо преходен остър период.Въпреки това ищецът е бил видимо значително отслабнал и изнемощял ,което само по себе си говори за физическите страдания ,които е преживял.Допълнителна травма от психически  характер ищецът е понесъл наблюдавайки боледуването и страданията на четиригодишния си син и страхувайки се за здравето и живота му ,което е логично и обяснимо от житейска гледна точка.И на последно място следва да се отбележи,че допълнителни неимуществени вреди ищецът е претърпял измъчвайки се от това,че детето му продължително време трябва да бъде на лечебно възстановителна диета ,нуждата от която детето не е могло предвид възрастта си да разбере и е искало храна,която родителят въпреки желанието си не е трябвало да му даде.С оглед но всичко това  съдът  приема,че обезщетението следва да бъде в размер на 4000,00 лв. Над 4000,00лв.до 10000,00 лв.или за сумата от 6000,00 лв.иска се явява неоснователен и ще следва да бъде отхвърлен.

Установи се от доказателствата интерпретирани по-горе ,че във връзка със заболяването ищецът К.Р. е закупил лекарства на обща стойност  101,35 лв., заплатил е престой в болничното заведение за себе си и за съпругата си като придружител на малолетния ищец в размер на 138,00 лв.,както и фекална проба в размер на 21,00 лв.,или общо вследствие увреждането е претърпял имуществени вреди в размер на 260,35 лв.като за този размер предявения иск за обезщетение следва да бъде уважен,а над него до претендирания размер от 279,11 лв.,или за 18,74 лв.иска ще следва да бъде отхвърлен.

На основание чл.78  ал.6 от ГПК във връзка с чл.83 ал.1 т.4 от ГПК и във вр.с чл.72 ал.1 от ГПК с оглед изхода на делото ответника следва да бъде осъден да заплати ДТ в размер на по 160,00 лв.за всеки един от исковете за обезщетение за неимуществени вреди и 50,00 лв.по иска за обезщетение за имуществени вреди .Пропорционално на уважената част от исковите претенции ответника следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца К.Р. деловодни разноски в размер на 346,23 лв.

            Водим от горното съдът

 

                                                            Р    Е   Ш    И   

 

            ОСЪЖДА Я.Д., роден на *** г. в Д., Сирия, с постоянен адрес: гр. П., бул. „И.” № 53, ет. 4, ап. 11 и  настоящ адрес гр. Пазарджик, бул. ”България”№ 7, ет. 1, ап. 1  , ЕГН- ********** да заплати на ищеца    К.Н.Р., ЕГН: ********** *** обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4000,00 лв.болки и страдания от непозволено увреждане причинило на ищеца разстройство на здравето временно опасно за живота, ведно със  законната лихва,считано от деня на увреждането 05.07.2009г. като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до 10000,00 лв.като неоснователен.

ОСЪЖДА Я.Д., роден на *** г. в Д., Сирия, с постоянен адрес: гр. П., бул. „И.” № 53, ет. 4, ап. 11 и  настоящ адрес гр. Пазарджик, бул. ”България”№ 7, ет. 1, ап. 1  , ЕГН- ********** да заплати на ищеца    К.Н.Р., ЕГН: ********** *** обезщетение за  имуществени вреди в размер на  260,35 лв.- закупуване на лекарства на обща стойност  101,35 лв., заплащане на престой в болнично  заведение за ищеца си и за съпругата му А.Р. като придружител на малолетния ищец Х.-Г. К. Р. в размер на 138,00 лв.,както и фекална проба в размер на 21,00 лв , ведно със  законната лихва,считано от деня на увреждането 05.07.2009г. като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до  279,11 лв.,или за сумата 18,74 лв.като неоснователен.

ОСЪЖДА Я.Д., роден на *** г. в Д., Сирия, с постоянен адрес: гр. П., бул. „И.” № 53, ет. 4, ап. 11 и  настоящ адрес гр. Пазарджик, бул. ”България”№ 7, ет. 1, ап. 1  , ЕГН- ********** да заплати на ищеца  Х.-Г. К. Р., ЕГН: ********** ***,същия адрес, последния като малолетен чрез неговите родители и законни представители  К.Н.Р., ЕГН: ********** и А.Х.Р.,ЕГН-********** ***   обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4000,00 лв.-болки и страдания от непозволено увреждане причинило на ищеца разстройство на здравето временно опасно за живота, ведно със  законната лихва,считано от деня на увреждането 05.07.2009г. като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до 10000,00 лв.като неоснователен.

ОСЪЖДА Я.Д., роден на *** г. в Д., Сирия, с постоянен адрес: гр. П., бул. „И.” № 53, ет. 4, ап. 11 и  настоящ адрес гр. Пазарджик, бул. ”България”№ 7, ет. 1, ап. 1  , ЕГН- ********** да заплати на ищеца    К.Н.Р., ЕГН: ********** *** деловодни разноски в размер на 346,23 лв.

ОСЪЖДА Я.Д., роден на *** г. в Д., Сирия, с постоянен адрес: гр. П., бул. „И.” № 53, ет. 4, ап. 11 и  настоящ адрес гр. Пазарджик, бул. ”България”№ 7, ет. 1, ап. 1  , ЕГН- ********** да заплати ДТ по делото общо в размер на 370,00 лв.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПОС в дву седмичен  срок от връчването му на страните.

           

 

 

                                                            РАЙОНЕН  СЪДИЯ: