Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 05.04.2019г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на двадесет и пети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
ПАВЕЛ
ПАНОВ
при участието на секретар Антоанета
Луканова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 13977 по описа за
2018г., взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 14.05.2018г., гр.д.52783/17г., СРС, 49
с-в признава за установено по предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.535 ТЗ, че Н.А.Д. дължи на „Х.Т.Г.“ ЕООД сумата 12 648.94 лв. по
запис на заповед, издаден на 23.08.2016г., с падеж 20.12.2016г. и осъжда
ответницата да заплати на ищеца сумата 1 092.98 лв. – разноски.
Срещу решението постъпва въззивна жалба
от ответницата по иска Н.А.Д.. Счита за необсъдено в решението своето възражение,
че не е страна по договорните отношения с ищеца. Иска се отмяна на решението и
постановяване на друго, с което да се отхвърли
искът.
Въззиваемият – ищецът „Х.Т.Г.“ ЕООД оспорва
жалбата.
Софийският
градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и
като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените оплаквания в жалбата, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.
чл.535 ТЗ.
Записът на заповед от 23.08.2016г. е подписан от ответницата
Н.А.Д. като издател. Съдържат всички задължителни реквизити по чл.535 ТЗ –
наименование „запис на заповед”, който израз се съдържа и в текста, безусловно
обещание да се плът „Х.Т.Г.“ ЕООД, дължима сума от 12 648.94 лв. и уговорен падеж
на дата 20.12.2016г.
При
установен редовен от външна страна запис на заповед, който съдържа всички
задължителни законови реквизити, кредиторът (поемател) разполага с правото да събере
вземането си по ценната книга, като е освободен от необходимостта да доказва
основанието на вземането. За длъжника (издател) съществува задължение да плати
посочената в менителничния ефект сума или възможност да релевира
правоизключващи възражения - абсолютни срещу формата или съдържанието на
менителничния документ, или лични възражения, основани на отношенията с
поемателя. При изрично и конкретизирано оспорване на каузалното правоотношение,
за оспорващия длъжник възниква тежестта да докаже фактите, от които произтича вземането.
В случая не се налага доказване на
каузалната сделка, защото в отговора на исковата молба няма подобно оспорване. Противно
на оплакването по жалбата, в първоинстанционното решение е обсъдено единственото
възражение на ответницата, че не е страна по договорното правоотношение с ищеца,
защото е подписала записа на заповед не в лично качество, а като управител на
трето за спора лице „БГС.Т.“ АД. След като, обаче в ценната книга не е изрично
вписано наименованието на същото дружество, задължено лице остава ответницата. При
липса на въведен спор за връзка между абстрактната и каузалната сделки, следва
да се признае за установено, че ответницата като издател дължи сумите по записа
на заповед, за чието плащане не представя доказателства (решение № 248/23.01.2015г.,
т.д.3437/13г., ВКС, I т.о.; решение № 143/17.06.2015г., т.д.371/12г., ВКС, II
т.о. и решение № 88/08.07.2015г., т.д.1205/14г., ВКС, I т.о).
Крайните изводи на двете
съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното
решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди изцяло.
Пред настоящата инстанция въззиваемият установява
разноски от 840 лв. – платено по банков
път адвокатско възнаграждение, които се дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 14.05.2018г., гр.д.52783/17г., СРС, 49 с-в.
ОСЪЖДА
Н.А.Д., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Х.Т.Г.“ ЕООД, ***, „Бизнес
център „******, офис 6-А сумата 840 лв.
– разноски за въззивна инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.