Р Е Ш Е Н И Е № 260876
гр. Пловдив, 17.03.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, XV- ти граждански състав, в
публично съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при секретаря Катя Янева, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 4360 по описа за 2020
г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
С
искова молба ищецът А.А.Д. е предявила срещу
„Лукойл-България” ЕООД обективно, кумулативно
съединени искове, както следва: 1) за признаване за незаконно на дисциплинарно
уволнение, осъществено със Заповед № ****/ ****г. на В.П.-К., пълномощник на ****
на „Лукойл България“ ЕООД и неговата
отмяна – правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и 2) за заплащане на парично
обезщетение за времето, през което ищцата не е полагала труд по трудово
правоотношение за периода 18.03.2020 г. – 25.03.2020 г. в размер от 310, 64 лв.
и за разликата между получаваното трудово възнаграждение и това, което получава
по сключено настоящо трудово правоотношение за периода 26.03.2020 г. –
13.05.2020 г. в размер от 1210, 25 лв.- правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ, ведно със законната лихва
върху горепосочените суми, считано от датата на отпадане на извънредното
положение в страната ( 14.05.2020г.) до окончателното изплащане на сумите (
горепосочените претенции са описани съобразно изрично заявеното от ищцата в
уточняваща молба от 14.05.2020г.- л. 36).
Ищцата
твърди, че е работила при ответника на длъжност „****”, като на 11.03.2020 г. й
е била връчена покана за предоставяне на обяснения и множество документи, с
които същата не е могла да се запознае. Излага съображения, че е била принудена
да предостави обясненията незабавно, не в законоустановения
тридневен срок. Сочи, че спрямо нея е осъществена физическа и вербална агресия
с цел да напише писмените си обяснения незабавно. След депозираните обяснения,
на 17- ти и 18.03.2020 г. била извършена ревизия в обекта, в който ищцата
работила, за периода 14.11.2019 г. – ****** г., при която били констатирани
липси на стойност 814.18 лева. След извършената ревизия, на 19.03.2020 г. на
ищцата била връчена заповед за уволнение, с която и било вменено, че е
присвоила сума в размер на 174 лева за периода 24.11.2019 г. – 20.01.2020 г. Ищцата
възразява срещу вмененото й дисциплинарно нарушение, доколкото същото не е
извършено, не е надлежно проведена процедурата по снемане на обясненията, както
и че дори да са установени липси. Сочи и че не е било необходимо да бъде
налагано дисциплинарно наказание „уволнение“.
В
допълнителна молба / л. 36/, неразделна част от депозираната искова молба,
ищцата уточнява, че претендира обезщетение по чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ, както
следва: за периода 18.03.2020 г. – 25.03.2020 г. в размер от 310.64 лева, а за
периода 26.03.2020 г. – 13.05.2020 г. претендира разликата между
възнаграждението, което е получавала преди уволнението и това, което получава
по възникнало последващо трудово правоотношение, като
общата претенция е в размер от 1210, 25 лева, ведно със законната лихва върху
посочените суми, считано от датата на отпадане на извънредното положение в
страната до окончателното им изплащане.
В срока по чл. 131 ГПК дружеството „Лукойл България“
ЕООД е депозирало отговор на искова молба. В същия се излагат съображения, че
ищцата е извършила тежко нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в
маркиране на стоки и получаване на суми от клиенти, без издаване на касова бележка,
а впоследствие и отмаркиране на стоката, и
присвояване на средства. По този начин, според ответника, е извършвала
нарушение на Наредба ***** г. на **** на финансите и на трудовите си
задължения. Част от посочените нарушения били описани в протокол от ****** г.
на база справки за отмаркирани стоки и записи от
видеокамери. Посочва, че процедурата по налагане на дисциплинарно наказание е
проведена законосъобразно, доколкото обясненията са поискани на 11.03.2020 г.,
а заповедта за уволнение е издадена на **** г. Излага съображения, че
нарушението се явява тежко нарушение на трудовата дисциплина. Моли се, така
предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и
доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл.235, ал.2 ГПК, счита за установено следното от фактическа страна:
По делото не се спори, че между страните
е действало валидно трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала
при ответното дружество длъжност „****“.
Не е спорно и обстоятелството, че на
ищцата е наложено дисциплинарно наказание – „уволнение“ със Заповед за налагане
на дисциплинарно наказание № ****/ **** г. на В.П.-К., пълномощник на **** на
„Лукойл България“ ЕООД / л. 5/. Посочената заповед е връчена лично на ищцата на
дата 19.03.2020г. Преди да бъде наложено дисциплинарното наказание,
работодателят изискал от ищцата писмени обяснения с Покана за предоставяне на
писмени обяснения изх. № ****г. / л. 6/. Поканата е връчена лично на ищцата 12.03.2020г.,
като в същата е указано, че може да предостави обяснения в писмен вид в
тридневен срок от получаването й. Съдът счита за нужно да посочи, че в заповедта
за налагане на дисциплинарно наказание и в поканата за предоставяне на писмени
обяснения, ищцата е посочена с фамилно име „А.“ , а не „Д.“. Липсва каквото и
да било съмнение обаче, че поканата и заповедта са с адресат именно ищцата,
доколкото посоченото „ЕГН“ на всички позиции е това на Д. ( ЕГН ********** ).
След получаване на показаната за
предоставяне на писмени обяснения, такива са депозирани от ищцата под вх. № ****/
13.03.2020г. / л. 55- 56/.
От
намиращата се на л. 23 гръб- л. 25 справка се изяснява, че като ****, в периода
26.11.2019г.- 16.01.2020г. ищцата е отмаркирала стоки
в търговски обект на ответното дружество – **** “***“- ****, ****** ( в справката, намираща се на
посочените от делото страници е посочена работната станция- “******”, като срещу нея фигурира потребителското име на ищцата,
дата и часа на отмаркирането на стоките ). В тази
връзка, датите и часовете на отмаркиране на стоки,
посочени в Констативен протокол от ******г., в който са отразени резултатите от
извършена проверка /л. 57/, съвпадат с тези в справката (конкретен пример- на
03.01.2020г. в 17.00ч. ищцата е била на смяна и действително е отмаркирала кафе на стойност 1.99 лв. – справката на л. 23
гръб- л. 24 ). Изводът, че именно ищцата е отмаркирала
стоките се затвърждава и от приетите по делото
работни графици / л. 98- 102/, от които се установява съвпадение на датите, на
които ищцата е била на работа съобразно графиците и датите, на които в
електронната система на ответното дружество е регистирано
отмаркиране на стоки с потребителското име на ищцата.
Следва
да се посочи, че на л. 129- 176 от делото също фигурира справка за отмаркирани стоки за периода 01.11.2019г.- 31.01.2020г., но
същата е изготвена на по- късен етап, след уволнението на ищцата и в нея не
фигурира нейното име. Причината името на ищцата да не фигурира е обяснена
съвсем ясно от св. Ж. ( л. 181 ). Посоченият свидетел изтъква, че след като
ищцата е била уволнена, нейният код е бил даден на друг служител и предвид това
в цялата история на справките ще фигурира само служителят, който текущо ползва
кода, предходно даден на ищцата ( св. Ж., л. 181- „Системата е направена така, че на този код, ако е бил един служител и
след това се напише друг служител и се пусне справката, вече излиза новият
служител и старите ги няма.“ ). Предвид това, съдът счита за меродавна
първоначално представената по делото справка за отмаркирани
стоки, прило**** на л. 23 гръб- л. 25.
От показанията на св. П. / л. 117 гръб- л.
118/ се установява, че е бил **** на търговски обект „***“ на „Лукойл България“
ЕООД, като по същото време ищцата е била ****. Сочи, че впоследствие също е бил
уволнен дисциплинарно. Свидетелят изтъква, че често може да възникне
необходимост дадена стока да бъде отмаркирана. Сочи
се, че отмаркиране може да се осъществи, както преди
издаване на касовата бележка, така и след това. Като пример за отмаркиране на стока посочва хипотеза, при която клиент се
отказва от закупуването на даден артикул и избира друг. Тогава стоката се отмаркира и се маркира другата, която клиентът желае.
Свидетелят сочи, че в този случай, парите които е дал клиентът се оставят извън
касата, но **** не ги прибира за себе си, а в плик, като впоследствие
съдържанието на плика се пуска в касата ( л. 117 гръб- „Тъй като клиентът е взел това и го иска, тя му го дава и парите, които
плаща клиентът, тя ги оставя настрани…; л. 118- „Парите, които остават в резултат на отмаркирането,
тя не ги прибира в себе си, а като се маркира стоката, парите ги пуска в
пликовете.“). Свидетелят сочи, че това била практиката във всички обекти на
ответното дружество.
Съдът
кредитира изложеното от свидетеля в частта, касаеща
мястото, на което е работил и длъжността, която е заемал. Цени се изложеното и
в частта, в която посочва, че част от **** на обекта, в който е работил, са заделяли пари при отмаркиране на
стоки, които са били отделяни в пликове извън касата. Не се кредитират
показанията на свидетеля в частта, в която посочва, че това е обичайна и
установена практика във всички обекти на ответното дружество. Противно не само
на правната, но и житейска логика е, сумите, които са получени от клиенти при
маркиране и отмаркиране на стоки да не бъдат директно
поставяни в касата, а първо да бъдат заделяни от ****
и поставяни в плик. Подобно действие, не само предпоставя
злоупотреба с доверието на работодателя, но е и в директно противоречие с
разпоредбата на чл. 33 от Наредба № ******** г. на **** на финансите, изискваща
всяка промяна в касовата наличност да бъде своевременно отчитана. Впрочем,
противно на твърдението на св. П., по делото не са събрани доказателства за
това, че заделянето на пари извън касата при отмаркиране на стоки е регулярна практика, нито се изясни,
че ответното дружество задължава своите ****и при отмаркиране
на една стока и маркиране на друга, да заделят извън касата получените от
клиента пари и да не издават фискален бон.
Във връзка с гореизложеното, съдът счита
за нужно да акцентира върху показанията на св. Й. / л. 121 гръб- л. 122/.
Свидетелката работи като **** при ответното дружество и в своите показания
съвсем ясно обяснява какво представлява процедурата по отмаркиране/
маркиране на стоки. Свидетелката е категорична, че без оглед на осъществената
операция, никога не се заделят пари извън касата. Сочи и че когато се маркира
дадена стока и клиент изцяло се откаже от нея, не остават каквито и да било
парични средства, тъй като стоката се връща и продажба въобще не се
осъществява. Свидетелката изтъква и че дадена стока, ако не е заприходена и отразена в програмата на ответното дружество,
тя не може да бъде продадена на клиент. Сочи, че тези артикули се отделят като
нова стока и едва, когато бъдат отразени в програмата, тогава се предлагат на
клиенти. Свидетелката поддържа и че на 19.03.2020г., когато е връчвана
заповедта за уволнение, спрямо ищцата не е упражнявано насилие. Сочи, че на
ищцата й е било дадено достатъчно време, за да разгледа спокойно връчените й
документи. Изтъква и че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не е
четена пред клиенти, влизащи в търговския обект. В същия ден, освен на ищцата, са били връчени
заповеди за дисциплинарно уволнение и на Д.В. и К.Б..
Съдът кредитира в цялост, изложеното от
свидетелката, като счита показанията й за обективни и логически последователни.
Следва да се посочи, че показанията на
св. Й. са напълно подкрепени от думите на св. С. / л. 120 гръб- л. 121/. Последната
е присъствала на дата 12.02.2020г., когато на ищцата й е била връчена покана за
даване на писмени обяснения. Свидетелката пояснява, че по време на процедурата,
на ищцата не е било оказано въздействие под каквато и да било форма. Всичко е
протекло спокойно, като Г.М. се е държал любезно, учтиво и не е изисквал от
ищцата да предаде писмени обяснения веднага. На ищцата е било разяснено за
какво се изискват писмените й обяснения и че може да не ги даде веднага.
Изтъква и че проверяващият не е притеснявал ищцата докато изписва своите
обяснения. Свидетелката е присъствала и при връчването на заповедта за
дисциплинарно уволнение на ищцата. Сочи, че М. отново се е държал спокойно,
уравновесено и уважително, като първоначално ищцата също е била спокойна, но
впоследствие е станала по- агресивна, след като е била запозната със
съдържанието на заповедта за уволнение. Свидетелката пояснява и че установените
нарушения от ищцата са свързани с маркиране на стока, която е дадена на клиент,
като след това същата стока се отмаркира и получените
пари от клиента се заделят от ищцата, без да постъпят в касата на търговския
обект.
Съдът кредитира в цялост и изложеното от
св. М. / л. 118- 120/. Свидетелят сочи, че извършените нарушения от ищцата във
връзка с маркиране/ отмаркиране на стоки, неиздаване
на фискален бон и отделяне на парични средства извън касата на обекта,
първоначално са констатирани от П. Ж., който в началото на 2020г. е встъпил
като временно изпълняващ функциите **** на обект „***“. Сочи, че Ж. е проверил
всички **** на обекта, но е забелязал нарушения само при ищцата и две други
нейни **** - Д.В. и К.Б.. Забелязаното от Ж. е впоследствие е обективирано в констативен протокол. Сочи се, че са
установени случаи в края на 2019г. и началото на 2020г., при които ищцата първо
маркира стока, не издава касова бележка, след това я отмаркира
и заделя парите извън касово чекмедже. Свидетелят поддържа, че това е не само
нередно и в противовес със задълженията на ****а, но и може да доведе до
затваряне на търговския обект за поне един месец, ако бъде осъществена проверка
от органите на НАП. М. изтъква, че на 12.03.2020г. лично е връчил на ищцата
покана за даване на писмени обяснения. Към поканата е приложил и справка за отмаркирани стоки. Свидетелят сочи, че е оставил всички
материали на разположение на ищцата, като й е казал, че може да даде обяснения
в момента или ако прецени, да ги депозира в тридневен срок. След това се е
отдалечил от ищцата, като тя спокойно е можела да прецени как да постъпи. След
около един час, ищцата е предала писмените си обяснения на свидетеля. Сочи, че
самата ищца е преценила да даде писмени обяснения в същия ден, без да й е
оказван натиск под каквато и да било форма. На 19.03.2020г. свидетелят е връчил
на ищцата заповедта на налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”. Заедно
със заповедта на ищцата, са били връчени заповеди за дисциплинарно уволнение и
на две нейни колежки- Д.В. и К.Б.. Свидетелят сочи, че е предоставил време на
ищцата и на нейните колежки да се запознаят със заповедите и ако преценят да се
консултират с адв. В началото ищцата не е искала да
подпише заповедта, но впоследствие се е съгласила да го стори.
Съдът не кредитира показанията на св. В.
/ л. 179- 180/, доколкото те са в пълно противоречие с изложеното от св. Й.,
св. С. и св. М.. Не се споделя твърдението на свидетелката, че спрямо нея и
ищцата, при връчването на поканите за даване на писмени обяснения, е била
упражнена агресия. От думите на св. С. ( която освен пряк, е и първичен
информационен източник ) се изяснява, че св. М. се е държал спокойно, не е бил
припрян, обяснил е ситуацията на ищцата, без да употребява груби и неуважителни
думи. Прави впечатление и че св. В., също като свидетеля П. твърди, че при отмаркиране на стока, парите получени за нея се заделят в
плик. При версията на св. В. обаче, парите в един по- късен момент не се
оставят в касата от съответната ****, а се дават на ****, който лично ги
маркира в някоя от касите на търговския обект. Явно е, че за част от **** в
обект „***“ е съществувала практика да заделят парични средства извън касата на
обекта, но това не е било установена практика и по никакъв начин не може да
бъде дефинирано като правомерно действие. Всъщност, несъстоятелността на
твърденията на св. В. за целта на заделянето на
паричните средства е допълнително подплатена и от факта, че според изложеното
от нея, парите могат да останат в плик дори до сутринта, ако съответният
служител е нощна смяна ( л. 180- „След
това се уведомява ****т на сутринта, когато е на работа и пропуснатото отмаркиране се прави тогава от него. Парите, които остават
в този плик, се дават на ****”).
От показанията на св. Ж. / л. 180- 181/,
които съдът кредитира в цялост, се изяснява, че той е установил извършените
нарушения на трудовата дисциплина от ищцата. Сочи, че когато през м. януари
2020г. е застъпил на работа като **** в обект „***” на ответното дружество, е
решил да направи проверка на персонала за евентуални нарушения. Установил е, че
ищцата неправомерно отмаркира стоки. На видеонаблюдение от няколко смени на ищцата е забелязал, че
тя продава кафе на клиент, взема парите, като в същото време на справката в
системата на търговския обект, артикулът не фигурира като продаден. Впоследствие,
парите получени при продажбата не постъпват в касата и не се отчитат. Сочи, че
е установил това в четири отделни справки за ищцата и именно предвид това е
приел, че не се касае за грешка и е сигнализирал ръководните органи на
ответното дружество за извършените нарушения. Свидетелят сочи, че действията на
ищцата водят до неотчитане на парични средства. Изтъква, че неотчетените при
проверката на ищцата средства не са в касата на обекта. Св. Ж. посочва, че към
момента е **** на обект „***” на ответното дружество. В този обект също се
случва да се отмаркират стоки, но е категоричен, че в
резултат на това действие не остават пари.
Съдът не цени представения по делото
Протокол за извършена проверка в обект от ****г. на ТД на НАП- Пловдив / л. 29-
31/ . В посочения протокол е отразено, че при проверката в процесния
обект не е установена разлика в касовата наличност. Информацията, отразена в
протокола е неотносима за настоящия процес, доколкото
проверката е извършена на ****г., което като дата е два месеца преди процесния период ( 26.11.2019г- 16.01.2020г. ).
От приетото по делото заключение по
назначената ССчЕ / л. 112- 114/ се установява, че последно
полученото от ищцата брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец е в
размер от 1152, 39 лв. Посочено е, че обезщетението за оставане без работа за
периода 18.03.2020г. до 25.03.2020г. е в размер от 384, 13 лв. За периода
26.03.2020г. – 13.05.2020г., разликата между получаваното по прекратеното
правоотношение трудово възнаграждение и последващото
такова е в общ размер от 791, 60 лв. (
или общо дължимото обезщетение по чл. 225, ал. 1 и ал. 2 за периода
26.03.2020г. до 13.05.2020г. е в размср от 1175, 73
лв. ).
Съдът кредитира в цялост заключението на
вещото лице, като счита същото за обективно, пълно и обосновано.
От заключението по назначената по делото
СТЕ / л. 191- 213/ се изяснява, че представеният по делото видеозапис на
оптичен носител от дата 12.03.2020г. не е манипулиран. Вещото лице е обследвало
кадрите от записа като в приложение 1 към заключението / л. 195- 213/ е проследил действията на пет лица,
обозначени като „**** 1, 2, 3 и 4” и „*** 1” във времевия диапазон 16:10:00 до
17:29:56ч. на 12.03.2020г. Следва да се посочи, че на записа и кадрите,
извлечени от вещото лице се виждат петте лица и част от техните действия, но не
може да бъде идентифицирана тяхната самоличност. Въпреки това, от приложените
към заключението фрагменти от записа може да се изведе заключение, че физическо
пререкание между лицата на записа липсва. Изяснява се и че „**** 1, 2 и 3” са
седнали на маса в търговския обект „***” и пишат до 17.20часа / л. 208/.
Съдът кредитира в цялост заключението на
вещото лице, като счита същото за компетентно изготвено и обосновано.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, счита за установено от
правна страна следното:
Предявени са обективно, кумулативно
съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал.1, т. 1 и т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ. Основният спорен въпрос в
настоящия случай касае законността на извършеното уволнение, а същата се
определя от установяването на вмененото дисциплинарно нарушение със Заповедта
за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”. Дисциплинарното нарушение като
вид правонарушение е установено от разпоредбата на чл. 186 КТ и се определя
като виновно неизпълнение на трудовите задължения. Елементите на фактическия
състав на дисциплинарното нарушение, които го характеризират като вид правонарушение
са: деяние/действие или бездействие/, противоправност
и вина, поради което следва да бъдат изследвани посочените белези за вмененото
дисциплинарно нарушение с процесната заповед.
На ищцата е вменено дисциплинарно
нарушение по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 8, пр. 1- во,
вр. чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ, като фактическите
основания за това са описани в Заповед № **** от ****г. на В.П.-К., пълномощник
на **** на „Лукойл България“ ЕООД. Съдът счита, че не са допуснати формални
нарушения от страна на ответното дружество при провеждане на процедурата по
налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. В хода на процеса бяха
представени от страна на ответното дружество писмените обяснения на ищцата / л.
55- 56/, които са поискани преди да бъде издадена заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“. Фактът, че обяснения са дадени от страна
на работника преди издаването на заповедта, не се оспорва и подлага на съмнение
от страна на ищеца. Прочитът на исковата молба налага и категоричния извод, че
възраженията на ищцата не касаят липсата на поискани обяснения от работодателя,
а това че обяснения са изискани веднага и то чрез прилагане на физическа и
вербална агресия. Съдът счита, че тези твърдения останаха изцяло недоказани.
Дори напротив- от думите на св. С. се изяснява, че при представяне на поканата
за даване на писмени обяснения, св. М. се е държал спокойно, уважително и
благоразположено към ищцата. Предоставил й е необходимите документи и е дал
информация за вменените й нарушения. Липсват каквито и да било данни за
осъществено насилие ( дърпане, блъскане), за каквото се твърди в исковата
молба. Допълнително, на ищцата й е дадено достатъчно време, за да състави
своите писмени обяснения, като й е разяснено, че това може да се случи и в
тридневен срок от получаването на поканата. Следва да се посочи, че в подкрепа
на гореизложения извод е и обстоятелството, че поканата за даване на писмени
обяснения е подписана от ищцата без каквито и да било възражения, като в нея
изрично е отразено, че обяснения могат да бъдат дадени в тридневен срок от
получаването й. Тоест, на ищцата са й разяснени в пълнота правата, като й е
предоставена възможност ефективно да ги упражни. Дали ще даде писмени обяснения
в същия ден или в тридневен срок е въпрос на нейна лична преценка, която по никакъв
начин не засяга законността на уволнението. Впрочем, изводът за липса на
упражнено насилие спрямо ищцата се извежда и от заключението по изготвената
СТЕ. В кадрите, извлечени от инсталираната в обект „***“ система за видеонаблюдение, в нито един момент не се наблюдава физически
контакт или друг тип агресивно поведение между лицата, обозначени в
заключението като „**** 1,2,3 и 4“ и *** „1“.
В допълнение към гореизложеното, то
следва да се посочи, че обясненията на ищцата са входирани
в ответното дружество на ***** г. като процесната
заповед за уволнение е издадена след това, а именно -на ****г.
По
отношение на възражението на ищеца за недостатъчна обоснованост и мотивираност
на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, както и за
издаването й преди да бъдат събрани достатъчно доказателства за нарушенията,
съдът счита следното: в Кодекса на труда не е уредено производство по налагане
на дисциплинарни наказания като динамичен фактически състав ( липсва зависимост
между отделните елементи, при която всеки предходен юридически факт се явява
предпоставка, за да настъпят правата и задълженията- правните последици, по
следващия юридически факт ). За да бъде упражнено надлежно потестативното
право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно
изявление без предизвестие при уволнение (или да наложи друго дисциплинарно
наказание) не е необходимо работодателят да бъде “сезиран” с нарочен акт
(жалба, оплакване, сигнал или друг документ ), той не е длъжен да уведоми работника
за “висящото производство” и да му връчи копие от акта, с който е “сезиран”
нито да му съобщи какво дисциплинарно наказание може да му бъде наложено.
Когато на работодателя станат известни обстоятелства за нарушаване на трудовата
дисциплина, той е длъжен да изиска устни или писмени обяснения от работника по
тези обстоятелства ( това е сторено в настоящия случай) и след това да му връчи
заповед за налагане на дисциплинарното наказание. Събирането и преценката на
доказателствата също не е подчинено на правила за публичност, непосредственост
и състезателност. Нито в искането за обяснения, нито в заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание работодателят е длъжен да посочи всички обективни и
субективни елементи на изпълнителното деяние, нито да посочи кои факти е приел за установени. Както в искането за
обяснения, така и в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е
достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за
работника начин. Допълнително, работодателят не дължи и обсъждане в заповедта
дали кредитира обясненията на работника/ служителя и ако не ги цени, то поради
какви причини. ( в тази насока- Решение №
270/03.10. 2013 г., Четвърто гражданско отделение, гр. дело № 1328 по описа за
2012г.; Решение № 209/02.05.2012 г. по гр. дело № 768/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; Решение № 857/25.01.2011 г. по гр. дело №
1068/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; Решение №
171/23.02.2010 г. по гр. дело № 68/2009 г. на ІІІ-то гр. отд.
на ВКС; Решение № 205/26.03.2010 г. по гр. дело № 267/2009 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС; Решение № 237/24.06.2010 г. по гр. дело №
826/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; Решение №
688/23.11.2010 г. по гр. дело № 114/2009 г. на ІV-то гр. отд.
на ВКС ).
В случая, заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“ разполага с изискуемия набор от реквизити,
като видно и от съдържанието на самата искова молба, с която е сезиран съдът,
то ищецът е напълно наясно с фактическите параметри на вмененото му нарушение (
срещу които е навел и съответни възражения ). Конкретизирани са нарушенията (
време, дата, място ), посочен е техният автор ( в случая ищцата), като в
заповедта работодателят дори е описал методиката, по която счита, че са
осъществени нарушенията. Взети са предвид и дадените от работника
обяснения.
В този порядък, то следва да се посочи и
че от приобщените по делото доказателствени
материали, се изяснява ищцата да е извършила вменените й нарушения на трудовата
дисциплина в периода 26.11.2019г.- 16.01.2020г. Ключови за този извод на съда
са показанията, дадени от св. Ж., който както вече бе посочено, непосредствено
е установил, че ищцата отмаркира вече предадени на
клиента стоки, не издава фискален бон и заделя извън касата парични средства.
Предвид естеството на извършеното от ищцата, то явно е, че стореното от нея не
е възприето на момента, а в последващ период при
извършена проверка в търговския обект. В този порядък, то и съвсем логично е,
св. Ж. да е установил нарушенията чрез преглеждане на данни от компютърната система
в търговския обект и инсталираната система за видеонаблюдение. Описаната от св. Ж. методика на осъществяване
на процесните нарушения се потвърждава и от думите на
свидетеля М., според който след като определена стока е продадена на клиента и
заплатена от него, тя се отмаркира и не се издава
касова бележка, а получените пари се заделят и въобще не постъпват в касата на
обекта. Именно и тези свои наблюдения, св. М. и св. Ж. са обективирали
в приетия по делото Констативен протокол от ******г. / л. 57- 59/. От
показанията на св. М. се установява и как отмаркирането
на стоки опосредява процеса по заделяне
на пари извън касата и прикрива следите от тази дейност ( л. 119- „Касата не излиза на липса, защото, ако
стоката не се маркира, не фигурира“… „Когато се отмаркират,
касата не се засича, защото тя излиза на плюс“ ).
Съдът не възприема **** от св. П. и св. В.
теза, че при отмаркиране на стоки, практиката е
получените от клиента пари ( ако впоследствие е закупил друга стока вместо отмаркираната ), да се заделят в пликове извън касата.
Както бе изложено и по- горе, по делото липсват данни, че ответното дружество
налага на своите служители подобна незаконосъобразна практика. Напротив- св. Й.,
която също работи като **** в обект „***“ на ответното дружество е категорична,
че пари никога не се заделят извън касата. Още повече, че според св. Ж., в
резултат на отмаркиране на стоки изобщо не остават
пари, които да трябва да се заделят извън касата ( л. 181- „Няма такова нещо да остават пари в резултат от тези отмаркирания“.). Всъщност, твърдението на св. Ж. е и
напълно резонно, доколкото при отмаркиране на вече
маркирана стока, то съществуват следните варианти: клиентът се е отказал изцяло
от покупка, при което следва да му бъдат върнати парите; клиентът е преценил,
че желае друга стока на същата цена; новата избрана от клиента стока е на по-
ниска цена, при което следва да му бъдат върнати част от парите; клиентът е
избрал стока на по- висока цена, при което следва да доплати. При нито един от
изброените варианти обаче, не съществува хипотеза, при която пари следва да
останат извън касата. Ако клиентът е платил и последващият
му избор не е свързан с връщане на дадената сума, а желае артикул да бъде заменен с друг, то **** винаги следва
да отчете продажбата, да издаде фискален бон и да постави получените пари в
касата. Всяко друго действие, което не е съобразено с тази поредност,
а е свързано със заделяне на пари извън касата е
злоупотреба с доверието на работодателя. Именно това е осъществила и ищцата,
като в периода 26.11.2019г.- 16.01.2020г. е отмаркирала
стоки, не е издавала касова бележка за продажбата им и е заделяла парите извън
касата в търговския обект, като общо заделената за този период сума е в размер
на 174 лв.
По отношение тежестта на извършеното
нарушение на трудовата дисциплина, то съдът счита, че същото е достатъчно
драстично, за да обуслови налагането на най- тежкото дисциплинарно наказание-
„уволнение“. С процесните деяния ищцата е
злоупотребила с доверието на своя работодател, доколкото чрез отмаркирането на стоки, неиздаването на касови бележки и заделянето на средства извън касата, препятства
възможността работодателят да проследи входящия и изходящ паричен поток от касата,
на която работи ищцата през съответната смяна. Допълнително, дори със самия
факт на заделяне на парични средства извън касата,
ищцата осъществява достатъчно драстично нарушение на трудовата дисциплина.
Съобразно т. 3 от длъжностната характеристика на ищцата / л. 51/, тя има
задължение да заприходява получените стоки, води
отчет за реализацията им по определените от счетоводството цени и отчита
приходите по установения вътрешен ред. Явно е, че неиздавайки касови бележки и заделяйки парични средства извън касата, на която работи,
ищцата не отчита приходите за ответното дружество коректно, като е напълно ирелевантно дали отделените средства ищцата разпределя в
своя полза или предоставя на трето лице, по неустановени по делото причини. Следва
да се посочи и че конкретното задължение на работника да не се обогатява за
сметка на своя работодател произтича и от естеството на сключеното между
страните трудово правоотношение. Съвсем резонно е очакването на работодателя,
след като заплаща трудово възнаграждение на ищцата, то усилията на последната в
работно време ще бъдат насочени към осъществяване на дейност в полза на
дружеството, а не в нейна лична такава.
От гореизложеното следва, че се
установява извършеното дисциплинарно нарушение, обективирано
в Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”, което
същевременно е достатъчно драстично и тежко, за да обуслови прекратяване на
трудовото правоотношение. Така наложеното дисциплинарно наказание
„дисциплинарно уволнение“ се явява съразмерно и съответно на констатираното съществено
нарушение при извършваната от ищцата трудова дейност. Посоченото обуславя законност на извършеното
уволнение и съответно неоснователност на заявените искови претенции за
признаване за незаконно на дисциплинарното уволнение и неговата отмяна и за
заплащане на обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа и
за разликата между получаваното трудово възнаграждение по прекратеното
правоотношение и получаваното трудово възнаграждение от ищцата по последващ трудов договор.
Съобразно
изложеното, предявените обективно, кумулативно съединени искове за признаване
за незаконно на дисциплинарно уволнение, осъществено със Заповед № ****/ ****г.
на В.П.-К., пълномощник на **** на „Лукойл България“ ЕООД и неговата отмяна и за
заплащане на парично обезщетение за времето, през което ищцата не е полагала
труд по трудово правоотношение за периода 18.03.2020 г. – 25.03.2020 г. в
размер от 310, 64 лв. и за заплащане на сума в размер от 1210, 25 лв.,
представляваща разликата между получаваното трудово възнаграждение и това,
което получава по сключено настоящо трудово правоотношение за периода
26.03.2020 г. – 13.05.2020 г., следва да бъдат отхвърлени.
По
разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание
чл. 78 ал. 3 ГПК в полза на ответното дружество се поражда право да бъде
възмездено за сторените разноски в настоящото производство. Ищцовото
дружество се представлява от юрисконсулт, поради което на основание чл. 78, ал.
8 ГПК има право на присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда. Съгласно посочената разпоредба размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер на
съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ.
Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по
дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 лв. до 300 лв.
Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, следва да се
определи възнаграждение в размер на 200 лв. Допълнително, ищцовата
страна следва да заплати на отвеното дружество и сума
в размер от 200 лв. – разноски за изготвянето на СТЕ.
Доколкото ищецът е освободен от
заплащане на такси и разноски, то в тежест на бюджета на съдебната власт
остават сторените разноски за изготвяне на ССчЕ по
настоящото дело.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от А.А.Д.,
ЕГН: ********** срещу „Лукойл България“ ЕООД, ЕИК: *********, обективно
кумулативно съединени искове за признаване за незаконно на дисциплинарно
уволнение, осъществено със Заповед № ****/ ****г. на В.П.-К., пълномощник на ****
на „Лукойл България“ ЕООД и неговата
отмяна – правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищцата парично
обезщетение за времето, през което не е полагала труд по трудово правоотношение
за периода 18.03.2020 г. – 25.03.2020 г. в размер от 310, 64 лв., както и да
заплати сума в размер от 1210, 25 лв., представляваща разликата между
получаваното трудово възнаграждение и това, което получава по сключено настоящо
трудово правоотношение за периода 26.03.2020 г. – 13.05.2020 г.- правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 и
ал. 2 КТ, ведно със законната лихва върху горепосочените суми, считано от
датата на отпадане на извънредното положение в страната ( 14.05.2020г.) до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК А.А.Д., ЕГН: ********** ДА
ЗАПЛАТИ на „Лукойл България“ ЕООД, ЕИК: *********, сума в размер на 400 /четиристотин/
лева, представляваща сторени разноски в рамките на настоящото производството.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив с въззивна
жалба, в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ Николай Голчев
Вярно с оригинала!
КЯ