Решение по дело №121/2024 на Административен съд - Ямбол

Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК вр. с чл.118, ал.3 от КСО.

Образувано е по жалба на Производството е образувано по жалба на Д. Я. К., от [населено място], [улица], срещу решение № 2153-28-10 от 05.03.2024г. на директора на ТП на НОИ, Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата й с вх. № 1012-28-13/23.02.2024г. против разпореждане № 4/прот№ N 01013/10.01.2024г. на Ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ, Ямбол, с което е отпусната лична пенсия за ОСВ по чл. 68 ал. 1 и ал. 2 от КСО в размер на 495,50лева, считано от 01.07.2023г. Иска се отмяна на обжалваното решение и връщане на решението за ново разглеждане заради липса на фактически и правни основания, отнасящи се до начина по който е определен размера на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Посочено е, че не става ясно защо адм. орган е приел по-малкия месечен размер на пенсията – 495, 50лв., след като е посочил че размер а наличната пенсия на оспорващата съгласно Регламент на съвета на ЕО № 883/2004г. и № 987/2009г. е 100 процента от 623,92лв. За сметка на РБ 382/481 /съотношение осигурителен стаж и месеци/ от 623,92лв – 495,50 лв-месечен размер на пенсията. Основно оплакване в жалбата е, че не е посочено конкретно прано основание, конкретен член от цитираните регламенти. Иска отговор на въпроса защо определения размер на пенсията е по-малък от минималния – 523,04 лева. Счита още, че в обжалваното решение липсва коментар на всички изложени доводи в жалбата й срещу разпореждането на Ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ, Ямбол. Намира още, че при издаването на решението административния орган е допуснал съществено процесуално нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Един от задължителните реквизити на индивидуалния административния акт е посочването на фактическите (мотиви) и правни основания за издаването му. Разпоредбата е императивна и неизлагането на мотиви и основание има за последица неговата отмяна. Липсата им представлява съществено нарушение на изискванията за форма.

Иска се в жалбата да бъде отменено решението, ведно с разпореждането на длъжностното лице на „ПО“ и преписката да се върне за ново разглеждане.

В съдебното заседание по делото оспорващата се явява лично. Поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Ответната страна – Директор на ТП на НОИ, Ямбол, чрез юрисконсулт С. М. оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

ЯАС след като обсъди доводите на страните и прецени представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Със заявление № 2215-28-106/03.07.2023г. Д. К. е поискала отпускане на пенсия, като е посочила наличието на осигурителен стаж в Белгия. В решението е посочено, че след извършена проверка в информационната система на НОИ е установено, че оспорващата има осигурителен стаж в РБългария 31г.10м.22 дни, който е недостатъчен, съгласно изискванията на чл.68, ал.1 и 2 от КСО.

Видно от данните в пенсионното досие с разпореждане № 4/ прот. № N01013/10.01.2024г. на ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ- Ямбол е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Д. Я. К. от 01.07.2023г. пожизнено по чл. 68 ал.1, 2 от КСО във връзка с Регламент на съвета (ЕО) №883/2004г. с осигурителен стаж положен в Република България при условията на III категория труд 31 г. 10 м. 22 дни и осигурителен стаж за право на пенсия, положен в чужбина - 8г. 02 м. и 14 дни, осигурителен стаж за определяне размера на пенсия, положен в чужбина - 8г. 02 м. и 14 дни.

Потвърден осигурителен стаж от компетентната институция на Белгия за право и размер на пенсия 8г. 02 м. и 14 дни.

Според изложеното в обжалваното решение пенсията е определена на пропорционален принцип, тъй като за право на пенсия съгласно чл. 68 ал.1-2 КСО е необходим осигурителен стаж в Република България - 36 г. и 4 месеца.

Пенсията е определена при общ осигурителен доход за времето от 01.01.2000г. - 31.05.2022г. - 51 296.00 лв. Въз основа на предоставените от осигурителите данни за осигурителния доход в Регистъра на осигурените лица е установено, че за периода от 01.01.2000 г. до 31.05.2022 г., осигурителния доход е в общ размер на 51 296.00 лв, от които е изчислен индивидуалния й коефициент в размер на 0.7559, съобразно разпоредбите съгласно чл. 70, ал. 8-9, ал.10, т.2 , т. 3, ал. 11 и ал. 19 от КСО.

Посочено е, че при изчисляването на индивидуалния коефициент, осигурителният доход за всеки месец, през който лицето е осигурявано в универсален пенсионен фонд, е намален с дохода, определен въз основа на съотношението за съответния месец между размера на осигурителната вноска за универсалния пенсионен фонд и размера на вноската за фонд "Пенсии" на ДОО за трета категория труд, за лицата, родени преди 1 януари 1960 г. (чл. 70. ал. 10, т. 2 КСО). В размера на вноската за фонд "Пенсии" е взет предвид трансферът от държавния бюджет в размер 12 на сто върху сбора от осигурителните доходи на всички осигурени лица за периода от 2009 г. до 2015 г. включително (чл. 70, ал. 10, т. 3 от КСО), както и общият брой на месеците, през които лицето е осигурявано в универсален пенсионен фонд, спрямо общия брой месеци с осигуряване в ДОО, като общият брой месеци осигурителен стаж с осигуряване във фонд "Пенсии", съответно във фонд "Пенсии за лицата по чл. 69" не може да бъде повече от общия брой месеци за календарното време (чл. 70, ал. 19 КСО във връзка с чл. 21а, ал. 4 и 5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж).

Според изложеното в разпореждането :

Средномесечен осигурителен доход за страната за 07.2022 - 06.2023 г. - 1378.73лв.

Доход за изчисляване размера на пенсията (1378.73 лв. * 0.7559) - 1042.18 лв.

Проценти осигурителен стаж за определяне размера на пенсията, съгласно чл.70, ал.1 КСО - 54.11%, определени както следва:

За 40г. 1м. * 1.35%- 54.11%

Съгласно чл. 70 , ал. 1 КСО - 54.11 % о т 1042.18 - 563.92 лв.

На основание §7ж от ПЗР на КСО е определен размера на пенсията:

сума по § 7ж, ал . 18 от ПЗР на КСО/ 2022 г. - 60.00 лв.

Размер пенсия - 623.92 лв.

Съгласно Регламенти на съвета(ЕО) №883/2004 и №987/2009 пенсията се изплаща така: от 01.07.2023 г. Лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (100% от 623.92)

За сметка на РБ 382 / 481( съотношение на осигурителния стаж в месеци) от 623.92лв. - 495.50 лв.

Месечен размер на пенсията - 495.50 лв.

При периоди на осигуряване по българското законодателство - 31 г., 10 м. и 22 дни, което е 382 месеца, и общ брой на периоди на осигуряване в двете държави - 40 г. и 01 м., което е 481 месеца, считано от 01.07.2023 година, пожизнено, на жалбоподателката е изчислена, съответно отпусната ЛПОСВ в размер на 495.50 лв. (382 (РБ)/481 (РБ + Белгия) .

Недоволна от определения размер, а и поради неяснота в обжалваното разпореждане, с което е определен размера на пенсията, К. го е обжалвала, като с оспореното в настоящото производство Решение № № 2153-28-10 от 05.03.2024г. на директора на ТП на НОИ, Ямбол на Директора на ТП на НОИ е отхвърлена жалбата й.

Изложеното в разпореждането е възприето в мотивите на обжалваното решение, но и същите са доразвити от директора на ТП на НОИ, Ямбол, като е възприел изложеното в становище от 26.02.2024г. от Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“, Ямбол,

Вместо да отмени разпореждането да и върне за ново произнасяне по заявлението, с цел яснота и конкретика по изложените факти и правни норми, по-горестоящия адм. орган е посочил конкретно относимите разпоредби по цитираните регламенти. Това от една страна внася яснота за конкретните норми от приложимите регламенти и обяснява защо е определен теоретичен и пропорционален размер на пенсията, но не дава яснота относно изчисляването, поради което за страната възникна необходимост от специални знания, предвид неяснотата относно изчислението на размера на пенсията й. Предвид направените в жалбата твърдения, по искане на жалбоподателя съдът е назначил СИЕ, която дава заключение, прието по делото, първоначално оспорено и впоследствие са поставени допълнителни въпроси. Прилагайки нормите на Регламент №883/2004 и българското законодателство като приложимо при отпускане на пенсия на К., вещото лице не е констатирало различия при определянето размера на пенсията с Разпореждане № 4/прот№ N 01013/16.01.2024г. на Ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ, Ямбол.

Посочено е, че осигурителният стаж, положен в РБългария не достига, за да се изпълнят условията на чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО е необходим осигурителен стаж в Република България - 36 г. и 4 месеца.

Пенсията е определена при общ осигурителен доход за времето от 01.01.2000г. - 31.05.2022г. - 51296.00 лв.

Индивидуален коефициент, изчислен по правилата на неговото намаление, в сила от 01.09.2021 г., съгласно чл. 70, ал. 8-9, ал. 10, т. 2 и 3, ал. 11 и 19 от КСО - 0.7559.

В становището на Ръководителя на отдел Пенсии, възприето в оспореното решение, е конкретизирано, че се прилага чл. 6 от Регламента 883/2004г. за лицата, които имат осигурителен стаж, придобит съгласно българското законодателство и законодателството на други държави-членки, ако българският осигурителен стаж не е достатъчен, за да възникне право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, на основание чл. 6 от Р 883/2004 се взема предвид и осигурителния стаж, придобит съгласно законодателствата на другите държави-членки.Пенсията се определя на пропорционален принцип.

Яснота относно определяне на теоретичен и пропорционален размер на пенсията се съдържа в оспореното решение. Подробно вещото лице е изложило в заключението си приложените от него формули и направените въз основа на тях изчисления, сумирало е отново осигурителният стаж на лицето, изчислило е индивидуалният му коефициент, доходът, върху който се изчислява пенсията, теоретичният размер на пенсията, и пропорционалният размер на българската пенсия за действително положения в България осигурителен стаж. По искане на оспорващата на вещото лице бяха поставени и допълнителни въпроси, заключението по което беше прието като неоспорено от страните.

При така установените факти, Административен съд, Ямбол обосновава следните правни изводи:

Оспорва се в срок, подлежащ на обжалване индивидуален административен акт от надлежна страна, за която е налице и интерес от обжалван ето, поради което подадената жалба е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Оспореното решение е издадено от компетентния орган по чл. 117, ал. 4 от КСО, а потвърденото с него разпореждане от компетентния орган по чл.98, ал.1, т.2 от КСО. Следва да се има предвид, че пред ЯАС на оспорвате подлежи решението на по-горестоящия адм. орган – директора на ТП на НОИ, Ямбол.

Но следва да се има предвид, че разпореждането за пенсия също трябва да отговаря на изискванията на чл. 146 от АПК за законосъобразност, тъй като е индивидуален административен акт. В този смисъл от оспореното разпореждане пред директора на ТП на НОИ не е видно какви са конкретните установени в административното производство факти и кое точно правното основание е приложено за случая, за да се достигне до записаните в съответните редове стойности. Не са посочени конкретни правни норми, условия и начин на изчисляване.

Непосочването на конкретни правни норми от Регламент 883/2004г. в разпореждането не е коректно спрямо заявителя, от друга страна в Регламент ( ЕО) се борави с термин, различен от термините в КСО. В този смисъл е следвало в разпореждането да е посочено и как е изчислен теоретичният размер на пенсията, респективно колко е пропорционалният й размер. Трайно установената административна практика за автоматично генериране на съдържанието на административния акт/ в случая разпореждането/ не следва да води до игнориране на общите правила на АПК за издаване на индивидуалните административни актове. Действително в оспореното решение, директора на ТП на НОИ, е дал яснота, като в мотивите си е посочил, въз основа на кои разпоредби от цитираните в разпореждането регламенти е определен теоретичен и пропорционален размер на пенсията.

Определена е пропорционална пенсия - това е пенсия, която се отпуска въз основа на сумиране на всички осигурителни периоди, като при това сумиране се прави един теоретичен размер, след което всяка една държава определя пропорционален размер на изплащане, според периодите на осигуряване завършени по нейното законодателство.

Право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от фонд „Пенсии” се предвижда при едновременното наличие на две условия - възраст и осигурителен стаж. Тъй като само с българският осигурителен стаж, лицето не отговаря на условията за пенсиониране по чл. 68 ал. 1 и ал. 2 на КСО, изискуемият стаж се допълва с положения такъв в Белгия.

Параграф 28 от преамбюла на Регламент (ЕО) 883/2004г. на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност прогласява принципа на сумиране на периоди на осигуряване и пропорционално изчисляване, а чл.6 дава право при недостатъчен осигурителен стаж да се сумират всички осигурителни стажове, положени в държави - членки на ЕС за придобиване право на пенсия.

Прилагайки разпоредбите на чл.52, пар.1, б. „б“ от Регламент (ЕО) №883/2004 е изчислен теоретичен размер на пенсията за общия стаж /български и белгийски/, където „теоретичният размер на обезщетението е равен на обезщетението, за което заинтересованото лице може да претендира, ако всички осигурителни периоди и/или периодите на пребиваване, които са завършени съгласно законодателството на другите държави-членки, са били завършени съгласно прилаганото от нея законодателство към датата на отпускане на обезщетението / в случая по българското законодателство, където приложим е КСО/. Определения теоретичният размер на пенсията е 623,92 лв. Считано от 01.07.2023г. пенсията се изплаща в пропорционален размер 495,50 лева, дължим за българския осигурителен стаж. Тук следва да се посочи, че съгласно чл. 70 ал.12 от КСО Минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 се определя със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 не може да бъде по-малък от 85 на сто от минималния размер по ал. 12. Минималния размер на пенсията към момента на издаване на разпореждането е 523,04лв, определен със Закона за бюджета на ДОО. За яснота на изложеното преди да се достигне до приложението на чл. 70, ал. 13 от КСО, съгласно който размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 не може да бъде по-малък от 85 на сто от минималния размер, определен със ЗДОО, ответникът правилно е определил размера на пенсията при спазване на правилата в чл. 70 от КСО и тъй като този размер е по-висок от минималния, указан в чл. 70, ал. 12 от КСО тогава той е теоретичния размер/ 623,92лв/ към който ще се отнесат продължителността на периодите от придобития осигурителен стаж.

Правилно решаващият орган при недостатъчен стаж е приложил разпоредбата на чл. 6 от Регламент № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност.

Разпоредбата на чл. 52, § 1 б. б от Регламента напълно кореспондира с нормата на чл. 48, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), според която при пенсии по европейски регламент, когато при преценка на правото размерът на пенсията, дължим от РБ, е по-малък от минималния размер за съответния вид пенсия, той се приравнява към него, само когато условията за придобиване право на пенсия по КСО са изпълнени само с осигурителния стаж, придобит в РБългария. Предвид на което при недостатъчен осигурителен стаж в Република България на жалбоподателят не следва да получава пенсия в пълния й минимален размер, а при съобразяване с принципа на пропорционално обезщетение.

На следващо място вещото лице дава отговор на въпроса, което потвърди и в съдебно заседание, защо 22 дни от придобития осигурителен стаж в България не са включени като база за изчисление на теоретичния размер на пенсията на оспорващата. В случая намира приложение разпоредбата на чл. 38 от НПОС/Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж/, като в чл. 38, ал.18 е посочено, че при преценяване на правото и определяне размера на пенсиите за трудова дейност осигурителния стаж, изчислен в работни дни и часове се превръща в календарни дни. Съгласно чл.70, ал.1 от Кодекса за социалното осигуряване, размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи с процент: 1,35 за всяка година осигурителен стаж без превръщане и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж без превръщане.А според чл. 70, ал. 3 от КСО доходът, от който се изчислява пенсията, се определя, като средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на отпускане на пенсията се умножи по индивидуалния коефициент на лицето. Затова, както посочи и вещото лице в съдебно заседание, тези 22 дни осигурителен стаж не се включват в изчисляването на този процент/в случая 54,11%/, а само годините и месеците осигурителен стаж.

Вещото лице посочва още, че според чл. 102 от КСО, не е допълнително придобит осигурителен стаж и/или осигурителен доход от лицето, за да бъде преизчислен размера на пенсията. Разпоредбата на чл. 102 от КСО гласи : Пенсиите, свързани с трудова дейност – за осигурителен стаж и възраст, за инвалидност поради общо заболяване и за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест, може да се преизчисляват по един от следните начини:

1. служебно – с допълнително придобития от пенсионера осигурителен стаж в периода след отпускането, съответно след последното преизчисляване на пенсията;

2. по заявление на пенсионера – с допълнително придобития осигурителния стаж и осигурителен доход в периода след отпускането, съответно след последното преизчисляване на пенсията.

С оглед изложеното, обжалваното решение на директор на ТП на НОИ, Ямбол следва да бъде оставено сила, тъй като макар и потвърждавайки разпореждането, е изложил допълнителни мотиви като е изложил фактически и правни основания, с които е обосновал така определения размер на пенсията. В тази връзка констатациите в решението и изчисленията в разпореждането се потвърдиха от изслушаната СИЕ, заключението по допълнително поставените въпроси е прието като неоспорено от страните.

За прецизност следва да се посочи, че в диспозитива на обжалваното решение е допусната техническа грешка на датата на издаване на разпореждане № 4/прот№ N 01013/, като вместо 10.01.2024г. е посочена16.01.2024г., но тази констатация не би могла да доведе до съществен порок на обжалваното решение, произнесено по жалба № 1012-28-13/23.02.2024г. на Д. К..

Предвид горното, жалбата срещу решението, с което е потвърденото разпореждането следва да се отхвърли като неоснователна. С оглед изхода на делото, своевременно направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и чл. 143, ал. 3 от АПК, съдът намира че по изложените по-горе съображения следва да бъде определено в минимален размер, с оглед разпоредбата на чл. 24 НЗПП, която предвижда, че по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 240 лв.

Така мотивиран, Административен съд Ямбол, ІІ състав:

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. Я. К., от [населено място], [улица], срещу решение № 2153-28-10 от 05.03.2024г. на директора на ТП на НОИ, Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата с вх. № 1012-28-13/23.02.2024г. на оспорващата срещу разпореждане № 4/прот№ N 01013/10.01.2024г. на Ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ, Ямбол.

ОСЪЖДА Д. Я. К., от [населено място], [улица], да заплати на ТП на НОИ, Ямбол, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100/сто/лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението.