РЕШЕНИЕ
№ 206
гр. Пловдив , 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно гражданско
дело № 20215300501295 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 2390/17.05.2021г. от „Р. И КО“ ООД, ЕИК
*********, представлявано от управителя Б. Е. Р. чрез пълномощника му адв. Д. от АК П.
против решение № 260112/11.03.2021г., постановено по гр. д. № 1893 по описа за 2019г. на
РС Асеновград, II гр. с., с което се отхвърля предявеният иск от „Р. и Ко“ ООД, ЕИК
********* против „Дина Комерс“ ООД, ЕИК *********, за признаване за установено, че
ответното дружество дължи на ищеца сумата от 11 260, 60 лева с включен в тази сума ДДС,
по фактура № **********/06.07.2015г., издадена от „Р. и Ко“ ООД, ведно с мораторна лихва
за забава върху сумата от 11260, 60 лева в размер на 3425, 15 лева, ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в
съда – 14.06.2019г. до окончателното изплащане на вземането, за събиране на което е
издадена заповед за изпълнение № 723 от 20.06.2019г. по ч. гр. д. № 1266/2019г. по описа на
Районен съд Асеновград.С решението се осъжда „Р. и Ко“ ООД, ЕИК ********* да заплати
на „Дина Комерс“ ООД, ЕИК ********* сумата от 1470 лева – направени по производството
разноски.
1
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в
нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила.Оспорва се приетото
от районния съд, че доказателствената тежест относно цената по договора, е разменена /в
тежест на ищеца/, както и се твърди, че погрешно било тълкувано доказателственото
значение на двустранно подписания констативен протокол образец 19, в който били
посочени вида, количеството, единичната цена и общата стойност на отделните видове СМР
и бил подписан от възложителя.Оспорва се като несъответстващ на събраните по делото
доказателства и изводът на решаващия съд, че между страните било договорено
материалите да се остойностяват, като включват покупната цена за изпълнителя, с
увеличение 10 % транспортно-доставните разходи и 8 % печалба.Неправилен бил и изводът
на съда, че заплатеният аванс по договора в размер на 25 000 лева, представлявал стойността
на всички материали, описани в издадената фактура.Развиват се доводи, че цените за
материалите, които вещото лице е определило в приетата по делото експертиза, са неточни и
неправилни.Жалбоподателят поддържа, че с получаването на фактурата от ответника,
отразяването й в счетоводството му, включването й в дневника за покупко-продажба и
ползването на данъчен кредит по тази фактура, недвусмислено сочи на признание на
задължението по фактурата, а изводът на районния съд в обратен смисъл се счита за
неправилен.Моли се решението на районния съд да бъде отменено до размера от 8043, 33
лева, представляваща непогасената част от сумата по процесната фактура и за сумата от
2446, 55 лв. мораторна лихва върху тази главница за периода 13.06.2016г. до 12.06.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до
окончателното й изплащане, вместо което да се постанови решение, с което искът до
обжалваният размер, да бъде уважен.Претендират се разноски за двете инстанции и
направените такива в заповедното производство.
В срока по чл. 263 от ГПК не е подаден писмен отговор от въззиваемото дружество.В
съдебно заседание чрез пълномощника адв. К.Г. се оспорва въззивната жалба като
неоснователна, иска се решението на районния съд да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по
реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, с правен интерес от обжалване и е
процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната част.По останалите въпроси той е ограничен от посоченото
в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Предявеният иск пред първоинстанционния съд е с правно основание чл. 422 от ГПК
2
във вр. с чл. 415 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника
съществуването на вземане на ищеца в размер на 11260, 60 лева с ДДС, за което е издадена
фактура № **********/06.07.2015г., ведно с мораторна лихва за забава върху сумата от
11260, 60 лева, считано от 13.06.2016г. до 12.06.2019г. в размер на 3425, 15 лева, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на вземането.Исковото производство е образувано след издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по образуваното ч. гр. д. № 1266/2019г. по описа на
РС Асеновград срещу „Дина Комерс“ ООД за процесното вземане.Доколкото длъжникът е
възразил в законоустановения срок, на заявителя са дадени указания от заповедния съд за
предявяване на иск за установяване съществуването на вземането, който е предмет на
разглеждане в настоящето производство.
Твърденията на ищеца в обстоятелствената част на исковата му молба са, че между
страните по делото са съществували търговски правоотношения, във връзка с които
ищцовото дружество извършило редица СМР-та по поръчка на ответника.На 20.05.2015г.
подписали договор, по силата на който ответникът възложил на ищеца като изпълнител,
извършването на СМР на обект: „Аквапарк Площадково ел. захранване ГРТ и табла“.В този
договор били уговорени цените за СМР, като разплащането на изпълнените СМР се
извършвало на база протокол обр. 19 и фактура, представена от възложителя.След
подписване на договора възложителят се задължил да преведе на изпълнителя аванс в
размер на 25 000 лева.Във връзка с извършените СМР бил съставен и Констативен протокол
№ 2/19.09.2015г. за действителните видове СМР-та обр. 19 и от ищеца били издадени
няколко фактури, плащанията по които следвало да се извършат по банков път.По
процесния договор била издадена фактура № **********/06.07.2015г. на обща стойност
41 086, 33 лв. без ДДС.От тази стойност бил приспаднат заплатения аванс в размер на
25 000 лева.Остатъка за плащане бил в размер на 16086, 33 лв. и 3217, 27 лв. ДДС, или обща
сума в размер на 19303, 60 лв.Фактурата била получена от представител на ответното
дружество веднага след издаването й.Впоследствие била заплатена част от дължимата по нея
сума, като останал непогасен размера от 11260 лв. с ДДС.По този повод ищеца търсел
многократно ответника по телефона и на адреса по седалището на дружеството, но
безрезултатно.Поради това на ответника била изпратена нотариална покана, получена от
представител на дружеството на 16.04.2018г., но плащане не постъпило.От ищеца било
подадено заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. №
1266/2019г. по описа на РС Асеновград.След издаването на заповедта ответникът подал
възражение по нея, което обуславяло и интереса на ищеца от предявяване на настоящия
установителен иск за вземанията, за които била издадена заповед за изпълнение.
С писмения отговор по чл. 131 от ГПК ответникът е изразил становище, че искът е
допустим, но неоснователен.Не спори, че между страните са били налице правоотношения,
свързани с възлагане на СМР на ищеца от страна на ответника.От своя страна твърди, че
след издаване на процесната фактура, възложителят е направил незабавно възражение за
остойностените с фактурата видове работи и тяхната цена.Направено било и възражение, че
3
в представения и двустранно подписан акт обр. 19, за отделните видове работи и в
подробната количествена сметка, е допуснато отстойностяване на цените, различно от
уговореното в сключения от страните договор.Поискано било от управителя на
дружеството-изпълнител, да обоснове количествата и цените на отделните работи.Същият
обещал да представи фактура за закупените материали, за да обоснове цената, тъй като
договорът предвиждал, че единичните цени на материалите се определят от цената, на която
изпълнителят е закупил материалите, увеличена с 18 % транспортни и доставно-складови
разходи и печалба.Въпреки, че управителят не изпълнил задължението си да обоснове
количеството и единичните цени на видовете изпълнени работи, като се имало предвид, че
имало действително извършени СМР, ответното дружество заплатило сумата 8 043 лв. по
фактурата и 3217, 27 лв. ДДС.Ответникът възразява обаче, че описаните видове работи не са
изпълнени в посочените количества, нито страните са уговаряли посочените в протокола
единични цени за работа и материали.В подкрепа на това твърдение бил уговореният аванс в
размер на 25 000 лв. без ДДС, който трябвало изцяло да покрие стойността на материалите
по обекта и да се доплати само за положения труд.Само в констативен протокол № 2 ищецът
начислил за материали 36 114, 90 лв. без ДДС и без печалба, като оставало неясно как, при
положение че не били изпълнени изцяло възложените СМР, била начислена тази сума, а в
договора цената на материалите била предвидена в размер на 25 000 лв. без
ДДС.Последният не заплатил цената по фактурата, тъй като не бил съгласен с нея, което
изрично заявил след получаването й.Възраженията били повторени и в писмения отговор по
повод изпратената от ищеца нотариална покана.След като управителят на ищцовото
дружество не обосновал цената, посочена във фактурата, изпълнителят преустановил и
работата по обекта, без да довърши възложеното му.Изпълнението било довършено от друг
изпълнител, като ответникът платил за същия обект допълнително материали и труд на
стойност 4598, 55 лв. без ДДС.С оглед на изложеното се поддържа, че ищцовото дружество
е получило изцяло уговорената с договора цена.
Районният съд е приел в оспорваното решение, че сключеният договор между
страните на 20.05.2015г. с предмет: извършване на СМР на обект: „Аквапарк Площадково
ел. захранване ГРТ и табла“, е валиден и надлежно обвързва страните по него, а според
неговото съдържание същият има характеристиката на договор за изработка, чиято
регламентация е предвидена в чл. 258 и сл. от ЗЗД.С договора от 20.05.2015г. възложителят
/ответник/, е поръчал на изпълнителя /ищец/ осъществяването на дадена дейност – трудов
резултат.Решаващият съд не е възприел становището на ищеца, че с получаването на
фактурата от ответника, отразяването й в счетоводството му, включвайки я в дневника за
покупко-продажби и ползвайки данъчен кредит по нея, същият недвусмислено е признал
задължението си по фактурата.В тази насока е съобразено, че фактурата предхожда с повече
от два месеца съставянето на протокол обр. 19, т. е. фактурата не доказва изпълнение на
възложената работа, а е само счетоводен документ.Въз основа показанията на св. К. и
представения отговор изх. № А-2647/26.04.2018г. от „Дина комерс“ ООД по нотариална
покана рег. № 660, том 1, № 32 по описа на нотариус К. Б., районният съд е приел, че
4
възложителят е възразил за несъответствие между цени на фактурираните материали и
методиката на ценообразуване по договора.Приел е също, че протокол обр. 19 е съставен
след извършеното плащане по фактурата, т. е. плащането е преди да са изпълнени и приети
съответните СМР.След съставяне на протокола възложителят повдигнал своите възражения
пред изпълнителя, но последният не аргументирал единичните цени по
ценообразуването.Акцентирано е в решението, че не е представено по делото приложението
към договора, което следвало да съдържа оферта с единичните цени.Въз основа на приетото
заключение на вещото лице инж. Н. И. районният съд е приел за установено, че ответникът е
закупил материали, кабели и гофре от фирма „ТМТ-Елком“ ООД гр. Пловдив, по фактури
на стойност 3 692, 34 лв. с ДДС, вложени за довършване на обект „Площадково ел.
захранване на обект Аквапарк“ и по сключен договор с „СтроЕл-инженеринг“ ЕООД, гр.
Асеновград от 21.03.2016г. са извършени СМР в размер на 6555, 46 лв. с ДДС.С оглед на
така приетото за установено районният съд е направил фактически извод, че ищецът не е
изпълнил изцяло възложените му от ответника СМР по процесния договор.След анализ на
събраните доказателства по делото и кредитирайки заключението на вещото лице инж. Н.
И., районният съд е достигнал до извод, че в акт обр. 19 изпълнителят не е спазил
разпоредбата на чл. 5 от договора, като материалите не са били остойностени съгласно
договореното, включващо покупната цена за изпълнителя, с увеличение 10 % транспортно-
доставните разходи и 8 % печалба.В тази насока при съпоставката е установена разлика в
няколко пункта в размер на 6 151 лв., върху които били начислени от ищеца транспортно-
доставни складови разходи 10% и печалба 8%, или общо 1107, 18 лв. и ДДС в размер на
1451, 64 лв., или общо приетата за начислена в повече цена за материали е в размер на 8 709,
82 лева.Така според районния съд ищецът е актувал извършената работа, като е начислил в
повече цена за материалите в размер на 7 258, 18 лв. без ДДС.Дължимото от ответника
парично задължение за реално вложените материали и труд било в размер на 33 828, 15 лв.
без ДДС /41086, 33 лева – 7 258, 18 лева/, от които били платени авансово 25 000
лв.Разликата от 8 828, 15 лв. без ДДС, или сумата 10 593, 78 лева с ДДС била дължима от
ответника.Според заключението на в. л. М.А., след издаване на фактурата ответникът е
платил на ищеца сумата 11 260, 27 лева, поради което задължението му към него било
погасено с плащане, дори била надплатена сумата 666, 49 лева.Поради това предявеният иск
е счетен за неоснователен и отхвърлен.
При разглеждането на спора по същество, настоящият състав взе предвид следното от
фактическа страна:
Не е спорно между страните, че се намират в търговски отношения, като на 20.05.2015г.
са сключили процесния договор, с предмет: възложителят „Дина Комерс“ ООД,
представлявано от К. М. възлага, а изпълнителят „Р. и Ко“ ООД, представлявано от
управителя Б.Р., приема да извърши СМР на обект: „Аквапарк Площадково ел. захранване
ГРТ и табла“.Съгласно т. 3 от договора за краен срок за извършване на възложените
строително-монтажни работи се счита датата на подписване на приемо-предавателен
протокол акт обр. 19.Стойността на обекта съгласно т. 4 възлиза на: отделните СМР се
5
калкулират по представените единични цени, неразделна част от договора.В т. 5 са
предвидени показателите за формиране на единичните цени: - часова ставка – 4, 80 лв./ч.;
допълнителни разходи: - труд – 100 %; механизация – 50 %; - транспортно и доставно-
складови разходи – 10 %; печалба – 8 %.Съгласно т. 6 от сключения договор стойността на
СМР се установява със замерване на извършените работи на място и двустранно подписан
протокол обр. 19, с подробна количествена сметка.Страните са предвидили, че след
подписване на договора възложителя ще преведе аванс в размер на 25 000 лв. без ДДС,
съставляващи цената на материалите.В т. 7 от договора страните изрично са уточнили, че
разплащането на изпълнените СМР се извършва на база двустранно подписан протокол обр.
19 и фактура, представени на възложителя.
Като писмено доказателство в първоинстанционното производство е представено
заверено копие на издадената фактура № ********** от 06.07.2015г. и констативен
протокол № 2 от 19.092015г., подписан от управителите на двете дружества, в който след
проверка на място са удостоверили, че са завършени и подлежат на заплащане подробно
описани по мярка, количество, единична цена и стойност СМР.
С нот. покана рег. № 660, том I от 11.04.2018г., връчена на управителя на ответното
дружество на 16.04.2018г., ищецът е уведомил, че по издадената фактура №
**********/06.07.2015г. има непогасено задължение в размер на 11260, 60 лв. с
ДДС.Определен е 5-дн. срок за погасяване на задължението по процесната и по още 5
описани фактури.
Ответникът от своя страна е изпратил отговор изх. № А-2647/26.04.2018г., с който са
оспорени твърденията за неплащане на посочените в нотариалната покана суми по
издадените фактури, както и стойностите, за които са претендира да са дължими.Посочено е,
че по всички цитирани фактури имало предявени претенции за несъответствие между цени,
оферта и методика на изчисляване на цените на материалите /по договор/.По фактура №
1690/06.07.2015г. имало възражение за несъответствие между фактурираните цени на
материалите и методиката на ценообразуване на същите материали по сключения договор.
Разпитаният свидетел на ищцовата страна – К. Ч., е дал показания в
първоинстанционното производство, е дал показания, че всички дейности, описани в
съставения протокол, са извършени.Той ръководел полагането на кабелите, тъй като бил
сключен договор от ищеца с негова фирма, за извършването на тази дейност.Само когато
имало изменение в процеса на работа, полагали допълнително кабели.Същите били
доставяни от ищеца.СМР били извършени през м. юни.
Свидетелката С. К. работи в ответното дружество от 1998г., където се занимава със
счетоводни и икономически въпроси.Твърди, че площадковото ел. захранване, предмет на
процесния договор, било изпълнено донякъде от ищеца по делото, но го довършила друга
фирма.Между двете дружества имало спорове, тъй като в подписаните договори имало
6
предложена схема за определяне на цените, включваща 10 % надценка над покупните цени и
8 % допълнително печалба за тях.В съставения протокол нямало отделна цена на
материалите и труда, а обща цена за СМР.При тяхна покана да посочат как са определили
цените, не получили отговор и затова не били съгласни с констативния протокол, който им
дали.Възраженията им били за цените и за отклонението в метрите.Към сключения договор
според показанията на свидетелката, е имало оферта.
При тези данни настоящият състав намира за неправилни и необосновани направените
фактически и правни изводи от първоинстанционния съд, по следните съображения:
Съгласно чл. 264, ал. 1 от ЗЗД поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно
договора работа.Следователно приемането е не само право, но и задължение на
възложителя.Приемането на работата обхваща както едно фактическо действие – реалното
получаване на фактическата власт върху изработеното, така и правно действие – одобрение
на изработеното, т. е. признание, че то действително съответства на възложеното с договора
/в този см. решение № 231 от 13.07.2011г. на ВКС по т. д. № 1056/2009г., II т. о./.Приемане
на извършената работа по см. на чл. 264, ал. 1 от ЗЗД е налице, както когато възложителят е
направил изрично изявление, че счита изработеното за съобразено с договора, така и когато
такова одобрение е изразено с конклудентни действия.Ако работата е извършена точно – без
недостатъци и съобразно поръчката, възложителят дължи да я приеме.Той може да откаже
приемане, ако е налице забавено изпълнение и липса на интерес от приемането му от
възложителя; ако е изработена вещ, различна от поръчаната; ако е налице несъотвествие на
изработеното с предназначението на поръчаното от възложителя.Несъответствието може да
се изразява и в наличието на недостатъци на извършената работа – явни и скрити.За да
запази правата си по чл. 265 от ЗЗД, възложителят следва да прояви активност и да прегледа
извършената работа при предаването, респ. приемането й – арг. от чл. 264, ал. 2, изр. 1 от
ЗЗД.При констатирани явни недостатъци или отклонения – такива, които са видими при
обикновен преглед на работата, възложителят е длъжен да направи всичките си възражения
пред изпълнителя, незабавно при предаване на работата или в уговорения от страните срок,
ако такава уговорка се съдържа в договора.
В настоящия случай като писмено доказателство по делото е представен констативен
протокол акт обр. 19, подписан от управителите на двете дружества, в който страните по
процесния договор са удостоверили извършването на СМР, описани по вид, мярка,
количество, ед. цена и стойност, съотв. възникването на задължение за заплащането им от
възложителя.Въпреки твърденията в писмения отговор на ответника, че незабавно като
възложител е направил възражения за неточно изпълнение по договора, убедителни
доказателства за това не са ангажирани по делото, не е оспорена и истинността на
съставения и подписан констативен протокол.Възражения в тази насока съобразно
ангажираните доказателства по делото, са направени едва след получаване на нотариалната
покана за заплащане на възнаграждението през 2018г., с изпратения писмен отговор по нея,
след като правото за това е било преклудирано.Обоснован извод за своевременно направени
7
възражения по договора не може да се направи и въз основа показанията на св. К., тъй като
същите не са конкретни досежно момента и обстоятелствата, при които възложителят е
възразил за неточно изпълнение по процесния договор.Показанията на свидетелката
същевременно противоречат на приложените писмени доказателства по делото –
констативен протокол № 2 за действителните видове СМР от 19.09.2015г., подписан от
управителя на ответното дружество без отразени възражения и издадената фактура №
**********/06.07.2015г., които доказателства съдът кредитира.
Във връзка с изложеното следва да бъде съобразено още, че бездействието на
възложителя и пропускът му да прегледа работата и да направи възраженията си в
посочените срокове, води до предвидените в чл. 264, ал. 3 от ЗЗД неблагоприятни последици
за него – при липса на своевременно направени възражения за неточно изпълнение, работата
се счита приета от възложителя.В този случай се преклудира правото му да прави
последващи възражения за неточно изпълнение, вкл. като възражения срещу предявен от
изпълнителя иск за заплащане на възнаграждение, какъвто е и настоящият случай, като
едновременно с това безусловно се задължава изпълнителят да заплати уговореното
възнаграждение за приетата работа.Тъй като договорът за изработка е възмезден,
заплащането на възнаграждение е основно задължение на възложителя като страна по него,
респ. правото на възнаграждение за изработеното съобразно поръчката е основно право на
изпълнителя – арг. от чл. 266, ал.1 от ЗЗД.Възнаграждението по договора за изработка се
уговаря между страните и е елемент от неговото съдържание.То може да бъде уговорено
както като глобална сума, така и по единични цени, като във втория случай съгласно чл. 266,
ал. 1, изр. 2 от ЗЗД размерът му се установява при приемането на работата, както е било
сторено и в настоящия случай.Договорът за изработка е действителен и когато страните са
уговорили възнаграждение по ориентировъчни или прогнозни цени, а размерът му подлежи
на окончателно определяне и изчисляване при завършване и предаване на работата.
С оглед на изложеното и тълкувайки волята на страните при сключване на процесния
договор, съобразно включените в него клаузи, настоящият състав на съда намира, че в
същия в съответствие с горепосочените принципни положения, основани на
законодателната уредба на договора за изработка, страните ясно и недвусмислено са
договорили стойността на СМР, да бъде установена със замерване на извършените работи на
място и двустранно подписан протокол обр. 19, с подробна количествена сметка, като
разплащането се извърши на база този протокол и издадената фактура от
възложителя.Установи се от приложените по делото доказателства, че страните са
процедирали именно по този начин, като в изготвената таблица в констативния протокол са
остойностили извършените СМР по видове, без конкретизация поотделно на цената на
материалите и на вложения труд.Такава конкретизация няма и в договора, поради което
съдът приема, че цената на материалите и труда е включена в общата стойност на
извършените СМР, като страните са се съгласили с нея.
Относно размера на иска настоящият състав кредитира приетото заключение на
8
съдебно-счетоводна експертиза в първоинстанционното производство, от което е
установено, че по процесната фактура има две платени суми по банков път – на 06.08.2015г.
8043 лева и на 08.09.2015г. 3217, 27 лв.Остатъка по фактурата е в размер на 8043, 33 лв.За
претендирания период на забава - 13.06.2016г. до 12.06.2019г. размерът на мораторната
лихва върху непогасения остатък по фактурата е 2446, 55 лв.За тези размери искът се явява
основателен и доказан.
Предвид гореизложеното въззивната жалба се явява основателна и следва да бъде
уважена, а решението на районния съд като неправилно следва да бъде отменено в
обжалваната част, вместо което да бъде постановено друго, с което в тази част искът да бъде
уважен.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция следва да се отмени решението
на районния съд и в частта, с която са присъдени разноски в полза на ответника над размера
от 420 лева /дължими съобразно отхвърлената част от иска/.На ищеца се дължат част от
направените разноски в заповедното производство в размер на 924, 08 лева, изчислени
съобразно уважената част от иска, включващи заплатена ДТ и адвокатско възнаграждение и
в размер на 1388, 37 лева, представляващи част от направените разноски в
първоинстанционното производство, изчислени съобразно уважената част от иска,
включващи заплатена ДТ, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение.За
настоящата инстанция разноски се дължат на жалбоподателя общо в размер на 1293, 18
лева, включващи заплатена ДТ за обжалване на решението в оспорваната част и 1000 лв.
заплатено адвокатско възнаграждение.
По тези съображения Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260112 от 11.03.2021г., постановено по гр. д. № 1893 по описа
за 2019г. на РС Асеновград, II гр. с., в частта, с която се отхвърля предявения иск от „Р. и
Ко“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **********,
представлявано от Б. Е. Р. против „Дина Комерс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: *************, представлявано от К. Х. М., за признаване за
установено, че ответното дружество дължи на ищцовото дружество сумата до размера от
8043, 33 лв. с включен в тази сума ДДС, по фактура № **********/06.07.2015г., издадена от
„Р. и Ко“ ООД, ведно с мораторна лихва върху сумата от 8043, 33 лева в размер на 2446, 55
лв., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението в съда – 14.06.2019г. до окончателното изплащане на вземането, за
събиране на което е издадена заповед за изпълнение № 723 от 20.06.2019г. по ч. гр. д. №
1266/2019г. по описа на РС Асеновград, както и в частта, с която осъжда „Р. и Ко“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ************, представлявано от Б. Е.
Р., да заплати на „Дина Комерс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
9
*************, представлявано от К. Х. М. сумата над размера от 420 лева до уважения
размер от 1470 лева /или за разликата от 1050 лева/, направени по производството разноски,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на ответника „Дина Комерс“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: *************, представлявано от К. Х.
М., че съществува вземането на ищеца „Р. и Ко“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: **************, представлявано от Б. Е. Р., за сумата в размер на
8043, 33 лв. с включен в тази сума ДДС, по фактура № **********/06.07.2015г., издадена от
„Р. и Ко“ ООД, ведно с мораторна лихва върху сумата от 8043, 33 лева в размер на 2446, 55
лв., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението в съда – 14.06.2019г. до окончателното изплащане на вземането, за
събиране на което е издадена заповед за изпълнение № 723 от 20.06.2019г. по ч. гр. д. №
1266/2019г. по описа на РС Асеновград.
В останалата част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА „Дина Комерс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
*************, представлявано от К-Х- М- да заплати на „Р. и Ко“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: ************, представлявано от Б. Е. Р. сумата от
924, 08 лева – част от направените разноски в заповедното производство, сумата от 1388, 37
лева – част от направените разноски в първоинстанционното производство и сумата от 1293,
18 лева – разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване /чл. 280, ал. 3 ГПК/.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10