Определение по дело №585/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1500
Дата: 17 април 2019 г.
Съдия: Елина Пламенова Карагьозова
Дело: 20193101000585
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 15 април 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№……../….....04.2019г.

гр.Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в закрито съдебно заседание на седемнадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ

                                ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА СТОЯНОВА

                                                                ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Карагьозова

въззивно търговско дело № 585 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба вх.№ 14164/25.02.2019г., подадена от „Фьоникс фарма” ЕООД /правоприемник на „Либра“ ЕАД/, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Околовръстен път” № 199А, срещу решение №28/04.01.2019г., постановено по гр.д. № 14008/2018г. на РС-Варна, с което е признато за установено в отношенията между страните, че ищците Г.С.Т., ЕГН ********** с адрес *** и „Парацелз“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, жк. Трошево № 51, вх. В, ет.3, ап. 43, не дължат солидарно изпълнение по изп.дело № 20187170400444 по описа на ЧСИ рег. № 717 Румяна Тодорова с район на действие ВОС, относно вземания посочени в заповед за незабавно изпълнение № 2976/11.04.2013г. и изпълнителен лист по ч.гр. дело № 5111/2013г. по описа на ВРС, в общ размер на сумата от 18916,50лева, формирана като сбор от следните суми: 7957,32лева, дължима част от главница по запис на заповед в общ размер на 10 000лева с датата на издаване 29.11.2011г., място на издаване- гр. Варна и падеж на 31.12.2012г., ведно законната лихва върху дължимата главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 10.04.2013г. до окончателното й изплащане, сумата от 10 000лева, дължима по запис на заповед с датата на издаване 17.01.2012г., място на издаване- гр. Варна и падеж на 31.12.2012г., ведно законната лихва върху дължимата главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 10.04.2013г. до окончателното й изплащане и сумата от 959,15лева - разноски по делото, поради изтекла погасителна давност след влизане в сила на заповедта по чл. 417 ГПК, на основание чл. 124, ал.1 вр. чл. 439 ГПК.

В жалбата са наведени доводи за неправилност на извода на съда за погасяване на вземанията на ответника по давност, тъй като не са взети предвид валидно извършените изпълнителни действия след 19.07.2015г. и прекъсването на давността, което тези действия имат за следствие. Поддържа се, че следва да бъде зачетен прекъсващият перемпцията ефект на молбата на взискателя от 19.06.2015г., с която е възложил на ЧСИ Румяна Тодорова правомощията по чл.18 от ЗЧСИ и е поискал налагането на обезпечителни мерки. Въз основа на молбата на 06.08.2015г. ЧСИ е наложил възбрана върху собствени на длъжника Г.Т. недвижими имоти, което изпълнително действие не е перимирано, поради което от този момент е започнала да тече нова петгодишна давност, а именно до 06.08.2020г. По молба на взискателя от 20.07.2018г. производството по изп.дело 20137170400478 е прекратено поради  перемпция, след което на 27.08.2018г. е образувано ново изпълнително дело 20187170400444, по което на 31.08.2018г. и на 03.09.2018г. спрямо длъжниците са наложени обезпечителни мерки. При това положение давността на вземанията изтича на 03.09.2023г. и съответно същите не се явява погасени по давност.

В  срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна, в който оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа становище, че в случая намира приложение кратката 3-годишна погасителна давност по чл.531, ал. ТЗ, вр. чл.116 ЗЗД, но дори да се приложи възприетата от съда обща погасителна давност, същата също е изтекла. Фактът, че изп.дело 20137170400478 е прекратено поради перемпция, настъпила на 19.07.2015г., не е оспорен от ответника пред първата инстанция, поради което обективираното във въззивната жалба възражение се явява несвоевременно. Молбата на взискателя от 19.06.2015г. не води до прекъсване на давността, тъй като не е насочена към осъществяване на определен изпълнителен способ, а към проучване на имуществото на длъжниците. Дори да се приеме, че с молбата е прекъсната перемпцията в изпълнителното производство, респективно давността, то считано от 19.06.2015г. до 19.06.2017г. отново е налице изоставяне на изпълнението от страна на взискателя по отношение на длъжника „Парацелз“ЕООД, а за длъжника Г.Т., считано от 05.08.2015г. до 05.08.2017г. Налагането на възбрани на 05.08.2015г. и 06.08.2015г. (които са само по отношение на длъжника Г.Т.) са в условията на прекратено изпълнително производство, поради което нямат прекъсващ давността ефект. По отношение на длъжника „Парацелз“ЕООД е настъпила перемпция на изпълнителното производство на 19.06.2017г., а на 19.06.2018г. – погасяване по давност на правото на принудително изпълнение, а за длъжника Г.Т. перемпция е налице съответно на 05.08.2017г., а давност – на 05.08.2018г. Единственият довод на въззивнкика е, че по новообразуваното изпълнително производство са наложени възбрани и запори, които са прекъснали 5-годишната давност, но същите се явяват ирелевантни, тъй като са извършени след настъпила перемпция.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК. Страните не се позовават на процесуални нарушения във връзка с доклада по делото, не се констатира и необходимост във въззивното производството да се предоставя възможност за предприемане на процесуални действия от страните, поради релевирани нарушения съдопроизводствените правила; доказателствени искания не са направени.

Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на основание чл.267, ал.1 ГПК съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и редовна въззивна жалба вх.№ 14164/25.02.2019г., подадена от „Фьоникс фарма” ЕООД /правоприемник на „Либра“ ЕАД/, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Околовръстен път” № 199А, срещу решение №28/04.01.2019г., постановено по гр.д. № 14008/2018г. на РС-Варна, с което е признато за установено в отношенията между страните, че ищците Г.С.Т., ЕГН ********** с адрес *** и „Парацелз“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, жк. Трошево № 51, вх. В, ет.3, ап. 43, не дължат солидарно изпълнение по изп.дело № 20187170400444 по описа на ЧСИ рег. № 717 Румяна Тодорова с район на действие ВОС, относно вземания посочени в заповед за незабавно изпълнение № 2976/11.04.2013г. и изпълнителен лист по ч.гр. дело № 5111/2013г. по описа на ВРС, в общ размер на сумата от 18916,50лева, формирана като сбор от следните суми: 7957,32лева, дължима част от главница по запис на заповед в общ размер на 10 000лева с датата на издаване 29.11.2011г., място на издаване- гр. Варна и падеж на 31.12.2012г., ведно законната лихва върху дължимата главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 10.04.2013г. до окончателното й изплащане, сумата от 10 000лева, дължима по запис на заповед с датата на издаване 17.01.2012г., място на издаване- гр. Варна и падеж на 31.12.2012г., ведно законната лихва върху дължимата главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 10.04.2013г. до окончателното й изплащане и сумата от 959,15лева - разноски по делото, поради изтекла погасителна давност след влизане в сила на заповедта по чл. 417 ГПК, на основание чл. 124, ал.1 вр. чл. 439 ГПК.

 

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.05.2019г. от 14,00 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, като на въззивника се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.

 

ПРИКАНВА страните към спогодба и възможността да уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

 

УКАЗВА на СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез медиация, като ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12, тел. *********; служител за контакти  - Нора Великова.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:       

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

           

                       2.