№ 2121
гр. София, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20211110162740 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД.
Ищецът Б.К. твърди, че на 4.8.2021г. посетил лаборатория на ..., около 10 часа за
взимане на проба – взимане на венозна кръв за изследване. Твърди,че служителката не
успяла да му вземе проба от първия път, след втория опит забелязал, че ръката му започнала
да отича, като постепенно, ръката му се надула до степен, че ищецът не можел да я сгъва –
това забелязал след напускане на лабораторията. Личният му лекар, при разговор,
предположил, че по време на манипулацията бил спукан кръвоносен съд, по съвет на него,
посетил съдебна медицина, за което му е изготвено съдебно – медицинско удостоверение.
Твърди, че при извършване на манипулацията, служителят на ответника е нарушил добрите
медицински практики, свързани с взимане на венозна кръв, като твърди, че вследствие на
полученото физическо увреждане, е търпял непрестанни болки в лявата ръка при движение,
притеснявал се да излиза от вкъщи, тъй като през летния сезон кръвонасядането и
непрестанните болки предизвиквали въпроси у обкръжението му, не можел да спи
нормално, вследствие на опиране на ръката му в други повърхности, чувствал се потиснат и
притеснен, че трябва да моли близки да му помагат в ежедневни дейности по обличане,
гладене, готвене, пазаруване. Твърди, че за период от 10 дни не е бил в състояние да
управлява л.а., затова следвало да моли познати да откарват него и детето му. Твърди, че
преживеният стрес довел до недоверие и страх отново да се подложи на подобна
манипулация. С уточнителна молба сочи, че е търпял физически болки около 2 месеца от
манипулацията, през което време отокът постепенно спадал, докато моторните функции на
1
ръката му се възстановят. Предявява осъдителен иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди – физически и психически болки и страдания, търпени от него за
период от 4.8.2021г.до около 2 месеца след това, които оценява на 5000лева, ведно с
обезщетение за забава от увреждането, до исковата молба, и законната лихва от предявяване
на иска, като с уточнителна молба от 1.2.2022г., въз основа указанията на съда с
определението по чл.140 ГПК, ищецът посочи, че претендира обезщетение за забава върху
главницата от 5000лева, в размер 126,39 лева, дължимо за период от 4.8.2021г. до
2.11.2021г..
Ответникът, в писмения си отговор, оспорва иска като неоснователен. Ответникът
сочи, че действително на сочената дата ищецът посетил лабораторията за взимане на проба
с венозна кръв за изследване, но твърди, че пробовземането е извършено по всички
медицински стандарти, и било успешно. Сочи, че пациентът бил надлежно инструктиран да
притиска мястото и да не натоварва ръката. Пациентът не споделил оплаквания, не е
изпитвал болка и неприятни усещания по време на манипулацията, не се е свързал с
ответника по повод оплаквания. Счита, че неясни са твърденията кога и как се е появил
отокът. Ответникът счита, че не е налице противоправно поведение на негови служители,
тъй като самата манипулация предполага взимане на венозна кръв, което е правно позволена
и желана от пациента манипулация, а процесите по кървене и съсирване на кръвта протичат
индивидуално, не зависят от действията на медицинския персонал, а от ищеца.
Оспорва твърдението за „спукан кръвоносен съд“, а в СМУ не са посочени действия,
годни да установят твърденията на ищеца, за неуспешни опити за взимане на проба, като
същото се издава по твърдения на ищеца, поради което и не доказва механизма на
получаване на увреждането. Оспорва причинната връзка между твърдяните вреди и
поведение на негови служители, като сочи, че възможните причини са много. Оспорва
твърдението за причинна връзка между душевни страдания около 2 месеца, както и силни
физически болки със същата продължителност, с довод, че такова увреждане не е годно да
ги причини. Счита, че лекарят е следвало да предприеме лечение, като обикновено локално
кожно приложение на широко достъпни медикаменти би следвало да облекчи страданието
на ищеца. Оспорва твърдението за възникнало недоверие и страх отново да се подложи на
подобна манипулация, като сочи, че на 31.8.2021г. ищецът отново посетил лабораторията за
изследване.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл.235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира за установено следното.
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад по делото в о.с.з. на 17.2.2022г, че
на 4.8.2021г. ищецът посетил лаборатория на ..., за взимане на проба – взимане на венозна
кръв, била му взета, от служител при ответника, венозна кръв от лявата ръка, че на
6.8.2021г. ищецът посетил съдебно – медицински кабинет и му било издадено СМУ за
наличие на добре изразен оток и мораво – синкаво кръвонасядане с размери 20/17 см. по
предна повърхност на лява предмишница.
2
Ответникът е представил резултат от проведено медицинско изследване на
31.8.2021г. на ищеца.
По делото е приета, оспорената от ответника съдебно – медицинска експертиза.
Вещото лице е работило въз основа писмени документи – изследването, извършено на
4.8.2021г, съдебно – медицинското удостоверение, както и представените към исковата
молба копия на снимки. Вещото лице сочи в писменото заключение, че взимането на кръв е
минимално инвазивна манипулация, като в повечето случаи се извършва чрез венепункция,
при която във вената се въвежда игла като същата се пробожда. Най – често се взема кръв от
кубиталната вена, разположена от вътрешната страна, сгъвката на лакетя. В зависимост от
разположението на вената, спрямо повърхността на кожата дълбочината на вената е 2-3 мм
от кожата. Около горната част на ръката се поставя турникет, за да спре притока на кръв,
мястото се дезинфекцира, иглата се въвежда във вената, като в някои случаи е необходим
повече от един опит, към иглата се прикрепва еднократна епруветка за взимане на кръв или
спринцовка, които се изпълват с кръв, след което турникетът се отстранява, върху иглата се
поставя памучен тампон, иглата се изтегля от вената. Мястото на убождането се притиска
няколко минути, след което може да се постави и цитопласт. В о.с.з. вещото лице допълни,
че при обичайна манипулация се взима незначително количество кръв, което не води до
никаква реакция на организма. При правилно извършена манипулация може да се види следа
от точковидно убождане на кожата в мястото, където венепункцията е направена и може да
се появи кръвонасядане на мястото на убождането. Няма други последствия за здравето на
пациента. Ако описаното в СМУ кръвонасядане е вследствие на венепункцията, то
съставлява усложнение от нея. За да се образува всяко едно кръвонасядане по човешката
кожа, което съставлява пропиване на кожата и меките тъкани с кръв от разкъсани
кръвоносни съдове под действието на кръвното налягане, са необходими три условия: кръв в
разкъсани кръвоносни съдове, налягане, за да се преодолее съпротивата на околните тъкани
и кръвта да попие в тях, което налягане идва от сърцето и време, за да може
кръвонасядането да изплува към повърхността на кожата и да се види отвън.
Вещото лице сочи, че около мястото на венепункция по принцип се получава
кръвонасядане, което е обикновено около няколко сантиметра в диаметър. Кръвонасядането
от 20/17 см., описано в съдебно – медицинското удостоверение, според изложеното от
вещото лице, може да се получи от пункция на артерия, проблем с кръвосъсирването,
водещо до продължително кървене, както и от непритискане на мястото на убождането.
Когато се спазят посочените по – горе процедури, не се очаква настъпването на такова
обширно кръвонасядане. Много фактори влияят на кръвосъсирването – болести,
медикаменти, което може да доведе до бавно кръвосъсирване с продължително кървене. Ако
няма притискане, а активно движение на ръката, това ще доведе до по – продължително
кървене. Медикаменти също могат да причинят по – продължително кървене, включително
и аспирин.
В о.с.з., вещото лице сочи, че щом е видно такова голямо кръвонасядане, то там има
разкъсани кръвоносни съдове, като травмата е получена по посочения начин за получаване
3
на всяко кръвонасядане. Ако кръвонасядането е получено от венепунцията, то същото е
необичайно, като за него е необходимо повече време. Това кръвонасядане, при обичайната
процедура, е няколко сантиметра в диаметър, като се вижда почти веднага след убождането,
защото съдът е много близо до кожата. При такова голямо кръвонасядане, като описаното в
СМУ, за да може да попие кръвта в съдовете и да се образува такъв оток, са нужни часове.
Ако има венепункция, и веднага след това или след часове се получи кръвонасядане с оток,
трябва да се обсъжда вариант, свързан с венепункцията.
Ако се пунктира артерия, налягането гони спринцовката навън. Пункцията на ищеца
е извършена между ямката на лакета и горната трета предмишница, като за да се получи
такова голямо кръвонасядане, е много вероятно ръката да е била изпъната надолу. Дори
пункцията да е извършена в кубитатлната вена, то и кръвта не е тръгнала нагоре, а надолу-
отокът е разположен на предмишницата. Това е причината пациентът да трябва да притиска
и да вдига ръката след манипулацията, по посока на лицето, за да може да ограничи
кръвотечението от вената, по посока на ямката. Притискането на мястото се налага, за да се
получи съсирек на мястото и кръвта да не изтича от съда навън, което се случва за до 5
минути. Въздействието е механично- след изваждането на иглата се поставя памук, който
трябва да е сух и пацентът притиска мястото. Лепенка се слага, ако кръвта не спре веднага.
Ако не се притиска мястото на убождането, и е нарушена целостта на съда, кръвта ще
изтече в околната мека тъкан.
Артерията в тази област, не е видима с просто око, намира се на повече от 1 см. от
кожата. Ако при венепункцията е засегната артерия, първата външна изява затова е, че
иглата ще излезе навън заради самото налягане, а ако артерията е разкъсана, почти веднага
се вижда кръвонасяядането е разкъсаната артерия. Вещото лице сочи, че макар да е
теоретично възможно да се засегне артерия при взимане на кръв, не е попадал на такъв
случай, не е невъзможно.
Кръвонасядане като описаното в съдебно – медицинското удостоверение, би
следвало да отшуми за не по – малко от 10-14 дни. Наличието на оток може да затрудни
движението на крайника, до отшумяването на отока. Самият оток затруднява движението,
като същият се намира на предмишницата, където се намират мускули и вероятно води до
схващане на ръката. Касае се за затруднение от няколко дни.
Според отговор на задача 2,5, ако на ръката около мястото на венепункцията се
появи кръвонасядане и оток, и няма друго въздействие, то причината затова е
венепункцията. Ако освен венепункцията има и друго въздействие, например травматично,
то тогава се обсъжда друга причина за получаване на кръвонасядането – оток- травма.
Вещото лице сочи, че при такива случаи е налице точковидно инжекционно убождане, което
е възможно да е преминало към момента на съдебно – медицинското освидетелстване два
дни по – късно, като данни за такова точковидно убождане по делото няма.
Свидетелят .., която живее на семейни начала с ищеца, сочи, че придружила ищеца до
манипулационната, не присъствала на самата манипулация, а го изчакала отвън. Ищецът
4
влязъл в манипулационната, не се забавил повече от обичайното време. Когато излязъл за
първи път го видяла с видимо изкривено лице, притеснен. Навил си ръката и свидетелката
видяла, че ръката му започнала да се подува, имало хематом на лакетната ямка и то не
малък. Видяла подуване и посиняване. Видимо личало, че го боли. Притискал ръката си там,
където трябва да е памукът. След това се разделили, след като свидетелката го закарала до
метрото с лек автомобил. Ищецът ходи редовно на фитнес, спортува, но спрял, заради
случилото се. Имал проблем с вдигането на детето, опитвал се с другата ръка. Към онзи
проблем, малкото дете било на две години, и било в период, че трябвало предимно да се
носи на ръце, бил „като инвалид” дълго време – около два месеца.
Свидетелят . сочи, че през . дошъл на работа с подута лява ръка, явно изпитвал болка.
Ищецът му споделил, че си е правил ваксина. Около седмица, две продължило това
състояние. Видял синина.
Свидетелят Весела Козелова работи в манипулационната, като регистрартор заедно с
лаборант .. Не помни конкретния случай. През целия месец август била на работа, като
сочи, че е невъзможно да се взема кръв на пациент и тя да не е в манипулационната.
Свидетелят описва механизма на взимане на проба в манипулационната – пациентът
преминава през регистратура, получава баркод, преминава към лаборанта, където е поканен
да седне, обяснява му се манипулацията, взима се баркодът, прави се дезинфекция на ръце,
ръката се стяга с маркуч, оглеждат се ръцете и се взима кръвна проба. След изваждане на
иглата се поставя памук със спирт и на пациента се сочи убоденото място, за да се натиска
най- малко 5 минути, да не се натоварва ръката. Свидетелката сочи, че на ден се взимат по
80-100 кръвни проби и не помни през месец август да е имало оплаквания от пациент,
скандали. Лаборантката е мила, получавали са похвали.
Изложеното се установява от събраните писмени и гласни доказателства и от
заключението на вещото лице, които съдът прие.
Предявен е иск с правно основание чл.49 във връзка с чл.45 ЗЗД. За ангажирането на
отговорността на възложителя следва да се установи кумулативното наличие на следните
предпоставки за основателност на иска:
Безвиновната отговорност по чл. 49 ЗЗД на възложителя на работата се ангажира в
случаите, когато лицето, на което е възложена определена работа, е причинило непозволено
увреждане при и по повод извършването на последната. Съдът следва да установи онези
факти, които имат значение за деликта – деяние, извършването му от служител на
ответника, противоправността на деянието, увреждащият резултат, пряката причинно –
следствена връзка между деликтното поведение и резултата.Ако се твърдят факти, които
изключват противоправността, или оборват презумпцията на чл.45,ал.2 ЗЗД, същите отново
подлежат на установяване по делото.
Съгласно приетото в решения по гр. д. № 1411/2009 г., гр. д. № 640/2009 г., както
и по гр. д. № 6457/2013 г., всички на III г. о. - медицинската помощ е правно-
регламентирана дейност. Член 80 от Закона за здравето разпорежда, че тази дейност се
5
основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните
заведения и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5,
т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина.
Регламентирано е, че дейността на лечебните заведения и на медицинските и други
специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти
за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента
– така е постановено в разпоредбата на чл.6,ал.1 ЗЛС.
Когато съдът се произнася по въпроса осъществен ли е деликт при изпълнение на
медицинска дейност, като основание за отговорността по чл. 49 ЗЗД, той е длъжен да
изследва две групи факти от поведението на извършителя - /медицински специалист/- на
първо място да установи какви действия са били предприети или не са били извършени и на
второ - да провери доколко те са отговаряли на дължимото, съобразно утвърдените
медицински изисквания, вкл. и извършването на необходимите диагностични изследвания.
Относимо към настоящия случай, това означава, че при извършване на процедурата,
медицинският лаборант следва да е спазил медицински стандарт за извършване на
процедурата, ако такъв е приет и утвърден от министъра на здравеопазването, както и
правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл.5,ат.4
ЗСОЛЛДМ.
Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1, т.5, б.в от НАРЕДБА № 1 ОТ 8 февруари 2011 Г.
за професионалните дейности, които медицинските сестри, акушерките, асоциираните
медицински специалисти и здравните асистенти могат да извършват по назначение или
самостоятелно, медицинският лаборант може самостоятелно, без възлагане на лекар, да
извършва венозна пункция, и да взема кръв. В НАРЕДБА № 8 ОТ 23 МАРТ 2009 Г. за
утвърждаване на медицински стандарт "клинична хематология и наредба № 9 от 25 април
2006 г. за утвърждаване на медицински стандарт "трансфузионна хематология” установяват
задължение на медицинския лаборант, да спазва точно стандартните оперативни процедури
за всяка диагностична процедура. Не е налице утвърден стандарт за извършване на
венопункция за изследване на кръв, но такъв стандарт е утвърден за извършването на
венопункция при даряване на кръв, в Наредба № 9 ОТ 25 април 2006 Г., в разпоредбата на
Раздел 4, чл.2, от която е предвидена процедурата по вземане на кръв от донор – чл.2,2
предвижда кръвта да се взема от медицинска сестра, в съответствие със стандартната
оперативна процедура, с определена последователност.
Дейността по вземане на кръв чрез венопункция за лабораторно изследване, съгласно
изложенното от вещото лице по СМЕ, като сравнително нетравматична процедура, се
урежда с диагностични процедури, които се приемат и утвърждават от съответната Медико
–Диагностична Лаборатория, въз основа добрите медицински практики. Добрите
медицински практики изискват, са очертани от вещото лице, в СМЕ - преди съответната
процедура, на пациента да се посочи каква процедура ще му се извърши, какво поведение се
изисква от него по време и след процедурата, както и последицата от неспазване на
указанието на лаборанта. В противен случай, правата на пациента не са защитени по
6
начина, посочен в чл.6 ЗЛС.
Вещото лице сочи, че венопункцията се извършва в следната последователност :
около горната част на ръката на пацента се поставя турникет, за да спре притока на кръв,
мястото се дезинфекцира, иглата се въвежда във вената, към иглата се прикрепва еднократна
епруветка за взимане на кръв или спринцовка, която се изпълва с кръв, след което
турникетът се отстранява, върху иглата се поставя памучен тампон, иглата се изтегля от
вената. Пациентът следва да се подкани да вдигне ръка към главата си, както и да притиска
убоденото място няколко минути, за да се получи кръвен съсирек, а ако кръвотечението не е
спряло, може да се постави и цитопласт. Последното – поставяне на памук на убоденото
място и подканянето на пациента да извърши определени действия, не е част от самата
процедура, а съставлява предпазваща и превантивна мярка – предпазваща /поставяне на
памук със спирт/ възпаление и превантивна / подканянето на пациента да държи ръката си
по определен начин, както и да притиска мястото/ - за да се образува съсирек, кръвта да спре
да тече, и да не се образува кръвонасядане в меките тъкани, по – голямо от обичайното,
посочено от вещото лице /няколко сантиметра/.
Това са действията, които всеки медицински лаборант следва да извърши във връзка с
конкретната процедура, съставляваща венопункция.
От събраните по делото доказателства, чрез разпита на свидетеля Козелова се
установява, че медицинският лаборант при всяко вземане на кръв от вена кани пациента да
седне, обяснява му се манипулацията, взима се баркодът, прави се дезинфекция на ръце,
ръката се стяга с маркуч, оглеждат се ръцете и се взима кръвна проба. След изваждане на
иглата се поставя памук със спирт и се посочва убоденото място, за да се натиска най -
малко 5 минути, да не се натоварва ръката. Не може да се изисква от свидетеля -
регистратор в манипулационната да помни дали преди извършване на манипулацията на
ищеца това непременно е сторено – това не следва от нормалната житейска логика, тъй като
в манипулационната на ден се извършват 80-100 процедури по взимане на кръв, а разпитът
на свидетеля е около 6 месеца след случилото се. Поради изложеното, се налага извод, че
при липса на събрани доказателства в противното – например свидетелски показания, които
да сочат, че на ищеца не е обяснено горното, нито че процедурата е спазена, се налага
извод, че лаборантът е спазил последователността, описана по – горе.
Съгласно заключението на вещото лице, за да се получи оток и кръвонасядане, като
установеното в съдебно – медицинското удостоверение, ако на ръката около мястото на
венепункцията се появи кръвонасядане и оток, и няма друго въздействие, то причината
затова е венепункцията. По делото, въпреки нарочните указания на съда с определението по
чл.140 ГПК, ответникът не установи причината за отока да е в друго събитие, освен
венепункцията. Голословни са твърденията на ответника, че е възможно оток и
кръвонасядане като посоченото в СМЕ да се причини поради приемане на медикаменти
/витамин Е, посочен в писмените бележки или аспирин, посочен при отговора на въпрос,
поставен от ответника на вещото лице/. Както се посочи по – горе, относно поведението на
служителите на ответника при манипулацията, отново житейски нелогично е да се очаква
7
ответникът да има информация за наличието на заболяване на ищеца, което да води до
проблеми с кръвосъсирването. При внимателен прочит на поставените от ответника
въпроси, както в отговора на исковата молба, така и при оспорването на експертизата, прави
впечатление, че не се поставя въпрос към вещото лице да изследва ищеца и да отговори
дали страда от заболяване, което пречи на съсирването на кръвта. Поставените въпроси са
относно причините, които евентуално могат да доведат до оток с такъв размер, евентуално
могат да доведат до проблем с кръвосъсирването, но не са насочени към конкретния ищец.
По делото не установено ищецът да е приемал тези медикаменти – витамин Е,
аспирин, преди или след процедурата по вземане на кръв, а съгласно изложеното от вещото
лице в СМЕ и в о.с.з., когато отокът е причинен от травма, удар, то остават точковидни
следи, каквито не са намерени при медицинското освидетелстване. Няма събрани
доказателства и затова, че отокът и кръвонасядането, констатирано на 6.8.2021г., са
причинени от удар. Обратното – от показанията на свидетеля . се установява, че
непосредствено след манипулацията, ръката на ищеца имала оток, синина, започнала да се
подува, ищецът усещал силна болка / лицето му било изкривено/, а впоследствие се появила
„буца”.
Значението за делото, на сочените обстоятелства, е следното. Видно от заключението
на СМЕ, оток и подуване в такъв обем, като констатираните при съдебно – медицинското
освидетелстване два дни след процедурата, могат да се причинят по три причини: пункция
на артерия, проблем с кръвосъсирването или непритискане на мястото на убождането.
Свидетелят . не сочи, че ищецът споделил „изскачане на иглата”, което се получава при
пункция на артерия, според изложеното от доктор М.. Не се доказа ищецът да страда от
заболяване, което пречи на кръвосъсирването. Относно третата причина – непритискане на
мястото на убождането. По делото, от показанията на свидетеля . е видно, че излизайки от
манипулационната, ищецът е притискал мястото на ръката, където „трябваше да е
памукът”, по думите на свидетеля. Ищецът не се забавил в манипулационната, изчакал реда
си, влязъл и излязъл след манипулацията. Към момента на излизането на ищеца, той навил
ръкава си и свидетелката е видяла оток и синина, както и че ищецът притиска мястото на
убождането. Обстоятелството, че ищецът притиска мястото без наличието на памук е без
правно значение – ищецът не сочи вреди от замърсяване на раната /за каквато цел се поставя
памучен тампон, напоен със спирт/, а вреди вследствие на попиване на изтеклата кръв в
меките тъкани, от значение е, че при излизане от манипулационната ищецът е притискал
убоденото място, следователно не е налице поведение на ищеца, което да прекъсва
причинната връзка между действието по вземане на кръв и настъпването на вредите.
При установеното от вещото лице, че няма доказана друга причина за получаването
на оток и кръвонасядане, причината за получаването на уврежданията е в поведението на
служителя на ответника, която, макар да е спазила медицинския стандарт за провеждане на
процедурата, е причинила увреждането на ищеца. В този смисъл, отокът и кръвонасядането
са в причинна връзка с поведението на лаборанта - отокът и подуването нямаше да настъпят,
ако не беше извършена процедурата. Действието по вземане на кръв е „условието, без което
8
не може”, за да може кръвонасядането и отокът да настъпят. Доколкото при излизането от
манипулационната ищецът е бил с оток и синина, боляла го е ръката, и е притискал
убоденото място, единствената причина за отока и кръвонасядането, констатирани два дни
по – късно остава венепункцията, поради което доводите на ответника за липса на деяние
/тъй като ищецът е причинил увреждането/ или съпричиняване на вредоносния резултат,
съгласно чл.51,ал.2 ЗЗД, останаха недоказани по делото. С оглед изложеното, ответникът
носи гаранционно – обезпечителна отговорност за стореното на ищеца и искът е доказан по
основание.
Относно претенцията, по размер. От показанията на свидетеля . е видно, че ищецът
бил „като инвалид” за дълго време – около два месеца. Тези показания, за времетраенето на
страданието, не се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства. Свидетелят .
сочи, че ищецът изпитвал болки в ръката около седмица – две, което времетраене се
установява и от съдебно – медицинската експертиза, която сочи, че оток и кръвонасядане
като посоченото в съдебно – медицинското удостоверение, води до затруднение на ръката,
изтръпване, което продължава до пълно възстановяване за около 10-14 дни. Поради
изложеното, съдът намира, че е доказано, че за период от около 10-14 дни ищецът е изпитвал
болка, затруднение в движението на лявата ръка, обосновано е затруднението на ищеца да
шофира автомобил, което рефлектира и върху ангажиментите на семейството по водене на
малкото дете на детска градина, обгрижването му. Обосновано, през призмата на
нормалната житейска логика, като страдание, което би изпитал всеки човек от увреждане
като посоченото в съдебно – медицинското удостоверение, с размери 17/20 см., изразяващо
се в притеснение и неудобство от вида на ръката, още повече, че ищецът работи като
помощник частен съдебен изпълнител и работата му е свързана с хора. Поради изложеното,
съдът съобразява, че за период от 4.8.2021г., до около две седмици след това, справедливо
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, възлиза на сумата от 1250
лева, за които искът е основателен, и следва да се уважи, а за горницата, да се отхвърли, като
неоснователен.
По иска по чл.86,ал.1 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.84,ал.3 ЗЗД, делинквентът е
в забава и без покана, което се отнася и до работодателя му, отговарящ гаранционно –
обезпечително. За основателната част от иска, за период 4.8.2021г.- 2.11.2021г., се следва
обезщетение за забава в размер на законната лихва, което, на основание чл.162 ГПК, въз
основа достъпната на съда компютърна програма за изчисляване на законна лихва , се
изчисли на сумата от 31,60 лева, за която този иск е основателен, а за горницата до сумата
от 126,39 лева, следва да се отхвърли.
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира заплащането на държавна такса, внесен депозит за експертно
заключение и платено адвокатско възнаграждение. Държавната такса, внесена по делото,
възлиза на сумата от 250 лева, депозитът – на сумата от 400 лева, а платеното адвокатско
възнаграждение – на сумата 800 лева. Неоснователно е възражението на ответника за
прекомерност на същото – платеното както от ищеца, така и от ответника, възнаграждение,
9
е съразмеримо – ищецът е платил 800 лева, ответникът – 880 лева. Следователно, макар
съдът да може, съгласно разпоредбата на чл.78,ал.5 ГПК, да намали възнаграждението,
намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, нито едно от двете
възнаграждения, не е прекомерно.
От общо сторените от ищеца разноски в размер 1450 лева, на ищеца, съгласно
разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК, въз основа основателната част на исковете, се следва
сумата от 362,50 лева.
Ответникът е сторил разноски от 1280 лева, от които сумата от 400 лева депозит за
експертиза и сумата 880 лева адвокатско възнаграждение. По – горе, съдът посочи защо
счита, че и двете възнаграждения не са прекомерни, поради което намира и насрещното
възражение на процесуалния представител на ищеца за неоснователно. От сумата, на
основание чл.78,ал.3 ГПК, на ответника се следват 959,44 лева.
Воден от изложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА . със седалище и адрес на управление град . да заплати на Б. СЛ. К. ЕГН
********** с адрес град . сумата 1250 лева обезщетение за неимуществени вреди, дължимо
на основание чл.49 ЗЗД във връзка с чл.45 ЗЗД – претърпени болки и страдания във връзка с
манипулация по взимане на кръв от вена на 4.8.2021г., които вреди са търпени за период от
4.8.2021г. до 18.8.2021г., заедно със законната лихва от 3.11.2021г. до плащането, както и на
основание чл.86,ал.1 ЗЗД обезщетение за забава за период от 4.8.2021г. до 2.11.2021г. в
размер на 31,60 лева, и сторените разноски от 362,50 лева.
Сумата е платима по банкова сметка BG15BPBI79404083027801.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за: главница за горницата над уважения размер от
1250 лева и до края на исковия период от 19.8.2021г. до 4.10.2021, и лихва за горницата над
уважения размер от 31,60 лева, до пълния предявен размер от 126,39 лева.
ОСЪЖДА Б. СЛ. К. ЕГН ********** с адрес град . да заплати на . със седалище и
адрес на управление град . сторените разноски от 959,44 лева.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните,
пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10