Разпореждане по дело №405/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение №35/03.06.2014 г., постановено по гр.д. № 20/2014 г., Ардинският районен съд е отхвърлил предявения от Н. М. В. против „.М. Б.”, С. И., О., представляван от М. Р. Б., иск за установяване вземането му от ответника в размер на 33 302.05 лв.,от която сума главница в размер на 24 966.80 лв., представляваща цената на неизплатено изкупено мляко по Договор за покупко-продажба на сурово мляко № 984/05.01.2009 г., и мораторна лихва върху главницата в размер на 10 335.25 лв., считано от 01.01.2010 г.-датата на падежа по договор, до 09.01.2014 г. -датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, ведно със законната лихва, считано от 09.01.2014 г., предмет на Заповед за изпълнение № 5/10.01.2014 г. по ч.гр.д. № 3/2014 г. на РС, гр.А. Съдът е осъдил ищеца В. да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 1 700 лв. Първоинстанционният съд е обезсилил Заповед за изпълнение на парично задължение № 3/ 10.10.2014 г., издадена по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 3/2014 г. на РС, гр.А. за сумата от 33 302.05 лв.,от която главница в размер на 24 966.80 лв. и мораторна лихва върху главницата в размер на 10 335.25 лв. на основание чл.415,ал.2 от ГПК.

Настоящото производство е образувано по повод, предявена от недоволния от решението ищец в първоинстанционното производство, въззивна жалба. В жалбата се твърди, че така обжалваното решение е необосновано и постановено в противоречие на събраните по делото доказателства. Доказателствата, на които съдът се позовал в акта си били анализирани по отделно, самостоятелно, същите не били преценени в съвкупността на целия доказателствен материал. Излагат се съображения в тези аспекти. Твърди се, че първоинстанционният съд дал вяра на РКО, на които не бил положен подпис на ищеца за получил сумата и които не били приети по делото като надлежни доказателства. Жалбодателят твърди, че съдът дал вяра на разпитаните по делото свидетели, без да съобрази, че всеки един от тях бил предубеден. Изтъква, че решаващият съд допуснал и кредитирал свидетелските показания в нарушение на забраната на чл.164, ал.1, т.4, т.5 и т.6 от ГПК, защото приел, че те установявали погасяване на установени с писмен акт задължения, приел, че те установявали изменение на писмени съглашения, в които страната, която е поискала свидетелите е участвала, както и че с тях съдът приел, че е опровергано съдържанието на изходящ от страната частен документ. Жалбодателят моли настоящата инстанция да постанови решение, с което отмени първоинстанционното решение, вместо което уважи изцяло предявения иск. Претендира разноски и за двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по същата ”А. – М. Б., гр.А., с който предявената въззивна жалба се оспорва.

В съдебно заседание, жалбодателят В., чрез процесуалния си представител поддържа въззивната си жалба по изложените в нея съображения.

В съдебно заседание, ответникът по жалбата ”А. -М.Б., гр.А., чрез процесуалният си представител, оспорва въззивната жалба.

Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата като подадена в срок и от имащо правен интерес от това лице, е процесуално допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество.

В основата на първоинстанционното производство стои предявената от ищеца В., искова претенция, с която същият цели да бъде установено по отношение на ответника , че му дължи сумата в размер на 35 302.05 лв., от която сума главница в размер на 24 966.80 лв., представляваща цената на неизплатено изкупено мляко по Договор за покупко-продажба на сурово мляко № 984/05.01.2009 г., и мораторна лихва върху главницата в размер на 10 335.25 лв., считано от момента на падежа по договора- 01.01.2010 г. до момента на предявяване на заявлението по чл.410 от ГПК - 09.01.2014 г. ведно със законната лихва, считано от 09.01.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, съгласно заповед за изпълнение, постановена по ч.гр.д. № 3/2014 г. на РС, гр.А.

Така предявеният пред първоинстанционния съд допустим иск, е установителен по своя характер, и е с правно основание чл.422, във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД. Положителните процесуални предпоставки за неговото завеждане в производството са налице: депозирано от ищеца в настоящото производство до компетентния съд на 10.01.2014 г. заявление по чл.410 от ГПК, образувано ч.гр.д. № 3/2014 г.по описа на Ардинския районен съд, издадена заповед № 5/ 10.01.2014 г. за изпълнение на парично задължение за сумата от 35 302.05 лв., от която сума главница в размер на 24 996.80 лв., представляваща цената на неизплатено изкупено мляко по Договор за покупко-продажба на сурово мляко № 984/05.01.2009 г., мораторна лихва върху главницата в размер на 10 335.25 лв., считано от 01.01.2010 г.до 09.01.2014 г.,ведно със законна лихва, считано от 09.01.2014 г.до окончателното изплащане на сумата. Депозирано е срещу издадената заповед от длъжника „. М. Б., гр.А, в срок, възражение с правно основание чл.414 от ГПК и в законово установения едномесечен срок е предявен настоящия иск.

Не е спорно в производството, че въз основа на сключен между страните Договор № 984/05.01.2009 г. за покупко-продажба на сурово мляко, ищецът в качеството си на доставчик по същия е доставил на купувача по договора –ответника „ А.- М. Б. сурово краве мляко на стойност 24 966.80 лв. Спорно в производството е само обстоятелството дали купувачът по договора е заплатил на доставчика по договора за предаденото от него сурово мляко дължимата сума в търсения по делото размер.

В този аспект съдът съобрази обстоятелството, че в чл.1 на цитирания Договор № 984/05.01.2009 г. за покупко-продажба на сурово мляко, страните са договорили, че задължение на доставчика – ищец е произвеждането и доставката на суровото краве мляко, а задължението на купувача–ответник е да го изплати в уговорените срокове, начини и размери. В договора няма изрично уговорени срокове, начини и размери на заплащане на произведеното и доставено краве мляко, поради което допустимо и правилно първоинстанционният съд е снел и кредитирал свидетелски показания досежно ежемесечния начин на предаване и на заплащане на суровото мляко. Вещото лице в прието по делото заключение, изготвено по назначената на стадия на първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза, е установило, че за процесната 2009г. ищецът В. е декларирал с подаване на декларация по чл.50 от ЗДДФЛ с вх.№ */22.04.2010 г. при ТД на НАП-П., офис К.,и в частност с приложение № 8 "За доходите от производство на непреработена растителна и животинска продукция от регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители", доход от продажба на мляко в размер на 70 тона на стойност 28 000 лв. Изложеното, преценено с оглед разпоредбата на чл. 35, ал.2 от Наредба № 23 от 13.12.2007 г. за управление на националната млечна квота/ ДВ бр.108 в сила от 19.12.2007 г./, съгласно която производител на краве мляко, чието стопанство се състои от един животновъден обект, сключва договор за доставка на краве мляко само с един изкупвач за определен период от време, както и установеното обстоятелството, че към 2009 г. ищецът е имал само един животновъден обект, води до извода, че така декларирания от ищеца В. доход е получен по процесния договор. Всъщност твърдения в друга насока, в смисъл, че е договарял през същия период с друг изкупвач, сам ищецът не прави. Или в производството може и следва да се приеме, че е налице признание на ищеца, че през процесния период е получил доход от продажба на сурово мляко, подлежащ на деклариране. Нещо повече в производството беше установено, че договорни отношения между страните за изкупуване на сурово краве мляко е имало и през 2010 и 2011 г., което определено звучи нелогично ако е било налице неизпълнение на договора от 2009 г. Вещото лице установява също, че в счетоводството на ответника от хронологичния регистър на сметка 401 "Доставчици" по партидата на ищеца В. към 31.12.2009 г., нямало неизплатени задължения към доставчика.

Всъщност до извод различен от вече формирания не води и анализът на приложената от ищеца Сметка за изплатени суми № 1/ 02.03.2010 г.От прочита й се установява, че същата е издадена на ищеца, в уверение на това, че на същия следва да се изплати сумата в процесния размер от 24 966.80 лв., и че сумата е изплатена за периода от 02.01.2009 г. до 31.12.2009 г. А от съществуващата на гърба на сметката служебна бележка пък се установява, че върху изплатената сума по тази сметка не е удържан данък и не са внасяни осигурителни вноски. Действително, така обсъдената сметка е издадена от ответника, носи подпис на ръководител на ответника и печат, и не носи подписа на ищеца като получил сумата. Изхождайки обаче от правно основание на което е издадена, в частност чл.45, ал.4 от ЗДДФЛ, в редакцията му към процесния период, съгласно който предприятие или самоосигуряващо се лице, платец на доходи от стопанска дейност, издава за изплатените доходи и удържания данък, сметка за изплатени суми и служебна бележка по образци, които предоставя на лицето, придобило дохода. Фактът, че тази справка е у ищеца предполага, че същият я е получил при изрично поискване като лице, придобило дохода. Нещо повече служебната бележка като част от издадената сметка, следва на основание чл. 50, ал.4 от ЗДДФЛ, ищецът като местно физическо лице, да приложи към подаваната от него годишна данъчна декларация, а доколкото беше установено, че за 2009 г. такава е подадена и е приета от данъчния орган, следва да се приеме, че същата е била използвана от ищеца по предназначението й.

За да постанови своя съдебен акт и направи окончателните си изводи, настоящата инстанция обсъди и счита за необходимо изрично да посочи, че в ТР № 4/18.06.2014 г.,постановено по т.д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС изрично е приело, че при отхвърляне на установителния иск по чл.422 от ГПК, заповедта за изпълнение и евентуално издадения изпълнителен лист не подлежат на обезсилване. В този смисъл решаващият съд като е обезсилил, издадената в заповедното производство по ч.гр.д. № 3/2014 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, е постановил в тази му част недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен. В останалата му постановена по същество част, обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено. Настоящата инстанция счита за необходимо изрично да посочи, че първоинстанционният съд се е произнесъл само по част от направеното от ищеца искане, а именно само до размер на сумата от 33 302.05 лв., при предявена искова претенция за сумата от 35 302.05 лв., но поправянето на този пропуск не е в правомощията на настоящата инстанция, а може да бъде преодолян с иницииране от заинтересованата страна на производство с правно основание чл.250 от ГПК.

И при този изход на делото доколкото изрично са поискани, но не се доказват, не се и следват разноски на ответника по жалбата.

Ето защо, въззивният съд

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА решение № 35/03.06.2014 г., постановено по гр.д.№ 20/2014 г. по описа на Ардинския районен съд, в частта му, с която на основание чл.415, ал.2 от ГПК, е обезсилена Заповед за изпълнение на парично задължение № 3/10.10.2014 г., издадена по реда на чл.410 от ГПК, по ч.гр.д. № 3/2014 г. на РС, гр.А., за сумата от 33 302.05 лв.,от която главница в размер на 24 966.80 лв. и мораторна лихва върху главницата в размер на 10 335.25 лв.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 35/03.06.2014 г., постановено по гр.д.№ 20/2014 г. по описа на Ардинския районен съд, в останалата му част.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС, в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.