Решение по дело №501/2019 на Окръжен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е №367

 

гр. ВРАЦА,  22.11.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд, Гражданско отделение, в публичното заседание на 08.11.2019 г., в състав:

 

Председател: ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА

       Членове: ПЕНКА Т.ПЕТРОВА

             Мл.с. МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА

                                                                             

в присъствието на секретар ГАЛИНА ЕМИЛОВА като разгледа докладваното от съдия СИМЕОНОВА в.гр.дело N 501 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на В.Р.З., В.Р.З. и А.Р.З., лично и със съгласието на техния баща и законен представител Р.Д.З., против Решение № 599/04.07.2019 г. по гр.д.№ 716/2019 г. на Районен съд-Враца В ЧАСТТА, в която са отхвърлени предявените искове за увеличаване размера на присъдените издръжки, както следва: за всяка от жалбоподателките В. и В. З. - за сумата над 160 лв. месечно до претендирания размер от 350 лв. месечно и за жалбоподателката А.З. - за сумата над 200 лв. месечно до претендирания размер от 350 лв. месечно, както и В ЧАСТТА, в която са присъдени разноски за първоинстанционното производство.

В жалбата се поддържа, че в атакуваната част решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Навеждат се доводи, че от определянето на предходните издръжки с Решение № 41/07.02.2013 г. по гр.д.№ 1283/2013 г. по описа на МРС са изминали повече от 6 години, през които нуждите на децата от издръжка са нараснали трайно. Посочва се, че А. е ученичка в 10-ти клас, а В. и В. - в 7-ми клас и с оглед възрастта им са необходими все повече средства за облекло, храна, учебници и учебни пособия, както и че децата имат и допълнителни разходи - за участие в клуб по художествена гимнастика и за участия в състезания в страната и чужбина. Изтъква се, че единствено бащата поема цялата издръжка на децата, но е силно затруднен, тъй като е с минимални доходи и 60% ТНР. Твърди се, че ответницата работи по трудов договор във ФРГ и получава месечно трудово възнаграждение в размер на 1 500 евро, както че притежава множество недвижими имоти в България, които могат да бъдат източници на доходи. Навеждат се доводи, че обстоятелствата, при които са определени първоначалните издръжки трайно са се изменили и са налице условията на чл.150 СК за увеличаването им, като се извършва позоваване и на практика на ВКС на РБ. Развиват се съображения, че в случая е приложимо българското право съгласно чл.3 от Хагския протокол и чл.15 от Регламент 4/2009 г. на ЕС. Посочва се, че съгласно чл.14 от Хагския протокол, както и според българското законодателство трябва да бъдат взети предвид нуждите на кредитора, както и възможностите на длъжника, като в случая възможностите на ответницата са драстично над нивото на живот в България и тя без особени затруднения би могла да плаща месечна издръжка за всяко едно от децата в размер на 350 лв. Навеждат се доводи, че в отхвърлителната част първоинстанционното решение противоречи на материалния закон - чл.150 СК; постановено е в нарушение на процесуалната разпоредба на чл.235, ал.2 ГПК и е необосновано. Жалбоподателите молят за отмяна на решението в обжалваните части, за уважаване на предявените искове в пълен размер и присъждане на деловодните разноски за двете инстанции в пълен размер.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на жалбата от въззиваемата С.Д.А., представлявана от назначения от съда особен представител адв.В.Х.. В съдебно заседание особеният представител оспорва въззивната жалба и моли решението да бъде потвърдено в обжалваната част като правилно и законосъобразно.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лица с правен интерес, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

При извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден, а в обжалваната част - и допустим.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което приема за установено следното:

Районен съд – Враца е сезиран от В.Р.З. и В.Р.З., чрез техния баща и законен представител Р.Д.З.,  и от А.Р.З., лично и със съгласието на нейния баща и законен представител Р.Д.З., с искове с правно основание чл. 150 СК против С.Д.А. за увеличение  размера на месечната издръжка на всяко от децата, присъдена с Решение № 41/07.02.2013 г. по гр. д. № 1283/2013 г. на РС-Мездра, както следва: за детето А.Р.З. - от 100,00 лева на 350,00 лева, за детето В.Р.З. - от 80,00 лева на 350,00 лева и за детето В.Р.З. - от 80,00 лева на 350,00 лева.

В хода на съдебното производство ищците В.Р.З. и В.Р.З. са навършили непълнолетие и участват в процеса лично и със съгласието на своя баща и законен представител Р.Д.З..

В исковата молба се твърди, че от определяне на предходните издръжки са изминали повече от шест години, като през това време нуждите на децата са нараснали трайно и са им необходими все повече средства за облекло, храна, учебници и др.учебни пособия. Посочва се, че децата имат и допълнителни разходи, свързани със заплащането на месечен членски внос за участие в клуб по художествена гимнастика, както и за участие в състезания по художествена гимнастика и др.спортни състезания в страната и чужбина.Твърди се, че бащата поема цялата увеличена нужда от издръжка, но вече е силно затруднен, тъй като е с минимални доходи и с трудова неработоспособност, а от своя страна ответницата работи във  ФРГ, има увеличени доходи, както и имущество, което може да й носи доходи. Ищците считат, че са налице условията за изменение на присъдените им издръжки и увеличаване размера на същите до 350,00 лева на месец за всяка от тях.

Ответницата е призована по реда на чл.47 ГПК и на основание ал.6 от същата разпоредба й е назначен особен представител. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от адв.В.Х., в качеството му на особен представител на ответницата, в който оспорва предявените искове. Навежда доводи, че при определяне размера на издръжките следва да бъдат взети предвид не само нуждите на лицето, което има право на издръжка, но и възможностите на лицето, което я дължи, а по делото не са представени доказателства, от които да се установи по категоричен начин доходите на ответницата.

С Решение № 599/04.07.2019 г. по гр.д.№ 716/2019 г. Районен съд-Враца е уважил частично предявените искове, като е изменил размера на определените по гр.д.№ 1283/2013 г. по описа на РС-Мездра месечни издръжки, които С.Д.А. *** е осъдена да заплаща на децата си А.Р.З., В.Р.З. и В.Р.З., като е увеличил размера на издръжките, както следва: от 100,00 лева на 200,00 лева за детето А., от 80,00 лева на 160,00 лева за детето В. и от 80,00 лева на 160,00 лева - за детето В., считано от 22.02.2019 г. до настъпването на обстоятелства за тяхното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. В останалата част до пълния им предявен размер исковете са отхвърлени като неоснователни и недоказани. Със същото решение С.А. е осъдена да заплати на Р.З. деловодни разноски в размер на 296,30 лева, да заплати на А.З. деловодни разноски от 200,00 лева, както и да заплати по сметка на ВРС държавни такси в размер на 374,40 лева и възнаграждение на особения представител в размер на 150,00 лева.

Както бе посочено, решението е обжалвано само в отхвърлителната част, както и в частта относно разноските. В частта, в която исковете са уважени и е увеличен размера на издръжките, решението не е обжалвано и е влязло в законна сила. При това положение предметът на спора пред въззивната инстанция се свежда до дължимостта на месечни издръжки от С.Д.А. на непълнолетните й деца, както следва: за детето А.З. - над 200,00 лева до претендирания размер от 350,00 лева; за детето В.З. - над 160,00 лева до претендирания размер от 350,00 лева; за детето В.З. - над 160,00 лева до претендирания размер от 350,00 лева.

За да се произнесе по основателността на тези претенции, настоящият съдебен състав обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните пред първоинстанционния съд писмени и гласни доказателства, както и събраните пред въззивната инстанция писмени доказателства, при което приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, а и от приложените по делото 3 броя удостоверения за раждане, се установява, че Р.Д.З. и С.Д.А. са родители на непълнолетните деца А.Р.З., родена на *** г., В.Р.З., родена на *** г., и В.Р.З., родена на *** г.

С Решение № 41/07.02.2013 г. по гр.д.№ 1283/2012 г. на Районен съд-Мездра е постановено децата да живеят при баща си Р.Д.З., като на същия е предоставено и упражняването на родителските права, а на майката С.Д.А. е определен режим на лични отношения с децата. Със същия съдебен акт майката С.Д.А. е осъдена да заплаща месечна издръжка за всяко от децата, както следва: за детето А. - 100,00 лева, за детето В. - 80,00 лева, за детето В. - 80,00 лева, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжките.

По делото са приложени 3 бр. уверения, издадедни от СУ "***", гр.Мездра, от които се установява, че за учебната 2018/2019 г. А.З. е била записана като ученичка в Х клас, а В. и В. З. - в VІІ клас. Представени са грамоти, от които е видно, че В. и В. З. са наградени за отличен успех през учебните 2016/2017 г. и 2017/2018 г.

От представените служебна бележка  изх.№ 21/20.11.2018 г. от ЖКХГ "***"-Мездра и множество грамоти се установява, че трите деца посещават клуб за художествена гимнастика и са награждавани многократно в състезания по художествена гимнастика, както и от Община Мездра и от СУ "***", гр.Мездра за постигнати високи спортни резултати. Приложени са квитанции, от които е видно, че се заплаща ежемесечен членски внос за посещението на децата в ЖКХГ "***"-Мездра в размер на 40,00 лева. Представена е и квитанция, от която е видно, че са заплатени 220 лева за участието на А.З. в гимнастрада в Австрия.

За установяване възможностите на бащата да участва в издръжката на децата, е представен трудов договор № 105/14.11.2018 г., от който е видно, че Р.Д.З.  работи като охранител с основно месечно трудово възнаграждение от 510,00 лева.  По делото е представено заверено копие от Експертно решение № 1331/10.03.2017 г. на ТЕЛК Общи заболявания към МБАЛ "Христо Ботев", гр.Враца, от което се установява, че на бащата Р.Д.З. е определена 60% трайно намалена работоспособност за срок от 3 години - до 01.03.2020 г.

За установяване възможностите на майката да участва в издръжката на децата пред първоинстанционния съд е представен трудов договор, сключен на 01.11.2017 г. между "Фората Фоксиум Персонал", Франкфурт и С.Д.А., от който е видно, че същата е работила като опаковчик при трудово възнаграждение от 9,00 евро на час. Договорът е бил сключен с изпитателен срок от шест месеца. Пред настоящата съдебна инстанция е представена автобиография на С.Д.А., в която е посочено, че от м.04.2018 г. до момента на съставянето на автобиографията - 31.10.2019 г. работи във Фирма Апетито" ООД, Каритас клиника в Саарбрюкен като помощник в кухнята, а от м.07.2019 г. работи и във Фирма ВИСАЖ, филиал Сарбрюкен като хигиенистка. Представен е нотариален акт № 181, т.Х, рег.№ 12404, дело № 1527/2006 г. на нотариус В.В. с район на действие РС-Враца, от който е видно, че С.Д.А. е собственик на недвижим имот - апартамент, състоящ се от кухня с бокс, дневна, две спални, баня и тоалетна, с площ от 90,23 кв.м., находящ се в гр.Враца, ул."Подбалканска" № 47, ет.1. Приложен е и нотариален акт № 50, т.V, дело № 951/2008 г. на съдия по вписванията при РС-Мездра, от който е видно, че Р.Д.З. и С.Д.А. са закупили УПИ, представляващ парцел ІХ, пл.№ 285 в кв.29 по плана на с.Руска Бела, обл.Враца, с площ 1070 кв.м., ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда, гараж и стопански постройки. Приложени са и справки от регистъра на земеделски земи, гори и земи от ГФ, от който е видно, че С.Д.А. е собственик на земеделски имоти в землищата на гр.Мездра, с.Ребърково и с.Руска Бела.

Пред районния съд е приет социален доклад на Дирекция "Социално подпомагане"-Мездра, в който е отразено, че бащата Р.З. и трите деца живеят в къща, находяща се в с.Руска Бела. Впечатленията на социалния работник са, че жилището е с много добри хигиенно битови условия, за децата са обособени самостоятелни стаи и достатъчно лично пространство. В доклада е посочено, че бащата Р.З. получава пенсия по инвалидност в размер на 176,46 лева, както и месечни помощи за децата от ДСП-Мездра на основание чл.7, ал.1 ЗСПД в размер на 195,00 лева месечно. Р.З. информира, че е и самоосигуряващо се лице, тъй като е регистриран като земеделски производител, но липсват данни да реализира доходи от тази дейност.

Пред първоинстанционния съд са събрани и гласни доказателства. От показанията на свидетелката Л.Н., която е треньор към спортния клуб по художествена гимнастика,  се установява, че и трите деца посещават клуба, за което се заплащат общо 40,00 лева на месец. Установява се още, че разходите на дете за участие в турнир са между 80,00 лева и 150,00 лева, като само някои от разходите за държавните и зоналните първенства се поемат от Федерацията, а разходите за останалите турнири се поемат лично. Свидетелката посочва, че през 2019 г. клубът е определен за участие в световно първенство в Австрия, като разходите са 1000,00 лева на човек, но само половината от тази сума се покрива от Община Мездра. В тази сума не са включени и личните разходи и разходите за храна, които за периода на турнира възлизат на около 200 евро. Установява още, че официалните екипи и уреди са на клуба, а тренировъчните се поемат от родителите на децата.

От показанията на свидетелите К.К. и Е.Н. се установява, че майката С.А. е заминала за Германия в края на 2017 г., като оттогава до настоящия момент грижи за децата се полагат само от бащата Р.З.. Свидетелите установяват, че баща се грижи много добре за децата, но понякога изпитва сериозни финансови затруднения. Свидетелката К. установява, че бащата е претърпял счупване на крака и е изпитвал сериозни притеснения, че няма да може да се грижи за децата, поради което свидетелката е говорила с майката, но тя категорично е отказала да се върне в България, тъй като не може да отсъства от работа. Свидетелката установява, че С.А. й се е обаждала и по други поводи - с молба за издаване на документ, че има три деца, който трябвало да й послужи за работа, както и с молба за заверка на декларация за излизане на децата в чужбина за състезания. Свидетелят Н. заявява, че знае от ответницата, че работи по трудов договор в болница и получава 10-11 евро на час, както и че е започнала втора работа - два пъти седмично по два часа, за което получава около 600 евро на месец.

При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Правното основание на предявените искове е чл.150 СК. За да бъдат уважени същите следва да бъде доказано настъпването на промени в обстоятелствата, при които са определени предходните издръжки.

Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Следователно до навършване на пълнолетие правото на децата да получават издръжка от своите родители е безусловно. Ето защо в този случай на преценка следва да бъдат подложени единствено  потребностите на детето и възможностите на родителите като релевантни обстоятелства относно размера на дължимата издръжка съгласно разпоредбата на чл. 142, ал.1 СК. 

В конкретния казус от присъждане на предходната издръжка до предявяване на настоящия иск са изминали повече от 6 години. През този период наред с физическото израстване на децата са нараснали и нуждите им за храна, облекло, учебници, учебни помагала и пр. От събраните доказателства се установи по безспорен начин, че децата имат и допълнителни нужди, свързани с активната им спортна дейност - членство в клуб за художествена гимнастика и участие в множество зонални, държавни и международни турнири. 

По делото са представени доказателства, от които е видно, че е налице промяна  и във възможностите на майката да дава издръжка на децата в сравнение с периода, при който е определена предходната. От приложеното гр.д.№ 1283/2012 г. по описа на МРС е видно, че към момента на постановяване на съдебния акт, с който са определени предходните издръжки, С.А. не е имала постоянно местоживеене, нито постоянна работа и доходи. От събраните в рамките на настоящето производство доказателства - автобиография на С.А. и свидетелските показания, се установява, че ответницата от около 2 години живее в Германия, където работи по трудов договор на две места. Липсват категорични данни какъв е точния размер на трудовите й доходи, но по достъпни статистически данни минималната работна заплата в Германия е около 9 евро на час, каквото впрочем е договореното трудово възнаграждение в представения по делото трудов договор на С.Д.А., сключен на 01.11.2017 г. Следователно минималното месечно възнаграждение, което ответницата би могла да получава за работата си на едно място за 20-дневен работен месец е в размер на 1260 евро, при 21-дневна работна седмица - 1323 евро и т.н. При работа на две места, второто от които на непълен работен ден, минимално получаваното от ответницата общо трудово възнаграждение е в размер около 2 000 евро.

Налице е изменение и във възможностите на бащата да дава издръжка. В предходното дело липсват доказателства относно точния размер на доходите му, но в социалния доклад е отразено, че има собствен бизнес и размерът на месечните му доходи позволява да поддържа добър жизнен стандарт на семейството. В рамките на настоящето производство се установи, че Р.З. работи по трудов договор и основното му трудово възнаграждението е в размер на минималната работна заплата за страната към момента на сключване на договора - 510,00 лева, както и че получава пенсия по инвалидност в размер на 176,46 лева, както и месечни помощи за децата от ДСП-Мездра на основание чл.7, ал.1 ЗСПД в размер на 195,00 лева.  

При тези съображения настоящият съдебен състав намира, че предявените искове с правно основание чл. 150 СК са основателни, тъй като е доказано наличие на трайни и съществени изменения в относимите за спора обстоятелства, както относно нуждите на децата, така и относно възможностите на родителите, поради което предходните издръжки на децата следва да бъдат увеличени.

При определяне размера на издръжката, дължима от всеки един от родителите, съдът следва да намери баланса между доходите на родителите и нуждите на децата, като съобрази и разпоредбата на чл. 142, ал.2 СК, имаща императивен характер и въвеждаща минимален размер на издръжката на ненавършило пълнолетие дете. В конкретния случай парична издръжка се дължи от майката С.А. като родител, който не е пряко ангажиран в отглеждането на децата А., В. и В.. Бащата Р.З., като родител, упражняващ родителските права, участва в издръжката на децата не само чрез предоставяните им парични средства, но и чрез грижите, които полага за задоволяване на ежедневните им нужди при отглеждането. Съдът взема предвид, че децата са в гимназиална възраст - А.З. е  на почти 17 години, ученичка е в ХІ клас и в следващата учебна година й предстои завършване на средното образование, а В. и В. З. са на 14 години и са ученички в VІІІ клас. В тази възраст нуждите им, свързани с бита, облеклото, храната, обучението и пр., нарастват значително. По делото се установи, че са  необходими и допълнителни средства за издръжка във връзка с активната спортна дейност на децата и участието им в регионални, национални и международни турнири, голяма част от което трябва да финансиран с лични средства. Ето защо съдът намира, че за задоволяване нуждите на детето А.З. е необходима месечна издръжка в размер на 500,00 лева, от която ищецът дължи 200,00 лева, а останалата част от 300,00 лева следва да бъде поета от майката. За задоволяване нуждите на децата В. и В. З. са необходими месечни издръжки от по 400,00 лева, от които ищецът дължи 150,00 лева, а останалата част от 250,00 лева следва да бъде поета от майката. При определяне размерът на издръжките съдът отчита финансовите възможности на родителите и за да приеме по-висок размер на дължимата от майката издръжка съдът съобразява по-високите доходи на същата към момента, фактът, че тя разполага с множество недвижими имоти, които също могат да бъдат източник на доходи,  както и обстоятелството, че не участва в непосредствените ежедневни грижи по отглеждането на децата.

При това положение съдът намира, че първоинстанционното решение следва да бъде отменено частично, както следва: по отношение на детето А.З. - в частта, в която е отхвърлен иска за увеличаване размера на месечната издръжка над 200,00 лева до размер от 300,00 лева; по отношение на детето В.Р.З. - в частта, в която е отхвърлен иска за увеличаване размера на месечната издръжка над 160,00 лева до размер от 250,00 лева; по отношение на детето В.Р.З. - в частта, в която е отхвърлен иска за увеличаване размера на месечната издръжка над 160,00 лева до размер от 250,00 лева. В останалата част, в която исковете са отхвърлени над посочените размери до пълния претендиран размер на издръжките от 350,00 лева, решението следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция, първоинстанционното решение следва да бъде коригирано и в частта относно разноските, като С.Д.А. бъде осъдена да заплати на Р.З. допълнителни деловодни разноски за първата инстанция в размер на 333,00 лева съобразно уважените пред настоящата инстанция искове, предявени от него като законен представител на В. и В. З., а на А.Р.З. - допълнителни деловодни разноски в размер на 200,00 лева, съобразно допълнително уважената от настоящата съдебна инстанция част от предявения от нея иск.

Процесуалният представител на въззивниците е поискал за настоящата съдебна инстанция да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата, тъй като е оказал безплатна адвокатска помощ, поради материално затруднение на законния представител на въззиваемите за заплащане на възнаграждение. Настоящият съдебен състав намира искането за неоснователно. Пред първоинстанционния съд са представени пълномощни, с които адв.С.К. е упълномощен да представлява ищците пред всички съдебни инстанции. Представени са и договори за правна защита и съдействие, с които е договорено възнаграждение за процесуалното представителство пред първата инстанция. Пред настоящата съдебна инстанция не са представени нови договори, от които да е видно какви са уговорките между страните за възнаграждение за процесуалното представителство пред въззивната инстанция и в които да е отразено, че се оказва безплатна адвокатска защита по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. За присъждането на разноски е необходимо по делото да бъде надлежно установено, че същите са уговорени между страните, както и че са реално извършени, а в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗА следва да бъде установено, че оказаната правна помощ е безплатна на някое от предвидените в същия закон основания - чл. 38, ал. 1 ЗА. Удостоверяването на тези обстоятелства се извършва с договора, сключен между клиент и адвокат. При липсата на такъв договор искането на адв.К. да му бъде присъдено възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗАадв. се явява неоснователно и недоказано. В този смисъл е и съдебната практика на касационната инстанция - напр. Определение № 217 от 18.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 70/2016 г., III г. о., ГК.

Въззиваемата С.А. следва да бъде осъдена да заплати и държавна такса по сметка на Окръжен съд-Враца в размер на 403,20 лева върху увеличения размер на издръжките, както и сумата 150,00 лева, представляваща изплатено от бюджета на съда възнаграждение за особен представител.

Водим от горното, Врачанският окръжен съд

 

 

                      Р                 Е                Ш              И:

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 599/04.07.2019 г. по гр.д.№ 716/2019 г. на Районен съд-Враца В ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.150 СК за изменение на присъдената месечна издръжка на А.Р.З. за разликата над 200,00 лева до 300,00 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯВА  размера на месечната издръжка, която С.Д.А., с ЕГН **********,  следва да заплаща на детето А.Р.З., с ЕГН **********, лично и със съгласието на нейния баща и законен представител Р.Д.З., като я УВЕЛИЧАВА с още 100,00 лева /или общо дължимата месечна издръжка възлиза на 300,00 лева/, считано от датата на предявяване на иска - 22.02.2019 г. до настъпване на обстоятелства за изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

ОТМЕНЯ Решение № 599/04.07.2019 г. по гр.д.№ 716/2019 г. на Районен съд-Враца В ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.150 СК за изменение на присъдената месечна издръжка на В.Р.З. за разликата над 160,00 лева до 250,00 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯВА  размера на месечната издръжка, която С.Д.А., с ЕГН **********, следва да заплаща на детето В.Р.З., с ЕГН **********, лично и със съгласието на нейния баща и законен представител Р.Д.З., като я УВЕЛИЧАВА с още 90,00 лева /или общо дължимата месечна издръжка възлиза на 250,00 лева/, считано от датата на предявяване на иска - 22.02.2019 г. до настъпване на обстоятелства за изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

ОТМЕНЯ Решение № 599/04.07.2019 г. по гр.д.№ 716/2019 г. на Районен съд-Враца В ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.150 СК за изменение на присъдената месечна издръжка на В.Р.З. за разликата над 160,00 лева до 250,00 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯВА  размера на месечната издръжка, която С.Д.А., с ЕГН **********, следва да заплаща на детето В.Р.З., с ЕГН  **********, лично и със съгласието на нейния баща и законен представител Р.Д.З., като я УВЕЛИЧАВА с още 90,00 лева /или общо дължимата месечна издръжка възлиза на 250,00 лева/, считано от датата на предявяване на иска - 22.02.2019 г. до настъпване на обстоятелства за изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 599/04.07.2019 г. по гр.д.№ 716/2019 г. на Районен съд-Враца В ЧАСТТА, в която предявените искове с правно основание чл.150 СК са отхвърлени, както следва: за издръжката на А.Р.З. над размер от 300,00 лева до претендирания размер от 350,00 лева, за всяко от децата  В.Р.З. и В.Р.З. над размер от 250,00 лева до претендирания размер от 350,00 лева, както и в частта относно разноските.

ОСЪЖДА С.Д.А., с ЕГН **********, с регистриран постоянен адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на Р.Д.З., с ЕГН ********** и адрес: ***, сумата 333,00 лева, представляваща допълнителни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение пред първата инстанция съобразно уважената от въззивния съд част от исковете му, предявени в качеството на законен представител на В.Р.З. и В.Р.З..

ОСЪЖДА С.Д.А., с ЕГН **********, с регистриран постоянен адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на А.Р.З., с ЕГН **********, лично и със съгласието на нейния баща и законен представител Р.Д.З., с ЕГН ********** и адрес: ***, сумата 200,00 лева, представляваща допълнителни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение пред първата инстанция съобразно уважената от въззивния съд част от предявения иск.

ОСЪЖДА С.Д.А., с ЕГН **********, с регистриран постоянен адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Окръжен съд - Враца сумата 403,20 лева - държавна такса върху увеличението на издръжките и сумата 150,00 лева - изплатено от бюджета на съда възнаграждение за особения представител.

Решението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно съгласно чл.280, ал.3, т.2, пр.1 ГПК.

 

 

 

Председател:...........        Членове:1..........               2..........