Решение по дело №278/2020 на Районен съд - Ботевград

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

No

гр. Ботевград, 27.11.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Районен съд- Ботевград, V граждански състав в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ СТОЯНОВА

 

при участието на секретаря Християна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Стоянова гражданско дело No 278 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск за развод с правна квалификация чл. 49, ал. 1 от СК.

Ищецът- М.М.Д. *** твърди, че с ответника са сключили граждански брак на 17.09.2018 г., от който нямат родени деца. Твърди, че непосредствено след сключване на брака отношението на ответника към него започнало да се променя и започнала да го приема за даденост в живота й. Няколко месеца след брака им почти не си говорели. Бракът им се оказал несполучлив. Двамата имат различни характери, разбирания за живота и за брака, различни култури и интереси. Това постепенно ги отчуждило един от друг. Ответникът непрекъснато го пренебрегвала в името на децата си от първия брак. През 2019 г. заминали за Федерална Република Германия, където взаимоотношенията им се влошили още повече, което наложило през м. декември да се завърне в РБългария. Поддържа, че от тогава живеят разделени и не поддържат отношения като съпрузи. Общността помежду им е напълно и окончателно разрушена. От бракът им е останала само формална юридическа връзка, поради което бракът им следва да бъде прекратен по вина на ответника. Моли съдът да постанови решение, с което прекрати бракът им като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника.

Ответникът- Н.В.Г. *** срока по чл. 131 от ГПК не е депозирала писмен отговор и не е взела становище по иска.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Видно от Удостоверение за сключен граждански брак – дубликат от 11.02.2020 г. от Община Етрополе, страните са сключили граждански брак на 17.09.2018 г. с Акт за граждански брак No 35/17.09.2018 г.

            От събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Виолета Николова Димитрова - майка на ищеца, се установява, че ответницата има предходен брак, от който има дете, а за ищеца бракът им е първи. След сключване на брака през месец септември, през месец ноември съпрузите заминали за Германия. След един месец ищецът се върнал, а ответницата не се върнала, там останала и непълнолетната й дъщеря. Обстоятелството, че ответницата не иска да се върне с ищеца, било голямо разочарование. От показанията на свид. Димитрова се установява, че откакто ищецът се върнал, ответницата не е правила опити да се върне, а дори през първите месеци си била сменила телефонния номер и ищецът не можел да се свърже с нея. Излага, че откакто ищецът се е върнал, двамата не поддържат контакти. Съдът кредитира показанията на свидетеля, като намира  същите за непосредствени, непротиворечиви и правдиви. Макар и свид. Димитрова да е майка на ищеца, явяваща се поради това заинтересована от изхода на спора, то по делото липсват събрани доказателства, които да противоречат на нейните показания и по този начин да внасят съмнения в тяхната достоверност.

При така установена фактическа обстановка, съдът намира, че брачният иск е доказан по основание. Настъпило е дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Брачната връзка е изпразнена от духовното съдържание, предписвано от нормите на закона и морала, семейната общност е разкъсана, а личните отношения между съпрузите не са на основата на взаимното уважение, общи грижи за семейството и разбирателство, необходими за съществуването на взаимност между тях. Отказът от страна на ответницата от съвместно съжителство с ищеца, както и да комуникира с него, са обстоятелства, довели до фактическа раздяла на страните и пълната липса на общуване и връзка помежду им, което отклонение от нормалния съпружески живот е продължило почти две години. С оглед посоченото състояние на брачната връзка на страните, продължителността на фактическата им раздяла, както и предвид липсата на желание от страна на съпрузите за продължаване на брака им, то съдът счита, че не може да се очаква възстановяване на нормални съпружески отношения между тях, поради което запазването на брака е безпредметно.

Относно вината на съпрузите за това състояние съдът намира, че то се дължи на поведението на съпругата, с оглед събраните по делото доказателства, че същата е прекъснала всякакви връзки със съпруга си и не е осъществявала никакви контакти с него, т.е. напълно се е дезинтересирала от семейството си, като по този начин е нарушила брачните си задължения за съвместното съжителство на съпрузите, за взаимност и общи грижи за семейството. Същевременно липсват данни за виновно поведение от страна на ищеца. По делото не се събраха каквито и да е доказателства практическият отказ на ответницата да живее съвместно с ищеца и последвалото й поведение да е провокирано от поведението на последния.

Страните нямат от брака си ненавършили пълнолетие деца, нямат заявени претенции един към друг за издръжка. Няма искане и по отношение на семейното жилище на страните. Поради това съдът не се произнася по тези въпроси.

Относно фамилното име на съпругата след прекратяването на брака няма направено искане от нейна страна съгласно чл. 53 от СК за възстановяване на предбрачното й фамилно име, поради което след прекратяване на брака ответницата следва да продължи да носи брачната си фамилия.

Съгласно чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, окончателната държавна такса при решаване на делото по молба за развод е до 50.00 лв., но не по-малко от 20.00 лв. Съдът определя окончателната държавна такса за настоящото производство в размер на 40.00 лв., от които 25.00 лв. са внесени при завеждане на исковата молба. Разликата от така внесената сума до окончателния размер, а именно сумата от 15.00 лв., следва да бъде внесена от ответницата с оглед разпоредбата на чл. 329, ал. 1 от ГПК.

На основание чл. 78, ал. 1 вр. чл. 329, ал. 1 от ГПК и с оглед изхода на спора ответницата следва да заплати на ищеца направените от него разноски по водене на делото в размер на 1225.00 лв., от които 25.00 лв. за държавна такса и 1200.00 лв. за адвокатско възнаграждение.  

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р        Е        Ш        И   :

 

ПРЕКРАТЯВА БРАКА, сключен на 17.09.2018 г. с Акт за граждански брак No 35/17.09.2018 г. на Община Етрополе, между М.М.Д., с ЕГН ********** и Н.В.Г., с ЕГН **********, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.

ОБЯВЯВА, че разстройството на брака е по вина на съпругата Н.В.Г..

След прекратяването на брака съпругата ще носи брачното си фамилно име- Г..

ОСЪЖДА Н.В.Г., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на М.М.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 вр. чл. 329, ал. 1 от ГПК  сумата от 1225.00 лв. /хиляда двеста двадесет и пет лева/ за направените по делото разноски.

ОСЪЖДА Н.В.Г., с ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 329, ал. 1 от ГПК да заплати по сметка на Районен съд- Ботевград държавна такса в размер на 15.00 лв. /петнадесет лева/, представляваща разликата между първоначално внесената и окончателно определената дължимата държавна такса по иска за развод, както и 5.00 лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

            Решението може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: