Р Е Ш Е Н И Е № 260280
27.04.2021 година, град
Сливен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Сливенски районен съд, гражданска колегия, в
публично заседание на деветнадесети април през две хиляди и двадесет и първа
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИНА
КОРИТАРОВА
при секретаря МАРИАНА
ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№3603 по описа за 2021 г., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е
образувано по искова молба на К.Ж.И., ЕГН: ********** *** чрез адв. Николай П. ***
против ОД на МВР гр. Сливен, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен,
ул. „Ген. Скобелев” № 5, с която са предявени в условията на кумулативно,
обективно съединение искове с правно основание
чл. 226, ал. 2, изр. първо във вр. с ал. 1, т. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 6000 лв., съставляваща
обезщетение за имуществени вреди от вписване на неверни данни в издадените
документи от работодателя изразили се в пропуснати ползи от неполучени от ищеца
месечни пенсии за осигурителен стаж и възраст, на които същият е имал право на
основание чл. 69, ал. 6 КСО към момента на подаване на заявлението за пенсия, в
размер на 400 лв. месечно за периода от 01.03.2016 г. до 02.10.2018 г. ведно
със сумата от 600 лв., съставляваща сбора на мораторните лихва върху всяка
неполучена пенсия до най-късната дата, до която е следвало да бъде заплатена от
пенсионния орган всяка месечна пенсия на ищеца до датата на подаване на
исковата молба-19.10.2020 г., както и законната лихва върху главницата от
предявяване на иска до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че бил в
служебно правоотношение с ответната Областна дирекция на МВР Сливен, което било
прекратено считано от 05.06.2017г., когато бил напуснал по собствено желание.
По време на службата си в периода 01.01,2005г., посочва, че бил изпълнявал
различни длъжности у ответника, както следва от 01.01.2005г. до 15.04.2010г. -
мл.автоконтрольор в група „Пътен контрол”, след това до 18.12.2012г. в сектор
„Охранителна полиция” на длъжност мл.автоконтрольор; от 18.12.12r до
22.01.2015г. - „командир на отделение” в участък „Шести” при РУ Нова Загора, от
22.01.2015г. до 01.08.2015г. - командир на отделение в сектор „Охранителна
полиция" и от 01.08.2015г до 05.06.2017г младши оперативен дежурен в
Оперативно-дежурната част на РУ Нова Загора, като всички длъжности са
изпълнявани от ищеца на територията на РУ Нова Загора.
Твърди, че на 01.03.2016г,
още по време на службата си при ответника, бил подал заявление за отпускане на
пенсия за осигурителен стаж и възраст в ТП НОИ Сливен, тъй като е считал, че е
придобил такова право, покривайки условията на параграф 50 от ПЗР на КСО, а
именно 28 години общ осигурителен стаж към 31.12.2015г„ и 18 години стаж при
условията на първа категория труд.
За доказване на
обстоятелствата относно общия му осигурителен стаж и в частност осигурителния
при ответника, бил представил издадените му от ответника официални документи -
Справка за часове положен извънреден труд в периода 01.2006г. до 01.2016г. вкл.
По години с рег.№ 343р-4169 от 25.02.2016г. на ОД МВР Сливен: удостоверяваща
положените от ищеца часове извънреден труд при ответника, който по силата на
чл.38. ал.16 /предишна ал.15/ от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж,
има осигурително-правно значение от 01.01.2005г. насам и Удостоверение, обр.В
на МВР за класиране и пенсия с № 343р-4166 от 25.02.2016г., в който е вписан
общия осигурителен стаж на ищеца.
На основание чл.2. т. 1
от КСО. на 01.03.2016г. посочените документи, ведно с останалите изискуеми
документи за осигурителен стаж и доход
бил подал пред ТП на ПОИ Сливен с цел отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
С Разпореждане №
2113-19-264#2 от 08.06.2016г. на Ръководителя на отдел „Пенсионно осигуряване”,
потвърдено е Решение на Директора на ТП на НОИ Сливен, на ищеца му била
отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69. ал.6 от КСО към
редакцията му към датата на подаване на заявлението с аргумента, че към към
същата дата - 01.03.2016г. не е имал изискуемия по закон 27 години общ
осигурителен стаж.
По повод на гр.дело
№4528/2017г. на PC Сливен, приключило с осъдително решение № 31 от 10.01.2019г.
на PC Сливен, потвърдено с Решение от 08.07.2019г по В.гр.д. №198/2019г на ОС
Сливен, между страните било установено, че ответникът не е изчислявал правилно
и законосъобразно полагания от ищеца труд. което е довело до това ищецът да има
неотчетен извънреден труд, част от който е подлежал на компенсация с
допълнителен платен годишен отпуск, а друга част е следвало да се компенсира от
ответника с изплащането на допълнително възнаграждение за извънреден труд.
Производството пред
пенсионния орган било висящо към настоящия момент, доколкото ответника и не бил издал респективно изменил
удостоверенията си за стаж и извънреден труд, които имат осигурително правно
значене за ищеца като съобрази тяхното съдържание с установеното по гр.дело №4528/2017г.
на PC Сливен, въпреки отправяните искания от наша страна и обжалвания пред по-
горестоящия му административен орган.
Твърди, че за издаването
или изменението на документите за стаж
бил отправил и сигнал до ТП НОИ Сливен, в който бил поискал контролния
орган да извърши проверка за точното и законосъобразно отчитане на положения
извънреден труд от ищеца у ответника, като видно от Писмо с изх.№ ц
1019-19-316#3 от 15.07.2020г. на ТП НОИ Сливен, от бившия работодател са
изискани месечните графици за полагане на труда и заповедите за положен
извънреден труд. в резултат на което ответната ОД МВР е изпратила справка за
начислените възнаграждения до МВР за извършване на корекции на осигурителния
стаж и доход, след което поисканото удостоверение за стаж и извънреден труд -
УП-3 ще бъде издадено.
Твърди, че доколкото
производството пред пенсионния орган било висящо - спряно, за пенсиите, които
претендира от TП на НОИ в периода от 02.10.2018г насам, евентуалните вреди от
неотпускането им ако такова бъде постановено, все още не са настъпили, респ. може
и да не настъпят ако заявлението му за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст бъде уважено от пенсионния орган.
Ищецът претендира, че
вследствие на невярното документиране на неговия извънреден труд в посочените
два документа - Справка за часове положен извънреден труд в периода 01.2006г.
до 01.2016г. вкл. По години с рег.№ 343р-4169 от 25.02.2016г. на ОД МВР Сливен
Удостоверение, обр.В на МВР за класиране и пенсия с № 343р-4166 от
25.02.2016г., в който е вписан обшия осигурителен стаж на ищеца издадени от
ответника - негов работодател с цел да удостоверят факти с правно значение за
придобиване и отпускане на пенсия за стаж и възраст, е понесъл вреди, които се
изразяват в пропуснатите ползи от пенсиите, които е щял да получи в периода от
първоначалното заявление за отпускане на пенсия - 01.03.2016г. до 02.10.2018г.,
когато е входирано второто такова в ТП НОИ Сливен.
Ищецът, претендира, че
ако неговия работодател, бе вписал вярно всички положени от него часове
извънреден труд в първоначално издадените документи, удостоверяващи
осигурителния му стаж, и положения извънреден труд с осигурителноправно
значение в - Справка за часове положен извънреден труд в периода 01.2006г. до
01.2016г. вкл. По години с рег.№ 343р-4169 от 25.02.2016г. на ОД МВР Сливен и
Удостоверение. обр.В на МВР за класиране и пенсия с № 343р-4166 от
25.02.2016г., същият е щял да придобие право на пенсия и да получи такава от
момента, когато е подал първоначалното си Заявление за отпускане на ЛПОСВ-на
01.03.2016г.
Посоченото непълно
представяне на данни за реалния осигурителен стаж на ищеца обаче последният счита, че не е
по-негова вина.
Счита, че съдържанието
на документите се вписва от компетентните длъжностни лица - гл.счетоводител и
ръководител при работодателя и удостоверява пред трети лица, като в случая пред
пенсионния орган факти с правно значение, които последния е длъжен да приеме за
осъществили се.
Заявява, че
удостоверението за осигурителен стаж обр.В и Справката за положен извънреден труд,
били официални удостоверителни документи, който се издават от работодателя с
цел да обвържат с материалната си доказателствена сила своите адресати относно
всички обстоятелства, които са обективирани в тях.
Именно тази обвързваща
материална доказателствена сила. целил да опровергае ищецът в настоящото
производство, тъй като твърденията му са, че отразеното в Справка за часове
положен извънреден труд в периода 01.2006г. до 01.2016г. вкл. по години с рег.№
343р-4169 от 25.02.2016г. на ОД МВР Сливен и Удостоверение, обр.В на МВР за
класиране и пенсия с № 343р-4166 от 25.02.2016г., в който е вписан общия
осигурителен стаж на ищеца се съдържат неверни данни досежно положения от ищеца
извънреден труд по календарни години след 2005г., както и досежно общия му
осигурителен стаж в ОД МВР Сливен към датата им на издаване.
За периода от
01.03.2016г. до 02.10.2018г., ищецът
претендира, че е претърпял имуществени вреди по вина на работодателя си, които
представляват за него стойността на пенсиите, които същият е пропуснал да
получи и определя техния размер на по 400 лева месечно, тъй като същият
претендира, че към датата на подаването на заявлението си ЛПОСВ на 01.03.2016г,
работодателят му не му е отразил точно и правилно целия положен от него
извънреден труд, респ. осигурителен стаж. което е довело до ощетяването на
патримониума му ежемесечно с размера на пенсията, която следвало да получи, ако
документирането на неговия извънреден труд и осигурителен стаж в издадените
удостоверителни документи - Удостоверение, обр.В на МВР за класиране и пенсия с
№ 343р-4166 от 25.02.2016г., в който е вписан общия осигурителен стаж на ищеца
и Справка за часове положен извънреден труд в периода 01.2006г. до 01.2016г.
вкл. по години е рег.№ 343р-4169 от 25.02.2016г. на ОД МВР Сливен, е било вярно
и точно. Поради последното, ищецът, счита, че следва да бъде ангажирана
специалната имуществена отговорност на работодателя по чл.226, ал.1, т.2 от КТ,
която е вид специална обективна отговорност, за която не е необходимо да бъде
доказана вината на конкретни физически лица, отговорни за вписването на
неверните данни в официалния удостоверителен документ. Цитира чл. 226 КТ, като
счита, че фактическия състав на този вид специална имуществена отговорност на
работодателя, е налице, тъй като било налице противоправното деяние от страна
на работодателя се явява невярното документиране в издадените от работодателя
документи с правно значение - Справка за часове положен извънреден труд в
периода 01.2006г. до 01.2016г. вкл. По години с рег.№ 343р-4169 от 25.02.2016г.
на ОД МВР Сливен и Удостоверение, обр.В на МВР за класиране и пенсия с №
343р-4166 от 25.02.2016г., в които е вписан общия осигурителен стаж на ищеца,
основаващ се на неверните данни, отнасящи се размера на положения от ищеца
извънреден труд в периода от 01.01.2005г. до датата на издаване на документите
- 25.02.2016г. Ищецът претендира, че положения от него извънреден труд, който
работодателя е документирал в оспорената Справка за часове положен извънреден
труд в периода 01.2006г. до 01.2016г. вкл. По години с рег.№ 343р-4169 от
25.02.2016г. на ОД МВР Сливен, обхващала само часовете извънреден, които са
отчетени от ответника на база положен извънреден труд извън графика по заповед
на съответния ръководител. Твърденията на ищеца са, че той е полагал извънреден
труд вследствие на превишаване на нормата му работно време, като именно тези
часове труд не са отразени в оспорените документи - Справка за часове положен
извънреден труд в периода 01.2006г. до 01.2016г. вкл. По години с рег.№
343р-4169 от 25.02.2016г. на ОД МВР Сливен и в Удостоверение. обр.В на МВР за
класиране и пенсия с № 343р-4166 от 25.02.2016г., в който е вписан общия
осигурителен стаж на ищеца, доколкото считано от 01.01.2005г извънредния труд
се признава за осигурителен стаж директно на основание чл.38, ал. 16 /ал. 15
изм./ от НПОС. Според ищеца при коректно и пълно документиране на положения от
него извънреден труд по календарни години
неверните данни, отразени в документа - Справка за часове положен
извънреден труд в периода 01.2006г. до 01.2016г. вкл. По години с рег.№
343р-4169 от 25.02.2016г. на ОД МВР Сливен, чиято истинност ищецът оспорва с
настоящата ИМ са както следва: 2005г - липсват данни 2006г - 12 часа 2007г. -
53 часа2008г. - 3 часа 2009г. - 49 часа 2010 г - 32 часа 2011г. - 80 часа
2012г. - 160 часа 201 Зг. - 155 часа 2014г. - 162 часа 2015г. - 190 часа.
или общия осигурителен стаж от 24
години, 1 месец и 16 дни към 25.02.2016г. Ищецът твърди, че вместо невярно
отразените в удостоверителния документ Справка за часове положен извънреден
труд в периода 01.2006г. до 01.2016г. вкл. По години с рег.№ 343р-4169 от
25.02.2016г. на ОД МВР Сливен е следвало да бъдат вписани следните реално
положени часове извънреден труд по години след 01.01.2005г., а именно: 2005г -
335.77 часа 2006г - 186.53 часа 2007г. - 101,92 часа 2008г. - 55,88 часа 2009г.
- 137.76 часа 2010г-229,27 часа 2011г.-305.07 часа 2012г. - 276,72 часа 201Зг.
— 240,69 часа 2014г. - 245,97часа 2015г,- 496,55 часа или общият осигурителен стаж според ищеца е бил
25 години. Посочва, че другият елемент от състава на обективната отговорност на
работодателя от противоправното невярно документиране в документ, издаден от
работодателя, се явяват в настъпилите за него имуществени вреди като последица
от невярното документиране. Твърди, че
размера на имуществените вреди, които е бил претърпял от невярното
документиране на извънредния му труд и осигурителния му стаж от ответника в
издадените документи, чиято вярност се основа в настоящото производство,
възлизат на общата сума от 6 000 лева и представляват сбора на всички пенсии,
които е имал право да получи от подаването на заявлението за пенсиониране на
01.03.2016г. до 02.10.2018г. Техния вид представлявал пропуснати ползи, с които
патримониума на ищецът бил пропуснал да се обогати по вина на своя работодател
и неговото невярно документиране. С настъпването на вредата в имуществената му
сфера, се бил осъществил и състава на обективната отговорност по чл.226, ал.1,
т.2 от КТ. Счита, че пропуснатите ползи са настъпвали ежемесечно след
изтичането на законовия срок, до края на който
е следвало да получи пенсията за осигурителен стаж и възраст, ако такава
му била своевременно отпусната от НОИ. Реално за всяка от пропуснатите пенсии -
това било 21-во число на месеца, за който пенсията се отнася, тъй като съгласно
правилото на чл.52 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ -
пенсиите се били изплащали от 7-мо до 20 число на текущия месец. Също така.
понеже претендиралото обезщетение по чл.226, ал.1, т.2 от КТ в настоящото
производство е лихвоносно, ищецът претендира от съда и присъждането на
мораторни лихви за забава на изплащането на вземанията, като мораторните лихви
според него следва да се присъдят като сбор от всички мораторни лихви за всяко
вземане за пропусната пенсия, всяко изчислено с начална дата крайната дата до
която е следвало да се изплати месечната пенсия на ищеца до датата на завеждане
на иска. Ищецът твърди, че. докато е бил на работа при ответника, неговия
статус на държавен служител се бил определял от разписаното в ЗМВР. В периода, до
който се отнасят настоящите искови претенции релевантни за настоящия спор са
били ЗМВР от 1997г. отм.; ЗМВР от 2006г от. И ЗМВР от 2014г — действащ и към
момента. Същият претендира, че по време на всички изпълнявани от него
длъжности, е осъществявал работните си задължения в режим на смени по
предварително утвърден седмичен/месечен график, като смените му са имали
непрекъсваем характер. Работното му време се било изчислявало сумирано за
отчетен период, който в периода до 31.03.2015г. е бил тримесечен, а от
01.04.2015г до датата на прекратяване на службата му с ответната ОД с бил
едномесечен. По данни на ищеца в периода от началото на 2005г до 31.12.2015г.
същият е работил както следва: В периода от 01.01.2005г. до 31.05.2010 г. - на
8 часови смени по следния алгоритъм - първа и трета /нощна смяна/ в един ден,
на следващия - втора смяна, след това отново първа и трета смяна в един ден и
три почивни дни или втора смяна - първи ден. втори ден - първа и трета смяна и
на трети ден пак втора смяна, след това три почивни дни. В периода от м.06.2010
г. до 01.08.2015г. - на 12 часови смени по следния алгоритъм - 2 броя 12-часови
дневни, респ. 2 почивни дни, последвани от 2 бр. нощни 12-часови мени и отново
2 почивни дни. В периода от 01.08.2015г до края на 2015г. а и до края на
службата му по данни на ищеца, същият е работил на 24-часови смени в алгоритъм
24/3 - 1 бр. 24-часова смяна, последвана от 3 броя почивни дни. За вида и броя
на смените на ищеца, по негови данни ответника бил изготвял нарочни официални
документи - седмични/месечни графици, като преди изпълнението на всяка негова
смяна по график, след провеждането на инструктажа, същият е следвало да се
разписва в ежедневна нарядна ведомост, представляваща документ по образец, в
който се удостоверява реалното полагане на смените по предварителния график.
Ищецът твърди, че при всяка от изпълняваните от него длъжности, не е могъл да
ползва обедна почивка или такава за хранене/отдих, поради естеството на
изпълняваните от него длъжности. Ищецът
твърди, че неговото задължение било да се явява и да участва в инструктажа
преди всяка смяна и е разписано в Инструкциите за патрулно-постова дейност -
ИППД от 2004г и от 2006г, издадени от МВР, като същото задължение е потвърдено
и във всяка от издадените от Началника на РУ Нова Загора Заповеди за
организация на патрулно-постовата дейност за охрана на обществения ред и
противодействие на престъпността на територията на град Нова Загора, издадени
на основание чл.60, ал.1 от ИППД с per..N° 1з- 2295/08.12.2006г. на МВР. Също
така. ищецът твърди, че ответната ОД МВР незаконосъобразно без да е налице
изрична разпоредба в ЗМВР, която да изключва или забранява общата разпоредба в
КТ, до влизане в сила на последния ЗМВР /т.е. до 30.06.2014г./ не е отчитала
полагания от ищеца нощен труд по време на нощните му смени, като не е
превръщала нощните часове в дневни такива, каквото е било задължението и при
сумирано изчисляване на работното време. По време на всяка негова нощна 12/8
или 24-часова смяна, ищецът заявява,че е полагал 8 часа нощен труд. които
следвало да му бъдат отчитани като 9 часа и 14 минути /8 часа + 1.143 /число
което изразява съотношението му нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, тъй като всяка смяна на ищеца е съдържала повече от 7
нощни часове, колкото е предвидената нощна продължителност на работното време в
страната при подневно отчитане на работното време. Също така, ищецът твърди, че
извън смените по предварително утвърдените графици е полагал и труд извън
графика, за който работодателя му е издавал нарочна заповед. В повечето случаи
този именно труд е бил компенсиран с пари или допълнителен отпуск от ответника,
вместо така положените часове извън графика да се сумират с тези по график и да
се установи налице ли е положен извънреден труд или не и какъв е неговия
размер. Ищецът претендира, че за да се установи налице ли е или не извънреден
труд е било законосъобразно всички часове положен труд от него, които за него
са част от работното му време /наряди по график, и такива извън него-
съпътстващите дежурствата трудови дейности - инструктажи, приемане, сдаване,
отводи,/, непланирани други дейности, които са част от работното му време - да
се сумират. След това към получената сума следвало да се добави стойност, която
се образува от умножението на сбора на всички нощни часове труд от нощните му
смени/наряди/дежурства в периода /работните часове в часовия диапазон от 22.00
до 06.00 часа/ с коефициент - 0.143 за преобразуване на нощните часове в дневни
такива. Посочва, че били 13 случаите, когато така получения сбор от работни
часове за отчетен период надвишавали индивидуалната норма на работното време за
ищеца, и за ищеца били възниквали часове извънреден труд, които в периода след
01.01.2005г. същият претендира, че наред с другите последици са имали за него
осигурително- правен характер, тъй като е следвало да бъдат отразени в
издадените му документи с осигурително-правно значение, а именно: Справка за
часове положен извънреден труд в периода 01.2006г. до 01.2016г. вкл. По години
с рег.№ 343р-4169 от 25.02.2(1161. на ОД МВР Сливен и Удостоверение, обр.В на
МВР за класиране и пенсия с № 343р-4166 от 25.02.2016г., в който е вписан общия
осигурителен стаж на ищеца, в техния точен и пълен обем, което е можело да
доведе до своевременното му пенсиониране още при първоначалното подаване на
заявлението му за отпускане на ЛПОСВ на 01.03.2016г, когато същият претендира,
че за него е възникнало правото му на пенсия. Позовава се на чл. 38. ал. (16)
(Нова - ДВ. бр. 24 от 2005 г.. в сила от 01.01.2005 г., предишна ал. 15 - ДВ.
бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.01.2016 г.), от НПОС. От 1 януари 2005 г. за
осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата са полагали извънреден
труд. Поради незаконосъобразното изчисляване на работното време на ищеца и
неговото документиране от ответника, ищецът претендира, че съдържанието на
двата документа, издадени от работодателя му. е невярно, и от това невярно
документиране за него са произлезли вреди.
Моли съда на основание
чл.226, ал.2, изр. 1-во, във вр. с ал.1, т.1 от КТ да осъди
ответника да заплати на ищеца сумата от 6 000 лева представляваща обезщетение
за имуществени вреди от невярното документиране в Справка за часове положен
извънреден труд в периода 01.2006г. до 01.2016г. вкл. По години с рег.№
343р-4169 от 25.02.2016г. на ОД МВР Сливен и в Удостоверение, обр.В на МВР за
класиране и пенсия с № 343р-4166 от 25.02.2016г., в конто е вписан общия
осигурителен стаж на ищеца - пропуснати ползи - сбора от неполучени от ищеца
месечни пенсии за осигурителен стаж и възраст, на които същият е имал право на
основание актуалната редакция на чл.69. ал.6 от КСО към момента на подаване на
заявлението за пенсия, в размер на 400 лева месечно за периода от 01.03.2016г
до 02.10.2018г., ведно със законната лихва от постановяване на съдебното решение
до окончателното изплащане на сумите и ведно с мораторната такава в общ размер
на 600 лева, представляваща сбора на всички мораторни лихви, изчислявани върху
всяка неполучена пенсия от най- късната дата, на която е следвало да бъде
изплатена от пенсионния орган всяка месечна пенсия на ищеца до датата на
завеждане на исковата молба в съда. Претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК
ответникът депозирал отговор на исковата молба, с която оспорва исковете по
основание и размер като неоснователни и недоказани.
Счита, че избраният от
ищеца ред за търсене на обезвреда е неприложим към служебното правоотношение на
служителите по чл. 142, ат. 1, т. 1 от ЗМВР (какъвто служител е ищецът), чийто
статут, съгласно ал. 2 от същата норма, се урежда със специалния ЗМВР. Правото
на обезщетение на държавните служители не било абсолютно, а в предвидените от
закона случаи. Твърди, че доколкото обезщетение по чл. 226, ал. 1 от КТ не е
изрично предвидено в действащия ЗМВР, нито в някоя от отменените редакции на
закона, то и претенцията за присъждането му е неоснователна.
Заявява, че предявените искове, както
главният, така и акцесорният, са неоснователни, тъй като са погасени по
давност. Твърди, че на ищеца не са причинени вреди от посочените в исковата
молба документи, издадени от ответника, както и че документите не са такива,
които попадат в приложното поле на нормата на чл. 226, ал. 1, т. 2 от КТ. Не
било налице фактическият състав на цитираната правна норма, което да обоснове предявяването на иск за претърпени вреди от
конкретни действия на работодателя, свързани с вписване на неверни данни в
документи, които да са от значение за трудовото правоотношение. За определяне
на обезщетението следвало да се установят засегнатите в причинна връзка от
вписването на неверни данни права и тяхната парична равностойност, с която е
намаляло имуществото на ищеца. Счита, че не
е налице причинна връзка между поведението на ответника и увреждането,
чието обезщетение се търси. Заявява, че размерът на претендираното обезщетение
е недоказан, като недоказан бил и
размерът на акцесорния иск. Твърди, че за ищеца изобщо не е възникнало (нито
към 2016 г., нито сега) субективното право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, тъй като не са били осъществени предпоставките за отпускане на такава,
за да се претендират вреди за неплатени пенсии. За да бъде упражнено правото по
§ 50 от ПЗР на ЗИДКСО от лицата по чл. 69 от КСО (сред които и служителите в
МВР), т.е. да се пенсионират до 31 декември 2018 г. независимо от навършената
възраст, посочената категория лица следвало до 31 декември 2015 г. да има
необходимия осигурителен стаж за придобиване право на пенсия. По тази
разпоредба се били отпускали пенсии на лица по чл. 69 от КСО, които не са
навършили изискващата се възраст по чл. 69, но при условие, че до 31 декември
2015 г. те са придобили необходимия по чл. 69 от КСО осигурителен стаж (27
години общ осигурителен стаж, от които две трети години действително изслужени
по посочените закони - в конкретния случай по ЗМВР). Заявява, че до 31 декември
2015 г. ищецът не бил придобил изискуемия осигурителен стаж, за да може да се
възползва от разпоредбата на § 50 от ПЗР па ЗИДКСО и да се пенсионира без да се
взема предвид навършената от него възраст. Във връзка с влязлото в сила решение
по гр.д. № 4528/2017 г. по описа на PC Сливен, ищецът бил депозирал молба до
ОДМВР Сливен, с която е поискал да му бъде издадено удостоверение за
осигурителен стаж, в което да бъдат вписани часовете извънреден труд, които е
положил ищецът, установени от съдебноикономическата експертиза по посоченото
гражданско дело. Доколкото исканото удостоверение не било издадено в
законоустановения срок ищецът бил депозирал жалба до министъра на вътрешните
работи, с която бил обжалван мълчалив отказ за издаване на удостоверението и е
обективирано искане за издаване на удостоверение, в което да бъдат вписани
всички положени от жалбоподателя часове извънреден труд от 01.01.2005 г. до
05.06.2017 г. съобразно решението на районния съд, респективно изготвената
експертиза. С решение на главния секретар на МВР е разгледана жалбата срещу
мълчаливия отказ, същият е отменен и е разпоредено издаване на Удостоверение
образец УП 3 въз основа на влязлото в сила съдебно решение № 31/10.01.2019 г.
по гр.д. № 4528/2017 г. на Сливенски районен съд.
В тази връзка на ищеца
било издадено друго и връчено, чрез процесуалния му представител, в оригинал,
удостоверение за класиране и пенсия образец В с per. № 343р- 12368/15.10.2020 г.,
в което е вписан извънредният труд за периода от 01.01.2005 г. до 05.06.2017 г., установен със
съдебноикономическата експертиза по горепосоченото гражданско дело. Твърди, че
въпреки вписаните данни в него, ищецът до 31 декември 2015 г. не бил придобил
изискуемия осигурителен стаж, за да може да се възползва от разпоредбата на §
50 от ПЗР на ЗИДКСО и да се пенсионира без да се взема предвид навършената от
него възраст. Следователно както към датата на подаване на първоначалното
заявление за отпускане на лична пенсия - 01.03.2016 г., така и към сегашния
момент, не били налице предпоставките за придобиване право на пенсия,
респективно за отпускане на такава, поради липсата на изискуемия стаж, за да се
обоснове претендиране и изплащане на обезщетение по реда на чл. 226, ал. 1, т.
2 от КТ за неполучени пенсии. Заявява, че документите вследствие на които се
претендира с исковата молба търсенето на обезвреда (справка за часове положен
труд и удостоверение за класиране и пенсия), не са с невярно съдържание. Те били
издадени въз основа на наличните данни у ответника към датата на издаването им
за продължителността на трудовия и осигурителен стаж на ищеца. Доколкото
решението на PC Сливен, с което са установени данни, различни от тези, с които
ответникът е разполагал, когато е издавал документите, е влязло в сила на
18.02.2020 г. и същото се ползва със сила на присъдено нещо и има действие
занапред, то за ответната ОДМВР Сливен е възникнало задължение да впише
промените след тази дата. С оглед на гореизложеното, счита, че предявеният
осъдителен иск с правно основание чл. 226. ат. 1, т. 2 от КТ е изцяло
неоснователен и недоказан по размер, като такъв е и предявеният акцесорен иск,
не само с оглед неоснователността на главния иск, но и поради факта, че
претендираното вземане за пенсия не е възникнало изобщо, поради което моля да
се отхвърлят.
В последното по делото
съдебно заседание в рамките на преклузивния срок по чл. 214 ГПК до края на
съдебното дирене ищецът изменя размера и периода на главния и акцесорен иск,
като съдът се счита за сезиран с главен иск за обезщетение на имуществени
вреди, съставляващи пропуснати ползи от неполучени пенсии вследствие на невярно
документиране в размер на 6459,60 лв. за периода от 01.10.2017 г. до 30.09.2018
г., представляващо сбора от пропуснати пенсии в размер на 580,30 лв. месечно и
с акцесорен иск в размер на 1645,98 лв., съставляваща сбор от мораторни лихви
върху всяка неполучена пенсия за периода от 01.10.2017 г. до 30.09.2018 г.
Съдът, след като съобрази доводите и
съображенията на страните, както и събраните доказателства, намира за
установено следното:
Ищецът е бил в служебно правоотношение с ответната
Областна дирекция на МВР Сливен, което е било прекратено считано от
05.06.2017г., когато е напуснал по собствено желание. Изпълнявал е различни
длъжности у ответника, както следва от 01.01.2005г. до 15.04.2010г. -
мл.автоконтрольор в група „Пътен контрол”, след това до 18.12.2012г. в сектор
„Охранителна полиция” на длъжност мл.автоконтрольор; от 18.12.12r до
22.01.2015г. - „командир на отделение” в участък „Шести” при РУ Нова Загора, от
22.01.2015г. до 01.08.2015г. - командир на отделение в сектор „Охранителна
полиция" и от 01.08.2015г до 05.06.2017г младши оперативен дежурен в
Оперативно-дежурната част на РУ Нова Загора, като всички длъжности са
изпълнявани от ищеца на територията на РУ Нова Загора.
На 01.03.2016г, още по
време на службата си при ответника, е подал заявление за отпускане на пенсия за
осигурителен стаж и възраст в ТП НОИ Сливен, тъй като е считал, че е придобил
такова право, покривайки условията на параграф 50 от ПЗР на КСО, а именно 28
години общ осигурителен стаж към 31.12.2015г„ и 18 години стаж при условията на
първа категория труд.
За доказване на
обстоятелствата относно общия му осигурителен стаж и в частност осигурителния
при ответника, ищецът е представил
издадените му от ответника официални документи - Справка за часове положен
извънреден труд в периода 01.2006г. до 01.2016г. вкл. по години с рег.№
343р-4169 от 25.02.2016г. на ОД МВР Сливен: удостоверяваща положените от ищеца
часове извънреден труд при ответника, който по силата на чл.38. ал.16 /предишна
ал.15/ от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, има осигурително-правно
значение от 01.01.2005г. насам и Удостоверение, обр.В на МВР за класиране и
пенсия с № 343р-4166 от 25.02.2016г., в който е вписан общия осигурителен стаж
на ищеца.
На 01.03.2016г.
посочените документи, ведно с останалите изискуеми документи за осигурителен
стаж и доход ищецът е подал пред ТП на НОИ Сливен с цел отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст.
С Разпореждане №
2113-19-264#2 от 08.06.2016г. на Ръководителя на отдел „Пенсионно осигуряване”,
потвърдено с Решение на Директора на ТП на НОИ Сливен, на ищеца му е отказана
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69. ал.6 от КСО към
редакцията му към датата на подаване на заявлението с аргумента, че към същата дата - 01.03.2016г. не е имал
изискуемия по закон 27 години общ осигурителен стаж.
По повод на гр.дело
№4528/2017г. на PC Сливен, приключило с осъдително решение № 31 от 10.01.2019г.
на PC Сливен, потвърдено с Решение от 08.07.2019г по в.гр.д. №198/2019г на ОС
Сливен, между страните било установено, че ответникът не е изчислявал правилно
и законосъобразно полагания от ищеца труд, което е довело до това ищецът да има
неотчетен извънреден труд, част от който е подлежал на компенсация с
допълнителен платен годишен отпуск, а друга част е следвало да се компенсира от
ответника с изплащането на допълнително възнаграждение за извънреден труд.
Производството пред пенсионния
орган е висящо към настоящия момент, доколкото ответника не е изменил удостоверенията си за стаж и
извънреден труд, които имат осигурително правно значене за ищеца като съобрази
тяхното съдържание с установеното по гр.дело №4528/2017г. на PC Сливен.
Ищецът е отправил и сигнал
до ТП НОИ Сливен, в който е поискал контролния орган да извърши проверка за
точното и законосъобразно отчитане на положения извънреден труд от ищеца у
ответника, като видно от Писмо с изх.№ 1019-19-316#3 от 15.07.2020г. на ТП НОИ
Сливен, от бившия работодател са изискани месечните графици за полагане на
труда и заповедите за положен извънреден труд. в резултат на което ответната ОД
МВР е изпратила справка за начислените възнаграждения до МВР за извършване на корекции
на осигурителния стаж и доход, след което поисканото удостоверение за стаж и
извънреден труд - УП-3 предстои да бъде издадено.
Видно от първата
изготвена по делото съдебно-икономическа нормата за всеки отчетен период през
исковия от 01.01.2005 г. до 31.12.2015 г. и била 18 664 часа, като общо
отработеното време от ищеца е било 20 984 часа. Ищецът е положил
извънреден труд от 2320 часа, а в справката за часове положен извънреден
труд са били отразени 896 часа. Общият
осигурителен стаж на ищеца без превръщане по реда на чл. 104 КСО към 31.12.2015
г. с прибавените 2320 часа извънреден труд бил 27 години 4 месеца и 18 дни.
Вещото лице констатира, че ако в справката за часове положен извънреден труд
издадена от работодателя същият е бил вписал целият установен осигурителен
стаж, то ищецът би имал право на пенсия съгласно пар. 50 от ПРЗ на КСО-„Лицата
по чл. 69 КСО, които до 31.12.2015 г. имат необходимия осигурителен стаж за
придобиване на право на пенсия могат да се пенсионират независимо от възрастта
им до 31.12.2018 г.“ Съгласно чл. 94, ал. 1 КСО пенсията на ищеца е следвало да
бъде отпусната на 01.03.2016 г. и следвало да бъде в размер на 538,30 лв.
месечно, като общия размер на пенсиите за периода от 01.03.2016 г. до
02.10.2018 г. се бил равнявал на 16 687,30 лв. Общо мораторните лихви
върху всяка от неполучените пенсии, дължими за периода от 01.03.2015 г. до
02.10.2018 г., с начална дата първо число на месеца, следващ месеца, за които
се отнася пенсията и крайна датата –датата на подаване на исковата молба-19.10.2020
г. били в размер на 5591,67 лв. В справката за часове положен извънреден труд
издадена от работодателя били вписани само отчетените и изплатените по ведомост
към този момент-25.02.2016 г. часове извънреден труд на база положен извънреден
труд, извън графика на работното време, без да се вземат предвид
преобразуваните нощни часове в дневни с коефициент 0,143 и без да се прибавят
допълнителните минути към всяка смяна.
Видно от показанията на
разпитания по делото свидетел Георгиев, който е бил колега на ищеца, когато
същият през 2008 г . е бил заемал длъжност „мл.
авто контрольор“ смените били дневна и нощна и бил изготвян месечен
график и ежедневна ведомост преди застъпване на смяна с инструктаж, които се
били подписвали и се били изготвяли от началника на групата и се били
утвърждавали от началника на РУ. Смените били по 15-16 смени на месец и не се било включвало допълнителното време,
когато били повиквани за полицейски операции и усложнена пътна обстановка.
Инструктажът се бил провеждал 15 минути преди застъпването на смяна, като на
него се били запознавали с обстановката, подписвали документи и винаги били
присъствали 15 минути преди и след всяка смяна. По време на почивките за
хранене били на разположение на прекия си началник и не могли да откажат да
изпълнят задача, тъй като били ползвали почивка. Свидетелят заявява, че е бил
работил в една група с ищеца, но не си спомня дали същият е ползвал отпуск.
Видно от показанията на
разпитания по делото свидетел Момчилов, които е бил работил заедно с ищеца през
периода 2012 г. -2015 г. в полицейски участък в кв.Шести на гр. Нова Загора,
където последният бил изпълнявал длъжността патрул на постова дейност и бил
полагал 12 часови дневни и нощни смени. Били изготвяни седмичен график и
ежедневна ведомост, която се била подписвала в момента на застъпване на смяната
след инструктажа. Всеки служител бил длъжен да се подпише върху ведомостта,
когато бил на работа и тя съдържала информация относно датата и часа.
Ведомостите се били изготвяли от командирите на отделенията и се били
утвърждавали от началника на полицейския участък. Били се подписвали след
инструктажа, който се бил провеждал 15 минути преди застъпването на смяната. По
време на почивките за хранене били на разположение на прекия си началник. Не си
спомня ищецът да е ползвал отпуск за времето през което са работили заедно.
Съдът кредитира
показанията на разпитаните по делото свидетели като едностранни и
безпротиворечиви и кореспондиращи със събрания по делото доказателствен
материал.
Видно от изготвената
втора допълнителна съдебно-икономическа експертиза, като вещото лице е взело
предвид всички представени по делото писмени доказателства и показанията на
разпитаните по делото свидетели, като е прибавило по 15 минути за всяка от
смените на ищеца през процесния период извън предварително утвърдените графици
при спазване на реалната фактическа продължителност без превръщане на нощните
часове в дневни и е изчислило, че нормата работно време на ищеца за всеки
отчетен период през исковия от 01.01.2005 г. до 31.12.2015 г.била 18 664 часа,
като общо отработеното време от ищеца е било 20 174 часа. Ищецът е положил
извънреден труд изчислен без преобразуване на нощните часове в дневни от 1510
часа, а в справката за часове положен извънреден труд са били отразени 896 часа.Общият осигурителен
стаж на ищеца без превръщане по реда на чл. 104 КСО към 31.12.2015 г. с
прибавените 1510 часа извънреден труд бил 27 години 0 месеца и 2 дни.Съгласно
чл. 94, ал. 1 КСО пенсията на ищеца е следвало да бъде отпусната на 01.03.2016
г. и следвало да бъде в размер на 537,35 лв. месечно, като общия размер на
пенсиите за периода от 01.03.2016 г. до 02.10.2018 г. се бил равнявал на
16 657,85 лв. Общо мораторните лихви върху всяка от неполучените пенсии,
дължими за периода от 01.03.2015 г. до 02.10.2018 г., с начална дата първо
число на месеца, следващ месеца, за които се отнася пенсията и крайна датата
–датата на подаване на исковата молба-19.10.2020 г. били в размер на 5582,09
лв. Общият осигурителен стаж на ищеца
към 31.12.2015 г. бил 26 г. и 9 месеца и 04 дни, ако не се включат
преобразуваните часове нощен труд в дневен и 15 допълнително включени минути
към всяка смяна.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По иска по чл. 226, ал.
1, т. 2 вр. ал. 3 КТ се дължи обезщетение за имуществените вреди, които
работникът/служителят е претърпял, включително ползите, които е пропуснал, те
представляват правата му, които са засегнати в резултат от вписване на неверни
данни в издадените от работодателя (от негови служители) документи и се
изразяват в стойността, с която е намалено неговото имущество. За определянето
на обезщетението следва да се установят засегнатите в причинна връзка от
вписването на неверни данни права и тяхната парична равностойност, с която е
намалено имуществото на работника.
В случаите, когато
неверните данни са отразени в (форма образец) УПИ - 3, в която е отразен
осигурителен стаж на работника, но поради отразените неверни данни за наличие
на достатъчен осигурителен стаж е последвал отказ на НОИ на работника да бъде
отпусната пенсия, вредите се изразяват не в пропуснато трудово възнаграждение
за времето до отпускането на пенсия, през което работникът не е работил, а в пропусната
пенсия, тъй като са били осъществени предпоставките за отпускане и получаване
на пенсия.
Ищецът е предявил иск с
правно основание чл. 226, ал.2вр.с ал.1, т.2 от КТ, като твърди, че е претърпял
имуществени вреди от вписването на неверни данни от работодателя му в
издадените от него Справка за часове положен извънреден труд в периода
01.2006г. до 01.2016г. вкл. по години с рег.№ 343р-4169 от 25.02.2016г. на ОД
МВР Сливен и в Удостоверение, обр.В на МВР за класиране и пенсия с № 343р-4166
от 25.02.2016г.при прекратяване на трудовото правоотношение, изразили се в
пропуснати ползи от неполучаване на пенсия в периода 01.03.2016 г./датата, на
която са били налице предпоставките за придобиване на право на пенсия/ до 02.10.2018
г./на тази дата е входирано второто заявление за отпускане на пенсия до НОИ/.
В Кодекса за социалното
осигуряване са уредени изчерпателно хипотезите на придобиване на право на
пенсия от посочения вид, като основни предпоставки са продължителността на
трудовия стаж от съответната и приравнена категория, както и навършването на
определена възраст. Придобиването на съответното право обаче не води
автоматично до отпускане на пенсия, а изисква и упражняването му по надлежния
ред. За наличието на разграничение свидетелства и уреденото правило в
разпоредбата на чл. 94, ал.1 от КСО / в редакцията, действала към момента на
подаване на заявлението-01.03.2016 г./, съгласно която пенсиите и добавките към
тях се отпускат от датата на придобиване
на правото, ако заявлението с необходимите документи е било подадено в
двумесечен срок от тази дата. В случая
ищецът е подал заявление до ТП на НОИ на 01.03.2016 г., като на тази дата
същият е имал 27 години, четири месеца и 18 дни трудов стаж или 27 години и два дни съгласно първата и втората ССЕ.
Съгласно чл. 69, ал. 2 КСО държавните служители по ЗМВР придобиват право на
пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ
осигурителен стаж, от които 2/3 действително изслужени като държавни служители.
Съгласно пар. 50 от ПЗР на КСО лицата по чл. 69 КСО, които до 31.12.2015 г.
имат необходимия осигурителен стаж за придобиване на право на пенсия могат да
се пенсионират независимо от възрастта им до 31.12.2018 г. По силата на тези
разпоредби ищецът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на
01.03.2016 г.
Видно от първата изготвена
по делото ССЕ в справката за часове положен извънреден труд издадена от
работодателя били вписани само отчетените и изплатените по ведомост към този
момент-25.02.2016 г. часове извънреден труд на база положен извънреден труд,
извън графика на работното време, без да се вземат предвид преобразуваните
нощни часове в дневни с коефициент 0,143 и без да се прибавят допълнителните
минути към всяка смяна.
Трудовото правоотношение
между страните е прекратено, считано от 05.06.2017 г. Предвид посочените по-горе
съображения, съдът намира, че след прибавянето на часове извънреден труд на
база положен извънреден труд, извън графика на работното време, което се
установява от показанията на разпитаните по делото свидетели-15 минути преди и
след смяна и с оглед преобразуваните нощни часове в дневни с коефициент 0,143,
то към момента на прекратяване на правоотношението между страните са били налице
предпоставките по § 50 от ПЗР на КСО, като ищецът е придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Предвид неправилното оформяне на документите от
длъжностно лице при работодателя, без да бъде коректно отразен положения от
ищеца извънреден труд, то и пенсия не е била отпусната към този момент и е
налице отказ от страна на компетентния орган в пенсионното производство да
отпусне такава. В периода от 01.10.2017 г.
до 30.09.2018 г., който е релевантен след допуснатото изменение на иска обаче
на ищеца не е била отпусната пенсия именно поради ненадлежно оформяне на
документите, касаещи трудовия стаж, от работодателя. От заключението на първатасъдебно
- счетоводната експертиза, прието в съдебно заседание., се установява, че пенсията
на ищеца е следвало да бъде отпусната на 01.03.2016 г. и следвало да бъде в
размер на 538,30 лв. месечно, като общия размер на пенсиите за периода от
01.03.2016 г. до 02.10.2018 г. се бил равнявал на 16 687,30 лв. Общо
мораторните лихви върху всяка от неполучените пенсии, дължими за периода от
01.03.2015 г. до 02.10.2018 г., с начална дата първо число на месеца, следващ
месеца, за които се отнася пенсията и крайна датата –датата на подаване на
исковата молба-19.10.2020 г. били в размер на 5591,67 лв. Този размер на
пенсията от 538,30лвби бил получаван от ищеца при изпълнение на задълженията на
работодателя да оформи необходимите документи съгласно действителния брой
отработени от ищеца часове извънреден труд, поради което и пропуснатата полза
се явява именно в този размер.
В настоящия случай,
именно поради вписване на неверни данни от работодателя, ищецът е пропуснал
възможността да получи пенсия от датата на придобиването на право на пенсия и
вредата е именно в размера на пропуснатата пенсия. Именно затова намаляването
на неговия патримониум се явява в размер на неполучената пенсия.
С оглед на
основателността на главния иск се явява основателен и предявения акцесорен иск
по чл. 86 ЗЗД за присъждане на сбора от мораторните лихви върху всяка
неполучена пенсия за периода от 01.11.2017 г./датата на забавата на първата
дължима пенсия/ до 19.10.2020 г./датата на подаване на исковата молба/.
Общият размер на всички
неполучени месечни пенсии за периода от 01.10.2017 г. до 30.09.2018 г. /след
изменение на иска по чл. 214 ГПК/ се равнява на 6459,60 лв./538,30 лв. *12
месеца/.
Съгласно правилото на
чл.52 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ - пенсиите се
изплащат от 7-мо до 20 число на текущия
месец, следователно за всяка една от пропуснатите пенсии датата на забавата е
21 на текущия месец.
Общият размер на
мораторната лихва към главницата представляваща сбора от мораторните лихви
върху всяка неполучена пенсия за периода от 21.10.2017 г. до 19.10.2020 г. се
равнява на 1964,79 лв.Ищецът в случая е претендирал след изменение на размера
на акцесорния иск по чл. 214 ГПК сумата от 1645,98 лв., която с оглед на
диспозитивното начало следва да му бъде присъдена.
С оглед на изложеното
следва да бъдат уважени предявените главен и акцесорен иск в пълен размер след
допуснатото по реда на чл. 214 ГПК изменение на размера на исковете.
Неоснователно се явява възражението на ответника за погасяване на претенциите
на ищеца по давност, тъй като по чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ давностния срок за
трудовите спорове, какъвто е настоящия извън изрично посочените в т. 1 и т. 2
на ал. 1 на чл. 358 КТ е тригодишен от датата на подаване на исковата
молба-19.10.2020 г. или се отнася за вземания, станали изискуеми за периоди
преди 19.10.2017 г. или за неполучени пенсии за м. септември 2017 г., които са
станали изискуеми на 21.09.2017 г. Пенсията за м. октомври 2017 г. е станала
изискуема на 21.10.2017 г. и също не е погасена с тригодишната давност.
По отношение на
сторените по делото разноскис оглед изхода на производството на основание чл.
78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати сторените от ищеца разноски в общ
размер на 1200 лв., съставляващи адвокатски хонорар, който не се явява
прекомерен с оглед фактическата и правна сложност на делото.
При този изход на делото
ответникът следва на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати в полза на съда
държавна такса в размер на 324,22 лв. и 680 лв. - разноски за двете ССЕ, които
са били изплатени от бюджета на съда.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДАна основание чл. 226,
ал.2 вр. с ал.1, т.2 от Кодекса на трудаОД на МВР гр. Сливен, със седалище и
адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Ген. Скобелев” № 5да заплати на К.Ж.И.,
ЕГН: ********** ***, обезщетение за имуществени вреди, съставляващи пропуснати
ползи от неполучени пенсии вследствие на невярно документиранев Справка за
часове положен извънреден труд в периода 01.2006 г. до 01.2016 г. вкл. по
години с рег.№ 343р-4169 от 25.02.2016г. на ОД МВР Сливен и в Удостоверение,
обр.В на МВР за класиране и пенсия с № 343р-4166 от 25.02.2016г., в който е
вписан общия осигурителен стаж на ищеца в размер на 6459,60 лв. за периода
от 01.10.2017 г. до 30.09.2018 г., представляващо сбора от пропуснати пенсии в
размер на 538,30 лв. месечно, ведно със законната лихва върху главницата
считано от 19.10.2020 г. –датата на подаване на исковата молба и на основание
чл. 86 ЗЗД сума в размер на 1645,98
лв., съставляваща сбор от мораторни лихви върху всяка неполучена пенсия за
периода от 21.10.2017 г. до 19.10.2020 г.
ОСЪЖДАОД на МВР гр. Сливен,
със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Ген. Скобелев” № 5 да
заплати на К.Ж.И., ЕГН: ********** ***, сумата от 1200 лв., разноски, на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДАОД на МВР гр. Сливен,
със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Ген. Скобелев” № 5 да
заплати в полза на ВСС по сметка на СлРС сумата от 324,22 лв. държавна такса, както и сумата от 680 лв. - разноски за съдебно - счетоводни
експертизи.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - гр. Сливен, в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: