Р Е
Ш Е Н И Е
гр. София,
15.05.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми ноември
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
мл. съдия Светослав Спасенов
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 2005 по описа за 2019
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 22.12.2014 г., постановено по гр.д.№ 48541/ 2010 г. на Софийски
районен съд, ІІ ГО, 73 състав, АГЕНЦИЯ „П.И.”- гр. София /ЕИК
*******/ е осъдена да заплати на З. „Е.” АД- *** /ЕИК *******/ на основание
чл.213, ал.1 КЗ вр. чл.49 ЗЗД сумата 316.68 лв., представляваща
обезщетение за претърпени на 27.07.2009 г. от собственика на лек автомобил с
peг.№ *******, поради попадане в необезопасена и необозначена дупка на
републикански път имуществени вреди, в чиито права е встъпил ищецът с изплащане
на застрахователното обезщетение срещу виновния причинител на вредата, ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба- 8.10.2010 г., до изплащане
на главницата, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 18.69 лв.-
обезщетение за забава при плащане на главницата, считано за периода 25.02.2010
г.- 21.09.2010 г., и на основание чл.78, ал.1 вр. ал.8 ГПК сумата 439.47 лв.- разноски по
делото, съразмерно на уважената част от исковете, като исковете са отхвърлени:
относно главницата по чл.213, ал.1 КЗ- за разликата над уважената част до
пълния предявен размер от 348.65 лв., и относно лихвите за забава по чл.86,
ал.1 ЗЗД- за разликата над уважената част до пълния предявен размер от 32.91
лв. На основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК ищецът З. „Е.“ АД е осъден да заплати
на ответника Агенция „П.И.“ сумата 24.22 лв.-
разноски по делото /за юриск. възнаграждение/, съразмерно на
отхвърлената част от исковете. Със същото решение третото лице- помагач и ответник
по обратен иск П. „М.“ АД- *** /ЕИК *******/ е осъдено да заплати на АГЕНЦИЯ „П.И.“
на основание чл.79, ал.1 вр. чл.82 ЗЗД обезщетенвие за вреди от неточното
изпълнение на договор за изработка от 15.08.2006 г., които се изразяват в
задължението на Агенция „П.И.“ да обезщети З. „Е.“ АД за следните суми: 316.68
лв.- обезщетение по чл.213, ал.1 КЗ вр. чл.49 ЗЗД за претърпените на 27.07.2009
г. от собственика на л.а. с peг.№ ******* имуществени вреди, посочени по- горе,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба- 8.10.2010 г., до
изплащане на главницата; 18.69 лв.- обезщетение за забава по
чл.86, ал.1 ЗЗД, дължимо за периода 25.02.2010 г.- 21.09.2010 г.;
и 439.47 лв.- разноски по чл.78, ал.1 вр.
ал.8 ГПК, а също и на основание чл.78, ал.1 вр. ал.8 ГПК сумата 200 лв.-
разноски по делото /за юриск. възнаграждение/.
Постъпила
е въззивна жалба от ответника АГЕНЦИЯ „П.И.”- гр. София, в която са изложени
оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение в
частта му, в която предявените срещу него искове са уважени, с искане да бъде
постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на исковете
по чл.213, ал.1 КЗ /отм./ и чл.86 ЗЗД като неоснователни, с присъждане на
разноски по делото.
Подадена
е въззивна жалба срещу постановеното
от СРС решение и от третото лице- помагач П. „М.“ АД- ***- ответник по обратния
иск на Агенция
„П.И.”- гр. София,
с искане да бъде постановена отмяна на същото в осъдителната му част и да бъде
постановено решение за отхвърляне на исковете, с присъждане на разноски по
делото.
Въззиваемата
страна З.
“Е.” АД- ***
/ищец по делото/ оспорва жалбите и моли постановеното от СРС решение като
правилно да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното
производство.
Предявени са искове с
правно основание чл.213, ал.1 КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 ЗЗД и обратен
/евентуален/ иск по чл.79, ал.1 вр. чл.82 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира
от фактическа и правна страна следното:
Жалбите, с които е сезиран настоящият съд, са
подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК и са процесуално допустими, а разгледани
по същество са неоснователни.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо- в обжалваните части.
Настоящата въззивна инстанция намира
постановеното от СРС решение и за правилно в обжалваните части, като споделя
изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за
уважаване на предявените от З. „Е.” АД срещу Агенция „П.И.“ искове по чл.213,
ал.1 КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 ЗЗД- до горепосочените размери, като основателни и
доказани, и за уважаване на предявения при условията на евентуалност от
ответника Агенция „П.И.“ срещу подпомагащата го страна П. „М.“ АД обратен иск
по чл.79, ал.1, изр.2 вр. чл.82 ЗЗД, като основателен и доказан- чл.272 ГПК.
За уважаване на предявения иск по чл.213,
ал.1 КЗ /отм./ вр. чл.49 ЗЗД и респ. за ангажиране гаранционно- обезпечителната
отговорност на ответника Агенция “П.И.” ищецът следва да докаже по безспорен
начин съществуването на валидно застрахователно правоотношение с увреденото
лице и заплащането на застрахователно обезщетение на същото /настъпване на
суброгацията по чл.213 КЗ /отм.//, както и наличие на визираните в чл.49 ЗЗД
предпоставки по отношение на ответника: противоправно поведение на лица /изпълнители на работа/ при
Л.2 на Реш. по гр.д.№
2005/ 2019 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
или по повод изпълнението на възложена от
ответника работа /без да се установява конкретното лице- изпълнител/, настъпили
вреди и причинна връзка между противоправното поведение /изразяващо се в случая
в бездействие/ и вредите. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 ЗЗД доказване на
виновно поведение не е необходимо.
Наличието
на първата посочена по- горе материално- правна предпоставка за уважаване на
регресния иск не е спорно по делото. Между застрахователя- ищец и „Архитектура-
К“ ЕООД е сключен застрахователен договор за застраховка "Каско на
МПС" с обект на застрахователно покритие- лек автомобил "Тойота
Корола“ с рег.№ *******, през време на действието на който /на 27.07.2009 г./ и
в рамките на покрития застрахователен риск застрахованият автомобил е увреден
вследствие на ПТП. Налице са и доказателства за извършено застрахователно
плащане, предпоставящо суброгиране на застрахователя в правата на увреденото
лице.
Спорът
между страните е концентриран върху това дали процесното ПТП е настъпило
вследствие попадането на застрахования при ищеца автомобил в необезопасена и
необозначена дупка на път от републиканската пътна мрежа, както и относно
наличието на съпричиняване от страна на водача на увредения автомобил. Направените
в този смисъл от страна на ответника АПИ възражения са неоснователни. Според
представения протокол за ПТП, съставен по заявление на увреденото лице, след
посещение на място, вредите по автомобила са причинени при попадането му в
необезопасена и необозначена дупка на пътното платно на републикански път,
обозначен като ул.“Ямболен“, до база „Топливо“ в района на гр. Ямбол /според
електронния регистър на АПИ второкласният републикански път ІІ- 53 преминава
през Община Ямбол/. Протоколът за ПТП е оспорен от ответника /писмен отговор на
исковата молба/, но предвид потвърденото със свидетелските показания на
актосъставителя му- св. М. М., разпитан по делегация от РС- Ямбол /протокол от
о.с.з. на 14.06.2013 г.- л.106- л.107 от делото на СРС/, авторство на същия,
обозначеното от него- като служител на РДВР- Ямбол, място на настъпване на
произшествието и отразените в обстоятелствената му част /включая схемата на
ПТП/ констатации за наличие на необезопасена и несигнализирана дупка на пътното
платно следва да бъдат взети предвид при формиране изводите на съда по
съществото на спора. Материалната доказателствена сила на протокола- съобразно
чл.179, ал.1 ГПК, обхваща лично възприетите от длъжностното лице факти, каквито
в случая са отразени в заглавната и в обстоятелствената му част. Протоколът е
съставен от длъжностно лице- служител на МВР, в кръга на службата му, след
посещение на място в деня на инцидента- 27.07.2009 г., т.е. актосъставителят
лично е установил фактите на база извършен оглед и професионална преценка на
ситуацията, а не се е доверил само на твърденията на водача. Макар длъжностното
лице да не е присъствало при самото настъпване на ПТП, което в случая е
практически невъзможно, то е възприело лично фактическата обстановка- такава,
каквато е била непосредствено след настъпване на ПТП, поради което и относно
посочените по- горе релевантни факти, описани в протокола, последният
представлява официален удостоверителен документ по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК.
Наред с това посочените свидетелски показания съдържат и данни, че при
посещението на място актосъставителят е констатирал наличието на необозначена
дупка на пътното платно, която имала неправилна форма и размери: около метър в
диаметър и дълбочина- 20- 25 см. Дупката била на място, където „ставало
свързване между паважен път и асфалто- бетон“, като съществувала и към момента
на изслушване на свидетеля. По негови данни лявата гума на автомобила била
разкъсана и джантата била деформирана.
При
посочения в протокола механизъм на ПТП, неопроверган от ответника с допустими
по ГПК доказателствени средства, и въз основа на приетото по делото като
неоспорено от страните експертно заключение на
авто- техническата експертиза доказана се явява, по преценка на съда, и
причинната връзка между процесното ПТП и настъпилите за застрахования при ищеца
автомобил вреди.
След
като протоколът за ПТП е бил надлежно изготвен, в доказателствената тежест
на ответника е било
установяването на различна фактическа обстановка, като напр.
липсата на неравности /дупки/ по пътното платно в участъка, в който е настъпило
процесното произшествие, или изпълнение на задължението му за поставяне на
предупредителни пътни знаци за
обозначаването на тези неравности. Наред с това даденото от вещото лице
по авто- техническата експертиза заключение, установяващо причинна връзка между
описаното в протокола ПТП и настъпилите щети, не е оспорено от ответника.
Налице
са и предпоставки за ангажиране отговорността на ответника, който управлява
пътищата, поради неизпълнение на задължението му за ремонт и поддържане на
републикански път- изключителна държавна собственост, задължение, което се
извежда от нормите на чл.3, ал.2, пр.1; чл.8, ал.2 ; чл.19, ал.1, т.1 вр. ал.2,
т.1 и т.3; чл.29; чл.30, ал.1 от Закона за пътищата /ЗП/; & 1, т.13 и т.14
от ДР на ЗП. Според цитираните законови норми ответникът е длъжен да управлява
републиканските пътища /включая републиканския път, където е станало процесното
ПТП/ и да осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането им,
като ирелевантно за уважаването на главния иск е дали изпълнява тези нормативно
установени задължения чрез възлагането на определени дейности на трети лица.
Тъй като в случая е установено настъпването на вреди по застрахования при ищеца
автомобил от нарушената цялост на пътното платно, каквато представляват дупките
на пътя, е установено и бездействие от страна на компетентните служби на
ответната административна структура /АПИ/ за ремонт и поддържане на пътя, както
и за сигнализиране на препятствия на пътя /чл.167, ал.1 ЗДвП/, от което са
причинени вредите по автомобила. Налице е следователно противоправно
бездействие, което е основание за ангажиране отговорността на ответника-
възложител на работата при условията на чл.49 ЗЗД.
Неоснователен
е доводът на жалбоподателя- ответник за съпричиняване, обосновано с твърдения,
че водачът на автомобила се е движел със скорост, несъобразена с пътната
обстановка, атмосферните условия и знаците за движение, в нарушение
на чл.20, ал.2 ЗДвП.
Л.3 на Реш. по гр.д.№
2005/ 2019 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
Ответникът, чиято е доказателствената тежест
/чл.154, ал.1 ГПК/, не е ангажирал по делото доказателства, въз основа на които
да се направи обоснован извод, че водачът на увредения автомобил "Тойота
Корола“ е допринесъл с поведението си за настъпване на вредоносния резултат,
поради което и липсват предпоставки за намаляване на дължимото обезщетение съобразно
чл.51, ал.2 ЗЗД.
Изплатеното
от ищеца застрахователно обезщетение- до размер на сумата 316.68 лв., покрива
действителните вреди, понесени от застрахованото лице, и предвид настъпилата
съобразно чл.213, ал.1 КЗ /отм./ суброгация, подлежат на възстановяване в този
претендиран по делото размер. Доводи относно размера на претендираното от ищеца
регресно обезщетение във въззивната жалба на АПИ не се съдържат.
Основателен
и доказан е и акцесорният иск по чл.86 ЗЗД за плащането на обезщетение за
забава. След извършеното от застрахователя плащане на обезщетението на
ответника АПИ е връчена регресна покана на 15.02.2010 г., като за претендирания
период от 25.02.2010 г. до 21.09.2010 г. е определена и присъдена от СРС лихва
за забава съобразно чл.86 ЗЗД, срещу чиято дължимост доводи във въззивната
жалба на ответника също не са изложени.
Правилно,
при така установената фактическа и правна обстановка, са уважени предявените от
ЗД „Евроинс“ осъдителни искове по чл.213, ал.1 КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 ЗЗД и с
оглед този изход на спора е разпределена и отговорността за разноски между
страните.
По отношение на
обратния иск:
Искът
е предявен като евентуален от страна на ответника АПИ- като подпомагана страна,
срещу подпомагащата страна П. „М.“ АД, и е основан на твърдението, че в
резултат на неизпълнение на задълженията по сключен между същите страни на
15.08.2006 г. договор следва да бъде ангажирана отговорността на ответника по
обратния иск- изпълнител и неизправна страна по договора, за заплащане на
сумите, присъдени с неблагоприятното за ответника по главния иск АПИ решение,
на основание чл.79, ал.1 вр. чл.82 ЗЗД.
При възникнал спор между страните, всяка от
тях следва да докаже твърдените от нея факти и обстоятелства, от които извлича
изгодни за себе си правни последици. В случая от страна на ищеца по обратния
иск е въведено твърдение за съществуващо между него и ответника по обратния иск
договорно правоотношение, от чието неизпълнение произтича договорната
отговорност на ответника- изпълнител по договора, по чл.82 ЗЗД. В срока за
отговор /чл.131 ГПК/ не е подаден писмен отговор на исковата молба от ответника
по обратния иск, поради което и възраженията му срещу основателността на иска
се считат за преклудирани на основание чл.133 ГПК и не могат да бъдат
релевирани за първи път както впоследствие- в първоинстанционното производство,
така и в подадена срещу първоинстанционното решение въззивна жалба, съответно
не подлежат на разглеждане по същество от въззивния съд. Според даденото в Тълкувателно
решение № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 4/ 2012 г. на ВКС, ОСГТК-т.4,
тълкувателно разрешение по силата на концентрационното начало в процеса
страната не може да поправи пред въззивната инстанция пропуските, които поради
собствената си небрежност е допуснала в първоинстанционното производство. Да се
допусне противното, би означавало да се обезсмисли заложената в процесуалния
закон идея за дисциплиниране и ускоряване на исковото производство чрез
концентриране в началната фаза на процеса на действията по определяне на
исканията и възраженията на страните и по установяване на релевантните за спора
факти. Поради това и заявените едва с въззивната жалба възражения срещу
основателността на обратния иск като преклудирани не подлежат на разглеждане по
същество и не могат да обосноват търсения от П. „М.“ АД с обжалването правен
резултат.
Независимо
от това, следва да се отбележи, че по делото са представени от ищеца по
обратния иск писмени доказателства, въз основа на които се установява, че на
15.08.2006 г. между Агенция "П.И."- като възложител, и П. „М.“ АД-
като изпълнител, е сключен договор за обществена поръчка с предмет: извършване
на дейности по текущ ремонт и поддържане на 231.3 км републикански пътища на
територията на РПС- Ямбол при Областно пътно управление-*** през периода 2006
г.- 2009 г., като не е спорно, че процесният участък от път ІІ- 53 е предмет на
този договор. В клаузата на чл.8 от договора са конкретизирани задълженията на
изпълнителя във връзка с текущите ремонти и поддържането на пътищата, като
последният е поел задължение в рамките на своите правомощия да предприема
всички действия по осигуряване на безопасни условия на движение, да започва
работа веднага след появяване на необходимост от това /ал.4/, да поддържа
пътищата на договореното ниво и т.н. Видно от приложените от АПИ документи- месечно
задание за м. март 2009 г., ведомости за кърпежи /извършени след 13.03.2009 г./
и актове за установяване на извършени СМР на пътен участък от км 148 + 010 до
км 148 + 350 /съгл. схема/ от 12.03.2009 г. и 24.03.2009 г. /л.45- л.52 от
делото на СРС/, такива дейности от страна на изпълнителя по договора за
обществена поръчка действително са били извършвани. При така събраните
доказателства в тежест на ответника- изпълнител по договора, е било да
установи, че е изпълнил договорните си
задължения или че е предприел действия по обезопасяването на пътя. Такива
доказателства от последния не са ангажирани, което обосновава извод, че е
налице твърдяното от ищеца по обратния иск неизпълнение на договорно задължение,
предпоставило реализиране на процесното ПТП и нанасяне на вредите по
застрахования автомобил, водещо съответно до ангажиране договорната отговорност
на П. „М.“ АД по чл.79, ал.1 вр. чл.82 ЗЗД. Тъй като регресното притезание
зависи от удовлетворяването на правото, предмет на първоначалния иск, третото
лице- помагач и ответник по обратния иск дължи плащане на сумите след изпълнение
на постановеното срещу АПИ осъдително решение.
При
тези съображения и поради неоснователност на релевираните във въззивните жалби
на ответниците по главните и по обратния иск доводи обжалваното решение на СРС-
в осъдителната му част като правилно следва да бъде потвърдено.
Л.4 на Реш. по гр.д.№
2005/ 2019 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
При този изход на въззивното производство
съобразно чл.273 вр. чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК на въззиваемата страна следва да
бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 22.12.2014
г., постановено по гр.д.№ 48541/ 2010 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 73
състав, в следните обжалвани части:
-
в частта, в която АГЕНЦИЯ „П.И.”- гр. София /ЕИК *******/
е осъдена да заплати на З. „Е.” АД- *** /ЕИК *******/ на основание чл.213, ал.1 КЗ /отм./ вр. чл.49 ЗЗД сумата 316.68 лв., представляваща
обезщетение за претърпени на 27.07.2009 г. от собственика на лек автомобил с
peг.№ *******, поради попадане в необезопасена и необозначена дупка на
републикански път имуществени вреди, в чиито права е встъпил ищецът с изплащането
на застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба- 8.10.2010 г., до изплащане на главницата; на основание чл.86,
ал.1 ЗЗД сумата 18.69 лв.-
обезщетение за забава при плащане на главницата, считано за периода 25.02.2010
г.- 21.09.2010 г., и на основание чл.78, ал.1 вр. ал.8 ГПК сумата 439.47 лв.- разноски по
делото, съразмерно на уважената част от исковете, и
-
в частта, в която П. „М.“ АД- ***
/ЕИК *******/- трето лице- помагач и ответник по обратния иск, е осъдено да
заплати на АГЕНЦИЯ „П.И.“ на основание чл.79, ал.1 вр. чл.82 ЗЗД обезщетение за
вреди от неточното изпълнение на договор за изработка от 15.08.2006 г., възлизащо
на сбора от присъдените на З. „Е.“ АД суми, платими от Агенция „П.И.“, а именно:
316.68 лв.- обезщетение по чл.213, ал.1 КЗ /отм./ за претърпени на 27.07.2009
г. от собственика на л.а. с peг.№ ******* имуществени вреди, ведно със
законната лихва от 8.10.2010 г. до изплащане на вземането; 18.69 лв.- обезщетение за забава по чл.86,
ал.1 ЗЗД, дължимо за периода 25.02.2010 г.- 21.09.2010 г.; и 439.47 лв.- разноски по чл.78, ал.1 вр.
ал.8 ГПК, както и да заплати на основание чл.78, ал.1 вр. ал.8 ГПК сумата 200 лв.- разноски по делото
/за юриск. възнаграждение/.
ОСЪЖДА Агенция „П.И.”- гр. София /ЕИК **********/
да заплати на З. “Е.” АД- *** /ЕИК *******/ сумата 100 лв. /сто лева/- разноски за въззивното производство, на
основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК.
Решението
по гр.д.№ 48541/ 2010 г. на СРС, ІІ ГО, 73 състав, е влязло в сила като необжалвано в останалата му част, в която исковете
са отхвърлени- за разликата над уважените части до пълните предявени размери, и
на ответника АПИ са присъдени разноски по чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване-
съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.