№ 88
гр. С., 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ради Ив. Йорданов
при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова
като разгледа докладваното от Ради Ив. Йорданов Търговско дело №
20211800900134 по описа за 2021 година
Ищците Т. АЛ. МЛ., ЕГН **********, представлявана от баща си и законен
представител АЛ. Й. МЛ.; Н. АЛ. МЛ., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието
на баща си АЛ. Й. МЛ., ЕГН ********** и Й. АЛ. МЛ., ЕГН **********, действаща лично
и със съгласието на баща си АЛ. Й. МЛ., ЕГН ********** всички с адрес с. М., обл. С., ул.
„Никола Петков“ № 27 и представлявани от адв. П.К., твърдят че са наследници на
починалата в следствие на ПТП Ц.С.В..
На 19.12.2020 г. Около 10:40 ч. на път 1-6, км. 147+750 в посока гр. С., в района на
с.Г., при управление на МПС лек автомобил марка „Воксхол“, модел „Вектра“ с рег. № СА
4159 ТХ, виновният водач АЛ. Й. МЛ., нарушил правилата за движение по пътищата, като
излязъл от пътното платно и самокатастрофирал в дясно по посоката си на движение и се
блъснал в крайпътно дърво. Вследствие на ПТП, на място е загинала пътничката в
автомобила - Ц.В..
По случая е образувано ДП №63/2020г. по описа на РУ - Елин Пелин, ОД на МВР -
С., което към настоящия момент не е приключило с окончателен съдебен акт. Причина за
настъпване на произшествието са допуснатите от водача на л.а. А.М., нарушения на
правилата за движение по пътищата. В случая съществува пряка причинна връзка между
деянието на виновния водач А.М. и настъпилите общественоопасни последици - смъртта на
Ц.В..
За увреждащия л.а. “Воксхол Вектра” с рег. № СА 4159 ТХ, управляван от А.М., има
сключена застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, з.п. №
ВG/02/119003465447, със срок на валидност една година, считано от 23.12.2019г. до
1
22.12.2020г. със ЗД „Б.“ АД, гр. С.. По силата на този договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, застрахователят покрива отговорността на
застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети
лица, настъпили във връзка с притежаването и използването на МПС, съгласно чл. 492 от КЗ
в размер на 10 420 000 лв. за всяко събитие, която сума представлява минималния размер на
обезщетението за неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите.
Съгласно разпоредбата на чл.380 от КЗ, ищците са предявили претенция за
изплащане на обезщетение пред ЗД „Б.“ АД, гр. С., като са представени всички документи, с
които разполагат, получени от застрахователя с о.р. на 08.01.2021 г. По случая са заведени
щети № **********, № **********, № **********, № **********, по които
застрахователят в законоустановения срок не е предложил за плащане обезщетение. С оглед
на изложеното, в случая са налице предпоставки за ангажиране отговорността на ЗД „Б.“
АД, гр. С. за причинените неимуществени и имуществени вреди на ищците.
Ищците Н. АЛ. МЛ., Т. АЛ. МЛ. и Й. АЛ. МЛ. са деца на загиналата. Към датата на
настъпване на инцидента Н. АЛ. МЛ. е бил на 13 години, Т. АЛ. МЛ. е била на 12 години, Й.
АЛ. МЛ. е била на 16 години. Видно е, че децата са били изцяло на грижите от майката,
загиналата се е посветила на майчинството и децата и е била отдадена на грижите за тях, а
бащата е работил, за да осигури издръжката в семейството. Загиналата Ц.С.В. е била много
отговорна и грижовна майка, била отдадена на децата си, искала е голямо семейство с много
деца и това е било неин приоритет. През август 2018 г. семейството минава през една
голяма трудност в живота си - след тежко боледуване (често уриниране, спадане на тегло,
колабиране, повръщане на Н.М.), лекарите установяват, че страда от диагноза „Захарен
диабет“. На 02.07.2019 г. е издадено ТЕЛК Решение на детето Н.М., 80 % вид и степен на
увреждане с чужда помощ е диагноза инсулинозависим захарен диабет. Заради влошеното
здравословно състояние на детето й и нуждата от постоянна грижа, майката Ц.С.В. става
негов личен асистент и остава вкъщи да се грижи постоянно за Н. АЛ. МЛ., а и за другите
деца. Всички деца са учили и са били отговорни към образованието и задълженията си,
родителите са ги възпитавали на отговорност и трудолюбие, старали са се да осигурят
всички условия за нормален живот и добро образование. Двете по-малки деца- Н. и Т. са
учили в с. Ч. и родителите всеки ден са ги карали и вземали от училище, още повече
здравословното състояние на Н. е изисквало повече грижи. В деня на инцидента пътуването
е било също поради необходимост от медицинска помощ за Н.. Най-голямото момиче, Й. е
учила в Професионална гимназия по туризъм и хранителни технологии в гр. П.. Децата са
били много ученолюбиви ученици, с амбиции да се развиват.
Децата са били изключително свързани с майка си Ц.С.В., те никога не са се
разделяли с нея, никога не са усещали нейната липса, тя постоянно е присъствала в живота
им, обгрижвала ги е и е била винаги тяхна опора, давала им е постоянна обич, закрила и
сигурност. Това е причина децата изключително тежко да приемат смъртта на своята майка.
Връзката между Ц. и децата й е била постоянна, непрекъсната и много силна, имали са
2
много близки и топли отношения, разбирали са се и взаимно са си помагали. Като нейни
деца, доверителите ми търпят много болки и страдания, болката от липсата на най- близкия
им човек, даващ им постоянна обич, топлина, грижи и сигурност, е непреодолима и много
травматична.
Ц.С.В. е била в добро здравословно състояние, била е дейна, активна млада жена,
която се е грижила за семейството си и е поддържала цялото домакинство. В семейството са
поддържани отношения на обич, сплотеност, взаимни грижи, всеотдайност и
разбирателство. Никой не е очаквал смъртта й и несвоевременната загуба е огромен шок и
трагедия за семейството. Моралните страдания, търпяната скръб от невъзвратимата загуба
са огромни и неописуеми и ще съпътстват децата през целия им живот. Загубата на майка
им, се отразява изключително негативно на здравословното и емоционалното им състояние,
търпят много болки и страдания във връзка с причинената смърт. Тази травма ще остави
неизлечим белег завинаги в съзнанието им. От весели и безгрижни деца, те стават постоянно
тъжни, плачат често, живеят с чувство на празнина и болка. Проблемите за Н. са още по-
големи, защото той има жизнено необходима нужда от постоянни грижи и чужда помощ,
които е получавал от майка си, които сега липсват.
С оглед изложеното, причинените неудобства, болки и страдания на доверителите ми
следва да бъдат компенсирани. Безспорно неимуществените вреди имат по-голямо значение
и съответно се оценяват по-високо. Паричното обезщетение разбира се, не може да замести
накърнените морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което
до известна степен би могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и
минимално, заличаване на неблагоприятните последици от причинената смърт.
Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем
психическите и емоционални болки, страдания, неудобства и изобщо нематериалните
последици от извършеното деяние.
Вредите на ищците Н. АЛ. МЛ., Т. АЛ. МЛ. и Й. АЛ. МЛ. са в резултат на виновното
поведение на водача А.М., а за причинените от него вреди отговаря ответникът по делото
ЗД „Б.“ АД, гр. С.. Съгласно чл. 432 от КЗ увредения има право на пряк иск срещу
застрахователната компания, отговорна по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, поради което за доверителите ми е налице правен интерес да иска от съда
определяне на справедлив размер на обезщетение за причинените им неимуществени вреди.
Претендираните суми са съобразени от една страна с принципа на справедливост, с оглед
действително претърпените болки и страдания от причинената смърт на техния баща, а от
друга страна с лимита на отговорност на застрахователната компания по ЗГО и съдебната
практика при компенсиране на вреди от този вид.
Ето защо ищците молят съда да осъди ответника ЗД „Б.“ АД, гр. С. да заплати на Т.
АЛ. МЛ., чрез нейния баща и законен представител АЛ. Й. МЛ., на Й. АЛ. МЛ., действаща
със съгласието на баща си АЛ. Й. МЛ. и на Н. АЛ. МЛ., действащ със съгласието на баща
си АЛ. Й. МЛ., обезщетение в размер на по 220 000,-лв., частичен иск от по 250 000 лева за
всеки един, за причинените им неимуществени вреди от смъртта на тяхната майка Ц.С.В.,
3
ведно със законната лихва върху сумите, считано от 08.01.2021г.-датата на която
виновният водач е уведомил застрахователя, до окончателното изплащане за
неимуществени вреди.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК ответникът ЗД „Б.” АД е подал отговор, в който оспорва
предявените искове.
Исковата молба е недопустима, като в обстоятелствената й част не е посочено като
пътник в лекия автомобил на кое място е била покойната Ц.В.. Не са посочени съществени
обстоятелства, относно пострадалото лице, които са от пряко значение за възражения, които
може да стори ответника.
Оспорва да е причинен деликт от страна на водача на л.а. „Воксхол”, с рег. № СА
4159 ТХ - А.М.. Оспорва да е действал противоправно и виновно в причинна връзка, е което
да е настъпило процесното ПТП.
Оспорва механизма на ПТП, като счита, че представените по делото доказателства
нямат установителен характер по отношение начина на настъпване на ПТП. Единствено
доказателство за механизма, което ангажира ищеца е съставения по случая КП за ПТП. В
този документ е отбелязано, че причините за ПТП са неизяснени.
Представеният КП за ПТП не се ползва материална доказателствена сила в частта
„Обстоятелства и причини за ПТП”, доколкото няма данни длъжностното лице да е
възприело лично настъпването на инцидента. Без да е установен механизмът на ПТП не
може да бъде направен извод за това кой от участниците е действал противоправно, а без
установено противоправно поведение не подлежи на приложение презумпцията за вина по
чл. 45 ал. 2 ЗЗД.
Претенцията е неморална и по друга причина. В случая виновният водач е законен
представител вероятно баща на ищците. В случая този, който ги представлява е убил майка
им, а сега претендира пари от името на децата си. Срещу застрахователя е предявен иск,
какъвто не би бил предявен срещу застрахования виновен водач. Претенцията е изцяло с
оглед персоната на отговорното лице.
Оспорва иска по размер. Претенцията не отговаря на икономическата конюнктура в
страната и вредата, като се явява прекомерна, доколкото е частичен иск от 250 000 лева,
каквито суми не се присъждат от съдебната практика за подобни вреди. Оспорва описаните
в обстоятелствената част на исковата молба фактически отношения между ищците и
покойната им майка.
В исковата молба се сочи лимита на отговорност като обуславящ размера на
претенцията, то вземам следното становище: Лимитите на застрахователно покритие по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите следва да се имат
предвид само като ориентир за конкретната икономическа обстановка, при която е
настъпило увреждането, без да представляват самостоятелен критерий за размера на
обезщетението /решение № 23/25.03.2014 г. по т.д.№ 1154/2013 г. на ТК, II ТО, решение №
157/28.11.2014 г. по т.д.№ 3040/13 г. на ТК, II ТО и др./. Релевантните обстоятелства следва
4
не само да се изброят, но и да бъдат обсъдени и анализирани в тяхната съвкупност /решение
№ 93/23.06.2011 г. по т.д.№ 566/2010 г., на ВКС, ТК, II ТО; решение № 158/28.12.2011 г. по
т.д.№ 157/2011 г. на ВКС, ТК, I ТО и др./, за да бъде размерът на обезщетението надлежно Д
обоснован.
Ответникът ЗД „Б.“ АД, заявява, че: Претендираната от ищеца сума за обезщетяване
на процесиите неимуществени вреди е прекомерно завишена и не отговоря на закона, ППВС
№ 4/68 година, икономическата конюнктура в страната към датата на деликта и практика на
ВКС за сходни и дори по - тежки вреди. Съгласно т.п. №7/78 година на ВС т. 9
Отговорността на застрахователя е функционална. Обусловена е от основанията за
отговорността на самия застрахован. Без всякаква опора в закона и нормалната житейска
логика срещу застрахователите се претендират, а и присъждат по - големи обезщетения,
отколкото срещу деликвенти физически лица или в други случаи на отговорност за
неимуществени вреди, причинени от непозволено увреждане, въпреки, че за определяне
размера на обезщетението винаги се прилага правилото на чл. 52 ЗЗД и тълкувателната
практика на ВС, за тази законова разпоредба (ППВС № 4/68 година). Такава е и конкретната
претенция в делото - прекомерна и неотговаряща на тежестта на травмата и
„икономическата конюнктура” в страната, както и практиката на ВС отразена в ППВС №
4/68 година.
В случая съществен е въпросът, свързан с тълкуването и прилагането на чл. 52 ЗЗД и
по-конкретно относно критериите, които имат значение за определяне на справедливо
обезщетение за неимуществени вреди при деликт, както и относно задължението на съда да
обсъди и анализира всички релевантни в тази връзка обстоятелства и въз основа на
съвкупната им оценка да определи паричния еквивалент на вредите. По правния въпрос, са
налице задължителни за съдилищата указания, дадени е ППВС № 4/1968 г., доразвити с
трайната практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, според които понятието „справедливост”
в нормата на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е винаги свързано с преценка на редица
обективно съществуващи, конкретни обстоятелства. За да се определи справедлив размер на
обезщетението за претърпените от деликт страдания при смърт на близък, от съществено
значение са критериите относно съществуващите приживе отношения между пострадалия и
лицето, което търси обезщетение за неимуществени вреди, интензитета и
продължителността на накърняване на психичната му сфера, както и икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането, обосноваваща обществено-
оправданата мярка за справедливост, за в случай на телесни травми следва да се обсъдят
характерът на увреждането, извършени ли са медицински манипулации и какви, срока на
възстановяване, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и пр. (решение № 99/08.10.2013 г. по т.д.№ 44/2012 г.
на ВКС, ТК, II ТО, решение № 66/03.07.2012 г. на ВКС по т.д.№ 619/2011 г. на ВКС, ТК, II
ТО). Лимитите на застрахователно покритие по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите следва да се имат предвид само като ориентир за
конкретната икономическа обстановка, при която е настъпило увреждането, без да
5
представляват самостоятелен критерий за размера на обезщетението (решение №
23/25.03.2014 г. по т.д.№ 1154/2013 г. на ТК, II ТО, решение № 157/28.11.2014 г. по т.д.№
3040/13 г. на ТК, II ТО и др.). Релевантните обстоятелства следва не само да се изброят, но и
да бъдат обсъдени и анализирани в тяхната съвкупност (решение № 93/23.06.2011 г. по т.д.
№ 566/2010 г., на ВКС, ТК, II ТО; решение № 158/28.12.2011 г. по т.д.№ 157/2011 г. на ВКС,
ТК, I ТО и др.), за да бъде размерът на обезщетението надлежно обоснован.
Ответникът прави евентуално възражение за съпричиняване на вредата от страна на
пострадалата Ц.В.. Тя е била без поставен предпазен колан. Можела е да избегне или
ограничи травмите, ако е бил с поставен предпазен колан при същия механизъм на ПТП.
Доколкото липсват ясното в обстоятелствената част на исковата молба, относно
факти около ПТП и доколкото в КП не се посочени причините, довели до отклоняване на
автомобила от пътя и удара в крайпътното дърво, то моля да се удължи срока за въвеждане
на възражения в тази насока, на основание чл. 63 ГПК.
Моли да се съобразят с указанията на ВС дадени в т. 7 на ППВС № 17/63 година,
относно задълженията на съдилищата при прилагане на чл. 51 ал. 2 ЗЗД: Пленумът счита, че
трябва да обърне внимание на съдилищата при разглеждане на делата за отговорността за
вреди от непозволено увреждане да прилагат правилно чл. 51. ал. 2 ЗЗД. Обезщетението за
вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за
тяхното настъпване. В случая е от значение наличието на причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не на вина. Затова, когато
малолетно дете или невменяемо лице допринесе за настъпване на резултата, съобразно
обстоятелствата на случая следва да се приложат разпоредбите на чл.51 ал.2 ЗЗД независимо
от това, че такова лице не може да действа виновно.
Претенцията за лихва за период от датата на уведомяването на застрахователя е
неоснователна и не е съобразена с чл. 380 КЗ и чл.497 КЗ. В този смисъл застрахователят не
е могъл да се произнесе по претенцията и не е в забава спрямо увреденото лице - чл. 497 ал.
1 т. 2 КЗ. Видно от отговора на застрахователя са изискани допълнителни документи за
изясняване на случая, които не са били представени.
Прави евентуално възражение по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна.
С допълнителната искова молба ищците Н. АЛ. МЛ., Т. АЛ. МЛ. и Й. АЛ. МЛ.
поддържат изцяло първоначалната.
Оспорва всички възражения на ответното дружество като незаконосъобразни,
неоснователни и недоказани.
Оспорванията на вината на водача на л.а., извършеното от него противоправно
деяние и механизма на настъпилото ПТП от страна на ответника, са неоснователни.
По отношение вината и противоправността на извършеното от А.М. деяние към ИМ
са представени доказателства, както и са направени искания за издаване на СУ за снабдяване
с материалите от воденото ДП.
6
Въпреки това, следва да се има предвид разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, която
посочва, че вината на деликвента се предполага до доказване на противното. Понятието за
вина не е тъждествено в наказателното и в гражданското право и за да се приеме, че има
вина по смисъла на чл. 45 от ЗЗД не се изисква вината да е установена с влязла в сила
присъда по наказателно дело. Напротив, тази презумпция за вина е въведена в гражданското
право за ефективната и бърза защита на пострадалите. Дори наказателното производство да
не приключи с влязла в сила присъда, респ. решение, в гражданското производство може да
не се обори установената презумпция за вина. Присъдата има действие само относно
конкретни текстове по ЗДвП, във връзка с чл. 343 от НК и те могат да са различни от
нарушенията на правилата за движение, установени от гражданския съд. В тази връзка,
следва да се има предвид Решение № 25/17.03.2010г. по т.д. № 211/2009г., II -ро Т.О. на
ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Освен това, в случая има самокатастрофирал
автомобил и пътници в този автомобил, т.е. освен водача на застрахованото при ответника
МПС няма друго лице, което да е виновно за настъпване на това ПТП, няма друг участник.
Предвид и факта, че вината се предполага до доказване на противното, с оглед установената
презумпция за вина, счита, че не е в тежест на ищците да доказват обстоятелства от
механизма.
Следва да се има предвид, че Констативния протокол за ПТП, представлява
официален свидетелстващ документ и се ползва с материална доказателствена сила относно
удостоверителното изявление на своя издател за това, че е настъпило ПТП, кои са
участниците в него, допуснато ли е нарушение на правилата за движение, има ли
пострадали лица и вреди, какви документи са представени от участниците в
произшествието. В същия смисъл решение № 85 от 28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на
ВКС, II ТО., Решение № 711 от 22.10.2008 г. по т. д. № 395/2008 г. на ВКС, II Т. О. и
Решение № 98 от 25.06.2012 г. по т. д. № 750/2011 г. на ВКС, II Т. О.
Ответникът неоснователно оспорва размера на предявените искове. Същите са
съобразени от една страна с принципа за справедливост, с оглед причинените
неимуществени вреди на доверителите ми следствие процесното ПТП, а от друга страна - с
броя на пострадалите лица, лимита на отговорност на ответника за 2020 г. и съдебната
практика при компенсиране на вреди от този вид.
Изложеното от ответника твърдение за наличие на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на починалата, е неоснователно. Същото е голословно и неподкрепено с
доказателства. При наличие на възражение за съпричиняване на вредоносния резултат,
същото подлежи на пълно и главно доказване в настоящото производство от ответника. От
така представените доказателства не може да се направи обоснован извод за извършени от
пострадалата нарушения, които да са в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на
вредоносния резултат. Предвид което, не са налице основания за намаляване на
претендираното обезщетение, в каквато насока е искането на ответника.
Моли да се има предвид, че възражението на ответното дружество, че не са
посочени причините, довели до отклоняване на автомобила от пътя и удара в крайпътното
7
дърво, е неоснователно, тъй като тези обстоятелства са извън предмета на делото. В
настоящото производство не се изследват формите на вина.
По отношение претенцията за лихви за забава, следва да се посочи, че при деликт
лихви за забава се дължат от датата на непозволеното увреждане. В тази връзка следва да се
има предвид, че задължението за изплащане на застрахователно обезщетение възниква с
настъпването на застрахователното събитие, покрито от ЗГО на автомобилистите.
Приложимата правна норма е чл.429, ал.3 КЗ, в която е уредено задължение на
застрахователя за лихви от датата на уведомяване от застрахования или от датата на
уведомяване или предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице. Тъй като за
делинквента е установено задължение да уведоми застрахователя в 7-дневен срок от датата
на настъпване на застрахователното събитие, то за застрахователя възниква задължение за
плащане на лихви към пострадалия от 7-мия ден, така, както е посочено в исковата молба -
06.01.2021 г. - датата на която водачът на л.а. е уведомил застрахователя за настъпилото
застрахователно събитие. Твърденията на ответника, че бил изисквал допълнително
документи от ищците по заведената пред него извънсъдебна претенция и поради което не
могъл да се произнесе по същата, са абсолютно неоснователни и необосновани. Към
претенцията си ищците са представили всички документи, с които разполагат, вкл. и
Констативен протокол за ПТП като съгл. чл. 496, ал.3, т.1 от КЗ застрахователят не може да
откаже да се произнесе по основателността на претенцията за обезщетение, но въпреки това
същият и към настоящия момент не е определил обезщетение и съответно не е изплатил
такова. Следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.107, ал.1 от КЗ, на
застрахователя му се дава право да получи необходимата информация, съхранявана от
органите на МВР, разследващите органи, другите държавни органи, личния лекар,
лечебните и здравните заведения и от лицата, които имат право да удостоверяват
настъпването на обстоятелствата за установяване на застрахователното събитие и причините
от него, както и да получава заверени преписи от документи. Ако за произнасяне на
ответника са му били нужни още документи, то той е имал правото и възможността да се
снабди с тях и при желание да се произнесе по предявената претенция, като определи
справедливо обезщетение.
Прави възражение за недължимост на претендираното адвокатско възнаграждение,
респ. на прекомерност на претендираните от ответника разноски.
Препис от допълнителната молба е връчен на ответника ЗД „Б.” АД на 13.09.2021г. и
в законово-установения срок, ответникът не е подал допълнителен отговор.
Софийският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги
обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа
страна:
По делото е назначена комплексна съдебна-автотехническа и медицинска
експертиза, от заключението на която, се установява че на 19.12.2020 година, около 10:40
часа – светлата част на денонощието, нормална видимост, сухо асфалтово покритие, прав,
равнинен участък, по първокласен път №6, на километър 147+750, землището на село Г., в
8
посока от гр.П., към гр.С. се е движил лек автомобил „Воксхол Вектра” с регистрационен
номер СА 41 59 ТХ с десен волан, управляван от АЛ. Й. МЛ..
Платното за движение в този участък е било двупосочно, с по една пътна лента за
всяка посока с широчина всяка по 4,30 метра, отделени една от друга посредством единична
прекъсната линия „М3”. Вдясно и ляво на платното за движение се намирал крайпътен
затревен банкет, всеки с широчина около 2 метра и след всеки банкет встрани са се
намирали водосточни канавки и в страни от тях високо растящи дървета.
Придвижвайки се по гореописания начин, изводимо от приложената към
констативния протокол Схема, пред процесния лек автомобил се е движило друго ППС,
което М. е решил да изпревари и тъй като управлявания от него автомобил е с десен волан,
същият е преминал в лентата за насрещно движение, при което е установил, че в тази лента
се движи насрещен автомобил. С цел да избегне удар в него, водачът на Воксхола рязко е
предприел маневра за връщане в лентата си за движение, при което най-вероятно е изгубил
контрол над управлявания от него автомобил, преминал е през десния банкет и е навлязъл в
дясното крайпътно пространство, където последователно се е ударил в дънерите на няколко
дървета и в крайната фаза се е установил в мястото, в което е описан в протокола за оглед на
местопроизшествие.
От ПТП на място е загинала пътничката, пътуваща във „Воксхол Вектра” – Ц.С.В..
Анализът на определения механизъм на възникване на ПТП, са основание да се
направи извода, че водачът на лек автомобил „Воксхол Вектра” с регистрационен номер СА
41 59 ТХ – АЛ. Й. МЛ. е имал техническа възможност да не допусне ПТП, след като е знаел
конструктивните особености на управлявания от него лек автомобил – десен волан, е
следвало да започне маневрата за изпреварване от по-голямо разстояние, което да му
позволи да се убеди, че по лентата за насрещно движение не се движи ППС и тогава да
извърши изпреварването или пък ако в тази лента се движи насрещно ППС, то водачът на
процесният автомобил да има време и пространство да се прибере в лентата си за движение,
без да пречи на останалите участници в движението.
В протокола за оглед на ПТП са описани дълбоки деформации по купето на
автомобила, разположени предимно в лявата му габаритна част – деформация на тавана, на
лявата колонка, която е опряла в облегалката на предна лява седалка, както и при ударите
прекършените на дърветата клони са навлизали във вътрешността на пътническия отсег, при
което ползването на предпазен колан не ограничава нараняванията на пътниците.
При извършената справка в „Аудатекс” се установява, че лек автомобил с номер на
рамата WOL0ZCF6828094338 е произведен 2002 година в завода Пристанище Елсмиър –
Англия с пет места и за всяко от местата, фабрично са монтирани триточкови инерционни
колани.
Този механизъм може да бъде избегнат или ограничен, при носенето на предпазен
колан, с изключение на черепномозъчната травма, при която наличието на колан не оказва
предпазно въздействие.
9
При извършената аутопсия на трупа на пострадалата няма констатирани контактни
увреждания по трупа, които биха могли да се получат от действието на поставен колан,
поради което от съдебномедицинска гледна точка, не може да бъде даден еднозначен
отговор за поставен предпазен колан от пострадалата.
Видно от удостоверение за наследници ищците Н. АЛ. МЛ., Т. АЛ. МЛ. и Й. АЛ. МЛ.
са деца на починалата Ц.С.В..
По делото се разпита свидетелката П.В.А..
„Познавам ищците по делото и техния баща А.. Познавам ги, защото сме съседи.
Моето дете с починалата и с бащата А. са израснали заедно. С майката Ц. сме били колежки.
Аз живея с тях на 100 м, през една улица в с. М.. Една улица ни дели. Познавам починалата
Ц.В.. Тя беше родена 1967 г., значи е била на около 53 г., значи е родена 1977 г., а 1976 г. е
моят син. Колежка съм с майката на починалата. Това нещо стана преди празниците. На 19-
ти те отидоха на Джъмбо в С. да купуват подаръци - Ц., съпругът й А. и голямата дъщеря.
Чухме, че е станала катастрофа. Отидох в тяхната къща да питам имат ли нужда от помощ.
Отговори ми, че е в съдебна медицина. Знам, че отидоха за подаръци на децата. Децата
страдат, все са навъсени, защото майка им я няма. Утре ще се носи година. Момченцето е
болно от диабет и днес се обаждаше два пъти, защото захарта му беше 22 единици. Той се
притеснява много. Познавам Ц.. Беше много жизнена майка. Аз съм я питала какво прави с
толкова деца, тя каза, че тя е сама и иска да има голямо семейство. Всичките деца са искани
от тях. Успяваха да ги гледат, децата бяха гледани, чисти и спретнати ходят на училище.
Имаше проблем с училището, защото 90 % бяха от малцинството и те ги преместиха в
съседно село Ч.. Преместиха Н. и Т. и после С., а каката в П.. Преместиха ги, защото няма
много добри учители и искаха на по-добро за децата. Сутрин ги карат и след това ги взимат.
Лично ги кара А.. Преди двамата ги караха. Повече усилия се изискват, защото ги караха,
след това прибираха и по различно време, а това е ангажимент. Те си го създадоха заради
училището, защото искат да са по- добре образовани. Има го училището тук, но няма
преподаватели. Децата са възпитани на труд. С. работи и те са били все с тях, помагат на
майка си и баща си. Ц. бе много добро момиче, жилаво дете, здраво, добър човек, приветлив
беше. Децата не са добре, отчаяни са и тъгуват. Ето сега по 8 март. Голямата по-леко го
поема, но малките все са разплакани, като говорят за нея и майка им я няма. Утре ще стане
една година. Ходят на гробища, помен правят и А. е сложил плоча. Децата не са се
успокоили, чувстват липсата на майка им. Промени им се живота, защото само бащата се
оправя с тях и Й. помага малко в кухнята, тя е голямото дете и поема, ходи на училище в П..
Тя е последна година, 12 клас е и ще бъде абитуриентка.“
По делото се разпита свидетеля П.Г.М..
„Познавам семейството на А.М. и Ц. и децата. Работили сме заедно. Тежко им е на
децата. Загубили са майка. Като се видим, ние се стараем да говорим, но им е мъчно, други
ден става една година. Плачат много. Ние сме работили по гората със С. и Ц.. Аз живея в П.,
те в М., ходили сме си на гости, помагали сме си. От катастрофата до сега със С. сме се
виждали, като дойдат в П. се виждаме. Канят ни, но жена се притеснява да отидем у тях, как
10
да отидем, болно им е на децата. В П. ги виждаме и голямата я виждаме като си тръгва от
училище. Един път на месец се виждаме. Децата ходят на училище. Д. и Н. са в П., а
малките в с. Ч.. Н. е на инсулин, с диабет е. Н. мисля, че от 3 години е с диабет. Майката на
А. помага по малко. Иначе С. си ги гледа, кара ги на училище и други. Майка му няма сили,
тя е възрастна, но като малките са в къщи, може да ги наглежда. Майката на С. не живее
заедно с тях. Тя живее отделно от тях. Ц. беше работлив и земен човек. Грижовна и
работлива, тя работеше за трима млади. Успяваха да се грижат добре за децата. Бяха
облечени и нахранени. Когато Н. си биеше инсулин, имаше проблеми в училище и ги
преместиха да учат в с. Ч., защото дават по-добро образование. Те със собствен превоз водят
децата. Обикновено Ц. ги караше на училище. Също и С. ги кара, когато както имат
възможност. Четири ръце са повече от две, те возеха децата на училище. На децата им е
много тежко. Ето го утре ще се изнася една година. Н. е вдигнал захарта и им е притеснено.
Д. я виждам в П. и като се заговорим й се пълнят очите. Децата след инцидента съм виждал,
Д. и Н. може да има три седмици сме се виждали. Шест или осем пъти сме се виждали, може
и повече, не съм ги броил. А малките последно края на ноември съм ги виждал и тях толкова
пъти, не съм ги броил. Д. и Н. ги виждал по-често, защото учат в П.. Те работеха в
дърводобива към фирма. Там се плащаше на кубик дърва.“
По делото се представи извадка от Г. видно от която лек автомобил марка „Воксхол“,
модел „Вектра“ с рег. № СА 4159 ТХ, е застрахован при ответника ЗД „Б.“ АД по
застраховка „Гражданска отговорност” към датата на пътно-транспортното произшествие-
19.12.2020 г., като по този факт страните не спорят.
С писма от 17.03.2021г. ответникът уведомява ищците, че няма основание да заплати
обезщетения по застрахователната претенция.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1, т.1 от КЗ с договора за застраховка
„Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на
застрахователя се реализира, чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което
обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от
увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред
увредения за тяхното плащане.
С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на
пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и
тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на
застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от
11
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител – застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай по делото бе установено по несъмнен начин от събраните писмени и
гласни доказателства и от заключението по назначената комплексна автотехническа и
медицинска експертиза, че на 19.12.2020г. по първокласен път №6, на километър 147+750,
землището на село Г., в посока от гр.П., към гр.С. се е движил лек автомобил „Воксхол
Вектра” с регистрационен номер СА 41 59 ТХ с десен волан, управляван от АЛ. Й. МЛ..
След предприето изпреварване същият загубва контрол върху МПС и самокатастрофира. От
получените травми почива возещата се на предна лява седалка Ц.С.В., майка на ищците.
Травмите са в причинно-следствена връзка с действията на виновния водач АЛ. Й. МЛ..
Съдът кредитира заключението на комплексната съдебната автотехническа и
медицинска експертиза, като компетентна, задълбочена и непротиворечива.
Водачът е нарушил чл.20 ЗДвП (1) Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
От това следва несъмнен извод за наличието на обективния и субективния елементи от общия деликтен
фактически състав по чл.45 от ЗЗД: деяние, противоправност на деянието, вреди, вина, причинно-следствена
връзка между деянието на АЛ. Й. МЛ. и уврежданията, получени от пострадалата Ц.С.В., довели до нейната
смърт. Видно от разпита на свидетелите ищците Н. АЛ. МЛ., Т. АЛ. МЛ. и Й. АЛ. МЛ. са приели много тежко
внезапната загуба на тяхната майка, като към момента на произшествието са съответно на 13г., 12г. и 16г..
Децата претърпят емоционални болки и страдания с изключителен интензитет и за
продължителен период от време, които според свидетелите А. и М. още не са преодолени. С
оглед справедливостта и на основание чл.52 ЗЗД за загубата на тяхната майка Ц.С.В. и за
претърпените неимуществени болки и страдания от Н. АЛ. МЛ., Т. АЛ. МЛ. и Й. АЛ. МЛ.
съдът намира, че справедливото обезпечение е в размер на по 150 000,-лв. за всеки един от
тях.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника ЗД "Б." АД за наличие на
съпричиняване. С поведението си пострадалата Ц.С.В. не е допринесла за настъпването на
вредоносния резултат. Предпазният колан не би могъл да предотврати черепномозъчната
травма, получена от пострадалата и причинила нейната смърт. Ето защо съдът намира, така
определеното обезщетение не следва да се редуцира на основание чл.51 ал.2 ЗЗД.
Върху така определеното обезщетение ответникът дължи обезщетение за забава от
08.04.2021г., след изтичането на срока по чл.497 ал.1 т.2 КЗ.
На адв. П.К. следва да се присъдят разноски, на основание чл.78 ал.1 и чл.38 ал.2 ЗА.
Минималното възнаграждение съгласно чл.38 ал.2 Закона за адвокатурата и чл.7 ал.2 т.3 от
12
Наредба №1/2004г. е в размер на 13590,-лв. Направено е възражение от ответната страна за
прекомерност на възнаграждението съгласно чл.78 ал.5 ГПК. Възражението е
неоснователно, като възнаграждението е определено в минимален размер.
На основание чл.78 ал.3 ГПК ответникът ЗД „Б.“ АД има право на направените
разноски, съответно на отхвърлената част от иска. Ответникът е направил разноски 600,-лв.
КСАТМЕ и 20000,-лв. за адвокатско възнаграждение. На ответника следва да се присъдят
разноски в размер на 6554,55лв.
Съгласно чл.78 ал.6 ГПК ответникът ЗД "Б." АД следва да бъде осъден да заплати на
СОС 18600,-лв. (дължима д.т. в размер на 18000,-лв. и 600,-лв. КСАТМЕ)
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.432, Кодекс за застраховането, във връзка с чл.45 ал.1
ЗЗД и по чл.497 КЗ, ЗД "Б." АД с ЕИК., със седалище и адрес на управление гр.С.
бул.“Джеймс Баучер“ №87 да заплати на Т. АЛ. МЛ., ЕГН **********, представлявана от
баща си и законен представител АЛ. Й. МЛ., с адрес с. М., обл. С., ул. „Никола Петков“ №
27 сумата 150 000,-лв. (сто и петдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, болки и страдания, получени от Т. АЛ. МЛ., при ПТП, настъпило на
19.12.2020г. и наличие на застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица
ВG/02/119003465447, за лек автомобил марка „Воксхол“, модел „Вектра“ с рег. № СА 4159
ТХ, управляван от АЛ. Й. МЛ., ведно със законната лихва върху сумата от 08.04.2021г. до
окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за остатъка до пълния предявен размер от
220 000лв., предявен като частичен от 250000лв. и за остатъка до пълния период на иска за
лихви.
ОСЪЖДА на основание чл.432, Кодекс за застраховането, във връзка с чл.45 ал.1
ЗЗД и по чл.497 КЗ, ЗД "Б." АД с ЕИК., със седалище и адрес на управление гр.С.
бул.“Джеймс Баучер“ №87 да заплати на Н. АЛ. МЛ., ЕГН **********, действащ лично и
със съгласието на баща си АЛ. Й. МЛ., ЕГН **********, с адрес с. М., обл. С., ул. „Никола
Петков“ № 27 сумата 150 000,-лв. (сто и петдесет хиляди лева), представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, болки и страдания, получени от Н. АЛ. МЛ., при
ПТП, настъпило на 19.12.2020г. и наличие на застраховка „Гражданска отговорност” по
застрахователна полица ВG/02/119003465447, за лек автомобил марка „Воксхол“, модел
„Вектра“ с рег. № СА 4159 ТХ, управляван от АЛ. Й. МЛ., ведно със законната лихва върху
сумата от 08.04.2021г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за остатъка до пълния предявен размер от
220 000лв., предявен като частичен от 250000лв. и за остатъка до пълния период на иска за
лихви.
ОСЪЖДА на основание чл.432, Кодекс за застраховането, във връзка с чл.45 ал.1
ЗЗД и по чл.497 КЗ, ЗД "Б." АД с ЕИК., със седалище и адрес на управление гр.С.
13
бул.“Джеймс Баучер“ №87 да заплати на Й. АЛ. МЛ., ЕГН **********, действаща лично и
със съгласието на баща си АЛ. Й. МЛ., с адрес с. М., обл. С., ул. „Никола Петков“ № 27
сумата 150 000,-лв. (сто и петдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, болки и страдания, получени от Й. АЛ. МЛ., при ПТП, настъпило на
19.12.2020г. и наличие на застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица
ВG/02/119003465447, за лек автомобил марка „Воксхол“, модел „Вектра“ с рег. № СА 4159
ТХ, управляван от АЛ. Й. МЛ., ведно със законната лихва върху сумата от 08.04.2021г. до
окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за остатъка до пълния предявен размер от
220 000лв., предявен като частичен от 250000лв. и за остатъка до пълния период на иска за
лихви.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК и чл.38 ал.1 т.2 Закона за адвокатурата ЗД
"Б." АД с ЕИК., със седалище и адрес на управление гр.С. бул.“Джеймс Баучер“ №87, да
заплати на адв. адв. П.Д. К. гр. Казанлък ул.Славянска №6 ет.4 оф.10 сумата от 13590,-лв.
(тринадесет хиляди петстотин и деветдесет лева), представляващо адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 ГПК, Т. АЛ. МЛ., ЕГН **********,
представлявана от баща си и законен представител АЛ. Й. МЛ., Н. АЛ. МЛ., ЕГН
**********, действащ лично и със съгласието на баща си АЛ. Й. МЛ., ЕГН ********** и Й.
АЛ. МЛ., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на баща си АЛ. Й. МЛ.,
всички с адрес с. М., обл. С., ул. „Никола Петков“ № 27 да заплатят на ЗД "Б." АД с ЕИК.,
със седалище и адрес на управление гр.С. бул.“Джеймс Баучер“ №87 сумата от 6554,55лв.
(шест хиляди петстотин петдесет и четири лева и петдесет и пет стотинки), представляващо
адвокатско възнаграждение и разноски.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.6 ГПК ЗД "Б." АД с ЕИК., със седалище и адрес на
управление гр.С. бул.“Джеймс Баучер“ №87, да заплати на СОФИЙСКИЯ ОКРЪЖЕН
СЪД гр.С. Бул.“Витоша“ №2 сумата 18600,-лв. (осемнадесет хиляди и шестстотин лева),
представляваща държавна такса и разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр.С. в двуседмичен срок
връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
14