РЕШЕНИЕ
№ 1488
гр. Пловдив, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Въззивно гражданско
дело № 20225300502067 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на К. И. И. против решение №
2160/13.06.2022 г., постановено по гр.д. № 12002/2021 г. на Районен съд -
Пловдив, ХVІІІ гр. състав, с което е отхвърлен предявеният от него против
„Ин Тайм“ ООД, гр. София иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл.
второ във връзка с чл. 82 от ЗЗД и чл. 85, ал. 1, т. 1 от Закона за пощенските
услуги за осъждане не ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 7
320,45 лв., представляваща стойността на пратка № ***– термомасажно
легло, предадено за транспорт с товарителница № *** на 17.11.2020 година,
която пратка е изгубена по вина на ответника, след приспадане на заплатеното
от ответника в полза на ищеца обезщетение в размер на 207,11 евро, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 20.07.2021 г. до окончателното й изплащане. Във въззивната жалба се
поддържа оплакването, че решението на районния съд е неправилно и
незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено, като вместо него
се постанови въззивно решение по съществото на спора, с което исковете да
се уважат.
Въззиваемата страна „Ин Тайм“ ООД, чрез адв. С. И. оспорва
жалбата като неоснователна. Моли за потвърждаване на решението и за
присъждане на разноски за въззивното производство.
1
Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от
лице, имащо право на жалба и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна по следните съображения:
В мотивите си първоинстанционният съд е приел за установено че
между страните е сключен договор за пощенска услуга, за което ответникът е
издал Товарителница № № ***, с номер за проследяване ***/17.11.2020 г., с
изпращач К. И. И. и получател – И.Р., за доставка на пратка от с.
Войводиново, 4000, Пловдив, България до Аuf de Gabel 11E, 58802, Balve,
Германия; че пратката е изгубена от ответника; че ответното дружество е
превело на ищеца обезщетение за изгубена пратка в размер на 207.11 евро.
Тези изводи на първоинстанционния съд не се оспорват пред настоящата
иснстанция. Същите са направени въз основа на следните констатации на
ПРС, които също не са спорни пред тази инстанция: че ответникът „Ин Тайм“
ООД е вписан в регистъра по чл. 59, ал. 5 от Закона за пощенските услуги
/ЗПУ/ за извършване на неуниверсални пощенски услуги – куриерски услуги,
за което от Комисия за регулиране на съобщенията е издадено удостоверение
№ 30 от 03.11.2009 г., че между страните е водена електронна
кореспонденция, като на 17.11.2020 г. ищецът К. И. е направил запитване до
ответника „Ин Тайм“ ООД по електронен път за оферта с цена и срок на
доставка за пратка от с. Войводиново до Германия, а след направена оферта е
възложил на „Ин Тайм“ ООД да извърши пощенска/куриерска услуга –
доставката на колетна пратка, съдържаща 1 брой термомасажно легло на
стойност 3950 евро от с. Войводиново, 4000, Пловдив, България до Аuf de
Gabel 11E, 58802, Balve, Германия. Не е спорно по делото, че пощенската
услуга е била заплатена от действащото като представител на ищеца
дружество „Биохерба Р“ ООД, на чието име е издадена фактура. Фактура №
********** от 17.11.2020 г. е представена по делото, като същата е издадена
от „Ин Тайм“ ООД в полза на „Биохерба Р“ ООД, за такса голям пакет, с
дестинация: Германия, такса гориво 70 %, такса „Дома“, на обща стойност
260.40 лева с вкл. ДДС, след направено намаление в размер на 70 % - 262.45
лева.
Не е спорно по делото обстоятелството, че процесната пратка е била
с необявена стойност. Ищецът поддържа обаче, че ответникът е следвало да
му укаже да обяви съдържанието и стойността на пратката, а не е направил
това.
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПУ, подписване на индивидуални договори с
потребителите не е необходимо, а отношенията се уреждат според обявените
общи условия, които следва да са със съдържанието, посочено в чл. 21, ал. 2
ЗПУ, относно всички параметри на извършваната услуга. Общите условия се
2
довеждат до знанието на потребителя от пощенския оператор чрез
поставянето им на видни места в пощенските станции и публикуването им на
страницата им в интернет /чл. 21, ал. 8 ЗПУ/. Съгласно чл. 21, ал. 4 ЗПУ,
договорът се счита за сключен с приемането на пощенската пратка или
пощенския паричен превод от пощенския оператор в точките за достъп и
заплащане цената на услугата.
Предвид изложената регламентация следва да се приеме, че
договорните отношение на потребителя с пощенския оператор възникват
посредством фактическото предаването на пратката в точката за достъп и
заплащане на цената, а договорните им отношения се уреждат от
предварително обявени от пощенския оператор общи условия, без да е
необходимо каквото и да е било изявление за приемането им от потребителя.
Нормата на чл. 21, ал. 8 ЗПК предвижда, че пощенските оператори
довеждат до знанието на потребителите Общите условия на договора, като ги
поставят на видни и достъпни места във всички стационарни пощенски
станции и ги публикуват на страницата си в интернет.
В изпълнение на това изискване ответникът „Ин Тайм“ ООД е
изготвил Общи условия за взаимоотношенията с потребители на „Ин Тайм“
ООД с Удостоверение за регистрация № 18/14.06.2001 г., издадено от МТС за
предоставяне на куриерски услуги, като същите са публично известни и общо
достъпни на интернет страницата му, като са доведени до знанието на
потребителите.
Установи се по делото, че договорът за пощенска услуга е сключен
след осъществена електронна кореспонденция между страните. Съдът приема,
че преди предаването на пратката и заплащането на цената за доставката й на
адресата и при полагане на дължимата грижа ищецът е можел да се запознае с
общите условия на ответника. Ето защо съдът приема за неоснователни
възраженията на ищеца, че не е бил запознат с тези общи условия.
Съгласно чл. 85, ал. 1, т. 1 ЗПУ, пощенските оператори дължат
обезщетение на потребителите в случаите на: загубени, ограбени или
повредени, изцяло или частично, вътрешни и международни пощенски
колети, препоръчани пощенски пратки, пощенски пратки с обявена стойност
и с наложен платеж, както и пощенски пратки по смисъла на §1, т. 18 от
допълнителната разпоредба. Според чл. 85, ал. 3, обезщетенията, дължими от
пощенския оператор със задължение за извършване на универсалната
пощенска услуга за международни пощенски пратки, се определят в
съответствие с актовете на Всемирния пощенски съюз, а ал. 4 на същата
разпоредба предвижда, че конкретните размери на обезщетенията по ал. 1 се
3
включват в общите условия на договорите с потребителите.
Според посоченото в чл.39 от Общите условия, ищецът би могъл да
получи пълно обезщетяване на вредата, в случай, че е декларирал в
товарителницата по-висока стойност на съдържанието на международната
пратка и заплати съответната такса. В противен случай отговорността на
ответника е ограничена в рамките, посочени в т. 38 от ОУ – не повече от
равностойността в лева на 100 щатски долара.
Процесната пратка е предадена като такава с необявена стойност.
След като ищецът не е декларирал стойност на пратката, той не е заплатил и
допълнителна такса за декларирана стойност, което е видно от представената
по делото фактура.
С оглед на изложеното съдът приема, че доколкото ищецът не е
декларирал съдържанието на пратката, съответно не е заплатил допълнителна
такса за декларираната и стойност, то не са налице основания за заплащане на
обезщетение от страна на ответника над определения му и изплатен размер на
обезщетението до пълния размер на вредите.
Ето защо при тези данни съдът приема предявеният иск за
неоснователен.
Решението на районния съд е в същия смисъл, поради което като
правилно ще се потвърди.
Предвид неоснователността на жалбата, в тежест на жалбоподателя
ще се присъдят направените от въззиваемата страна разноски пред въззивната
инстанция, които се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение от 750
лв. съгласно представения списък. Предвид цената на иска този размер на
възнаграждението не е прекомерен, поради което същото ще се присъди в
пълен размер.
По тези съображения Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2160/13.06.2022 г., постановено по
гр.д. № 12002/2021 г. на Районен съд - Пловдив, ХVІІІ гр. състав.
ОСЪЖДА К. И. И. с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на
„Ин Тайм“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата
от 750 (седемстотин и петдесет ) лв. – разноски по делото пред въззивната
инстанция, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване, при условията на
чл.280, ал.1 ГПК, пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
4
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5