Р Е Ш Е Н И Е 147
гр. Пазарджик, 31.10.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият окръжен съд, търговско отделение, в открито заседание
на първи октомври, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Окръжен съдия: Илиана Димитрова
при секретаря К Р, разгледа докладваното от съдия Димитрова т.
д. N 20 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава 32-ра от ГПК
„Производство по търговски спорове“.
Ищец по делото е ЗК „Лев инс“ АД – гр. София, който е предявил против ответника Г.А.З. *** регресен иск по чл. 274 от КЗ /отм./ във вр. с пар. 22 от действащия Кодекс за застраховането, влязъл в сила от 01.01.2016 г., според която правна норма, намираща се в ПЗР на новия КЗ, за застрахователните договори, преди влизането му сила, се прилага Част четвърта от отменения, освен ако страните договорят друго.
Цената на иска е 45 000
лв., а обстоятелствата, на които се
основава са следните:
На
02.04.2010 г. на ведомствен път 0.900 км. от с.К.Д., в посока - кариерите на
същото село, Г.А.З., управлявайки л.а., собственост на същия, след употреба на алкохол -1.28 промила, установено по надлежния ред,
нарушавайки правилата на движение, навлязъл в дясно от пътя , блъснал се се в
железобетонен стълб., завъртял се и се върнал на пътя, като е спрял след
десетина метра.В резултат на удара пострадал пътуващия до водача И.С..
Срещу ответника
било повдигнато обвинение и е образувано НОХД № 258/2010 г. на Районен съд Пещера,
приключило с присъда, съгласно която Г.А.З. е признат за виновен за настъпилото
на 02.04.2010 г. пътно-транспортно произшествие, като изрично било записано, че
при настъпване на ПТП е бил в пияно състояние с концентрация на алкохол в
кръвта 1.28 промила.
Ищецът
се позовава на влязлата в сила присъда, като задължителна за съда, на основание
чл.300 от ГПК. За „виновния“ л.а., имало сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност" с полица № 223099232838 валидна от 05.12.2009г. До 04.12.2010 г. в
ЗК"Лев Инс"АД. Това се потвърждавало и от справката от базата данни на Информационен център към
Гаранционния фонд.
След
настъпване на ПТП, пострадалият И.Г.С.
предявил съдебна претенция за застрахователно обезщетение, по която
било образувано гр.дело № 6371/2014г. На
Софийски градски съд 1-1 състав.По него като трето лице - помагач бил конституиране Г.А.З.
Подписано било
споразумение между ЗК"Лев инс"АД и пострадалия И.Г.С. за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 45000 лв. Въз основа на подадена
молба от ищеца, производството по делото било
прекратено.
Определеното
обезщетение било преведено на адв.ИМ Д, изрично упълномощена, с преводно
нареждане на 30.07.2014 г.
Ищецът
счита, че след изплащане на застрахователното обезщетение и на основание чл.274
ал.1 т.1 и ал.2 от КЗ/отм./ ЗК"Лев Инс"АД, се суброгира в правата на
увредения срещу причинителя на вредата.
Петитумът е за осъждане на ответника Г.А.З., ЕГН ********** да заплати сумата от 45000 лв./четиридесет и пет хиляди лв./ представляваща стойността на изплатеното застрахователно обезщетение, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и направените съдебни разноски включително юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.127 ал.4 от ГПК се сочи
банкова сметка по която да бъдат преведени паричните суми.
В законния срок е постъпил писмен отговор от ответника,
който прави възражения, че искът е неоснователени или – частично основателен,
тъй като размерът му е завишен.
Обстоятелствата, на които се основават
възраженията са следните:
1. Споразумението между пострадалия и ищеца не се ползвало със сила на присъдено нещо по отношение на ответника, тъй като то не било подписано от него. Намало значение, че е бил привлечен като помагащо лице по гр. дело № 6371/2014 год., 1 състав на Градски съд - София. Решението на съда, ако би било постановено такова, би го обвързвало, но при липса на решение, споразумението не се ползвало с такива последици.
2.Пострадалият
бил е допринесъл с поведението си за настъпване на увреждането му, поради което
е налице съпричиняване от негова страна, тъй като се е качил в автомобил, който
ще се управлява от пиян водач, което е било видимо за него, а освен това не е
поставил предпазния си колан в автомобила. Ако го бил поставил, ответника
твърди, че увреждания не биха настъпили изобщо или нямало да са от такова
естество.
3.Обезщетение би
следвало да се присъди в по-малък размер, защото претендираното било завишено
значително и в разрез с принципа на справедливостта.
4.От фактическа
страна се оспорва обема на представителната власт на представителя на
пострадалия, в частност – легитимността му да получи лично договорения размер
на обезщетението за неимуществени вреди. След указания на съда ответникът да направи
уточнение какво правно възражение основава на това твъдение за липса на
представителна власт, пълномощникът му заявил в съдебно заседание, че не
поддържа такова възражение.
Ищецът се е
възползвал от правото си да подаде допълнителна искова молба, в която във
връзка с възраженията на ответника уточнява и допълва обстоятелствата, на които
основава претеницята си, като заявава, че при определяне на обезщетението от
45 000 лв., за което сключено споразумение с пострадалия, бил спазен
принципа за справедливост и било отчетено съпричиняване.
На поставени към
ищеца въпроси по реда на чл. 145, ал.2 ГПК пълномощникът му отговори в първото
съдебно заседание, отговори, че не оспорва фактите /непоставяне на предпазен
колан от страна на пострадалия и знание
за това, че се качва в автомобил,управляван от пиян шофьор/ и признава правото
на ответника да бъде намалено дължимото обезщетение в справедлив размер неимуществени
вреди, поради съпричиняване на вредите от негова страна. Счита, че справедливия
размер, предид тежките увреждания /една тежка и една средна телесна повреда/ би
бил от 75 000 лв., но при отчитане на 40% принос за вредите от страна на
самия пострадал му било определено и изплатено обезщетение от 45 000 лв.,
което претендира да му се възстнови изцяло от виновния водач – ответник в
процеса.
Също така ищецът би
следвало да уточни, какъв счита, че е бил дължимия размер на обезщетението за
неимуществените вреди, преди да бъде отчетен размера на съпричиняването, така
както се твърди в допълнителната искова молба.
На ответника е връчен
препис от допълнителната искова молба, но в законния срок не постъпил отговор
на същата.
По делото не се спори
и да събрани достатъчно доказателства, установяващи условията за ангажиране на
регресната отговорност на ответника по отношение на ищеца, изплатил в
качеството си на застрховател обезщетение за неимуществени вреди на пострадал
на основание договор за застраховка „гражданска отговорност на
автомобилистите“.
Представена е
застрахователната полица, установяваща задължението на ищеца да изплати
обезщетение на пострадалия И.С. за вредите, причинени му по вина на ответника З.
- водач и собственик на лек автомобил
Представена
е влязла в сила присъда на наказателни съд, установяваща на осн. чл. 300 ГПК
със задъжителна сила: извършването на протовоправно деяние от водача на посочения автомобил и вината на дееца.
С
присъдата и с протокола за химическа експрертиза та л. 32 от делото се
установява пияното състояние на виновния за ПТП водач, като условие за
суброгиране на застрхователя в првата на пострасалия като него. /чл. 374,
ал.1,т.1 КЗ/отм/.
В
диспозитива на присъдата са описани и част от телесните увреждания, които са
причинени на пострадалия С.: контузия на белия дроб, разскъсване на левия купол
на диафрагмата и преминаване на черва от коремната в гръбната кухина и
травматичен шок, довели до временна опасност за живота му,със смущуния в
дишането и кръвообръщението и счупване на седалищна кост на таза, т. е. на кост
от пояса на долните крайници, довело до трйно затрудняване на движенията на десния долен крайник за срок от
30-40 дни. А от писмените доказателства и СМЕ се установи, че освен тях И.С. е
получил и лекостепенно мозъчно сътресение, рана на долната устна и
кръвонасядания.
Установи
се, че като не оспорва нанасянето на всички тези телесни увреждания по вина на
ответника по делото, застрахователят е сключил с пострадалия, при висящо
съдебно производство за присъждане на обезщетението, извънсъдебно споразумение
за заплащане на 45 000 лв., като е доказано и неговото фактическо
изпълнение. Това е видно от представеното споразумение и документ за банковия
превод /л. 25-27 от делото/.
В
т. 1.1 от споразумението декларативно е посочено, че сумата от 45 000 лв.
е определена като са взети предвид всички обстоятелства около настъпване на
ПТП, вида, характера и степента на уврежданията, периода на възстановяване,
както и „всички обстоятелства, относими към случая“.
В
настоящия процес ищецът заявява, че признава, че дължимият справедилв размер на
обезщетението е бил по-голям, но сумата от 45 000 лв. е определена като е
отчетено съприциняването на вредите от страна на пострадалия.
Страните
не спорят относно фактите, на които се основава техния правен довод за наличието
на такова съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД. И от ищеца и от
отвеника се принава, че пострадалия: не поставил предпазен колан и това е
допринесло за получените увреждания, както и че е знаел, че водачът на
автомобила, в който се качва е пиян. Тези обстоятелства се потвърждават от
самото пострадало лице И.С., разпитан като свидетел в съдебно заседание. Вещото
лице д-р М. също потвърждава от медицинска гледна точка причинната връзка между
непоставянето на предпазния колан и тежестта на получените увреждания, като
обяснява, че биха били по-леки при същия удар, ако коланът задържи пътуващия в
седалката и ограничи свободното движение на тялото му в автомобила.
В
съдебно-медицинката експретиза се съдържат и по-подробни данни за всяко едно
двете най-тежки увреждания, причинени на С., предприетото лечение,
продължителността му и пр.
Първото
от тях се изразява в поразяване на органи в коремната и гръдната кухина, и
по-конкретно: контузия на бял дроб, разкъсване на левия купол на диафрагмата и
херниране на черва в лявата плеврална кухина.Всичко тгова е довело до остра
дихателна недостатъчност и е създадена временна опасност за живота на
пострадалия. Наложила се спешна оперативна интервенция-лапаротомия за
възстановяване на органното местоположение и целостта на диафрагмата,
херметизация на плевралната кухина и торакочентеза с аспирация до разгъване на
за засегнатия бял дроб.Следопоративния период е протекъл без усложнения,
оператината рана е зарастнала първично и конците са свалени в края на болничния
престой.Възстановена е и перисталтиката. Пълното възстановяване след такава операция
се постигало след около 2-2,5 месеца и при липса на данни за усложнения съдът
приема, че в същия срок е настъпило пълно възстановяване и в конкретния случай
Второто
по-сериозно увреждане е счупването на дясната седалищна кост, определено от
вещото лице като „изолирана тазова фрактура“, т.е. само в областта на
седалищната кост в дясно, която е имала за последица трайно затрудняване на
движението на долен десен крайник. Лечението е било с т.нар. „функционална
имобилизация“, при която се спазва режим на легло – без ставане и сядане и
постепенно започва вертикализиране на пациента с натоварване на крайника. От
епикризата е видно, че този оздраветилен процес е протекъл за период от 1-1,5
месеца.
Отделно
от това, въз основа на представената медицинска документация вещото лице
установява други две по-леки увреждания – разкъсно-контузна рана на долната
устна, причиняваща болки и страдания за около 10 дни и лекостепенно мозъчно
сътресение, характеризиращото се с усещащане за
зашеметяване за около 3 седмици. Това увреждане не се свързва с опасност
за живота, а само създава описаното в епикризата лекостепенно разстройство на съзнанието за
посочения период, в който следва да се приме, че са търпяни негативните последици
от него.
Вземайки
предвид броя и степента на уврежданията, приложеното лечение, продължителността
на оздравителния период за всяко от тях и конкретните болки, страдания и
физически и психически дискомфорт, който е бил изпитван от пострадалия и
очитайки факта, че е налице възстановявяне от всяка една от травмите, съдът
приема, че справедливия размер на обезщетението, дължимо на пострадалия е
48 000 лв. /30 000 лв. за коремната травма, при която за засегнати
диафрагмата и бял дроб, получила се е дихателна недостатъчност и се е наложила
спешна животоспасяваща операция, 15 000 лв. за изолизараното счупване на
тазова кост, 2 500 лв. за лекостепенноно мозъчно сътресение и 500 лв. за
разкъсно-контузната рана на долната устна и другите леки наранявания, за които
свидетелстват описаните кръвонасядания .
Безспорот
е установено, че пострадалия е допринесъл със своето поведение за настъпване на
неимуществените вреди, тъй като от една страна се е качил в колата при шофьор,
който е пиян, знаейки за това му състояние, както сам потвърди в качеството си
на свидетел по делото, а от друга – не е поставил предпазния си колан,
пътувайки на предната седалка до шофьора. Непоствянето на колана е факт, който
се призната от двете страни в процеса, во се потвърждава и от показанията на
св. С. и от медицинката експретиза, която
констатира, че в медицинската документация не са описани увреждания,
които биха моглисе получан от наложен обезопасителен колан.
И
двете прояви в поведението на пострадалия – да не постави колана и да
пренебрегне видимито и ясно за него пияно състояние на шофьора, качвайки се да
пътува при него, са допринесли за причинявяне на вредите, за които
застрахователя дължи й е платил обезщетение. Поради това определения от съда
като справедлив размер за тяхното репариране следва да бъде намален на осн.
чл.51, ал.2 ЗЗД.
Намалението
следва да се извръши при възприетото в съдебното практика определяне на
процентното съотношение на приноса на пострадалия, който в случая е значителен,
предви описаното негово поведение. Съдът счита, че справедливия размер на
обезщетението от 48 000 лв., определен по настоящото дело, следва да бъде
намален с 40 %. Така реално дължимата сума, достатъчна за покриване на вредите,
при отчетено съпричиняване е 28 800 лв. и ответникът следва да бъде осъден
да заплати този размер на застрахователя, като за разликата до 45 000 лв.
искът бъде отхвърлен.
Определеният
в споразумението между пострадал и застрахователн размер на обезщетението е
по-висок от реално дължимия при установените в настоящия процес обстоятелства.
Това споразумение е задължително само за подписалите го страни и не ангажира
прекия причинител на вредите, нито съдът, разглеждащ регресния иск на
застрахователя, който не можа дадокаже в настоящия процес обстоятелства, водещи
до определяне по справедливост на твърдяния от него по-висок размер на
вредите.Тезата му, че справедливия размер би бил 75 000 лв., а при 40%
принос на прострадалия /който ищецът признава като релевантен факт в процеса/,
ответникът дължи 45 000 лв., колкото застрахователя е заплатил на
пострадалия, не бе възпирета за основателна от съда.
Поради
това, макар да се съгласил и да е заплатил добровлоно 45 000 лв. на
пострадалия, застрахователя има право да претедира срещу прекия причинител на
увреждането на осн. чл. 274,ал.1,т.1 от КЗ /отм/. сумата, съответсваща на
реално дължимия размер на обезщетението, който съдът определи на 28 800
лв. Тази сума следва да се присъди от датата на подаване на исковата молба
/05.02.2019 г./ до окончателното плащане.
Размерът
на зъдлженията на страните за разноски по делото следва да бъдат определени,
съответно на уважената и отхвърлената част на иска, а именно:ответникът дължи
на ищеца 1376 лв., а ищецът на него – 686,93 лв.Тъй като пълномощникът изрично
е заявил искане за присъждане на разноски по компенсация, то следва да бъде
уважено, като се осъди само доверителят му заплати на ищеца разноски от 689,07
лв., оставащи дължими след прихващане на двете вземания за разноски и
погасяването им до размера на по-малкото.
По
изложението съображения Пазарджишкият окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г.А.З., ЕГН ********** ***, да заплати на ЗК „Лев инс“ АД – гр. София,
на осн. чл. 274, ал.1,т.1 от КЗ /отм./ във вр. с пар. 22 от действащия Кодекс
за застраховането, влязъл в сила от 01.01.2016 г., сумата от 28 800 лв., съответстваща
на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, причинени на пострадалия И.Г.С.
в резултат от ПТП, причинено от ответника на 02.04.2010 г., заедно със законната лихва от 05.02.2019 г. до
окончателното плащане, като отхвърля предявения иск за разликата до
45 000 лв., заедно със законната лихва върху тази разлика.
Осъжда Г.А.З.,
ЕГН ********** ***, да заплати на ЗК
„Лев инс“ АД – гр. София разноски по делото в размер на 689,07 лв., определен след компенсация с вземането на ответника за разноски срещу
ищеца.
На основание чл.127 ал.4 от ГПК присъдените
парични суми следва да се преведат по посочената от ответника банкова сметка
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред
Пловдивския апелативен съд в 2-седмичен срок от получане на препис от страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: