Решение по дело №14379/2013 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 8 юни 2015 г. (в сила от 20 ноември 2015 г.)
Съдия: Веселин Пламенов Атанасов
Дело: 20135330114379
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 септември 2013 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е   № 2007

 

08.06.2015г., гр. Пловдив

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, X – ти съдебен състав в открито съдебно заседание на тридесети март две хиляди и петнадесета година в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ

 

            при участието на секретаря Величка Динкова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14379 по описа за 2014г. на съда, за да се произнесе взе предвид следното.

            Предмет на делото са обективно кумулативно съединени исковек с правна квалификация чл.95 ЗЗД вр. с чл. 82 и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът ЕТ „Индекс 6 – Л.А.”, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр. П********* твърди, че с ответника „АМП” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Мария Луиза” № 16, ет.4, ап. 7, представлявано от управителите Н.Д.П. и Т.Б.В. били в дълготрайни търговски взаимоотношения.

На 24.07.2009 г. между двамата търговци бил сключен договор за изработка на управляващо устройство за опаковъчна машина за твърдо и меко фолио за САЛВАМЕД гр. С. Ответникът следвало да му заплати възнаграждение в размер на 9000 лева, но ищецът получил единствено аванс в размер на 1000 лева.

На същата дата бил сключен и друг договор за изработка за същия вид машина с уговорено възнаграждение в размер на 7000 лева, които не били получени от ищеца изцяло.

През юни месец 2011 г. с устен договор на ищеца било възложено изработването на идентични машини. По него той не получил аванс, а уговореното възнаграждение било в размер на 7000 лева.

След като били сключени трите договора, ответникът сключил други договори с друг изпълнител със същия предмет. Поради тази причина на ищецът не било оказано необходимото съдействие за работа по неговите договори като по този начин той не можел да работи нито по сключените от него с дружеството договори, нито с трети лица. Ищецът не бил изпълнил задълженията си по договора, защото не му е указан необходимият достъп и съдействие, което довело и до незаплащане на възнаграждението по посочените договори.

Ето защо претендира обезщетение в общ размер 22000 лева – 8000 лева по първия договор, 7000  - по втория и 7000 по третия, ведно с мораторна лихва за главницата от 8000 лева – 1605.84 лева за периода от  27.09.2011 г. до 09.09.2013 г., и мораторна лихва за главницата от 14000 лева /от двата договора по 7000 лева/ - 1713.60 лева за периода от 30.06.2012г. до 09.09.2013 г. Ангажира доказателства.

Ответникът оспорва исковете като счита същите за неоснователни. Според него през юни месец 2011 г. не е сключван устен договор за управляващо устройство. Действително на ищецът е бил превеждан аванс в размер на 1000 лева, но след като не е било постигнато съгласие относно възнаграждението по договора, същият не е бил сключен.

Също така ответника възразява, че няма посочени конкретни разходи, направени от ищеца, нито конкретно количество работа, което да е извършил, както и дали изготвеното от него може да бъде полезно за възложителя. Освен това при договора за изработка изпълнителят следвало да изиска от възложителя да му бъдат представени подходящи материали или проект за изпълнение, а такива твърдения липсвали. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл.12 ГПК като взе предвид становищата на страните, за да се произнесе взе предвид следното.

            От представените по делото писмени доказателства, се установи сключването на четири броя договори за изработка с дата 24.07.2009 г. Претенция за обезщетение са по два от тях с уговорено възнаграждение по първия – 9000 лева и по втория – 7000 лева. Представена е и фактура от 14.12.2010 г., от която е видно, че ответникът е заплатил на ищеца сумата от 1000 лева аванс по договор за управляващо устройство на ХОМ за Сандански. По делото не бяха ангажирани доказателства конкретно в какво се състои необходимото съдействие и кога е следвало да му бъде оказано. За да бъде ангажирана отговорността на ответника като възложител по чл.95 ЗЗД е необходимо да е налице неприемане от негова страна на предложение от страна на изпълнителя за някакво съдействие при изпълнението, каквито обстоятелства по делото не са установени. Дори напротив изпълнителят изрично заявява в съдебно заседание, че не е изпълнил своето задължение /л. 72 от делото/, като не са налице и доказателства той да е предложил изпълнение. Поради това и претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение по посочените два договора се явява неоснователна.

            По делото не бяха ангажирани доказателства от страна на ищеца и за съществуването на третия договор, по който се иска обезщетение. В тази връзка беше разпитан свидетелят А.К.П., който по това време твърди да е бил управител на ответното дружество. Според него устен договор между ответника и ищеца никога не е сключван. През 1999 г. били поръчани две машини, като същите били заплатени. Тези машини се различавали по същество от машините, изработени от другото дружество за Салвамед. След като не се установи наличие на валидно съществуващо правоотношение между ищеца и ответника относно твърдяния от първия договор за изработка, не може да бъде ангажирана и отговорността на последния за забава в качеството му на кредитор.

Следователно предявените от ищеца обективно кумулативно съединени искове с правно основание 95 ЗЗД вр. с чл. 82 и чл. 86 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

            На основание чл.78 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените от него разноски в настоящето производство в размер на 1428 лева /хиляда четиристотин двадесет и осем лева/ - платено адвокатско възнаграждение.

            Така мотивиран съдът

 

Р Е Ш И :

 

            ОТХВЪРЛЯ предявените обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 95 ЗЗД вр. с чл. 82 и чл. 86 ЗЗД от ЕТ „Индекс 6 – Л.А.”, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. П.********* ПРОТИВ „АМП” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Мария Луиза” № 16, ет.4, ап. 7, представлявано от управителите Н.Д.П. и Т.Б.В., чрез адв. К.Б.,*** за осъждането му да заплати обезщетение в общ размер 22000 лева – 8000 лева по първия договор, 7000  - по втория и 7000 по третия, ведно с мораторна лихва за главницата от 8000 лева – 1605.84 лева за периода от  27.09.2011 г. до 09.09.2013 г., и мораторна лихва за главницата от 14000 лева /от двата договора по 7000 лева/ - 1713.60 лева за периода от 30.06.2012г. до 09.09.2013 г. поради неоказано съдействие за изпълнение на договорно задължение като неоснователен и недоказан.

            ОСЪЖДА от ЕТ „Индекс 6 – Л.А.”, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П******** ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА на „АМП” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Мария Луиза” № 16, ет.4, ап. 7, представлявано от управителите Н.Д.П. и Т.Б.В., чрез адв. К.Б.,*** сумата от 1428 лева /хиляда четиристотин двадесет и осем лева/, която представлява разноски за настоящата инстанция, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар.

            Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                       СЪДИЯ:/п./В.Атанасов/

 

            Вярно с оригинала

            ВД