№ 54
гр. Плевен, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и седми
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
при участието на секретаря Е.М.Р.
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА Търговско дело №
20214400900040 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба
от П. Б. К., ЕГН **********, с посочен адрес: с. ***, общ.Кнежа, обл.
Плевен, ул. „*******, подадена чрез пълномощника адв. Н.Д. от САК, против
ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, със седалище гр. София, ЕИК *******. В исковата
молба са наведени следните фактически твърдения: На 17.11.2020 г., около
01.30 ч., на път III-306, км. 24+000 настъпило ПТП – самокатастрофа на лек
автомобил „***“ с рег.№ *******, собственост на П.Г.П., от с. ***, и
управляван от М. В. Д., от с. ***. Отговорността за настъпилото ПТП е на
водача на лекия автомобил М.Д., който поради движение с несъобразена
скорост с пътните и атмосферните условия, на прав участък губи
управлението на автомобила, излиза вдясно от пътя по посока на движението,
удря се в крайпътни дървета и храсти и се преобръща по таван в канавката. В
причинно-следствена връзка с неправомерното поведението на водача на
лекия автомобил, ищецът, като пътник в автомобила, е претърпял телесни
увреди – комоцио, фрактура на черепа фронтално и контузия на белия дроб, в
резултат на които търпял болки и страдания. На 17.11.2020 г. бил приет в
клиниката по Неврохирургия на УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ гр. Плевен,
където му била направена операция под обща анестезия. След изписването
му, ищецът продължил лечението у дома, като провеждал възстановителни
процедури. В периода на възстановяването му ищецът търпял неудобства в
1
бита, изразяващи се в необходимост от чужда помощ за ежедневни хигиенни
процедури, невъзможността да се обслужва самостоятелно, невъзможността
да извършва домашните си задължения, откъсването от социалната му и
приятелска атмосфера. Той продължава да търпи болки и страдания от
инцидента. Изживява твърде тежко случилото се, сънува и съпреживява
кошмара от преживяното събитие. Продължава да изпитва страх за живота си,
постоянно има световъртеж и непрекъсното някой трябва да го придружава
при придвижване. Ищецът е в млада и работоспособна възраст и инцидентът
се отряза силно негативно върху живота му, трудовата му заетост, неговата
самостоятелност, самочувствието му и способността му да се грижи за трите
си деца и своята съжителка, както и свободно да се придвижва, без чужда
помощ. По случая е било образувано ДП № 208/2020 г. по описа на РУ Кнежа.
Към момента на инцидента за самокатастрофиралия лек автомобил е била
налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
При това положение, ищецът, в качеството си на пострадало лице по смисъла
на чл. 478, ал. 1 от КЗ, има право да претендира пряко от ответника, в
качеството му на застраховател на виновния водач, изплащане на
обезщетение за всички претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
На 07.12.2020 г. ищецът е предявил извънсъдебна претенция пред ответното
дружество, по която е била заведена щета и изискани допълнителни
документи, каквито, според ищеца и към момента на подаване на исковата
молба няма съществуващи, поради което счита отговора на застрахователя за
отказ от определяне и изплащане на застрахователно обезщетение. Ищецът
счита размера на претендираното от него обезщетение за неимуществени
вреди за справедлив и съобразен с последователната съдебна практика по
приложението на чл. 52 от ЗЗД.
Ищецът претендира да бъде осъден ответника да му заплати
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на
процесното ПТП в размер на сумата от 70 000 лв. – частичен иск от обща
искова претенция за 90 000 лв.
Претендира се и присъждане на законна лихва върху сумата на
обезщетението, считано от датата на уведомяване на застрахователя с
извънсъдебната претенция – 08.12.2020 г., а евентуално, считано 15 дни след
уведомяването с извънсъдебна пертенция – 04.01.2021 г., съгласно чл. 497, ал.
2
1, т. 1 от КЗ.
Ответникът оспорва исковата претенция по основание и по размер,
като счита същата за недължима и отделно – за прекомерна. Оспорва всички
фактически твърдения в исковата молба по основанието на предявената
претенция за неимуществени вреди. Навежда твърдения, че водач на лекия
автомобил по време на процесното ПТП е бил не посоченият в констативния
протокол за ПТП М.Д., а ищецът П.К., като чрез поставянето на
непълнолетния за водач на лекия автомобил ищецът е целял избягване на
наказателна отговорност за шофиране в нетрезво състояние. Оспорва
акцесорната претенция за законна лихва, като счита, че не е започнал да тече
рекламационният срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ, предвид недоказаното
основание на извънсъдебната претенция. Прави възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия П. Б. К., изразяващо се в
липсата на обезопасяване чрез поставяне на обезопасителен колан от същия,
като пътник в лекия автомобил, както и в това, че пострадалият е приел да
пътува в автомобил, управляван от водач, който е непълнолетен и не
притежава СУМПС, след като са му били известни тези факти.
Исковата претенция се поддържат в открито съдебно заседание от
пълномощника на ищеца – адв. Н.Х. от АК-Кюстендил. Представени са
писмени бележки по съществото на правния спор.
В съдебно заседание ответното дружество се представлява от
пълномощника адв. Н. М. от АК-Плевен, който е представил и писмена
защита по делото.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност с оглед нормата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК и съобразно приетия доклад по делото, приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно е от приложения по депото протокол за ПТП № 8, с рег.№
285р-6444 от 26.11.2020 г., съставен от инспектор при ОД на МВР гр. Плевен,
че на 17.11.2020 г., около 01:30 ч., на път III-306, км 24+1000, е станало ПТП с
един участник – ППС с рег.№ *******, марка „***“, управлявано от М. В. Д.,
с ЕГН **********. Съгласно отразеното в протокола произшествието е
възникнало като при движението на лекия автомобил в посока от гр.Кнежа
към гр.Червен бряг, водачът, движейки се с несъобразена скорост на прав
3
пътен участък губи контрол над автомобила и излиза вдясно от пътя по
посока на движението, след което се удря в крайпътни храсти дървета и
храсти и се преобръща по таван в канавката. В протокола е отразено също
така, че водачът на лекия автомобил М. В. Д. не притежава свидетелство за
управление на МПС и е отказал да му бъде взета проба за алкохол и
наркотични вещества. Посочено е още, че пострадал от възникналото ПТП е
пътникът в лекия автомобил П. Б. К., който е бил настанен за лечение в
болница. От съдържанието на протокола е видно, че местопроизшествието е
било посетено от служител на ОД на МВР – Плевен, който е изготвил и план-
схема на същото.
По делото са приложени като писмени доказателства представените с
исковата молба медицински документи, както следва: епикриза от Клиника по
неврохирургия при УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД гр. Плевен; история
на заболяване № 33320/20 г. на П. Б.К., хоспитализиран в Клиника
по неврохирургия в периода 17.11.2020 г. до 21.11.2020 г., издадена от
УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД гр. Плевен /л. 11 – л.31/. От
съдържанието на тези документи и от приетото заключение на вещото лице
по назначената съдебно-медицинска експертиза се установява, че при
проведените на П. Б. К. прегледи и изследвания след инцидента са били
установени: черепно-мозъчна травма /разкъсно-контузна рана на челото по
средна линия, фрактура на лява фронтална кост, кръвоизливи в десния
фронтален синус и етмоидалния лабиринт/; кръвонасядане на клепачаите на
дясно око; охлузвания по дясна ръка. Поставена е била диагноза мозъчно
сътресение. На пострадалия К. е било проведено консервативно
медикаментозно лечение с антибиотици, обезболяващи и противооточни
препарти. Раната на челото му е била обработена хирургично, като
оперативната интервенция е била лека – почистване, хемостаза, шев.
Пострадалият е бил изписан от клиниката по неврохирургия след 4-дневен
престой, след гладък оздравителен период, в добро общо състояние и
редукция на оплакванията. Според заключението на вещото лице
възстановителния период е продължил 20 – 25 дни, като няма сведения от
медицински документи за неблагоприятни здравословни последици. В
заключението е посочено още, че черепно-мозъчната травма предполага
известен период от около месец-два на остатъчни явления – главоболие, по-
лесна умора, световъртеж.
4
От приетото по делото заключение на вещото лице по допуснатата
съдебно-психологична експертиза се установява, че процесното ПТП се е
отразило негативно върху психологическото и емоционално състояние на
ищеца П.К.. Настъпилите промени се изразяват в загуба на самочувствие и
нововъзникнало чувство на тревога и безпомощност. Травматичните
увреждания и ограниченията във важни житейски сфери са се явили като
източник на повишена ситуативна тревожност. Настъпило е и временно
разстройство на съня, което има психогенна и физиологична част – кошмарни
съновидения и събуждане от болки вследствие на черепно-мозъчната травма.
Според заключението не са налице непреодолени травми в психологическото
и емоционалното състояние на ищеца. Понастоящем при него няма
отклонения от нормата в психическото и емоционалното му състояние.
Същият не се нуждае от медикаментозно лечение, тъй като не страда от
психична болест. Не се нуждае и от психологично консултиране или терапия.
Вещото лице е посочило в заключението, че за ищеца е настъпило пълно
възстановяване в психически план и той се е върнал към нормалния си начин
на живот.
По делото е допусната и изслушана съдебна автотехническа
експертиза. От приетото заключение на вещото лице по същата става ясно, че
процесното ПТП се състои от нарушаване напречната устойчивост на
автомобила, което е станало при движението му с висока скорост, при което
водачът е загубил контрол на автомобила. Водачът се е опитал да управлява
автомобила в границите на пътното платно, използвайки кормилния кръг, но
при високата скорост не е успял. Автомобилът е преминал през банкета и е
навлязъл в бетонирана отводнителна канавка, където се е преобърнал, първо
на ляво, а после и на дясната страна, след което е напуснал канавката и
преминал в гориста местност, където е останал по таван и така е установен.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетелките Б.Б., която е заявила, че съжителства на семейни начала с
ищеца, и С.Б., от своя страна заявила, че е съпруга на брата на ищеца.
Свидетелката Б. е дала показания, че след изписването му от болницата
ищецът в продължение на около месец се движил в къщи с патерици, защото
му се замайвала главата и губел равновесие. През това време имал постоянно
болки и не можел да се обслужва сам. Тя трябвало да го храни и да му помага
5
да се придвижва. Постоянно го боляла главата, рамото и крака и това
състояние продължило около два месеца и половина, но и към настоящия
момент се оплаква от болки в главата. След инцидента ищецът станал
агресивен и не можел да понася децата, когато са шумни. Отказвал да се
събира с приятели, станал различен човек. Тази свидетелката е заявила също
така, че след изписването му от болницата ищецът е ходил само веднъж на
преглед, но му казали, че всичко е нормално и му изписали някакви лекарства
за световъртежа, които не помогнали. Другата свидетелка е дала показания,
че по време на възстановяването си ищецът е имал нужда от помощ да се
храни, облича и да се придвижва в къщи. Оплаквал се от болки в рамото,
главата, гърдите и коляното. Вземал обезболяващи. Станал по-затворен след
катастрофата и отказвал да общува. И двете свидетелки са заявили, че преди
катастрофата ищецът е работил в строителството, но след това не е в
състояние да извършва същата работа, тъй като не може да вдига тежко и
главата му се замайва от слънцето и при резки движения.
Съдът преценява показанията на свидетелките съобразно изискванията
на чл. 172 от ГПК, като отчита противоречието им със заключението на
вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза, с оглед на което
не кредитира същите изцяло в частта им, касаеща продължителността на
възстановителния период на ищеца.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Предявените осъдителни искове – главен и акцесорен, са с правно
основание съответно по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ/ и чл.
86 от ЗЗД.
В чл. 429, ал. 1 от КЗ е предвидено, че с договора за застраховка
„Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора сума отговорността на застрахования
за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ предоставя право на увредения,
спрямо когото застрахованият е отговорен, да иска обезщетението пряко от
застрахователя. За да се породи това право обаче следва да бъдат изпълнени
изискванията на нормата на чл. 380 от КЗ.
6
В настоящото производство са ангажирани доказателства за заявена от
ищеца писмена претенция пред застрахователя – ответник, получена на
08.12.2020 г. По същата е била образувана щета № 0000-1000-63-20-7820 и на
09.12.2020 г. е било изпратено уведомление от застрахователя до ищеца за
представяне на документи.
По делото няма данни, а и не се твърди от страна на ответника, че е
изплатил застрахователно обезщетение на ищеца за претърпени от него
неимуществени вреди по отправената застрахователна претенция.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответното
дружество недопустимост на исковата претенция поради липсата на
предпоставките, регламентирани в чл. 380, вр. с чл. 432 от КЗ. Съгласно
разпоредбата на чл. 108, ал. 3 от КЗ, в случаите по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, когато не са представени всички
доказателства по чл. 106, се прилага срокът по чл. 496, ал. 1 от КЗ, който срок
е тримесечен от представянето на претенцията. В рамките на този срок
застрахователят следва да се произнесе окончателно по претенцията, като
определи и изплати размера на обезщетението /чл. 496, ал. 2, т. 1 от КЗ/ или
даде мотивиран отговор по предявена претенцията, когато отказва плащане,
или основанието на претенцията не е било напълно установено, или размерът
на вредите не е бил напълно установен /чл. 496, ал. 2, т. 2 от КЗ/. На
основание чл. 108, ал. 4 от КЗ отговорът на застрахователят по чл. 496, ал. 2,
т. 2 се счита за отказване на плащането по смисъла на ал. 1, т. 2 от същата
разпоредба. Съгласно нормата на чл. 498 КЗ, установяваща положителна
процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия от
настъпило застрахователно събитие срещу застрахователя, увреденото лице,
което желае да получи застрахователно обезщетение, следва да отправи
първо към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл.
380 от КЗ. Ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да
плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение, пострадалият може да предяви
претенцията си пред съда. В случая по делото е установено по безспорен
начин, че сочените предпоставки са налице.
По делото е безспорно установено наличието на застрахователно
правоотношение по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“
7
на автомобилистите по застрахователна полица № BG/22/120002151187 от
04.08.2020 г., сключена с ответното дружество ЗК „Лев Инс“ АД за лек
автомобил „***“ с рег. № *******, валидна към 17.11.2020 г. – датата на
настъпване на процесното ПТП.
Съдът приема, че обстоятелствата, касаещи механизма на процесното
ПТП, възникването на същото в резултат на виновното и противоправно
поведение от страна на водача на застрахования при ответното дружество лек
автомобил, както и причинноследствената връзка между поведението на
делинквента и претърпените от ищеца травматични увреждания се
установяват по категоричен начин от събраните по делото писмени
доказателства и приетите заключения на вещите лица по назначените
съдебно-медицинска и съдебна автотехническа експертизи.
В тази връзка следва да бъде посочено, че по смисъла на чл. 179 от
ГПК приложеният по делото протокол за ПТП е официален свидетелстващ
документ и съставлява доказателство за изявленията пред съответния орган и
за извършените от него и пред него действия, т.е. ползва се с материална
доказателствена сила по отношение на място, време и участници в ПТП.
Съгласно отбелязването, направено в самия протокол, произшествието е било
посетено от съставителя, който е описал словесно причините и условията за
възникналото ПТП и е направил графична схема на същото. При това
положение и след като по делото не е установено противното, може да се
приеме, че описаните в протокола факти и причини относно процесното
ПТП, мястото и участниците в него са такива, каквито са отразени в
протокола.
Доколкото понесените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания от получените травматични увреждания, представляват
пряка и непосредствена последица от поведението на делинквента, същите
подлежат на репариране, като обезщетението следва да се определи от съда
по справедливост по арг. от чл. 52 от ЗЗД. При определяне на дължимото
обезщетение следва да се вземат предвид установените по делото физически
травми, получени от ищеца при процесното ПТП, продължителността и
интензитетът на претърпените от него болки и страдания в резултат на тези
увреждания, като отражението на инцидента върху неговото психическо и
емоционално състояние.
8
Съдът намира, че въз основа на доказателствения материал по делото
се установяват травматичните увреждания, описани в приложените
медицински документи и заключението на вещото лице по назначената
съдебно-медицинска експертиза, квалифицирани в заключението като
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Същите по
естеството си представляват контузни травми, но без други счупвания на
кости, освен фрактурата на лявата фронтална кост, без увреждания на
вътрешни органи, вътрешни кръвоизливи и контузии на мозъчния паренхим.
В заключението е посочено също така, че поставената при прегледа на ищеца
диагноза „контузия на белия дроб“ не намира клинично потвърждение в
медицинската документация. Ищецът е бил хоспитализиран за кратък период
от четири дни и не е претърпял друга хирургична интервенция, освен леката
хирургична обработка на раната на челото, получена при инцидента.
Възстановителният период от получените травми е продължил около месец, с
продължили за около месец-два остатъчни явления като главоболие, по-лесна
умора и световъртеж. Съдът съобразява също така, че процесното ПТП и
причинените на ищеца травматични увреждания в резултат на същото са се
отразили негативно на психическото и емоционално му състояние, но тези
последици не надхвърлят обичайните при такива инциденти и понастоящем
същите са преодолени напълно.
Предвид тези съображения, съдът приема, че справедливото
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да се
определи в размер на сумата от 50 000 лв.
Ответникът е противопоставил възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, като твърди, че към
момента на възникване на процесното ПТП същият е бил без поставен
обезопасителен колан, като пътник в лекия автомобил, както и че е приел да
пътува в автомобил, управляван от водач, който е непълнолетен и не
притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство.
Въз основа на проведено насрещно доказване, съдът намира, че това
възражение е основателно. От заключението на вещото лице по назначената
съдебна автотехническа експертиза се установя, че лекият автомобил е бил
оборудван с предпазни колани, като коланите за предните седалки са
намерени до колоните на купето, опънати и заключени, което означава, че не
9
са били ползвани. Следователно ищецът е бил без поставен обезопасителен
колан. В заключението на вещото лице по назначената съдебно-медицинска
експертиза е посочено, че получените от ищеца увреждания предполагат удар
на главата в предноразположени елементи на купето. Не са установени т.нар.
„коланни травми“. При поставен предпазен колан, същият фиксира тялото на
пътника на седалката и не позволява движение напред, като се препятства
удар на главата в предноразположени препятствия /елементи на купето/ - това
предполага предотвратяване на подобни на описаните увреждания или по-
лека изразеност. От това заключение също може да се направи категоричен
извод, че към момента на инцидента ищецът е бил без поставен
обезопасителен колан, предвид вида и характера на получените от него
травматични увреждания. Наред с това, от данните по приложеното заверено
копие на досъдебното производство е видно, че при разпита му като свидетел
П.К. е заявил, че с М.Д. са първи братовчеди. Вечерта на 17.11.2020 г. са били
в дома на М. в с.***, където ищецът пил много ракия и помолил М. до го
закара до дома му. В контекста на направеното от ответника възражение за
съпричиняване, съдът приема, че протоколът за разпит по досъдебното
производство обективира извънсъдебно признание на ищеца за неизгодни за
него факти, с оглед на което се ползва с доказателствена сила досежно тези
факти. При това положение се налага извод, че ищецът е бил наясно с
възрастта на своя първи братовчед, както и че същият е бил непълнолетен към
онзи момент. Съгласно показанията на свидетелката Б. самият ищец е
шофирал редовно до катастрофата, което предпоставя, че е бил запознат с
правилата за движение по пътищата и че непълнолетните лица не са
правоспособни водачи на МПС от категорията на управлявания от М.Д. лек
автомобил.
В този смисъл съдът намира, че с поведението си пострадалият, освен
че е нарушил императивното правило на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, обективно
е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Установената пряка
причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия
обуславя извод за съпричиняване от страна на пострадалия, като съдът счита,
че процентът на това съпричиняване е 50 %, с който следва да се редуцира
размерът на определеното по-горе обезщетение за неимуществени вреди.
С оглед на тези съображения, предявеният иск за неимуществени
вреди се явява основателен и следва да бъде уважен до размер на сумата от
10
25 000 лв. За разликата над тази сума до сумата от 50 000 лв. искът подлежи
на отхвърляне поради съпричиняване на вредоносния резултат, а за разликата
до претендираната сума от 70 000 лв. – частичен иск от обща претенция за
90 000 лв., искът подлежи на отхвърляне като неоснователен.
В полза на ищеца следва да се присъди и законната лихва върху
главницата, каквато претенция е заявена, считано от 08.12.2020 г., на която
дата застрахователят е получил извънсъдебната му претенция. На основание
чл. 429, ал. 3 от КЗ, вр. с чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ
застрахователят дължи законна лихва за забава върху присъдените
обезщетения считано от датата на предявяване на претенциите. Това е така,
тъй като съобразно цитираните разпоредби застрахователят дължи лихви не
само за собствената си забава, но и за забавата на застрахования делинквент, с
оглед функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя от
отговорността на делинквента. /В горепосочения смисъл решение № 167 от
30.01.2020 г. на ВКС по т.д. № 2273/2018 г., II т.о., ТК/.
При този изход на спора ЗК „Лев Инс“ АД гр. София следва да бъде
осъдено на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати в полза на Плевенски
окръжен съд сумата от 1000 лв., явяваща се държавна такса върху цената на
уважената претенция и сумата от 912 лв., представляваща възнаграждения за
вещите лица по назначените експертизи.
Процесуалният представител на ищеца претендира адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. Претенцията е
основателна и следва да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение в
минимален размер от 1536 лв., съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Нардеба №1/2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с включен ДДС,
съобразно уважената част от исковата претенция.
Ответното дружество също претендира присъждане на разноски.
Представен е списък по чл. 80 от ГПК за 600 лв. депозити за експертизите и
1500 лв. за адвокатско възнаграждение или общо за сумата от 2100 лв.
Полагащата му се част от същите, съобразно отхвърлената част от исковата
претенция, възлиза на сумата от 1350 лв.
Въз основа на гореизложените съображения, Плевенският окръжен съд
РЕШИ:
11
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД гр. София, ЕИК
*******, да заплати в полза на П. Б. К., с ЕГН **********, от с. ***,
общ.Кнежа, обл.Плевен, сумата от 25 000 лв. /двадесет и пет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП на
17.11.2020 г., причинено виновно от М. В. Д., с ЕГН **********, като водач
на лек автомобил „***“, с рег. № *******, застрахован по риска
„Гражданска отговорност“ в ЗК „Лев Инс“ АД, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 08.12.2020 г. до окончателното изплащане на
сумата, като за разликата до сумата от 50 000 лв. ОТХВЪРЛЯ иска поради
съпричиняване на вредоносния резултат, а за разликата до предявения размер
от 70 000 лв. – частичен иск от обща претенция за 90 000 лв., ОТХВЪРЛЯ
иска като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД гр. София, ЕИК ******* , да заплати в полза
на ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД сумата от 1000 лв. /хиляда лева/,
представляваща дължимата държавна такса върху цената на уважения иск, и
сумата от 912 лв. /деветстотин и дванадесет лева/, представлява
възнаграждения за вещите лица.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД гр. София, ЕИК *******, да заплати на
адвокат Н. Н. Д., с ЕГН **********, сумата от 1536 лв. /хиляда петстотин
тридесет и шест лева/ за адвокатско възнаграждение по делото с включен
ДДС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК П. Б. К., с ЕГН **********,
от с. ***, общ.Кнежа, обл.Плевен, да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД гр. София, ЕИК *******, сумата от 1350 лв.
/хиляда триста и петдесет лева/, представляваща деловодни разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд –
Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
12
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
13