Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Ихтиман, 30.07.2019 година
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВИ СЪСТАВ, в открито
съдебно заседание на десети юли през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря М. М., като разгледа
докладваното от съдията Йорданова гр. д. № 1263 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по повод подаден иск по реда на чл. 422 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, от УМБАЛ „СВ. А.“ АД, гр. С., ЕИК , с който се иска установяване на вземане
срещу ответника Г.С.К. ЕГН ********** *** в размер на 1288 лева, представляваща стойността на предоставени
медицински услуги за периода от . г. до . г., когато се е намирал на болнично
лечение при ищеца, ведно със законната лихва върху главницата, считано от г.
/датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение/ до
окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноските в заповедното и в
исковото производство
В исковата молба се твърди, че на . г. ответникът е постъпил в УМБАЛ „Св. А.“,
гр. С. в клиниката по хирургия. К. бил с прекъснати здравноосигурителни права.
За периода от г. до г. бил хоспитализиран, като по време на
престоя му в болнично заведение е изпълнен целият алгоритъм на лечение по
Клинична пътека № 74- диагностика и лечение на заболявания на хепаболириарната
система, панкреаса и перитонеума, чиято стойност възлиза на 1288 лева.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът чрез особения си представител адв. З. оспорва иска като твърди,
че от представените по делото доказателства не е ясно как е формирана
претендираната сума. Освен това не се уточнява на какво основание лицето не
отговаря на условията по ПМС № 17/31.01.2007 г..
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени
доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, приема следното от
фактическа страна:
Предявен е положителен установителен иск по чл. 415 ГПК, който е допустим, тъй като е налице правен интерес от предявяването
му, което се доказва от приложеното ч.гр.д. № г. по
описа на ИРС, по което срещу ответника е издадена Заповед № г. за
изпълнение по чл. 410 ГПК за сума в размер на 1288,00 лева, представляваща цената на
предоставена медицинска услуга, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 16.03.2018 г. до окончателното изплащане на задълженията. Длъжникът не е намерен на регистрираните му адреси, като е било
залепено уведомление по чл. 47 ГПК, поради което и в изпълнение на разпоредбата
на 415, ал. 1, т. 2 ГПК на заявителя е указано, че следва да предяви иск за
установяване на вземането.
По
делото е представена медицинска документация /история на заболяването № 20490/2017
г., фишове с резултати от извършени изследвания и епикриза/, от която се
установява, че ответникът Г.С.К. е бил хоспитализиран в Клиника по хирургия в
УМБАЛ „Св. А.“ гр. С. за периода 28.09.2017 г. – 04.10.2017 г., когато му е
проведено и лечение по клинична пътека № 74 – диагностика и лечение на
заболявания на хепатобилиарната система, панкреаса и перитонеума.
От
представения ценоразпис за стационарно лечение на здравнонеосигурени лица, лика
с прекъснати здравоосигурителни права по клинични пътеки, утвърден от изпълнителния
директор на УМБАЛ „Св. А.“ АД цената на КП № 74 диагностика и лечение на заболявания
на хепатобилиарната система, панкреаса и перитонеума възлиза на 1288,00 лева.
В
представена декларация Г.С.К. от г. е направил искане на средства за заплащане
стойността на оказана болнична медицинска помощ, като съобразно становище на
ДСП Панагюрище Г.С.К. не отговаря на условията на чл. 1, ал. 4 от ПМС № 17/2007
г.
При
така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:
В
производството по чл. 422 ГПК за установяване на вземане взискателят следва да
докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си
срещу него. Доказателствената тежест за спорните факти се разпределя с оглед на
твърденията на страните, т.е. ищецът дължи пълно и главно доказване на фактите,
въз основа на които претендира изпълнение от ответника – в случая обстоятелството,
че ответникът дължи заплащане на стойността на оказаната му медицинска помощ.
В
хода на производството се установи, че на ответника е била оказана медицинска
помощ от ищеца, чиято стойност възлиза на 1288,00 лева, а Г.К. към момента на
приемането му в лечебното заведение е бил с прекъснати здравноосигурителни
права.
Кръгът на лицата, които са задължително осигурени в НЗОК
е определен в чл. 33
от Закона за
здравното осигуряване, като това са всички български граждани, които
дължат заплащане на осигурителни вноски. В чл. 52 ЗЗО
е предвидено, че неосигурените лица заплащат оказаната им медицинска помощ по цени,
определени от лечебните заведения.
Съгласно
чл. 109 ЗЗО здравноосигурителните
права на лицата, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка,
се прекъсват, в случай че лицата не са внесли повече от три дължими месечни
осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ
месеца на оказаната медицинска помощ, като лицата с прекъснати здравноосигурителни права
заплащат оказаната им медицинска помощ.
Съгласно
Постановление № 17 на МС от г. за
определяне на условията и реда за разходване на целевите средства за
диагностика и лечение в лечебни заведения за болнична помощ
на лица, които нямат доход и/или лично имущество, което да им осигурява лично
участие в здравноосигурителния процес Министерството на труда и
социалната политика чрез бюджета си да осигури заплащането на стойността на
оказаната болнична медицинска помощ за диагностика и лечение в лечебните заведения на български
граждани, които нямат доход и/или лично имущество, което да им осигурява лично
участие в здравноосигурителния процес.
В случая се установи, че К. при постъпването си в
лечебното заведение е подал декларация за осигуряване на целева помощ, която
съгласно изискванията на чл. 2, ал. 2 ПМС № 17/2007 г. е изпратена до директора
на дирекция "Социално подпомагане" по настоящ адрес на лицето. В
изрично становище директорът на ДСП „Панагюрище“, където е настоящият адрес на ответника,
е посочил, че К. не отговаря на изискванията за отпускане на средства за
заплащане на стойността на оказаната болнична медицинска помощ за диагностика и лечение.
След като ответникът е бил с прекъснати
здравноосигурителни права, той е бил неосигурен и след като не отговаря на
изискванията за целево заплащане на стойността на оказана болнична медицинска
помощ, то той дължи заплащане на оказаната му медицинска помощ, чиято стойност
е определена от лечебното заведение. Обстоятелството,
че стойността на оказаната медицинска помощ е по-висока от стойността на клиничната
пътека, заплащана от НЗОК е без значение, щом като претенцията на ищеца се
основана на ценоразпис, който е утвърден от управителя на лечебното заведение,
в който е калкулирана действителната стойност на извършваните диагностични и
лечебни дейности.
Ето защо съдът приема, че така предявеният иск за
установяване на вземането на УМБАЛ „Св. А.“ гр. С. е основателен и следва да
бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора по делото, в съответствие с
чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищецът. В случая нему следва да бъдат
присъдена сумата от 51,52 лева, включващи сторените в хода на заповедното и на
исковото производство за заплатени държавни такси, както и сумата от 150,00 лева
внесен депозит от ищеца за назначения особен представител на ответника.
Воден от горното С Ъ Д Ъ Т
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.С.К. ЕГН ********** *** дължи на УМБАЛ
„СВ. А.“ АД, гр. С., ж.к. М , ул. „Д М “
№ , ЕИК сумата
от 1288,00 лв. /хиляда двеста осемдесет и осем лева/, представляваща стойността на предоставени медицински услуги за
периода от г. до г., , ведно със законната лихва върху
главницата, считано от г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1
ГПК Г.С.К. ЕГН ********** *** да заплати на
УМБАЛ „СВ. А.“ АД, гр. С., ж.к. М , ул. „Д М “ № ЕИК сумата от 201,52 лв. /двеста и
един лева и петдесет и две стотинки/ разноски в заповедното и в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р. Йорданова/