Решение по дело №1369/2019 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 69
Дата: 30 януари 2020 г.
Съдия: Катя Веселинова Арабаджиева
Дело: 20197170701369
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 декември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р E Ш Е Н И Е

69

гр.Плевен, 30.01.2020 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на десети януари две хиляди и двадесета година в състав:                                                                Председател: Николай Господинов

                                                                 Членове:  Елка Братоева

                                                                                          Катя Арабаджиева

при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурор  от Окръжна прокуратура-Плевен И. Шарков, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 1369 по описа за 2019 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

            С Решение № 160 от 15.11.2019 г., постановено по анд № 303/2019 г., Районен съд – Левски е изменил наказателно постановление № 225 от 9.08.2019 г. на Директора на Регионална дирекция по горите – гр.Ловеч, с което на И.Д.И. ***, с ЕГН **********, на основание чл.266 ал.1, предл.трето от Закона за горите е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл.213, ал.1, предл.3 т.2 от Закона за горите, като намалил размера на наложената глоба на 50 лева. Наказанието е наложено на И. за това, че на 14.01.2019 г. в землище на с.Трънчовица, общ.Левски,  нелесоустроена горска територия до отдел 335, подотдел „г“, товари в лек автомобил „Фиат Улаис“ с ***– 0,5 пр.м3 акациеви дърва за огрев, без да притежава превозен билет за дървесината.

            Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от И.Д.И., чрез адвокат Р.Р. ***, която счита същото за неправилно. Сочи, че за да потвърди наказателното постановление въззивният съд е изложил мотиви, че не е изтекъл предвидения в чл.34 ал.3 от ЗАНН срок за издаването му, т.к. за периода, през който е било налице висящо наказателно производство, давност не е текла, като се е позовал на ТР № 112/16.12.1982 г. по н.д.№96/2981 г. на ОСНК, което не е било задължително за съдилищата съгласно действащата към момента на приемането му разпоредба на чл.52 ал.1 от ЗУС (отм.), а е само за тяхно ръководство, както и че съдът е приел, че НП е издадено на основание чл.36 ал.2 от ЗАНН, макар в същото да е вписан като основание за издаването му АУАН № 112609/14.01.2019 г. Счита, че НП е издадено именно въз основа на цитирания АУАН и то след изтичането на повече от шест месеца от съставянето на акта, което е в противоречие с разпоредбата на чл.34 ал.3 от ЗАНН. Посочва, че АУАН е издаден на 14.01.2019 г., като на 30.01.2019 г. с писмо от Директора на РДГ-Ловеч е изпратен на РП – Левски за преценка относно наличие на престъпление и административно наказателното производство не е било прекратено. Навежда доводи, че АНО не е спазил изискванията на императивната разпоредба на чл.33 ал.2 от ЗАНН да прекрати административно наказателното производство, с оглед на което НП се явява издадено извън законоустановения срок по чл.34 ал.2 от ЗАНН, понеже като не е изпълнил задължението си да прекрати административно наказателното производство, наказващият орган е запазил висящността на производството, което е образувал, заедно с всички произтичащи от това негативни последици, включително и изтичане на определения в чл.34 ал.3 от ЗАНН срок. На следващо място счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно, т.к. превозен билет се изисква при транспортиране на дървесина, а не при товаренето на такава. В заключение моли съда да отмени решението и наказателното постановление. Претендира адвокатско възнаграждение в минимален размер, съгласно Наредба № 1/2004 г.

В съдебно заседание касаторът  се представлява от адвокат Р., която поддържа касационната жалба.

Ответникът по касационната жалба – Регионална дирекция по горите – Ловеч, чрез ст.юрисконсулт С.Т., е депозирал по делото писмено възражение, в което счита касационната жалба за неоснователна, а решението за правилно и законосъобразно. Сочи, че в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, както и по никакъв начин не е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Според ответника от събраните писмени и гласни доказателства по делото по безспорен начин е доказано, че И. е извършил посоченото в НП нарушение, както и неговата вина и че описаното в АУАН и НП ясно си кореспондира, което се потвърждава и от непротиворечивите свидетелски показания на бившите служители на ДГС – Плевен, отговарящи на фактическата обстановка по делото, които са безпристрастни и непротиворечиви, конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях деяние, извършено от жалбоподателя. Счита, че липсват данни, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели или да сочат наличието на мотив да набедят жалбоподателя в нарушение, което да не е извършил. На следващо място счита, че са спазени нормативно определените срокове за издаване на НП. Сочи още, че в конкретния случай не е приложима хипотезата на маловажен случай по чл.28 от ЗАНН, т.к. от приложените доказателства е видно, че на жалбоподателя са съставяни общо седем АУАН от дата 14.01.2019 г., както и издадени НП и че при определяне на наказанието АНО се е съобразил с тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване, другите смекчаващи вината обстоятелства, ниската степен на обществена опасност, количеството на дървесината, като  на жалбоподателя е наложено наказание, близко до предвидения в закона минимум. Оспорва искането за присъждане на разноски. Счита за неоснователно оплакването, че за деянието „товарене“ не е необходим превозен билет, като цитира разпоредбата на чл.213 ал.1 от Закона за горите. В заключение моли съда да потвърди решението. Алтернативно моли, ако съдът прецени, че е налице такава необходимост, да върне делото за ново разглеждане от Районен съд – Левски.

В съдебно заседание ответникът не изпраща представител и не ангажира становище по съществото на спора.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че на 14.01.2019г. горски инспектори към РДГ - Ловеч, осъществявали служебната си дейност, като извършвали обход в землището на село Трънчовица, общ.Левски, обл.Плевен – нелесоустроена горска територия – акациева гора – до лозята, до отдел 335 – Г. По време на обхода същите чули звук от моторен трион. Отишли на място, където установили И.Д.И., който извършвал сеч с бензинов моторен трион на акациеви дървета. Свидетелите Р.и В.наблюдавали известно време И., докато същият товарил отсечената дървесина в паркиран до него лек автомобил „Фиат Улайс“ с ***. Горските служители се приближили към И. за извършването на проверка, при което същият изхвърлил бензиновия моторен трион в храстите, който впоследствие бил намерен от свидетелите В.и Р.. В хода на извършената проверка била установена самоличността на нарушителя И., който не представил позволително за сеч, установено било, че натоварената дървесина не била маркирана с контролна горска марка и не била придружена с превозен билет. Посредством ролетка било измерено количеството натоварена в лекия автомобил дървесина, а именно 0,5 пр.куб.м. До автомобила била установена и купчина от още дървесина - около 2 пр.куб.м. За установеното от горските служители по време на извършената проверка бил съставен Констативен протокол, сер. СЗДП №025193/14.01.2019г. Въз основа на така констатираното бил съставен Акт за установяване на административно нарушение №225/30.01.2019г. за това, че на 14.01.2019г. И. товари в лек автомобил „Фиат Улайс“ с ***  0,5 пр.куб.м. акациеви дърва за огрев, без да притежава превозен билет за дървесината – нарушение на чл.213, ал.1, т.2 от Закона за горите. Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал без възражения. С писмо от 30.01.2019г. на Директора на РДГ – Ловеч, съставения АУАН бил изпратен на РП – Левски за преценка относно наличие на престъпление. С постановление на РП-Левски от 01.03.2019г. било образувано досъдебно производство – пр.пр. №69/2019г. по описа на РП – Левски. С постановление от 30.05.2019г. на РП - Левски наказателното производство по посоченото досъдебно производство било прекратено. Постановлението било изпратено на Директора на РДГ – Ловеч за ангажиране на административно-наказателна отговорност по отношение на И., както и за решаване на въпроса с веществените доказателства. Издадено било обжалваното Наказателно постановление №225/09.08.2019г. на Директор на РДГ – Ловеч, с което на жалбоподателя  било наложено административно наказание глоба по чл.266, ал.1, предложение трето от Закона за горите в размер на 100 лв., за това, че на 14.01.2019г., в землището на с.Трънчовица, общ.Левски, нелесоустроена горска територия – до отдел 335, подотдел „г”, товари в лек автомобил „Фиат Улайс“ с ***  0,5 пр.куб.м. акациеви дърва за огрев, без да притежава превозен билет за дървесината – нарушение на чл.213, ал.1, предл. трето, т.2 от Закона за горите.

Въззивният съд приел за установена горната описана фактическа обстановка въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства. Съдът дал вяра на депозираните по делото свидетелски показания като логични и безпротиворечиви – вътрешно и помежду си, еднопосочни, изхождащи от лица, незаинтересовани от изхода на делото, даващи показания за непосредствено възприетото от тях по време на изпълнение на служебната им дейност и установяващи еднопосочно, че са възприели непосредствено И., който отсякъл и натоварил отсечените от него с бензинов моторен трион акациеви дърва, както и относно установеното от тях количество дървесина, натоварено в паркирания непосредствено до И. лек автомобил.

Въз основа на  установеното от фактическа страна, съдът направил извод, че  наказателното постановление  е съставено от компетентно лице, в предписаната от закона писмена форма, в хода на административно-наказателното производство не са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Въззивният съд приел за неоснователно оплакването, че с реализиране на административно-наказателната отговорност по отношение на И. е нарушен принципа non bis in idem, предвид наличието на паралелно водено наказателно производство. Изложил мотиви, че съставеният АУАН, в който е отразено констатираното от служителите на РДГ-Ловеч по време на извършване на проверката, действително е послужил за образуване на наказателно производство, с оглед наличието на данни за извършено престъпление по чл.235, ал.6, вр. ал.1 от НК. С Постановление на прокурор при РП – Левски от 30.05.2019г. обаче наказателното производство е било прекратено. Съдът направил извод, че към датата на ангажиране на административно-наказателната отговорност на И.  с обжалваното наказателно постановление не е било налице друго висящо наказателно производство за същите факти, с оглед на което не е бил нарушен принципа non bis in idem. Съдът приел, че наказателното постановление в процесния случай е издадено в хипотезата на чл.36, ал.2 ЗАНН, който текст урежда образуване на административно-наказателно производство и без приложен АУАН, когато наказателното производство е прекратено от прокурора. Съдът приел, че в случая наказателното постановление е издадено след изпратено от РП – Левски до административно-наказващия орган постановление за прекратяване на наказателното производство. Макар в НП да е цитиран съставения АУАН, прокурорското постановление е приложено към административно-наказателната преписка и Директорът на РДГ Ловеч е реализирал административно-наказателната отговорност на И. едва след прекратяване на образуваното наказателно производство.

Съдът направил още извод, че НП е издадено в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Предвид изложените от въззивния съд съображения за приложимост в процесния случай на хипотезата на чл.36, ал.2 ЗАНН, последният приел, че шестмесечният давностен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН започва да тече от момента на прекратяване на наказателното производство – 30.05.2019г., поради което направил извод, че  НП е издадено в шестмесечен срок от посочената дата – на 9.08.2019г. Съдът изложил още мотиви, че дори и да се приеме, че с оглед съставения АУАН, срокът по чл.34, ал.3 ЗАНН започва да тече от тази дата, съгласно ТР №112/16.12.1982г. по н.д. №96/82г. ОСНК, приложимо в процесния случай, възбуждането на наказателно преследване за деяние, което в последствие се окаже, че не е престъпление, прекъсва давността по чл.34 от ЗАНН. Докато е налице висящо наказателно производство, давност не тече. В процесния случай АУАН е съставен на 30.01.2019г., наказателното производство е образувано на 01.03.2019г. и прекратено на 30.05.2019г., а НП е издадено на 09.08.2019г. Законоустановеният шестмесечен срок не е изтекъл през периода, в който давността е текла – 30.01.2019г.-01.03.2019г. и 30.05.2019г. – 09.08.2019г.

По съществото съдът приел, че вмененото на И. нарушение се установява от събраните по делото гласни доказателствени средства , които сочат на извършено  нарушение на чл.213, ал.1, предл.3, т.2 от Закона за горите. Съдът изложил съображения, че извършеното от И.  не представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичните нарушения от същия вид, не са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да водят до извод, че приложената административна санкция се явява несъразмерно тежка на деянието и дееца.

За необосновано обаче съдът приел наложеното от административно-наказващия орган наказание в размер над предвидения в закона минимален такъв, предвид количеството на товарената дървесина 0,5 пр.куб.м., както и липсата на отежняващи отговорността обстоятелства. Като констатирал, че И. не е санкциониран за други извършени от него нарушения на Закона за горите с влезли в сила наказателни постановления и срещу него не са издадени други АУАН,   съдът преценил, че наказателното постановление следва да бъде изменено в частта му относно размера на наложеното административно наказание глоба, като същият бъде намален от 100 лв. на 50 лв. , а в останалата част наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

Касационният съд приема, че атакуваното решение е неправилно и  следва бъде отменено и бъде постановено друго, с което да бъде отменено издаденото наказателно постановление, като незаконосъобразно, поради следните съображения:

Административнонаказателната отговорност на  касатора И. е била ангажирана  за извършено нарушение  на чл.213, ал.1, предложение трето, т.2 от ЗГ затова, че на 14.01.2019 г. в землище на с.Трънчовица, общ.Левски,  нелесоустроена горска територия до отдел 335, подотдел „г“, товари в лек автомобил „Фиат Улаис“ с ***– 0,5 пр.м3 акациеви дърва за огрев, без да притежава превозен билет за дървесината. Т.е. деянието се изразява в „товарене“ на акациеви дърва без лицето да притежава превозен билет. Действително, разпоредбата на чл. 213, ал.1 от Закона за горите забранява  покупко-продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на: 1. дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка; 2. дървесина, непридружена с превозен билет. Същият този Закон за горите обаче предвижда в разпоредбите на чл.211 и чл.211а , че единствено транспортирането на дървесина и на недървесни горски продукти, които са предмет на стопанска дейност, както и коледните елхи, се извършва след издаден превозен билет, който да придружава същата при транспортирането. Съобразно нормата на чл. 211, ал.4 от ЗГ- дървесината, добита извън горските територии, се транспортира, придружена с превозен билет, издаден от длъжностно лице, определено от кмета на общината. В този смисъл е и разпоредбата на чл.14в от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии в приложимата към датата на извършване на деянието редакция, съгласно която количеството транспортирана дървесина се измерва и вписва в превозния билет в плътен и/или пространствен кубически метър или  в други мерни единици – линейни метри или килограми, като задължително се посочва и обемът й в плътни и/или в пространствени кубически метри. Т.е. законът предвижда изискване за придружаване на дървесината с превозен билет, само в случаите на нейното транспортиране, не и когато същата бива товарена. За изпълнително деяние „товарене“ субектът може да бъде санкциониран в случаите например на товарене на дървесина , немаркирана с контролна горска марка или с производствена марка, но не и непридружена от превозен билет, какъвто се изисква, едва след като натоварената дървесина започне да се транспортира от мястото на натоварването до мястото на нейното назначение. Ето защо , описано чрез признаците, посочени в НП, вмененото на И. деяние с процесното НП  се явява несъставомерно и за него не е следвало да се  ангажира административнонаказателната отговорност на И.. На това основание оспореното решение и измененото с него наказателно постановление следва да се отменят .

Иначе, правилно въззивният съд е приел, че  процесното НП е издадено в рамките на законоустановения шестмесечен давностен срок, по реда на чл. 34, ал.3 от ЗАНН. Настоящата инстанция възприема изцяло изложените в тази насока мотиви на въззивния съд, по реда на чл. 221, ал.2, предл. второ от АПК и същите не следва да се преповтарят. В случая правилно РС-Левски е приел, че е приложимо разрешението, дадено в ТР№ 112/16.12.1982г. на ОСНК, съобразно което възбуждането на наказателно производство за деяние, което в последствие се окаже, че не е престъпление, прекъсва давността и тя не тече /спира/, докато продължава наказателното производство. Съдът приема, съобразно даденото в цитираното ТР разрешение, че при всички случаи, образуването на наказателно производство, води до прекъсване на давността за издаване на наказателно постановление и тя не тече, докато трае това производство /арг. чл. 81, ал.1 от НК/.

 Основателна се явява и претенцията на процесуалния представител на касатора за присъждане на адвокатско възнаграждение за един адвокат в минимален размер, съобразно Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Видно от представеното пълномощно и договор за правна защита и съдействие, касаторът е упълномощил редовно адвокат Р. да го представлява по делото и представителството е осъществено. В договора за правна защита и съдействие е удостоверено, че адвокатската правна помощ се оказва по реда на  чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА (безплатна адвокатска помощ на материално затруднени лица). Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, и съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА и осъжда другата страна да го заплати. С изменението на ЗАНН в ДВ, бр.94/2019 год. беше предвидено, че в съдебните производства по административнонаказателни дела страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Поради това, съдът следва да осъди ответника по делото да заплати на адвокат Р. адвокатско възнаграждение, определено на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗА, чл.18, ал.2 и чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,  в размер на 300 лева за касационната инстанция  .

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 160 от 15.11.2019 г., постановено по анд № 303/2019 г., с което  Районен съд – Левски е изменил Наказателно постановление № 225 от 9.08.2019 г. на Директора на Регионална дирекция по горите – гр.Ловеч, с което на И.Д.И. ***, с ЕГН **********, на основание чл.266 ал.1, предл.трето от Закона за горите е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл.213, ал.1, предл.3 т.2 от Закона за горите, като намалил размера на наложената глоба на 50 лева, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 225 от 9.08.2019 г. на Директора на Регионална дирекция по горите – гр.Ловеч, с което на И.Д.И. ***, с ЕГН **********, на основание чл.266 ал.1, предл.трето от Закона за горите е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл.213, ал.1, предл.3 т.2 от Закона за горите.

ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите-Ловеч, гр.Ловеч, ул „Търговска“ №56 да заплати на адвокат Р.Р. ***, обл.Плевенска, ул „П.Яворов“ №3 разноски за възнаграждение за един адвокат, представлявал  И.Д.И. ***, с ЕГН ********** по канд №1369/2019 год. на АС-Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:  1.                             2.