О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ 190
град Велико
Търново, 27.04.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – град Велико Търново, VІІІ–ми състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми април две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Диана Костова
като разгледа докладваното от съдия Костова административно дело № 268/ 2023 г. по
описа на Административен съд – град Велико Търново, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 41,
ал. 3, вр. с чл. 127ж, ал. 1 от ДОПК.
Образувано е
по жалба на ...М. Е., в качеството му на пълномощник на „Зарзаватчийница“ ЕООД
от гр. В. Търново, срещу Решение № 83/11.4.2023г. на Директор на ТД на НАП – В.
Търново и действията по обезпечаване на доказателствата, извършени от органи по
приходите при Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, обективирани
в протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 226102552988_3/6.04.2023г.
Жалбоподателят
счита, че са налице отменителни основания, визирани в
хипотезата на чл. 41, ал. 3 от ДОПК . На първо място, органът е формирал своите
правни изводи без да установи реалната фактическа обстановка, поради което е
налице съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 35 от АПК , което се
явява самостоятелно основание за отмяна на оспорвания акт. В хода на самата
проверка са били извършени множество нарушения, които също са ограничили
правото на защита на дружеството. Издаденият административен акт страда от
съществен формален порок, доколкото в него не са изложени мотиви,
административният орган не е посочил обстоятелствата, от чието настъпване прави
извод за при последващо разпореждане със стоката,
събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се
затрудни. Макар потвърдителното
Решение на Директор на ТД на НАП да се е опитало да санира
горния порок, като изложи мотиви за горните обстоятелства, тези констатации се
явяват неподкрепени от събраните доказателства. Допуснато е вътрешно
противоречие в мотивите, след като органът е приел, че данъчната основа на
реализираните доставки е равна или почти равна на тази на покупките. Освен това
е допуснато и нарушение на материалния закон, както на националното, така и на
европейското право. Не са били нарушени техническите средства, които са били
поставени на МПС, дружеството няма ликвидни и изискуеми задължения към датата на обезпечаване на стоките с висок
фискален риск. Единственият аргумент е , че предприемането на процесните действия е в резултат на извършен от тях
предварителен анализ, който не е представен по делото. Освен това излага
допълнителни аргументи за неправилно приложен размер на обезпечението, съгласно
чл. 121а, ал. 3 от ДОПК- 30% от пазарната стойност на стоката и след заплащане
на разноските по изземването и съхранението й. След като няма изрична
разпоредба по какъв начин следва да се определя пазарната стойност при
прилагане на този институт на обезпечението, то следва да се приложи §1, т. 8
от ДР на ДОПК , съдържаща легално определение за пазарна цена и респ. Наредба №
Н-9/14.8.2006г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на
пазарните цени. Използваният метод на сравнимите, неконтролирани цени,
съпоставя цената по контролираната сделка и и тази по съпоставимата, която
следва да произтича от конкретни сделки. Моли да бъдат отменени като
незаконосъобразни обжалваните действия като постановени в нарушение на
материалния закон, административно-производствените правила и задължителната
практика на съда на ЕС и националните съдилища. Претендира за присъждане на разноски
по производството, представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Ответникът
по жалбата – директорът на ТД на НАП – В. Търново, в представено писмено
становище (л.133 от делото), чрез ... С.С, оспорва подадената жалба и моли съда
да я остави без уважение, като претендира и присъждане на разноски. Основното
му възражение е, че се касае за налагане на предварителни административни
мерки, ограничаващи правото на собственост , които има за цел преустановяване
възможността собственикът им да се разпорежда с тях за определено време и при определени законови условия. Този
институт не предпоставя наличие на ликвидни и
изискуеми данъчни задължения, в който случай би се приложил реда по чл. 195 и
сл. От ДОПК. Касае се за особено предварително производство, чието систематично
място е веднага след чл.121 от ДОПК , регламентиращ налагане на предварителни
обезпечителни мерки. Касае се за изключение, като законът не изисква доказаност на бъдещо трудно събиране на данъчните задължения,
а само наличие на индиция за такова. Органът по
приходите е направил преценка на множеството рискови фактори и е изпълнил
условията, инкорпорирани в разпоредбата.
Прави възражение за прекомерност на разноските за адвокат на
жалбоподателя.
Съдът като
прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и
представените по делото доказателства, приема за установено следното:
Решението на
директора на ТД на НАП е връчено на пълномощника на дружеството-жалбоподател на
18.04.2023г., а жалбата срещу него е подадена на 20.04.2023 г., което е видно
от поставения на нея вх. № 10042 по
описа на ТД на НАП – В. Търново. Подадена е от лице, адресат на акта, който са него има негативно
съдържание, което поражда правния му интерес от оспорване и подадена в преклузивните срокове по ДОПК и следователно е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество е основателна, по следните мотиви:
От събраните
по делото доказателства, съдържащи се в изпратената от ответника
административна преписка се установява следната фактическа обстановка, която
сама по себе си е безспорна. , че на 6.04..2023г. в 13:15 ч. при проверка на
пункт за фискален контрол Тържище
Слатина Булгарплод
на МПС с рег. № ... с ремарке с ДК№ ... , органите по приходите надлежно
оправомощени със Заповед № ЗМФ 4/2.1.2014г.,
допълнена със Заповед № ЗМФ 599/13.6.2014г. и Заповед № ЗМФ 68/24.1.2015г. на
МФ са установили че се превозват банани
пресни 3130 кг, картофи пресни или охладени, други 3 850 кг, домати пресни или охладени 756 кг, като е
поставен ТСК с № 0747551 от същия
ден. На същата дата при приключване на
превоза в присъствието на водача на МПС Колев и представител на дружеството
–Рашков е установено, че контролните стикери не са с нарушена цялост, като
същите са отстранени с Протокол ТСК е с ненарушена цялост, като същото е
отстранено с Протокол № № 226102552988_2/6.04.2023г . на органи по
приходите в дирекция „Фискален контрол" при ЦУ на НАП. С процесния Протокол на дружеството е наложено обезпечение в
общ размер от 6 234,67 лева на основание чл. 121а, ал. 3 от ДОПК в размер
на 30 % от пазарната стойност на стоката. Фактическите основания послужили за
формиране на извода за невъзможно или трудно събиране на данъци, при последващо разпореждане със стоките не са посочени в
Протокола, а такива са изложени в потвърдителното
Решение на Директор на ТД на НАП. Това
са: наличие на просрочени Декларации обр. 6 за
сумата от 264,78 лева, като в дружеството са наети по трудов договор 22 лица,
несъответствие на ДДС резултат, деклариран за внасяне, несъответстващ на
оборотите за съответния период, при което данъчната основа на реализираните
доставки е почти равна на тази на покупките, участие и свързаност с дружество, дерегистрирано по инициатива на органа по приходите.
Допълнителни мотиви са посочени в
отразени обстоятелства в Протокол за извършена проверка в обект на търговия на
едро гр. В. Търново, ул. Магистрална №9, извършена на 6.1.2023г., при което е
извършена контролна покупка, за която не е издаден ФКБ или ръчна касова бележка,
а е издадена само стокова разписка, за което е съставен АУАН от F692294/16.1.2023г.,
установена е разлика между разчетената наличност по ФУ и фактическата касова
наличност към момента на проверката в размер на 221,12 лева, за което също е
съставен АУАН, извършено е преброяване на наличните активи, при което е
установена налична стока към 6.1.2023г. в размер на 247 220,79 лева
съгласно изготвени описи а съответно дебитното салдо по с/ка
304 Стоки е в размер на 134 551,57 лева, като след приспадане на ДДС и
декларираната печалба от 15%, наличността на стоките е 175 114, 73 лева.
или налице е излишък в размер от 40 563,16 лева. За всичко това е издадена
Заповед за налагане на ПАМ, предмет на адм. д.
81/23г. по описа на АСВТ, по което жалбата на „Зарзаватчийница“ ЕООД, гр.
Велико Търново против Заповед за налагане на принудителна административна мярка
№ 11379/18.01.2023 г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ -
Велико Търново в дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален
контрол" при ЦУ на НАП е отхвърлена
. Всички това е мотивирало органа да приеме, че се създава риск за събирането и
на бъдещи задължения, при реализиране на
процесната стока.
В Решението
си Директор на ТД на НАП е посочил какъв метод е бил използван при определяне
размера на пазарната стойност на стоките по §1,т. 8 от ДР на ДОПК и Наредба №
Н-9/14.8.2006г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на
пазарните цени, като е предпочетен този на съпоставимите неконтролирани цени ,
като е използвана информация от стоковите борси, която е публична.
Стоките, върху които е наложено обезпечение са
освободени след представяне на банкова гаранция за размера на наложеното
обезпечение.
Впоследствие
от „Зарзаватчийница“ ЕООД е подадена жалба срещу действията на органите по
приходите от Дирекция „Фискален контрол“ до директора на ТД на НАП. По тази
жалба решаващият орган по чл. 41, ал. 3, изр. първо от ДОПК се е произнесъл в
срока, посочен в същия текст с решение, с което е отхвърлил подадената жалба.
Това решение и потвърдените с него действия на органите по приходите се
обжалват пред съда в настоящето производство.
При така
установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи :
Действията
на органите по приходите при извършване на фискален контрол като проследяване и
контролиране на стоките, определени като такива с висок фискален риск и
правомощията на тези органи, които следва да се предприемат с оглед
обезпечаване на фиска и пресичане на възможността за
извършване на данъчни измами са регламентирани в Глава петнадесет „а“ от ДОПК,
озаглавена „Фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск“
чл. 127а – чл. 127з от ДОПК, като отделно са регламентирани правомощия на тези
органи в чл. 121а от ДОПК, носещ заглавие „предварително обезпечаване при
фискален контрол“. В конкретния случай служители в Дирекция „Фискален контрол“,
които са извършили проверката, са предприели обезпечителните действия и са
документирали същите посредством изготвянето на Протокол, са действали в рамките на правомощията,
предоставени им посредством Заповед № ЗЦУ-159/10.02.2014 г., приложена по
делото. По този начин са спазени изискванията по чл. 127а от ДОПК, определящ
кръга на приходните органи, осъществяващи фискалния контрол на стоки с висок
фискален риск.
Обжалваните
действия са извършени от оправомощени органи и в
рамките на тяхната компетентност, въведена с разпоредбите на чл. 12, ал. 2 и
ал. 6 от ДОПК. В случая длъжностите лица, които са извършили действията и
съставили посочения протокол, който ги обективира,
имат качество на органи по приходите, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП.
Потвърждаващото
решение, също е издадено от компетентен орган – Директор на ТД на НАП –чл.127а
от ДОПК във вр. с чл. 41 от ДОПК.
Настоящата
инстанция не намира за основателни направените възражения от страна на
жалбоподателя за съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на
актовете и неспазването на изискването за форма по чл. 59, ал. 2 от АПК във вр. с §2 от ДОПК.
Компетентните органи са извършили проверка в пункт за стоки с висок
фискален риск, борса за плодове и зеленчуци, за което са съставили
горепосочения Протокол за поставяне на ТСК, извършили са проверка при
разтоварване на стоката в крайния пункт на получаването, при което са
констатирали, че ТСК е с ненарушена цялост. Проверката освен, че е извършена от
оправомощените органи, съгласно Заповед №
691/29.6.2018г. на Директор на ТД на НАП, но и в присъствието на водача на МПС
и на представител от страна на дружеството. Същият не е направил никакви
възражения както относно количеството и вида на стоката, гореописана, така и по
отношение на самите действия на органите по приходите. Оспорваните актове са
издадени след като органите са установили фактическата обстановка, поради което
не е налице нарушение на чл. 35 от АПК във вр. с §2 от ДОПК. Органите са приобщили всички доказателства от
значение за спора, по надлежния за това ред, поради което неоснователно е
твърдението на жалбоподателя в обратната насока. Освен това настоящата
инстанция намира, че излагането на мотиви от страна на Директор на ТД на НАП в потвърдителното решение, реално санира
този порок на обжалвания Протокол. Въпросът дали обаче сочените факти и
събраните доказателства установяват хипотезата на чл. 121а, ал.2 от ДОПК е
въпрос досежно приложението на материалния закон, а
не за спазване изискването за форма по чл. 59, ал.2 от ДОПК. Фактът, че при
едни и същи факти и доказателства,
жалбоподателят и органът правя различни правни изводи не може да се отрази на
горното изискване за формална законосъобразност на акта.
По
приложението на материалния закон, съдът намира следното Органите на Дирекция
„фискален контрол" се позовават на хипотезата на чл. 121а, ал.2 от ДОПК,
която предвижда, че може да бъде допуснато соченото предварително обезпечение
на бъдещи задължения, когато при последващо
разпореждане със стоката, събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или
значително ще се затрудни. Неправилно е твърдението на жалбоподателя, че в
случая следва да са налице ликвидни и изискуеми публични задължения, установени
с влязъл в сила акт, тъй като както правилно е посочил процесуалният
представител на ответника, в тази хипотеза би бил приложен редът по чл. 195 и
сл. От ДОПК. Особеното производство по чл. 121а
и сл. От ДОПК правилно е посочено, че се явява предварително обезпечение
на бъдещи задължения, които биха възникнали след разпореждането със стоката. В
този смисъл горното оплакване на липса на ликвидни и изискуеми публични задължения
е неоснователно.
Наистина
съдът се съгласява и с другия аргумент на ответника, че доколкото се касае за
такъв вид задължения, то органът по приходите не следва да направи пълно
доказване на фактите. Сочените от него факти следва да съдържат само индиция за такава невъзможност за събиране на публични
вземания или затрудненост след разпореждането със стоките, обект на обжалвания
Протокол. Но доколкото по този начин с обжалваните мерки се ограничава
съществено правото на собственост, по – конкретно правомощието на собственика
да се разпорежда със стоката по свое усмотрение, то тази индиция
не следва да се извежда по тълкувателен път, както е сторил ответникът чрез
съответен анализ на факти. Изискването за съразмерност по чл. 6 от АПК във вр. с §2 от ДОПК изисква защитавания обществени интерес – фиска да бъде съпоставим с ограничението на личния интерес
– правото на собственост. Напр. в гражданското право освен наличието на
обезпечителна нужда, следва да се докаже и съразмерност на претендираните
права и исканото обезпечение, което всъщност налага и чл. 6 от АПК във вр. с §2 от ДОПК. Органът изрично посочва, че
жалбоподателят няма непогасени изискуеми публични задължения освен това по Деклр. Обр. 6, но същите са
незначителни с оглед на наложеното обезпечение и като недоказващи възможността
за трудна събираемост , ктака
и съразмерност, съдът намира, че същите незаконосъобразно са посочени като
основание за издаване на административния акт.
Основният
аргумент на органа по приходите, който доказва изискваната от закона трудна събираемост е развилото се производство по адм. Д. 81/23г. по описа на АСВТ- чл. 145 от АПК във вр. с чл.188, ал. 4 от ЗДДС, вкл. И чрез съставени АУАН на
жалбоподателя, също е незаконосъобразен. Органът прави неправилна привръзка на различни институти от данъчното право.
Установеното нарушение на данъчното законодателство конкретно ЗДДС, за което е
ангажирана административно- наказателната отговорност на жалбоподателя, по
никакъв начин не може да обосновава трудна събираемост
на други задължения. Наложената ПАМ, независимо от издаденото НП, за временно
запечатване на обекта, собственост на жалбоподателя, също не може да бъде
доказателство за наличие на трудна събираемост.
Напротив същата препятства икономическата дейност на дружеството, като по този
начин обратно още повече затруднява събираемостта на задълженията съгласно
правилата на обикновената логика.
Изцяло
незаконосъобразно е становището на органа, че има несъответствие на ДДС
резултат, деклариран за внасяне, несъответстващ на оборотите за съответния
период, при което данъчната основа на реализираните доставки е почти равна на
тази на покупките, участие и свързаност с дружество, дерегистрирано
по инициатива на органа по приходите. Първият извод на органа по приходите
обосновава извод за липса на големи
разлики в данъчната основа респ. задлъжнялост на дружеството. Този извод отново
подкрепя становището на жалбоподателя, че това обстоятелство не може да докаже
възникването на затруднена платежоспособност на дружеството. Взаимовръзката
съответно с дружеството, което е служебно дерегистрирано
освен, че не е посочено наименованието на търговеца, също не може по никакъв
логичен или икономически метод да доведе
до затруднено събиране на публични задължения.
С оглед на
така изложеното съдът намира, че нито едно от посочените обстоятелства не е
доказано и относимо към основанията за налагане на
спорните обезпечения, поради което е нарушен материалния закон.
При този
изход на спора, съдът намира, че не следва да излага доводи относно възражението
за неправилно определен размер на допуснатото обезпечение. с.
Всички
посочени от органите по приходите обстоятелства за изискване на обезпечение за
получаваните стоки са неотносими към този вид
предварителни обезпечителни мерки. Неотчитането на приходи не е основание за
изискване на обезпечение, а само неплащането на данъци. При наличието на индиции за нередовно водено счетоводство, органите по
приходите разполагай с възможност за определяне на дължимите данъци след
провеждане на ревизионно производство. Дори и служебно определените задължения
за данъци могат да бъдат платени доброволно, поради което и в тази хипотеза не
е налице основание за определяне на обезпечение за получените стоки с висок
фискален риск. Поради това обжалвани актове и действия се явяват
незаконосъобразни.
При този
изход на делото основателни са претенциите на жалбоподателя за присъждане на
разноски по производството, представляващи внесена държавна такса в размер на
50 лв. и заплатен адвокатски хонорар, намален с оглед възражението за
прекомерност при материален интерес от 6 234,67 лева на и разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2, вр. с чл. 8 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, е 930
лева с вкл. ДДС.
Водим от
горното и на основание чл. 41, ал. 3, вр. с чл. 127ж,
ал. 1 от ДОПК, Административният съд –
В. Търново, осми състав,
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОТМЕНЯ действията по обезпечаване на
доказателствата, извършени от органи по приходите при Дирекция „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, обективирани в протокол за
извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 226102552988_3/6.04.2023г.
потвърдени с Решение 83/11.4.2023г. на Директор на ТД на НАП – В. Търново и
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да
плати на „Зарзаватчийница“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. В.Т., с
ЕИК ... , сумата от 980 (деветстотин и осемдесет ) лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :