ПРОТОКОЛ
№ 184
гр. Пловдив, 08.04.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на осми април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Веселин Г. Ганев
Антония К. Роглева
при участието на секретаря К. Хр. Н. К.
и прокурора А. Ат. А.
Сложи за разглеждане докладваното от Веселин Г. Ганев Въззивно частно
наказателно дело № 20255000600164 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:50 часа се явиха:
Жалбоподателят – обвиняемият Р. С. Г. се явява лично и с адв. С.П.,
редовно упълномощена от днес.
Обв. Г.: Адв. С. няма да се явява. Само адв. П. ще ме представлява.
За Апелативна прокуратура – Пловдив се явява прокурор А. А..
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Адв. П.: Да се даде ход на делото.
Обв. Г.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуална пречка за даване ход на делото,
предвид на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА се жалбата от съдията докладчик.
Адв. П.: Поддържам жалбата.
Обв. Г.: Поддържам жалбата.
НА СТРАНИТЕ се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
Прокурорът: Нямам искания за отводи. Нямам доказателствени искания.
Адв. П.: Нямам искания за отводи. Правя искане за разпит на сестрата на
обвиняемия. Същата се намира пред залата. Пред първа инстанция са
наведени твърдения, че обв. Г. има две малолетни деца, за които се грижи. С
оглед установяване на обстоятелствата кой се грижи за децата, каква е
1
месечната издръжка на семейството и какво се случва със семейството, без
неговата заплата, молим да бъде разпитана сестра му.
Обв. Г.: Поддържам становището на защитника ми.
Прокурорът: Да се уважи искането.
Съдът намира, че следва да се уважи искането на защитата за допускане
до разпит на свидетел, който да установи горните обстоятелства, свързани с
обвиняемия. Ето защо
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетел З.И., сестра на
обвиняемия Г..
Сне се самоличността на свидетелката, като се предупреди по чл. 290
НК.
З.С.И. на *** гражданка, неосъждана, сестра на Р. Г.. Желая да бъда
свидетел по делото.
Свидетелката И.: Обещавам да говоря истината.
Брат ми има два малки сина, едното е на 5 и едното е на 7 години. Жена
му взима минималната заплата 1770 лева и работи във фирма М.С.. Брат ми
работи в Ж.С. ЕАД като к.и к.. Тъй като жена му взима малка заплата, не
може да отгледа тези двете деца. Моля да направите нещо. Да не са сами тези
деца. Семейството му има квартира, живеят под наем, около 500 лева е
наемът, за децата разходи около 1500 лева, имат банки 1200 лева на Р. на
името, имат кола на лизинг 600 лева. Жена му не може да изплати тези заеми
и да гледа децата с 1000 лева заплата.
На изплащане е колата, на лизинг. Колата е на една година може би.
Адв. П.: Нямам други въпроси към свидетелката.
Обв. Г.: Също.
Прокурорът: Нямам други въпроси.
Свидетелката остана в съдебната зала.
Прокурорът: Нямам искания.
Адв. П.: Нямам други искания.
Обв. Г.: Нямам искания.
С оглед липсата на искания от страните и тъй като съдът намира делото
за изяснено от фактическа страна
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.
Прокурорът: Уважаеми апелативни съдии, пред Вас се атакува взета
мярка за неотклонение Задържане под стража на обвиняемия Р. Г..
Става въпрос за широкоотразен в медиите случай, каквито напоследък
не са никак малко. В случая една мярка за неотклонение, която не е тривиална
2
не спрямо водача, каквато мярка е взета и не е обжалвана пред апелативния
съд по обективни за мен обстоятелства, висока степен на алкохолно опиване и
липса на правоспособност и тежък вредоносен резултат, за което определено
има значение поведението на обвиняемия по настоящото дело и жалбоподател
Р. Г.. Съдът е приел правна квалификация по чл. 343 ал.3 НК, като техническа
грешка е отчетена ал.4, но това е въпрос, който е отстраним.
Съдът е постановил, че това не е процесуална пречка, за да са нарушени
неговите права в сериозна степен. Съдът е приел, че е налице обосновано
предположение, че е извършено престъплението независимо, че не е налице
съдебно-автотехническа експертиза към момента. Огледът на
местопоризшествието, обясненията на обвиняем и разпит на свидетел, сочат
че е причинено ПТП в резултат на нарушение правилата за движение от
обвиняемия по другото дело.
Установено е, че и двамата - както настоящият жалбоподател, така и
водачът Н., са били под алкохолно опиване и то от висока степен и че ** е
предоставен на пиян водач без правоспособност за каквото е и настоящото
обвинение, т.е. налице са достатъчно данни за извършено престъпление и
обоснованото предположение.
Съдът е приел, че е налице реална опасност Г. да извърши друго
престъпление, което правилно и подробно е обосновал от неговото поведение
в миналото, свързано с престъпления по транспорта. Същият е наказван все за
тежки нарушения след употреба на алкохол, както и лишаване от
правоуправление и управление на МПС след лишаване от правоуправление, за
което са налагани наказания, у него е налице трайна нагласа за извършване на
престъпления, каквото му е последното нарушение със смърт за семейството
от водач, на което е предоставил личния си автомобил и за което има наложена
присъда, а деянието е извършено в изпитателния срок, което също говори за
опасност да извърши престъпление по транспорта и за това, че предишните
наказания не са оказали никакви превъзпитателни действия спрямо него.
Моля, предвид на изложеното, да постановите съдебен акт, с който
потвърдите мярката му за неотклонение и оставите без уважение жалбата на
обвиняемия Г..
Адв. П.: Уважаеми г-н председател, уважаеми апелативни съдии!
На първо място, ще обърна внимание, че за да постанови оспорения
съдебен акт, първостепенният съд, освен всичко, се е позовал на
обстоятелството, че съществува единна и безпротиворечива съдебна практика
по отношение на наказателната отговорност за лица, предоставящи собствено
МПС на водачи, които са неправоспособни и употребили алкохол. Тази
практика се основава на постановление на Пленума на ВС от 17.01.1983 г.
Накратко ще изложа съображения защо намирам, че същото не следва да бъде
съобразено, въпреки разпоредбата на чл. 130 ал. 2 ЗСВ.
На първо място, считам, че спазването на закона за нормативните
актове, по-точно на чл. 46 от същия, съгласно който законите следва да се
3
тълкуват в точния смисъл, изисква разпоредбата на чл. 342 ал. 1 по отношение
на обективния признак при управление, да се тълкува, в смисъл че наказателна
отговорност от посочената разпоредба се носи при превеждане на МПС в
действие. Това твърдение извеждам от общоприетото значение на понятието
управление, съгласно речника на българския език на БАН, което означава
насочване движението на машина. В конкретния случай, съгласно цитираното
постановление на Пленума на Върховния съд и изградената въз основа на него
съдебна практика, се стига до въвеждане на нов признак от страна на субекта
за това престъпление. Намирам, че този подход противоречи на принципа,
заложен в чл. 5 ал. 3 от действащата Конституция на РБ, съгласно който никой
не може да бъде съден за действие или бездействие, което към момента на
извършването му не е престъпление съгласно закона, както и на чл. 49 пар. 1
от Хартата за основните права в ЕС, който установява принципа за
законоустановеност на престъпление. Въпросното постановление, на което се
основава цитираната от първостепенния съд съдебна практика, е прието при
един друг обществено-политически и социален строй и при действащата
Конституция от 1971 г., която не съдържа огледална разпоредба на тази по чл.
5 ал. 3 от настоящата Конституция. Едновременно с това, постановлението не
е съобразено с Хартата, доколкото същата не е била действащо
законодателство на територията на страната към онзи момент, но е първично
право към настоящия. Конституционният съд на РБ вече е имал повод да се
произнесе с решение № 3/28.04.2020 г. по конституционно дело № 5/2019 г.,
посочвайки, че правовата държава не търпи законодателство, което
противоречи на Конституцията. По аргумент на по-силното основание
правовата държава не търпи незаконодателни актове, каквито са
постановленията на Пленума, които противоречат на Конституцията. Със
сигурност въпросът за това съвместимо ли е с Конституцията и Хартата това
постановление на Пленума, е въпрос по съществото на казуса и по отношение
на съвместимостта му с Хартата би бил повдигнат чрез искане за изпращане
на преюдициално запитване до СЕС. Считам, че макар и единствено ВКС да
има правомощия да обявява постановления на Пленума на ВС за изгубили
сила, всеки един съд може да избере да не приложи постановление, което
противоречи на Конституцията и първичното право на ЕС.
Едновременно с това, дори горните съображения да не бъдат приети,
намирам, че все пак са налице основания за изменение на взетата спрямо
подзащитния ми мярка за неотклонение в по-лека. Моля съда тя да бъде
гаранция в пари. В случая самият обвиняем е пострадал от ПТП-то, като
съществуват данни, че същият е със счупени ребра, изпитва силни болки, а в
ареста многократно е викан лекар за осъществяване на прегледи спрямо него,
по искане на предходноупълномощения защитник. Здравословното му
състояние не предполага оставането му в ареста.
Отделно от това, искам да отбележа, че за постигане на целите на
мерките за неотклонение, в конкретния случай да се попречи на обвиняемото
лице да извърши престъпление, доколкото е прието, че няма опасност същият
4
да се укрие, не може да се засягат права на други лица, различни от тези на
обвиняемия. В случая продължаването на задържането му засяга правата на
малолетните му деца, доколкото същите биха били поставени в състояние на
финансова несигурност, доколкото, както стана ясно от показанията на
разпитания свидетел, разходите на семейството за наеми, заеми, лизинг и
издръжка на децата далеч надхвърлят трудовото възнаграждение на жената, с
която обвиняемият живее на семейни начала.
Предвид изложеното намирам, че предоставянето на определена сума
пари като гаранция и опасността същата да бъде задържана при извършване
на престъпление, а мярката за неотклонение да бъде променена в по-тежка, би
оказало достатъчно въздействие върху обвиняемия да се въздържи да извърши
престъпление.
Искам да посоча отбелязването от страна на първостепенния съд, че
съгласно обясненията на обвиняемия, същият е възприел него да употребява
алкохол. Възприемането за употреба на алкохол и знанието за наличие на
пияно състояние следва да бъдат разграничени.
Следва да се отчете и степента на участие, установена поне на този етап
от разследването по отношение на обвиняемия Г., като същата е в съществено
ниска степен.
Предвид изложеното ви моля да вземете по-лека мярка за неотклонение,
а именно гаранция в пари, в определен от съда размер.
Обвиняемият Р. С. Г. за лична защита: Поддържам казаното от
защитника ми. Много съжалявам за това, което се случи. Не съм искал това да
се случи.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАДЕ СЕ ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ:
Обвиняемият Р. С. Г.: Искам по-лека мярка.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Съдът, след тайно съвещание, намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА.
Окръжният съд аналитично и законосъобразно е взел всички изискуеми
от разпоредбата на чл.63 ал.1 от НПК предпоставки, за да постанови мярка за
неотклонение задържане под стража по отношение на обвиняемия Р. Г. за
извършено престъпление по транспорта по чл.343 ал.3 б.Б от НК с настъпил
тежък съставомерен резултат – смъртта на пострадалите В.У. и И.Р..
По делото, макар и в твърде ранен етап от разследването, се установява,
включително от обясненията на самия обвиняем Р. Г., че е предоставил
управлението на автомобила на другия обвиняем Т. Н., като преди това и
5
двамата са били на гости и са употребили значително количество алкохол, а
отделно от това обв. Г. много добре е знаел обстоятелството, че не е
притежавал СУМПС. Следва да се има предвид, че законът изисква
обосновано подозрение в достатъчна степен за съпричастност на обвиняемия в
извършване на престъплението, което както законосъобразно е отразил и
първоинстанционният съд, е за съставомерно деяние по смисъла на чл. 343
ал.3 вр. чл.342 ал.1 от НК и със задължителната практика на Върховния съд по
този въпрос.
На следващо място, съдът обосновано е приел, че при по-лека мярка за
неотклонение съществува не хипотетична, а действителна опасност обв. Г. да
извърши друго престъпление по транспорта, тъй като настоящото деяние е
извършено в изпитателния срок на предишното му осъждане по също такава
правна квалификация за престъпление по чл. 343 ал.3 от НПК, а освен това
според справката за нарушител/водач обв. Г. е наказван многократно за
управление на МПС след употреба на алкохол и наркотични вещества, за
движение с превишена скорост, както и за това, че е управлявал МПС преди да
е получил съответното свидетелство за това.
Предвид на изложените съображения е споделим изводът на окръжния
съд, че целите по чл. 57 от НПК, с оглед на събраните по делото
доказателствени материали, тежестта на извършеното престъпление и
личността на обв. Г., могат да се постигнат към настоящия процесуален
момент единствено с мярка за неотклонение задържане под стража.
Воден от горното, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 160 от 01.04.2025 г., постановено по
ч.н.д № 326 по описа за 2025 година на Окръжен съд – П..
Определението е окончателно.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 11:23 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
6