№ 4597
гр. С., 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. С.
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. С. Гражданско дело №
20241110144550 по описа за 2024 година
Предявен е иск от „ЗЕАД Б В И Г“ ЕАД, ЕИК: *****, седалище и адрес на
управление: гр. С., пл. „П.“ № 5, срещу „ЗАД ДБ: Ж З“ АД, ЕИК: *******, седалище и
адрес на управление: гр. С., ж.к. „Д“, бул. „Г. М. Д.“ № 1, по чл.411 КЗ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 2 202,40 лв., представляваща непогасен
остатък от регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение в размер на
4127,60 лв. по имуществена застраховка „Имущество” с комбинирана застрахователна
полица № *********/26.06.2023 г. и застрахователна преписка № ********/29-23,
ведно със законната лихва от 26.07.2024 г. до окончателното изплащане на дължимата
сума.
Ищецът твърди, че на 14.11.2023 г. в гр. Г, кв. „В.“, ул. „В.“ № 1, склад на „Н.“
ЕООД, водачът Д. Г., управляващ товарен автомобил марка „Ф“, модел „Т“ с рег. №
НОМЕР и притежаващ задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите в ответното дружество с полица № **************** със срок на
застрахователното покритие от 23.04.2023 г. до 22.04.2024 г., при движение на заден
ход поради несъобразяване с габаритите на управляваното от него МПС ударил врата
на склада, с което причинил материални щети – увреждане на гилотинна врата с
размери 4200/4000 мм. Нанесените в резултат на посоченото събитие вреди били
описани в констативен протокол от 14.11.2023 г. Увредените вещи били предмет на
сключена с ищцовото дружество застраховка „Имущество“ с комбинирана
застрахователна полица № *********/26.06.2023 г. , със срок на застрахователното
покритие от 10.07.2023 г. до 09.07.2024 г. За причинените вреди било подадено
уведомление до застрахователя по имуществената застраховка от собственика на
увреденото имущество – „Н.“ ЕООД, по което била образувана застрахователна
преписка № ********/29-23. Причинените щети били ремонтирани, за което на
застрахователя били представени разходооправдателни документи. С доклад по щетата
от 29.01.2024 г. било одобрено застрахователно обезщетение в размер на 4127,60 лв.,
1
което било изплатено на застрахованото лице по банков път на 30.01.2024 г. Ищецът
предявил регресна претенция към застрахователя по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за възстановяване на изплатеното
застрахователно обезщетение в общ размер на 4127,60 лв., но ответникът признал и
възстановил сумата в размер на 1925,20 лв. Разликата от 2202,40 лв. не била погасена
от ответното дружество. Ето защо ищецът моли съда да постанови решение, с което да
уважи изцяло предявения иск. Претендира разноски, включително адвокатско
възнаграждение.
В срока за отговор „ЗАД ДБ: Ж З“ АД оспорва предявения иск като
неоснователен както по основание, така и по размер. Не оспорва, че по време на
настъпване на застрахователното събитие е съществувал валиден договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен с
ответното дружество по отношение на товарен автомобил марка „Ф“, модел „Т“ с рег.
№ НОМЕР, както и че ищцовото дружество е заплатило на застрахованото лице
застрахователно обезщетение в размер на претендираната сума. Оспорва механизма на
произшествието, като твърди, че същото не се е осъществило по описания в исковата
молба начин. Оспорва да са налице предпоставките по чл. 45 ЗЗД за ангажиране на
деликтната отговорност на водача, чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответното дружество, в т.ч. противоправно поведение, вреди и причинно-следствена
връзка между тях, поради което счита, че не е налице основание за ангажиране на
отговорността на застрахователя, доколкото тя е функционално обусловена от
отговорността на делинквента. Оспорва автентичността на приложения към исковата
молба двустранен костативен протокол, като твърди, че същият е попълнен изцяло от
представител на „Н.“ ЕООД и водачът Д. Г. не е попълнил лично частта под т. 15
„подпис на водачите“. Отделно от това посоченият протокол не бил съставен при
спазване на императивните норми на Наредба Iз/12.01.2009 г. Оспорва фактура №
****/30.11.2023 г. от „С П“ ЕООД, като твърди, че описаните в нея материали не са
относими към процесното събитие и се отнасят за друга врата и/или друга стара щета.
Оспорва процесното събитие да е настъпило по изключителна вина на водача на МПС
марка „Ф“, модел „Т“ с рег. № НОМЕР. В тази връзка твърди, че водачът е започнал
маневра движение на заден ход при изцяло отворена врата, като по време на маневрата
същата започнала да се спуска и да се затваря, в резултат на което превозното
средство влязло в лек контакт (допир) със същата. Отделно от това твърди, че било
налице технически проблем, свързан с механизма на вратата, в резултат на което
същият е изпуснал вратата и причинил удар между нея и превозното средство, поради
което липсата на поддръжка/профилактика на вратата била предпоставка за
настъпването на инцидента. В условията на евентуалност прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат. Оспорва иска и по размер, като твърди, че
размерът на ремонтните дейности е прекомерно и необосновано завишен. Освен това
твърди, че не всички твърдени увреждания са в резултат на процесното събитие. Ето
защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.
Претендира разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Неоснователно е възражението на ответника за нередовност на исковата молба
при липса на пълно описание на механизма на процесното ПТП, което е
индивидуализирано по време, място и участници в исковата молба с посочване на
имущество, обезщетяването на вредите по което са предмет на предявената регресна
2
претенция.
За основателността на иска ищецът следва да докаже:
1. възникването на застрахователното събитие;
2. предпоставките за ангажиране на гражданската отговорност на лицето,
причинило застрахователното събитие, а именно – противоправно деяние (механизъм
на ПТП), причинените с него вреди, причинно – следствената връзка между
процесното ПТП и причинените вреди;
3. вида, характера и размера на причинените от процесното ПТП вреди на
застрахованото при ищеца имущество, както и наличието на причинно-следствена
връзка между процесното ПТП и всички твърдени вреди;
4. по време на настъпване на застрахователното събитие е съществувал валиден
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите,
сключен с ответното дружество по отношение на товарен автомобил марка „Ф“, модел
„Т“ с рег. № НОМЕР;
5. към датата на процесното ПТП имало валидна имуществена застраховка
„Имущество“ по отношение на увредените от процесното ПТП съоръжения (гилотинна
врата), сключена с ищеца;
6. че по щета № ********/29-23 ищецът заплатил на застрахованото лице
застрахователно обезщетение в размер на 4 127,60 лв.;
7. че по регресната претенция на ищцовото дружество ответникът погасил
сумата в размер на 1 925,20 лв.
8. всички факти и обстоятелства, на които основава своите искания или
възражения.
В тежест на ответника е при установяване на горните обстоятелства да докаже
погасяване на дълга, както и всички факти и обстоятелства, на които основава свооте
искания или възражения, включително:
1. че настъпването на процесното събитие се дължи изключително на
технически приблем в механизма на вратата, довел до изпускането на същата по време
на извършване на маневера на заден ход от страна на водача на товарен автомобил
марка „Ф“, модел „Т“ с рег. № НОМЕР;
2. извършването от страна на увреденото лице на противоправно деяние
(действия или бездействия), с което е допринесъл за настъпването на вредоносния
резултат (съпричиняване).
По делото са отделени за безспорни между страните следните обстоятелства:
по време на настъпване на застрахователното събитие е съществувал валиден
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, сключен с ответното дружество по отношение на товарен
автомобил марка „Ф“, модел „Т“ с рег. № НОМЕР;
към датата на процесното ПТП имало валидна имуществена застраховка
„Имущество“ по отношение на увредените от процесното ПТП съоръжения
(гилотинна врата), сключена с ищеца (застрахователна полица от 26.06.2023 г.);
по щета № ********/29-23 ищецът заплатил на застрахованото лице
застрахователно обезщетение в размер на 4 127,60 лв. (неоспорен от ответника
платежен документ от 30.01.2024 г.);
по регресната претенция на ищцовото дружество ответникът погасил сумата от 1
3
925,20 лв.
По делото е прието неоспорено от страните заключение на съдебна
автотехническа експертиза (САТЕ), което съдът цени като компетентно и обективно
изготвено. От заключението на САТЕ се установява твърденият от ищеца механизъм
на настъпване на процесното ПТП, а именно, че на 14.11.2023г. около 10,00 ч в гр. Г,
кв. „В.“, ул. „В." №1, където се намира складът на „Н.“ ЕООД, водачът Д. Г. управлява
автомобил „Ф Т" с рег.№ НОМЕР, като извършва маневра на заден ход, но не
съобразява габаритите на управлявания него автомобил със светлия отвор на врата тип
„гилотина" (габарити 4200мм х 4000мм) и се блъска в нея, като я поврежда, а от
техническа гледна точка нанесените щети се намират в пряка и непосредствена
причинно-следствена връзка с процесното ПТП, доколкото съответстват на щетата,
констатирана от застрахователя в приетия доклад по щета от 14.11.2023 г. Разпитано в
съдебно заседание на 11.11.2024 г., вещото лице по САТЕ е уточнило, че при липса на
отразени увреждания на товарния автомобил в резултат на ПТП, се счита, че ударът е
настъпил с по-високата част на автомобила, където няма пластмасови, а метални
части, с които автомобилът е ударил процесната гилотинна врата на склада на
горепосоченото дружество, което се потвърждава от показанията на водача на
товарния автомобил – свид. Д. Г., който заявява, че вероятно щетите на гилотинната
врата са нанесени при закачането й от горната задна част на автомобила, по който не
имало никакви щети. Според заключението на САТЕ всички описани части,
представени във фактурата от ищеца от 30.11.2023 г. следва да се считат за условно
увредени вследствие на процесното ПТП и е необходима тяхната подмяна, пир
положение че най-тежко са пострадали елементите, които са получили директен удар
от автомобила, а останалите елементи, описани във фактурата, са получили повреди в
различна степен, по-голямата част от които нямат явен характер, но тяхната подмяна
се изисква, за да се гарантира функционалната годност на вратата и представлява така
наречената добра практика. Така се явява неоснователно оспорването на ответника, че
повредените части са подлежали на ремонт, но вместо били заменени с нови части.
Механизъм на ПТП се потвърждава и от двустранния констативен протокол за
ПТП от 14.11.2023 г. и от показанията на свид. Д. Б., които съдът цени като
правдоподобни и житейски логични, като е неоснователно възражението на ответника,
че протоколът не бил съставен по реда в цитирана от него наредба, доколкото
верността на неговото съдържание бива проверено с оглед на останалия
доказателствен материал. Свид. Б., собственик и управител на „Н.“ ЕООД, е бил
свидетел на процесното ПТП, за което заявява, че при движение на заден ход
товарният автомобил преди да бъде извикан да влезе в склада, каквато била
обичайната практика в такива случаи, се е опитал да влезне в склада през гилотинната
врата, която не била вдигната догоре, тъй като преди това била влязла друга кола, но
се ударил във вратата, при което по-голямата част от вратата, включително
механизмите за задвижване, се увредила. Свид. Б. допълва, че негови работници са
ръкомахали и са викали на водача на товарния автомобил, но същият не е спрял, което
обстоятелство се потвърждава от показанията на свид. Д. Г., който сочи, че след
инцидента влязъл в склад, където заварил две момчета, които му казали, че са му
викали да спре, но той не ги е чул, както и че не е получил указания при захода назад с
товарния автомобил от представител на „Н.“ ЕООД. Свид. Г. уточнява, че преди
процесното произшествие е влизал с автомобила в склада с отворена докрай врата,
която Н.га не закачал, както и че щял да мине безпрепятствено през вратата, ако
вратата е била отворена докрай, а относно маневрата на заден ход не е имал видимост
4
в страничните огледала, които не обхващат височината на гилотинната врата, тъй като
автомобилът е с фургон и няма огледало за задно виждане.
Водачът на товарния автомобил е причинил процесните щети при липса на
съпричиняване от страна на което и да е трето лице, доколкото не е имал видимост в
страничните огледала на автомобила, винаги е влизал в склада при отворена докрай
гилотинна врата на склада, но в случая не е положил грижата на добрия водач да се
увери, че габаритите на автомобила съответстват на непълно отворената врата на
склада на „Н.“ ЕООД и съответно да получи указанията на представител на същото
дружество при небрежно предприетата от него маневра на заден ход с товарния
автомобил. Противоправното поведение на същия водач, който е нарушил
задължението си по чл. 20, ал. 1 ЗДвП да се съобрази с конкретните условия на
видимост на пътя, за да бъде в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие,
е довело до причиняването на процесните щети, доколкото и според вещото лице по
САТЕ с оглед снимките от огледа вратата е била в полуотворена позиция към момента
на удара, а съобразно размерите на вратата и габаритите на товарния автомобил
свободно преминаване на товарния автомобил през нея е напълно възможно при
напълно отворена врата.
Неоснователно е възражението на ответника, че част от описаните в
представената от ищеца фактура материали касаели друга врата или друга щета,
доколкото от показанията на свид. Г. не се установява същият да е възприел други,
предходни щети по процесната врата на склада. Според вещото лице по САТЕ
съобразно наличните данни не е известно да е извършван ремонт или профилактика на
вратата, но елементи като панти, кабели, пружини, сензори и автоматизирани
механизми следва да се проверяват и смазват редовно, за да се предотврати износване
или повреда, а от неоспорените от ответника показания на свид. Б. се установява, че на
ежегодна база поддържат гилотинната врата, като смазват ролките, които вървят към
водачите на вратата, а с оглед на подменените части, посочени в процесната фактура,
не може нито да се отрече, нито да се потвърди, че вратата е имала технически
проблеми преди процесното ПТП. Поради това е неоснователно възражението на
ответника, че към момента на ПТП е налице технически проблем на увредената
гилотинна врата, свързан с нейния механизъм, както и че липсата на поддръжка на
вратата е предпоставила инцидента.
Неоснователно е възражението на ответника, че при ремонта на вратата е било
възможно използването на части от алтернативни доставчици от вторичния пазар на
резервни части, след като според заключението на САТЕ извършването на ремонт с
части от вторичния пазар не би гарантирало функционална годност и достатъчна
надеждност на вратата, поради което не е препоръчително да се извършва ремонт с
части от вторичния пазар, а овехтяването на вратата следва да се очаква, че е в
рамките на 10-40%, но не и в по-голям размер. Поради това е неоснователно
оспорването на ответника на размера на претендираното обезщетение.
Според вещото лице по САТЕ стойността на ремонта по възстановяване на
нанесените вследствие на процесното ПТП щети на увреденото имущество в размер на
4 127,60 лв. може да се квалифицира като средна пазарна стойност, при условие че
сравнението на цената на процесния ремонт с цената за покупка на нова врата сочи на
потенциално тотална щета.
Ответникът е оспорил истинността на двустранния констативен протокол за
ПТП от 14.11.2023 г., като произнасянето по реда на чл. 193 ГПК е първоначално
отложено с оглед изявлението на ответника в съдебно заседание на 11.11.2024 г., че
5
иска първо да бъде разпитан допуснатия му свидетел, след което да прецени дали да
направи същото оспорване, но в следващото съдебно заседание на 16.12.2024 г. е
заявил изрично, че няма други доказателствени искания, без да потвърди оспорването
на процесния протокол, след като бива приет протоколът за разпит на допуснатия му
свидетел, поради което и съдът не е сторил изрично произнасяне по реда на чл. 193
ГПК.
Неоснователно са възраженията на ответника, че съответно посочените в
отговора на исковата молба материали не са относими към процесното произшествие,
като са от друга врата или от друга стара щета, че водачът на товарния автомобил
нямал изключителна вина за процесното ПТП, към който момент е налице технически
проблем на увредената гилотинна врата, свързан с нейния механизъм, както и
възражението за съпричиняване относно настъпването на процесното ПТП и
причинените вреди при липса на доказателства, ангажирани от ответника в подкрепа
на същите възражения.
Предвид изложеното, следва уважаване на иска с оглед доказване на всички
елементи от фактическия състав на чл. 410 КЗ, имайки предвид, че ответникът е
заплатил на ищеца само сумата от 1 925,20 лв., но не и остатъка до пълния размер на
заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение от 4 127,60 лв.
По разноските
Съгласно задължителното тълкуване с Решение на СЕС по дело С-438/2022 г.
въведеният с разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК праг на разноските за адвокатско
възнаграждение - в размер не по-нисък от минималния, определен в Наредба № 1/2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да се счита за
ограничение на конкуренцията с оглед на целта по смисъла на чл. 101, § 1 ДФЕС.
Посоченото разрешение означава, че при преценката си за размера на подлежащите на
възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е
разрешен спорът, и при приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК съдът не е
обвързан от посочените в наредбата минимални размери на адвокатското
възнаграждение, а размерът подлежи на преценка с оглед цената на предоставените
услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството
на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото
(Определение № 2908 от 8.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 1579/2023 г., I т. о.).
Ищцовият представител се е явил на двете съдебни заседания по делото, като
освен исковата молба е подал молба от 16.10.2024 г., в която е посочил погрешно
собствено и бащино име на допуснатия му до разпит свидетел, представил е
доказателства за внесен депозит за експертиза и е поискал съдът да посочи кои точно
документи е задължен да представи с определението по чл.140 ГПК, доколкото в чл.
190 ГПК „се говори за конкретен документ, а не за „по принцип““, с което е станал
една от причините за отлагане на делото за следващо съдебно заседание, като в
съдебно заседание на 11.11.2024 г. неизпълнението на задълженията на ищеца съгласно
определението по чл. 140 ГПК от 06.10.2024 г. е изрично констатирано и е дадена
последна възможност на ищеца да изпълни същите задължения относно посочване
данни на съответен свидетел, както и представяне на цялата преписка по процесната
щета. Ищцовият представител е подал и въпросни листове за разпит на двамата
свидетели, разпитани по делегация от съответни съдилища, както и молба от
14.11.2024 г., с която е представил процесната преписка и е уточнил имената на
6
съответния свидетел, като от изложеното се извежда, че в случая усилията на защитата
при упражняване на процесуалните права не съответстват на размера на поискания
адвокатски хонорар от 520,24 лв. С оглед броя на проведените открити съдебни
заседания по делото с участието на ищцов представител, обема на свършената от него
процесуална работа и относително ниския материален интерес по делото от 2 202,40
лв., както и липсата на фактическа и правна сложност на делото нему се следва
адвокатско възнаграждение от 300 лв., доколкото в случаите на чл. 38 ЗА такова
възнаграждение се присъжда в рамките на минималните размери на НМРАВ, които се
явяват само ориентир в тази насока.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
разноски от 588,10 лв., от които 88,10 лв. – държавна такса, 200 лв. – депозит за
експертиза и 300 лв. – адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 411 КЗ „ЗАД ДБ: Ж З“ АД, ЕИК: *******,
седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „Д“, бул. „Г. М. Д.“ № 1, да заплати на
„ЗЕАД Б В И Г“ ЕАД, ЕИК: *****, седалище и адрес на управление: гр. С., пл. „П.“ №
5, сумата от 2 202,40 лв., представляваща непогасен остатък от регресно вземане за
изплатено застрахователно обезщетение в размер на 4127,60лв. по имуществена
застраховка „Имущество” с комбинирана застрахователна полица №
*********/26.06.2023 г. и застрахователна преписка № ********/29-23, ведно със
законната лихва от 26.07.2024 г. до окончателното изплащане на дължимата сума.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК КЗ „ЗАД ДБ: Ж З“ АД, ЕИК: *******,
седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „Д“, бул. „Г. М. Д.“ № 1, да заплати на
„ЗЕАД Б В И Г“ ЕАД, ЕИК: *****, седалище и адрес на управление: гр. С., пл. „П.“ №
5, сумата от 588,10 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7