№ 7
гр. София, 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110212700 по описа за 2022
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на П. Г. Г., ЕГН **********, против
Наказателно постановление № 21-4332-014259/13.07.2021г., издадено от
Началник група към Отдел „Пътна Полиция“ на СДВР, с което на основание
чл. 183 ал. 5 т. 1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 100, 00 /сто/ лева за нарушение на чл. 6 т. 1
ЗДвП.
В жалбата се излагат съображения за съществени нарушения на
процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон.
Излагат се доводи, че жалбоподателят не е осъществил нарушението, за което
е ангажирана отговорността му, тъй като е навлязъл в кръстовището при
разрешителен сигнал на светофарната уредба. Навежда се, че извършването
на нарушението не е доказано, тъй като полицейските служители не са имали
видимост към светофарната уредба, регулираща движението на
жалбоподателя. Твърди се, че в административнонаказателното производство
не са изследвани и установени всички обстоятелства от значение за
преценката извършил ли е жалбоподателят нарушение. Сочи се, че в АУАН
липсва пълно описание на обстоятелствата на нарушението и че не е коректно
посочена нарушената разпоредба, с което е ограничено правото на защита на
1
въззивника. Изтъква се и липса на други реквизити в АУАН като дата на
раждане на свидетеля по АУАН. Сочи се, че наказващият орган е нарушил чл.
54 ал. 1 и ал. 2 ЗАНН, като е издал наказателно постановление без
нарушението да е доказано по несъмнен начин. По изложените съображения
се прави искане за отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят П. Г., редовно уведомен, се явява
лично и пледира за отмяна на наказателното постановление по доводите в
жалбата.
Наказващият орган - Началник група в отдел "Пътна полиция" при
СДВР, редовно уведомен, не изпраща представител.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, е
процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2
ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП, поради което подлежи на
разглеждане по същество.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.
84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят П. Г. Г. е правоспособен водач на ППС с придобити
категории B, M, AM, B1, като му било издадено СУМПС № *********,
валидно до 30.09.2023г. Жалбоподателят Г. не бил наказван за нарушения на
ЗДвП.
На 21.06.2021г. около 23:00 часа свидетелите Ц. Г. и Н. С. - служители
на ОПП, СДВР, изпълнявали служебните си задължения като автопатрул на
територията на град София, като се движели по бул. "Черни връх" с посока от
ул. "Сребърна" към НДК. Патрулният автомобил се управлявал от свидетеля
Ц. Г.. Около 23:12 часа свидетелите Г. и С. се намирали на кръстовището на
бул. "Черни връх" и бул. "Никола Й. Вапцаров". Преминаването през
кръстовището се регулирало със светофарна уредба, работеща в нормален
режим. Свидетелите Г. и С. се намирали в платното за движение в посока от
ул. "Сребърна", като изчаквали на червен сигнал на светофарната уредба, за
да продължат движението си по посока НДК. Патрулният автомобил бил
втора кола в колоната автомобили, чакащи подаването на зелен сигнал в
посока НДК. Докато изчаквали подаването на разрешителен сигнал,
свидетелите Г. и С. имали видимост към светофарната уредба, регулираща
2
движението на движещите се по бул. "Н. Й. Вапцаров" в посока от бул.
"Симеоновско шосе", при което и двамата свидетели възприели, че
светофарът подава червена забранителна светлина. След като светофарната
уредба в посоката на движение на патрулния автомобил подала зелена
разрешителна светлина, автомобилът, който бил първи в колоната, както и
патрулният автомобил, потеглили и навлезли в кръстовището. В този момент
свидетелите Г. и С. възприели лек автомобил марка "Тойота", модел
"Авенсис" с рег. № ххххххх, който навлязъл и преминал през кръстовището
като извършил маневра завой наляво от бул. "Никола Й. Вапцаров" към МОЛ
"Парадайс" на червен забранителен сигнал на светофара.
Свидетелите Г. и С. спрели за проверка лекия автомобил и
установили, че същият е собственост на Станислава Петрова Г.а, а като негов
водач установили жалбоподателя П. Г. Г.. Свидетелят Ц. Г. съставил АУАН
серия GA № 321670/21.06.2021г., с който повдигнал против жалбоподателя
административнонаказателно обвинение за нарушение на чл. 6 т. 1 пр. 2
ЗДвП. В АУАН свидетелят Г. посочил, че не съобразява поведението си със
светлинните сигнали, като навлиза в кръстовището на жълт забранителен
сигнал и преминава на червен сигнал на светофарната уредба, работеща в
нормален режим. Актът бил съставен в присъствието на свидетеля С. и на
жалбоподателя, на когото бил предявен за запознаване и му бил връчен
препис.
Жалбоподателят депозирал възражения срещу АУАН, заведени с вх.
№ УРИ433200-69072/25.06.2021г. с доводи, че не е извършил нарушението, за
което му е съставен АУАН, тъй като е навлязъл в зоната на кръстовището на
зелена мигаща светлина на светофарната уредба.
На 13.07.2021г. Гергана Борисова - Началник на 01 група
"Административнонаказателна дейност" в 03 сектор "Административно
обслужване" към ОПП, СДВР, издала обжалваното НП № 21-4332-
014259/13.07.2021г., с което на основание чл. 183 ал. 5 т. 1 ЗДвП наложила на
жалбоподателя административно наказание "глоба" в размер на 100, 00 /сто/
лева за нарушението по чл. 6 т. 1 ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени
средства: гласни - показанията на свидетелите Ц. Г. и Н. С., както и на
3
писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК – справка –
картон на водача, АУАН серия GA № 321670/21.06.2021г., възражения вх. №
УРИ433200-69072/25.06.2021г., НП № 21-4332-014259/13.07.2021г., заповед
№ 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, докладна
записка от 23.07.2021г., заповед № 513з-2507/21.04.2015г. на директора на
СДВР, заповед № 8121к-13180/23.10.2019г. на Министъра на вътрешните
работи, акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019г., проект на светофарна
уредба на кръстовището на бул. "Черни връх" и бул. "Н. Й. Вапцаров".
Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите Г. и С., които са
безпротиворечиви, последователни, логични и кореспондират на писмените
доказателства по делото. Не могат да бъдат споделени доводите на
жалбоподателя, че показанията на свидетелите са лишени от конкретика.
Макар действително показанията на свидетеля С. да са по-скоро общи и да
съдържат сведения за това как в общия случай полицейските служители
установяват нарушения на задължението да се спазват светлинните сигнали
на кръстовището на бул. "Черни връх" и бул. "Н. Й. Вапцаров", то свидетелят
Г., който е и актосъставител, още преди предявяване на АУАН демонстрира
съхранен спомен за разположението на патрулния автомобил, посоката на
движение на автомобила, управляван от въззивника, както и че
жалбоподателят Г. е преминал през кръстовището на червен сигнал на
светофарната уредба. Както свидетелят Г., така и свидетелят С. са напълно
еднопосочни и непоколебими в показанията си, че от мястото, където се е
намирал патрулният автомобил, са имали видимост към светофарната уредба,
регулираща движението в посоката на движение на жалбоподателя, като
свидетелят Г. е категоричен, че когато в тяхната посока на движение
светофарната уредба е подала зелен разрешителен сигнал, в посоката на
движение на жалбоподателя е светел червен сигнал, но въпреки това
въззивникът е преминал през кръстовището. Съдът кредитира показанията на
двамата свидетели и по отношение режима на работа на светофарната уредба
на кръстовището на бул. "Черни връх" и бул. "Н. Й. Вапцаров", тъй като и
двамата заявяват, че често осъществяват контрол по спазване на правилата за
движение в този участък и познават добре режима на работа на светофарната
уредба. Показанията на свидетелите Г. и С. кореспондират и на писмените
доказателства - проект на светофарна уредба на кръстовището на бул. "Черни
връх" и бул. "Н. Й. Вапцаров". От същия се установява, че когато за
4
автомобилите, движещи се по бул. "Черни връх" в посока от ул. "Сребърна"
към НДК, е подаден зелен разрешителен сигнал на светофарната уредба, за
тези, които се движат по бул. "Н. Й. Вапцаров" и трябва да извършват завой
наляво или надясно по бул. "Черни връх" или да продължат движението си по
алея "Професор д-р Ж. Христов" сигналът е забранителен /Фаза I/.
Въз основа на писмените доказателства по делото съдът изгради
изводите си и относно компетентността на актосъставителя и АНО.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
АУАН и НП са издадени от компетентни административни органи,
видно от заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните
работи. От горепосочената, както и от заповед № 513з-2507/21.04.2015г. на
директора на СДВР, се установява компетентността на актосъставителя Ц. Г.,
заемащ длъжност "младши автоконтрольор" в СДВР - ОПП, да съставя актове
за установени нарушения на ЗДвП. Със заповед № 8121з-515/14.05.2018г.
Министърът на вътрешните работи оправомощава началника на група
"Административнонаказателна дейност" в сектор "Административно
обслужване" към ОПП при СДВР да издава наказателни постановления за
нарушения по ЗДвП. От представената заповед № 8121к-13180/23.10.2019г. на
Министъра на вътрешните работи, както и акт за встъпване от 29.10.2019г. се
установява, че издалата наказателното постановление Гергана Борисова заема
длъжност началник на 01 група "Административно - наказателна дейност" в
03 сектор "Административно обслужване" към ОПП, СДВР и разполага с
материалната и териториална компетентност да издаде обжалваното
наказателно постановление.
При съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени и сроковете по
чл. 34 ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Ирелевантни са оплакванията на жалбоподателя за
изминал едногодишен период от време от издаване на НП до връчването му,
доколкото не е изтекъл срокът нито на относителната /чл. 80 ал. 1 т. 5 НК вр.
чл. 11 ЗАНН/, нито на абсолютната давност /чл. 81 ал. 3 НК вр. чл. 11 ЗАНН/
за наказателно преследване.
АУАН е съставен при спазване изискванията на чл. 40 и чл. 43 ЗАНН -
в присъствието на нарушителя и на свидетел, очевидец на санкционираното
нарушение. Подписан е от съставителя, свидетеля по акта и жалбоподателя,
5
на когото е връчен и препис.
Както АУАН, така и НП са издадени в предвидената от закона форма,
като в тях се съдържа описание, както на нарушението, така и на
обстоятелствата, при които е извършено, с посочване на нарушените законови
разпоредби, с което са изпълнени изискванията на чл. 42 ал. 1 т. 4 и т. 5 ЗАНН
и на чл. 57 ал. 1 т. 5 и т. 6 ЗАНН. В случая в АУАН и НП не са цитирани
разпоредбите на чл. 31 ал. 7 т. 1 и т. 4 от ППЗДвП, които уреждат значението
на червения и жълтия светлинен сигнал, но този пропуск не е ограничил
правото на защита на жалбоподателя и възможността му да разбере срещу
какво административнонаказателно обвинение се защитава, тъй като е
общоизвестно, дори и за лица, които не са водачи на ППС, че жълтият и
червеният сигнал на светофарната уредба имат забранително значение.
Обстоятелството дали при преминаване на жалбоподателя през кръстовището
същият при подаване на жълтия сигнал се е намирал толкова близо до
светофара, че не е могъл да спре, без да създаде опасност за движението,
касае въпроси по същество - осъществил ли е жалбоподателят състава на
административното нарушение по чл. 6 т. 1 ЗДвП, но не е част от елементите
от състава на нарушението, поради което и закономерно не е намерило място
в съдържанието на АУАН и НП. В този смисъл преценката навлязъл ли е
жалбоподателят в кръстовището при жълт сигнал на светофарната уредба и
дали това е било правомерно, следва да бъде извършена от съда в
производството по съдебен контрол на оспореното наказателно
постановление.
Действително, в АУАН не е посочена датата на раждане на свидетеля по
акта, нито неговото ЕГН съобразно разпоредбата на чл. 42 т. 7 ЗАНН,
действаща към датата на съставяне на АУАН, но този пропуск е само
формален и по никакъв начин не е препятствал идентифицирането на
свидетеля и изслушването му в съдебно заседание с оглед установяване на
обстоятелствата, във връзка с които е съставен АУАН.
Липсват твърдените нарушения на чл. 54 ал. 1 и ал. 2 ЗАНН, тъй като
прекратяването на административнонаказателното производство с
мотивирана резолюция е само един от възможните начини за приключване на
административнонаказателното производство в предсъдебната му фаза, но
наказващият орган не е длъжен да прекрати същото всякога когато лицето,
6
срещу което е съставен АУАН, оспорва нарушението, или дори когато
събраните доказателства не са еднопосочни.
При извода за липса на процесуални нарушения, съдът намери, че
правилно е приложен и материалният закон, като от събраните гласни
доказателствени средства и писмени доказателства се установява, че
жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 6 т. 1 ЗДвП, за което
нарушение законосъобразно е ангажирана административнонаказателната му
отговорност.
От гласните доказателствени средства и от писмените доказателства се
установи с категоричност, че на 21.06.2021г. около 23:12 часа, управлявайки
лек автомобил марка „Тойота“, модел „Авенсис“ с рег. № ххххххх, в гр.
София, по бул. "Н. Й. Вапцаров" на кръстовището с бул. „Черни връх“,
жалбоподателят П. Г. е извършил маневра завой наляво в посока МОЛ
"Парадайс" при червен сигнал на светофарната уредба. Както свидетелят Г.,
така и свидетелят С. са категорични, че са имали пряка видимост към
светофарната уредба и че жалбоподателят е преминал през кръстовището на
червен забранителен сигнал, когато за насрещно движещите се вече е бил
подаден зелен сигнал. С действията си жалбоподателят е нарушил
разпоредбата на чл. 6 т. 1 ЗДвП, тъй като на посочената в АУАН дата и час не
е спазил забраната за преминаване, означена с червен светлинен сигнал на
светофарната уредба. Съгласно чл. 37 ал. 7 т. 1 ППЗДвП червена светлина
означава "Преминаването е забранено". Водачите на пътни превозни средства
не трябва да преминават "стоп-линията" или, ако няма такава, да преминават
линията, на която е поставен светофарът. Когато светофарът е поставен в
средата на кръстовището, водачите не трябва да навлизат в кръстовището или
на пешеходната пътека”. В случая въпреки подаденият червен сигнал на
светофара, въззивникът е навлязъл и преминал през кръстовището.
Касае се за нарушение на просто извършване, което е довършено чрез
осъществяване на изпълнителното му деяние – преминаване през
кръстовището на забранителен червен сигнал на светофарната уредба, и за
чиято съставомерност не се изисква настъпване на допълнителни вредни
последици.
От субективна страна жалбоподателят е осъществил нарушението
умишлено при форма на вината, като е съзнавал, че преминава през
7
кръстовището при червен сигнал на светофарната уредба и че преминаването
при такъв сигнал на светофара е забранено.
Възраженията на жалбоподателя, че навлизайки в кръстовището,
последния сигнал на светофарната уредба, който е възприел, е бил зелена
мигаща светлина, се опровергават от свидетелските показания, както и от
проекта за организация на светофарната уредба на процесното кръстовище.
Така свидетелят Г. е категоричен в показанията си, че когато за движещите се
по бул. "Н. Й. Вапцаров" автомобили в посока бул. "Черни връх" светне
червен сигнал на светофарната уредба, след около 3- 4 секунди за движещите
се по бул. "Черни връх" в посока НДК сигналът става разрешителен зелен.
Т.е. не е възможно за завиващите от бул. "Н. Й. Вапцаров" в посока бул.
"Черни връх" да свети разрешителен сигнал и в същото време разрешителен
сигнал да е подаден и за движещите се по бул. "Черни връх" от ул.
"Сребърна".
В жалбата въззивникът излага доводи и затова, че съгласно чл. 31 ал. 7
т. 4 ППЗДвП жълтият забранителен сигнал не се отнася за онези от водачите,
които в момента на подаването на този сигнал, след като им е било разрешено
преминаването, са толкова близо до светофара, че не могат да спрат, без да
създадат опасност за движението. Изложените доводи обаче съдът преценява
като неотносими, тъй като макар в АУАН и НП да е описано, че водачът
навлиза на жълт и преминава на червен сигнал през кръстовището, в съдебно
заседание разпитаните свидетели бяха категорични, че жалбоподателят Г. е
навлязъл и преминал на червен сигнал през кръстовището. Същевременно
установеното от разпита на свидетелите не води до съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението, тъй като фактите, свързани с навлизането и
преминаването през кръстовището на забранителен сигнал на светофарната
уредба, са предявени на жалбоподателя със съставяне на АУАН и той се е
защитавал по тях.
Обществената опасност на нарушението е именно типичната, а не по-
ниска в сравнение с други нарушения от този вид, поради което приложение
не може да намери и разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. От справката - картон на
водача се установява, че жалбоподателят Г. не е санкциониран за нарушения
на ЗДвП, което сочи, че същият поначало съобразява поведението си на пътя
с установените правила. Ниската степен на обществена опасност на
8
жалбоподателя като водач на ППС обаче не е достатъчен аргумент, за да се
приеме по-ниска степен на обществена опасност на нарушението. Не се
доказаха, а и не се твърдят никакви смекчаващи отговорността обстоятелства,
които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност на нарушението.
Дори напротив - същото се отличава с по-висока степен на обществена
опасност, тъй като е извършено на оживено кръстовище, където преминават
нерелсови ППС -та, релсови такива, както и пешеходци. На следващо място -
установи се, че когато жалбоподателят е преминал през кръстовището при
червен забранителен сигнал на светофарната уредба за насрещно движещите
се вече е бил подаден зелен сигнал, с което въззивникът е създал реални
предпоставки за настъпване на ПТП. Ирелевантно за преценка обществената
опасност на нарушението е, че в случая такова не е настъпило, тъй като
нарушението по чл. 183 ал. 5 т. 1 ЗДвП е формално, на просто извършване и
за съставомерността му не е необходимо настъпване на определен
съставомерен вредоносен резултат.
Наказващият орган е наложил на жалбоподателя глоба в размера по
чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП, който е абсолютно определен размер. Предвид
забраната за определяне на наказание под най-ниския предел /чл. 27 ал. 5
ЗАНН/, излагането на съображения относно индивидуализацията на
административното наказание се явява безпредметно.
Предвид всичко изложено атакуваното наказателно постановление
следва да се потвърди като правилно и законосъобразно, а депозираната
жалба да се остави без уважение, като неоснователна.
Наказващият орган не претендира разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 5 вр. ал. 9 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-4332-
014259/13.07.2021г., издадено от Началник група към Отдел „Пътна
Полиция“ на СДВР, с което на основание чл. 183 ал. 5 т. 1 ЗДвП на П. Г. Г.,
ЕГН **********, е наложено административно наказание "глоба" в размер на
100, 00 /сто/ лева за нарушение на чл. 6 т. 1 ЗДвП.
9
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София - град на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10