Р Е Ш
Е Н И Е № 260301
гр. Пловдив, 02.03.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивският окръжен
съд, гражданско отделение – осми
граждански състав, в публично заседание
на седемнадесети февруари, през
две хиляди,
двадесети първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
НЕДЯЛКА СВИРКОВА
при секретаря Елена Димова,
като разгледа докладваното от
съдия Мандалиева
гр.д.№1506 по описа на ПОС за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.317 във вр. с чл.310 ГПК.
Съдът е сезиран с въззивна жалба с вх.№20521/04.07.2019г.
депозирана от И.И.М. с ЕГН-********** ***,
със съдебен адрес:*** - чрез адв. Й.Д. против Решение №2138 от 30.05.2019г. на ПРС, осми гр.с., постановено по гр.д.№16046/2018г,
с което са отхвърлени предявените от И.И. М., ЕГН **********,***, адв. Й.Д., против „Ден и нощ“ ООД – гр. Горна Оряховица, ЕИК
*********, представлявано от Управителя С. Д. А., със съдебен адрес:***, офис
16 - адв. Х.Х. – Й., обективно съединени
искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във връзка с чл.225,
ал.1 от КТ – за признаване за незаконни и отмяната като такива на Заповед №
050/05.09.2018 г. и Заповед №
051/05.09.2018 г., и двете на Управителя на ответното дружество, възстановяване
на ищеца на предишната му работа и да осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата 8 160 лева, представляваща обезщетение
за оставането на ищеца без работа поради уволнението през периода 05.09.2018
г.- 05.02.2019 г., заедно със законната лихва върху тази сума, както и
направените разноски за производството по делото. С постановеният съдебен
акт е
осъден И.И.М. да заплати на „Ден
и нощ“ ООД направените разноски за производството по делото в размер на 900
лева. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на
постановеният съдебен акт, по съображения подробно изложени в същата.
Жалбоподателят моли въззивния съд да
отмени първоинстанционния акт, като
вместо това постанови друг, с който
да уважи предявените искове.
Претендират се разноски и пред двете
инстанции, съгласно представения списък с направени такива.
Въззиваемата страна „Ден и нощ“ ООД –
гр. Горна Оряховица, ЕИК *********, представлявано от Управителя С. Д. А., със
съдебен адрес:***, офис 16, чрез процесуалния представител адв. Х.Х. - Й.,
оспорва жалбата и наведените в нея
доводи, като неоснователни. Моли да се потвърди решението на първоинстанционният
съд, като правилно и законосъобразно по съображения подробно изложени в
депозирания писмен отговор. Претендират
се разноски пред настоящата инстанция, съгласно представения списък с
направени такива.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след
преценка на събраните по
делото доказателства,
допустимостта и основателността на жалбата, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена
в законния срок, от страна имаща правен интерес да
обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се
явява процесуално допустима и като
такава следва да бъде разгледано по същество.
Първоинстанционният
съд е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във връзка с
чл.225, ал.1 от КТ. Ищецът И.И.М. *** моли съдът да постанови решение, с
което да признае за незаконни и като такива да отмени Заповед № 050/05.09.2018
г. и Заповед № 051/05.09.2018 г., и двете на Управителя на „Ден и нощ“ ООД – гр. Горна Оряховица, да го възстанови на предишната работа и да осъди
ответника да му заплати сумата 8 160 лева, представляваща обезщетение за
оставането му без работа, поради уволнението през периода 05.09.2018 г.-
05.02.2019 г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. В исковата молба твърди, че по силата на безсрочен трудов
договор от м.май 2017г. е изпълнявал длъжността „***“ към ответното дружество. Със Заповед № 50/05.09.2018 на Управителя на „Ден и нощ“ ООД – гр. Горна Оряховица
му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл.190 ал.1 т.2 КТ, поради неявяването му на
работа в течение на два последователни
работни дни - самоотлъчки на 03.09.2018г. до 05.09.2018г., а със Заповед № 51/05.09.2018 на Управителя на „Ден и нощ“ ООД – гр. Горна Оряховица
е прекратено трудовото му правоотношение, поради неявяване на работо в течение
на два последователни работни дни – самоотлъчки на 03.09.2018г. до
04.09.2018г./вкл./. Ищецът твърди, че не е извършвал твърдяното в заповедта
нарушение на трудовата дисциплина. Не оспорва, че процесните дни е отсъствал от
работа, но твърди че причина затова е
временна неработоспособност, удостоверена с Болничен лист №Е20182468858 издаден
на 05.09.2018г., от съдържанието на който се установява, че последният е в отпуск при домашно-амбулаторен режим в периода от 02.09.2018г. до 21.09.2018г.
Твърди, че Болничен лист №Е20182468858/05.09.2018г. му е издаден, след като е изтекъл разрешен
предходен отпуск за временна
неработоспособност по предходен болничен лист
№Е20182021403, по който му е бил разрешен отпуск за временна
неработоспособност за периода от
13.08.2018г. до 01.09.2018г. Навежда твърдения, че доколкото 2-ри септември 2018г. е бил почивен ден, а Лекарската консултативна комисия се събира в определени дни от седмицата,
следващия болничен лист №Е20182468858
му е издаден на 05.09.2018г., като още в деня на издаването му, го е изпратил с куриерска
пратка по „Спиди“ до дружеството работодател. Твърди, че извършеното уволнение
е незаконно, поради допуснати нарушения изразяващи се в следното: работодателят
не е поискал обяснения от служителя,
преди налагане на дисциплинарно наказание, с което е нарушил нормата на чл.193 КТ; нарушена е и закрилата на чл.333 ал.1 т.4 КТ, доколкото трудовото му
правоотношение е прекратено по време на ползвания от него отпуск за временна
неработоспособност, без работодателят да е поискал разрешение от Инспекцията по
труда, преди да пристъпи към уволнението; налице е несъответствие в отразеното фактическо основание за прекратяване на
трудовия договор в двете заповеди издадени от работодателя, доколкото отразения
период на самоотлъчки е различен.
Ответникът - работодател оспорва предявените
искове. Твърди, че към датата на издаване на заповедта за дисциплинарно
уволнение, ответникът не е уведомил своя
работодател за отсъствието си, нито за
причините, които налагат това. Твърди, че ответникът е ползвал отпуск, поради
временна неработоспособност от 30.07.2018г. до 12.08.2018г.. Последвал е
болничен лист със срок на временна неработоспособност
от 13.08.2018г. до 01.09.2018г., след изтичането на който работникът е следвало
да се яви на работа на 03.09.2018г. /понеделник/.
Работникът не се явил на работа нито на 03.09.2018г., нито на
04.09.2018г., без да уведоми за отсъствието никого от ръководителите или колегите си.
Работодателят твърди, че на 05.09.2018г. са направени няколко неуспешни опита
за комуникация с последния, но работодателят не е успял
да изслуша обясненията на работника, изцяло по вина на последния, поради което
счита че е налице хипотезата на чл.193 ал.3 КТ. Твърди, че не е налице хипотезата
на чл.333 ал.1 т.4 КТ, доколкото към датата на издаване на заповедта за
дисциплинарно уволнение, работодателят не е знаел за наличието на болничен лист №Е20182468858 е издаден на 05.09.2018г., получен чрез
куриерска служба от последния на 11.09.2018г.
За да
отхвърли предявените искове,
първоинстанционният съд е приел, че от данните по делото се
установява, че ищецът
не
се е явил на работа два
последователни дни, с което е допуснал посочените в заповедта нарушения на
трудовата дисциплина. Работодателят многократно се е опитвал да се свърже с И.М.
по телефона и да му изиска обяснения за неявяването на работа, но не е успял – поради което следва да бъде приложена
разпоредбата на чл.193 ал.3 КТ. На 05.09.2018 г. на ищеца е бил издаден
болничен лист за ползване на отпуск за временна неработоспособност през периода
02.09.2018 г. – 21.09.2018 г. – който болничен лист, освен, че не е бил
представен своевременно от ищеца при ответника е бил анулиран с ЕР № 4952 от
заседание 176/26.10.2018 г. на Трети състав на ТЕЛК към „УМБАЛ Пловдив“ АД и ИР
№ 0380 от заседание 045/13.03.3019 г. на НЕЛЛК – Специализиран състав по Нервни
и Очни болести, поради което съдът е приел, че към момента на издаване на
процесните Заповеди ищецът не е ползвал надлежно разрешен отпуск за временна
неработоспособност, а оттук – че И.М. към момента на уволнението не се е
ползвал с предварителна закрила по чл.333, ал.1, т.4 от КТ.
Недоволен от постановеният съдебен акт работникът навежда твърдения, че `съдът е
постановил решението си при съществено нарушение на материалния закон, доколкото е приел че е
спазена разпоредбата на чл.193 КТ, че не е нарушена закрилата
на чл.333 ал.1 т.4 КТ, както и че работникът не е уведомил своевременно
работодателя за издадения на 05.09.2018г. болничен лист.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. След като са
изчерпани контролните функции на въззивният съд, той проверява само посочените
в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия
и обосноваността на посочените в жалбата
фактически констатации на първоинстанционния съд, като взема предвид
установените във въззивното
производство новооткрити и новонастъпили факти. / В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на ВКС по гр.д.№6459/2014г.,
четвърто г.о. ГК/.
След преценка на
събраните по делото доказателства и доводите на страните, настоящият състав
изцяло споделя направените от първоинстанционният съд правни изводи по следните съображения:
Според разпоредбата на чл. 186 КТ виновното неизпълнение на
трудовите задължения е нарушение на трудовата дисциплина. То като всяко
правонарушение е виновно противоправно деяние. Субект на нарушението може да бъде само
работник или служител, т. е. лице, което предоставя работната си сила по
трудово правоотношение. Обект на дисциплинарно нарушение могат да бъдат само
задължения на работника или служителя по трудовото му правоотношение със съответния
работодател. Действително има случаи и на обективна
невъзможност за изпълнение на трудовия договор, при която реалното изпълнение
на трудовия договор е станало невъзможно,
като причините,
които са породили тази невъзможност трябва да бъдат непреодолими за и от
страните.
В конкретният случай
безспорно се установява, а и тези обстоятелства не се оспорват от ищеца, че последният не се е явил два последователни
дни на работа, а именно на 03.09.2018г.
и на 04.09.2018г, както и че не е уведомил своя работодател за отсъствието си тези дни , нито за причините,
които налагат това.
Видно от данните по делото ответникът е ползвал отпуск, поради временна
неработоспособност от 30.07.2018г. до 12.08.2018г.
След изтичане на този срок е последвал нов болничен
лист със срок на временна
неработоспособност от 13.08.2018г. до 01.09.2018г., след изтичането на който
работникът е следвало да се яви на работа на
03.09.2018г.
/понеделник/.
На 05.09.2018 г.
на ищеца е бил издаден болничен лист № Е 20182468858 за ползване на отпуск за временна
неработоспособност през периода 02.09.2018 г. – 21.09.2018 г. – който болничен
лист е получен от работодателя на 11.09.2018г. т.е. след издаване на
двете атакувани заповеди. Този болничен лист е анулиран с ЕР №
4952 от заседание 176/26.10.2018 г. на Трети състав на ТЕЛК към „УМБАЛ Пловдив“
АД и ИР № 0380 от заседание 045/13.03.3019 г. на НЕЛЛК – Специализиран състав
по Нервни и Очни болести. Последвало е административно оспорване на
последващото издадено ЕР
№1564/31.10.2019г. на НЕЛК – специализиран състав по нервни и очни болести,
с което е потвърдено ЕР на ТЕЛКТ при
УМБАЛ Пловдив АД №2967/31.05.2019г., с което е потвърден болничен лист № Е 20182468858
издаден в полза на М..
Пред настоящата инстанция е представено влязло сила решение №273 от 26.10.2020г.
постановено по адм.д.№21/2020г. на
Административен съд гр.Велико Търново, с което е отменено ЕР №1564/31.10.2019г.
на НЕЛК – специализиран състав по нервни и очни болести и преписката е върната на НЕЛК за ново
произнасяне.
С ЕР
0230/28.01.2021г. НЕЛК отменя болничен лист № Е 20182468858 за ползване на отпуск за временна
неработоспособност през периода 02.09.2018 г. – 21.09.2018г.
Установява се от събраните по делото гласни
доказателства – свидетелят В. Р. Д., работещ като м. „П.“ в ответното
дружество, които показания въпреки че са
депозирани от прекия ръководител на ищеца, съдът кредитира като основани на непосредствени
възприятия и кореспондиращи с останалия доказателствен материал, че е бил
уведомен от служителя на отдел „Човешки ресурси“ в сряда
по обяд
на 05.09.2018г., че М., нито е представил болничен лист, нито се е
обадил да посочи причината за отсъствието си, считано от 03.09.2018г. до
05.09.2018г.. Едва на 05.09.2018г. към 18.00ч вечерта, ищецът се
обадил на лицето Д., за да му кажи, че е
продължен болничния му лист. Д. от своя страна се обадил на свидетеля, за да му
предаде информацията. Свидетелят В. Д., се обадил на М., за да му поиска
обяснения на какво се дължи отсъствието му. При разговора проведен късно
вечерта на 05.09.2018г., свидетелят Д. поискал от М. обяснения защо не се е явил на работа и защо не е уведомил за причините на
неявяването си някого от ръководителите или отдел „Човешки ресурси“. М.
първоначално твърдял, че е звънял на служителката С. от „Човешки ресурси“, но след
като разбрал, че служителката
категорично е отрекла това обстоятелство, посочил, че може би погрешно е записал номера на отдела.
Гореизложеното обосновава извода, че към момента на издаване на атакуваните
заповеди, работодателят не е знаел за издадения
на М. на 05.09.2018г. болничен лист № Е 20182468858 за ползване на отпуск за временна
неработоспособност през периода 02.09.2018 г. –
21.09.2018г и не е бил надлежно уведомен за издадения такъв от
ищеца, с което последният не е изпълнил задължението си по чл. 9, ал. 2 от Наредбата за медицинската
експертиза да представи болничния лист до два работни
дни от издаването му /направил е това чак на 11.09.2018г/.. Установява се, че М. е осуетил
възможността за комуникация с работодателя, като по този начин е поставил работодателя в невъзможност да му поиска обяснения,
поради което съдът приема, че следва да намери приложение разпоредбата на чл. 193, ал. 3 КТ. Безспорно е установено, че прекият началник на М. е поискал
обяснения за неявяването му в продължение на два последователни дни на работа, но не е получил такива от работника. При тези факти, изводът на
районният съд за спазване на
процедурата по чл. 193 КТ се явява правилен.
Що са
касае до възражението, че нарушена закрилата на чл.333 ал.1 т.4 КТ: Закрилата по чл.
333, ал. 1, т. 4 КТ се прилага винаги, когато работникът ползва разрешения му отпуск.
В случаите, когато
работникът или служителят недобросъвестно укрие обстоятелството, че ползва
разрешения му отпуск като не изпълни задължението си по чл. 9,
ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза да представи болничния лист до
два работни дни от издаването му, то закрилата се изключва. Доколкото от
една страна е установено, че работникът недобросъвестно е укрил обстоятелството, че ползва
разрешения му отпуск, а от друга, че процесния болничен лист № Е 20182468858 за ползване на отпуск за временна
неработоспособност през периода 02.09.2018 г. – 21.09.2018г.
е отменен, то настоящият съдебен състав приема, че работникът не се ползва от закрилата
на чл.333 ал.1 т.4 КТ.
С оглед
гореизложеното следва да се приеме за доказано, че от обективна и субективна
страна ищецът е осъществил соченото дисциплинарно нарушение, което с оглед
своята тежест и значимостта на неизпълнените трудови задължения е достатъчно,
за да обоснове наложеното от работодателя наказание "уволнение".
Неявяването на работа е дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 187, т. 1 КТ.
То е само по себе си тежко, тъй като се отнася до най-съществения елемент на
трудовото правоотношение - престирането на работната сила в рамките на
установените работни дни. Наложеното наказание е в съответствие с критериите на
чл. 189, ал. 1 КТ като е съобразена тежестта на нарушението, обстоятелствата,
при които е извършено то и поведението на ищеца.
Мотивиран от
гореизложеното исковете за признаване на уволнението за
незаконно и неговата отмяна се
явяват, неоснователни и като такива следва да
бъдат отхвърлени.
Неоснователността на главния иск,
обуславя неоснователността и
на акцесорните искове по чл.344 ал.1 т.2 и т.3 от КТ, във вр. с чл.225 ал.1 и ал.2 от КТ, поради което
същите следва да бъдат отхвърлени. Като е достигнал до същите правни изводи,
първоинстанционният съд е постановил
незаконосъобразен акт, който следва да потвърден, а жалбата като неоснователна
оставена без уважение.
С оглед изхода на делото следва на
въззиваемия да се присъдят направени по
делото разноски – адвокатски хонорар в
размер на 900.00лв
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№2138 от 30.05.2019г. на ПРС, осми гр.с., постановено по гр.д.№16046/2018г.
ОСЪЖДА И.И.М. с ЕГН-********** ***, ЗА ЗАПЛАТИ НА „Ден и нощ“ ООД – гр. Горна Оряховица, ЕИК
*********, с адрес: гр.Горна Оряховица, ул.“И. момчилов“ №5 представлявано от
Управителя С. Д. А. направени по делото разноски в размер на
900.00лв/деветстотин лева/
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВКС, с касационна жалба в едномесечен срок, считано от обявяването му - 04.03.2021г..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: