РЕШЕНИЕ
№ 1348
гр. Бургас, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мариела Ан. Иванова
при участието на секретаря Михаела К. Петрова
като разгледа докладваното от Мариела Ан. Иванова Гражданско дело №
20222100100631 по описа за 2022 година
Производството е образувано по повод искова молба от „Банка ДСК”
ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Московска” № 19 за установяване на вземанията й против К. К. Т. с ЕГН
********** от гр. Б., ул. „С.“ № **, ет. * по Заповед № 121 от 14.01.2022 г. по
ч. гр. дело № 196/2022 г. на Бургаския районен съд за следните суми,
дължими по сключен на 18.10.2013 г. Договор за жилищен и ипотечен кредит,
изменен с допълнителни споразумения от 24.08.2015 г. и 14.08.2017 г., а
именно: главница в размер на 297 053,49 лева ведно със законната лихва,
считано от 13.01.2022 г. до окончателно изплащане; договорна лихва в размер
на 9 198,95 лева, дължима за периода от 16.02.2021 г. до 19.12.2021 г.; лихва
за забава в размер на 130,89 лева, дължима за периода от 25.02.2021г. до
19.12.2021 г.; законна лихва в размер на 1980,36 лева, дължима за периода от
20.12.2021г. до 12.01.2022 г.; такса за управление в размер на 300 лева,
дължима за периода от 19.10.2020 г. до 18.10.2021 г.; такса за изискуемост в
размер на 120 лева; 429.78лв.- разноски за застраховка на обезпечението на
22.09.2021 г. до 04.11.2022г. Ищецът представя и ангажира доказателства.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа
Ответникът е представил в срок писмен отговор, с който оспорва иска.
1
Посочил е, че вземанията на ищеца били погасени на основание чл. 739, ал. 1
от ТЗ, тъй като не са били предявени в производство по дело по
несъстоятелност № 126/2019 г. на Окръжен съд – Хасково, открито както по
отношение на Събирателно дружество „Шопов, Шопова и Сие“ с ЕИК
*********, така и по отношение на самия ответник като неограничено
отговорен съдружник с решение на съда от 29.10.2019г., обявено в търговския
регистър на следващия ден. Производството е било прекратено на основание
чл. 632, ал. 4 от ТЗ с решение от 22.03.2021 г., влязло в сила на 30.03.2021 г.,
обявено в ТР на 15.04.2021 г. С този акт е постановено и заличаването на
дружеството от търговския регистър (решенията са оповестени по партидата
на заличеното дружество в търговския регистър) .
От друга страна ответникът е изразил несъгласие с прилаганата от
банката лихва. Позовал се е на нищожност на клаузите на договора и общите
условия, касаещи едностранни промени в лихвените условия и таксите – като
неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 12 от Закона за защита на
потребителите. Нищожна била и клаузата по т. 28.1 от общите условия,
според която кредитополучателят се съгласявал при неизпълнение на
задължението му за подновяване на имуществената застраховка на имотите,
служещи за обезпечение, и за заплащане на застрахователна премия, банката
да извърши тези действия от негово име и за негова сметка при избран от нея
застраховател, като може да договаря и сама със себе си при условия каквито
намери за добре. Като счита, че недължимо е платил възнаградителни лихви,
такси и застрахователни премии ответникът е предявил и възражения за
прихващане с насрещните си вземания по чл. 55, ал.1, предл. І от ЗЗД за
връщането им.
В съдебно заседание се поддържа предявения отговор, като се въвежда и
възражение за нищожност на договора поради липса на основание.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и
обсъди становищата на страните намира за установено от фактическа
страна следното:
По силата на Договор за жилищен и ипотечен кредит от 18.10.2013 г.
ищецът „Банка ДСК” ЕАД предоставя на ответника К. Т. кредит в размер на
300 000 лева. Съгласно Нотариален акт № 195 по н.д. № 863/2012г. по описа
на Нотариус с рег.№285 на НК за договорна ипотека върху недвижим имот за
2
обезпечаване на банковото вземане кредитополучателят и ипотекарните
длъжници М. Л. Ч.-Т., Д. Я. Ч. и Л. М. Ч. учредяват в полза на банката
договорна ипотека върху подробно описани имоти.
Срокът за връщането на главницата е установен на 300 месеца, считано
от усвояването й при променлива годишна възнаградителна лихва, зависеща
от базов лихвен процент, определен по методология на банката. В началото
размерът е определен на 6,7%. Съгласно договора през първите 84 месеца
кредитополучателят имал възможност да заплаща само лихви, както и да
усвоява отново суми в рамките на направените погашения.
Ответникът се задължил да поема разходите за застраховане на имотите,
служещи за обезпечение и да заплаща, таксите и комисионите на банката
съгласно общите й условия.
В общите условия били уредени последиците в случай на забава. При
просрочие било уговорено заплащане на неустойка (санкционна лихва) с 3
пункта над възнаградителната лихва. При просрочие над 90 дни е предвидено
настъпването предсрочна изискуемост на главницата като върху нея се
начислявала неустойка (санкционна лихва) с 10 пункта над редовната
договорна лихва – чл. 20.1 и чл. 20.2 – от общите условия.
С допълнителни споразумения от 24.08.2015 г. и 14.08.2017 г. страните
променили условията на договора. Размерът на възнаградителната лихва бил
намален съответно – на 5,30 % и 3,9%. С посочените споразумения
ответникът приел и нови общи условия.
Поради продължителната забава банката обявила кредита за предсрочно
изискуем с уведомление, връчено на 16.12.2021г.
На 13.01.2022г. по заявление на Банка ДСК е образувано ч. гр. д. №
196/2022 г. на БРС, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 417
от ГПК за описаните по-горе суми. От него е видно, че заповедта е била
връчена на ответника на 01.03.2022 г. чрез съдебен изпълнител, ведно с
покана за доброволно изпълнение.
От назначената и изслушана по делото СЧЕ се установява, че на
01.11.2013г. по банкова сметка на ответника постъпва сумата от 300 000лв. с
основание усвоен ипотечен кредит. С част от сумата в размер на 198 251.88лв
е погасен окончателно друг кредит на ответника с референтен № 17/15531745.
Вещото лице е представила в табличен вид извършваните от ответника
3
погасявания и допълнителни усвоявания през годините. На 20.12.2021г. е
наредено счетоводно записване на задължението на ответника по кредита като
предсрочно изискуем. Така вещото лице е посочила, че задължението на
ответника възлиза на следните суми; 297 053,49 лева, от които просрочена
главница в размер на 9 909.90лв и остатък от главницата в размер на
287 143.59лв.; възнаградителна лихва в размер на 9 198,95 лева;
санкционираща лихва в размер на 130,89 лева, такса за управление в размер
на 300 лева, такса за изискуемост в размер на 120 лева; 429.78лв.- разноски за
застраховка на ипотекираното имущество.
Според заключението на вещото лице заплатената от ответника
възнаградителна лихва по договора възлиза на сумата от 99 823лв.
С Решения от 09.10.2019г. постановено по дело по несъстоятелност №
126/2019 г. на ОС – Хасково е обявена несъстоятелността на Събирателно
дружество „Шопов, Шопова и Сие“ с ЕИК *********.
С Решение от 22.03.2021 г. постановено по същото дело е прекратено
производството на основание чл. 632,ал.5 ТЗ и обявения в несъстоятелност
длъжник е заличен.
От извършена служебна справка в сайта на търговския регистър по
партидата на Събирателно дружество „Шопов, Шопова и Сие“ с ЕИК
********* се установява, че ответникът е един от неограничено отговорните
съдружници.
При така установена фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Предявеният иск е основателен и доказан по размер, поради което
следва да бъде уважен, като съображенията за това са следните:
Съдът следва да се произнесе по направеното възражение за нищожност
на договора поради липса на основание, макар и то да е заявено за първи път
по време на устните състезания. Съгласно Тълкувателно решение №1 по т.д.
№1/2020г. на ОСГТК на ВКС съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на
решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях,
които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено
възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича
пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. В случая
възражението за липса на основание на договора е именно такова.
4
Константна е съдебната практика, че по своята правна характеристика
договорът за банков кредит е двустранен, възмезден, консенсуален и
формален, при който целта, за която се отпуска сумата по кредита, е
релевантна за съществуването на самия договор. В изпълнение на вече
сключен договор за банков кредит, за банката възниква задължение за
отпускане на уговорената с договора парична сума, чрез превод по посочена
разплащателна сметка, в рамките на уговорения между страните срок за
усвояване на кредита. В процесния договор обаче е посочен видът банков
кредит – жилищен, което определя и целта му /задоволяване на лични и
семейни нужди/, което е достатъчно, за да се приеме, че не е налице
нищожност на договора поради липсата на цел- в този смисъл Определение
№ 392 от 4.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2571/2015 г., IV г. о.
Неоснователно се явява и второто възражение на ответника за погасяване
на претендираното от ищеца вземане на основание чл. 739 ТЗ. Съгласно ал. 1
на цитираната разпоредба непредявените в производството по
несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват. С
Тълкувателно решение № 2 по т.д. № 2/2018г. на ОСТК на ВКС е прието, че
когато производството по несъстоятелност е прекратено с решение по чл. 632,
ал. 4 ТЗ без да се е развила фаза по предявяване и приемане на вземанията, се
погасяват на основание чл. 739, ал. 1 ТЗ непредявените в производството по
несъстоятелност вземания и неупражнените права, независимо от вида и
източника на вземанията на кредиторите и правноорганизационната форма на
длъжника.
Предвид факта, че при сключване на договора за кредит ответникът-в
качеството му на кредитополучател, съвместно с ипотекарните длъжници М.
Л. Ч.-Т., Д. Я. Ч. и Л. М. Ч. учредяват в полза на банката договорна ипотека за
обезпечение на вземането, то изключението, предвидено в чл. 739, ал. 2 ТЗ,
следва да намери приложение, поради което и погасителният ефект не е
настъпил спрямо процесните обезпечени вземания.
Въведените възражения за наличие на неравноправни клаузи в договора и
Общите условия към него също се явяват неоснователни.
Както се посочи и по горе при сключване на договора за кредит
страните са договорили променлива годишна възнаградителна лихва,
зависеща от базов лихвен процент, определен по методология на банката, в
5
размер 6,7%.
С допълнителни споразумения от 24.08.2015 г. и 14.08.2017 г. страните
променили условията на договора. Размерът на възнаградителната лихва бил
намален съответно – на 5,30 % и 3,9%. Ответникът приел нови общи условия,
съгласно чл. 9 от които кредитът се олихвява в променлив лихвен процент,
който е зависим от стойността на лихвените индекси 6-месечен SOFIBOR за
кредити в лева и 6-месечен EURIBOR за кредити в евро, като крайният
лихвен процент не може да бдъе по-нисък от минималния размер, посочен в
договора. Променливият лихвен процент, зависещ от 6-месечен SOFIBOR се
променя от Кредитора два пъти в годината на 15 януари и 15 юли. Промяната
се извършва съгласно котировка на 6-месечен SOFIBOR, която се обявява два
работни дни преди 15 януари и 15 юли на интернет страницата на БНБ.
Променливият лихвен процент, зависещ от 6-месечен EURIBOR се
променя от Кредитора два пъти в годината на 15 януари и 15 юли. Промяната
се извършва съгласно котировка на 6-месечен EURIBOR, която се обявява
два работни дни преди 15 януари и 15 юли на интернет страницата на
Европейската Банкова Федерация.
Банката е представила справка за прилаган лихвен процент по
процесния кредит, видно от която по време на действие на договора Банката
се е възползва от правомощието си в договора и реално е намалявала
лихвеният процент на посочените дати.
Следователно дори и съдът да приеме, че оспорените разпоредби,
даващи право на Банката да променя едностранно договорения лихвен
процент, са нищожни, то това не освобождава кредитополучателя от
задължението му да плаща възнаградителна лихва по договора изцяло. Такава
не би се дължала само и единствено, ако порокът на договора е толкова
съществен, че влече след себе си нищожност на целия договор.
Доколкото обаче е оспорена единствено възможността на банката да
изменя едностранно един двустранно договорен лихвен процент, то в случай
на обявена нищожност на разпоредбата за едностранно изменение следва да
се приложи правилото на чл. 26,ал.4 ЗЗД и да се изчисли дължимата по
кредита лихва в първоначалния, предвиден по договора размер на лихвата,
което обаче в процесния случай не е в интерес на ответника, тъй като банката
е намалявала лихвения процент.
6
И доколкото банката е намалявала лихвеният процент не може да се
говори за надвзети суми, които са недължимо платени и поради тази причина
подлежащи на връщане.
За неоснователно съдът намира и възражението за неравноправност на
разпоредбата на чл. 28.1 от Общите условия, доколкото правомощието на
банката за подновяване на имуществената застраховка на обезпечението е
поставено в зависимост от волята и действията на длъжника- едва при
неизпълнение от негова страна на неговото задължение за подновяване на
договора за застраховка.
По изложените съображения приетите за съвместно разглеждане
възражения за прихващане се явяват неоснователни. Съгласно т.2 от
Тълкувателно решение №2 от 18.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 2/2020 г.,
ОСГТК съдът не следва да се произнася по неоснователното възражение за
прихващане в диспозитива на решението, зачитайки неговата характеристика
на защитно средство срещу предявения иск.
Съдът намира, че по делото ищцовата страна е доказала наличието на
валиден Договор за жилищен и ипотечен кредит от 18.10.2013 г., по силата на
който „Банка ДСК” ЕАД предоставя на ответника К. Т. кредит в размер на 300
000 лева срещу задължението на ответника да върне сумата при определени
условия и срок.
Безспорно се доказа факта, че Банката е изпълнила своето задължение и
е превела по сметка на ответника сумата от 300 000лв.- в тази връзка са както
представените от банката писмени доказателства, така и изготвеното
заключение по СЧЕ.
От друга страна се доказа, че ответникът не е изпълнил своите
задължения за погасяването на кредита при условията, предвидени в него,
поради което кредиторът се е възползвал от правото си и е обявил кредита за
предсрочно изискуем, което изменение на договора е съобщено на длъжника.
Предвид изложеното предявените искове следва да бъдат уважени
изцяло. При този изход от спора ответната страна няма право на разноски, но
дължи и сторените от ищеца такива в размер на 6 884.27лв. в настоящото
производство, и в размер на 6 234лв. в заповедното производство.
Мотивиран от горно съдът
7
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. К. Т. с ЕГН
********** от гр. Б., ул. „С.“ № **, ет. *, че съществува вземане на Банка
ДСК” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Московска” № 19 по Заповед № 121 от 14.01.2022 г. по ч. гр. дело №
196/2022 г. на Бургаския районен съд за следните суми, дължими по сключен
на 18.10.2013 г. Договор за жилищен и ипотечен кредит, изменен с
допълнителни споразумения от 24.08.2015 г. и 14.08.2017 г.: главница в
размер на 297 053,49 лева ведно със законната лихва, считано от 13.01.2022 г.
до окончателно изплащане; договорна лихва в размер на 9 198,95 лева,
дължима за периода от 16.02.2021 г. до 19.12.2021 г.; лихва за забава в размер
на 130,89 лева, дължима за периода от 25.02.2021г. до 19.12.2021 г.; законна
лихва в размер на 1980,36 лева, дължима за периода от 20.12.2021г. до
12.01.2022 г.; такса за управление в размер на 300 лева, дължима за периода
от 19.10.2020 г. до 18.10.2021 г.; такса за изискуемост в размер на 120 лева;
429.78лв.- разноски за застраховка на обезпечението от 22.09.2021 г. до
04.11.2022г.
ОСЪЖДА К. К. Т. с ЕГН ********** от гр. Б., ул. „С.“ № **, ет. * да
заплати на Банка ДСК” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Московска” № 19 сумата от 6 884.27лв.-съдебно-
деловодни разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА К. К. Т. с ЕГН ********** от гр. Б., ул. „С.“ № **, ет. * да
заплати на Банка ДСК” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Московска” № 19 сумата от 6 234лв., разноски в
заповедното производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на К. К. Т. с ЕГН **********
от гр. Б., ул. „С.“ № **, ет. * за присъждане на съдебно-деловодните разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
8