Решение по дело №268/2024 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодек (АПК) във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано по жалба на Б. М. С., [ЕГН], адрес: [населено място], общ. Брезник, област Перник, чрез адв. И. М. – ПАК, със съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 2, офис 3 срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 24-0249-000014 от 06.04.2024г. на В. Й. С. на длъжност ст. полицай към РУ – Брезник при ОД на МВР – Перник, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП, на настоящия жалбоподател е наложена принудителна административна мярка „Прекратяване на регистрацията на ППС“ за срок от 6 месеца до 1 година.

Жалбоподателят счита, че издадената заповед е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до фактическа, правна и доказателствена необоснованост на направения извод за наличието на основание за прилагане на ПАМ. Излага съображения, че в разпоредителната част на заповедта не е конкретизиран срокът, за който ПАМ се прилага, с което е нарушен принципът за съразмерност по чл. 6, ал. 1 и ал. 5 от АПК. Моли съда да отмени оспорения административен акт.

Ответникът по жалбата – В. Й. С. на длъжност ст. полицай към РУ – Брезник при ОД на МВР – Перник, не застъпва становище по същата.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат И. М. от АК – Перник. Поддържа жалбата, допълва доводите си в представени писмени бележки, претендира присъждане на сторените по делото разноски, представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) във вр. с чл. 144 от АПК.

В съдебно заседание ответникът по жалбата – В. Й. С. на длъжност ст. полицай към РУ – Брезник при ОД на МВР – Перник, редовно призован, не се явява, представлява се от гл. юрисконсулт З. В. - пълномощник. Процесуалният представител оспорва жалбата, поддържа становище, че издаденият акт е законосъобразен, издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните правила и при наличието на предвидените в закона основания за издаването му. По изложените съображения, моли съда да отхвърли жалбата. Претендира присъждане на разноски, в минимален размер, под формата на юрисконсултско възнаграждение, прави възражения за прекомерност, относно претендирания от насрещната страна адвокатски хонорар.

Административната преписка е окомплектована и приобщена по делото с Определение № 734 от 30.04.2024г., постановено по адм. дело № 281/2024г. по описа на А. съд – Перник.

Съдът, като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

С акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 637965 от 06.04.2024 г., съставен от В. Й. С. на длъжност ст. полицай към РУ – Брезник при ОД на МВР – Перник (лист 8 от адм. д. 281/2024г), в присъствието на свидетеля В. С. Д., е установено, че на 06.04.2024 г., в 01:46 часа, в община Брезник на път (Радомир- Перник), път III клас № 605, с посока на движение от [населено място] към [населено място], Б. М. С. управлява собствения си товарен автомобил – Тойота „Корола-Версо“, с рег. № [рег. номер], като след извършена проверка на около 50 м. след центъра на [населено място], е установено, че водача управлява МПС с концентрация на алкохол в издишания въздух над 0.5 промила. Водачът е изпробван с техническо средство за установяване употреба на алкохол А. Д. 7510, с фабр. № ARPM-0417, като уреда отчита 1.14 промила алкохол. Н. водача е издаден талон за медицинско изследване № 106166 и е изпратен във ФСМП [населено място] за даване на кръв за химически анализ. Водачът не представя СРМПС, част 2. Извършеното от водача е окачествено като нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ЗДвП. Със съставянето на АУАН са иззети табелите с регистрационен номер на МПС – два броя, и СУМПС [номер]. Актът е подписан от Б. М. С. без възражения.

Въз основа на АУАН, със ЗППАМ № 24-0249-000014 от 06.04.2024г. на В. Й. С. на длъжност ст. полицай към РУ – Брезник при ОД на МВР – Перник (лист 12 от адм. д. 281/2024г ), оправомощен със заповед № 313з-362 от 28.02.2022 г. на директора на ОДМВР – Перник, спрямо жалбоподателя Б. М. С., в качеството му на собственик и водач на товарен автомобил – Тойота „Корола-Версо“, с рег. № [рег. номер], на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП, е приложена ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС, за срок от 6 (шест) месеца до 1 (една) година. Заповедта е мотивирана от фактическа страна с констатациите в съставения АУАН, а именно, че на 06.04.2024 г., в 01:46 часа, в община Брезник на път (Радомир- Перник), път III клас № 605, с посока на движение от [населено място] към [населено място], Б. М. С. управлява собствения си товарен автомобил – Тойота „Корола-Версо“, с рег. № [рег. номер], като след извършена проверка на около 50 м. след центъра на [населено място], е установено, че водача управлява МПС с концентрация на алкохол в издишания въздух над 0.5 промила.

Заповедта е връчена на жалбоподателя на 10.04.2024 г. Жалбата срещу същата е депозирана на 22.04.2024 г. директно пред А. съд – Перник.

По делото като доказателства относими към предмета на спора, се представиха Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи (лист 27-28), с която Областните дирекции на Министерството на вътрешните работи са определени да осъществяват контрол по ЗДвП в рамките на обслужваната територия (т. 1.3); Заповед № 313з-362 от 28.02.2022 г. на директора на ОДМВР – Перник (лист 29), за определяне на длъжностни лица от ОДМВР – Перник, които да прилагат ПАМ по ЗДвП. От същата, в т. 1.7, се установява, че оправомощени да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по реда на Глава шеста от ЗДвП, съобразно тяхната компетентност на обслужваната територия, са включително старши полицаите и полицаите от звената „Патрулно-постова дейност“ в РУ при ОДМВР – Перник; Справка за нарушител/водач – Б. М. С. (лист 26); Справка за собственост на ППС с с рег. № [рег. номер] (лист 25); Служебна бележка УРИ № 313р-3113 от 14.05.2024г. за заеманата длъжност от служителя В. Й. С., към 06.04.2024г. (лист 24) и Талон за медицинско изследване № 106166, издаден на водача Б. М. С. (лист 9 от адм. д. 281/2024г).

Горната фактическа обстановка се възприе от представените с административната преписка документи, които се приемат от съда като годни доказателства.

Жалба е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, видно от дата на връчване на оспорения административен акт – 10.04.2024г. и дата на постъпване на жалбата пред съда – 22.04.2024г. Същата изхожда от надлежна страна и е насочена срещу акт подлежащ, на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, на пряк съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, съображенията за това са следните:

Обжалваният акт е издаден от материално и териториално компетентен орган.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед на ръководителите на службите за контрол или на оправомощени от тях лица.

В конкретния случай, не е спорно, че оспорения административен акт е издаден от В. Й. С.. По делото като доказателство се приобщи Служебна бележка УРИ № 313р-3113 от 14.05.2024г, от която се установява, че към 06.04.2024г. същият е заемал на длъжност ст. полицай, в група „Охранителна полиция“ към РУ – Брезник при ОД на МВР – Перник.

Съгласно чл. 165, ал. 1 от ЗДвП, службите за контрол по ЗДвП се определят от министъра на вътрешните работи.

Административният орган, издал заповедта, е оправомощен да прилага ПАМ по ЗДвП със заповед № 313з-362 от 28.02.2022г. на Директора на ОДМВР – Перник, на свой ред ръководител на служба за контрол по ЗДвП, определена в т. 1.3 на заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.

С оглед изложеното, не са налице основания за отмяна на оспорената заповед в условията на чл. 146, т. 1 от АПК.

Спазена е установената от закона форма.

Оспорената заповед е издадена в писмена форма, мотивирана е съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, както и отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 във вр. с ал. 1 от АПК, съдържа посочване на адресат и издател, датирана е, подписана е от издателя си, посочени са фактическите и правни основания за издаването й (чл. 59, ал. 2, т. 1-4 и т. 7 и от АПК).

Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК, когато административният акт се издава в писмена форма, трябва да съдържа разпоредителна част, определяща правата или задълженията, начинът и срокът на изпълнение. Оспореният акт съдържа разпоредителна част, в която е посочено прилагането на конкретната предвидена в закона мярка, но не е определен конкретен срок за изпълнение на мярката – посочени са само предвидените от законодателя граници за прилагане на мярката, съответно не се съдържат и мотиви касателно срока за прилагането ѝ. Допуснатото е съществен порок на формата на акта, който съставлява самостоятелно основание за отмяната му по чл. 146, т. 2 от АПК.

В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

При извършената служебно проверка не се констатираха допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за отмяна на оспорвания административен акт по чл. 146, т. 3 от АПК.

По отношение на съответствието на акта с материалноправните разпоредби съдът съобрази следното:

Заповедта е издадена на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП.

Съгласно чл. 171 от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушени се прилагат принудителни административни мерки.

Съгласно чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП, в относимата към процесния случай хипотеза, ПАМ „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ се прилага спрямо собственик, който управлява ППС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда – за срок от 6 месеца до 1 година.

Съгласно чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, „Н. водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда….“.

От доказателствата по делото се установява, че посочените в нормата материалноправни предпоставки за прилагане на мярката са налице.

Доколкото по делото не е налице спор, че жалбоподателят е собственик на превозното средство, чиято регистрация е прекратена, правилно същият е адресат на ЗППАМ.

Налице са и основанията за прилагане на процесната ПАМ. От съвкупността на събраните по делото доказателства се установява, че на 06.04.2024 г., в 01:46 часа, в община Брезник на път (Радомир- Перник), път III клас № 605, с посока на движение от [населено място] към [населено място], Б. М. С. управлява собствения си товарен автомобил – Тойота „Корола-Версо“, с рег. № [рег. номер], с концентрация на алкохол в издишания въздух над 0.5 промила, установено с техническо средство за установяване употреба на алкохол А. Д. 7510, с фабр. № ARPM-0417, като уреда отчита 1.14 промила алкохол. При това положение, материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. „2а“, б. „б“ от ЗДвП са налице, поради което не е налице основанието по чл. 146, т. 4 от АПК за отмяна на оспорвания административен акт като незаконосъобразен.

По отношение съобразяване при издаването на оспорвания административен акт на целта на закона.

Заповедта за прилагане на ПАМ, като индивидуален административен акт подлежи на проверка за законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, включително и по т. 5 от същия.

Спорен по делото е въпросът, досежно посочения в процесната заповед срок за прилагане на мярката „прекратяване на регистрацията на ППС“.

При наличие на установените в нормата на чл. 171, т. 2а, б. „б“, от АПК предпоставки – управление на ППС от собственик, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда - административният орган следва да приложи предвидената в разпоредбата мярка, тъй като действа в условието на обвързана компетентност – не разполага с възможност за преценка, дали да приложи ПАМ или не.

Разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП предвижда, че ПАМ се прилага за срок от шест месеца до една година, т.е. административният орган, при определяне срока на санкцията, действа вече в условията на оперативна самостоятелност. Издателят на акта е длъжен да посочи срока, а тъй като в случая упражнява дискреционна власт, следва и да мотивира своето решение. Следва да съобрази продължителността на мярката, с оглед и съответно на всички установени пред него факти и обстоятелства – смекчаващи и отегчаващи, за което да изложи и конкретни мотиви. Тези мотиви на свой ред позволяват и на съда да извърши проверка, дали органът е упражнил тази предоставена му от закона възможност в съответствие с целта, която обслужва прилагането на мярката.

С процесната заповед е приложена ПАМ за срок „от шест месеца до една година“, с което не е определен срока на мярката, а възпроизведена разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП. С това административният орган, като е допуснал съществено нарушение във връзка с изискванията установени към формата на административния акт, което вече се посочи по-горе, безспорно е създал и правна несигурност, тъй като липсата на посочен конкретен срок, в който мярката е валидна, препятства съдебната проверка за съответствие на приложената ПАМ с целта на закона, въпреки установеното нарушение на ЗДвП.

Така неопределения срок безспорно създава правна несигурност, както за жалбоподателя, така и за административния орган, тьй като страните са поставени в положение на тълкуване и прилагане на срока в рамките от 6 месеца до 1 година. Неопределеният срок е неясен и като такъв може да породи спорове относно изтичането му, поради което посоченият в заповедта срок на действие на заповедта е незаконосъобразен.

В допълнение ЗАНН разпорежда, че принудителните мерки трябва да бъдат прилагани само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи, като компетентният орган не може да ги налага произволно. Те трябва да са точно посочени в правната норма и да се прилагат по реда и начина, предвидени там. Издаването им трябва да е в съответствие с целта на закона, по който са предвидени /по арг. от чл. 22 и чл. 23 от ЗАНН/. Самите материалноправни норми, с които се предвиждат такива мерки, подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, доколкото визираните в хипотезата им предпоставки са с изключителен характер и прилагането им засяга директно и безусловно правната сфера на адресата. В този смисъл е недопустимо прилагането на ПАМ без определен конкретен срок на действие.

Н. следващо място, оспорваната заповед е издадена при допуснато нарушение на принципа на съразмерност, заложен в чл. 6, ал. 1от АПК, според който административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на целта на закона. В случая прилагането на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП не само не би постигнало нито една от целите на административната принуда, но и ограничава правата на жалбоподателя в по – голяма степен от необходимото, тъй като го лишава от възможността да управлява притежаваното от него ППС в рамките на неопределен срок. С оглед на това последиците от издадената заповед са несъизмерими с преследваната цел, което означава, че същата е постановена в противоречие с чл. 6, ал. 5 от АПК. Настоящият съдебен състав счита, че така наложената принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП си поставя цели, противоречащи на законоустановените цели на административната принуда.

По изложените съображения жалбата се явява основателна, поради което оспорената заповед, страдаща от съществен порок на формата, свързан основно с неопределяне, респективно, с липса на мотиви касателно срока, за който се прилага ПАМ и на свой ред препятстващо и съдебната проверка за съответствие на акта с целта на закона, предопределя същата да бъде отменена като незаконосъобразна.

Относно разноските:

Предвид изхода на спора жалбоподателя има право на разноски. Искането за присъждане на разноски е направено от пълномощника на жалбоподателя своевременно, като е придружено със списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Същите са заявени в минимален размер, съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което възражението на ответника за прекомерност се явява неоснователно. С оглед на това ответника следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя съдебни разноски в общ размер на 1010 /хиляда и десет/ лева, от които 10 /десет/ лева платена държавна такса за образуване на производството и 1 000 /хиляда/ лева, платено адвокатско възнаграждение, по договор за правна защита и съдействие от 15.04.2024 година (лист 7 гръб).

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и чл. 143, ал. 1 от АПК, А. съд – Перник

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0249-000014 от 06.04.2024г. на В. Й. С. на длъжност ст. полицай към РУ – Брезник при ОД на МВР – Перник, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП, на Б. М. С., [ЕГН], адрес: [населено място], общ. Брезник, област Перник е наложена принудителна административна мярка „Прекратяване на регистрацията на ППС“ за срок от 6 месеца до 1 година, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Перник, с административен адрес [населено място], [улица], да заплати на Б. М. С., [ЕГН], адрес: [населено място], общ. Брезник, област Перник, съдебни разноски в размер на 1010.00 лв. (хиляда и десет лева).

Н. основание чл. 172, ал. 5, изр. второ от ЗДвП решението е окончателно и не подлежи на обжалване.