Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година
|
29.01.2021 г. |
Град
|
М. |
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
Мездренски районен |
Съд |
|
І-ви наказателен
|
състав |
||
|
На |
Двадесети януари |
|
Година
|
2021 |
|||
В
публичното заседание в следния състав:
|
Председател |
АНЕЛИЯ Д.
|
|||||||||
|
Съдебни
заседатели |
|
|||||||||
Секретар |
Е. Г. |
|
||||||||
Прокурор |
|
|
||||||||
Като разгледа докладваното от |
Съдия
Д. |
|||||||||
|
АНХ |
дело номер |
552 |
По
описа за |
2020 |
година |
||||
ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА Наказателно
постановление № ВР-49-53/18.11.2020 год. на Началника на Регионална Дирекция за
национален строителен контрол гр.В. към ГД „СК” при ДНСК гр.С., с което на
нарушителя К.Т.Л. *** е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА
в размер на 3 000 /ТРИ ХИЛЯДИ/ ЛЕВА
за нарушение на чл.162 ал.4 пр.1, вр. с чл.108 ал.1, изр.второ от ЗУТ, вр. с
чл.18 ал.1 т.2, т.3 и т.5 от ЗУТ като незаконосъобразно на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН.
ОСЪЖДА на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН,
вр. с чл.144 от АПК, вр. с чл.18 ал.2, вр. с чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ДНСК гр.С., ДА ЗАПЛАТИ на К.Т.Л.
***, сумата от 440 /ЧЕТИРИСТОТИН И
ЧЕТИРИДЕСЕТ/ ЛЕВА, представляваща направени в съдебното производство
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните пред ВрАС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
К.Т.Л. ***, е обжалвал в срок Наказателно постановление № ВР-49-53/18.11.2020 год. на Началника на
Регионална Дирекция за национален строителен контрол гр.В. към ГД „СК” при ДНСК
гр.С..
Жалбоподателят
редовно призован не се явява, а се представлява от адв. Е.М. от ВАК. Същата
взема становище да бъде отменено изцяло атакуваното Наказателно постановление
като незаконосъобразно и неправилно, издадено при съществени нарушения на
процесуалните норми и в несъответствие с материалния закон. По делото е
представено Писмено становище с подробно развити доводи, които ще бъдат коментар
в по-долните абзаци. Иска се присъждане на направените по делото разноски, в
размер на 440 лева за заплатен адвокатски хонорар.
Ответникът
се представлява от юрисконсулт Ц.Х.. Последната взема становище да бъде
потвърдено Наказателното постановление като правилно и законосъобразно, като се
визира, че същото е издадено при спазване изискванията на материалния и
процесуалният закон и съдържа всички реквизити по ЗАНН. Приложена е Писмена
защита, която също ще бъде подложена на анализ в по-долните редове. Иска се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, в размер на 120 лева.
Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Анализирайки събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Тук е мястото да се отбележи, че атакуваното Наказателно постановление е връчено лично на жалбоподателя на 01.12.2020 г., а жалбата е депозирана пред ответника на 07.12.2020 г.
По делото са събрани множество писмени доказателства и доказателствени средства, както и гласни такива, а именно: НП № ВР-49-53/18.11.2020 г., АУАН № ВР-49/19.10.2020 г., Покана под изх.№ РС-МР-380-00-551/19.11.2020 г., Известие за доставяне с клеймо от 01.12.2020 г., Покана под изх.№ РС-МР-380-00-458/05.10.2020 г., Известие за доставяне с клеймо от 09.02.2020 г., Заявление за одобряване на инвестиционен проект под вх.№ ТСУ-222/07.07.2020 г., Констативен протокол № РС-МР-16/17.08.2020 г., Заповед № 843-1/18.09.2008 г. на Кмета на Община М., извадка от ПУП за УПИ ІІ, кв.85 гр.М. план за застрояване, одобрен със Заповед № 843-1/18.09.2008 г. на Кмета на Община М., ведно с приложения, Възражение по Акт № ВР-49/19.10.2020 г. под вх.№ РС-МР-380-01-089/22.10.2020 г., писмо под рег.индекс 24.00-189/12.08.2020 г., Разрешение за строеж № 16/11.08.2020 г., Нотариален акт за констатиране на право на собственост на недвижим имот под № 30, том І, рег.№ 331 по Нот.дело № 26/2009 г., Заповед № 757/20.07.2007 г. на Кмета на Община М., Констативен протокол от 06.08.2007 г. на Община М., извадка от ПУП за УПИ І, кв.85 гр.М., план за регулация, ведно с приложения, Становище № 2/27.02.2020 г. на гл.архитект на Община М. по чл.135 ал.4 т.1 от ЗУТ, Заповед № ДК-11-ВР-01/27.08.2020 г. на Началника на РДНСК гр.В., Заповед № РД-13-171/13.06.2019 г. на Началника на ДНСК гр.С., Разрешение за ползване под № СТ-05-996/07.12.2020 г. на Началника на ДНСК гр.С., Протокол за установяване на годността за ползване на строеж, представляващ сграда със смесено предназначение и подземен паркинг втори етап, корпус А /по СК/ между оси 1 и 9, находящ се в УПИ ІІ, кв.85 по плана на гр.М., Разрешение за ползване № ДК-07-4/22.03.2010 г. на Началника на сектор В. РНСК –Северозападен район, Разрешение за ползване № ДК-07-5/22.03.2010 г. на Началника на сектор В. РНСК –Северозападен район, Протокол за установяване на годността за ползване на строежа, а именно сграда със смесено предназначение и подземен паркинг – първи етап, корпус В /по СК/ между оси 10 и 14, Удостоверение за пълна проектантска правоспособност на жалбоподателя под рег.№ 03512/01.01.2020 валидно до 31.12.2020 г., Констативен протокол от 28.09.2020 г. на РДНСК гр.В., писмо под изх.№ РС-МР-380-00-481/08.10.2020 г., част „Електрическа“, част „Архитектурна“ и част „Конструктивна“ от инвестиционния проект, който е одобрен от главния архитект на Община М. и въз основа на който е издадено Разрешение за строеж, които съдържат текстови и графични части, относно обект „Трафопост и когенерация в УПИ ІІ 1277, кв.85 гр.М.“. Съответно са разпитани свидетелите И.В. и С.И. и двете работещи като главни инспектори в РДНСК гр.В. към ГД „Строителен контрол” към ДНСК гр.С., като свидетелката И. е актосъставител, а В. е свидетел при констатиране на нарушението и при съставяне на акта.
От събраните по делото гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства се установява, че на основание постъпило с вх.№ РС-Мр-380-00-810/
13.08.2020г. в РДНСК - В. уведомление по реда на чл. 149, ал.5 от ЗУТ за
издадено от главния архитект на Община М. Разрешение за строеж (РС) № 16/
11.08.2020г. на строеж „Преустройство на част от сутерена на сграда със смесено
предназначение и подземен паркинг за когенерация и изграждане на БКТП 20/0,4kV до
1000 kVA“, находящ се в урегулиран поземлен имот (у.п.и.) II,
квартал (кв.) 85 по плана на гр. М., представляващ поземлен имот (п.и.) с
идентификатор 47714.500.1277 по кадастралната карта (КК) на гр. М., общ. М.,
обл. В., от служители на РДНСК - В. е извършена служебна проверка по реда на
чл.156 от ЗУТ, За резултата от проверката е съставен Констативен протокол №
РС-Мр-16/ 17.08.2020г.
Установено е, че РС № 16/ 11.08.2020г. е издадено от главния архитект на
Община М. въз основа на одобрен от него на 15.07.2020г. инвестиционен проект по
части: Архитектурна за БКТП 20/0,4kV до 1000kVA; Архитектурна
за преустройството за монтиране на инсталация за когенерация; Конструктивно
становище за преустройството за монтиране на инсталация за когенерация;
Конструктивна за БКТП 20/0,4kV до 1000kVA; Електрическа
том I и II за БКТП 20/0,4kV до 1000kVA (Трафопост 1000kVA, 20/0,4kV);
Електрическа за преустройството за монтиране на инсталация за когенерация; ПБ
за преустройството за монтиране на инсталация за когенерация; ПБ за БКТП 20/0,4kV до
1000kVA; Геодезия за БКТП 20/0,4kV до 1000kVA; ПБЗ за
преустройството за монтиране на инсталация за когенерация; ПБЗ за БКТП 20/0,4kV до
1000kVA; ПУСО за БКТП 20/0,4kV до 1000kVA; ОВК за преустройството
за монтиране на инсталация за когенерация, за който е извършена оценка за
съответствие с основните изисквания към строежите с Комплексен доклад изготвен
на 06.07.2020г. по реда на чл.142, ал.6, т.2 от ЗУТ от ЕТ „Лони Георгиев“, гр.В..
Като възложител в РС № 16/11.08.2020 г. е вписано „АРИЕЛ - ТН“ ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. М., ул. „Александър Стамболийски“ № 91, представлявано от Тони Цветанов Йорданов - управител, по силата на
Нотариален акт № 30, том I, ре1§№ 331, дело № 26 от 20.03.2009 г.
Строежът е разрешен от главния архитект на Община М. като строеж трета
категорията съгласно чл.6, ал.5 от Наредба № 1/ 30.07.2003г. на МРРБ за
номенклатурата на видовете строежи.
Съгласно Общ устройствен план (ОУП) на Община М., одобрен с Решение №443 от
Протокол № 31/14.12.2017г. на Общински съвет М., публикуван в ДВ бр.7 от
19.01.2019г. и влязъл в сила, у.п.и. II, кв. 85 по плана на гр. М.
представляващ п.и. с идентификатор 47714.500.1277 по КК на гр. М. попада в
устройствена зона „за обществено обслужване“. Разрешеният строеж попада в
у.п.и. II, кв. 85 по плана на гр. М., за който по отношение на регулацията
действащ е подробен устройствен план - план за застрояване и регулация
(ПУП-ПРЗ), одобрен със Заповед № 757/ 20.07.2007г. на кмета на Община М., а по
отношение на застрояването, действащ е ПУП-ПЗ, одобрен със Заповед № 757/
20.07.2007г., изменен със Заповед № 843-1/ 18.09.2008г. на кмета на Община М..
С влязла в сила на 28.09.2020г. Заповед № ДК-11-Вр-01/ 27.08.2020г. на
Началника на РДНСК - В., издадена по реда на чл. 156, ал.З от ЗУТ, РС № 16/
11.08.2020г. е окончателно отменено.
Прието е от административнонаказващия орган ,че К.Т. ***, във функциите си на проектант по част „Архитектурна“ на строеж „Преустройство на част от сутерена на сграда със смесено предназначение и подземен паркинг за когенерация и изграждане на БКТП 20/0,4кV до 1000 кVА“, находящ се в урегулиран поземлен имот /у.п.и./ ІІ, квартал /кв/ 85 по плана на гр.М., представляващ поземлен имот /п.и./ с идентификатор 47714.500.1277 по кадастрална карта /КК/ на гр.М. – лице, носещо отговорност по чл.162, ал.4, предложение първо от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ за проектиране на строежа в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план /ПУП/, на 07.07.2020 г. /датата на внасяне на проекта за съгласуване и одобряване в Община М./, в гр.М., община М., област В., е изготвен инвестиционен проект по част „Архитектурна“ – фаза технически проект, в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП – план за застрояване /ПЗ/ за у.п.и. ІІ, кв.85 по плана на гр.М., одобрен със Заповед № 757/20.07.2007 г., изм. Със Заповед № 843-1/18.09.2008 г. на Кмета на Община М., с което е нарушил разпоредбите на чл.162, ал.4, предложение първо, във връзка с чл.108, ал.1, изречение второ от ЗУТ и във връзка с чл.18, ал.1, т.2, т.3 и т.5 от ЗУТ.
Горното е установено с Констативен
протокол № РС-Мр-16/17.08.2020 г., съставен от служители на РДНСК гр.В. при
извършена в Община М. служебна проверка по реда на чл.156 от ЗУТ на Разрешение
за строеж № 16/11.08.2020 г., издадено от главния архитект на Община М. за
горецитирания строеж по постъпило с вх.№ РС-Мр-380-00-810/13.08.2020 г. в РДНСК
гр.В. уведомление по реда на чл.149 ал.5 от ЗУТ.
От приложените към
административнонаказателната преписка документи е видно, че строежът попада в
у.п.и. ІІ, кв.85 по плана на гр.М., за който по отношение на регулацията
действащ е подробен устройствен план – план за застрояване и регулация /ПУП-ПРЗ/, одобрен със Заповед №
757/20.07.2007 г. на Кмета на Община М., а по отношение на застрояването ,
действащ е ПУП-ПЗ, одобрен със Заповед № 757/20.07.2007 г., изм. Със Заповед №
843-1/18.09.2008 г. на Кмета на Община М.. Видно от наличната в преписката
текстова и графична части на ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед № 757/20.07.2007 г.
като част от комплексен проект за инвестиционна инициатива /КПИИ/, по отношение
на застрояването, у.п.и. ІІ в кв.85 е отреден „за хотел-ресторант, магазин тип
Хипермаркет, басейн и паркинг“ с предвидено застрояване ниско – до 10,00 метра
в устройствена жилищна зона с преобладаващо застрояване с малка височина и
плътност и интензивност.
Със Заповед № 843-1/18.09.2008 г. на
Кмета на Община М. е изменено само предназначението на имота от „за
хотел-ресторант, магазин тип Хипермаркет, басейн и паркинг“ в „за
хотел-ресторант, магазин тип Пени маркет, басейн и паркинг“. В заповедта не се
съдържа запис за промяна в характера на предвиденото застрояване. Съгласно
представената графична част на ПУП-ПЗ, одобрен със Заповед № 843-1/18.09.2008
г. на Кмета на Община М., предвиденото застрояване за у.п.и. ІІ, кв.85 по плана
на гр.М. е средно – до 15 метра в устройствена жилищна зона с преобладаващо
застрояване със средна височина и
плътност и интензивност.
Съгласно действащия общ устройствен
план /ОУП/ имотът попада в зона за „Обществено обслужващи дейности“ /Оо/, а
съгласно действащия ПУП-ПЗ в жилищна зона със средна височина /Жс/. Допустимите
стойности на устройствените показатели, съгласно чл.38 ал.1 от Наредба №
7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони са : Плътност за застрояване в % /П застр./ - от
30 до 60%, Интензивност на застрояване /К инт/ - от 1 до 2 и Необходима
озеленена площ в % /П озел./ - от 30 до 50%, от която в становище №
2/27.02.2020 г. на главния архитект, изразено във връзка с преписка по
разрешаване изработването на проект за частично изменение на ПУП – ПЗ за имота,
изрично е посочено, че поне ¼ е за дървесна растителност.
Съгласно чл.108 ал.1 от ЗУТ,
подробните устройствени планове конкретизират устройството и застрояването на
териториите на населените места и землищата им, както и на селищните
образувания. Предвижданията на подробните планове са задължителни за
инвестиционното проектиране.
Конкретните показатели за имота
съгласно действащия ПУП – ПЗ са: П застр. – 52%, К инт – 1,6 и П озел. – 30%,
като отреждането за имота е аз изграждане на нежилищни обслужващи обекти
/хотел, ресторант, магазини, басейн и паркинг/.
С проектната документация за строежа
се постигат следните показатели: П застр. – 66%; К инт. – 2,04; П озел. –
2,64%, а именно в имота е проектиран строеж, с който се нарушават предвидените
с действащия ПУП – ПЗ показатели.
Съставен е Акт № Вр-49/19.10.2020 г.
по реда на чл.36 и сл. От Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/ и чл.238, ал.2, т.2 от ЗУТ, в присъствието на нарушителя, след отправена
покана с изх.№ Рс-Мр-380-00-458/05.10.2020 г. на РДНСК гр.В.. Актът е предявен
лично на посочения за нарушител на 19.10.2020 г., запознат е със съдържанието
му и е получил екземпляр от него, което
е удостоверено с подписа му на 19.10.2020 г.
По така съставения акт в РДНСК гр.В.
е постъпило възражение с вх.№ Рс-Мр-380-01-089/22.10.2020 г. от К.Т.Л., сочещо,
че изготвеният от него проект касае два подобекта – когенерация, която е
предмет на вътрешно преустройство и не влияе на устройствените показатели на
имота и БКТП, чиято площ е пренебрежимо малка спрямо площта на имота и не
оказва влияние върху устройствените му показатели. Сочи се и че с изготвения от
него проект не се променят показателите, постигнати с преди това изготвени и
одобрени проекти за строежа. Възразява се, че в акта са цитирани конкретните
устройствени показатели на действащия ПУП, а не пределно допустимите нормативни
такива.
Съдебният състав намира за основателно да отбележи, че НП е издадено от компетентен административнонаказващ орган в рамките на предоставените му правомощия, съгласно приложената по делото Заповед № РД-13-171/13.06.2019 г. на Началника на ДНСК, както и в предписаната от закона форма. Наказателното постановление е издадено, въз основа на надлежно съставен от материално и териториално компетентния за това орган.
Така издаденото НП, според настоящият състав на съда е
незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени процесуални нарушения.
Съгласно разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, в НП
следва да е описано нарушението, датата и мястото където е извършено, както и
обстоятелствата,при които е извършено и доказателствата които го потвърждават. В
конкретния случай е допуснато нарушение на горепосочената разпоредба, тъй като
административнонаказващия орган неправилно е определил датата на извършване на
нарушението. Съгласно чл.162 ал.1 от ЗУТ, проектанта е физическо или юридическо
лице,включващо в състава си физически лица,притежаващи необходимата
проектантска правоспособност.По делото
не се спори ,че архитект Л. е проектант с пълна проектантска правоспособност, притежаващ
Удостоверение № 03512 на Камарата на архитектите в България. Също така, безспорно
в нормата на чл.162, ал.4 от ЗУТ е посочено, че Проектантът носи отговорност за
проектирането на строежа в съответствие с предвижданията на подробния
устройствен план, изискванията на чл.169 ал.1
и 3, както и с изискванията за осигуряване на здравословни и безопасни условя
на труд. Съгласно чл.108 ал.1, изр.второ от ЗУТ. Предвижданията на подробните
планове са задължителни за инвестиционното проектиране. В същото време разпоредбата на чл.145 ал.1 т.1 от ЗУТ предвижда
Техническите или работните инвестиционни проекти се съгласуват и одобряват от
главния архитект на общината, респективно район.
Доколкото изграждането на строеж „Преустройство на част от сутерена
на сграда със смесено предназначение и подземен паркинг за когенерация и
изграждане на БКТП 20/0,4кV до 1000 кVА“, находящ се в урегулиран поземлен имот
/у.п.и./ ІІ, квартал /кв/ 85 по плана на гр.М., представляващ поземлен имот
/п.и./ с идентификатор 47714.500.1277 по кадастрална карта /КК/ на гр.М., се намира на територията на гр.М., компетентен да одобри инвестиционния
проект е главния архитект на Община М..
Едва с одобряването на инвестиционния
проект от главния архитект на съответната Община, респективно район същият
започва да поражда правни последици.
Преди внасянето на процесния инвестиционен
проект, включително и с част „Архитектурна”, изготвена от архитект Л. до
одобряването му ,той не поражда и не би могъл да породи правни последици,поради
което има характер на съставен частен документ и съдържанието му не може да
породи отговорност за проектанта.
С оглед на горното се налага извода,че
едва при одобряването на инвестиционния проект в гр.М. от главния архитект на
Община М. следва да се определи извършено ли е нарушение .
Именно към този момент следва да се
преценява и съответствието на проекта с правилата и нормите на проектиране по
смисъла на чл.232,ал.4,,т.2 от ЗУТ.
В случай,че са налице съставомерните
признаци на посоченото нарушение,то е извършено на датата на одобряване на
инвестиционните проекти в гр.М., в сградата на Община М. при одобряване и
съгласуването им от гл.архитект на Община М., а това действие на главния
архитект на Община М. се валидизира с издаване на индивидуален административен
акт, а именно с Разрешението за строеж.
С издаването на Разрешението за
строеж изготвения инвестиционен проект
бива одобрен и поражда правните последици за които се изготвя ,а именно да се
изгради /построи / съответната сграда или съоръжение .
В Наказателното постановление е посочено, че
нарушението е извършено в гр.М. на 07.07.2020 г. –датата на внасяне на проекта
за съгласуване и одобряване в Община М.. В случая според съда тази дата не е
посочена правилно,тъй като, както съдът посочи по-горе меродавен за това дали
от един инвестиционен проект ще се породят правни последици или не, не е нито
датата на сезиране нито датата на обявяване на Разрешението за нищожно защото и
в двата случая нямаме издаден надлежен,влязъл в сила административен акт и този
акт освен всичко да е и законосъобразен.Акта както бе посочено по-горе е
Разрешението за строеж.Ако не бъде издадено Разрешение за строеж ,очевидно и
внесените за това инвестиционни проекти,в частност проект част „Архитектурна”,
не могат да породят действие и нямат правно значение.В случая неспазване на
изискването за посочване за датата на която се твърди че е извършено
нарушението ,съставлява нарушение на
чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН.
В контекста на изложеното следва да се посочи,че датата и мястото на
извършване на нарушението са задължителни реквизити ,както за съставения АУАН
,така и за издаденото НП и липсата или неточното им посочване съставлява
нарушение на императивните правила на чл.42,ал.3 и чл.57,ал.1,т.5,предл.2 от ЗАНН,което е процесуално нарушение от категорията на съществените,тъй като води
до невъзможност да се установи кога
точно е извършено нарушението,за което е ангажирана административно
наказателната отговорност на лицето.
От приложените по делото доказателства безспорно е
установено ,че инвестиционните проекти и в частност конкретния по част ”Архитектурна”,изготвена
от архитект Л. са били одобрени от главния архитект на Община М., не на дата 07.07.2020
г., а на дата 11.08.2020 г.,с одобряването и съгласуването им ,след което е
последвало и издаване на Разрешението за
строеж под № 16/11.08.2020 . Непосочването на дата на извършване на
нарушението е съществено процесуално нарушение на чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН. В контекста на
изложеното следва да се посочи, че датата
на извършване на нарушението е задължителен реквизит, както за
съставения АУАН, така и за издаденото въз основа на него НП и липсата или
неточното и посочване съставлява нарушение на императивните правила на чл. 42
ал.3 от ЗАНН и чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН което е процесуално нарушение от
категорията на съществените, тъй като води до невъзможност да се установи кога
точно е извършено нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на лицето. С оглед констатираното
съществено нарушение на процесуалните правила, съдът не дължи произнасяне
изложените в решението съображения за съответствие на оспореното НП с
материалния закон. Следва да се посочи, че съдът служебно следи дали
наказателното постановление съответства на изискванията за съдържанието му
по чл. 57 от ЗАНН, дали наказващият орган
при издаване на постановлението е спазил процедурата по чл. 52 и следващите от
същия закон дори и при липса на наведени възражения в тази насока.
Въпреки
изложеното следва да се отбележи , че административнонаказващият
орган е извършил преценка, относно съставомерността на административното
нарушение, както от обективна, така и от субективна страна и е приел, че с
деянието си К.Т.Л. ***, виновно е
нарушил разпоредбите на чл.162, ал.4, предложение първо, във връзка с чл.108,
ал.1, изречение второ от ЗУТ и във връзка с чл.18, ал.1, т.2, т.3 и т.5 от ЗУТ
и е осъществил състава на чл.232, ал.4, т.2 от ЗУТ. Настоящият съдебен състав
намира за основателно да отбележи, че не възприема така констатираното от
административнонаказващия орган и изцяло
възприема правните аргументи на процесуалния представител на жалбоподателя,
които са застъпени в приложената от него писмена защита. Безспорно по делото се
установява, че е налице разминаване между акта и Констативния протокол за
показателя процент на озеленяване. В Констативния протокол е посочена стойност
34%, а в акта е посочено, че постигнатата в проекта стойност на този показател
е 2,64%. Правилно е отразено, че нито в Констативния протокол, нито в акта се сочат
доказателства и направени изчисления, които да докажат тези констатации. От
разпитаните по делото свидетели, в лицето на И. и В. се установява, че
разгърнатата застроена площ за процесния имот е изчислена като
актосъставителката е умножила застроената площ на нанесената сграда в
кадастралната карта по броя на етажите, който е отразен в тази карта и е
приела, че всички етажи са с еднаква квадратура, което обаче не отговаря на
одобрените инвестиционни проекти и на обективната истина. От показанията на
свидетелката И. се установява, че с процесния инвестиционен проект за вътрешно
преустройство не се увеличава застроената площ в имот, съответно разгънатата
застроена площ на съществуващата сграда, а достигнатите устройствени показатели
като плътност и интензивност на застрояването, както са отразени в констативния
протокол са изчислени от свидетелката на база реализираното строителство в
имота, при което е прието, че то е с РЗП от 10 193 кв.м., като
свидетелката не конкретизира по какъв начин е изчислила този показател, а
именно процент на озеленяване в имота. Това което се установява от показанията
на разпитаните по делото свидетели и от становището на ответника по делото е,
че жалбоподателя със своя проект за вътрешно преустройство и БКТП е доразвил
допуснати предходни нарушения, тъй като в имота е бил проектиран строеж, с
който се нарушават предвидените с действащия ПУП – ПЗ показатели. Правилно е
отбелязано от процесуалния представител на жалбоподателя, че сградата е
въведена в експлоатация от съответните компетентни органи и в тази насока са
приложените по делото Разрешение за ползване № ДК-07-4/22.03.2010 г. и
Разрешение № СТ-05-996/07.12.2020 г. Посочените писмени доказателства
представляват доказателство, че строежът е изпълнен в съответствие с действащия
ПУП-ПЗ и издадените строителни книжа. За процесната сграда има одобрени проекти,
издадено Разрешение за строеж и заповеди по чл.154 от ЗУТ, с които е допълнено
разрешението за строеж. Заверена е екзекутивна документация и за двата етапа на
строителството. С Разрешение за ползване № СТ-05-996/07.12.2020 г. е въведен в
експлоатация и втори етап на корпус А на строежа, като съответната приемателна
комисия е установила, че и двата етапа на строителство са изпълнени в
съответствие с одобрените проекти, действащия подробен устройствен план и
издадените разрешения за строеж. По делото има доказателства и са представени
два броя Акт образец 16, които се отнасят за двата етапа на строителство, като
в тези актове подробно са описани застроената, съответно разгънатата застроена
площ на строежа. В тази насока неправилни се явяват изводите на ответника, че в
имота на процесния възложител е проектирана сграда и изпълнен строеж в
несъответствие с действащия ПУП-ПЗ. Както вече беше посочено, този извод се
опровергава от факта, че процесната сграда, в която е предвидено преустройство
е въведена в експлоатация от съответната държавна приемателна комисия,
безспорно установила, че сградата е в съответствие с подробния устройствен план
и издадените строителни книжа. Съдебният състав споделя, че в издаденото НП
неправилно са определени както допустимите, така и реално постигнатите
стойности на устройствените показатели. Действащия ПУП към момента на
изготвения проект е ПУП-ПЗ, който е одобрен със Заповед № 843-1/18.09.2008 г.
на Кмета на Община М., като неразделна част от него е графичната част на
проекта за ПУП. Показателите, които са посочени от актосъставителя и за които
се твърди, че са нарушени с изготвения проект са неясни, тъй като не се
пояснява кой проект се има впредвид – този на сградата или проекта за вътрешно
преустройство, който е обект на настоящето производство. В приложената към акта
графична част на ПУП-ПЗ е посочена матрицата, която съдържа едновременно
достигнатите с инвестиционния проект устройствени показатели и пределно
допустимите за територията. В табличен вид обаче са показани достигнатите с
инвестиционния проект устройствени показатели. В приложената към акта графична
част от ПУП-ПЗ за УПИ ІІ, кв.51 по плана на гр.М., за показателите Пзастр. и
Кинт. присъстват две числа, едното реална стойност, която е постигната с
инвестиционния проект, част от комплексен проект за инвестиционна инициатива и
второ число, което е максимално допустима стойност. Правилно се акцентува, че
така направения запис не отговаря на изложеното в Наредба № 8/14.06.2001 г. за
обема и съдържанието на устройствените планове. Същността на плана е да зададе
ограничителна рамка за застрояването в имота, а не да определи конкретни
стойности. В тази насока процесуалния представител на жалбоподателя е посочил,
че стойността от 52% за Пзастр. и 1,6 за Кинт. Са максималните за имота, при
положение, че същевременно това са стойности, реално постигнати с техническия
проект. Подчертава се, че тези стойности са по-ниски от разрешените по норматив
за устройствена зона ЖС. От направените изчисления, подробно изложени в
Писмената защита на процесуалния представител на жалбоподателя се налага извод,
че реалната стойност на показателя коефициент на интензивност е неточно и
неправилно изчислено от актосъставителя. Стойността е по-малка от максималната
стойност, посочена в действащия ПУП-ПЗ за имота /1,59<2/ и с изготвения проект не е
надвишено предвиждането на действащия ПУП. Безспорно по делото е установено,
което е видно и от показанията на разпитаните по делото свидетели, че с проекта
не се предвижда отнемане на зелени площи в имота. Правилно е отразено, че в
изготвения проект единствения обект, който променя по някакъв начин стойността
на някои от показателите , а именно Пзастр. и Кинт. е подобект БКТП, който е
със застроена площ от 11.13 м2, като застроената площ се увеличава с 0,22% от
площта на имота при допустими 70%, а Кинт. е 0,002 при реално постигнат 1,59.
По действащия подробен устройствен план допустим е Кинт. 2. Както правилно е
отбелязано при площ на имота от 5000 м2 този обект, поради малките си размери
би довело до тяхното нарушаване в случай, че със съществуващите обекти в имота
са били постигнати точно граничните стойности на показателите Пзастр. и Кинт.
Това обаче за конкретния имот не е налице, тъй като реалните показатели на
територията са далеч от пределно допустимите стойности. Следва да се подчертае,
че предмет на проверката е изготвения проект за вътрешно преустройство и БКТП и
преценката за допуснати нарушения следва да бъде извършена само по отношение на
този проект, а не и за допуснати предходни нарушения при изготвяне на
инвестиционни проекти, чиито автор не е посоченото за нарушител лице.
Безспорният извод, който се налага е, че административнонаказващия орган не е доказал
по несъмнен и категоричен начин факта на извършеното нарушение. От изложеното
от процесуалния представител на жалбоподателя може да се направи единствения
категоричен извод, че при изготвяне на процесния инвестиционен проект не са
нарушени и не могат да бъдат нарушени предвижданията на действащия подробен
устройствен план, тъй като проекта касае вътрешно преустройство на помещение,
разположено в сутерена на сградата.
Затова и съда ОТМЕНИ обжалваното Наказателно
постановление № ВР-49-53/18.11.2020 год. на Началника
на Регионална Дирекция за национален строителен контрол гр.В. към ГД „СК” при
ДНСК гр.С. на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН.
При този изход от спора, основателно се
явява и искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски по делото
съобразно уважаването на жалбата. Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН указва, че съдът присъжда разноските по реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, разноските следва да бъдат възстановени от бюджета на органа,
издал отменения акт, в случая наказателното постановление. По делото са
направени и доказани разноски за платено адвокатско възнаграждение на
пълномощника на жалбоподателя в производството пред Районния съд в размер на 440
лева. Този размер не е прекомерен, тъй
като по въззивното производство са проведени две заседания, при което
процесуалният представител на жалбоподателя е взел активно участие и в двете. Направеното
възражение за прекомерност от страна на ответника е свързано с измененията на
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения от ДВ
бр.45 от 15.05.2020 г. Последните изменения обаче са от 31.07.2020 г. /изм.
и доп. ДВ бр.68 от 31 юли 2020 г./. Възнаграждението съответства на чл.7 ал.2
т.2, вр. чл.18 ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните адвокатски възнаграждения /изм. и доп. ДВ бр.68 от 31
юли 2020 г./, като тук е мястото да се отбележи, че заплатения адвокатски
хонорар не е над минимума, т.е. при интерес от 3 000 лева, какъвто е
настоящия случай, дължимият адвокатски хонорар е бил в размер на 440 лева, и видно
от приложения по делото Договор за правна защита и съдействие уговореното и
изплатено възнаграждение е в размер на 440 лева.
По гореизложените съображения съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: