№ 7398
гр. София, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР С. САВЧЕВ
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. САВЧЕВ Гражданско дело №
20221110108910 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 30.06.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение, 78 с-в, в открито заседание
на тридесети юни 2022 год. , в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЪР САВЧЕВ
при секретаря Румяна Дончева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
8910/2022 год. , за да се произнесе взе предвид следното :
Предявен е иск с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Ищецът .... твърди, че на 08.02.2017 г. в гр. София е реализирано ПТП с участието на МПС
1
марка „опел вектра” с рег. № СА 1398 СМ, управлявано от съответния водач и МПС марка
„пежо 107” с рег. № СА 0088 СР, управлявано от съответния водач. Твърди, че причинител
на ПТП е водачът на МПС марка „опел вектра” с рег. № СА 1398 СМ. Твърди, че МПС
марка „пежо 107” с рег. № СА 0088 СР е бил застрахован имуществено при ищеца със
застрахователна полица, валидна към момента на ПТП. Твърди, че при ищеца е образувана,
във връзка с ПТП, преписка по щета по която са репарирани вредите от ПТП, чрез плащане
на сумата от 183,59 лв. Твърди, че за причинителя на ПТП е имало договор срещу
гражданска отговорност със застраховател ответника ...., валиден към момента на ПТП.
Твърди, че с регресна покана е поканил ответника на 16.03.2017 г. , и на основание чл. 411
от КЗ, да плати изплатената от ищеца сума в размер на 183,59 лв. , увеличен с 15 лв.
ликвидационни разходи – общо 198,59 лв. , но ответника не е заплатил сумата. Ето защо,
твърди, че ответника му дължал сумите от 183,59 лв. главница и лихва за забава в размер на
60,52 лв. за периода от 16.12.2018 г. – 16.12.2021 г. Твърди, че поискал осъждане на
ответника по реда на чл. 410 и сл. от ГПК, като подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение за присъждане на посочените главница и лихва, но срещу издадената заповед за
изпълнение ответникът подал възражение по реда на чл. 414 от ГПК, което попречило
заповедта да влезе в сила. Ето защо, предявява настоящия иск, с който моли да бъде
признато за установено, че ответника му дължи сумата в размер на 198,59 лв. – главница и
лихва за забава в размер на 60,52 лв. за периода 16.12.2018 г. – 16.12.2021 г. Моли
присъждане на деловодни разноски.
Ответникът оспорва иска по съображения изложени в отговор на исковата молба. Моли
присъждане на деловодни разноски.
Съдът, като взе предвид твърденията на страните и прецени събраните доказателства по
реда на чл. 12 от ГПК, приема следното от фактическа страна:
На 08.02.2017 г. в гр. София е реализирано ПТП с участието на МПС марка „опел вектра” с
рег. № СА 1398 СМ, управлявано от съответния водач и МПС марка „пежо 107” с рег. № СА
0088 СР, управлявано от съответния водач. Причинител на ПТП е водачът на МПС марка
„опел вектра” с рег. № СА 1398 СМ. МПС марка „пежо 107” с рег. № СА 0088 СР е бил
застрахован имуществено при ищеца със застрахователна полица, валидна към момента на
ПТП. При ищеца е образувана, във връзка с ПТП, преписка по щета по която са репарирани
вредите от ПТП, чрез плащане на сумата от 183,59 лв. За причинителя на ПТП е имало
договор срещу гражданска отговорност със застраховател ответника, валиден към момента
на ПТП. С регресна покана ищецът е поканил ответника на 16.03.2017 г. , и на основание
чл. 411 от КЗ, да му плати изплатената от ищеца сума в размер на 183,59 лв. , увеличен с 15
лв. ликвидационни разходи – общо 198,59 лв. , но ответника не е заплатил сумата.
За да приеме горепосочената фактическа обстановка, като доказана по делото, освен
приетата по делото САЕ /л.л. №№ 48-52/ и разпита на свидетеля Г. от откритото съдебно
2
заседание от 30.06.2022 г. , съдът обсъди и доказателствата, приложени под л.л. №№ 13-26
от делото.
Видно от приетата по делото САЕ /л.л. №№ 48-52/, размерът на вредите от ПТП на
застрахованото от ищеца МПС възлиза на 180 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК:
В производството по иска с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, съдът проверява
дължимостта на съответното вземане, като преценява материално-правните предпоставки за
възникването му. В конкретния случай, съдът следва да прецени предпоставките за
възникване на суброгационното право на ищеца по смисъла на чл. 411 от КЗ, както и
материално-правните предпоставки за възникване на вземането за обезщетение за забавено
плащане на претендираната главница.
По материално правните предпоставки за основателност на претенцията за главницата:
Разпоредбата на чл. 411 от КЗ дава право на репариралия вредите застраховател да
възстанови платеното от делинквента или от застрахователя по договор срещу гражданска
отговорност, встъпвайки в правата на увредения – фигурата на суброгационната претенция.
Предпоставките за основателност на тази претенция са: наличието на валидно имуществено
застраховотелно правоотношение между застрахователя и увредения, настъпването на
застрахователното събитие – увреждане на осигуреното имущество, възстановяване на
вредите от застрахователя. В конкретния случай, както се изложи в обстоятелствената част,
тези предпоставки се установиха, а именно, че увреденият автомобил „пежо 107” с рег. №
СА 0088 СР е бил застрахован имуществено от ищеца, че е увреден от делинквент, чиято
гражданска отговорност е била осигурена от ответника по договор за застраховка ГО, както
и че ищеца е изплатил застрахователно обезщетение от 183,59 лв. и че ответника не е платил
нищо по суброгационната претенция на ищеца. Следователно, искът в частта за главницата е
основателен до размера от 195 лв. , тъй като тази сума е сбор на сумата от 180 лв. –
установеният размер на вредите и 15 лв. ликвидационни разноски, за които ищецът също
може да се суброгира съгласно разпоредбата на чл. 411 от КЗ. При това изчисление съдът
взема предвид и обстоятелството, че платеното от ищеца застрахователно обезщетение е по-
голямо от предложението на вещото лице за размер на вредите, и следователно, ищецът
може да се суброгира частично, тъй като е заплатил по-голяма сума.
Въз основа на гореизложеното, съдът приема, че иска по чл. 415, ал. 1 от ГПК, в частта за
признаване за установено, че ответника дължи сумата от 198,59 лв. - главница, следва да се
уважи до 195 лв.
3
По материално правните предпоставки за основателност на претенцията за забавено
плащане на главницата:
Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение,
какъвто е настоящият случай, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. В конкретния случай се установи, че на 16.03.2017 г. ищецът е поканил
ответника да му заплати застрахователното обезщетение. Съдът приема, че от тази дата
ответникът е изпаднал в забава за вземанията по суброгационното право. Това е така,
доколкото забавата е от поканата при непадежни задължения, каквото е процесното – чл. 84,
ал. 2 от ЗЗД. Следователно, ответникът е в забава за главницата за процесния период
16.12.2018 г. – 16.12.2021 г.
Въз основа на гореизложеното, съдът приема, че претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, е
установен по своето основание, но липсват достатъчно данни за размера му. Ето, защо, и на
основание чл. 162 от ЗЗД, съдът приема, че претенцията е основателна до 60 лв. За да
приеме това съдът взема предвид, както размера на приетата за установена главница, така и
периода, за който се изчислява лихвата.
Въз основа на гореизложеното, съдът приема, че иска по чл. 415, ал. 1 от ГПК, в частта за
признаване за установено, че ответника дължи сумата от 60,52 лв. – лихва за забава, следва
да се уважи до 60 лв.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят деловодни разноски в
размер на 370 лв. по настоящото производство. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца
следва да се присъдят деловодни разноски в размер на 70 лв. по заповедното производство.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника следва да се присъдят деловодни разноски в
размер на 8 лв. по настоящото производство.
Въз основа на гореизложеното, Софийски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, че ответника ....
дължи на ищеца .... следните суми: 195 лв. – задължение по суброгационно право във връзка
с ПТП от 08.02.2017 г. , 60 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата от 195 лв. ,
за периода 16.12.2018 г. – 16.12.2021 г. , като отхвърля иска в следните части: в частта за
признаване за установено, че ответника дължи на ищеца главница в размер над 195 лв. до
пълния предявен размер от 198,59 лв. и в частта за признаване за установено, че ответника
дължи на ищеца лихва за забава върху главницата в размер над 60 лв. до пълния предявен
4
размер от 60,52 лв.
ОСЪЖДА ответника .... да заплати на ищеца ...., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата
от 370 лв. – деловодни разноски по настоящото производство.
ОСЪЖДА ответника .... да заплати на ищеца ...., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата
от 70 лв. – деловодни разноски по заповедното производство.
ОСЪЖДА ищеца .... да заплати на ответника ...., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата
от 8 лв. – деловодни разноски по настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване от страните, пред Софийски градски съд, в двуседмичен
срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5