Р Е Ш Е Н
И Е
№
гр.Плевен,09.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд, единадесети граждански състав, в
публично заседание на втори юли през две хиляди и деветнадесета година, в
състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА
при секретаря Веска Андреева, като разгледа докладваното от
съдия Ширкова гр.д.№ 2262/2019г. за да се произнесе, взема предвид:
Иск с правно основание чл.143 ЗЗД.
Пред ПлРС е постъпила П.В.П. от гр.П* против Г.Я.Т.
***. Ищецът твърди, че с договор за поръчителство приел и се задължил да
отговаря солидарно с ответницата в качеството и на кредитополучател по договор за банков кредит пред кредитора „Банка
ДСК“ ЕАД. Твърди, че поради неизпълнение банката направила кредита изцяло и
предсрочно изискуем. Твърди, че на
основание договора, банката се снабдила с изпълнителен лист и насочила
принудително изпълнение срещу ответницата и ищеца като поръчител по договора.
Твърди, че съгласно издадения изпълнителен лист, заедно с ответницата бил
осъден да заплати солидарно сумата от 24159,59 лева. Твърди, че впоследствие
банката прехвърлила вземането си на „ОТП Факторинг България“ ЕАД. Твърди, че въз
основа на изпълнителния лист било образувано изпълнително дело срещу ищеца и
ответницата, както и че му бил наложен запор върху трудовото
възнаграждение. Твърди, че с преводно
нареждане, от негово име била заплатена сумата от 23683,788 лева по сметка на
ЧСИ, с което било погасено изцяло вземането за главница, лихва, такси и
разноски. Твърди, че общо платената от него сума за погасяване на задълженията
била 24159,59 лева, която до момента не му била заплатена от страна на
ответницата. В заключение моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответницата да му заплати претендираната сума. Претендира разноски.
В едномесечния срок е постъпил писмен
отговор, с който ответницата оспорва иска. Твърди, че ищецът е брат на бившия и
съпруг и е бил поръчител по кредита. Твърди, че кредитът е теглен по време на
брака и за ремонт на жилище, лична собственост на съпруга и, придобито преди
брака. Не оспорва, че не е обслужвала кредита, нито че е обявен за предсрочно
изискуем. Твърди, че не е знаела за цесията на задължението си и разбрала за
прехвърлянето едва след налагане на запор върху трудовото и възнаграждение. Не
оспорва твърденията на ищеца, че изпълнителното дело е било прекратено поради
пълно погасяване на задължението. Твърди, че по сметка на ЧСИ са постъпили
475,81 лева на 08.07.2015г. от запор върху трудовото възнаграждение на ищеца,
112 лева платени лично на 30.07.2015г. и 23683,78 лева преведени на
03.08.2015г. от бившия и съпруг, брат на ищеца.
Твърди, че исковата претенция е
основателна до размера от 475,81 лева като оспорва за сумата от 23683,78 лева,
тъй като сумата е наредена за плащане от бившия и съпруг, а не от ищеца.
Твърди, че бившият и съпруг е платил дължимата сума, тъй като се е
облагодетелствал от банковия кредит. Твърди, че жилището, в което е направен
ремонт с парите от кредита е останало за съпруга и.
В съдебно заседание страните поддържат
исковата молба и писмения отговор.
С оглед събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна :
Установява се, че на 22.02.2008г.
ответницата е сключила Договор за кредит за текущо потребление с Банка ДСК ЕАД,
с който е получила кредит в размер на 20000 лева със срок на издължаване 120
месеца. От представения по делото погасителен план се установява, че размера на
месечната вноска е 236,88 лева.
Установява се че с договора за
кредит е сключен и договор за
поръчителство, като ищецът е станал поръчител по кредита на ответницата. Не се
спори между страните, че ответницата преустановила плащанията по кредита,
поради което банката кредитор го е обявила изцяло за предсрочно изискуем и е
подала заявление по чл.417 ГПК и било образувано ч.гр.дело, по което на
16.10.2012г. била издадена заповед за изпълнение на парично задължение и
изпълнителен лист.
Установява се от представеното по делото
удостоверение от ЧСИ с Изх.№ 6185/07.02.2019г. на ЧСИ Т* К*, че с изпълнителния
лист по молба на взискателя е образувано изп.дело № 20158150400524 срещу П.В.П.
и Г.Я. П*, осъдени солидарно да платят на „ОТП Факторинг България“ сумите,
описани в изпълнителния лист. От същото удостоверение се установява, че по
изпълнителното дело са били платени следните суми : П.В.П. е платил сумата общо
от 24159,59 лева, от които 475,81 лева от наложен запор във „Фешън груп“ ЕООД
на 08.07.2015г. и 23683,78 лева, наредени от М* В.П. с основание за плащане „по
изп.дело 524/2015г. за П.В.П.“. От същото удостоверение се установява, че
ответницата Г.Я. П* е заплатила сумата от 112 лева на 30.07.2015г. Общият
размер на платената сума по изп.дело е 24271,59 лева, като по молба от
12.08.2015г. подадена от взискателя, производството по делото било прекратено
поради пълно погасяване на задължението.
От представеното по делото копие на
операционна бележка на лист 7 се установява, че като основание за плащане е
отразено, че плащането е по ИД 524/2015г. за П.П., плащането е направено от
негово име.
Установява се от представеното копие на
Решение №2089/04.11.2010г. по описа на РС Плевен, че бракът между ответницата Г.Я.
П* и съпругът и М* В.П. бил прекратен с развод с влязло в сила на 08.12.2010г.
решение.
Като свидетели по делото са изслушани Й*
С* и П* Н*. От показанията на С* се установява, че ответницата е теглила
кредит, с който погасила задължения на съпруга си по други кредитни карти с
по-високи лихви. Установява се, че с остатъка от кредита и с доходите си от
заплата заедно със съпруга ѝ, започнали да правят ремонт на жилището, в
което живеели. Установява се, че за ремонта също помогнала и майката на
ответницата, тъй като парите от кредита не стигали. Свидетелката заяви, че след
известно време отношенията между ответницата и съпруга и се влошили и те се
разделили. В показанията си свидетелката твърди, че семейното им жилище, което
ремонтирали с парите от кредита, било собственост на съпруга ѝ и той
останал да живее в него, а ответницата продължила да плаща вноските по кредита.
В показанията си свидетелката П*Н*
твърди, че сестра и изтеглила заема от ДСК, за да получи преференции. Заяви, че
част от кредита бил използван за погасяване на предишен кредит, а с останалата
сума ремонтирали семейното жилище. Заяви, че кредита е плащан от ответницата до
момента, в който се разболяла и спряла да внася дължимите по кредита суми.
С оглед така приетите доказателства,
съдът приема за безспорно установено, че ответницата е теглила кредит в размер
на 20000 лева, поръчител по който станал ищеца по делото. Поради неплащане в
срок на задълженията, кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, била издадена
заповед за изпълнение и изпълнителен лист, с който впоследствие било образувано
изпълнително дело. По същото ищецът направил плащания в общ размер на 24159,59
лева, с които напълно погасил задълженията на ответницата по договора за кредит
и изпълнителното дело било прекратено.
При така установените факти, се налагат
следните правни изводи:
По делото безспорно се установи, че ответникът
се е съгласил да стане поръчител и с това солидарен длъжник по договора за
кредит. Средствата отпуснати от банката са били получени изцяло от ответницата,
независимо, че част от тях са били използвани за семейни нужди, а с друга част
били покрити други задължения на съпруга на ответницата.
За разлика от пасивната солидарност, при
поръчителството е налице отделно договорно правоотношение между кредитора и
поръчителя – чл.138 ал.1 ЗЗД. Съгласно чл.143
ал.1 ЗЗД поръчителят, който е изпълнил задължението, може да иска от
длъжника главницата, лихвите и разноските, които е направил след като го е
уведомил за предявения срещу него иск. Той има право и на законни лихви върху
заплатените суми от деня на плащането.
От изложеното до тук следва, че вътрешните
отношения между длъжника и поръчителя (при договор за поръчителство) и между
съдлъжниците (пасивна солидарност) се регулират различно в двете хипотези,
независимо, че и в двата случая е налице солидарност.
В настоящия случай не е спорно, че от ищеца е
била събрана посочената в исковата молба сума, като това е станало в хода на
образуваното изпълнително дело и съобразно разпоредбата на чл.143 ЗЗД,
поръчителят, който е изпълнил задължението може да иска от длъжника главницата,
лихвите и разноските, които е направил след като го е уведомил за предявения
срещу него иск.
Възражението на ответницата, че искът е
неоснователен, тъй както е теглен по време на брака, а съобразно чл.32 СК за
задължения, поети по време на брака солидарно отговарят двамата съпрузи, съдът
приема за неоснователно, тъй като за какво са използвани средствата от кредита
е правно ирелевантно обстоятелство в настоящето дело. В настоящето
производство, тези обстоятелства нямат значение и не са предмет на доказване,
тъй като не са предмет от фактическия състав.
Що се отнася до възражението, че сумата е
внесена от брата на ищеца, съдът счита, че също няма значение за спора, тъй
като няма забрана трето лице да нареди сумата, а и отделно от това в платежното
нареждане изрично е посочено, че е извършено плащане от задълженото по
изпълнителното производство лице, което е ищеца по делото.
При така изложеното, съдът счита, че
предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло. Основателна е и
претенцията за присъждане на законната лихва върху платените суми от датата на
плащането. Това право на ищеца следва от разпоредбата на чл.143, ал.1 ЗЗД.
С оглед изхода на делото, ответницата следва
да заплати на ищеца и направените по делото разноски в размер на 2190,38 лева,
от които държавна такса в размер на 966,38 лева, адвокатско възнаграждение в
размер на 1200 лева и такса за копие на изп.дело 24 лева.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Г.Я.Т. *** ДА ЗАПЛАТИ
на П.В.П. с ЕГН ********** ***, сумата от 24159,59 лева, представляваща
заплатени от ищеца суми по изп. дело № 20158150400524 на ЧСИ Т* К* с №** на НК,
образувано срещу ищеца и ответницата във връзка с неизпълнение по Договор за Кредит
за текущо потребление от 22.02.2008г., сключен между „БАНКА ДСКА“ ЕАД гр.София
като кредитодател и Г.Я. П*като кредитополучател, по който П.В.П. с ЕГН **********
е поръчител, ведно със законната лихва считано от 03.08.2015г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА Г.Я.Т. *** ДА ЗАПЛАТИ
на П.В.П. с ЕГН ********** ***, сумата от 2190,38 лева представляваща
деловодни разноски.
Решението може да се обжалва в двуседмичен
срок от връчването пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: