РЕШЕНИЕ
№ 267
гр. Благоевград, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова
при участието на секретаря Димитрина В. Павлова
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело
№ 20241210200526 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от С. М. С., в качеството му на управител на „М..... с ЕИК. със
седалище и адрес на управление гр.В*****, ул.”С******** против Наказателно
постановление № 05664/08.03.2014г, издадено от Председателя на на Държавната комисия
по стоковите борси и тържища – гр.София, с което на дружеството-жалбоподател на
основание чл. 65, ал. 2 ЗСБТ е наложена "имуществена санкция" в размер на 500 лв. за
нарушение на чл. 57, ал. 2, вр. чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗСБТ.
В жалбата се релевират доводи за неправилност на атакуваното наказателно постановление,
както и че същото е издадено при допуснати нарушения на процесуалните правила. Сочи се,
че не била установена продажба, поради което деянието е несъставомерно, както и че
липсвало описание на нарушението, като не били посочени изискуемите документи. Иска се
отмяна процесното наказателно постановление
В съдебното заседание за наказаното дружество, редовно призовано, не се явява
представител, депозира становище, с което поддържа жалбата и моли за отмяна на
санкционния акт. Излага доводи за незаконосъобразно ангажиране на отговорност.
Административнонаказващия орган, редовно призован се представлява от юрисконсулт,
който счита, че от събраните доказателства се доказало, че дружеството-жалбоподател в
качеството на продавач на територията на стоково тържище не съхранява и не предоставя
документи за произход и за собственост предлаганите стоки. Прави искане за
потвърждаване на наказателното постановление.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на
страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна
1
следното:
На 30.01.2024 г. служителите на Държавна комисия по стоковите борси и тържищата- св. А.,
И. и Д. извършили проверка в склад на дружеството-жалбоподател, находящ се в гр.
Б******, кв.Г******, на територията на стоково тържище „П********”. Проверката била
извършена в присъствието на упълномощено лице св.Б. на търговското дружество, като
било установено, че „М********” извършва търговски сделки на едро с налични храни
(безалкохолни напитки и други стоки) като не съхранява и не предоставя документи за
собственост за следните налични хранителни стоки: Бонбони-кавендиш ягода 210 гр.ЕС;.
Пури таго-150гр. с кокос –ЕС, Фъстъчени ядки 60гр. Самисол-ЕС; Хрупки-Елефант домат
700 гр.; Бонбони – Хамлет селекция 125гр. - ЕС .
Тези констатации били направени от проверяващите при поискване от тяхна страна да бъдат
предоставени документи за собственост на описаните продукти, с цел осъществяване на
контролна покупка, но до края на проверката, такива не били предоставени.
От установеното в хода на проверката, служителите на ДКСБТ приели, че дружеството-
жалбоподател е извършило нарушение на чл. 57, ал. 2 вр. чл. 57, ал. 1, т. 3, поради което
св.А. в присъствието на св.Б. /упълномощено лице/ и свидетелите при установяване на
нарушението И. и Д. съставил срещу дружеството АУАН № 0005664/30.01.2024 г. Актът бил
връчен на упълномощено лице на дружеството, който не направил възражения.
В предвидения с чл. 44, ал. 1 ЗАНН срок дружеството-жалбоподател депозирало писмено
възражение, в което са изложени доводи, че нарушението по чл. 57, ал. 2 във връзка с чл. 57,
ал. 1, т. 3 ЗСБТ не е съставомерно, тъй като няма качеството на продавач, както и че не са
описани изискуемите документи, които доводи са преповторени и в жалбата, инициарала
настоящото производство.
След като приел възраженията за неоснователни и въз основа на съставения АУАН
председателя на Държавната комисия по стоковите борси и тържища/ДКСБТ/ издал
обжалваното наказателно постановление НП № 05664/08.03.2024, с което на дружеството-
жалбоподател на основание чл. 65, ал. 2 ЗСБТ е наложена "имуществена санкция" в размер
на 500 лв. за нарушение на чл. 57, ал. 2, вр. чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗСБТ.
Изложената фактическа обстановка се установява въз основа на събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на А., И. и
Д., както и приобщените по надлежния процесуален ред на чл. 283 НПК писмени
доказателства: Приетото от фактическа страна се потвърждава от показанията на
актосъставителя – А. и свидетелите И. и Д., извършили проверката и респективно
установили нарушението. От показанията им се установява, че при извършена от тях
проверка в склад на жалбоподателя, находящ на територията на стоково тържище
„П*******”, наказаното дружество извършва търговски сделки на едро с налични храни, за
които не съхранява и не предоставя на купувачите документи за собственост, като такива не
са представени пред тях до края на проверката.
Свидетелите еднозначно възпроизвеждат фактологията по провеждането на проверката и
2
съставянето на АУАН, описана подробно по-горе. Съдът кредитира свидетелски показания,
тъй като същите се последователни, пълни и кореспондират с приетите по делото писмени
доказателства.
В хода на съдебното производство е разпитана и св.Б., която не посочва съществени факти
от предмета на доказване, но потвърждава, че е упълномощено лице на дружеството, което
кореспондира и с приложеното и прието по делото пълномощно.
Писмените документи, като относими към предмета на делото, съдебният състав кредитира
изцяло и основа фактическите си изводи и въз основа на тях, като същите са и приобщени
по надлежния процесуален ред.
Чрез свидетелските показания и писмените доказателства се установяват датата, мястото на
извършеното нарушение, както и обстоятелствата около извършената проверка и
процедурата по съставяне и връчване на акта и НП.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване
по и е насочена срещу обжалваем административно-наказателен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочени от
жалбоподателя основания.
В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН е съставен от оправомощено
лице на основание чл. 66 ЗСБТ със Заповед на председателя на ДКСБТ /л.18/, а НП е
издадено от председателя на ДКСБТ в съответствие с регламентираната с чл. 66
ЗСБТ компетентност.
Актът и НП са в предвидената писмена форма, като отговарят на регламентираните с чл.
42 и чл. 57 ЗАНН изисквания към тяхното съдържание.
Констатираното административно нарушение е описано ясно и точно, недвусмислено са
посочени всички елементи от неговия състав, като е налице съответствие между словесното
описание на инкриминираното нарушение и неговата правна квалификация. Спазена е
процедурата по съставянето и връчването на акта и НП, както и предвидените с чл. 34, ал.
1 и ал. 3 ЗАНН срокове.
Предвид изложеното, съдът счита, че административнонаказателното производство е
проведено в съответствие с регламентираните в ЗАНН процесуални изисквания, без да са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до неотстраними
пороци на НП или ограничаващи правото на защита на наказаното дружество, което да
налага отмяна на санкционният акт. В тази връзка доводите, че не били описани
документите, които следва да се съхраняват според съда не е съществено процесуално
3
нарушение, посочено е документи за собственост на стоките, които са нормативно
регламентирани, поради което и липсата на точно посочване не е ограничило правото на
защита на санкционираното дружество, като се вземе предвид и предмета му на дейност.
Настоящият съдебен състав намира атакуваното НП за законосъобразно и от
материалноправна страна.
Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 2 ЗСБТ продавачът на стоково тържище и на пазар на
производителите е длъжен да съхранява и предоставя: нормативно изискуемите документи,
които придружават стоката, относно нейната безопасност или декларация от производителя,
когато такива документи не се издават; документи за произхода и собствеността на стоката;
информация за продажната цена.
Въз основа на установената фактическа обстановка, което не се оспорва и от жалбоподателя
[към датата на извършената проверка е действало в качеството на продавач на територията
на стоково тържище „П*******”, поради което е адресат на цитираната разпоредба и дължи
предписаното с нея поведение. В изпълнение на предвиденото с разпоредбата на чл. 57, ал.
2 ЗСБТ задължение, във всеки един момент, дружеството следва да има на разположение
документите, удостоверяващи посочените характеристики. Въпрос на организация е
начинът, по който ще се съхраняват тези документи, като е задължително този начин /в
електронен вариант или на хартиен носител/ да осигурява възможност същите да бъдат
предоставени.
По делото е установено, че при извършената на 30.01.2024 г. проверка служителите на
ДКСБТ са изискали посочените документи като до нейното приключване за посочените и
описани стоки не били предоставени документи за собственост.
Ирелевантно за съставомерността на нарушението е дали към момента на извършване на
проверката са били извършвани продажби, количеството на предлаганите стоки и дали
складът е бил отворен за работа с клиенти, доколкото изискването е лицето, което има
качество на продавач на стоково тържище, което по отношение на жалбоподателя се
установи по безспорен начин, с оглед показанията на свидетелите, че стоките са били
изложени и държи стоки в склада да съхранява и предоставя предвидените с чл. 57, ал.
2 вр. ал. 1, т. 3 ЗСБТ документи – т. е тези документи следва да придружават стоката. За
съставомерността на административното нарушение по чл. 57, ал.2 ЗСБТ, не е необходимо
установяване на конкретна сделка, а е достатъчно едно лице да пребива на територията на
тържището като продавач и да предлага стока за продажба, така както е направил
жалбоподателя. А дали се е явил купувач и дали реално е осъществена сделка е ирелевантно
за това нарушение . В случая нарушението е формално по своя характер, т.е. за
съставомерността на деянието не се изисква настъпване, съответно доказване на някакъв
вредоносен резултат,тъй като разпоредбата изисква да съхранява необходимите документи и
евентуално при поискване от купувача, респ. контролните органи да ги предоставя.Субект
на нарушението по чл. 65, ал.1, във вр. с чл. 57, ал.2 ЗСБТ е всяко лице,което продава стоки
на територията на стоковото тържище без да притежава и съхранява изискуемите за тях
4
документи.И това е така, тъй като продавач е всяко лице,което предлага определена стока, а
самото предлагане е действие, базирано на организацията на мястото на продаване,на
продукта и начина на предлагане на този продукт.В случая законът не изисква осъществена
продажба/сделка/. /в този смисъл Решение № 280 от 16.02.2018 г. на Административен съд -
Благоевград по к. н. а. х. д. № 759/2017 г./
От показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели се установява, че
проверяваното дружество не е представило необходимите документи, приложени, като по
делото не са ангажирани каквито и да било доказателства в обратната насока. Ето защо
съдът приема, че от доказателствената съвкупност по делото се установява по безспорен
начин, че на 30.01.2024 г. дружеството-жалбоподател е осъществило състава на нарушение
по чл. 57, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 ЗСБТ от обективна страна, като не е изпълнило задължението си
да съхранява на място и да представя документи относно собствеността на описаните в акта
и НП хранителни стоки. Нарушението е на просто и извършване, като е довършено с
противоправното бездействие на дружеството.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана в
качеството му на ЕООД при условията на чл. 83, ал.1 от ЗАНН - за неизпълнение на
задължение към държавата или общината при осъществяване на дейността му, като тази
отговорност е обективна и безвиновна, поради което наличието на вина не е необходим
елемент на деянието и въпросът за субективната страна на нарушението не подлежи на
обсъждане.
Съдебният състав счита, че в случая не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28
ЗАНН. Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл. 93, т. 9 от
Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 ЗАНН, са субсидиарно приложими в
производствата по налагане на административни наказания, по въпросите на вината,
вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността. Съгласно посочената
разпоредба "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на нарушение от съответния вид. Процесното нарушение е типично за вида си и не разкрива
по-ниска степен на опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с
други нарушения от същия вид, поради което и не може да се определи като маловажен
случай. Същото е формално, като за извършването му не се изисква настъпване на някакви
вредни последици, като законодателят е въздигнал в нарушение самото застрашаване на
обществените отношения, предмет на закрила, което обстоятелство е съобразено при
определяне на санкцията. В конкретния случай неизпълненото от санкционираното
дружество изискване е застрашило обществените отношения, свързани с търговия на
хранителни стоки, което може да засегне безопасността на стоките и здравето на крайните
потребители. Обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път е отчетено от
административнонаказващия орган при индивидуализиране размера на санкцията, като
наложената такава е в предвидения с разпоредбата минимален размер.
5
Съгласно санкционната разпоредба на чл. 65, ал. 2 вр. ал. 1 ЗСБТ, за извършено от
юридически лица нарушение на чл. 57, ал. 2 от същия закон се налага имуществена санкция
от 500 лв. до 12500 лв. В конкретния случай, наказващият орган е наложил санкция в
минимално предвидения в закона размер, поради което не са налице основания да се приеме,
че същата е незаконосъобразно определена. В случая са отчетени предвидените в чл. 27, ал.
1 и ал. 2 ЗАНН критерии, като наложената от председателя на ДКСБТ имуществена санкция
съответства на характера на извършеното нарушение и би постигнала визираните в ЗАНН
цели.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.2 т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 05664/08.03.2014г, издадено от
Председателя на на Държавната комисия по стоковите борси и тържища – гр.София, с което
на „М******** с ЕИК*******със седалище и адрес на управление гр.В****,
ул.”С************, представлявано от С. М. С. –управител на основание чл. 65, ал. 2
ЗСБТ е наложена "имуществена санкция" в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 57, ал. 2,
вр. чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗСБТ.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Административен съд-гр.Благоевград в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6